Принтиране - Космос

Бразди в рамките на други бразди на Луната

(http://www.cosmos.1.bg/snimki/lro/aristarchus-riles.png)
Браздите на платото Аристарх - снимка, пусната
в Интернет на 18 август 2009 г.

След двуседмична липса на снимки и спекулации защо снимките ги няма, екипът на "Лунър Риконисънс Орбитър" ни изненада с ново вълнуващо изображение.

Валис Шрьотери, най-голямата бразда на Луната, е възникнала на платото Аристарх. Тя се състои от три ключови морфологични особености - Кобра Хед, основна бразда и вътрешна бразда. Ето как изглеждат те на тази снимка, направена от астронавтите на "Аполо 15":

(http://www.cosmos.1.bg/snimki/luna/AristarchusPlateau-Apollo-15-ComparedtoLRO.jpg)
Изглед на Валис Шрьотери от кораба "Аполо 15".

Не е ясно как тези бразди са се формирали - това е една от загадките, които бъдещите астронавти на Луната ще трябва да разгадаят. Експерти считат, че разтопена лава може да издълбае канал в лунната повърхност (ерозионен модел), или диги се формират от краищата на потока (конструкционен модел). Някои криволичещи бразди може да са започнали като срутили се тунели лава, които по-късно са променени в тяхната окончателна форма. Такива криволичещи бразди наистина се формират от вулканични изригвания, но как добиват форма, подобна на канал, е мистерия.

cosmos.1.bg

Съвременният космически апарат на НАСА "Лунър Риконисънс Орбитър" отново засне мястото на "Аполо 14"

(http://www.cosmos.1.bg/snimki/lro/apollo14-detailed-aug2009-cut.png)
Останките от лунния модул "Антарес" на "Аполо
14", следи от действието на двигателя, пакетът с
експерименти "ALSEP" и следи от обувките на
скафандрите.

През юли месец космическият апарат "Лунър Риконисънс Орбитър" засне останките от космическите кораби "Аполо", които за пръв път закараха човек на повърхността на Луната. Оттогава измина цял месец, а Луната направи една ротационна обиколка под орбитата на "Лунър Риконисънс Орбитър". Но понеже орбитата не е в синхрон с лунния ден - ние виждаме пак останките - но при различно осветяване. Така августовката възможност за снимки ни позволи да видим още по-детайлно останките от лунния модул, следите на обувките, пакета от научни експерименти "ALSEP".

По време на две извънбордови дейности (космически разходки) астронавтите Ед Митчел и Алан Шепард извършиха различни операции. По време на първата извънбордова дейност бяха разгърнати "ALSEP", бе тестван транспортьорът "МЕТ" и бяха събрани 90 кг. безценни проби от почва и камъни. "ALSEP" е ясно видим на горната снимка.

По време на втората дейност астронавтите поеха по пътя към кратера Коун. Когато на Луната се формира ударен кратер, скали от дълбоките части падат в близост до ръба, а повърхностните скали падат в отдалечените региони.

Разочарованието беше голямо, когато астронавтите не успяха да стигнат кратера. Новите снимки от съвременния кораб "Лунър Риконисънс Орбитър" показват, че астронавтите са били на едва 30 метра от ръба на кратера Коун.

На тази снимка, направена от астронавтите на "Аполо 14", може да се види скалата Седъл Рок. Тя също се вижда и на снимките от "Лунър Риконисънс Орбитър" с висока разделителна способност:
(http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/LROCiotw/ap14_area_5de_v2.serendipityThumb.png)

cosmos 1.bg

Нова мисия с екипаж на борда – STS-128 - „Дискавъри“ предстои да излети в космоса на 25 август, докато несигурността около пилотираната програма продължава.

Пилотираната програма на НАСА продължава с пълна сила, независимо от голямата несигурност около нея. Ръководството на агенцията одобри 25 август за деня, в който совалката „Дискавъри“ трябва да излети. Остават още само седем мисии на совалка, от които само две ще са посветени на конструкцията – останалите са логистични или носещи резервни части. На последната мисия, освен резервни части, ще полети и „Алфа Магнетик Спектрометър“ - най-амбициозният научен инструмент за „Международната космическа станция“.
Две от оставащите мисии на совалка трябва да бъдат изстреляни тази година. Освен това между тях трябва да бъде изстреляна и първата ракета от ново поколение - „Арес I-X“. Подготовката за всички тези проекти продължава независимо от факта, че Августиновата комисия приключи своята работа и опциите са предопределени.

(http://www.cosmos.1.bg/snimki/sovalka/sts-128-rollout.jpg)
Совалката "Дискавъри" на път към стартовата площадка в началото на месеца.
Гръмотевични бури забавиха пътешествието до площадката.

Според само една от опциите „Арес 1“ ще получи одобрение. Това е същата опция, при която „Международната космическа станция“ ще бъде изведена от орбита през 2015 г. Можем да спекулираме, че ако този път бъде избран за пилотираната космонавтика, станцията ще бъде спряна от експлоатация едва след няколко години – не е ясно дали за това време ще могат да бъдат изпълнени всички научни цели. След това ще останем само с една ракета, която ще носи хора до орбита и обратно - „Арес 1“ и в продължение на още няколко години – може би десетилетие ще има само скучни орбитални мисии, без полети нито до станция, нито до Луната.
Другите пътища за пилотираната космонавтика водят извън пътя на „Арес 1“ - вместо нея ще бъде избрана комерсиална ракета – но „Международната космическа станция“ ще бъде с удължен срок до 2020 г. Това ще даде време на НАСА да разработи и лунна ракета и да осъществи полет до Луната в относително по-кратък срок.
Има и вероятност да бъде удължена експлоатацията на совалката и паралелно строеж на друга базирана на совалката ракета (не „Арес 1“), която да прати човек до окололунна орбита на скаут мисия.
Несигурността е огромна – и докато президентът избере една от всичките възможности, бъдещето ще лежи на карта – независимо от това НАСА се подготвя по всички параграфи – и за „Арес 1“, и за станцията.

(http://www.cosmos.1.bg/snimki/sovalka/sts-128-missionpatch.jpg)
Пач на мисията на "Дискавъри".

И така – да се запознаем с екипажа на мисия STS-128 на совалката „Дискавъри“. Това ще бъде логистичен полет, който ще занесе до станцията мултифункционалния модул „Леонардо“. С негова помощ ще бъдат натоварени на станцията научни експерименти и други полезни прибори, както и ще бъдат разтоварени натрупали се боклуци. Освен научните експерименти към „Международната космическа станция“ ще полети и известната фитнес-пътечка „Колберт“, кръстена на известния комик Стивън Колберт.

(http://www.cosmos.1.bg/snimki/sovalka/sts-128-crew.jpg)
Астронавтите от мисията на "Дискавъри".

Екипажът на „Дискавъри“ се състои от: командир Фредерик Стъкроу, пилот Кевин Форд, специалисти Патрик Форестър, Жозе Хернандез, Кристер Фюглесанг (от Европейската космическа агенция), Джон Оливас и Никол Стот. За Хернандез и Стот това е първото пътешествие в космоса. Астронавтката Стот ще замени Тим Копра и ще остане да живее на станцията.
Общо три излизания в открития космос (космически разходки) са планирани за мисията на совалката „Дискавъри“. По време на тях ще бъдат обслужени външните експерименти към европейската научна лаборатория „Колумб“.
Стартът е на 25 август, 08:30 часа българско време (сутринта!).

Всички се надяваме, че този път всичко ще мине по план и няма да има изнервящи и неприятни отлагания, каквито совалката "Индевър" имаше преди месец. Подобно на "Индевър", "Дискавъри" няма лукса да чака на стартовата площадка, докато контролът на мисията подсигури всички системи в работещо състояние (и се увери, че времето е благоприятно). Ако "Дискавъри" не излети следващата седмица, ще настъпи конфликт с товарния японски кораб, който трябва да излети на 11 септември и да обслужи станцията.

cosmos 1.bg

(http://bgnewsroom.com/uploads/news/single/00126934.jpg)

Обединяването на усилията на две обсерватории на НАСА - "Чандра" и на космическия телескоп "Хъбъл" позволи на учените да надникнат в мъглявината "Котешко око", предаде ЕПА.

Данни от рентгеновата обсерватория "Чандра" разкриват ярка централна звезда, заобиколена от облак от мултимилионен газ в планетарната мъглявина, известна като "Котешко око". Интензивността на емисията рентгенови лъчи от централната звезда е била неочаквана за изследователите и това е първият случай, когато астрономите виждат подобни емисии от основната звезда в планетарна мъглявина. Обсерваторията "Чандра" отбелязва 10 години изучаване на невидимата Вселена.

На 19 август 1999 "Чандра" засне първото си изображение като астрономическа обсерватория. Тази първа лека фотография откри нова ера за науката тъй като Чандра започна своята мисия за разкрие мистериозната Вселена. Обсерваторията позволява на учените от цял свят да получат безпрецедентни рентгенови фотографии на екзотични среди, които спомагат за по-доброто разбиране на еволюцията на Космоса.

БГНЕС

(http://www.tvevropa.com/public/files/news/2009_08_21/11390_300x225.jpg)
Свързани галактики

Според нова математическа теория "тъмната енергия" - мистериозната сила, чието присъствие бе предположено преди около десетилетие, за да се обясни разширяването на Вселената с непрекъснато нарастващи ускорение, не съществува. Тя не е повече необходима, за да се обясни явлението, съобщава статия на Кер Тан в "Нешънъл джиографик". Според оспорваната нова теория ускоряващото се разширение на Вселената във всички посоки може да се окаже просто илюзия. В аргумент на това двама математици представиха своите решения на онези Айнщайнови уравнения на полето от Общата теория на относителността, които описват отношението между материята и гравитацията.

Работата им доведе до теоретичното схващане, че нашата галактика се намира в огромен космически район с необикновено ниска концентрация на материята. Тази аномалия се дължи на действието на вълна, преминала през Вселената след Големия взрив, и не е характерна за останалите й части. Така се създава илюзията, че другите галактики извън района ни се раздалечават неочаквано бързо, докато те всъщност се намират там, където би трябвало да са.

Участникът в изследването Блейк Темпъл от Университета на Калифорния в Дейвис подчерта, че тази теория обяснява тайнственото ускорение в отдалечаването на галактиките без нуждата от въвеждане на странични фактори като тъмната енергия. Други специалисти нарекоха опита да се изключи тъмната енергия от теорията за Вселената "похвален", но предупредиха, че новата хипотеза посяга на "крайъгълния камък" на модерната космология. Това ще направи академичната борба срещу тъмната енергия много тежка.

До 1998 година астрономите смятаха, че силата на гравитацията забавя разширяването на Вселената. През онази година, обаче, излязоха две независими проучвания, които установиха, че, напротив, разпръскването на галактиките се ускорява. И двата екипа констатираха, че светлината от експлозиите на далечните Супернови е по-слаба от очакваната, което значи, че те се значително по-далеч, отколкото би трябвало да бъдат, ако процесът на разширение се подчиняваше само на гравитационните сили. За да обяснят това, учените въведоха "тъмна енергия" - нерегистрируема сила на отблъскване, която продължава да избутва материята на Вселената в пространство-времето във всички посоки.

И преди е имало теоретици, които са се опитвали по сходен начин да изградят теория без тъмна енергия, като предполагат, че се намираме в зона на ниска гъстота на материята, задвижена от някаква вълна. Темпъл и колегата ме Джоуъл Смолър от Университета в Мичигън, обаче, са първите, които показаха как Големият взрив може да е породил в пространство времето така наречената "плътностна вълна". Когато преминава през Вселената, тя оставя дълга няколко десетки милиона светлинни години ивица от ниска концентрация на материята, в зоната на която се намира и нашият Млечен път. Същевременно материята, подхваната от фронта на вълната, се отдалечава бързо и може да се оприличи на песъчинките, изхвърлени от морските вълни. Тази отнесена материя впоследствие формирала звезди и галактики. Тяхната светлина достига до нас за много по-дълго от очакваното време, защото те са изблъскани наистина далеч.

Новият космологичен модел е в "смъртоносен" конфликт с традиционната коперниканска концепция, според която Вселената е хомогенна във всичките си части. Това означава, че ако погледнем в огромен мащаб, различните й части са принципно същите. Коперниковият принцип е основополагащ за всички утвърдени днес решения на Айнщановите уравнения, известни под наименованието "Пространство-време на Фридмън - Робъртсън - Уокър". Вълната от ниска концентрация на материя, обоснована от Темпъл и Смолър, противоречи на този закон, тъй като прави Вселената нееднаква. Двамата математици все пак подсказаха, че има възможност Коперниковият принцип да остане валиден: ако се докаже, че Големият взрив е произвел повече такива вълни, при което последствията от тях ще са широко разпространени и Вселената ще се възприеме като еднаква във всичките си части, ако бъде разглеждана в достатъчно голям мащаб.

tvevropa.com

САЩ започва строителство на първия космодрум за частни полети в Космоса

На юг от щата Ню Мексико в САЩ започва строителството на първата в света космическа гара Spaceport America, предназначена за използване от комерсиални организации. Строителството на този обект се спонсорира от държавата и по предварителни разчети ще струва на данъкоплатците $200 млн. Космодрумът ще работи както обикновена аерогара. Пасажерите ще излитат със специално конструиран летателен апарат, който ще ги издига на височина от 110 километра, след което отново ще ги връща откъдето са тръгнали.

(http://idg.bg/test/pcw/2009/6/19/thumb-12718-87.jpg)

Цената на полета първоначално ще е $200 000 и тя вече е платена от 200 души. Космическият кораб е създаден от компанията Virgin Galactic, която неотдавна проведе успешни изпитания на своя ракетен двигател. Благодарение на използването на хибридна система, новият двигател ще извежда кораба на околоземна орбита със скорост 4000 км/час.

Освен за космически туризъм, космодрумът и летателният апарат ще се използват и за земни полети – такива ще бъдат организирани до Тексас, Оклахома, Флорида и Швеция. Строителството на космогарата е планирано да приключи към края на 2010 г. или началото на 2011 г.

pcworld.bg

Можете да коментирате тази новина в bPoke.com (http://bpoke.com/messages/view/id/5591)

Совалката "Дискавъри" излетя успешно в ранната съботна сутрин на 29-ти август!

(http://www.cosmos.1.bg/snimki/sovalka/sts-128-successfully-launches.png)
Излитането на совалката "Дискавъри".

След нервно обратно броене, космическата совалка "Дискавъри" най-сетне излетя успешно. Стартът бе осъществен в 6:59 часа българско време (малко преди полунощ местно време).

Това беше третият опит за изстрелване след две поредни отлагания. Първоначално стартът бе планиран за вторник, но независимо от първоначалната оптимистична прогноза, буря се разрази на стартовата площадка и се наложи спиране на обратното броене. Малко по-късно през деня, когато започна пълненето на големия горивен резервоар, екипът не успя да потвърди затварянето на горивен клапан. Това наложи второто отлагане, което продължи цели три дни! През това време вече мнозина бяхме отписали възможността за изстрелване - евентуален ремонт означаваше отлагане на полета до октомври. Ако НАСА не беше в състояние да излети до 30-ти август, трябваше да освободи стартовия прозорец, за да не настъпи конфликт с изстрелването на експерименталния кораб на Япония "HTV". Японският "космически камион" засега се планира да лети на 11-ти септември.

Тези притеснения вече са в миналото. Совалката "Дискавъри" бе изстреляна и след два дни ще се скачи с "Международната космическа станция". В товарния отсек на космическия кораб се намира логистичният модул "Леонардо", който носи множество научни експерименти и голям фризер за замразяване на биологични експерименти. Да не забравяме, че там е и фитнес-пътеката, кръстена на известния комик Колберт!

Общо три излизания в открития космос (космически разходки) се планират за мисия "STS-128".

Седемте души на борда на "Дискавъри" са: командир Фредерик Стъкроу, пилот Кевин Форд, специалисти Патрик Форестер, Хозе Хернандез, Крис Фюгълсънг, Джон Оливас и Никол Стот.

След завършването на "STS-128" ще останат едва шест мисии до края на програмата "Спейс Шатъл". Совалката си отива.

cosmos1.bg

(http://yopic.net/images/237_4.jpg)

Британски учени проектираха космически апарат, който ще може да спаси Земята от катастрофален сблъсък с астероид, пише британският в. "Сънди телеграф".

Апаратът се нарича гравитационен влекач. Той ще бъде изпращан в космоса, когато бъде установено, че астероид се насочва към Земята. Тогава апаратът ще прихване астероида, ще се позиционира до него, ще започне да лети успоредно с него и от тази позиция ще упражни върху него малка гравитационна сила, като така ще започне да влече астероида със себе си.

Този процес обаче ще продължи няколко години, в края на които гравитационният влекач ще е отклонил достатъчно астероида от пътя му към Земята.

Учените вярват, че е само въпрос на време астероид да се доближи опасно близо до нашата планета, пише БТА. По данни на американското космическо управление НАСА над 100 000 астероида обикалят в близост до Земята и някои от тях са толкова големи, че могат да разрушат цял град. НАСА е идентифицирала едва 6363 от тях.

Проектът за гравитационния влекач е дело на инженерите от британската конструкторска компания Астриум, която проектира и конструира космически кораби за НАСА и за Европейската космическа агенция.

Според инженерите тяхното съоръжение може да подейства дори на астероид с диаметър 39 метра. Ако подобно нещо падне на Земята, то при сблъсъка ще се освободи енергия, която ще бъде 100 000 пъти по-голяма от енергията, освободена от атомната бомба, хвърлена над Хирошима.

Гравитационният влекач ще има йонни двигатели. Той обаче ще трябва да бъде изстрелян около 20 години, преди астероид да се насочи към Земята, за да има достатъчно време да го прехване, докато орбитира около Слънцето и да промени траекторията му.

Новината за проектирането на апарата идва само седмици, след като беше съобщено, че астероид или комета са ударили Юпитер и са оставили широка следа, за която се предполага, че е с размерите на Земята.

www.dariknews.bg

(http://www.cosmos.1.bg/snimki/sovalka/sts-128-discovery-iss-docked.jpg) (http://images.ibox.bg/2008/08/28/wfrtjy/256x144.jpg)

Совалката "Дискавъри" се скачи с Международната космическа станция.

"Дискавъри" е със седемчленен екипаж - шестима американци и един швед - Кристер Фуглесанг, който е представител на Европейската космическа агенция.

Така на борда на МКС ще се озоват общо 13 астронавти от 5 държави, тъй като на Международната космическа станция в момента има американец, руснаци, канадец и белгиец.

Единствената жена от екипажа на Дискавъри, Никол Стот, ще остане на МКС, заменяйки колегата си Тим Копра.

Мисията на Дискавъри ще продължи 13 дни. Астронавтите ще извършат три излизания в открития космос с продължителност 6,5 часа всяко. Совалката ще достави резервни части за МКС, нов спален модул и нов тренажор.

По-голямата част от оборудването, което Discovery ще достави на МКС, е за научните експерименти, които ще бъдат извършени на МКС. Ще има и хладилна камера, в която проби от опитите, извършени на МКС, ще се съхраняват и върнат впоследствие на Земята.

Опитите ще бъдат посветени на свойствата на металите, полупроводниците, кристалите, стъклото и на др. при условията на безтегловност.

Част от програмата е доставянето на МКС на мултифункционалния логистичен модул Леонардо.

cosmos1.bg

(http://www.medicalbg.com/i/2009/4/medic_58_seti-2.jpg)

Живот на друга планета ще бъде открит до 2030 г., заяви пред ИТАР-ТАСС руският учен академик Николай Кардашов.

"Надяваме се, че в близките години в астрономията ще бъдат направени много големи научни открития и че до 2030 г. ние ще открием живот на други планети", каза академик Кардашов, който е един от най-големите руски астрофизици, ръководител на Астрокосмическия център на Физическия институт "П.Н. Лебедев" на Руската академия на науките (РАН). "Тогава ще видим как живеят там и какво дишат", добави ученият, цитиран от БГНЕС.

"Вярвам напълно, че ще намерим братя по разум и ми се струва странно, когато някои се съмняват в това", заяви академикът. Той също така отбеляза, че "днес за откриването на по-рано неизвестни фундаментални закони на Вселената и в частност за намирането на извънземни цивилизации на Земята и в космоса са създадени най-големите в цялата история на науката телескопи".

Мнението на изтъкнатия учен се различава от наскоро, цитираното от ИТАР-ТАСС проучване сред астрономи, според които между 2250-2280 г. ще се срещнем с извънземна цивилизация.

Според 50% от астрономите едва през ХХІІІ век ще успеем да уловим сигнал от извънземна цивилизация, а след това и да установим контакт с нея.

Това ще се случи ориентировъчно към 2250-2280 г. Тези данни бяха оповестени на общоруската конференция "Астрономията и обществото".

Организаторът на изследването, водещият научен сътрудник на Института по астрономия на РАН Олег Малков разказа, че в него са участвали 100 астрономи специалисти и около 50 любители.

Всеки от тях е трябвало да отговори на 35 въпроса. Според него, "анкетата достатъчно добре отразява мнението на астрономичната общност, която наброява около 1000 учени".

medicalbg.com

Можете да коментирате тази новина в bPoke.com (http://bpoke.com/messages/view/id/5764)

Астрономи от Европейската южна обсерватория установиха с помощта на телескопите й, че халото (струпването на звезди извън основния диск) на гигантската галактика Messier 87 е изрязано. То завършва много по-рано, отколкото теоретично би трябвало.

(http://goround.files.wordpress.com/2009/05/galaxy.jpg?w=468&h=468)

Диаметърът на халото е около милион светлинни години, съобщи сп. Astronomy and Astrophysics. В рамките на изследването учените са наблюдавали галактично струпване, което е разположено на разстояние 50 милиона светлинни години от Земята в съзвездието Дева. В този район има неколкостотин галактики, включите големи елиптични, към които се отнася и Messier 87.

Изследователите са се интересували от планетарните мъглявини – струпвания на йонизиран газ около бели джуджета. Дадените мъглявини са удобни за наблюдение. Те са позволили да бъдат получени данни за движението на звездите в отдалечените райони на космоса. Като се знаят те, има възможност да се определи разположението на звездите в струпването и в халото.

Наблюдението на мъглявините е било извършено с помощта на спектрографа FLAMES, монтиран на телескопа VLT.

Засега учените не могат да обяснят какво е изрязало халото на Messier 87. Съществуват няколко хипотези. Според едната липсата на звезди е обусловена от взаимодействието на струпването с други галактики. Според другата, за това е виновна тъмната материя, която според съвременните представи изпълва галактическото хало.

