|
Титла: Поука! Публикувано от: az_ в Май 30, 2008, 02:26:37 pm За съжаление публикувайки един по-дължичък пост в оригиналната тема, нещата там се прецакаха и се наложи да изтрием цялата тема.
Изключително много съжалявам за грешката ми и се надявам, че бързо ще възстановим липсите. Аз започвам с това, което прецака нещата, но на части: Цитат Корпоративен урок 1: Титла: Поука! Публикувано от: az_ в Май 30, 2008, 02:27:26 pm Цитат Корпоративен урок 6: Титла: Поука! Публикувано от: lazarelli в Май 30, 2008, 04:41:12 pm Много точно!
Четох с удоволствие!:):thumbsup::punk::beer1: Титла: Re: Поука! Публикувано от: starsssss в Юли 03, 2008, 01:00:26 am Защо плачат жените?
Малко момче попитало майка си „Защо плачеш?" „Защото съм жена?", отговорила му тя „Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш" По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?" „Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му. Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно? Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност да обича децата си въпреки каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много. Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му. Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него. И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда. „Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата. Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава." Титла: Re: Поука! Публикувано от: starsssss в Юли 03, 2008, 01:14:28 am ПРОЩАЛНО ПИСМО - от Габриел Гарсия Маркес
Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук. Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават. Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед! Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си. Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им... Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта. На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги. Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане. Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш. Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя. Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб. Титла: Re: Поука! Публикувано от: starsssss в Юли 03, 2008, 11:09:31 am Научих - колкото и добър приятел да ти е някой, той ще те наранява от време на време и трябва да му прощаваш за това Научих - не винаги е достатъчно да ти простят другите. Понякога трябва ти самият да си прощаваш. Научих - независимо колко лошо ти е разбито сърцето, света не спира заради мъката ти. Научих - само защото двама човека се карат не значи, че не се обичат. И че само защото не се карат, не значи че се обичат. Научих - понякога трябва да поставиш човека преди неговите действия. Научих - няма нужда да променяме приятелите си, ако разберем че приятелите се променят. Научих - не трябва да бъдем толкова настоятелни, да открием някоя тайна. Тя може да промени живота ни завинаги. Научих - двама човека могат да гледат едно и също нещо, а да виждат нещо съвсем различно. Научих - има много начини да се влюбиш и да останеш влюбен. Научих - независимо колко приятели имаш, ако ти си тяхната опора, ще се чувстваш самотен и изгубен, когато те са ти най-нужни. Научих - живота ти може да бъде променен за часове, от хора които дори не те познават. Научих - че писането, както и говоренето, може да облекчи емоционалната болка. Научих - че хората на които държиш най-много в живота ти биват отнети твърде рано. Научих - въпреки че думата "любов", може да има много различни значения, тя губи стойност, когато се употребява прекомерно. Научих - че е трудно да се определи къде да се тегли чертата, между това да бъдеш добър и да не нараниш чувствата на хората, а и да защитиш това в което вярваш. Научих- че не остава ненаказано направено добро. Научих - че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия. Научих - че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука. Научих - че отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш. Научих - че не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си. Научих - че можеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути. След това е по-добре да знаеш нещо. Научих - че не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто което ти можеш да направиш. Научих - че не е важно какво се случва с хората Важното е какво правят те по въпроса. Научих - че за секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот. Научих - че колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни. Научих - че отнема много време, да станеш човека, който искаш да бъдеш. Научих - че е много по-лесно е да реагираш вместо да помислиш. Научих - че трябва винаги да се разделяш с тези, които обичаш с думи на любов. Може пък това да е последният път когато се виждате. Научих - че можеш да продължиш напред дълго, след като си решил че повече не можеш. Научих - че сме отговорни за това, което правим независимо какво чувстваме. Научих - че или контролираш отношението си към хората или то контролира теб. Научих - че независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало, страстта отминава и добре би било да има нещо друго да заеме мястото й. Научих - че герои са хората, които правят това което трябва се направи, когато трябва да се направи независимо от последствията. Научих - че да се научиш да прощаваш изисква практика. Научих - че има хора които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажат. Научих - че парите са калпав начин да си мериш успеха. Научих - че с най-добрия си приятел можем да правим всичко или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно. Научих - че понякога хората, които очакваш да те ритнат докато си на земята, ще бъдат тези, които ще ти помогнат да станеш пак. Научих - че понякога когато сме ядосани имаме право да бъдем ядосани, но това не ни дава право да бъдем жестоки. Научих - че истинското приятелство продължава да расте дори през големи разстояния. Същото се отнася и за истинската любов. Научих - че понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича, това не означава че не те обича с цялото си сърце. Научих - че зрелостта много повече зависи от това какъв опит си придобил и какво си научил от него, и много по-малко от това колко рожденни дни си празнувал Научих - че никога не трябва да казваш на дете, че мечтите му са невъзможни или странни. Малко неща са по-унизителни, а и каква трагедия би било, ако ти повярват. Научих - че семейството ти няма винаги да те подкрепя. Може да изглежда странно, но хора с които не си роднина могат да се грижат за теб и да те обичат и да те научат отново да вярваш на хората. Семействата не са биологични. Научих - че понякога когато приятелите ми се карат, се налага да взема страна дори и аз да не искам. Научих - че колкото и да се опитваш да защитиш децата си, все нещо ще ги нарани и това ще нарани и теб. Научих - че независимо от последствията, тези които са честни със себе си стигат по-далеч в живота. Научих - че дори когато мислиш, че нямаш какво повече да дадеш, когато приятел повика за помощ, ти ще намериш сили да помогнеш. Научих - че заслугите на стената не ни правят почтени човешки същества. Научих - че произхода и обстоятелствата може да са повлияли на това кои сме, но не са отговорни за това какви ще станем.
