Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[war4ce]

Душа

Душата си стискам.
Стискам я здраво.
По-здраво от всичко.
По-здраво дори от живота.

Между зъбите стискам душата си.
Когато запея
или кажа "Обичам те",
душата ми излита напосоки
и после едва я прибирам.
А щом отворя уста,
просто за да прогоня мълчанието,
тя пада като камък в краката ми.

Във шепите стискам душата си.
Щом разтворя ръце,
за да дам или взема,
да те прегърна,
за да се предпазя от удари,
аз я изпускам.
И после едва я намирам.

В утробата стискам душата си.
Щом разтворя крака,
за да те пусна във себе си,
я прогонвам навън,
да не остане във мене заклещена-
там няма място за двама.

И аз стискам душата си здраво.
Много здраво я стискам.
Затова съм няма,
ръцете ми на гърдите скръстени,
и е студена утробата.

Един мъртвец със душа.

Мая Жалова

[Donelli]

           Целувка

Два облака когато се целунат -
проблясва в миг светкавица изгаряща.
От тази страст небето се вълнува
и рони сълзи топли, парещи.
Когато се целунат две реки -
едно море, дълбоко и вълнуващо,
от ласките им ражда се, кипи,
показва сякаш силата на чувствата им.
А две звезди целунат ли се във високото -
от любовта им силна, споделена,
огрява се земята, а в потоците
зората ги прегръща за последно.
Целунат ли се две човешки същества -
тогава бурята започва със светкавици,
минава през морето, през нощта,
докосва на звездите прелестта,
и с първите лъчи на утринта
се спотаява с нежност във сърцата им.

[Donelli]

Тази сутрин съм бяла и розова.
Тази сутрин се смея със всички очи.
Имаш в устните си нещо плодово...
Не ме бутай да ставам, пък... ставай си ти!
И не искам да знам колко късно е -
през прозореца слънцето маха с ръце.
Ще те нагъделичкам до пръсване!
Всъщност, що не ми сложиш кафе?
Тази нощ беше просто вълшебна!
Още пълна с нега, помежду ни лежи,
на бонбонени капки, в кръвта си я мернах,
по очите ти, облачна, топла пълзи...
Престани да ме мериш с възглавници!
Ставай бързо! Броя ти до две!
Пак ли почваш с това... Що за навици?
Ох... да ми беше направил кафе...

[Phoebe_Buffay]

                    Изгубена
                в море
                от безнадежност,
                душата ми,
                бял бисер в раковина,
                далеч от светлината
                и простора
                тъгува скрита
                в своята ранимост.
 
                И само
                топъл лъч,
                пробил тъмата,
                докосващ
                дълбините милостиво,
                утеха и обреченост
                ми носи,
                че тя... и болката
                е нежност тиха.

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=5WI-pgtiG0M" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=5WI-pgtiG0M</a>

[embrace]

СМЯНА НА КОЖАТА


Измъквам се от старата, цялата в белези кожа
(старо, грубо нещо, от което не се нуждая сега
оголвам
изплъзвам се
зарязвам я)

Сменям мъртвите люспи
лющя късчета кожа върху земята

Сменям твърдата обвивка
и обелвам пластовете
до уязвимата, мека част

Свалям старите клепачи
и търся нов начин да гледам

О скалата се отривам
ще бъда нежна отново

[mclean]

Ръцете ти отприщват страстта,
устните ми треперят от свян.
Унасям се в тази неяснота!
Искам да се потопя в твоя блян!
Ти ме гледаш с поглед ,замечтан,
жадувам ,жадувам тоя блян!
Бленувам тези мигове ,желани
в бурна страст и обич обладани!

[MrsSmith]

              [bgcolor=#FFFFDD]Светци и грешници

Дали са грешни "грешните" и праведни -
светците с ореол поизбледнял?
Иконите от хора са създадени,
а хората са просто шепа кал.

 С какво ли обуздава се покварата -
с присъда, откуп, казън, благослов?
Сам Бог е казал - не е изневярата
престъпна, щом се води от любов.

 Достига ли ни мъдрост за прозрение -
дали не крие болка гордостта,
зад маската на щедрост и смирение
наднича ли ехидно користта?

А имаме ли право да осъждаме,
да мразим, нечий мир да разрушим,
когато в нас навярно дремят същите
злини. И утре може да сгрешим.

 При нас е адът - малка стръмна стълбичка,
която някой ден ще изкачим
и, стигнали пречистени в отвъдното,
душите си навеки ще смирим.[/bgcolor]

[MrsSmith]

          Събуждам се

Под топлите лъчи на есента -
последен дъх на миналото лято,
превръщам се на вятър и вода,
на лист отронен, с цвят на старо злато.

Мелодия в сърцето ми струи,
причудлив облак става ми пътека,
класическа симфония звучи
в короните на градските дървета.

Изпращат ми от слънцето привет
танцуващи крила на пеперуди...
Безшумни стъпки, светъл силует,
света ми пълнят с миг прекрасна лудост,

в която всяка дума е искра
и всяка крачка - горд, свободен полет.
Под топлите лъчи на есента
събуждам се. В душата ми е пролет.