Освен това учените са установили, че Messier 87 в бъдеще ще се сблъска със съседната галактика Messier 86. Събитието трябва да стане през близките един милиард години.

БТА

(http://www.trud.bg/Images/Cache/Image_226281_2.jpg) (http://www.trud.bg/Images/Cache/Image_226282_2.jpg)

Япония изстреля успешно космически безпилотен “камион”, който трябва да достави на Международната космическа станция храна, вода, акумулатори и дрехи, предаде Би Би Си.

Годишно се планират два полета на копия на машината, носеща името HTV (хай трансфър виъкъл или средство за височинно превозване).

Точно в 20,01 ч в четвъртък Япония се превърна в заместник на Америка. От космодрума в Танегешима в южната част на страната успешно беше изстрелян безпилотният космически кораб H-II Transfer vehicle (HTV). Той ще замести от 2010 г. американските совалки като товарен камион, зареждащ с всичко необходимо астронавтите на Международната космическа станция (МКС), предаде Би Би Си.

Мисията е възможна

Мисията на HTV е контролирана от две космически агенции - тази на Япония - JAXA (базирана е в Цукуда) и от центъра на американската НАСА в Хюстън. 15 минути след излитането на ракетата H-IIB намиращият се в носовата й част модул се отдели успешно и пое по дългия си път към МКС. Предвидено е - от съображения за сигурност - HTV да извърши редица пробни маневри, преди да се скачи с МКС.

“ТИР”-ът HTV

Най-рано безпилотното космическо такси ще се скачи с МКС на осмия ден от излитането си. На борда си HTV носи около 4,5 т. полезен товар, който е жизненоважен за екипажа, работещ в Космоса. То трябва да се закачи за модула “Хармони”. HTV ще бъде наблюдаван в момента на контакта и от астронавтите, чиято сигурност зависи не само от доставката, но и от липсата на инцидент.

“Надяваме се да надградим този успех и да продължим напред”, заяви пред АФП президентът на JAXA Кейджи Тачикава. Агенцията планира да изстрелва поне по един път на година кораб H-IIB до 2015 г.

Когато приближи МКС, корабът ще бъде посрещнат от “ласкавата” роботизирана ръка, произведена в Канада. Тя ще доведе японското чудо до сектора за скачване. 10-метровият цилиндър, който струва 217 млн. долара, ще изгори в атмосферата при обратния си път към Земята. Япония инвестира около 700 милиона долара в разработването на своята космическа програма.

МКС е международен проект, стартиран през 1998 г. Завършването на всички модули от станцията трябва да стане през 2011 г. Космическият дом е предвидено да работи поне до 2015 г., ако не бъде взето друго решение. Станцията се носи на около 350 км над земната повърхност със скорост 27 724 км/ч. Извършва средно по 15,7 обиколки около Земята за денонощие. Тя е най-големият изкуствен спътник на Земята за всички времена.

Петима играчи

Петима са основните конкуренти за доставка на товари до МКС. Руските кораби “Прогрес” и европейските АTV вече доказаха функционалността си. После на опашката се нареждат японците, които планират шест космически мисии след вчерашната до 2015 г. Две американски фирми също са се вгледали в космическия бизнес. SpaceX и Orbital Science твърдят, че в момента са почти готови със своите кораби Dragon Cygnus. Но първият пробен полет на тези безпилотни кораби ще бъде чак в края на идната година.

Гълфстрийм от гравитация

ВАШИНГТОН - Плетеница от гравитационни коридори може да помогне космически кораби да изследват галактиката ни по-бързо и по-евтино в бъдеще. Твърдението е на американски учени от техническия университет в щата Вирджиния.

“Всеки от тези коридори е един вид гравитационна версия на океанското течение Гълфстрийм, корабите ще могат да се носят по тях без никакво усилие”, каза проф. Шейн Рос пред в. “Дейли телеграф”. Екипът му се опитва да състави карта на тези космически “течения”, които се “увиват” около тях като спагети между звездите, планетите и луните.

Гравитационните коридори свързват т.нар. точки на Лагранж. В астрономията и математиката това са местата, в които силите на привличане на три тела се балансират.

“Ако бяха на Земята, тези пътища щяха да са зона на свободно падане, между небесните тела обаче това означава, че корабите ще се носят, без да изгорят и грам гориво”, обясни Рос. Ако са на “дрейф” някъде в земната орбита и наблизо минава такова “течение”, “плавателните” съдове ще трябва да запалят двигателите, само за да влязат в него. След това пътуването щяло да бъде гратис.

Досега тази техника е изпробвана само веднъж - със сондата “Генезис”. Мисията й през 2001-2004 г. бе да “хване” частици от слънчев вятър (поток от заредени частици, който се изхвърля от горните слоеве на атмосферата на Слънцето - б. р.). Използването на гравитационни коридори намалило изразходваното от сондата гориво 10 пъти. Мисията се провали, но не заради грешни изчисления в траекторията на полета, а заради неотваряне на парашута при приземяването.

trud.bg

(http://www.hicomm.bg/web/files/articles_gallery/200909/7838/thumb640x320_12605.jpg)

Телескопът Планк, който е разработен специално с цел изучаване на микровълновото фоново излъчване във Вселената, създаде първите карти на участъци от небето. Началният етап от работата на апарата е описан подробно в прес релийз на сайта на Европейската космическа агенция ESA.

Орбиталната обсерватория започна да функционир на 13 август 2009 г. Първите няколко дни преминаха в тестове на приборите, а на 27 август приключи първият етап от работата на телескопа.

На база на събраните данни, астрономите са съставили девет карти на неголеми участъци от небето. Планира се, телескопът да работи в орбита общо 15 месеца, като през това време той трябва да създаде две пълни карти на звездното небе.

С тяхна помощ учените се надяват да получат ценна информация за микровълновото фоново или реликтово излъчване, което вероятно е останало от времето на Големия взрив.

HiComm.bg

(http://img.deltanews.bg/a186182e789b14a6b986b01f47c39247.jpg)

Орбиталната лунна сонда Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) откри най-студената точка на Слънчевата система. Тя се намира в група дълбоки затъмнени кратери, близо до южния полюс на земния спътник, съобщи HiComm.bg, като се позовава на сайта ScienceNOW.

Температурата в кратерите достига минус 240 градуса по Целзий, което е всичко на всичко с 33 градуса по-високо от абсолютната нула. Дори на повърхността на далечната планета Плутон, която е разположена 40 пъти по-далече от Слънцето, температурата е с няколко градуса по-ниска. Любопитно е, че скоро температурата на южния полюс на Луната ще нарастне и най-студеното място в Слънчевата система ще се прехвърли на северния полюс на спътника. В момента се изучава химическият състав на молекулите в дълбоките лунни кратери, с надеждата, че ще бъдат намерени ценни запаси от вода или метан, които биха могли да бъдат използвани от бъдещите заселници на небесното тяло. Трябва обаче да добавим, че лунните кратери всъщност са най-студените обекти в Слънчевата система с естествен произход.

www.deltanews.bg

(http://www.optimiced.com/wp-uploads/2007/08/img_2294_the_moon_by_michel.th440.jpg)

Първата индийска космическа мисия до Луната откри доказателства за наличието на големи количества вода на Луната, пише британският „Таймс".

Данните от космическия кораб Чандраян-1 показват също така, че водата все още се формира на Луната. Учените заявяват, че този пробив - който ще бъде обявен от НАСА по време на пресконференция днес - ще промени лицето на Луната.

Откритието е значителен напредък за Индия в космическата надпревара с Китай, коментира Таймс.

Д-р Милсуами Анадурай, директор по проектите на мисията в Индийския организация за космически изследвания в Бангалор, заяви: "Това е много успокояващо."

Търсенето на вода беше една от основните цели на мисията, но въпреки това откритието изненада учените.

Безпилотният космически кораб е оборудван от НАСА със система, предназначена специално за търсене на вода, улавяща електромагнитната радиация, излъчвана от минерали.

news.bg

Можете да коментирате тази новина в bPoke.com (http://bpoke.com/messages/view/id/6028)

(http://medicalbg.com/i/2009/9/medic_39_310808303809_01%5B1%5D.jpg)

Британски учени проектираха космически апарат, който ще може да спаси Земята от катастрофален сблъсък с астероид, пише британският в. "Сънди телеграф".

Апаратът се нарича гравитационен влекач. Той ще бъде изпращан в космоса, когато бъде установено, че астероид се насочва към Земята. Тогава апаратът ще прихване астероида, ще се позиционира до него, ще започне да лети успоредно с него и от тази позиция ще упражни върху него малка гравитационна сила, като така ще започне да влече астероида със себе си.

Този процес обаче ще продължи няколко години, в края на които гравитационният влекач ще е отклонил достатъчно астероида от пътя му към Земята.

Учените вярват, че е само въпрос на време астероид да се доближи опасно близо до нашата планета, пише БТА. По данни на американското космическо управление НАСА над 100 000 астероида обикалят в близост до Земята и някои от тях са толкова големи, че могат да разрушат цял град. НАСА е идентифицирала едва 6363 от тях.

Проектът за гравитационния влекач е дело на инженерите от британската конструкторска компания Астриум, която проектира и конструира космически кораби за НАСА и за Европейската космическа агенция.

Според инженерите тяхното съоръжение може да подейства дори на астероид с диаметър 39 метра. Ако подобно нещо падне на Земята, то при сблъсъка ще се освободи енергия, която ще бъде 100 000 пъти по-голяма от енергията, освободена от атомната бомба, хвърлена над Хирошима.

Гравитационният влекач ще има йонни двигатели. Той обаче ще трябва да бъде изстрелян около 20 години, преди астероид да се насочи към Земята, за да има достатъчно време да го прехване, докато орбитира около Слънцето и да промени траекторията му.

Новината за проектирането на апарата идва само седмици, след като беше съобщено, че астероид или комета са ударили Юпитер и са оставили широка следа, за която се предполага, че е с размерите на Земята.

medicalbg.com

Можете да коментирате тази новина в bPoke.com (http://bpoke.com/messages/view/id/6041)

(http://kachi-snimka.info/images/cqs1254336224s.jpg) (http://images.ibox.bg/2009/09/30/iss_expedition21/256x169.jpg)

От космодрума Байконур в Казахстан към Международната космическа станция стартира 21-вата експедиция, в чийто състав е седмият поред космически турист - канадецът Ги Лалиберте.

Освен първия канадски турист на борда на космическия кораб "Союз" са руският космонавт Максим Сураев и американският астронавт Джефри Уилямс, който е командир на екипажа, пише агенцич "КРОСС".

За половин година в околоземна орбита им предстои да извършат близо 50 научни експеримента, да разтоварят три транспортни кораба "Прогрес", да работят с екипажите на три американски совалки и да монтират в открития Космос руски научен модул.

За разлика от тях, канадецът Ги Лалиберте ще бъде в околоземна орбита едва 11 дни, като мисията му е да привлече вниманието на света към проблема с недостига на питейна вода. Космическият турист е създадател и собственик на прочутия "Цирк дьо солей".

Като бивш акробат и гълтач на огън той е преминал сложната продполетна подготовка едва за 4 месеца, докато обикновено за това е необходима половин година.

Милиардерът ще има на 9 октомври двучасово шоу от Космоса, посветено на екологията. То ще се излъчва на живо в 14 града по света, както и в интернет. По неофициална информация, за удоволствието да лети около Земята, канадецът е заплатил 35 милиона долара.

actualno.com

Можете да коментирате тази новина в bPoke.com (http://bpoke.com/messages/view/id/6121)

(http://kachi-snimka.info/images/bwy1254500298v.jpg) (http://kachi-snimka.info/images/arx1254500354w.jpg)

Слънцето отново се "опитва" да излезе от продължаващия ненормално дълго време период на минимална активност, предаде БТА.

На него са започнали да се формират активни области на нов слънчев цикъл. Рентгеновата обсерватория ТЕСИС на борда на руския спътник "Коронас-Фотон" е открила две такива активни области в слънчевата корона, се казва в съобщение на сайта на проекта ТЕСИС, предаде РИА "Новости".

За това, че новият процес е с глобален характер говори фактът, че петната са се появили почти едновременно на достатъчно голямо разстояние едно от друго. По данни на учените това е третият опит на Слънцето да започне 24-ти цикъл на активност (номерацията се извършва от началото на наблюденията).

Първият подобен опит е наблюдаван още през март 2009 г. Вторият е през юни тази година и продължава почти два месеца. Освен това е регистрирано най-мощното изригване на Слънцето, продължило 11 минути. След това обаче Слънцето отново се "успокоява", при това активността му е една от най-минималните за последните 160 години, откакто се извършват наблюдения.

(http://kachi-snimka.info/images/bfi1254500636w.jpg) (http://kachi-snimka.info/images/bwy1254500674f.jpg)

Да припомним, че сега Слънцето преживява рекорден по своята продължителност минимум на активността си. Той започва от 2006 година. По данни на НАСА през 2008 г. слънчеви петна не е имало през 266 от 366 дни (73%). Ниската слънчева активност кара учените да мислят за възможно повторение на Маундеровия минимум, когато поредица от 11-годишни цикли едва са се изявявали и в продължение на половин век на Слънцето почти не е имало петна. Става дума за времето между 1645 и 1715 г., с което се свързва т.нар. малък ледников период в Европа.

Според Владимир Кузнецов, директор на Института по земен магнетизъм, йоносфера и разпространение на радиовълните към Руската академия на науките (ИЗМИРАН), Слънцето е в начална фаза на нарастване на активността, но този период може да се забави. Ученият твърди, че се намираме между края на старата и началото на новата фаза, но в какъв стадий е трудно да се каже.

Руският спътник "Коронас-Фотон" беше изведен в орбита на 30 януари тази година. Той е трети от поредицата "Коронас", за орбитално околоземно наблюдение на активността на Слънцето.

БТА

(http://dariknews.bg/uploads/news_images/200909/photo_verybig_406666.jpg)

Китай завърши нова триизмерна карта с висока разделителна способност на цялата лунна повърхност, което е важна стъпка към евентуално бъдещо кацане на Луната, съобщиха държавните медии, предаде АФП.

След като изпрати човек в космоса през 2003 г., Китай се насочи към изстрелването на безпилотен космически кораб на лунната повърхност до 2012 г. и човешка мисия до Луната до 2030 г. Картата беше изготвена благодарение на данни, получени от първата китайска космическа сонда до Луната "Чан-1", изстреляна през октомври 2007 г.

Според Лиу Сянлин от Китайската академия на науките картата ще помогне на учените да изследват характеристиките на лунната повърхност и да задълбочат знанията си в областта на лунната геология и нейното развитие.

Китай е една от малкото страни, освен Съединените щати, Русия, Япония и Индия, които са се заели със създаването на подобна карта.

DarikNews

(http://kachi-snimka.info/images/klz1254759486c.jpg) (http://kachi-snimka.info/images/rgh1254759522k.jpg)

На далечната екзопланета Корот-7b времето е изключително странно - там се образуват скални облаци и вали дъжд от камъчета, съобщи сайтът "Спейс".

Екзопланетата беше открита през февруари от космическия апарат на ЕКА КОРОТ. Миналия месец тя стана първата извън Слънчевата система с потвърден скален състав. Повечето другите известни екзопланети са газови гиганти.

Размерът на Корот-7b е почти два пъти колкото земния, а масата й - пет пъти по-голяма. Това означава, че вероятно тя се състои от силикатни скали, точно като земната кора. Корот-7b обаче е много негостоприемна. Тя е много близо до звездата си и температурата там достига до 2326 градуса Целзий. Затова на планетата няма летливи газове (водна пара, азот, въглероден двуокис).

Нейната атмосфера се състои от скални изпарения, издигащи се от стопените силикати в океани и езера от лава. Учени от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, ръководени от Брус Фегли младши, направиха модел на атмосферата на Корот-7b. Резултатите им показват, че тя е изградена от съставките на скалите и когато настъпва атмосферен фронт от нея се кондензират камъчета и падат като дъжд в езера от стопена лава.

Атмосферата на Корот-7b се състои предимно от натрий, калий, силициев окис и кислород. Има и по-малки количества други елементи, характерни за силикатните скали, като магнезий, алуминий, калций и желязо. В атмосферата се кондензират и други минерали - енстатит, корунд, спинел.

Елементите натрий и калий, които са с по-ниски точки на кипене в сравнение със скалите, не падат като дъжд, а образуват високи газови облаци, които могат да бъдат уловени от наземни телескопи.

actualno.com

[float=left](http://kachi-snimka.info/images/klz1254945104t.jpg)[/float] Астрономите от Южната европейска обсерватория (ESO) публикуваха нови снимки на мъглявината Пламък в Орион, известна още като NGC 2024.

Мъглявината се намира на около 3000 светлинни години от Земята в съзвездието Орион. "Пламъкът" на мъглявината идва от големия брой млади звезди, които непрекъснато се раждат в района.

В центъра добре се вижда тъмна прашна структура. Черните зацапани области са облаци от прах, които спират светлината, идваща от червената мъглявина зад тях. Този регион може би се свива, формирайки нови звезди и слънчеви системи.
[float=right](http://kachi-snimka.info/images/viu1254945374b.jpg)[/float] За снимките учените са използвали данни, събрани с 1,5-метров телескоп в Чили. Получените снимки са резултат от комбиниране на изобразения обект в различни диапазони, включително инфрачервения.

Неотдавна Европейската Южна обсерватория (ESO) завърши проекта Gigagalaxy Zoom, в рамките на който публикува снимка на мъглявината Лагуна.

Преди това астрономите от ESO качиха на свободен достъп панорама на Млечния път, а също снимка на централната част на нашата галактика.

Проектът е посветен на Международната година на астрономията, която се отбелязва тази година.

actualno.com

[float=left](http://kachi-snimka.info/images/arx1255027691q.jpg)[/float][justify]Запис на падането на голям метеор бе представен от учени от Университета на Западно Онтарио, Канада.

Той е направен със система от камери, които денонощно наблюдават небето. Метеорът е бил засечен на 25 септември, но данните от наблюдението се огласяват едва сега.

За пръв път метеорът е бил "уловен" на височина над 100 километра. По данни на изследователите обектът с размерите на детски велосипед се е движил в атмосферата със скорост от около 21 км в секунда.

Най-високата му яркост е надхвърляла тази на лунния диск около 100 пъти. Сега учените издирват метеора, паднал на земята. Изследователите подчертават, че откриването му ще е голям успех.

За метеора има много данни, затова теоретично може да се определи мястото, където са паднали парчетата от него. А те от своя страна ще дадат информация за региона на Слънчевата система, откъдето е дошло небесното тяло.

Надеждата да бъдат открити останки обаче не е голяма, тъй като значителна част от метеора е изгоряла при навлизането си в земната атмосфера.

Преди около година в Канада падна друго космическо тяло. Тогава бе съобщено, че това е най-големият за последните 10 години метеор, чието падане е можело да бъде наблюдавано от Земята. Теглото му бе няколко тона.

В резултат на продължителни издирвания специалисти откриха няколко парчета от космическия гост.

actualno.com[/justify]

[float=left](http://www.medicalbg.com/i/2009/10/medic_4_untitled.bmp)[/float][justify]Астрономите откриха още един, неизвестен по-рано пръстен на Сатурн, съобщава НАСА на сайта на космическия телескоп Spitzer, с който е направено откритието.

Новият пръстен е най-големият от известните в Слънчевата система.

За съжаление не е възможно той да се наблюдава в оптичния диапазон. Астрономите твърдят, че новият пръстен не може да се види, дори да се стои непосредствено в него.

Той се намира на разстояние около 6 млн. километра от Сатурн и се разпростира на още 12 млн. километра. За сравнение ширината на най-големия видим пръстен на планетата е 25 500 км. Дебелината на новия обект е около 1,2 млн. км.

Новият пръстен се състои предимно от частици прах и лед, чиято температура достига 80 келвина (-193оС). Точно заради сравнително високата му температура той е бил забелязан от телескопа Spitzer в инфрачервения диапазон.

Откритието е направено още през май 2009. В центъра на новия пръстен е разположен спътникът на Сатурн – Феба. Учените предполагат, че тази луна е основен източник на материал за откритата структура.

Новият пръстен помага да се обясни загадката на сатурнианския спътник Япет. Известно е, че едната половина на този спътник е доста по-тъмна от другата. Оказва се, че затъмняването е предизвикано от попадане на материал от пръстена върху повърхността на луната.

Неотдавна се състоя забележително събитие – на Сатурн имаше равноденствие. През това време слънчевите лъчи падат на повърхността на видимите пръстени под нулев ъгъл, което даде на учените рядката възможност да разгледат структурата им.

Равноденствието на Сатурн се случва веднъж на 15 години.[/justify]

medicalbg

(http://www.vratovrazka.bg/images/stories/tech/sci/ibex/erupt.jpg)

Тези кадри са изключително редки и ценни.

Величествените гледки от повърхността на слънцето са заснети за два дни от космическите апарати STEREO на НАСА. На кадрите се виждат огромни светещи кълба от газ, които избухват на повърхността на Слънцето и остават над нея, поддържани от магнитното поле. Облаците газ са по-големи от Земята.

Това са естествени явления, част от нормалния цикъл на живота на звездата. Слънцето представлява огромно кълбо йонизиран газ и при въртенето му слоевете под повърхността започват да се пенят и да образуват огромни балони. Магнитното поле се разстройва и се получават гигантски изригвания на йонизиран газ, който, след като достигне височина от около 50 000 километра над слънчевата повърхност, се освобождава в Космоса.

Изригванията, наблюдавани от космическите апарати STEREO, са продължили около 30 часа. Видеото е направено с помощта на ултравиолетова светлина, излъчвана от йонизиран хелий.

Наблюдаването на слънчевите изригвания е важно не само от научна, но и от практическа гледна точка. Такива явления биха могли да попречат на работата на сателитите, да навредят на комуникациите и дори да доведат до временни прекъсвания на тока.

Благодарение на двата апарата STEREO изригванията са наблюдавани от два различни ъгъла. Кадрите са забързани, за да може да се види цялото явление, което иначе е продължило два дни.

http://www.youtube.com/watch?v=Y6tz7KEGPGo

Можете да коментирате тази новина в (http://img115.imageshack.us/img115/5537/19d3ae9efbedb647eaafe19.png) (http://bpoke.com/messages/view/id/6365)

[float=left](http://www.onair.bg/img/earth.jpg)[/float] [justify]Астрономи откриха първата планета от земен тип извън нашата Слънчева система. Новата планета е наречена CoRoT-7b и е подобна на Земята по маса и състав. Разстоянието от Земята до нея е около 500 светлинни години.