Титла: Re: Поука! Публикувано от: sweety_tweety1 в Юли 03, 2008, 08:04:23 pm Защо плачат жените?Цялото е невероятно,но това определено малко ме разплака...брррр Титла: Re: Поука! Публикувано от: ivapg в Август 30, 2008, 10:05:57 am Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
- Кой иска тази банкнота? Всички вдигнали ръце. - Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това ... Скъсал банкнотата на няколко парчета. - Кой я иска сега? Пак всички ръце се вдигнали. - А ако направя така... Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана. - А сега? Кой я иска? Отново всички. Тогава той започнал: - Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем. Сега помислете добре и потърсете в паметта си: *5-те най-богати човека в света *5-те последни Мис Свят *10 лауреата на Нобелова награда *5-те последни носители на Оскар. Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят! Сега си спомнете: *трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване *трима приятели, помогнали ви в труден момент *някой, накарал ви да се чувствате специален *5 човека, съпътствали ви през живота Как върви? Много по-добре, нали? Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги. Помислете за момент. Животът е изключително кратък. Вие в кой списък сте В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха. "Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща." И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък." Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири." Титла: Re: Поука! Публикувано от: MrsSmith в Септември 19, 2008, 12:36:58 pm Животът не се мери с броя вдишвания,
а с моментите, които спират дъха ни ! Джордж ГАРЛИН Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия-толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване". Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка. Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете. Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни. Титла: Re: Поука! Публикувано от: MrsSmith в Октомври 17, 2008, 11:13:52 am Това е едно мое любимо стихотворение,което ме е вдъхновявало през годините.И което смятам да оставя в наследство на моите синове,под един или друг начин.
АКО Ако можеш да запазиш равновесието си, когато всички губят своето и тебе обвиняват за това. Ако продължиш да вярваш в себе си, когато всички се съмняват в теб, и все пак отчиташ тяхното съмнение. Ако можеш да чакаш и да не се умориш от чакане. Или ако те лъжат-да не си служиш с лъжи. Или ако те мразят-да не излъчваш омраза и все пак да не бъдеш твърде добър, нито да се правиш на съвършен мъдрец. Ако можеш да мечтаеш и да не правиш мечтите си свой господар. Ако можеш да мислиш и да не превръщаш мислите си в единствена цел. Ако можеш да посрещнеш триумфа и падението, като двама еднакви измамника. Ако можеш да понесеш как истината,изречена от теб се изопачава от подлеци и се превръща в подпора на глупци. Или да видаш как се руши онуй, което цял живот си творил, но да не се прекършиш и пак да почнеш да твориш, дори с похабени инструменти. Ако можеш да загубиш и почнеш отначало и никога да не продумаш за загубата си.. Ако можеш да насилиш сърцето си,нервите и мускулите си, да ти служат още дълго макар съвсем отмалели. И тъй да издържиш когато няма нищо в теб, освен волята,която ти шепти „Дерзай!” Ако можеш да разговаряш с тълпите, но да запазиш благородство. Или да се движиш с царе, без да губиш допира с обикновеното. Ако нито враг,нито любящ приятел, могат да те наранят. Ако всички хора са ти драги, Но никой твърде мил. Ако можеш да запълниш бягащата минута Със шейсет достойни секунди... Твоя ще е Земята и всичко,което е в нея. И което е по-важно Ти ще бъдеш ЧОВЕК, сине мой! Ръдиард Киплинг Титла: Re: Поука! Публикувано от: MrsSmith в Октомври 20, 2008, 03:33:01 pm История за любовта Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта. Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ. Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала: - Богатство, вземи ме със себе си. - Не мога – отговорило Богатството... – Имам много злато на кораба си и няма място за теб. Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб: - Суета, моля те помогни ми. - Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата. Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила: - Тъга, позволи ми да избягам с теб. - Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама. Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала. Внезапно се чул глас: - Ела, Любов, аз ще те взема със себе си. Гласът бил на непознат възрастен. Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието: - Кой ми помогна? - Помогна ти Времето – отговорило Познанието. - Времето? – почудила се Любовта, - Но защо Времето ми е помогнало? Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило: - Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта! Титла: Re: Поука! Публикувано от: MrsSmith в Ноември 06, 2008, 03:05:53 pm Една известна притча на Ошо за ума
или "Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне!" В Индия представата за рай е като дърво, което изпълнява желанията. Щом като седнеш под това дърво, всяко желание веднага ти се изпълнява. Няма никакво забавяне, никакъв временен промеждутък мужду желанието и неговата реализация. Един човек, уморен легнал да спи под такова дърво и когато се събудил, почувствал силен глад и си помислил: Гладен съм. Как ми се иска да намеря малко храна отнякъде. - И веднага от нищото се появила храна, направо изплувала от въздуха. Той бил толкова гладен, че не се замислил откъде е дошла храната и веднага започнал да яде. След като утолил глада си, се огледал наоколо. Той бил доволен, но сега в него се появила друга мисъл: - Ако можех да пийна нещо... В рая няма забрани и веднага се появило хубаво вино. И така, лежейки и пийвайки от виното, той започнал да размишлява: - Какво става, може би аз спя? Или тук има някакви привидения, които си правят шега с мен? ...И привиденията се появили. Те били ужасни, жестоки и отвратителни - точно такива, каквито си ги представял. Той се разтреперал от страх и си помислил: - Ей сега ще ме убият! ...И те го убили! Тази притча има много дълбок смисъл. Твоят ум е като дърво за изпълнение на желания и каквото си помислиш, рано или късно се изпълнява. Понякога временния промеждутък е такъв, че ти забравяш, че си искал точно това и не можеш да намериш източника, откъде идва това. Но ако се вгледаш по-дълбоко, ще разбереш, че твоите мисли създават твоя живот и теб самия. Те създават твоя рай и твоя ад, твоите радости и страдания. Всеки от вас е Вълшебник, Създател на своя живот. Всеки сам създава светът около себе си -той го тъче и върти, този вълшебен свят,а после се оказва обвързан с него и не може да се освободи от собственото си творение. Като паяк, който изплита паяжина и сам пада в собствената си мрежа. Никой друг не те измъчва, освен ти самият. И когато това е осъзнато, нещата започват да се променят. Мрежата, в която си попаднал започва по малко да се разхлабва и да се разплита. Тогава ти можеш да обърнеш всичко обратно, можеш да превърнеш своя ад в рай, своя затвор в разкошен дворец. Ти самият носиш отговорност за това. Титла: Re: Поука! Публикувано от: war4ce в Ноември 08, 2008, 12:30:58 am А Бог каза "НЕ"