[MrsSmith]

Да откраднеш ризата на самодива

Из "Дуелите на Кралството"

 В сърцето на най-древната гора -
обител на магьосници и феи,
се крие извор с ледена вода,
даряващ с младост всички чародеи.
В потайна доба лунна светлина
огрява гледка - приказно красива -
с примамливо невинна голота
във извора се къпе самодива.
На шипков храст спокойно закачи
чаровницата ризата си бяла,
а дебнеха в гората две очи,
захласнати в блестящото ù тяло.
Самотен войн бродеше в нощта,
без страх от злите тайни на гората.
Преди година още я видя,
но помнеше косите ù от злато,
очите - две бездънни езера
и устните - изгарящи малини...
За миг протегна силната ръка
и скри под плаща леката коприна.
На извора водата закипя,
отнякъде дочу се птича песен...
Изправи самодивата глава
и нежен глас на арфи се разнесе:
"Какво си мислиш ти, глупако млад?
Нима крадците стават за герои?
Спаси ме от пронизващият хлад,
обичай ме, тогава ще съм твоя."  

[Phoebe_Buffay]

Порасналата твоя дъщеря

Не и харесва градуса на водката, 
която си отпивала нощеска.
Как галиш в полусън гърба на котката...
и как е тиха бледата ти треска.
Как белите бедра си извъртяла -
безсрамно, изкусително-нахални.
И как си полумъртва. Но и цяла.
В прегръдката на меката си спалня.
Усмивката ти тръпнеща я лази
по крехката изгубена душа.
Научи се от мъничка да мрази.
Не себе си.
Не теб.
A любовта.
Която я накара да те гледа
в най-пошлата ти същност на жена.
Да вижда как я търсиш отегчена
във пълните бутилки Самота.
Която я принуди да порасне
по ъглите на тъмния ви дом.
Която й попречи да угасне,
сред мръсните стъкла от Периньон.
И пак ще те прегърне уморено,
когато се събудиш абстинентна.
Сълзите ти ще гледа изумено.
Косите ти с ръчица ще отметне.
И пак ще търси погледа на майка,
прокрадващ се в безумните очи.
Отново ще те моли да престанеш.
А ти виновно само ще мълчиш.
......................
И пак ще те изпрати на вратата.
С надеждата, че вече си добра.
Тя кротко ще те чака.
Дъщеря ти.
Порасналата твоя дъщеря.

[MrsSmith]

...В наслада...

Показа ми света на твойта страст
и сякаш времето за нас бе спряло.
И моят свят пред мен се завъртя.
Душата ми простенваше в наслада!

Звучаха в мене музика и стих
и чувствах се изпълнена със щастие.
Без теб не знаех може би преди,
какво е да потънеш в сладострастие!

Телата ни се сливаха в едно.
В любовен танц посрещахме пак утрото,
и колко хубаво ни е било,
с любов нашепваха си устните!

[Джоли]

Бъди моят вятър...

Разпилей ме! Като тъжно глухарче.
Вятър бъди и ме отвей. Надалеч,
там където небето не плаче,
там където дъгата е... вечна...

Аз съм крехка и малка. Чуплива.
И съм толкова много сама!
На сълзи и тревоги съм податлива.
Особено... Щом настъпи нощта.

Но ти не бъди нежен с мене.
Бъди моят вятър, порой!
Далече от тук отнеси ме.
И просто бъди...
само мой...

[Desert Rose]

Прости

Тежи ми погледът прощален,
изпълнен с укор и тъга -
и вехна, крея аз печален с
еднички спомени сега...
 
Не бяхме си ръка подали,
не бяхме разменили реч -
сърцата бяха се разбрали,
сърцата знаеха се веч.
 
И щастие възможно беше,
възможно беше - не мечта!
Самичък бог над нази бдеше...
А днес - най-черна самота.
 
Последен път... минути бързи...
Пред мене облак се изви.
Прострях ръце, пороних сълзи,
извиках... късно бе, уви!
 
Виновен съм. И оскърбена,
към мене яд ли сетиш ти,
о, знай - добре си отмъстена,
душа невинна, - и прости!

Пейо Яворов

[Phoebe_Buffay]

Добър ден, мое тайно желание!

Добър ден, мое тайно желание,
не очаквах сега да те срещна...
Ех и ти! Не търси оправдание,
че зарадва душата ми грешна!
Не те търсих през тези години -
слушах разума, не гласа на сърцето...
Как се молех в гръдта да изстинеш,
да си идеш, желание клето!
Всяка нощ ти крадеше съня ми
и го носеше в дар на мечтите,
във които, без ропот, потъвах,
за да секнат за малко сълзите,
всеки ден те усещах в дъха си
как пробуждаш живота отново...
Ден след ден, нощ след нощ не те търсих -
за какво да си казваме Сбогом!
Добър ден, мое нямо страдание,
приютило душата ми грешна!
Днес не търся за теб оправдание.
Днес се радвам на търсена среща!

[Phoebe_Buffay]

Дамата на сърцето ми

Скача сърцето от бодване сладостно -
от минзухарено никнене...
Колко е странно...И колко е радостно,
че появи се отникъде.
Вечно засмяна... Ужасно инатеста.
Неотразимо чаровна.
Дипломатична и адвокатеста.
Мъркаща и гальовна.
Аз ли съм малкия? ти ли си малката?
питам се хиляди пъти...
Аз съм Недялко! - викам в слушалката
щом като чуя гласа ти...
Нека топуркат край мене годините...
Като отвързано стадо...
Ти си причината на причините
никога да не съм дядо.
Мога и сам да си тикам каручката...
Капнаха вече конете ми.
Ти си ми гаджето!... Ти си ми внучката!...
Дамата на сърцето ми!

Недялко Йорданов