CoRoT-7b беше открита в началото на 2008 г., но окончателното потвърждение на хипотезата, че тя наистина принадлежи към групата на земята, отне дълго време. Експерти наблюдавали как небесното тяло се върти по орбитата си около своята звезда и как масата на CоRоT-7b влияе на светилото. Така е изчислена плътността на небесното тяло.

За разлика от Земята, живот на новата планета не може да съществува, защото се оказва твърде близо до своята звезда - една година там трае по-малко от един ден на Земята. На слънчевата страна на Коро-7b температурата достига 2000 градуса по Целзий, а на обратната до -200 градуса. Според учените, планетат просто няма атмосфера, която да разпределя топлината

Припомняме, че планетите от земен тип се състоят се от кислород, силиций, алуминий, магнезий, желязо и други подобни тежки елементи, които ги отличават от каменно-ледните планети джуджета и газовите планети. Смята се, че планетите от земен тип са най-благоприятни за развитието на живот.[/justify]

onair.bg

За коментари (http://img132.imageshack.us/img132/203/a607c8f95af3f723ca895cd.png) (http://bpoke.com/messages/view/id/6564)

[float=left](http://www.pogled.info/imagebank/thumbs/091030093943.jpg)[/float] [justify]Астероиди, покрити с лед, са "донесли" вода за океаните на нашата планета, заяви френският геохимик Франсис Албаред, цитиран от Франс прес.

Астероидите са се блъснали в Земята преди около 100 милиона години, след образуването на планетите в Слънчевата система.

Изследователят Франсис Албаред от Екол нормал сюпериор в Лион и френската Лаборатория за науки на Земята оборва общоприетото схващане, че океаните и атмосферата са образувани от вулканични газове, се казва в комюнике на Френския център за научни изследвания.

Веднага след образуването на Луната, тя и Земята са били до голяма степен "сухи". Водата се е появила по-късно, пояснява Албаред. Скорошни изчисления показват, че температурите между Слънцето в ранния стадий от съществуването му и орбитата на Юпитер са били прекалено високи и не са позволявали водни пари да се кондензират върху "планетарни ембриони".

Появата на вода на планетата ни съответства на периода между 80 и 130 милиона години след образуването на Слънчевата система. Газовите гиганти са оказали своето въздействие върху траекторията на астероиди и други ледени отломки, които са се блъснали в Земята и са донесли водните си запаси. След проникването на тази вода в земната мантия, тя е допринесла за образуването на тектоничните плочи, които са били от съдбовно значение за появата на живота, отбелязва изследователят.

Според него именно тектоничните плочи са това, което отличава Земята от Марс и Венера.[/justify]

interesen.pogled.info

[float=left](http://www.pogled.info/imagebank/thumbs/091104165828.jpg)[/float] [justify]Астрономи за пръв път откриха данни за съществуването на планети извън нашата галактика, съобщи в. "Дейли мейл".

Астрофизичката Ерин Ментъч от Университета на Торонто в Канада обаче е открила, че нови звезди и планети се раждат в галактики, които се намират на 10 милиарда слънчеви години.

Ментъч и колегите й анализирали 88 отдалечени галактики,светлината от които е била излъчена, когато Вселената е била между половината и една четвърт по-млада от сегашната си възраст 13,7 милиарда години. Това разстояние е твърде голямо, за да могат да се различат отделни звезди.

Астрономите анализирали светлината от галактиките и открили три източника. Първите два били от звездите на галактиката и от светещия междузвезден прах. Третият източник бил твърде студен, за да е предизвикан от звезди, но твърде горещ, за да е прах.

Според учените това най-вероятно са облаци от прах и газ, които образуват слънчеви системи около новородени звезди.

Екипът смята, че откритието би могло да покаже дали и как се е променяла скоростта, с която са се образували нови планети с увеличаването на възрастта на Вселената.[/justify]

Pogled.Info

[float=left](http://www.burgasnews.com/images/stories/sviat/asteroid.jpg)
Траекторията на новото небесно тяло по отношение на Земята и Луната.[/float][justify]Специалистите от NASA открили неизвестен по-рано астероид около 15 часа преди максималното му приближаване до Земята, се съобщава на сайта на Американската космическа агенция.

Диаметърът на новия обект, получил името 2009 VA, бил около 7 метра.

Астероидът преминал на разстояние 14 000 км от Земята и станал третият в списъка на най-близко преминалите до Земята космически гости.

Другите рекордьори са астероидът 2008 TS26, преминал на разстояние 6150 км от повърхността на нашата планета, и 2004 FU162, приближил се на 6535 км.

Според учените дори в случай на падане на астероида на Земята, той не би представлявал опасност – обекти с подобни размери се приближават до Земята около два пъти годишно и падат около веднъж на пет години.

Учените подчертават, че откриването на астероиди малко преди приближаването им до Земята е доста рядко събитие.

Преди повече от година при подобни обстоятелства бил регистриран 2008 TC3 – небесно тяло с размери няколко метра, открито малко преди неговото падане.

Небесният гост се взривил на височина около 37 километра над Суданската пустиня.[/justify]

Dnes.bg

[float=right](http://0101.netclime.net/1_5/16e/376/248/12581826572197587.jpg)[/float] [justify]Експериментът на НАСА за откриване на вода на Луната се оказа успешен, съобщиха американски учени.

Космическата агенция блъсна ракета и спътник в голям кратер на Южния полюс с надеждата да бъде открит лед.

Учените, които проучиха получените данни, казват, че инструментите насочени към мястото на удара са видели големи количества лед и водни изпарения.

Ние открихме не малко, а значително количество вода, каза д-р Антъни Колаприт - учен от мисията, която се занимава с търсенето на вода на Луната.

Общото количество вода, открито от инструментите е повече от 100 кг. То е излязло от широката 20-30 метра дупка, създадена от сблъсъка на ракетата.

Учените подчертават, че става дума за предварителни резултати и продължаващите анализи ще покажат, какви са количествата вода в кратера.

Питър Шулц от Университета Браун, който също участва в мисията, заяви, че шансовете да откриване на вода в други кратери сега изглеждат много по-големи.

Учените отдавна подозират, че под на пръв поглед пустинната повърхност на Луната може да има значителни количества вода.

Ако това е така, водата може да стане полезен ресурс за създаване на постоянни бази на Луната.[/justify]

www.kafene.net

[float=left](http://store.picbg.net/pubpic/87/80/5f472ca5d40c8780.jpg)[/float] [justify]Двама астронавти от совалката "Атлантис", която вчера се скачи с Международната космическа станция, излязоха в открития космос, за да монтират резервна антена, съобщи "Асошиейтед прес". Космическата разходка на Майкъл Форман и Робърт Сачър започна в 14,24 по Гринуич и ще продължи шест часа и половина. По време на едноседмичната мисия има още две планирани излизания.

Днес астронавтите ще монтират външна антена на борда на станцията и ще се погрижат за поддръжката на японската ръка-робот. Това е първата “космическа разходка” за Сачър, който е и първият дипломиран ортопед в орбита. “Атлантис”, която бе изстреляна на 11-дневен полет в понеделник, донесе на борда на станцията 12,36 тона научно оборудване, резервни части и храна за попълване на запаси.

По-голямата част от техниката ще бъде монтирана чрез механизираната ръка, но някои части, например антената, изискват намесата на астронавтите.[/justify]

www.ekipnews.com

[float=left](http://www.stranabg.com/images/stories/rss_news/04b5ad4680d38349db55e6ac8d176642.jpg)[/float] [justify]НАСА и гигантът Microsoft решиха да използват труда на геймърите за научни цели - те съвместно ще разработват компютърна игра, която ще позволи на участниците в нея не само да получат удоволствие, но и ще разшири знанията им за Марс, се казва в съобщение на Лабораторията за реактивно движение на американската космическа агенция.

Всички, които се регистрират на сайта на играта "Be a Martian" /Бъди марсианец/, могат да участват в изследванията, засягащи картографирането на повърхността на Червената планета, предаде РИА "Новости".

Учените се нуждаят от помощта на хиляди доброволци за преброяването на кратерите, дешифрирането на геоложките елементи, проследяване на промените, случващи се на повърхността на планетата.

Преброявайки кратерите, геймърите ще помогнат на учените да определят възрастта на повърхността на отделните региони на Марс, а също така ще получат точки в играта, допълва БГНЕС. Участниците в нея също така ще могат да задават и въпроси на учените, засягащи Марс, и ще имат достъп до видеоматериали, разказващи за методите, с които се изследва планетата.[/justify]

stranabg.com

[float=left](http://www.tvevropa.com/public/files/news/2009_11_28/17349_300x225.jpg)
Совалката "Атлантис"[/float] [justify]Совалката "Атлантис" се приземи успешно във Флорида, след като прекара 11 дни в Космоса. Екипажът й достави храни и други товари на Международната космическа станция. Сред тях са 15 тона резервни части и научно оборудване, включително кутии с пеперуди. Учените тепърва ще установят как тези нежни създания ще реагират на живота в орбита.

Екипажът на "Атлантис" извърши и три излизания в открития космос, за да се инсталират комуникационни антени, да се извършат някои поправки на ръката-робот и да се заменят част от резервоарите с кислород. Освен шестимата души екипаж, на Земята се върна и инженерът Никол Скот, която прекара три месеца на Международната станция. Това е един от последните полети на совалка до станцията преди те да престанат да се използват през 2010 г. Това е и последният предвиден космически полет от страна на НАСА до края на тази година. Според плановете на НАСА станцията, която струва близо 100 млрд. долара, трябва да бъде окончателно завършена през следващата година. За това бяха необходими 11 години и усилията на над 16 нации. След като совалките престанат да изпълняват полети, орбиталната станция ще бъде снабдявана с най-необходимото от руските космически кораби "Союз" и "Мир".[/justify]

ТВ Европа

[float=left](http://soulcontrol.blog.bg/photos/89500/mars.jpg)[/float] [justify]Учени от НАСА са направили сензационното разкритие, че са открили нови доказателства за съществуването на живот на Марс, писа британският вестник "Таймс".

По последни данни микроскопичните образувания, намерени на марсиански метеорит, който е паднал на Земята преди около 13 000 години, вероятно били вкаменели бактерии.

Фактът, че бактериите са открити под връхния слой на метеорита, навежда учените на мисълта, че образуванията са присъствали на метеорита още преди неговото падане Земята, което пък от своя страна означавало, че са донесени от Марс.

"Това е много сериозно доказателство за наличието на живот на Марс"- заявил видният изследовател от Космическия център "Джонсън" Дейвид Маккей.

Тези предположения ще бъдат повод изследователите да продължат със задълбочените изследвания на възможността да съществува някаква форма на живот на Марс. [/justify]

shashavo.com

[float=left](http://dnesplus.bg/thumbnail.aspx?imgname=1804-091202-101925-%d0%b0%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b8%d0%b4.jpg&imgw=320&imgh=200)[/float] [justify]Общо единадесет нови астероида бяха открити през последния месец от българската астрономическа обсерватория IAU А79.

Центърът за малки тела в Слънчевата система към Международния астрономически съюз (Харвард) призна и обозначи с временни наименования новите астероиди.

Според първоначалните наблюдения е установено, че единият от астероидите представлява най-голямото небесно тяло в Слънчевата система, открито от България за последните 20 години.

Астероидът, с временното наименование 2009 WS24, има размер от около 4.5км., съобщават от „Звездно общество- А79".

Откритите астероиди не представляват заплаха за Земята и се намират в главния астероиден пояс между орбитите на Марс и Юпитер.

Проведени са били и наблюдения на множество обекти от класа на близко земните астероиди, които могат да застрашат Земята, а също така е била открита и кометната природа на два нови обекта, засечени от американки астрономи.

Междувременно Международния астрономически съюз стартира процедура по кръщаване на 3 от откритите през 2009 г. от IAU A79 астероиди: 2009 OD2, 2009 QJ5 и 2009 QU33.

Във връзка с това нашите учени инициираха анкета в интернет сайта на обсерваторията, чрез която да се определи на кои велики българи да бъдат кръстени астероидите.

През тази година астрономите от обсерватория „Звездно Общество"-IAU А79 Кольо Данков, Любомир Вригазов, Борил Борисов и техният ръководител д-р Филип Фратев откриха 27 нови астероида, а от края на 2005 г. общо 36 - един, от които беше официално кръстен на Апостола на свободата Васил Левски.[/justify]

(http://dnesplus.bg/images/DPmini.gif)

[float=left](http://soulcontrol.blog.bg/photos/89500/1e25e7a5cf.jpg)[/float] [justify]Британски астрономи заснеха една от най-горещите звезди в нашата галактика, съобщи БТА, позовавайки се на в. "Дейли мейл".

Умиращата звезда в центъра на мъглявината "Пеперуда" (Bug Nebula) е 35 пъти по-гореща от Слънцето. Температурата на повърхността й е 200 000 градуса. Това е първото й изображение. То бе направено от учени от центъра по астрофизика "Джодрел банк" към Манчестърския университет с помощта на обновения космически телескоп "Хъбъл".

"Звездата бе трудна за намиране, защото е скрита зад облак от прах и лед в центъра на мъглявината", обясни проф. Албърт Зийлстра от Манчестърския университет. Той добави, че планетарни мъглявини като "Пеперуда" се образуват, когато умираща звезда изхвърля голяма част от газа си обратно в космоса. Тези мъглявини са сред най-красивите обекти на нощното небе.

"Пеперуда" е отдалечена от Земята на около 3500 светлинни години и се намира в съзвездието "Скорпион". Главният автор на публикацията Чезари Жижка от Манчестърския университет, който сега работи в Южноевропейската обсерватория, сподели: "Имахме голям късмет, че успяхме да хванем звездата, докато е най-гореща. Отсега нататък тя ще умира, като бавно изстива".

Очаква се нашето Слънце да изстине и да умре по същия начин след около 5 милиарда години.

Проф. Зийлстра добави, че планетарните мъглявини като "Пеперуда" са много важни за разбирането на съществуването на хората на Земята. Снимките на звездата ще бъдат публикувани в Astrophysical Journal.[/justify]

bta.bg

[float=left](http://dnesiutre.com/wp-content/uploads/1804-091231-075800-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B0-250x156.jpg)[/float] [justify]Американската космическа агенция НАСА, която е критикувана от много политици заради голямото финансиране, с което разполага, ще трябва да избере следващата си мисия измежду три евтини варианта. НАСА бе принудена да свие бюджета си и поиска от няколко учени да представят проекти на мисии, разходите за които да не надминават 650 млн. долара.

НАСА обяви в комюнике, разпространено във вторник, че ще обяви избора си през 2011г. Трите мисии кандидатки са следните: Изпращане на космически кораб на Венера. Целта на тази мисия е да покажа с какво Венера, въпреки близостта си със Земята, е различна от нашата планета. Втората мисия е да се вземат проби от скали от южния полюс на Луната. Тези проби, за които учените смятат, че са от вътрешността на луната, ще позволят да се правят изводи за еволюцията на Луната и на Земята. Третата мисия има за цел да се вземат около 56 грама проба от астероид. В Конгреса, както и в белия дом НАСА се коментира много заради своите все по-големи разходи, в момент когато американският дефицит достигна рекордни стойности.

Космическата агенция смяташе да изпрати хора на Луната преди 2020г., но бюджетът на тази мисия нарасна от 28 на 44 млрд. долара и това възмути експертите от правителството, които отговарят за нейните разходи.[/justify]

www.dnesiutre.com

[float=left](http://www.vesti.bg/image.php?path=L25pZGF0YS9hcHBzL3Zlc3RpLmJnL3d3dy9tdWx0aW1lZGlhL3Bob3Rvcy9uZXRpbmZvL0FOVE9OSVEva2VwbGVyLmpwZw==&w=375&h=249)[/float] [justify]Орбиталният телескоп „Кеплер“, предназначен за търсене на подобни на Земята планети зад пределите на Слънчевата система, събра своята първа „реколта“. Той намери пет неизвестни по-рано екзопланети (планети, които се намират извън Слънчевата система, т.е. в орбита около друга звезда), съобщава НАСА.

Откриването на новите планети, получили обозначения Kepler 4b, 5b, 6b, 7b и 8b, било обявено в понеделник на брифинг на Американската астрономическа общност във Вашингтон.

Откритите от „Кеплер“ екзопланети се отнасят към т.нар. горещи юпитери – газови гиганти, които приличат на Юпитер и Уран, но за разлика от тях се въртят много близко до своята звезда.

Най-малката планета от петте открити е с размера на Нептун, а другите са по-големи от Юпитер. И петте планети се въртят на много ниски орбити и извършват един оборот около звездите си за три до пет дни. Температурата на повърхността им надвишава температурата на течна лава. С други думи, нито една от планетите не се отнася към планетите от земен тип.

При представянето на резултатите от работата на телескопа представител на НАСА съобщил и за откриването на неизвестен обект, който се върти около звезда, но не се явява нито планета, нито бяло джудже. Този обект е по-горещ от самата звезда и по размер е по-голям от бяло джудже.

Пуснатата през март 2009 г. сонда „Кеплер“ носи името на великия астроном Йохан Кеплер и е предназначена за търсене на планети по транзитния метод. Тя фиксира колебанията в яркостта на звезда при преминаване на планета пред нейния диск. Както се очаква, в течение на три и половина години телескопът ще може да изучи повече от 100 000 звезди и техните системи.[/justify]

Dnes.bg (http://Dnes.bg)

[float=left](http://store.picbg.net/pubpic/FF/03/9f6220e3f1c4ff03.jpg)[/float] [justify]Построяването на база около лунен кратер или море звучи примамливо, но бъдещите колонисти ще имат много по-голям шанс за оцеляване, ако колонията е разположена в дупка. Това е посланието на групата учени, които идентифицираха защитен тунел от лава на лунната повърхност, съобщи Си Ен Ен. Става въпрос за дълбока гигантска яма, изглеждаща подходяща да подслони колония.

Вертикалната кухина в региона на Мариъс хилс, на близката страна на Луната, е с диаметър на тунела около 70 метра и дълбочина около 85 метра, гласят резултатите, публикувани в изданието “Geophysical Research Letters”. Нещо повече, учените смятат, че ямата е защитена от ниските температури и метеоритните удари посредством тънък пласт лава. Тези свойства правят от нея първокласен кандидат за бъдещо изследване.

“Кухините в лунната лава са подходящи бъдещи места за лунна база или за спомагателен пост на изследванията - както на локалните, така и на тези, които ще се проведат по-далече от Луната” - каза Джуничи Харуяма, старши изследовател в Японската космическа агенция (JAXA). По думите му тунелите в лавата могат да послужат като надеждна защита срещу всички заплахи, като космическа радиация, метеорити и екстремни температурни изменения.

Разбира се, тази не е първата лунна яма, известна на учените, но тя има големите предимства, че е защитена, не изглежда да се руши и не се изменя. Подобни дупки има и на Марс. Тези с цилиндричната форма могат да се дължат на изтичане на лава, вулканично изригване, сеизмична активност и пропадане вследствие на удар от космоса.

Откритието бе направено на изображенията с висока резолюция, предадени от японската лунна сонда SELENE. Съобщението бе направено на 12 ноември, но грабна вниманието на обществеността едва през тази седмица. НАСА вече е обявила плановете си за завръщане на Луната до 2020 година и за установяване на временна база там до 2025 година. Това е част от проекта “Констелейшън”. Финансирането на проекта обаче не е съвсем безпроблемно.[/justify]

[float=left](http://www.vesti.bg/image.php?path=L25pZGF0YS9hcHBzL3Zlc3RpLmJnL3d3dy9tdWx0aW1lZGlhL3Bob3Rvcy9uZXRpbmZvL0FOVE9OSVEvc3VwZXJub3ZhcGl4aWRpcy5qcGc=&w=375&h=249)
Т Пиксидис[/float] [justify]Не сме сигурни за 2012 г. като край на света по календара на Маите, но Земята скоро може да бъде изтрита от лицето на Космоса, ни плашат американски учени.

Апокалиптичният сценарий включва очакваното избухване на звезда, която се намира на над 3000 светлинни години разстояние.

Очаква се Т Пиксидис да избухне в супернова, при което ще се отдели енергия, която се равнява на 20 на 27-ма степен мегатона ТНТ.

Въпреки че звездата е на 3260 светлинни години, това е сравнително късо разстояние за галактическите мащаби.

Вълната от термоядрената експлозия може да "издуха" озоновия слой на Земята, който я предпазва от смъртоносната космическа радиация, и да унищожи живота на планетата ни.

Песимистичната прогноза е на астрономите от университета "Виланова" във Филаделфия, САЩ.

След внимателен анализ на данни те установили, че Т Пиксидис всъщност е бинарна звездна система.

Едната от двете й звезди е бяло джудже, което всмуква газ и се разраства. Когато масата му се увеличи до критично ниво, то ще избухне.

Блясъкът му ще бъде колкото на всички останали звезди в галактиката заедно.

Телескопът "Хъбъл" е заснел как звездата се подготвя за гибелта си с поредица от слаби взривове, наречени "нови". Те са се случвали регулярно на всеки 20 години от 1890 г. насам, но са спрели след 1969 г.

Това означава, че следващият взрив вече е просрочен с 20 години и че избухването на Т Пиксидис в свръхнова може да се случи съвсем скоро.

Все пак обаче "скоро " има съвсем други измерение в галактически план, така че хората няма защо да се плашат, успокоява Робин Скагел от Британското дружество за популярна астрономия, цитиран от британския в. "Дейли телеграф". [/justify]

vesti.bg (http://vesti.bg)

[float=left](http://medicalbg.com/i/2010/1/medic_43_430x306.jpg)[/float] [justify]Ракетата-носител Delta II, изстреляна от военновъздушната база във Ванденберг, Калифорния, изведе новия инфрачервен телескоп WISE, се съобщава на сайта на NASA.

Името WISE е съкращение от Wide-field Infrared Survey Explorer (широкоъгълен инфрачервен изследователски телескоп).

С помощта на неговото оборудване учените се надяват да изучат милиони небесни тела, които преди оставаха невидими за изследователите на Космоса. Например астрономите ще могат да засека т.нар тъмни астероиди.

Обикновените оптически телескопи тук са безсилни, защото тези небесни тела отразяват слабо слънчевата светлината (най-тъмните отразяват едва 3-4% от нея) , а всеки такъв астероид може да бъде сериозна заплаха за Земята. WISE ще помогне за определянето на техните размери и състав.

Новият телескоп ще орбитира на височина около 520 километра от Земята.

Той ще сканира небето в четирите инфрачервени диапазона, като прави по една сниимка на всеки 11 секунди.

Стойността на WISE е 320 милиона долара.

WISE освен това ще помогне за изучаването на отдалечени галактики, обкръжени от облаци прах.