Помолих Бог да вземе моята гордост, а Той ми отговори: "Не". Каза ми, че гордостта не може да се отнеме, от нея се отказват. Помолих Бог да ми даде търпение, а Той ми отговори: "Не". Каза ми, че търпението е резултат от изпитания и не се дава, а трябва да се заслужи. Помолих Бог да ми подари щастие, а Той ми отговори "Не". Каза, че ми дава благословение, а дали ще бъда щастлив, зависи от мен. Помолих Бог да ме предпази от болката, а Той ми отговори: "Не". Каза ми, че страданието отделя човека от житейските грижи и го приближава до Него. Помолих Бог да ми даде духовен ръст, а Той ми отговори: "Не". Каза ми, че духът трябва да израсне сам, а Той само ще го подрязва, за да го накара да даде плод. Помолих Бог да ми даде всички неща, за да мога да се радвам на живота, а Той ми отговори: "Не". Каза, че ми дава живот, за да се радвам на всички неща. Помолих Бог да ми помогне да обичам другите така, както Той ме обича. И Бог каза: "Ти най-накрая разбра за какво трябва да молиш..." Молих Бог да ми даде сили и Той ми прати изпитание, за да ме закали. Молих Бог да ми даде мъдрост и Той ми прати проблеми, за които се налага да мисля ден и нощ. Молих Бог да ми даде мъжество и Той ми изпрати опасности. Молих Бог да ми даде любов и Той ми изпрати нуждаещи се от моята помощ. Молих Бог да ми даде благоденствие и Той ми прати възможност. Нищо от това, за което Го молих, аз не получих даром. Но получих всичко, от което имах нужда. Бог чу молитвите ми. Титла: Re: Поука! Публикувано от: starsssss в Декември 19, 2008, 11:31:08 am (http://store.picbg.net/u/18405/14281/246285.jpg)
Титла: Re: Поука! Публикувано от: International в Декември 24, 2008, 09:08:08 pm Отговор към поста на starsssss
МОНОЛОГ ЗА ЖИВОТА И ПРИЯТЕЛИТЕ... - Как мислиш, животът хубав ли е? - Не, а според теб? - Ами, от една страна – да, от много други – не. - А той живота не е ли такъв, какъвто си го направиш? Какъвто искаш да е? Защото ако примерно цениш малките неща и им се радваш, ще бъдеш поне малко щастлив и съответно ще се мислиш, че живота е хубав... - Първо, нещата не зависят само от това, което ти ще си направиш, а и от това, което ще направят хората около теб, затова трябва внимателно да ги подбираш... и второ, ако примерно не ти пука за нищо, ще си мислиш, че си щастлив и ще го вярваш и няма да се интересуваш от нищо друго ... но това е само внушение. - Искаш да кажеш, че не може да си щастлив, истински, ако си сам и всичко зависи от теб? - Може, но това е внушението. Човек не може да живее сам, трябва да има хора около него, трябва да има приятели, с които да споделя и болка и щастие, но не става дума за тези приятели, които са повече само познати, отколкото близки хора... когато имаш истински приятели до теб, животът ти зависи и от теб, и от тях ... но също така и от някой, с които си решил да споделиш чувствата си. - А как се намират такива приятели? Звучи малко невъзможно да има такива хора... - Ето един пример... Аз много често си говоря с познати и непознати за нешата от живота, за болките, страданията, чувствата, радостта и т.н. Изслушвам ги, те мен също... споделяме си лични неща, плачем, смеем се... Повярвяй ми, много трудно се намират хора, с които може да си говориш на такива теми... но чувствата са най-силните връзки между хората, следователно те най-лесно могат да сприятелят двама човека. - Но да си говорите само за това ... да споделяш страданията на познати и непознати ... не боли ли ? Гадно е така ... - Гадно или не, изслушвам и помагам с каквото мога, давам съвети или подкрепям хората в нужда. Едно много странно явление при мен е когато “надуша” някой изстрадал човек и започна да си говоря с него. Получавам някак си енергия и позитивизъм, които се опитвам да предам на този човек. Странното е, че ако става въпрос за моето състояние, нямам никакви сили... и просто си стоя и се сдухвам.... а животът си минава... - С това последното успя да сдухаш и мен ... - Съжалявам, понякога навлизам в много болезнени теми, не исках. Но той живота няма да спре да си минава, важното е как го оползотворяваме. Дали правим това, което искаме и ни харесва или това, което ни кажат другите, за да им се харесаме и да им се подмазваме. Всеки избира пътя си и в зависимост от това той бива удовлетворен или не от преживяното. Последствията са различни, понякога си щастлив, понякога нещастен, но пък нали, ако имаше само едното, нямаше да има контраст и всъшност нямаше да има нищо... - Ти какво избираш? Това, което искаш? Това, което трябва? Или това, което ти казват другите? - Няма “трябва” в този случай. Никога не съм правил неща, които другите ми казват или нареждат да правя. Живея си по мои правила, но както се оказа те са много различни от другите и понякога си мисля, че живея в отделен свят, където малко хора ме разбират... и всеки път, когато се сблъскам с реалния свят – боли... и когато твърдя, че съм реалист, всеки ми казва, че всъщност съм песимист .... но явно това е реалността за мен. Ако бях избрал да правя това, което ми казват другите, щях да съм роб, нямаше да се радвам на това, което правя, нямаше да ми се случват невероятни неща, нищо нямаше да е както го искам... Разбира се този избор си има и лоша страна. Малко хора ме разбират и искат и могат да ми бъдат приятели. Повечето им е трудно да ме приемат такъв, какъвто съм и ме отбягват, защото не се приобщавам в компанията. Но нямам нищо против, аз имам приятели, малко, но истински. - По добре така, отколкото много приятели, на които да “слугуваш” и които са ти по-скоро познати. - Точно затова трябва да се приемаме такива, каквито сме, не да се стремим да променяме другия, за да го допуснем в нашата компания, нещо, което правят много хора. Те не оценяват човека като личност, а искат той да бъде като тях, да се облича като тях да слуша същата музика или какво ли не още глупави прищявки. - Ами много ясно. Това да се подбираш приятелите според външния вид или цената и марката на дрехите е доста глупаво и може би безсмислено. - И така, в живота може да си живееш както искаш, може да чувстваш, че живееш... или да се водиш по правилата на другите, да им се подмазваш и т.н., да си мислиш, че живееш и че имаш добри приятели... избора е твой ! Няма поука! Равносметката е странна птица - спохожда ни обикновено около рождените ни дни, празниците в тежки моменти и се опитва да бъде обективна. Нашата памет е нашата истина за единствения ни живот. Сещаме се за приятелите и радостните моменти само когато друг "приятел" ни е загърбил. Очакваме всичко да е като едно време. Опитваме да си върнем доверието, смеха, чувствата, сълзите, доверието, усмивките, сълзите ... тук няма "но". Истинския приятел си остава такъв каквото и да се случи! Титла: Re: Поука! Публикувано от: starsssss в Декември 25, 2008, 01:49:57 am Отговор към поста на International (колко време ми отне докато го намерих тоя шрифт)