Прахът е непроницаем за телескопи, работещи в оптическия диапазон, какъвто е например Hubble. Телескопът ще помогне за изучаване на галактики, отдалечени от Земята на разстояние до 10 милиарда светлинни години.

За да получи WISE ясни изображения и за да може "да види" обекти на такова огромно разстояние, е необходимо температурата на неговите детектори да е много ниска. WISE се охлажда с течен водород.

Неговите запаси се очаква да стигнат за 10 месеца. През това време телескопът трябва да сканира цялото му достъпно космическо пространство, като направи 1.5 млн. изображения.[/justify]

medicalbg.com (http://medicalbg.com)

[float=left](http://www.24chasa.bg/Images/Cache/Image_342441_5.jpg)[/float] [justify]Редици от тъмни иглолистни дръвчета растат по дюните и хълмовете по повърхността на планетата Марс. Снимки с цъфнали борчета изпрати космически кораб на НАСА, съобщи британският вестник „Дейли Телеграф".

Картината обаче се оказала оптична илюзия. Пясъчните дюни на Марс на около 500 км от северния полюс на планетата са покрити с тънък слой замръзнал въглероден диоксид (сух лед).

„Дръвчетата" всъщност представляват наноси, образувани от свлачищата при топенето на ледовете през „марската" пролет.

Снимката дори е уловила падането на снежна лавина - вляво от центъра при облака прах.

Фотографията е направена от орбита около Марс с камерата HiRISE, най-мощната, изпращана някога на друга планета.

Преди месец НАСА обяви, че телескоп е засякъл пет нови планети извън Слънчевата система. Космическата обсерватория, която беше изпратена да търси новите планети Земя, направи откритието през първите седмици от работата си.

Според НАСА откритието им показва, че телескопът за лов на планети работи добре, въпреки че новооткритите „екзопланети" са все по-големи от най-отдалечената от Слънцето планета Нептун.[/justify]

24chasa (http://24chasa)
За коментари (http://img132.imageshack.us/img132/203/a607c8f95af3f723ca895cd.png) (http://bpoke.com/messages/view/id/7662)

[float=left](http://www.dnes.bg/images/photos/0084/0000084234-article2.jpg)[/float] [justify]Италианският физик Лоренцо Йорио твърди, че отговорност за загадъчното изменение на земната орбита около Слънцето може да носи тъмната материя. Статията с резултатите му е публикувана на сайта arXiv.org.

Според съвременните представи около Млечния път съществува ореол от тъмна материя. Йорио смята, че при движението на Слънчевата система около галактическия център тя ще образува собствен ореол в тази загадъчна субстанция. При това тъмната материя ще оказва забележително влияние върху формата на орбитата на небесните тела.

Така например орбитата на Земята ще става все по-разтеглена – нейната по-голяма полуос според италианския физик ще расте със скорост около 7 см на година. Тази цифра е достатъчно близка до наблюдаваните на практика 15 сантиметра на година. Малката полуос пък ще намалява. Отбелязва се, че средното разстояние от Земята до Слънцето също ще намалява.

Наскоро Йорио изяснил, че аномалното ускорение на апаратите Pioneer 10 и Pioneer 11 във външната част на Слънчевата система има негравитационна природа. Той смята, че неизвестната сила, която е въздействала на апаратите, е трябвало да повлияе и на спътниците на Нептун – Тритон, Нереида и Протей, тоест да предизвика колебания в орбитите им, което не е било наблюдавано на практика.[/justify]

www.dnes.bg

(http://www.dnes.bg/images/photos/0084/0000084472-article2.jpg)

[justify]Във вторник следобед Слънцето направи най-мощното от средата на 2007 година насам изригване, става ясно от съобщение на Руската орбитална обсерватория ТЕСИС, съобщава РИА Новости.

Събитието започнало около 16,00 ч. московско време (15,00 българско), максимумът на изригването е достигнат в 16,41, а цялото събитие продължило до 17,57 ч – тоест почти два часа. Според потока рентгеново излъчване върху земната орбита изригването е класифицирано като М2,3. Последното изригване с по-голяма сила е регистрирано на 4 юни 2007, се казва в съобщението.

Слънчевите изригвания се делят в зависимост от мощността на рентгеновото излъчване на Слънцето на пет класа, които се обозначават с латинските букви A, B, C, M и X. Минималният клас A0,0 съответства на мощност на излъчване върху орбитата на Земята 10 нановата на квадратен метър и във всяка следваща категория се увеличава десет пъти. По време на максимума на предишния слънчев цикъл в края на 2003 г. са наблюдавани изригвания с излъчване повече от 1 млн. нановата, което съответства на клас X17.

Според учените след кратка почивка на Слънцето ще започне нова активност, тъй като мощното изригване било предшествано от две други със сила C5,2 около обяд във вторник и едно с мощност C4,9 по-рано през нощта. Учените уточняват, че интервалите между изблиците на активност стават все по-кратки, а тяхната мощност – все по-голяма.

„Ако активността е свързана с нова област, появяваща се на юг на Слънцето, може да очакваме, че в близките дни тя окончателно ще влезе в зрителното поле на Земята. След един-два дни от повърхността на нашата планета ще се виждат и системите слънчеви петна, които все още са скрити зад слънчевия хоризонт. Ще може да се определи „космическото време“ в областта около нашата планета до края на този месец, който може да стане доста интересен“, заключават учените.[/justify]

www.dnes.bg

[float=left](http://www.onair.bg/img/GJ1214b.jpg)[/float] [justify]Свят, три пъти по-голям от Земята и обикалящ около червено джудже в нашия звезден "квартал", бе открит от астрономи. Планетата GJ 1214b се състои почти изцяло от вода, образуваща океан с дълбочина 15 хил. км. За съществуването й учените, използващи мрежа от любителски телескопи, разбрали, след като тя преминала пред червено джудже с яркост едва 0.5% от тази на нашето Слънце, предава "Гардиън".

Отстояща на 40 светлинни години в съзвездието Змиеносец, планета е на пръв поглед изключително негостоприемна – покрита от гъсти облаци от водород и хелий, тя обикаля на едва 2 млн. км от своята звезда (за сравнение, земната орбита е на приблизително 150 млн. км от Слънцето). Буквално врящият й океан е с температури от порядъка на 120 до 282 градуса по Целзий и единственото, което го държи в течно състояние, е огромната тежест на атмосферата над него.

"Би било много трудно да си представим живот на подобно място. Там е горещо и тъмно, а вероятно няма никакви скалисти повърхности, както е при нас на Земята", обяснява астрономът Давид Шарбуно за научния журнал "Нейчър". Шарбуно е ръководител на проекта MEarth, чиято цел е да открива планети от земен клас, орбитиращи около червени джуджета – звезди, които са много по-хладни и бледи от нашата. Специален интерес за астрономите са тези планети, попадащи в обитаемата зона около звездите – участък, в който е нито твърде горещо, нито твърде студено, за да се намери течна вода.

"Намерихме тази планета в първите няколко месеца от началото на MEarth, така че сме или страшни късметлии, или подобни космически тела са доста често срещани", твърди ученият.

"Надяваме се след време да открием планети, които са достатъчно отдалечени от своите звезди, така че температурата на повърхността им да е достатъчно близка до земната", коментира още той.

GJ 1214b се намира сравнително близо до нас от астрономическа гледна точка, което означава, че учените ще могат да насочат към нея космическия телескоп "Хъбъл" и да проучат в детайли нейната атмосфера. "Използвайки "Хъбъл", можем да погледнем в атмосферата и не само да кажем дали е годна за обитаване, но дори дали е населена, обяснява Шарбуно пред "Гардиън". Ако намерим кислород в атмосферата, ще стане много интересно, тъй като на Земята всичкият кислород в атмосферата идва от живи организми."

След откриването на GJ 1214b астрономите направили измерване на гравитационото влияние, което тя оказва на червеното джудже, и установили, че планета е с маса 6.6 пъти колкото Земята. Най-вероятният й състав е 75% вода, а останалите 22% силиций и 3% желязо образуват ядрото й.[/justify]

onair.bg (http://onair.bg)

[float=left](http://store.picbg.net/pubpic/63/8F/d5a18c64df34638f.jpg)[/float] [justify]Американски астронавт от екипажа на Международната космическа станция изпрати първото съобщение в "Туитър" от космоса, след като МКС бе оборудвана с персонална интернет връзка, съобщи НАСА, цитирана от Франс прес.

"Здравей, Туитървърс! (от англ. "юнивърс" - "вселена"), ето ни пряко от МКС с първото туитър-послание от космоса :) До скоро, изпращайте въпросите си!", писа бордовият инженер Тимъти Криймър.

Това ново удобство стана достъпно благодарение на подобрение в компютърната система на МКС, което позволява на членовете на екипа да разполагат с персонален интернет.

Досега писаните от астронавтите т.нар."туитс" - микросъобщения до 140 знака, изпращани чрез мрежата "Туитър" - пристигаха на Земята с електронна поща и едва след това се публикуваха в мрежата.

Новата връзка позволява на астронавтите да имат лична комуникация, подобрявайки качеството на живота си по време на продължителните мисии, отбелязва НАСА.

В момента в МКС има петчленен екипаж. Освен Криймър в орбита работят съотечественикът му Джеф Уилямс, руснаците Олег Котов и Максим Сураев, и японецът Соичи Ногучи, отбелязва ИТАР-ТАСС.[/justify]

www.actualno.com

[float=left](http://www.tvevropa.com/public/files/news/2010_01_24/20552_300x225.jpg)[/float] [justify]Неизвестен обект, приличен в известна степен на комета, принуждава учените да гадаят какво представлява всъщност, съобщава статия в "Нешънъл джиографик". Обектът е открит от наземен телескоп и най-доброто обяснение за неговата неочаквана поява е, че това е отломка от космически сблъсък, вероятно между астероиди. Ако се окаже това, учените за първи път ще имат ясно свидетелство за това какво се получава веднага след такова събитие. Заведен като P/2010 A2 (LINEAR) в регистрите, мистериозният обект е разтеглил дългата си 210 000 километра опашка през главния астероиден пояс на нашата звездна система.

Поясът съдържа хиляди астероиди на орбита между Марс и Юпитер, приблизително на 402 милиона километра от Земята. За кометите, пък, се смята, че идват от студените, отдалечени кътчета на Слънчевата система и обикалят по елиптични орбити, които предпазват през повечето време ледените им корпуси от прекалена близост със Слънцето. Когато все пак се приближат до него, част от леда се изпарява и превръща в газове, които под въздействието на слънчевата радиация образуват дългите опашки на кометите.

Новият обект, противно на горните два вида космически тела, се появи изневиделица в "топлата" част на астероидния пояс, и според специалистите, има възможност да произхожда направо от там. Той озадачи астрономите, които признаха, че все още продължават да се блъскат главите над това какво представлява P/2010 A2 (LINEAR). Характеристиките му разрешиха на някои и от специалистите да предположат, че огромната опашка представлява концентрация на малки парчета, останали след сблъсък между различни по големина астероиди. 200 - метровата космическа скала, която се движи до главната част на обекта, може би съща е резултат от удара. Най-голямата вероятност е малкият обект, участвал в сблъсъка, де а е бил дълъг едва няколко метра, тъй като такива тела са много често срещани в главния астероиден пояс. Ударът вероятно не е бил челен, а скоростта му е от 1 до 10 километра в секунда - достатъчна, за да се образуват отломки, видими от Земята.

Астрономите още не са ставали свидетели на астероиден сблъсък, но имат силни аргументи да приемат, че това се случва практически непрекъснато. Такива са показателните кратери от удари по планетите и някои особени астероиди, за които се смята, че са произлезли при сблъсъци, разчупили техните "родители".

Сега на астрономите им остава да чакат дали P/2010 A2 (LINEAR) ще се разсее и изчезне, както става с облаците отломки, или ще продължи да се държи като комета, вкарвайки учените в нови главоблъсканици. Известен брой кометни обекти наистина обикалят в Слънчевата система. Ако този, обаче, е комета, възниква въпросът как е съхранил водния си лед в продължение на 4,5 милиона години (приблизителната възраст на Слънчевата система), само за да започне да освобождава газове сега под въздействието на някакво непознато събитие? Засега специалистите изчакват.[/justify]

tvevropa (http://tvevropa)

[float=left](http://idg.bg/test/pcw/2010/1/28/thumb-14324-141.jpg)[/float] [justify]Специалистите от Европейската южна обсерватория (European Southern Observatory, ESO) не спират да ни радват със снимки на най-красивите и загадъчни ъгълчета на Вселената. Неотдавна те публикуваха снимка на NGC 6334, мъглявина, известна като Котешка лапа (The Cat's Paw Nebula).

NGC 6334 се намира на разстояние 5500 светлинни години от Земята, а размерите на Лапата са 50 светлинни години. Тази мъглявина се споменава за първи път през 1837 г. от британския астроном Джон Хершел, който успял да разгледа само най-ярката част на Котешката лапа, независимо че по тогавашните мерки имал под ръка най-мощния телескоп.

Причината за яркочервеното оцветяване на мъглявината е светлината на горещи млади звезди. Трябва да отбележим, че NGC 6334 е една от най-активните области в нашата галактика, където се раждат нови звезди. В нея се намират множество млади звезди, скрити зад облаци газ и прах. Според астрономите, NGC 6334 вероятно съдържа няколко десетки хиляди звезди.

Най-голям интерес за астрономите представлява сложно яркочервено образование, което може да се види в долната дясна част на снимката. Битува мнение, че това са останки от взривила се звезда.

Последната снимка на Котешката лапа е направена чрез комбинация на изображения от апарата Wide Field Imager (WFI) в обсерваторията La Silla, намираща се в Чили. Учените са използвали зелени, сини и червени филтри. [/justify]

http://www.youtube.com/watch?v=ni5LdzvLY7o

pcworld.bg (http://pcworld.bg)

[float=left](http://www.pogled.info/imagebank/thumbs/090326172950.jpg)[/float] [justify]Астрономи откриха най-отдалечената от известните черни дупки със звездна маса. Тя има маса около 15 слънчеви и се намира на около шест милиона светлинни години от Земята, става ясно от прес релийз на Европейската южна обсерватория.

Черните дупки представляват области в пространството, в които гравитационното притегляне е толкова силно, че нищо не може да ги напусне, включително и светлината. Затова тези аномалии не могат да се видят непосредствено, а астрономите ги откриват по наличието на силно излъчване около тях, предизвикано от въртящата се с висока скорост материя, която бива поглъщана.

Такова излъчване американски астрономи са забелязали в галактиката NGC 300 през 2007 г., а техните европейски колеги са потвърдили, че то произтича от черна дупка, след като са използвали за целта комплекса от телескопи VLT (Very Large Telescope). Черните дупки със звездна маса са доста редки космически обекти и днес са открити едва няколко десетки такива.[/justify]

pogled.info (http://pogled.info)

[float=left](http://www.dnes.bg/images/photos/0085/0000085336-article2.jpg)[/float] [justify]Слънчевата обсерватория SOHO (Solar and Heliospheric Observatory) фиксира в понеделник вечерта едно от най-високоенергетичните събития на Слънцето – така нареченото коронарно изхвърляне на маса. Това е явление, което учените смятат за причина за магнитните бури на Земята.

„Коронарното изхвърляне на маса влияе върху Земята много по-силно от изригването, тъй като това е пряко въздействие на веществото“, съобщава за РИА Новости сътрудникът на „ТЕСИС“ Сергей Богачев.

Според него, за да може такава огромна маса вещество – стотици милиони тонове – да се откъсне от Слънцето, където втората космическа скорост надвишава 600 км в секунда, е необходима огромна енергия. „Още не е изяснено откъде се взема тази енергия“, добавя той.

Ученият отбелязва, че изригванията обикновено се съпровождат със силна светлина, но този път такава не е фиксирана. „Това означава, че по-скоро е било от обратната страна на Слънцето, следователно събитието няма да е геоефективно (въздействащо на Земята)“, смята той.

Богачев добавя, че изхвърлената слънчева плазма ще се „отдалечава“ от Слънцето около половин денонощие, което означава, че тази нощ може да има магнитна буря, ако фрагменти от изхвърлянето достигнат до нашата планета.[/justify]

Dnes.bg (http://Dnes.bg)

[float=left](http://www.spacenewsbg.com/data/sdo.jpg)[/float]От НАСА са обявили ,че на 9 февруари е планран старт на нов изследователски апарат Solar Dynamics Observatory, който е режим 24/7 ще наблюдава Слънцето. Старта ще бъде реализиран с помоща на ракета носител Атлас-5.

По информация от НАСА , на сондата ще има три визуални апарата , които на всеки 10 сек , ще снимат Слънцето в различни спектри с високо разрешение. Казано по друг начин, сондата ще снима Слънцето с IMAX разрешение от разни позици, което ще позволи да се получи картинка 4 пъти по добра от колкото HD TV. Към Земята данните ще се предават със скорост 130Мб/с.
На апарата предстои да изследва атмосферата на Слънцето, неговите вътрешни структури и процеси, а също така да помогне на учените по добре да разберат протичащите на СЛънцето процеси. Очаква се , новия апарат да работи на орбита поне 5години, порез дова време Solar Dynamics Observatory (SDO) също така ще изследва в детайли част от 11 годишния слънчев цикъли да представи данни за свъзката на слънчевите цикли и някой явления на нашата планета.
SDO ще се занимава с измерването и наблюдаването на магнитното поле на СЛънцето, което фактически управлява всички процеси на повърхноста на светилото, в неговото ядро и атмосфера. Спътника ще изучава така наречените зони на конвекция или слънчеви петна, а също така ще съставя карта на изхвърлянията на ионизиран газ от повърхноста на звездата.
От НАСА казват ,че космическата обсерватория ще наблюдава повърхноста на Слънцето и затова как тя се изменя в продължение на 5 години, къде се появяват полета , къде изчезват и как това е свързано с появяването на петна и какво провоцира изхвърлянето на материя. SDO ще излседва и коронарните "примки" възникващи в периодите на висока слънчева активност.
На сондата ще има следните три основни изследователски апарата:
Helioseismic and Magnetic Imager (HMI),който ше позволи да се следи магнитното поле на Слънцето а също така да се фиксират потоци плазма.
Atmospheric Imaging Assembly (AIA) - камера , позволяваща да се изследва атмосферата на СЛънцето в различни диапазони, да се праят снимки , които е невъзможно да бъдат направени от повърхноста на Земята.
Extreme Ultraviolet Variability Experiment (EVE) - камера която ще се занимава с измерване и заснемане на ултравиолетовата активност на Слънцето.

spacenewsbg.com

[float=left](http://www.dnes.bg/images/photos/0085/0000085507-article2.jpg)
Двойният квазар SDSS J1254+0846. Снимка: NASA[/float] [justify]Американски учени откриха обединяващи се галактики, във всяка от които има квазар*, става ясно от статия, публикувана в The Astrophysical Journal, пише РИА Новости.

„Това е първият случай, когато наблюдаваме две галактики, и двете с квазари, които очевидно взаимодействат помежду си“, казва един от учените.

Пол Грин от Харвард-Смитсънския център по астрофизика в САЩ и неговите колеги използвали рентгеновата обсерватория „Чандра“ и обсерваториите в Аризона и Калифорния, за да изучат двойния квазар SDSS J1254+0846.

Те установили, че този обект по-скоро представлява два квазара в центъра на галактики, които се намират в процес на обединение.

От телескопа „Бааде-Магелан“ в обсерваторията Лас-Кампанас в Чили учените получили по-детайлни изображения. Галактиките имат изразени „опашки“ – следи от гравитационното им взаимодействие. Според учените точно тези продълговати ръкави говорят за това, че двете галактики се обединяват.

Изработеният компютърен модел също показал, че точно такова взаимодействие на галактиките е ключов фактор за нарастването на черните дупки и появяването на квазари в цялата Вселена, отбелязват астрономите.

-------------------------------------
*Квазарите излъчват огромно количество енергия – те могат да бъдат няколко милиарда пъти по-ярки от Слънцето. Смята се, че източникът на тяхната енергия са масивни черни дупки в центъра на галактиките, където са разположени самите квазари. Понеже тяхната яркост е много силна, те закриват светлината на останалите звезди в същата галактика.[/justify]

dnes.bg (http://dnes.bg)

[float=left](http://www.dnes.bg/images/photos/0086/0000086024-article2.jpg)[/float]Астронавтите от совалката „Индевър“ успешно завършиха първото от трите планирани излизания в Открития космос, се съобщава на сайта на NASA.

За шест часа и половина работа астронавтите успяха да установят с помощта на механична ръка от външната страна на МКС модула Tranquility. В него е разположена прословутата система за регенерация на дестилирана вода от урина, както и система за регенерация на кислород.

При следващите две излизания в Открития космос астронавтите ще приведат модула Tranquility в работно състояние. Освен това на МКС ще бъде монтиран орбиталният сегмент Copola, който представлява купол със седем големи илюминатора за наблюдение на Земята от Космоса.

Другите две излизания на космонавтите в Открития космос са планирани за 13 и 16 февруари. Общо екипажът от шест души на совалката ще остане на МКС 13 дни.

Модулът Tranquility беше доставен на МКС от „Индевър“, която беше изстреляна от Земята на 8 февруари 2010 г. Това е предпоследният полет в „кариерата“ на совалката. След още един старт през юли 2010 „Индевър“ ще бъде изведена от експлоатация.

Според плановете на Американската космическа агенция 2010 г. е последната в историята на пилотираните совалки. Предвижда се след септември с доставките на астронавтите в орбита да се заемат руските „Союз“.

dnes.bg

[float=left](http://static.btv.bg//media/news_section/news_photo_154305_1.jpg)[/float]Стотици скални пластове сформират нещо като насип, висок колкото Скалистите планини, показват данните

Геолози оповестиха, че с помощта на "Марс рикънисънс орбитър" на НАСА са открили данни за големи геоложки промени на Червената планета преди милиарди години, съобщи ЮПИ.

Тези исторически данни са открити близо до центъра на марсианския кратер Гейл. Стотици скални пластове сформират нещо като насип, висок колкото Скалистите планини, показват данните, които подкрепят предлагания през последните няколко години планетарен модел за ранния Марс.

Наблюдавайки пластовете, от най-древния до най-младия, забелязваме поредица от променящи се скали в резултат на настъпилите с времето промени в околната среда, заяви Ралф Миликън от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена, Калифорния. Тази поредица от скали изглежда свидетелства за отделни етапи от "пресъхването" на Червената планета, допълни той.

Като използвали уреди на "Марс рикънисънс орбитър", учените установили, че минерали, които се образуват в много влажни условия, са концентрирани в пластове близо до дъното на Гейл. Над тях сулфатни минерали са смесени с пръст. Сулфатите се образуват във влажна среда и е възможно от тях да се сформират депозити, когато водата, в която те са разтворени, се изпари

btv.bg

[float=left](http://www.dnes.bg/images/photos/0085/0000085546-article2.jpg)
Галактиката Андромеда. Снимка: NASA[/float] [justify]Галактиките са преживели бурни периоди на многобройни сблъсъци преди 6 милиарда години, сочат резултатите от френско изследване, публикувано в Astronomy & Astrophysics и цитирано от Франс прес. Това е довело до раждане на галактики със странни форми.

Като използвали данни, събрани с космическия телескоп "Хабъл", Франсоа Аме и неговият екип от Парижката обсерватория сравнили формата на 116 близки галактики с тази на 148 отдалечени галактики.

На излъчената от тези отдалечени галактики светлина са били нужни 6 милиарда години, за да достигне до нашата планета. Както и Млечният път, близо три четвърти от близките галактики са спирални. Други са елиптични, а едва 10 на сто са със странна форма.

Преди 6 милиарда години обаче повече от половината от галактиките са имали странна форма заради сблъсъците между тях и не са подлежали на обичайната класификация.

Днес описваме телата благодарение на класификация, предложена през 1926 г. от астронома Едуин Хабъл, заяви Аме. В миналото обаче галактиките са имали съвсем хаотична, анормална форма, защото онова, което виждаме, са сблъскващи се обекти.

След подобен сблъсък е трябвало да минат 2-3 милиарда години, преди новата галактика, която е резултат от сливането на други две, да придобие обичайната си форма. Досега се смяташе, че тази епоха на междугалактични сблъсъци е била по-стара – отпреди повече от 8 милиарда години, отбеляза ученият.

Резултатите, получени от неговия екип, потвърждават "сценарий" за образуването на Вселената. Той гласи, че се е започнало с малки галактики, като при сблъсъците между тях са се образували по-големи. Галактиките с хаотична форма в миналото са били заменени от големи спирални галактики като Млечния път, заключи Аме.

Нашата галактика е особена, защото последният й сблъсък е преди 10-11 милиарда години, докато съседната галактика Андромеда пази следите от многобройни сблъсъци от по-близкото минало. Андромеда се приближава към Млечния път и би трябвало да се сблъска с него след около 4 милиарда години.[/justify]

Dnes.bg (http://Dnes.bg)

(http://images.ibox.bg/2008/05/26/444/519x521.jpg)
[justify]1. В един ден ще изпитате 16 изгрева

Слънцето изгрява на всеки 90 минути, когато сте в ниска орбита, а това води до сериозни трудности в съня, както и 24-часовия цикъл ден/нощ. За да се избегнат грешките, мисиите в космоса са така направени, че времето за тях да наподобява това на земята. Всички часовници в космоса са настроение на средното време по Гринуич. Освен това има графици за сън, които биват съблюдавани от екип на земята.

2. Ще станете по-високи

Поради липсата на гравитацията и силата, която упражнява върху тялото, гръбначния стълб се разширява, в следствие на което пораствате. За съжаление това може да доведе до редица здравословни проблеми.

3. Може да спрете да хъркате

Изследване през 2001 г. показало, че астронавтите, които често хъркали на Земята, драстично намалили хъркането, когато се качили в космоса. Причината - нулева гравитация. И все пак не е невъзможно да се хърка в открития космос, просто е по-трудно.

4. Храната се нуждае от вода, за да бъде изядена в космоса

В космоса всичко е в течна форма. Дори солта и черния пипер. Причината е отново липсата на гравитация, тъй като фините кристали на подправките или трохите, могат да повредат чувствителната апаратура.

5. Човекът прекарал най-дълго време в Космоса

Рекордът за най-дълъг престой се държи от руснака Валери Поляков, който бил на станция "Мир" в продължение на 438 дена или близо 14 месеца.

6. Само трима астронавти са умрели в Космоса

От всички 439 човека(данните са за ноември 2004 г.), които са излизали в Космоса, 11 са загинали при инциденти по време на тренировка, а 18 при летателни инциденти. От тези 18, само екипажът на Съюз11 е загинал в космоса, след като поради повреда люкът се отваря малко, след като са се разкачили с космическа станция Салют 1.

Всички други фатални инциденти са се случили в ниска орбита или в земната атмосфера.

7. Трудното приспособяване

Когато се върнат на Земята, астронавтите се приспособяват към факта, че има гравитация. Няколко руски космонавти, които прекарали по-дълги периоди в Космоса, се оплакали, че когато се върнали към нормален живот, продължавали да се учудват, че разни неща падат, когато се пуснат във въздуха.[/justify]

www.lifestyle.bg

[float=left](http://terranova.hit.bg/pictures/earth.jpg)[/float] Инфрачервен космически телескоп откри няколко непознати тъмни астероида, които се "крият" в близост до земната орбита, съобщи "Ню сайънтист". Поради неясния си образ и особена орбита досега те са оставали незабелязани от наблюденията, предназначени за откриване на опасни за планетата ни обекти. Неприятните съседи бяха засечени от новия телескоп на НАСА "Wide-Field Infrared Survey Explorer" (WISE), който беше изстрелян в орбита на 14 декември и започна мисията си в средата на януари. Той е предназначен да картографира небето в инфрачервения вълнов диапазон.

Още в първите 6 седмици на мисията си апаратът откри 16 нови опасни астероида. 55% от тях отразяват по-малко от 1 десето от попадналата върху им слънчева светлина и това ги прави неимоверно трудни за откриване с телескопи, работещи с видима светлина. Единият от обектите е тъмен като пресен асфалт и отразява под 5% от попадналата върху него светлина.

Много от новите обекти имат орбити, силно отклонени под ъгъл от главната равнина, в която са разположени орбитите на повечето планети и астероиди. Това означава, че ако има и други тела с такива отклонения в орбитите , те също ще са трудни за разкриване, тъй като повечето телескопи са насочени в основната равнина.

За щастие светлопоглъщащите обекти са много ярки по отношение на инфрачервената радиация, тъй като поради ниската си отражателност се нагряват силно и са ясно видими за приборите на WISE. От “Jet Propulsion Laboratory” на НАСА заявиха, че апаратът е “наистина много добър за откриване на най-тъмните астероиди и комети”. Очаква се той да открие поне 1000 нови околоземни обекта, но и това може да се окаже е малко, тъй като по преценка на специалистите относително близките космически тела, които имат достатъчна маса, за да предизвикат разрушения при удар в земната повърхност, са десетки хиляди на брой.

Според ричард Бинзъл от “Massachusetts Institute of Technology” тъмните астероиди вероятно са бивши комети, които отдавна са изгубили ледената си обвивка и тъй като нямат активна повърхност, не образуват праха, който да състави опашките им. В подкрепа на тезата си ученият подчерта, че много комети имат “наклонени” орбити, а тези, които са посещавани от космически апарати, имат тъмна повърхност.
ekipnews.com

[float=right](http://i.actualno.com/club.bg/files/2006/08/22//e3df1a39cf.jpg)[/float] [justify]Учени са открили малки количества вода в някои от прочутите лунни скали, донесени на Земята от астронавти, участвали в мисиите "Аполо", съобщава сп. "Нешънъл джиографик", цитирано от БТА.

Неотдавна НАСА разби две космически сонди в лунната повърхност, а орбитиращите около Луната апарати я сканираха за издайнически сигнали. Впоследствие бе потвърдено наличието на вода на естествения спътник на Земята.

Откритата в лунните скали и вулканично стъкло вода в повечето случаи е в концентрация хилядни части на милион. Това обяснява защо след анализа на пробите в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век учените стигат до заключението, че Луната е напълно безводна.

"Едва през последното десетилетие инструментите станаха достатъчно чувствителни, за да откриват вода в толкова малки количества", обяснява Гари Лофгрен от Космическия център "Джонсън" на НАСА.

През 2008 г. специалисти за пръв път загатват за наличието на водни молекули в лунни проби - в лунно стъкло, донесено с мисиите "Аполо".

Тогава обаче учените не успяват да докажат, че водата не се е озовала върху лунните скали тук на Земята, най-вероятно при неправилно съхранение.

По същото време Джеймс Гринууд от университета "Уеслиън" в Мидълтаун разработва новаторска техника, която му позволява да изследва химическия състав на марсиански метеорити.

По-късно той прилага метода си върху образци от минерала апатит, отделен от различни скали на Луната, за да определи "отпечатъците" на водните молекули в тях.

Специалистът стига до извода, че водата наистина е лунна, а не е попаднала върху образците, когато те вече са били донесени на Земята.

Джеймс Гринууд е представил работата си на 41-ата конференция на специалистите по лунни и планетарни науки, завършила преди броени дни в Хюстън. На презентацията втори екип също е оповестил, че е открил вода в съдържащи апатит лунни скали, допълва БТА.[/justify]

www.actualno.com

[float=left](http://images.ibox.bg/2007/06/09/atlantis/430x353.jpg)[/float] [justify]НАСА успешно изстреля совалката „Атлантис" на нейната последна мисия, предаде Ройтерс.

Екипажът й се състои от шестима души. Совалката ще достави на Международната космическа станция руския модул МИМ-1 „Разсъмване".

Полетът на „Атлантис" ще е третият от планираните за тази година 5 полета на совалки, след което флотилията от 3 кораба ще бъде пенсионирана.

Другите две совалки "Дискавъри" и "Индевър" е планирано да извършат прощалните си полети през септември и ноември.

При завръщането си на земята на 26 май "Атлантис" няма веднага да бъде пратена в музей, а ще бъде поддържана в готовност за полет, в случай че на орбиталната станция възникне аварийна ситуация и трябва да се спасява екипажът й.

Основните причини за спиране на програмата за совалките са високите разходи и притесненията за безопасността при използването им.

Президентът Барак Обама иска НАСА да прекрати програмата за завръщане на астронавти на Луната и да се насочи към нови технологии и мощни ракети носители, които да извеждат товари отвъд земната орбита.

Със закриването на програмата за совалките ще изгубят работата си и хиляди хора. Миналата седмица бяха съкратени 800 души от производството и поддръжката им. В момента по програмата работят 10 700 души. Само във Флорида вероятно ще бъдат изгубени 8000 работни места.

След 30 години вярна служба совалките отиват в музея. На тяхно място ще се използва нова система, наречена "Орион". Тя ще включва ракета носител с капсула за екипажа.
[/justify]

news.bg (http://news.bg)

[float=left](http://www.dnes.bg/images/photos/0091/0000091880-article2.jpg)[/float]Учени предложиха нов модел за разпределяне на кислорода в ледената обвивка на спътника на Юпитер – Европа. Според този модел кислородът, необходим за съществуването на живот, подобен на земния, може да попадне от повърхността в океана под леда за 1-2 млрд. години.

Това време може да е достатъчно за образуването под леда на живи същества, способни да използват кислорода. Статията на учените е публикувана в сп. Astrobiology.

Европа е шестият спътник на Юпитер и е един от най-големите спътници в Слънчевата система. Юпитерианската луна предизвиква интереса на учените, защото е едно от небесните тела, на които потенциално би могло да съществува живот.

Повърхността на Европа е покрита с лед с дебелина няколко километра, под който има океан с дълбочина около 160 км. За да могат да се развият форми на живот в океана, подобни на земните, във водата трябва да има разтворен кислород. Но този елемент не може да проникне през дебелата ледена преграда.

Учените предлагат механизъм, който обяснява как под леда може да попадне голямо количество O2. Кислородът се образува на повърхността на Европа, когато поток от високоенергийни частици от Космоса бомбардира леда – така се образуват форми на кислорода, които са способни да встъпят в реакция с много вещества.

Предполага се, че съдържащите кислород съединения попадат в океана при разместването на ледената кора, което от своя страна е резултат на гравитационното влияние на Юпитер. По този начин парчета лед от повърхността, върху която се образува активен кислород, отиват към дълбините.

За да преодолее целия път през ледената кора, на кислорода ще са му необходими около 1-2 млрд. години. След като O2 попадне във водата, неговата концентрация ще може да се сравни с концентрацията на кислород в земните океани за 12 млн. години.

Според учените разтвореният кислород трябва да е достатъчен за поддържане на живот на около 3 млн. метрични тона биомаса; всъщност живите същества на юпитерианската луна биха могли да достигнат до размерите на земните риби.

Забавянето с около 2 млрд. години трябва да даде на потенциалните обитатели на океана на Европа време да развият механизми, позволяващи им да използват кислорода като източник на енергия и да ги защитават от този агресивен елемент.

Смята се, че на Земята се е появил кислород с достатъчна концентрация 1 млрд. години след зараждането на живота.

Неотдавна астрофизик от Университета Пуерто Рико състави скала на потенциалната обитаемост на обектите от Слънчевата система. Европа заема второ място в него. На първо е спътникът на Сатурн – Енцелад.
dnes.bg

[float=left](http://newsofbulgaria.com/wp-content/uploads/2010/06/titan-300x225.jpg)[/float] [justify]Изследователи на американската национална космическа агенция НАСА откриха признаци на живот на Титан, спътник на Сатурн, съобщи Би Би Си.

Данни, получени от американската междупланетна сонда „Касини“, показали, че на Титан живеят примитивни биологични видове. Тези „жизнени форми дишат атмосферата на най-големия спътник на Сатурн и консумират химичните съединения от повърхността на Титан, получавайки необходимата за тях енергия“, се казва в информацията, цитирана от ИТАР-ТАСС.

„Смятаме, че тези биологични форми използват водорода от атмосферата на Титан по същия начин, както живите организми на Земята дишат кислород“, заявил Крис Маккей от научния екип на НАСА. Той не изключва, че става дума за абсолютно непозната форма на биологичен живот, изцяло различен от земния, посочва агенцията.

Титан е вторият по големина спътник в Слънчевата система. Диаметърът му е 5152 километра, с 50 на сто по-голям от този на Луната. Открит е през 1655 г. от холандския астроном Кристиан Хюйгенс, посочва БТА.[/justify]

[float=left](http://i.actualno.com/club.bg/files/2006/10/23//7d85fce34e.jpg)[/float]Астрономи откриха с телескопа "Кеплер" две нови екзопланети, сравними със Сатурн, и вероятно трета колкото Земята, на орбита около далечна звезда, приличаща на Слънцето, съобщи АФП.

Двете планети-гиганти са наречени Кеплер-9b и Кеплер-9с. Тя правят една обиколка около звездата си за 19,2 и 38,9 дни.

Скоростта им на въртене обаче не е постоянна. Тя варира с 4 и 39 минути на орбита. Това може да бъде обяснено със силното гравитационно взаимодействие между двете планети. Като се има пред вид гравитационният им подпис, планетите Кеплер-9b и Кеплер-9с трябва да са двата най-масивни обекта в системата, които са свързани от гравитационни сили, заключава Матю Холман в сп. "Сайънс".

Направените измервания ще позволят на астрономите да определят физическите свойства на двете планети. Възможно е в системата да има и трета планета с размер подобен на земния.

Нейното съществуване обаче още не е потвърдено.

"Звездни системи като тази ще са най-добрите лаборатории, които ще ни помогнат да разберем как се формират планетите и как еволюират планетните системи" - подчерта Тим Браун от екипа. Новооткритата система е на разстояние над 2000 светлинни години от Земята.

[float=left](http://dariknews.bg/uploads/news_images/201012/photo_verybig_634397.jpg)[/float] [justify]Американски и британски учени откриха планета, чиято повърхност вероятно се състои от диаманти, съобщи ВВС. "Имаме всички основания да смятаме, че сушата на планетата и горите се състоят от диаманти", заявява проф. Нику Мадусуда, участник в изследването.

Екипът се основава на теория, съгласно която във Вселената съществуват планети с диамантена повърхност. Въпросната планета е била открита чрез космическия телескопа Spitzer, собственост на НАСА, посочва БГНЕС. Нейната повърхност е с необичайно високо съдържание на въглерод, а диамантът се явява алотропна форма на въглерода.

Математическият модел на планетата, изготвен от британската Кралска обсерватория в Гринуич, показва, че подобно небесно тяло трябва да има повърхност от диамант и графит. Диамантената планета, която засега няма име, се намира на 1200 светлинни години от Земята. [/justify]

dariknews.bg (http://dariknews.bg)

(http://prikachi.com/images/579/2953579F.jpg)

Човечеството за пръв ще види Слънцето изцяло – отпред и отзад.

Това ще стане с "очите" на двете сонди на НАСА "СТЕРЕО-А" и "СТЕРЕО-В", които днес около 17.00 часа българско време ще се окажат в противоположни точки на хелиоцентричната орбита, уточни НАСА.

Да се види едновременно цялата повърхност на Слънцето и цялата му атмосфера означава възможност да се предскаже с висока точност как космическото време влияе върху Земята.

Изхвърлянето на плазма от Слънцето действа върху магнитното поле на нашата планета, предизвиквайки полярни сияния, прекъсвания на радиовръзките и дори проблеми в електромрежите. Когато учените видят пълната триизмерна картина на слънчевата активност, включително слънчевия вятър и активните области на "тила" на нашето светило, те ще могат да кажат как те ще влияят върху Земята.

Двете сонди бяха изстреляни през октомври 2006 година. В неделя те ще достигнат две противоположни точки спрямо Слънцето и ще направят първата в историята триизмерна снимка на Слънцето. /РИА "Новости" /

vesti.bg

18.02.2011 07:28
Поредната фаза на максимална активност на слънцето се очаква да настъпи през 2013 г. и да продължи 11 години

(http://www.vesti.bg/image.php?path=L25pZGF0YS9hcHBzL3Zlc3RpLmJnL3d3dy9tdWx0aW1lZGlhL3Bob3Rvcy9uZXRpbmZvL0pPUk8vZTM1OWIwMjdhYjMxY2FjMjlkZTdiNzc0YTkxYjY5YmIuanBn&w=375&h=249)

Мощните слънчеви изригвания, регистрирани през последните дни, няма да засегнат сериозно Земята и ще се предизвикат смущения в комуникационните системи главно в северните ширини, например в Норвегия и Канада.

Очакваната мащабна геомагнитна буря на нашата планета изглежда се размина, съобщи Националното управление на САЩ по аеронавтика и космически изследвания (НАСА), цитирано от ИТАР-ТАСС.

По думите на експерта от НАСА Дийн Пърснел, опасенията са се оказали напразни, понеже изхвърленият от слънчевата корона поток от протони, електрони и тежки елементи, движещ се с 900 км/сек, е подминал нашата планета и не е ударил пряко нейната магнитосфера.

Същевременно НАСА напомни, че подобни изригвания са първите признаци за "пробуждане" на Слънцето и приближаване на поредната му фаза на максимална активност.

Поради това трябва да очакваме зачестяване на тези явления.

Поредната фаза на максимална активност на светилото се очаква да настъпи през 2013 г. и да продължи 11 години.

vesti.bg

(http://www.varbak.com/bulgariaphotos/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%86-%D0%BB%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%BE-nb6494.jpg)

Промяната в силата на гравитационното въздействие на Слънцето и Луната върху Земята или така наречените приливни сили в някои случаи може да отключат земетресения в океана, смята Леонид Зотов от Лабораторията по гравиметрия към Държавния астрономически институт на Московския държавен университет.

Според него може да се окажат основателни предположенията, че за катастрофалното земетресение в Япония е "виновно" предстоящото необичайно силно сближаване между Земята и Луната. Притеглянето на Луната и Слънцето повдига онези участъци от земната повърхност, които са обърнати към тях.

Така се образуват т.нар. приливни гърбици. Най-силно това влияние се изразява върху океана, където колебанията в равнището на водата може да достигне няколко метра. В някои случаи въздействието на Луната и Слънцето се наслагва и приливите стават особено високи.

Тяхната височина зависи и от промяната на разстоянието до Луната заради елипсовидната форма на нейната орбита.

"Съгласно наблюденията на големите земетресения в Чили, на индонезийския остров Суматра и в Хаити може да се обособи фактора за влиянието на приливите. Работата е в това, че тези земетресения са станали не на суша, а в океана и приливът в океана може да бъде отключващия фактор", изтъкна ученият. /РИА "Новости" /

vesti.bg

18.03.2011 07:57
А съвсем скоро - на 21 март в 1:21 ч. настъпва астрономическата пролет

(http://www.vesti.bg/image.php?path=L25pZGF0YS9hcHBzL3Zlc3RpLmJnL3d3dy9tdWx0aW1lZGlhL3Bob3Rvcy9uZXRpbmZvL0pPUk8vZjc5MjM4MThiYmY1NTM0ZTRmMjZlMGFhYjY5MzMwYWIuanBn&w=375&h=249)

На 19 март Луната ще премине на 356 577 километра от Земята или ще бъде на максимално близко разстояние от нашата планета, казва в интервю за БТА д-р Таню Бонев, директор на Института по астрономия към БАН.

Той обясни, че в събота ще се наблюдава астрономическото явление "Супер Луна" или "лунен перигей".

На 12 декември 2008 г. перигеят е бил дори още по-близо - на 356 567 километра разстояние между Луната и Земята, припомни д-р Бонев.

Средното разстояние до Луната е 384 400 километра, а в апогей - най-далечното разстояние от Земята, Луната достига до 405 500 километра, добави астрономът.

На 19 март Луната ще премине най-близо до Земята, обикаляйки по своята орбита около общия център на масите на системата Земя - Луна, каза Бонев.

По думите му интересното е, че това преминаване през перигея съвпада с пълнолунието, т.е. Слънцето, Земята и Луната ще бъдат подредени почти на една линия.

Почти, защото когато подреждането е точно на една права линия имаме лунно затъмнение, а такива през 2011 г. ще има на 15 и 16 юни, и на 10 декември, но не и на 19 март.

Както знаем, Луната причинява приливите и отливите, и е очевидно, че когато тя е по-близо до Земята нейното влияние ще бъде по-голямо. Но трябва да се има предвид, че гравитационното влияние на Луната върху земната повърхност е около една десетомилионна част от гравитацията на самата Земя.

Това е достатъчно да предизвика приливи и отливи, но не може да бъде причина за промяна в твърдата кора на Земята.

В случай на съществуваща сеизмична активност приливното влияние на Луната би могло да ускори или забави процесите, но то не би могло да бъде причина те да се случат, дори при това голямо сближаване на Луната и Земята, посочи астрономът.

Тъй като има основания човек да се замисли над този въпрос, много учени са правили статистически изследвания за това, кога са се случвали големите земетресения през годините.

Специална връзка не е открита

Съвпадението на перигея на Луната с фазата на пълнолуние се случва на периоди през около 413 дни, но такава цикличност на бедствия като земетресения, вулканични изригвания, цунами и други не се забелязва, коментира ученият.