Евала на истинските приятели, който ти казват истината в очите т.е. какво мислят за теб без да говорят зад гърба ти. Един истински приятел, никога не би се подписал анонимно. Титла: Re: Поука! Публикувано от: MrsSmith в Януари 05, 2009, 12:56:08 pm РИСКОВЕ НА ОНЛАЙН ЛЮБОВНИТЕ ВРЪЗКИ
Румен Бостанджиев "Човешките отношения бързо асимилират всяка техническа новост. След телефонната любов на осемдесетте години, днес на мода е виртуалната любов, осъществявана чрез електронната мрежа. Възможността за общуване чрез Интернет - текст, звук и образ в реално време - превърна кибер пространството в най-предпочитаното място за запознанства, свалки и любовни афери. Явлението придоби такава актуалност, че на последния конгрес на Европейската федерация по сексология на кибер секса бе посветено специално заседание с множество изключително интересни доклади. Рискове, търсене и предлагане Отдавна отминаха времената, когато за електронното общуване се говореше само с негативен тон. Днес акцентите се поставят върху това как възможността да преодолеем пространствените бариери и социалната изолация чрез Интернет би могла да обогати интимните отношения. Възникват и въпроси, свързани с рисковете на отношенията online. Тези рискове се търсят основно в следните насоки: 1. Застрашава ли интернет задявката стабилността на семейството? 2. Застрашени ли са децата от педофилни посегателства, улеснени чрез предварителни контакти в мрежата? 3. Застрашени ли са електронните флиртаджии от разочарования или други проблеми при трансформиране на връзката от online в offline. До момента са проведени достатъчно научни проучвания за да е ясно, че електронната изневяра не е чак толкова невинна, колкото някои си мислят. Първо тя е много по-лесна за осъществяване, защото не изисква специални усилия. Освен това, чрез специализираните сайтове за запознанства на семейни и несемейни любители на нови връзки, намирането на подходящ партньор е нещо елементарно, тъй като и търсенето и предлагането са достатъчно големи . Необходимо е само човек да се почувства неудовлетворен от брачните си отношения, за да се впусне в мощния поток на търсещите разтуха. Това може да стане незабелязано за колегите и началниците, както и за останалите членове на семейството. Дискретността е почти напълно гарантирана. Да хулиш брачния си партньор в чата Рискът от подобно поведение е другаде. Това е твърде лесно, но не особено ефективно решение на баналните семейни конфликти, които в здравите семейства обикновено веднага се поставят на масата за да търсят най-адекватните решения. Националната ни черта да си премълчаваме, когато нещо не ни харесва, да трупаме негативизъм със стиснати зъби и единствено пред приятели да се оплакваме, във времето на Интернет може да добие доста уродлива форма. Някой хора намират, че е особено атрактивно в чатовете за запознанства да хулиш брачния си партньор и да споделяш как копнееш да срещнеш някой, който няма нищо общо с него. Подобни призиви към потенциалните спасители са част от една доста коварна игра с неизвестен и често драматичен край. Далеч по-добре би било, ако брачните партньори не са в състояние сами да се справят със семейния проблем, да се обърнат към опитен семеен терапевт за помощ. Дори и при този избор конфликтът да не се разреши, на хората им остава шанса да се разделят цивилизовано, запазвайки взаимното си уважение. За съжаление масовата практика е съвсем различна и тя се възпроизвежда и чрез електронното общуване. Не случайно последните изследвания по света показват, че огромната част от съвременните семейни двойки, особено в по-млада възраст, системно си изневеряват чрез електронни свалки. Лесно обаче те могат да се станат „играчка плачка”. Единият от възможните драматични сюжети е свързан със случайно разкриване на електронната кореспонденция и разбираем конфликт в семейството, който следва. В другият вариант, някой от партньорите истински се влюбва в своя електронен избраник и трансформира виртуалната връзка в реална любовна афера. Прехода от виртуалното към реалното понякога напомня на просъница. За съжаление докато някой хора се разбудят и добият адекватна представа за човека, който дълго време е бил само закачалка за техните фантазии, реалният брачен партньор може и да си е отишъл. Рискове за малолетни Вторият аспект на риска от виртуалното общуване – сексуалните посегателства над малолетни и непълнолетни, е изключително актуален. Проучванията показват, че почти всички малчугани в големите градове, а и не само там, имат достъп до мрежата и прекарват в нея значително време. Предпочитаната им активност е участието в колективни електронни игри и сайтове, които дават възможност за запознаване и общуване с връстници, а и с по-възрастни. Именно тук са местата, където съвременните педофили залагат капаните си, необезпокоявани поради своята анонимност. Те лесно могат да се възползват от детската наивност и доверчивост и узнавайки кои са слабите места на някое дете, неусетно да го прелъстят в мрежите си. Статистиката само в САЩ са достатъчно красноречива. През последните години значително са се увеличили отвличанията на деца и сексуалните посегателства над малолетни, след като похититeлите предварително са се запознали с жертвите си и са събрали информация за тях по Интернет. Този факт изисква изключително внимание и загриженост от страна на родителите, чийто ангажимент е да информират децата си за потенциалните рискове от контакти с непознати в мрежата. Прикрита идентичност в мрежата Третият риск, за който тук ще стане дума, засяга огромният брой клиенти на сайтовете за запознанства. Известно е, че не всеки, който посещава такива сайтове е с добри намерения и представя истинската си идентичност и намерения. За някой хора е особено забавно да се подвизават в различни роли и да се наслаждават на ентусиазма, с който