Попитан дали е имало природни катаклизми при предишни максимални приближавания между Луната и Земята, директорът на Института по астрономия каза, че е имало, но много повече природни катаклизми е имало и при всякакви други положения на Луната по отношение на Земята и Слънцето.

На въпрос дали смята, както някои чужди учени, че близкото разстояние между Луната и Земята е причина за голямото земетресение в Япония и за последвалите го вълни цунами, Таню Бонев отбеляза, че земетресението се случи на 11 март, тогава Луната е била на разстояние почти 400 000 километра от Земята или по-близо до своя апогей.

Причината за земетресението е движението на континенталните плочи, тяхното застъпване, приплъзване и "изплесване", Луната не може да бъде причинител на тези процеси в Япония, посочва астрономът.

На 19 март пълната Луна ще може да се наблюдава от всяка точка в нашата страна, през цялата нощ, стига небето да е чисто, без облаци, каза Бонев. Луната ще изгрее вечерта, непосредствено след залеза на Слънцето, в посока противоположна на посоката на залеза, т.е. търсете я над източния хоризонт.

По-късно през нощта, Луната ще се вижда все по-високо над хоризонта, достигайки 45 градуса височина около полунощ, след което ще започне да се спуска на запад и да залезе сутринта, добави ученият.

Астрономическата пролет ще настъпи у нас на 21 март, в 01 часа и 21 минути през нощта.

vesti.bg

19.03.2011 09:59
Смята се, че то ще доведе до по-големи приливи и отливи, но се очакват катастрофални събития

(http://www.vesti.bg/image.php?path=L25pZGF0YS9hcHBzL3Zlc3RpLmJnL3d3dy9tdWx0aW1lZGlhL3Bob3Rvcy9uZXRpbmZvL0VMSVRTQS9tb29uMTkwMzExLmpwZw==&w=375&h=249)

Днес в 21,00 ч. ще станем свидетели на т. нар. суперлуние или лунен перигей.

Луната ще се доближи до Земята на рекордно близко разстояние за последните 19 години - само на 356 600 км.

Ето защо ще изглежда с 14% по-голяма и ще е с 30% по-ярка.

Суперлунието не е аномално астрономическо събитие. Орбитата на естествения спътник на Земята представлява елипса, затова Луната се оказва ту по-близо до нашата планета, ту по-далеч от нея.

Астрономите обясняват, че орбитата й не е стабилна, а върху геометрията й влияят други планети и Слънцето. Така приблизително веднъж на две десетилетия месечината се оказва максимално близко до Земята.

Средното разстояние от Земята до Луната е 384 400 км, а в апогей (най-далечното разстояние от Земята), достига до 405 500 км.

Смята се, че суперлунието влияе на световния океан и предизвиква промени в твърдото тяло на планетата.

Според редица изследователи обаче единственото й ще се изрази в по-големи приливи и отливи, тъй като гравитационното влияние на Луната върху земната повърхност е около една десетомилионна част от гравитацията на самата Земя.

vesti.bg

Глийзе 581d е на около 20 светлинни години от Земята

(http://85.14.28.164/d/images/photos/0118/0000118902-article2.jpg)

Френски учени потвърдиха, че на скалиста планета на орбита около близка звезда съществуват главните условия за живот, съобщи "Дейли телеграф".

Модел на планетата Глийзе 581d показва, че тя има потенциал да е достатъчно топла и влажна, за да има живот като земния. Тя е на орбита около червеното джудже 581, което е на около 20 светлинни години от Земята. Това прави звездата една от най-близките до нас.

Глийзе 581d е във външния край на "златната зона" около звездата, където не е нито прекалено горещо, от което водата да се изпари, нито прекалено студено, та водата да е вечно замръзнала. Температурата й е каквато трябва, така че водата да е в течна форма.

Атмосферата е плътна и климатът е не само стабилен, но и достатъчно топъл, за да има океани, облаци и валежи, посочи в съобщение за пресата френският Национален център за научни изследвания.

Известни са повече от 500 планети, обикалящи около други звезди. Екзопланетите получават името на звездата си и латинска буква, съответстваща на реда на тяхното откриване. Досега най-голям интерес от планетите около Глийзе 581 привличаше Глийзе 581g. Миналата година беше обявено, че масата й е приблизително колкото земната и също е в "златната зона".

След това обаче много специалисти се отказаха от нея, като някои дори допуснаха, че тя може въобще да не съществува и да е направена грешка заради "подскачане" на звездната светлина. По-голямата от нея Глийзе 581d е с маса, която е седем пъти по-голяма от тази на Земята, а размерът й е два пъти по-голям, показва новото изследване.

Планетата беше открита през 2007 г. Първоначално се смяташе, че на нея не е уместно да се търси
живот, защото до нея достига само една трета от слънчевата светлина, която облива Земята, а и може да е обърната към звездата си само с едната си страна.

Моделът, създаден от климатолозите на Националния център за научни изследвания, показва изненадващ потенциал. Нейната атмосфера натрупва добре топлина благодарение на плътния парников газ въглероден двуокис, а червената светлина от звездата прониква през атмосферата и затопля повърхността.

"Във всички случаи температурата позволява на повърхността да има течна вода" - изтъкват учените.

Глийзе 581d все пак е доста негостоприемна. Плътната атмосфера и дебелите облаци оставят повърхността в постоянен червен здрач, а голямата маса означава, че гравитацията ще е два пъти по-голяма от земната". За да се стигне от Земята до Глийзе581 d, е необходимо да бъдат разработени нови технологии.

На космически кораб, който се движи със скорост, близка до тази на светлината, ще са му необходими 20 години. При сегашната ракетна технология обаче са нужни 300 000 години.

dnes.bg

След броени дни се навършват десет години от извършването на най-големия атентат в световната история. На 11 септември 2001 година терористи отвлякоха четири самолета и разбиха три от тях в двете кули на Световния търговски център в Ню Йорк и сградата на Пентагона. Четвъртият самолет падна в открито поле в района на щата Пенсилвания. При атентатите загинаха почти три хиляди души, както и деветнайсетте терориста, които бяха отвлекли самолетите. Смята се, че за атентатите е отговорен Осама бин Ладен, който ги е организирал чрез своята терористична организация Ал Каида. Наскоро специални части от армията на САЩ намериха скривалището на Осама бин Ладен в Пакистан и убиха терориста.

Space.com припомни за наближаващата годишнина от атентатите като пусна няколко редки снимки от събитията преди десет години, които са били заснети от космоса. Сателитните изображения дават интересна перспектива и разкриват истинските мащаби на станалото, които не могат да бъдат осъзнати само от кадрите на наземните фотографи.

(http://www.kaldata.com/img/image-B0BA_4E67B2E6.jpg)

(http://www.kaldata.com/img/image-6E88_4E67B2E6.jpg)

Горните снимки са част от цяла серия фотоси, заснети от екипажа на Международната космическа станция в деня на атентатите. На снимките се вижда Ню Йорк и димът, който се издига над Манхатън малко след рухването на кулите-близнаци на Световния търговски център. В деня на трагедията станцията е летяла на височина от 400 километра над североизточната част на САЩ.

(http://www.kaldata.com/img/image-F326_4E67B2E6.jpg)

13 септември 2001 година. Два дни след атентатите сателитът Landsat 5 е заснел град Ню Йорк, над който все още се стелят облаци, вдигнати от праха и пожарите след рухването на двете кули.

(http://www.kaldata.com/img/image-CE2D_4E67B2E6.jpg)

(http://www.kaldata.com/img/image-9E18_4E67B2E6.jpg)

Три часа след сблъсъка на самолетите с кулите и около час след тяхното рухване сателитът SPOT е направил инфрачервени снимки на Манхатън за да се видят точните места, където бушуват най-големите пожари. SPOT се носи над Земята на височина от 822 километра.

(http://www.kaldata.com/img/image-8FA4_4E67B38B.jpg)

Снимка от свръхчувствителните сензори на сателита IKONOS, която е била заснета един ден след рухването на кулите от Световния търговски център. Зоната с белия пушек е мястото, където преди малко повече от 24 часа са се намирали двете кули с хиляди хора в тях. IKONOS лети на височина от 680 километра със скорост от близо 30 хиляди километра в час.

(http://www.kaldata.com/img/image-24CC_4E67B38B.jpg)

Още една снимка от IKONOS, но този път заснета на 15 септември. Останките от кулите вече почти не пушат, но всичко около тях е покрито с плътен слой от прах и боклуци. При по-внимателно вглеждане може да се види, че околностите са пълни с пожарни коли и други автомобили на спасителите, които търсят оцелели.

(http://www.kaldata.com/img/image-B205_4E67B38B.jpg)

Триизмерен модел на района от Манхатън, където станаха атентатите. Той отразява релефа във вида му от 28 септември. Моделът е генериран от системата LIDAR (Light Detection and Ranging) за да се локализират по-точно местата, на които са се намирали поддържащите сгради, стълбищата, асансьорните шахти, мазетата и другите инфраструктурни обекти.

kaldata.com

(http://www.ekipnews.com/public/files/photos/73/41991/thumb296x233.jpg)

Много отдавна Венера е била смятана за подобие на Земята, преди измерванията да установят, че тя е жежко адско място, задушавано от непрекъснат парников ефект. Сега, обаче, европейската космическа сонда "Винъс икспрес" откри ново свойство, по което двете планети си приличат: Венера също има озонов слой, съобщи "Ню сайънтист". Откритието е от значение за експертите в търсенето на живот на други планети.

"Винъс икспрес" откри озонова спектрална сигнатура на 100 км навътре в атмосферата на горещата планета, в концентрация не повече от 1% от тази на земната атмосфера.

Компютърното моделиране предполага, че озонът на Венера се образува когато слънчевата светлина разкъсва молекулите въглероден двуокис. Освободените кислородни атоми се срещат на по-студената обратна страна на планетата, за да се свържат в молекулни двойки O2 и тройки O3 (озон). "Ключовата химическа реакция, която протича в горните слоеве на земната стратосфера, може да протича и на Венера" - писа Франк Монтмесин от центъра за изследване на атмосферата LATMOS (Франция) в публикация с описаните резултати.

Озонът е невероятно важен за земния живот, защото блокира увреждащата радиация от Слънцето. Изобилието му тук предполага, че разграждането на въглеродния двуокис не е единствения източник на озон. Вероятно той и молекулярният кислород водят произхода си и от кислородни атоми, натрупани от хранещи се с въглероден двуокис фотосинтезиращи микроби отпреди поне 2,4 милиарда години. Някои учени дори са на мнение, че атмосфера, съдържаща едновременно въглероден двуокис, молекулярен кислород и озон, може да е знак за наличие на живот.

Новите данни, обаче, заедно с факта, че и Марс е имал в атмосферата си озон (в концентрация 0,3% от земния) в миналото, показват, че само присъствието на горните три вида молекули не е достатъчно, за да се докаже съществуването на живот. Откритията укрепват схващането, че една планета трябва да има озон в концентрация поне 20% от тази на земния, за да се предположи наличие на живот. "На Венера, както и на Марс, положителната идентификация на трите компонента не е подкрепена с никакви данни за биологична активност" - писаха още изследователите.

www.ekipnews.com

Огромен астероид приближава земята

(http://www.trud.bg/Images/Cache/Image_853328_2.jpg)

Астероид с диаметър 400 метра ще премине на "критично разстояние" от Земята в началото на ноември 2011 година,
съобщи Foxnews. Неговото наименование е 2005 YU55 и той фигурира в списъка на потенциално опасните астероиди.

Съществуването му е регистрирано още на 28 декември 2005 година по време на наблюдение в Университета в Аризона.
Но едва през април 2010 година с телескопа на обсерваторията Аресибо е била изчислена неговата траектория. По това
време астероидът се е намирал на разстояние 1,5 милиона мили от Земята, което се равнява на шест пъти разстоянието от Земята до Луната.

Полетът на 2005 YU55 покрай нашата планета ще може да бъде наблюдаван дори от астрономи - любители, с помощта и на
най-обикновени телескопи.

Астероиди с такъв размер рядко се приближават на такова близко разстояние. За това именно НАСА го признава за
потенциално опасен. Въпреки това учените ни уверяват, че той не може да удари Земята.

Все пак специалистите констатират, че орбитата на движение на астероида е непредсказуема. Работата е там,
че 2005 YU55 се върти в процеса на полета си и може да измени своето движение във всеки момент. Така че
надеждата е в това, че той просто ще прелети покрай нас.

По данни на НАСА на 4 април покрай земята са преминали още два астероида. Те обаче са много по-малки от
2005 YU55 - от 3,6 до 14 метра диаметър. За това пък те са минали и доста по-близо до земата. Първият - 2011 GW9
на 200 хиляди километра, а вторият - GP282011 на 95 хиляди километра.

Изследването на комсическата обсерватория WISE е установило, че в Слънчевата система се движат повече от 33 хиляди
астероида в пределите на 45 милиона километра разстояние от земната орбита.

www.trud.bg

Отломки от руски спътник паднаха в Тихия океан

(http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/644x322/Feb2012/60933931.jpg)

Отломки от руския комуникационен спътник "Мълния-1Т" са паднали тази нощ в Тихия океан. Това са съобщили за ИТАР-ТАСС от
руския ракетно-космически отрасъл.

По предварителни данни на наземните измервателни средства фрагменти от космическия апарат "Мълния-1Т", които не са
изгорели в плътните слоеве на атмосферата, са достигнали земната повърхност през нощта в южната част от акваторията на
Тихия океан.

По-рано официален представител на войските за въздушно-техническа отбрана на Русия съобщи, че техни специалисти
непрекъснато контролират параметрите от орбитата на космическия апарат.

Комуникационният сателит беше пуснат на 16 август 1996 г. от полигона Плесецк с помощта на ракета носител "Мълния".
По разчет срокът за функциониране на този тип апарати е 2 години, а масата му е близо 2 тона, посочва ИТАР-ТАСС.

www.btvnews.bg

Кратерите на Марс – източник на живот

(http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/644x322/Apr2012/60949411.jpg)

Кратерите от ударите на астероиди на повърхността на Марс могат да се окажат едни от най-добрите места, на които може да бъде открит живот на Червената планета. Това твърди проучване на екип от учени от университета в Единбург, цитирано от британския ежедневник „Индипендънт”.

Учените открили живи микроби на около два километра под повърхността на кратер, оставен от астероид, разбил върху територията на днешните САЩ преди 35 млн. години. Благодарение на откритието си учените са изказали предположението, че кратерите могат да представляват „убежище” за микроорганизми от периоди, предхождащи ледени епохи или глобални затопляния.

Ако бъде бъдат извършени подобни сондажи под кратерите на Марс, в тях задължително ще бъдат открити следи от живот или дори живи древни микроорганизми, обитавали Червената планета.

Според учените топлината създадена при удара на астероида ще унищожи всичко живо на повърхността, но дълбоките процепи в скалата ще позволят на вода и други нутритивни елементи да проникнат в дълбочина и да се запазят.

Откритията са публикувани в списанието Astrobiology.

www.btvnews.bg

Японски астрономи откриха най-отдалечения куп галактики във Вселената

(http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/644x322/Apr2012/60955438.jpg)

Японски астрономи съобщиха, че са открили най-отдалечения куп галактики във Вселената, който се намира на 12,72 млрд. светлинни години от Земята. Екипът учени е използвал за наблюденията си мощния телескоп в американската обсерватория в Хавай.

Откритието доказва, че първите галактики във Вселената са съществували в първият милиард години след Големият взрив, който се предполага че е настъпил преди 13,7 млрд. години. Екипът учени се състоял от представители на Университета за напреднали науки и Националната астрономическа лаборатория на Япония.

Благодарение на снимки, изпратени от космическия телескоп „Хъбъл” на Американската агенция за космически изследвания НАСА през 2008 г., японските учени развили теория, че е възможно съществуването на галактически купове в най-отдалечените краища на Вселената. Откритието им доказва тяхната теория, че първите галактики са възникнали в най-ранната възраст на познатата Вселена.

www.btvnews.bg

Сблъсъкът на галактиките

(http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/644x322/Jun2012/60968434.jpg)

Астрономи използваха телескопа „Хъбъл”, за да докажат кога точна нашата галактика – Млечния път, ще се сблъска с най-близкия си съсед – галактиката Андромеда.

Съгласно законите за космическото привличане, гравитационните сили на двата звездни купа се притеглят една към друга и ще се слеят след … 4 милиарда години.

Позицията на нашето Слънце и планетите около него ще бъдат изменени, но не и унищожени. Пратически 4 млрд. години е и времето, което учените предполагат, че остава като живот на звездата, преди да изчерпи ядрения си заряд и да започне да се свива, припомнят наблюдатели.

Учените от Space Telescope Science Institute в американския град Балтимор твърдят, че гледката на звездното небе от Земята след 4 млрд. години, ще е несравнимо зрелище, стига да има разбира се човешки род, който да го наблюдава.

До 7 млрд. години двете галактики ще са оформили ново звездно тяло във формата на елипса

В момента двете галактики се намират на около 2,5 млн. светлинни години една от друга, но се притеглят взаимно със скорост от 400 000 км/ч. Данните, добити чрез „Хъбъл” помагат да се изчисли точно кога звездните купове ще се слеят.

Очаква се процесът да продължи и след първоначалното сливане, като до 7 млрд. години двете галактики ще са оформили ново звездно тяло във формата на елипса.

www.btvnews.bg

Марсоходът на НАСА с успешен полеви "тест драйв"

(http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/644x322/Aug2012/60995469.jpg)

Роувърът на НАСА "Кюриосити" на стойност 2,5 млн. долара, който кацна на Марс на 6 август, изпълни серия ходови изпитания. "Тест драйвът" потвърди, че високотехнологичната машина е готова да започне двугодишната си мисия за изследване на Червената планета в търсене на признаци на живот, пише „Дейли телеграф”.

На пресконференция учени от НАСА показаха изображения на следите, оставени от робота на повърхността на червената планета. Според експертите той направил "разходка" от няколко метра, след това се върнал обратно.

Едното от първите места, които ще бъдат проучени, е в района на "примарсяването" на машината.

"Кюриосити" има шест колела, четири от които могат да се въртят. Тестовете показват, че всичките работят и са готови за мисията.

Учените заявиха, че системата показва добри резултати и ще допринесе за научната работа.

www.btvnews.bg

Сходна със Земята планета е открита в близост до Слънчевата система

(http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/644x322/Oct2012/61018829.jpg)

Екип от европейски учени откри нова планета, наподобяваща нашата Земя, разположена в непосредствена близост до Слънчевата система, съобщават световните агенции.

Небесното тяло е сходно с планетата ни по големина и местоположение спрямо звездата си.

Новооткритата планета е толкова гореща, че се предполага, че повърхността й е покрита с разтопена лава, което прави невъзможен живота на нея, коментират учените.

Планетата се намира в звездната система Алфа Кентавър В, част от съзвездието със същото име, разположено на разстояние 12 светлинни години от Земята. Астрономите твърдят, че е възможно близо до нея да има и други планети,разположени в зона от пространството, подходяща за наличието на вода или форми на живот.

Съзвездието Алфа Кентавър може да бъде наблюдавано с невъоръжено око от Южното полукълбо. Изненадващото откритие кара учените да мечтаят за изпращането някой ден на летателен апарат до новооткритата планета, който да им даде по-ясна представа за небесното тяло.

Според астрономите Алфа Кентавър се превръща в апетитна зона за проучване и търсене на извънземни форми на живот.

www.btvnews.bg

Японци откриха следи от взрив на свръхнова звезда

(http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/644x322/Apr2012/60955438.jpg)

Специалистите от Японската аерокосмическа агенция (ДЖАКСА) за първи път в света са открили следи от взрив на свръхнова звезда, който се е случил преди 3 милиона години и то в границите на нашата галактика. Това съобщават в събота сутринта местните медии.

Излъчване от остатъците на свръхновата са регистрирани в рентгеновия диапазон с помощта на уред на японския космически модул Кибо на Международната космическа станция, предаде БГНЕС. По данни на астрономите, взривилата се някога звезда се е намирала в съзвездието Лебед на разстояние "едва" 5,5 хиляди светлинни години от нашата планета.

Масата й е превишавала слънчевата няколко десетки пъти, а мощността на взрива е надхвърляла този на обикновена свръхнова най-малко 100 пъти. Космическата катастрофа е оставила след себе си облак от газ с диаметър почти хиляда светлинни години. Ако е наблюдавана от земята, тази свръхнова е греела от небето 40 пъти по-ярко от Луната.

Астрономите наричат свръхнова взрива на масивна звезда, който се случва след гравитационен колапс на ядрото. Смята се, че това е рядко явление и се случва веднъж на 100 хиляди или дори на милион години. Засега на учените са известни осем подобни взрива и всички са фиксирани извън пределите на Млечния път, докато откритата от специалистите на ДЖАКСА звезда се е намирала в нашата галактика. Толкова мощни космически взривове означават силно радиоактивно излъчване, което може да застраши живота на Земята.

Предполага се, че свръхновата в съзвездието Лебед също е можела да окаже негативно влияние на земната биосфера и дори да доведе до изчезването на някои видове.

Остатъците от свръхновите се наблюдават лесно в радиотелескопите, а някои от тях - и в оптическия диапазон. Но най-младите са толкова горещи, че основната част от излъчената от тях енергия е в рентгеновия диапазон на спектъра. В оптическия диапазон те се наблюдават като невзрачно сгъстяване на слаби мъгляви нишки. Но рентгеновите лъчи силно се поглъщат от земната атмосфера, затова наблюдаването на остатъците е с най-добър резултат от орбитални рентгенови телескопи.

www.btvnews.bg

НАСА откри трети радиационен пояс на Земята

(http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/644x322/Apr2012/60954297.jpg)

Американските учени са открили с помощта на изстрелян през август миналата година спътник още един радиационен пояс на Земята. НАСА обяви съществуването му за загадъчно и феноменално.

"Не знаем защо по-рано не сме виждали този радиационен пояс, признава сътрудник на космическата агенция на САЩ.

Третият радиационен пояс е открит между другите известни досега. В началото изследователите помислили, че има проблем с регистриращите уреди, но всичко било наред.

Месец след като бил открит този нов елемент от околоземното пространство той отново учудил учените като изчезнал при едно мощно слънчево изригване. Така той показал своя непостоянен характер.

Според сътрудниците на НАСА откритието ще промени днешните представи за радиационните пояси на Земята, открити още през 1958 година в резултат на първите полети на съветските и американските спътници на планетата.

Изследванията продължават.

www.btvnews.bg

Космическият кораб "Дракон" се скачи с Международната космическа станция

(http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/644x322/Mar2013/61091246.jpg)

Безпилотният товарен космически кораб "Дракон" на частната компания SpaceX бе уловен с помощта роботизирана ръка от командира на екипажа на Международната космическа станция (МКС) Кевин Форд и от инженера Том Маршбърн, предаде АФП.

Базираната в Калифорния частна компания за космически полети се сблъска с неочакван технически проблем - запушване на хидравлична линия или блокиране на вентил - който не позволи товарният космически апарат да бъде изведен в зададената орбита, след като бе изстрелян от Кейп Канаверал в петък.

Сега капсулата ще бъде внимателно разгледана с помощта на камери и свързана с американския модул Хармони. Скачването на "Дракон" първоначално бе предвидено за събота сутринта, но бе отложено заради неправилно функциониране на орбиталните двигатели на кораба, малко след като той достигна околоземна орбита.

Часове след това проблемът бе отстранен. Забавянето няма да промени датата на приводняването на капсулата на 25 март, обяви НАСА.

"Дракон" носи 544 кг товари - храни и оборудване, включително апаратура за 160 научни експеримента. Това е третата мисия на безпилотния кораб по доставка на товари на МКС по договора с НАСА.

Американската космическа агенция разчита на SpaceX и други частни компании, след като приземи завинаги флотилията си от совалки през юли 2011 г. Преди НАСА използваше руските кораби "Союз", но те нямаха достатъчно място за връщане на товар обратно на Земята.

www.btvnews.bg

Астрономи откриха система от канали на Марс

(http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/644x322/Nov2012/61044854.jpg)

Американски астрономи потвърдиха съществуването на система от гигантски канали под вулканичното плато Елизия, разположено на екватора на Марс. Тя е възникнала в резултат на излизането на грунтовите води на повърхността на "червената планета", се казва в статия, публикувана в списание "Сайънс".

"Нашето изследване показва, че ние сме подценили степенна на ерозия на повърхността на Марс и че дълбочината на каналите е два пъти по-голяма, отколкото показваха по-ранните изчисления. По всичко личи, че става дума за дълбоководни грунтови води, които са излезли на повърхността благодарение на тектонична или вулканична активност", заяви Гарет Морган от института "Смитсониън" във Вашингтон

Морган и неговите колеги са стигнали до този извод след като са проучили данните, събрани от радара SHARAD на борда на сондата MRO.

www.btvnews.bg

Астероид колкото небостъргач премина близо до Земята

(http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/644x322/Feb2013/61079155.jpg)

Астероид с внушителни размери премина с огромна скорост покрай Земята в 15.30 ч. по времето на Източното крайбрежие на САЩ (22.30 ч. българско време), съобщи НАСА.

Небесното тяло с диаметър до 140 м, наречено 2013 ЕТ, бе сравнено от специалистите с небостъргач или малък градски квартал. То премина със скорост 42 000 км/ч на 950 000 км от нашата планета.

"Това е примерно два-два и половина пъти разстоянието до Луната, но по космическите измерения е твърде близо. Най-страшното обаче е, че не знаем откъде идват тези астероиди", заяви Патрик Паолучи, председател на службата за астрономически наблюдения на НАСА.

Той добави, че този астероид, в случай на сблъсък със Земята, може да унищожи цял град. Това небесно тяло е осем пъти по-голямо от болида, отломки от който паднаха в Челябинск на 15 февруари, отбелязват световните агенции

www.btvnews.bg

До 20 години орбитата на Земята ще е напълно задръстена с космически боклук

(http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/644x322/Apr2012/60948045.jpg)

Ако международната общност не предприеме бързи мерки по защита на сателитните апарати, в близките 20 години геостационарната орбита на Земята ще е напълно задръстена с космически боклук.

Това заявява директорът на руската агенция за космически изследвания (Роскосмос) Владимир Поповкин, цитиран от РИА „Новости”, в свой доклад до горната камара на законодателното събрание на Русия, Съвета на федерацията.

„Уникалният ресурс на геостационарната орбита, където в момента са разположени мнозинството от космическите апарати, включително системите за предупреждение за ракетно нападение, както и спътниците за свръзка, може да бъде напълно задръстен от космически боклук в близките 20 години.

Натрупването на отпадъци е толкова голямо, че дори и да се прекрати напълно разполагането на спътници в геостационарна орбита, остаряването, излизането от строй и разрушаването на космическите апарати ще продължи, затова е необходимо създаването на международно общество с цел решаване на проблема с космическия боклук”, казва Поповкин пред руските сенатори.

По данни на учените понастоящем в земната орбита се намират около 600 000 обекта, които се смятат за „космически боклук” – с размери над 1 см – сблъсъкът с които може да повреди сериозно даден спътник. Други приблизително 16 000 обекта са с размери над 10 см и практически да унищожат космически апарат.

Орбитите на наземно-контролираните спътници често пъти се налага да бъдат коригирани, за да се избягват подобни сблъсъци, което намалява запасите от енергия и срока на живот на апарата.

Загубите на европейските спътникови оператори, предизвикани от комически боклук за година възлизат на около 140 млн. евро, като е възможно в следващите десет години тази сума да нарасне до 210 млн. евро.

www.btvnews.bg

Кометата ISON вече се вижда с невъоръжено око

(http://85.14.28.164/d/images/photos/0206/0000206537-article2.jpg)

Кометата ISON, забелязана за пръв път преди година, вече се вижда с невъоръжено око и ще става все по-ярка по пътя си към Слънцето, съобщи в. "Дейли телеграф".

Очакваният космически спектакъл вече започна, защото астрономи потвърдиха, че "кометата на века", вече е на земна орбита. От няколко дена тя става все по-ярка заради изригващите от нея газове. Ако оцелее от срещата си със Слънцето, това може да е най-зрелищното космическо шоу за повече от 300 години.

Кометата вече се вижда с невъоръжено око. Очаква се през следващите седмици яркостта й да се увеличава и в началото на декември да засвети по-силно от Луната.

Ако прогнозите са правилни, галактическото шоу ще съперничи на Великата комета от 1680 г., която е била толкова ярка, че се е виждала и през деня. Мнозина тогава се плашат, че това е наказание, изпратено от Бог.

ISON се движи със скорост 377 км/сек. Кометата ще се доближи най-много до Слънцето на 28 ноември. Тогава тя ще се загрее до 2760 градуса Целзий. Дори и кометата да не оцелее от перихелиона, смъртта й също може да е зрелищна.

Кометата ISON беше открита на 21 септември 2012 г. от астрономите Артьом Новичонок и Виталий Невски с 40-сантиметров телескоп, на който е наречена (International Scientific Optical Network). Тя произхожда от облака на Оорт, който е на милиарди километри от Слънцето, пише БТА.

www.dnes.bg

Трети успешен полет на “Върджин галактик”

Десетминутният тестов полет придвижва компанията още по-близо до нейната цел – платените разходки в космоса

(http://m3.netinfo.bg/media/images/9958/9958251/655-402-vyrdzhin-galaktik-spejsship-tu.jpg)

Космическият кораб "Върджин галактик спейсшип ту" осъществи трети успешен свръхзвуков полет, задвижван от ракета, над пустинята Мохаве на рекордна височина от 21 640 метра, предаде Асошиейтед прес.

От компанията на ексцентричния британски милиардер Ричард Брансън заявиха, че космическият кораб за многократна употреба бил издигнат на височина от 14 километра от самолет, след което продължил самостоятелно своя полет.

Летателният апарат използвал своя ракетен мотор, за да достигне до рекордната височина. След това "Спейшип ту" и неговият екипаж плавно се спуснали и се приземили в пустинята северно от Лос Анджелис.

Десетминутният тестов полет придвижва компанията още по-близо до нейната цел за осъществяването на платени космически разходки.

Още не е насрочена датата за първото подобно пътешествие, въпреки появилите се съобщения, че ще бъде през 2014 г.. За него досега са се записали и са заплатили стотици кандидат космически туристи, сред които и някои холивудски звезди.

vesti.bg

НАСА изясни мистериозното появяване на "блуждаещия" марсиански камък

Той е бил част от по-голямо парче скала, строшено и преместено от колелото на "Опортюнити"

(http://m3.netinfo.bg/media/images/8546/8546345/655-402-mars.jpg)

Учените от НАСА най-накрая намериха обяснение за мистериозната поява на "блуждаещия" марсиански камък, който бе открит в близост до марсохода "Опортюнити" в началото на януари.

Този малък скален отломък с формата на поничка с размер 4 сантиметра се появи на снимка, изпратена на Земята от космическия апарат на 8 януари. Фотосът беше получен в момент, когато учените се готвеха да активират механичната му ръка за провеждане на експерименти.

На снимката се появи малък камък с бяло оцветяване по страните и тъмно червен в средата. Той стоеше върху гола скалиста издатина и не беше забелязан на същото място от фотоси, взети четири дни по-рано. Учените обясниха появата на "блуждаещия камък", който официално бе кръстен "Pinnacle Island" (Островърхият остров) с това, че той е бил част от по-голямо парче скала, строшено и преместено от колелото на "Опортюнити".

Нови снимки показват първоначалната скала, в която се е сблъскал марсоходът, малко по-встрани от мястото, където беше открит преместеният "блуждаещ камък".

"След като преместихме "Опортюнити" на известно разстояние и след като отново разгледахме "Островърхия остров", ние забелязахме малко по-нагоре друга преместена скала, която имаше същия необичаен вид", заяви Рей Арвидсън, един от учените, участващи в марсианския проект.

При изследването на скалата под микроскоп и със спектрометър били открити големи концентрации на сяра и магнезий. Това подсказа на учените, че тези вещества, които са разтворими, са се концентрирали в скалата под въздействието на водата.

vesti.bg

Интернетът на Луната е по-бърз от този на Земята

НАСА и учени от Масачузетския технологичен институт оборудваха космически апарат на орбита около Луната със свръхскоростен интернет

(http://m.netinfo.bg/media/images/10619/10619474/655-402-luna-spytnik.jpg)

Звучи нереално, но е истина – връзката с интернет от луната е десет пъти по-бърза, отколкото тази от Земята.

НАСА и учени от Масачузетския технологичен институт оборудваха космически апарат на орбита около Луната със свръхскоростен интернет, който е много по-бърз, отколкото за повечето потребители на Земята, съобщи в. "Дейли мейл".

Връзката достигна скорост 622 мегабита в секунда.

Екипът призна, че е изненадан от резултата, който ще даде възможност от орбита да се изпраща 3D видеоматериал, както и данни от роботизирано изследване на други планети и луни.

Тестът "Лунна лазерна комуникационна демонстрация" е направен през октомври миналата година. Тогава от космическия апарат LADEE с лазер е изпратена информация до Земята, чиято скорост достигнала 622 мегабита в секунда.

Системите с радиочестоти, използвани сега за космически комуникации, са десетки пъти по-бавни.

НАСА и екипът от лабораторията "Линкълн" са тествали първата двупосочна лазерна връзка между Луната и Земята един месец. С тази технология от Луната могат да се изпращат шест пъти повече данни с по-малък предавател и 25 процента по-малко мощност в сравнение с най-авангардната радиочестотна система.

"Концепцията е правилна и системата е надеждна. Готова е за праймтайм предаване" - каза ръководителят на екипа Дон Боронсън.

Следващата мисия на НАСА за лазерни комуникации LCRD ще бъде изстреляна през 2017 г. С нея ще бъде направен опит за лазерна връзка със скорост над 1 гигабита в секунда между Земята и спътник на геосинхронна орбита, която е 10 пъти по-близо от Лунната.

Целта на тази мисия, която ще продължи пет години, е технологията да бъде проверена, така че бъдещите космически апарати да започнат да я използват.

vesti.bg

Учени съобщават за мощен сблъсък на метеорит с Луната през септември 2013

Това е най-големият и най-ярък сблъсък, който някога сме наблюдавали на Луната, заявяват специалисти

(http://m.netinfo.bg/media/images/10619/10619474/655-402-luna-spytnik.jpg)

Испански астрономи оповестиха, че през септември м.г. наблюдавали сблъсък на метеорит с тегло около половин тон с лунната повърхност, съобщиха Би Би Си и Ройтерс.

Сблъсъкът предизвикал много ярък блясък, който можел да се види от Земята.

Това е най-големият и най-ярък сблъсък, който някога сме наблюдавали на Луната, заяви проф. Хосе Мадиедо от университета в Уелва в югозападната част на Испания.

Сблъсъкът е забелязан с помощта на телескопи в южната част на Испания на 11 септември м.г.

"Обикновено лунните сблъсъци са с много кратко времетраене - от порядъка на частица от секундата, поясни проф. Мадиедо. Регистрираният от екипа ни сблъсък обаче продължи повече от 8 секунди и бе почти толкова ярък, колкото е Полярната звезда. Става въпрос за най-яркия сблъсък, наблюдаван от Земята."

Учените отбелязаха, че парче скала с тегло около 400 кг, което се движело със скорост 61 000 км/ч, се блъснало в лунната повърхност.

Учените са на мнение, че при сблъсъка се е генерирала енергия, равняваща се на тази от около 15 тона тротил. Тя е около 3 пъти по-голяма в сравнение с генерираната при предишен лунен сблъсък, наблюдаван от НАСА през март м.г.

Резултатите от изследването са публикувани в "Мънтли Ноутисис" на Британското кралско астрономическо дружество.

http://www.youtube.com/watch?v=C8fe58ROYG0

vesti.bg

До 50 години ще живеем на Луната, до 100 – на Марс

(http://static.bnews.bg/d1bbeeb50a9c.jpg)

Човек на Луната може да е била гигантска стъпка за времето си, но ще изглежда като дреболия, ако се изпълнят прогнозите на Стивън Хокинг за космическото бъдеще на Земята. Според него предстои истински космически век, стана ясно от думите му в телевизионното предаване „На живо от космоса“ по Channel 4.

Култовият астрофизик е убеден, че до 50 години на Луната ще има човешки поселения, а земляни ще населяват Марс най-късно през 2100 г.. Ако се провалим да колонизираме нови планети, човешката раса е обречена на изчезване заради изчерпващите се ресурси на Земята и нарастващия брой население на нея, смята Хокинг.

„Планетата ни е стар свят с непрекъснато увеличаваща се популация и ограничени ресурси. Трябва да отчетем това и да разполагаме с план Б“, казва 72-годишният учен. „За да оцелее видът ни през следващите 1000 години, да, казвам хиляда, е наложително да колонизираме нови светове във Вселената. Ако следваме този път, нямам съмнение, че в историята на човечеството нашето време ще остане като Космическата епоха“, коментира той.

В момента две международни програми предвиждат изпращането на хора на Марс. Едната от тях ще стартира през 2015 г. и все още набира кандидати – като един от полуфиналистите дори е българин. Другата прави селекция за изпращане на колонизатори към Червената планета с еднопосочен билет. Желаещите са над 200 хиляди души, а по план стартът трябва да бъде даден през 2023 г..

bnews.bg

Учени преизчислиха възрастта на Луната

(http://m.netinfo.bg/media/images/10619/10619474/598-396-luna-spytnik.jpg)

Откритието оспорва с точност от 99,9 процента някои предишни изчисления, според които сблъсъкът, предизвикал образуването на Луната се е случил между 30 милиона и 40 милиона години след формирането на Слънчевата система – преди около 4,6 милиарда години

Луната е започнала да се формира до 65 милиона години по-късно, отколкото показват предишни изчисления. Това сочат данните от изследване, което използва нов метод за калкулация на „рождения ден“ на единствения естествен спътник на Земята, предадоха Ройтерс и Франс прес, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър".

Според екип от планетолози от Франция, Германия и САЩ сблъсъкът на Земята с мегаастероид с размерите на Марс, довел до изхвърлянето на отломки в пространството и впоследствие до формирането на Луната, се е случил около 95 милиона години след "раждането" на Слънчевата система.

Новото откритие за произхода на Луната може да помогна за разгадаването на мистерията защо Луната и Земята са почти идентични на външен вид, смятат специалистите. Откритието оспорва с точност от 99,9 процента някои предишни изчисления, според които довелият до образуването на Луната сблъсък се е случил между 30 милиона и 40 милиона години след формирането на Слънчевата система – преди около 4,6 милиарда години.

Новото изследване е базирано върху 259 компютърни симулации на еволюцията на Слънчевата система от първичен диск от "планетни ембриони" в орбита около Слънцето. Програмите са симулирали сблъсъците и сливанията на малки тела, довели до формирането на съществуващите днес скалисти планети в Слънчевата система - Меркурий, Венера, Земята и Марс.

Новият метод за изчисляване на възрастта на Луната, определен от учените като "геоложки часовник", е първият, който не разчита на калкулацията и интерпретацията на естествен радиоактивен разпад на атомни ядра за определяне на възрастта, използвани в предишните оценки.

sinoptik.bg

Руската космическа агенция не планира ответни санкции срещу НАСА

На 3 април НАСА заяви, че във връзка с действията на Русия спрямо Украйна Съединените щати прекратяват сътрудничеството с Руската федерация в космическата област, но с изключение на МКС

(http://m5.netinfo.bg/media/images/9611/9611133/655-402-mks-kosmos.jpg)

Космическата агенция на Русия "Роскосмос" не подготвя ответни мерки спрямо НАСА в отговор на въведените от нея санкции и ще продължи сътрудничеството с американската страна по поддръжката на Международната космическа станция (МКС). Това заяви днес заместник-директорът на "Роскосмос" Денис Лисков, цитиран от ИТАР-ТАСС.

Той поясни, че МКС не е двустранна програма, въпреки че Русия и САЩ са основни участници в нея. Лисков добави, че всички въпроси и проекти, които са били обсъждани и разработвани с американските колеги, винаги са имали международен характер, вече се изпълняват и има потвърждение, че няма да бъдат прекратени.

На 3 април НАСА заяви, че във връзка с действията на Русия спрямо Украйна Съединените щати прекратяват сътрудничеството с Руската федерация в космическата област, но с изключение на МКС. Прекратени са пътуванията до Русия, телеконференциите и посещенията на обекти на НАСА от страна на представители на руското правителство. НАСА ще престане да разменя дори електронни съобщения с "Роскосмос". НАСА потвърди тази информация преди дни.

"Предвид нарушенията на суверенитета и териториалната цялост на Украйна от страна на Русия, НАСА прекратява повечето си връзки с Руската федерация", заяви агенцията. "НАСА и "Роскосмос" ще продължат да работят заедно по поддръжката на безопасността и дейностите на Международната космическа станция."

Денис Лисков отбеляза, че тези санкции ще засегнат само текущите двустранни срещи между "Роскосмос" и НАСА, на които би трябвало да се обсъждат бъдещи програми, но заяви, че Русия няма да понесе щети от това. Преустановяването на съвместните дейности, свързани с орбиталната станция, е практически невъзможно, защото това би означавало закриване или консервиране на стартиралия преди 15 години проект, в който досега са вложени над 100 милиарда долара. А освен големите технически проблеми това би поставило под заплаха съдбата на самата станция, за чието изграждане принос имат също ЕС, Канада и Япония, коментира ИТАР-ТАСС.

Агенцията припомня, че в момента на МКС пребивават шестима души: Михаил Тюрин, Александър Скворцов и Олег Артьомиев от "Роскосмос", Ричард Мастракио и Стивън Суонсън от НАСА и японският им колега Коичи Ваката. Освен това транспортирането на хора от и до станцията понастоящем се извършва само от руски кораби "Союз" по договор между "Роскосмос" и НАСА със срок до 2017 г.. По данни на американски медии НАСА плаща по около 70 милиона долара за едно място в кабината на "Союз".

vesti.bg

"Кюриосити" засне странна светлина на Марс

На снимките се вижда вертикална ивица ярка светлина, която като че ли изниква от недрата на Марс и изглежда е изкуствена

(http://m5.netinfo.bg/media/images/11617/11617027/655-402-marskohodyt-kiuriositi.jpg)

Странна ярка светлина на Марс е заснел марсоходът на НАСА "Кюриосити", което накара мнозина да повярват, че на Червената планета има живот, пише "Дейли Мейл". На снимките се вижда вертикална ивица ярка светлина, която като че ли изниква от недрата на Марс и изглежда е изкуствена. НЛО блогърът Скот Уоринг обяви, че новата снимка подсказва, че на Марс има интелигентни форми на живот, които живеят под повърхността на планетата.

От НАСА обаче не са съгласни, че това е откритието на века. Специалистът от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена Джъстин Маки, който отговаря за работата на камерите на "Кюриосити" има друго обяснение.

Според него една от възможните теории за загадъчната светлина е яркият отблясък на слънчеви лъчи от марсианска скала. Той обясни, че всички снимки са направени с дясната камера на марсохода, докато лявата камера не е наблюдавала подобен феномен. Специалистът не изключва възможността светлината да е резултат от пряко попадане на слънчеви лъчи в отверстие на камерата. По думите му, това се е случвало и преди.

Маки отбелязва, че по време на снимките Слънцето е било ниско над хоризонта и слънчевите лъчи са били в нужната посока, за да може разположението на Слънцето да не е в разрез с предложеното обяснение.

Марсоходът "Кюриосити" в момента изследва територия на Марс, известна като "Кимбърли". Това, което прилича вниманието на уфолозите обаче е аномалията на една от снимките, които "Кюриосити" е направил на 3 април.

"Изкуствен източник на светлина бе забелязан тази седмица на снимка на НАСА, на която се вижда светлина, която сякаш излиза от земята. Това може да е доказателство, че там под земята съществува интелигентна форма на живот, която използва светлината, както ние. Това не е отблясък от слънцето, не е аномалия при правенето на снимката. Погледнете внимателно в долната част на светлината. Това е много гладка повърхност, което ни дава 100%-во доказателство, че светлината излиза изпод земята. Разбира се НАСА може да отиде и да разследва случая, но те не са на Марс, за да открият живот, а за да забавят откриването му", пише Скот Уоринг в своя блог.

В същото време Бен Бигс, редактор на списание "Всичко за Космоса" казва, че не трябва да се прибързва с каквито и да било заключения. "Въпреки, че "светлината" все още е необяснима, предположението, че е от интелигентен източник е твърде амбициозно.

Обществеността може да си позволи всякакви спекулации, но НАСА е международно призната организация за достоверна наука. Тя е длъжна да изчерпи всички вероятни обяснения, преди да започне да изследва по-малко реалистични явления", казва Бигс.

В следващите няколко седмици "Кюриосити" ще извърши едно от най-обширните си изследвания, откакто се приземи на Марс през август 2012 г.. Марсоходът ще продължи пътуването си до крайната му точка – планината Шарп. Това е вълнуващ геоложки район, който ще даде на учените множество данни за историята на Червената планета.