партньорите им ги възприемат в необичайното им амплоа. Именно в тези случаи настъпват най-неприятните разочарования. Затова стратегията на опознаване в Интернет задължително включва поредица от стъпки на постепенно разкриване на собствената идентичност. Този процес следва да върви паралелно с разкриването и на електронния партньор. Важно е телефонни номера, адреси и други лични данни да се предоставят едва тогава, когато напълно сме се убедили в добрите намерения и автентичността на отсрещната страна. Но дори и тогава рисковете от разочарование, не са изключени. Според едно английско проучване от 2006г. около 1/3 от хората, които са имали лична среща със свой електронен партньор са останали разочаровани от него при първата среща на живо. В половината от тези случаи разочарованието е било свързано с външния вид - най-често поради използване на нереалистични фотоматериали във фазата на предварителното опознаване по Интернет. Интересно е обаче, и това че при 15% от изследваните двойки, запознали се чрез предварителна електронна кореспонденция, впечатленията от първата личната среща са надхвърлили очакванията. Може да се каже, че електронното, както и всяко друго общуване, крие известни рискове, но те не са основание да се отказваме от него." Мисля , че има какво още да се добави по темата. Поуката е ,че всеки сам решава...за себе си. Титла: Re: Поука! Публикувано от: International в Януари 12, 2009, 10:00:21 pm ОВЕН
Овенът тичал по своя важна работа между релсите на железопътна линия. Изведнъж срещу него се задал влак. “У-у-у-у!” - изсвирил локомотивът. “Бе-е-е-е!” - отговорил му овенът и продължил напред. “Бух!” - чуло се накрая, когато машината и животното се сблъскали и отскочили от удара назад. Овенът се поотръскал и пак поел по своя път. Локомотивът, даже без да се отръсква, се понесъл срещу него. И пак - “бух”! И отново отхвръкнали назад. А на третия път… На третия път машинистът излязъл по-умен, дал заден ход, отбил в страничната линия и направил път на овена, който продължил да тича по своята важна работа. ПОУКА: По-упорит от овена може да бъде само друг овен. ТЕЛЕЦ Телецът пораснал и станал голям бик. Един тореадор го поканил да си поиграят на корида - борба с бикове. Телецът с удоволствие се съгласил, защото обичал игрите и не знаел, че за биковете тази забава свършва лошо. Тореадорът размахал червен плащ. Телецът се разярил и го подгонил, но в един миг се спрял като закован. Какво ли не правил тореадорът - ръчкал го, плезел му се, наричал го готован и мързеланко, но бикът не помръдвал. Злополучният бикоборец се разплакал и си отишъл. Тогава телецът вдигнал копитото си, с което бил настъпил случайно попаднала на полето жълтица, прибрал я и така не само спасил живота си, но и забогатял. ПОУКА: Не бягай от късмета си! БЛИЗНАЦИ Близнаците решили да пътешестват. “Да пресечем с кораб океана!” - предложил първият. “Чудесно - съгласил се втория - обаче ако излезе буря? По-добре да се изкатерим на най-високата планина.” “Прекрасна идея - възхитил се първият, - обаче може да паднем. Не, да идем на Северния полюс!” “Да, обаче не е ли прекалено студено? А защо да не обиколим Земята по екватора?” Първият намерил и тази мисъл за великолепна, но добавил: “Обаче…” Близнаците си приличали като две капки вода - и на двамата любимата им дума била “обаче”. Обаче иманно заради тази нищо и никаква думичка те си останали цял живот в своето затънтено градче. ПОУКА: Трудно е да разделиш на две магарета слама, когато едното от тях си ти. РАК Ракът съзрял пред себе си водорасло. “О, колко съм гладен!” - възкликнало ч;енестоногота и се втурнало… не, не към апетитната закуска, а точно в обратна посока. Колкото повече вървял ракът, толкова повече се отдалечавал от водораслото. Но тъй като Земята е кръгла, от един момент нататък започнал да го доближава. И така полека-лека, след цяла година ракът достигнал целта си. Водораслото било изсъхнало и не ставало за ядене. Ракът си останал гладен, но затова пък се прочул като първия пътешественик, обиколил света заднешком. ПОУКА: Към славата няма преки пътища. ЛЪВ Лъвът бил толкова доволен от себе си! “О, колко съм храбър!” - казвал си той сутрин със събуждането си. “О, колко съм величествен!” - повтарял си през деня, докато се разхождал из пустинята. “О, колко държа на честта и достойнството си!” - мислел си той вечер преди заспиване. Цяла нощ сънувал как всички му се възхищават. Ала денем нямало кой да му се възхищава - пустинята била доста пустинна. Тогава лъвът отишъл в града и постъпил на длъжност експонат в зоологическата градина. “Колко е смел и величествен!” - цъкали с език хората, когато го гледали как се разхожда в клетката. Само че никой не казвал: “Колко държи на честта и достойнството си!” ПОУКА: Публиката нищо не разбира. ДЕВА Девата не искала повече да бъде дева и решила да се ожени. Кандидати имало достатъчно, но никой не й харесвал. Един бил прекалено висок, друг - много нисък, трети - страшно буен, четвърти - ужасно смачкан, петият изобщо за нищо не ставал. Най-сетне намерила някакъв нито висок, нито нисък, нито буен, нито кротък, с една дума - ставал. Започнала девата да си търси булчинска роклч. Рокли също имало достатъчно, но една била прекалено къса, друга - много дълга, трета - извънредно претенциозна, четвърта - съвсем семпла, а петата изобщо за нищо не ставала. И когато накрая си намерила рокля, нито такава, нито онакава, забелязала, че оня, когото си била избрала, вече за нищо не ставал, защото се бил превърнал в дядо. А тя самата… о, тя отдавна не надзъртала в огледалото. ПОУКА: Претенциозният вкус рядко помага в живота. ВЕЗНИ Везните се накланяли ту наляво, ту надясно. Те били чувствителни везни и не искали да пренебрегнат никого. “Ах, казвали си те, - този отдясно има голяма тежест, не е лошо да бъдем любезни с него!” Само след миг обаче им идвало на ум, че и онзи отляво може някога да придобие тежест - и се покланяли натам. А как им се искало да се успокоят! Какво могат да мечтаят еднио везни, освен да бъдат в равновесие! Един ден дълбоко се замислили над нерадостната си съдба. И когато престанали да мислят, изведнъж усетили, че не се накланят нито наляво, нито надясно - просто защото не забелязвали кой е до тях. ПОУКА: Мисли за другите, но не забравяй и себе си! СКОРПИОН Скорпионът бил лош и затова никой не искал да си играе с него. Един ден от далечна страна дошъл някакъв бръмбар. Срещнал скорпионът и го попитал: “Искаш ли да си играем?” От учудване скорпионът забравил, че е лош и отговорил: “Искам!” Започнали да играят на различни игри – и на “Прескочи бръмбар”, и на “Не се сърди скорпионче” и на гоненица, и на криеница. Веднъж, когато