Те дори може да успеят да докажат, че някога планетата е била достатъчно обитаема, за да съществува живот на нея. Но е много малко вероятно да бъде открито доказателство, че на Марс в момента има живот.

vesti.bg

НАСА показа прототип на скафандър за мисията до Марс

Американската космическа агенция НАСА показа гардероба на бъдещите астронавти, които може би ще предприемат първия полет до Марс, предаде Би Би Си. От агенцията подчертаха, че скафандърът Z-2 е само прототип, но елементи от него може би ще бъдат използвани при оформянето на дрехите на първите достигнали Червената планета хора.
Скафандрите са снабдени с излъчващи светлина части и луминисцентни кабели, които могат да помогнат за идентифицирането на отделните участници в полета. Дизайнът на Z-2 победи двата си конкурента с 63% от обществения вот на 233 431 души. Другите две предложения бяха на костюм, определян като копиращ биолуминисценцията на водни създания и "тенденции на обществото", отразяващ предполагаемите дрехи на човечеството в бъдеще.

Z-2 ще бъде изграден с използването на детайли, изработени от триизмерни принтери, а триизмерни лазерни екрани ще осигуряват пълно удобство на всеки от астронавтите. Прототипът на скафандър ще бъде подложен на изпитания във вакуумни камери, в басейна за тренировки на НАСА и на мястото, изградено като скалистата повърхност на Марс.

През 2012 г. НАСА демонстрира прототипа Z-1, който много напомняше на костюмите на фантастични "космически рейнджъри". Той беше определен от сп. "Тайм" като постижение в тази област. От НАСА коментираха, че всяка добавка към серията Z ще бъде на основата на нови технологии, които един ден ще бъдат използвани в космическия костюм, носен от първите стъпили на Червената планета хора.

vesti.bg

Прототипите на скафандъра от серия Z:

(http://files.tested.com/photos/2012/12/19/42992-z1.jpg)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/dd/Z-1_Spacesuit_Prototype_-_standing_Nov_2012.jpg/384px-Z-1_Spacesuit_Prototype_-_standing_Nov_2012.jpg)

снимки - tested.com и wikipedia.org

Вижте успешния тестови полет на лунния модул Morpheus

(http://econ.bg/pictures/169242_300_225.jpg)

Лунният модул на НАСА, познат като Morpheus, измина дълъг път, откакто катастрофира и изгоря при един от тестовете през 2012 г. Апаратът вече може да се похвали с редица успешни полети, включително и наскоро завършилия такъв на базата на космическия център „Кенеди“ в САЩ.

Morpheus безпроблемно успя да пропътува близо 400 метра (1300 фута) при скорост от малко над 16 метра в секунда. Разстоянието бе изминато за 98 секунди, предаде Engadget.

Успехът доказва, че машините от този тип са бъдещето при доставянето на стоки в космоса. Апаратът е екипиран със специалната технология ALHAT (Autonomous Landing and Hazard Avoidance Technology), която избира най-доброто място за кацане, избягвайки потенциално опасните зони.

Това означава, че екипировката може да е много полезна при пътувания до непознати места, като например Луната или Марс, тъй като може безпроблемно да навигира космическите кораби, без да е необходима човешка намеса.

Вижте успешния тестови полет на Morpheus в следващото видео:

http://www.youtube.com/watch?v=o5wY0nbjCd8

Астрономи откриха мегапланета ”Годзила”

(http://i2.dir-i.net/CMS/2014/06/03/5e_5ix1l7.jpg)

Астрономи откриха мегапланета, която е 17 пъти по-тежка от Земята и която кръстиха "Годзила". Скалистата планета, която може да промени концепцията за произхода на Земята, се намира на 560 светлинни години от Земята, предаде АФП, цитиран от БГНЕС. Планетата е открита от мисията "Кеплър" на американската космическа агенция НАСА. Наречена е Kepler-10c, има диаметър 29 000 км, което е 2.3 пъти по-голям от този на Земята.

"Изненадата бе пълна, когато осъзнахме какво сме открили", каза астрономът Ксавие Дюмюск от центъра по астрофизика Харвард-Смитсониън. До момента учените не очакваха, че такова "скалисто чудовище" може да съществува, тъй като колкото по-голяма е една планета, толкова повече нейната гравитация привлича не само твърди материали, но и големи количества водород, което я превръща в гигантска газова планета" като Юпитер.

"Това е Годзилата на Земите", възкликна директорът на проекта за произхода на живота в университета в Харвард "Harvard Origins of Life Initiative" Димитър Съселов.

Мисията на НАСА "Кеплър" може само да открива планети, но не може да каже дали те са газови или скални. Размерите на "Годзила" подсказваха по-скоро планета от типа "Нептун" - по-голяма от Земята с дебел слой водород и хелий. Телескоп, разположен на Канарските острови, успя да определи, че тази мегапланета има маса 17 пъти по-голяма от тази на Земята.

"Kepler-10c" трябва да е запазила своята атмосфера, тъй като планетата е достатъчно масивна, за да не може атмосферата да се отдели от нея. "Kepler-10c" се върти около слънце, подобно на нашето за 45 дни. Тя обаче изглежда твърде гореща, за да може да се очаква на нея да е просъществувал живот. В същото време показва обаче, че Вселената е способна да създаде големи скални планети дори и по време, когато необходимите за това тежки елементи като силиций и желязо, са били редки. Младата Вселена е съдържала само водород и хелий.

Астрономи откриха планета със сезони като на Земята

(http://photo.media.bgnes.com:8080/photo.cache/w220h200a/image259/6324e118f6a411913b312f632521996f.jpg)

Учени съобщиха, че на новооткрита планета може да има живот и твърдят, че тя се намира само на 16 светлинни години, съобщава в. "Дейли мейл".

Планетата Gliese 832c е нещо като "супер Земя", тъй като е най-малко пет пъти по-масивна от нашата планета. Изследователите смятат, че тя може би е най-близката до условията на Земята и дори може да има подобни на нашата планета температури, макар и с големи сезонни вариации.

Международният екип от астрономи твърди, че екзопланетата е в "обитаемата зона" на звездата Gliese 832, точно в радиуса, позволяващ съществуването на вода на повърхността. Gliese 832с обикаля около своята звезда за 36 дни.

Но звездата е червено джудже и е много по-мъждива и хладна от нашето Слънце, така че Gliese 832c получава почти толкова звездна енергия, колкото Земята, въпреки че обикаля много по-близо до своята звезда, обясняват учените.

"Това превръща Gliese 832c в една от трите най-наподобяващи Земята планети и най-близката до Земята, основен обект за допълнителни наблюдения", заяви Абел Мендес Торес, директор на Лабораторията за обитаемост на планетите към Пуерториканския университет в Аресибо.

Възможно е на планетата да има подобни на Земята температури, но и големи сезонни колебания предвид сходната на земната атмосфера. Но други неизвестни като голямата маса и атмосферата на планетата могат да превърнат този свят в доста различен от земния и необитаем, предупреждават астрономите.

НАСА планира договор за нов космически кораб

Очаква се в близките седмици НАСА да обяви дългоочакваното решениe - сключването на многомилиарден договор за конструирането на американски космически кораб

(http://m.netinfo.bg/media/images/7337/7337054/655-402-nasa-shte-otdeli-18-miliarda-dolara-za-izsledvane-na-kosmosa.jpg)

В най-скоро време НАСА може да обяви сключването на нов договор с американска фирма за конструирането на космическа "совалка" за доставянето на астронавти на борда на Международната космическа станция (МКС). Това се прави, за да се избегне зависимостта от руските кораби "Союз" при подобни мисии, пише в. "Вашингтон пост", цитиран от ИТАР-ТАСС.

"Очаква се в близките седмици НАСА да обяви дългоочакваното решениe - сключването на многомилиарден договор за конструирането на американски космически кораб, който ще позволи да се вдъхнат нови сили на изпитващата затруднения американска космическа програма", се казва в статията. "Вместо да заплащаме по 70 милиона долара за място на борда на "Союз", въпросният договор ще позволи на САЩ за пръв път от известно време да отправя астронавтите си в космоса от своята територия", пише изданието.

По данни на "Вашингтон пост" основните претенденти за сключването на контракта са три - два относителни "новака" в космическия отрасъл - компаниите "Спейс Екс" и "Сиера Невада", а също така и ветеранът, концернът "Боинг". "Докато "Спейс Екс" и "Боинг" работят над създаването на капсула за доставяне на астронавти в орбита, третият претендент - "Сиера Невада" разработва възможно най-интересното предложение. Това е "космически самолет", който много прилича на миниатюрна версия на космическата совалка и може да се използва за излитания и кацания от самолетни писти", се отбелязва в статията.

Вестникът напомня, че първоначалният старт за изстрелването на екипаж в рамките на този проект бил предвиден за 2015 година, но след това бил отложен за 2017 г. заради проблеми с финансирането.

"От НАСА очакват новата "совалка" да извършва средно по две мисии годишно до МКС", уточнява статията.

"Вашингтон пост" не конкретизира източниците си за написването на тази статия. В материала се споменава, че в програмата ще вземе участие и фирмата "Блу ориджин", която принадлежи на собственика на изданието Джефри Безос.

vesti.bg

"Сайънс": Кацането на комета е научното постижение за 2014 г.

Според последни данни на робота "Филе" повърхността на кометата не е непрекъсната, а се състои от блокове като от лего

(http://m5.netinfo.bg/media/images/15090/15090783/655-402-file.jpg)

Европейската сонда "Розета" и първото кацане на кометата "Чурюмов-Герасименко", направено от робота "Филе", са научният пробив на 2014 г. според сп. "Сайънс", заради потенциала за открития за произхода на Слънчевата система и живота на Земята, съобщи АФП.

Инструментите на "Розета" вече регистрираха вода, метан и водород в опашката на кометата. Първите анализи на молекулите вода показват, че за разлика от предполаганото, кометите от този тип, идващи от Куйперовия пояс зад Нептун, не са донесли водата на Земята. Това са направили по-скоро метеорити.

Допълнителните наблюдения ще покажат какво става с кометите при приближаването им към Слънцето. Специалистите се надяват, че връщайки се във времето, ще могат да разберат как са се образували различните видове комети преди 4,5 млрд. години. Дори и батериите на "Филе" да не се презаредят, мисията няма да пострада много, защото 80% от научните резултати ще дойдат от орбитиращия апарат "Розета".

Същевременно научните данни, получени от робота "Филe" на повърхността на кометата "Чурюмов-Герасименко", дават основания за преразглеждане на теорията за строежа на тези космически тела, съобщи ученият от Уралския университет Наталия Безаева, по време на среща на Американския геофизичен съюз в Сан-Франциско, където са обявени нови данни, предадени от "Филе".

"Изненадващо, но повърхността на кометата не е непрекъсната, а се състои от блокове като от лего. В една от точките големината на блока е от 26 см. до 4 м.", каза Безаева, цитирана от ТАСС. "Повърхността на кометата сякаш е покрита със сняг, смесен с мръсотия, която е замръзнала и е кристализирала. Този "твърд сняг" е върху цялата комета, а температурата на повърхността на кометата е от минус 135 градуса до минус 155 градуса."

Магнитометърът на робота "Филе" е показал, че повърхността на кометата е абсолютно немагнитна. Магнитната ѝ наситеност е много по-малка, отколкото на метеорит, лунен прах, земна пръст. Повърхността ѝ е покрита със замръзнал прах. Този пласт е с дебелина десетина сантиметра. Именно заради него "Филе" не успя да се закрепи веднага и отскочи два пъти.

Данни за кометния прах още няма. Известно е обаче, че плътността на горните слоеве на кометата е 400 кг. на кубичен метър – значително по-малко от плътността на водата.

vesti.bg

Руска компания може да построи база на Луната за 550 млрд. рубли

В компанията вече са планирали къде може да бъде изградено първото лунно обитаемо място – до планината Малаперт в района на южния полюс на Луната

(http://m3.netinfo.bg/media/images/7321/7321381/655-402-super-luna-na-5-i-6-maj.jpg)

Руската компания „Лин индастриал“, разработваща свръхлеката ракета „Таймир“, заяви готовност да създаде база на Луната в период от 10 години след взимането на съответното решение. Нейното изграждане ще струва 550 млрд. рубли, предаде агенция ТАСС.

Според главния конструктор на фирмата Александър Илин компанията има проектна готовност да създаде на първи етап лунна база за двама души членове на екипажа, а на втори – за четирима. Конструкторът изтъкна, че в проекта ще бъдат използвани вече съществуващи техники и средства, които могат а бъдат реализирани в близко време.

В качеството на ракета-носител може да бъде използвана тежката версия на „Ангара“, чиито първи полет се състоя в края на месец декември. Космическият кораб може да бъде конструиран на базата на корпуса на спускаемия апарат и битовия отсек на серията „Союз“, а лунният модул – като се използва ускорителния блок „Фрегат“.

„Лин индастриал“ предлага да осъществи 13 старта на тежки ракети за строителството на база на Луната, а за функционирането ѝ ще са нужни още 37 изстрелвания в продължение на пет години. В компанията вече са планирали къде може да бъде изградено първото лунно обитаемо място – до планината Малаперт в района на южния полюс на Луната. „Това е достатъчно равно плато с пряка видимост към Земята. Локацията ще осигури добри условия за свръзка и е удобно място за кацане. Край планината в 89% от времето присъства слънчево осветление, а продължителността на нощта, което се случва няколко пъти в годината, не превишава 3-6 денонощия“, изтъкна Илин.

vesti.bg

Астрономи: Има още две планети в Слънчевата система

Странното поведение и разпределение на обектите след Нептун може да бъде обяснено само с наличието на поне две неизвестни планети в Слънчевата система, които се крият зад него и Плутон

(http://m5.netinfo.bg/media/images/14432/14432263/655-402-slynchevata-sistema.jpg)

Странното поведение и разпределение на обектите след Нептун може да бъде обяснено само с наличието на поне две неизвестни планети в Слънчевата система, които се крият зад него и Плутон, съобщи Юнивърс тудей. Ако това бъде потвърдено, границите на Слънчевата система ще се разширят.

Учени от университета Комплутенсе в Мадрид и от Кембриджския университет анализираха ефектите от механизма на Козай, който е свързан с гравитационните смущения, упражнявани от голям обект върху орбитата на много по-малко и отдалечено от него тяло. Според общоприетата теория за транснептуновите обекти те трябва да орбитират на разстояние на около 150 астрономически единици и да са в орбитална равнина или наклон, подобно на планетите в Слънчевата система, както и да са разпределени произволно.

Това обаче не се потвърждава от наблюденията. Астрономите виждат групи от обекти на много различни разстояния (от 15 до 525 астрономически единици) и наклони вариращи от 0 до 20 градуса.

"Изобилието на обекти с неочаквани орбитални параметри ни кара да вярваме, че някакви невидими сили променят разпределението на орбиталните елементи на най-отдалечените транснептунови обекти" - каза Карлос де ла Фуенте Маркос - "Смятаме, че най-вероятното обяснение са други неизвестни планети зад Нептун и Плутон".

За изследването си учените разглеждат 13 различни космически обекта, като ексцентричната комета 96Р/ Макхолц и въздействието на Юпитер върху нея, както и планетата-джудже 2102 VP113, открита миналата година в облака на Оорт, която според някои специалисти е под въздействието на тъмна и ледена суперземя до 10 пъти по-голяма от нашата планета.

Неотдавна откритият планетообразуващ диск около звездата HL Tauri е на повече от 100 астрономически единици от нея. Звездата е по-млада и масивна от Слънцето и откритието показва, че планетите могат да се образуват на няколкостотин астрономически единици разстояние от центъра на системата. Според сегашните модели за образуването на Слънчевата система в нея няма други планети на кръгова орбита след Нептун.

vesti.bg

Тезата за следи от Големия взрив - окончателно изоставена

Резултати слагат край на научен спор, следен със затаен дъх от космолози и астрономи любители

(http://m3.netinfo.bg/media/images/16136/16136691/655-402-galaktika.jpg)

След неколкомесечни изследвания европейски учени окончателно изоставиха тезата на американски физици, които през март м.г. оповестиха, че открили следи от първичните гравитационни вълни след Големия взрив, отбелязал раждането на Вселената, предаде Франс прес.

Тогава това "откритие" бе описано като голям пробив във физиката. Смяташе се, че откриването на тези гравитационни вълни, предвидени от Теорията на относителността на Алберт Айнщайн, свидетелства за изключително бързото разширяване на Вселената в първите частици от секундата на създаването й преди 13,8 милиарда години.

Става въпрос за фаза, наречена космическа инфлация. Като комбинирали данни, събрани от европейския спътник "Планк" и наземните телескопи BICEP2 и Кек, учените заключиха, че откриване на първични гравитационни вълни посредством наблюдение на поляризация на фотони на микровълновия космически фон не е имало, се казва в комюнике на Френския център за научни изследвания.

Получените резултати слагат край на научен спор, следен със затаен дъх от космолози и астрономи любители. Сигналът, оповестен през март 2014 г. от екипа, който е ползвал BICEP2, не може да бъде свързан с първите мигове от Големия взрив, а произхожда от нашата галактика и е повлиян от гравитационни деформации при достигането си до нас, се допълва в комюникето.

Оповестилият за откритието екип от Харвардския университет е ползвал телескопа BICEP2 на Южния полюс. Откриването на гравитационни вълни е сред най-значимите цели на космологията. Тези търсени от учените вълни би трябвало да са оставили своя отличителен подпис върху микровълновия космически фон - слабо излъчване, останало след Големия взрив Резултатите от изследването са публикувани във Physical Review Letters.

vesti.bg

"Ню хорайзънс" изпрати уникални снимки на Плутон

Снимките са направени през първата половина на април с помощта на специална фотокамера, монтирана на 450-килограмовата сонда, която се е намирала на 113 милиона километра от небесното тяло

(http://m4.netinfo.bg/media/images/17547/17547956/655-402-pluton.jpg)

Американският космически апарат "Ню хорайзънс", който извършва първото в историята пътуване до Плутон, за пръв път изпрати на Земята снимки, на които се виждат различни участъци от повърхността на тази "планета джудже" – включително на един от полюсите ѝ, пише „Дейли мейл“.

Космическата агенцията на САЩ (НАСА) съобщи вчера, че снимките са направени през първата половина на април с помощта на специална фотокамера, монтирана на 450-килограмовата сонда, която се е намирала на 113 милиона километра от небесното тяло.

Според помощник-директора на НАСА по научните въпроси Джон Грансфелд на една от снимките може би се вижда ледената полярна шапка на Плутон. На други се вижда най-големия му спътник – Харон.

Сондата пътува към Плутон вече девет години и се очаква през лятото да мине на разстояние от 12,3 хиляди километра от него.

До 2006 г. Плутон, открит през 1930 г. от американеца Клайд Томбо, бе смятан за деветата планета на Слънчевата система, но след бурни спорове Международният астрономически конгрес го обяви за "планета джудже". Диаметърът на Плутон е около 3 хиляди километра, докато на Луната е около около 3,5 хиляди километра.

vesti.bg

Космическите лъчи може да увредят мозъка на астронавтите

Астронавтите в Международната космическа станция, които престояват там по шест месеца, не са изложени на толкова силно облъчване, защото ги предпазва земната магнитосфера

(http://m3.netinfo.bg/media/images/17579/17579755/655-402-astronavt-kosmonavt.jpg)

Дългосрочното излагане на космическа радиация уврежда мозъка и може да причини когнитивни проблеми, подобни на деменцията, съобщиха АФП и Ройтерс.

„Това не е добра новина за астронавтите, които един ден ще пътуват две до три години до Марс и обратно“, каза ръководителят на изследването Чарлз Лимоли от университета на Калифорния в Ървайн.

Във финансираното от НАСА изследване, мишките, изложени на високоенергийни заредени частици, подобни на галактическите космически лъчи, са получили упадък на когнитивните функции и промени в структурата и интегритета на мозъчните нервни клетки и синапсите, където се изпращат и получават нервните импулси.

Заредените частици в галактическите космически лъчи, останки от експлодирали звезди, наречени свръхнови, могат да проникнат през космическите апарати и в телата на астронавтите. Земята е предпазена от тях благодарение на магнитосферата.

За проф. Лимоли няма съмнения, че хората ще имат същите проблеми като мишките. „Астронавтите могат да получат когнитивни увреждания, които водят до влошаване на изпълнението, объркване, повишаване на безпокойството и дългосрочни проблеми с когнитивното здраве“, заяви проф. Лимоли. Това може да компрометира важни дейности за мисията, особено ако възникнат неочаквани ситуации в дълбокия космос.

Астронавтите в Международната космическа станция, които престояват там по шест месеца, не са изложени на толкова силно облъчване, защото ги предпазва земната магнитосфера. Станцията е на орбита между 350 и 400 км. над Земята.

vesti.bg

Млечният път вероятно има четири спирални ръкава

Преобладаващото местоположение на звездни купове в галактиката е в спиралните ѝ ръкави, поясниха авторите на ново изследване

(http://m4.netinfo.bg/media/images/17761/17761869/655-402-mlechen-pyt.jpg)

Нови данни навеждат на мисълта, че Млечният път има два допълнителни спирални ръкава. Така ръкавите на нашата галактика стават четири, съобщи ЮПИ. Въпросът за броя на спиралните ръкави на Млечния път отдавна е дебатиран от астрономите. Повечето предишни данни сочеха, че нашата галактика има два спирални ръкава.

Резултатите от ново изследване на астрономи от Федералния университет на Рио Гранди ду Сул обаче подкрепят тезата, че Млечният път има 4 ръкава. Учените ползвали инфрачервения телескоп WISE на НАСА, за да картографират районите в галактиката, в които се раждат най-много звезди. Астрономите са на мнение, че младите звездни купове са идеални маркери на галактичната структура. Получените резултати показват, че преобладаващото местоположение на звездни купове в галактиката е в спиралните ѝ ръкави, поясниха учените.

Те извършили наблюдения в инфрачервения спектър, комбинирани с алгоритъм, за да изследват незасенчена от прах слънчева енергия. Учените освен това искали да бъдат сигурни, че картографските им усилия не са "заразени" от далечна звездна светлина от звездния фон.

"Звездните купове в настоящата "проба" се намират в ръкавите Стрелец-Карина, Персей и във външни ръкави - поясни екипът. - Резултатите подкрепят твърдението за спирална галактика с четири ръкава, сред които Стрелец-Карина, Персей и външни ръкави".

Резултатите от изследването са публикувани в "Мънтли нотисес ъф дъ роял астрономикал съсайъти".

vesti.bg

www.p2pbg.com

Разни => Новини от деня => Темата е започната от: Donelli в Август 19, 2009, 07:02:22 pm