бръмбарът се криел, една муха му пошушнала: “Защо играеш с този скорпион? Той има отровно жило!” Бръмбарът отговорил: “Глупости! Та той е толкова добър!” Скорпионът бил наблизо, чул думите на бръмбара и разбрал защо е бил лош. Защото никой не искал да си играе с него. ПОУКА: Ако скорпионът забрави за жилото си, не му напомняй! СТРЕЛЕЦ Стрелецът отначало бил най-слабият стрелец, който може да си представи човек. Простоникога не улучвал – може би защото бил доста късоглед, а може и по други причини. “Откажи се от това занимание, то не е за теб!” – съветвали го всички приятели. “Вие ще ми кажете! – отвръщал им стрелецът, който още не бил никакъв стрелец. – Ще видите как ще стана шампион по стрелба!” И наистина станал. Защото се сетил най-напред да стреля с лъка, а след това да рисува кръговете около точката, в която се е забила стрелата. И така стрелите му били винаги в центъра на мишената. ПОУКА: Който не може да постигне целта, приема за цел онова, което е постигнал. КОЗИРОГ Козирогът всъщност бил обикновен козел – но козел, който искал да се изкачи на най-високия връх, за да го наричат козирог. Започнал да изкатерва върховете. В началото – по-ниски, дето дори не били никакви върхове, а просто в хълмчета. После – по-високи. Докато стигнал до най-високия – оня, от който можел да види целия свят. И целия свят да го види, което за него било по-важно. Тогава извикал към света: “Ей, вижте ме! Аз съм най-великият козирог! Виждате ли ме?” Видял го един орел, който летял по-високо и от най-високия връх, спуснал се и го сграбчил с ноктите си. ПОУКА: И най-високопоставеният трябва да помни, че може да има някой над него. ВОДОЛЕЙ Водолеят сам си измислил това име, иначе бил просто поливач. Поливал лехите в градините, нощем миел улиците с маркуч. Нарекъл се “бодолей”, защото искал всичко да звучи красиво. Не казвал “слънцето”, а “бляскавия господар на небето”, луната величаел като “бледолика нощна красавица”, а звездите – “искри от божествения огън”. Веднъж влязъл в хлебарницата и си поискал от “онова ухаещо чудо, което се получава от зрелия полски злак”. Хлебарят помислил, че му се подиграва, и го изгонил. Така водолеят си останал гладен, но и глада си нарекъл “неясен копнеж към недостижимото”. ПОУКА: Красотата може би ще спаси света, но едва ли ще нахрани гладния. РИБИ Рибите са толкова суеверни, че нищо не хапват, без да се посъветват със звездите. Една от тях видяла вкусно водорасло, от ония, дето приличат на къдраво зеле, но хороскопът й показвал неблагоприятен за водорасли ден. После открила апетитна попова лъжичка, но и нея оставила на мира – разположението на звездите й забранявало такива деликатеси. Внезапно забелязала червейче. Хороскопът сочел, че точно сега е моментът. Рибата нагълтала червейчето – и полетяла нагоре, закачена на кукичката на въдичаря. Защото въдичарят също се бил посъветвал със звездите и те му предрекли благоприятен за риболов ден. ПОУКА: Не играй по гайдата на оня, който свири в съседното село! ;D Титла: Re: Поука! Публикувано от: International в Януари 23, 2009, 10:27:35 pm "Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата. Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си: - И кой вълк побеждава? - Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки." Титла: Re: Поука! Публикувано от: troy_kiro73 в Януари 26, 2009, 11:35:14 pm Изкуството да се чувстваш здрав. Изкуството да се чувстваш здрав ...изрази своите чувства. Емоциите и чувствата, които са скрити, потискани се проявяват в болести като: гастрит,язва, лумбаго. След време подтискането на чувствата се изражда в рак. Диалогът, разговорът, думата, са могъщи средства и една чудесна терапия! Ако искаш да си здрав...Ако не искаш да се разболяваш... ...Вземай Решения. Нерешителният човек остава в съмнения, в тревога, в терзания. Нерешителността акумулира проблемите, тревогите и агресията. Човешката история е създадена от решения. Да вземаш решения е именно това да знаеш да отказваш, да знаеш да губиш преимущества и стойността да печелиш други. Нерешителните хора са жертви на гастритни болки, неврологични заболявания и проблеми с кожата. Ако не искаш да си болен... ...Намирай Решения. Негативно настроените хора не намират решения и така увеличават проблемите си. Те предпочитат да хленчат, да сплетничат, да са черногледи. По-добре е да запалиш клечка кибрит, отколкото да скърбиш за тъмнината. Пчелата е малка, но произвежда едно от най-сладките неща, които съществуват. Ние сме това, което мислим. Негативната мисъл генерира негативна енергия, която се превръща в болест. Ако не искаш да си болен... ... Не живей с Видения. Който скрива реалността, преструва се, позира и винаги иска да създава впечатление, че е добре – той иска да бъде приет за перфектен, безгрижен, и т.н., но това акумулира тонове товар. Бронзова статуя с крака от глина. Няма нищо по-лошо за здравето от това да живееш с видения и да се криеш зад фалшиви фасади. Това са хора с много лъскавина и плитки корени. Тяхната съдба е фармацевтиката, болницата и болката. Ако не искаш да си болен... ...Приемай. Отказът да приемеш и отсъствието на себеуважение ни превръщат във врагове на самите себе си. Да се чувстваме удобно със себе си е сърцевината на здравословният живот. Тези, които не възприемат това, стават завистливи, ревниви, имитатори, свръх-конкуриращи се, разрушителни. Да бъдеш признат, приеми че си признат, приеми критиката. Това е мъдрост, разум и терапия. Ако не искаш да си болен... ...Доверявай се. Който не се доверява, не комуникира, той е затворен, необвързан, не създава здрави и стабилни отношения, не знае да създава истински приятелства. Без доверие – няма връзка, взаимно отношение. Недоверието е липса на вяра в самият себе си и във верността изцяло. Ако не искаш да си болен... ...Не води тъжен живот. Добрият хумор. Смехът. Почивката. Щастието. Тези неща изпълват смисълът на здравословния и дълъг живот. Щастливият човек има онзи дар да подобрява средата където и да се намира. “Добрият хумор ни спасява от ръцета на доктора”. Щастието е здраве и терапия. БЪДЕТЕ ЗДРАВИ !!! Титла: Re: Поука! Публикувано от: starsssss в Януари 29, 2009, 07:24:20 pm Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване". Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка. Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете. Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни. Титла: Re: Поука! Публикувано от: tanya54 в Януари 29, 2009, 10:39:13 pm Представям ви тук една съвременна толтекска притча.Дълга е но си заслужава четенето Тя е отражение на толтекската философската мисъл или поне за това претендира книгата на Дон Мигел Руис "Умението да обичаш".
ИСКАМ ДА ВИ РАЗКАЖА една много стара толтекска притча - история за човека, който не вярвал в любовта. Той бил съвсем обикновен, досущ като вас и мен, отличавал го само начинът му на мислене: този човек смятал, че любовта не съществува. Разбира се, имал достатъчно опит в търсенето на любов и бил наблюдавал хората около себе си. Голяма част от живота му преминала в опити да намери любов, само за да открие, че тя не съществува. Където и да отидел, разправял на хората, че любовта е измислица на поетите и религиите, с която да манипулират податливите умове на хората, да ги контролират, да ги накарат да вярват. Казвал, че любовта не е реална и затова никой не може да намери любов, колкото и да търси. Този човек бил много интелигентен и невероятно убедителен. Четял много книги, посещавал най-добрите университети и станал уважаван учен. Можел да се изправи на всяко обществено място, пред всякакви хора и логиката му била извънредно силна. Казвал, че любовта прилича на опиат; предизвиква еуфория, но създава зависимост.Може силно да се пристрастиш към любовта, но какво ще стане, ако не получиш дневната си доза? Точно като с наркотиците, имаш нужда от всекидневна доза.Казвал, че повечето интимни връзки напомнят отношенията между наркоман и пласьор. Изпитващият по-силна нужда е като наркомана; изпитващият по-слаба нужда е като пласьора. По-малко нуждаещият се контролира връзката. Едва ли ще ви е трудно да схванете това, тъй като обикновено във всяка връзка единият обича силно, а другият – не, и затова се възползва от онзи, който му поднася сърцето си. Можете да разберете как се манипулират един друг, какви са действията и реакциите им, и те са досущ като при пласьор и наркоман. Наркоманът, пристрастеният, живее в постоянен страх, че може да не получи следващата доза любов или наркотик. Той си мисли: „Какво ще правя, ако ме изостави?” Този страх го принуждава да се държи собственически: „Това е мое!” Става ревнив и взискателен поради страха да не бъде лишен от следващата доза. Пласьорът може да контролира и манипулира нуждаещия се от наркотик, като му дава повече дози, по-малко дози или изобщо престане да му ги дава. Нуждаещият се напълно капитулира и е готов да направи всичко, за да не бъде изоставен.Човекът продължавал, обяснявайки на всички защо любовта не съществува. „Така наречената „любов” е само връзка, почиваща върху страха и контрола. Къде е уважението? Къде е любовта, която твърдят, че изпитват? Няма любов. Младите двойки си дават много обещания пред Бога, пред семействата и приятелите си: да останат заедно завинаги, да се обичат и уважават, да се подкрепят в добро и в зло. Заричат се да се обичат и почитат и дават още и още обещания. Изумителното е, че наистина вярват в тези обещания. Но след брака – седмица, месец или няколко месеца по-късно – става ясно, че никое от тези обещания не се спазва. Виждате борба за контрол, целяща да изясни кой кого ще манипулира. Кой ще бъде пласьорът и кой – пристрастеният? Забелязвате, че няколко месеца по-късно уважението, което са се зарекли да изпитват един към друг, липсва. Можете да видите раздразнението им, как се нараняват, малко по малко, и емоционалната отрова, расте ли расте, докато някак неусетно любовта изчезне. Остават заедно, защото се боят от самотата, от критиките и неодобрението на другите и от собственото си неодобрение и критики. Но къде е любовта?” Той разказвал, че е виждал много възрастни двойки, живели заедно в продължение на тридесет, четиридесет, петдесет години, и те били много горди, че са останали заедно през всичките тези години.Но говорели за връзката си по следния начин: „Преживяхме брака”. Това означава, че единият от тях се е подчинил на другия; в определен момент се е предал и е решил да понася страданието. Онзи с по-силната воля и по-слабата нужда е спечелил битката, но къде е пламъкът, който наричат любов? Отнасят се един към друг като към вещи: „Тя е моя”; „Той е мой”. Човекът не спирал да изрежда всички доводи в полза на твърдението си, че любовта не съществува, и казвал на слушателите си: „Вече съм правил всичко това. Повече няма да позволя някой да манипулира ума ми и да контролира живота ми в името на любовта”. Доводите му били напълно логични и думите му убедили много хора. Любовта не съществува. После един ден мъжът се разхождал в парка и там на една пейка седяла красива жена и плачела. Като я видял да плаче, той почувствал любопитство. Седнал до нея и я попитал дали може да ѝ помогне. Поинтересувал се защо плаче. Можете да си представите изненадата му, когато тя отвърнала, че плаче, защото любовта не съществува. „Това е изумително – рекъл той, – жена, която смята, че любовта не съществува!” Разбира се, пожелал да научи повече за нея. – Защо казвате, че любовта не съществува? – попитал той. – Ами, това е дълга история – отвърнала тя. – Омъжих се много млада с цялата любов, с всичките илюзии, изпълнена с надежда, че ще споделя живота си с този мъж. Заклехме се да си бъдем верни, да се уважаваме и почитаме, и създадохме семейство. Но скоро всичко се промени. Аз бях всеотдайната съпруга, която се грижеше за децата и дома. Съпругът ми продължи да гради кариерата си и за него успехът и положението му извън дома бяха по-важни от семейството. Изгуби уважение към мен и аз изгубих уважение към него. Наранявахме се и в определен момент аз открих, че не го обичам и че той също не ме обича. Но децата имаха нужда от баща и това беше извинението ми да остана и да правя каквото мога, за да го подкрепям. Сега децата пораснаха и напуснаха дома. Вече нямам извинение даоставам с него. Няма уважение, няма нежност. Знам, че дори да намеря някой друг, ще бъде същото, защото любовта не съществува. Няма смисъл да търсиш нещо несъществуващо. Ето затова плача. Разбирайки я много добре, той я прегърнал и рекъл: – Права сте; любовта не съществува. Търсим любов, отваряме сърцето си и ставаме уязвими, само за да се сблъскаме със себичност. Това ни наранява, дори и да не смятаме, че ще бъдем наранени. Няма значение колко връзки ще имаме; нещата се повтарят отново и отново. Защо изобщо да търсим любовта? Те толкова си приличали, че станали много добри приятели. Имали чудесна връзка. Уважавали се и никога не се обиждали. Каквото и да предприемели заедно, чувствали се щастливи. Нямало завист или ревност, нямало командване и собственическо чувство. Връзката им продължавала да се развива. Обичали да са заедно, защото когато били заедно, истински се забавлявали. Когато били разделени, липсвали един на друг. Един ден, когато мъжът отсъствал от града, му хрумнала най-странната мисъл. „Хмм – помислил си той, – може би това, което изпитвам към нея, е любов. Но то е толкова различно от всичко, което съм преживявал досега. Не е каквото го описват поетите, нито пък религията, защото не се чувствам отговорен за нея. Не взимам нищо от нея, не изпитвам нужда тя да се грижи за мен; не желая да я обвинявам за трудностите си или да изкарвам недоволството си върху нея. Прекарваме си чудесно заедно; приятно ни е един с друг. Уважавам начина ѝ на мислене, чувствата ѝ. Тя не ме смущава и изобщо не ме притеснява. Не изпитвам ревност, когато е с други хора; не завиждам на успехите ѝ. Може би любовта Все пак съществува, но не е това, което хората си мислят.” Нямал търпение да се върне у дома и да поговори с нея, да ѝ разкаже за странната си идея. Веднага, щом заговорил, тя казала: „Знам точно за какво говориш. Същата мисъл ми хрумна още отдавна, но не исках да я споделям с теб, защото знам, че не вярваш в любовта. Може би любовта наистина съществува, но не е каквато си я представяме”. Решили да станат любовници и да заживеят заедно и изумителното е, че нещата не се променили. Продължавали да се уважават, да се подкрепят и любовта им ставала все по-силна. Дори най-обикновените неща изпълвали сърцата им с обич, защото били невероятно щастливи.Сърцето на мъжа било толкова преизпълнено с любовта, която изпитвал, че една нощ се случило истинско чудо. Той гледал звездите и открил най-красивата сред тях, и любовта му била толкова силна, че звездата започнала да се спуска от небето и скоро се озовала в ръцете му. Тогава се случило второ чудо и душата му се сляла със звездата. Той бил неимоверно щастлив и нямал търпение да отиде при жената и да положи звездата в ръцете ѝ, за да ѝ докаже любовта си. Но щом положил звездата в ръцете й, жената за миг изпитала съмнение. Тази любов била изумителна и в същия миг звездата паднала от ръцете ѝ и се разбила на милиони парченца. Сега един старец броди по света и се кълне, че любовта не съществува. А една красива старица чака в дома си един мъж и рони сълзи за рая, който някога притежавала, но загубила заради миг колебание. Това е историята за човека, който не вярвал в любовта. Кой от тях сгрешил? Искате ли да познаете какво се объркало? Грешката била на мъжа, който си мислел, че може да даде на жената своето щастие. Звездата била неговото щастие, а грешката му – че сложил щастието си в ръцете ѝ. Щастието никога не идва отвън. Той бил щастлив заради извиращата от сърцето му любов; тя била щастлива заради извиращата от сърцето ѝ любов. Но щом той я направил отговорна за своето щастие, тя разбила звездата, защото не можела да носи отговорността за щастието му. Независимо колко го обичала, жената не би могла да го направи щастлив, защото не би могла да знае какво е в ума му. Не би могла да отгатне очакванията му, защото не би могла да познава сънищата му. Ако вземете щастието си и го положите в нечии ръце, рано или късно този човек ще го унищожи. Ако подарите щастието си на някого, той винаги може да го отнесе със себе си. А щом щастието може да идва само отвътре и е плод на вашата любов, значи вие сами сте отговорни за щастието си. Не бива да натоварваме някого с отговорността за нашето щастие, но когато застанем пред олтара, първо си разменяме пръстени. Полагаме своята звезда в ръцете на другия, очаквайки той да ни направи щастливи, а ние – него. Все едно колко обичате някого, никога няма да бъдете онова, което той иска да бъдете. Това е грешката, която повечето от нас правят от самото начало. Разчитаме за своето щастие на партньора си, а така не става. Даваме всички онези обещания, които не можем да спазим, и се обричаме на провал. Титла: Re: Поука! Публикувано от: nik_77 в Февруари 07, 2009, 10:24:05 am Един учител завел свой ученик до едно езеро.
- Днес ще ти покажа какво означава истинска отдаденост - казал той. Учителят повикал ученика да нагази в езерото до него, след което го хванал здраво за главата и я потопил във водата. Минала една минута. По средата на втората минута момчето започнало да се бори с всичка сила да се освободи от ръцете на учителя и да се изправи на повърхността. В края на втората минута учителят го освободил. Момчето се изправило с разтуптяно сърце и силно си поело въздух. - Ти се опита да ме убиеш! - изкрещяло то. Учителят го изчакал да се успокои и казал: - Не се опитвах да те убия. Ако бях, сега нямаше да си тук. Просто исках да разбера какво почувства, когато беше под водата. - Почувствах, че умирам! Единственото, което исках, беше да вдишам малко въздух. - Точно така. Истинската отдаденост се появява само когато имаме едно-единствено желание и чувстваме, че ще умрем, ако не го постигнем. Титла: Re: Поука! Публикувано от: somebody_else в Февруари 07, 2009, 11:31:21 am Колко бързо отлита един живот........
1 Вярваш в Дядо Коледа ! 2 Не вярваш в Дядо Коледа ! 3 Ти си Дядо Коледа ! Титла: Re: Поука! Публикувано от: somebody_else в Февруари 08, 2009, 12:42:30 pm http://www.youtube.com/watch?v=8v9yUVgrmPY
Не ...... не съм се объркал .Оставям на Вас да си намерите превода ....... Титла: Поука! Публикувано от: gillmour в Февруари 09, 2009, 11:16:44 pm [url]http://www.youtube.com/watch?v=8v9yUVgrmPY[/url] Life has a funny way of sneaking up on you Life has a funny, funny way of helping you out И не е ли ............ .............ли Текста е страхотен и само мога да подозирам?!?! А колко много си пасва заглавието на ... Ирония :'( Не мислиш ли ... Браво "някой друг"! Титла: Re: Поука! Публикувано от: war4ce в Февруари 10, 2009, 08:56:51 am Урок за живот от едно дете
Тези стихове са написани от едно момиченце, което умира от рак в една болница на Ню Йорк. Лекарите й дават 6 месеца живот. SLOW DANCE (Бавен танц) Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка? Или пък чул ли си как пада дъждът по земята? Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата? Загледа ли се понякога в залеза на слънцето? По -добре се отпусни. Не танцувай толкова бързо. Животът е кратък. Музиката не продължава за винаги. Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден? Когато питаш някого “как си” Чуваш ли отговора? Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи? По -добре се отпусни Не танцувай толкова бързо. Животът е кратък. Каза ли си някога на детето си “това ще го направим утре” И в бързината си не видя тъгата му? Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш”здравей”, По -добре се отпусни. Не танцувай толкова бързо. Животът е кратък. Музиката не продължава за винаги. Когато тичаш като луд Губиш половината радост от пътуването. Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори. Животът не е спринт Затова отпусни се, чуй музиката Преди да спре песента. Титла: Re: Поука! Публикувано от: MrsSmith в Февруари 10, 2009, 02:16:09 pm Така е, gillmour , странно нещо е живота. ;) :) Една голя-я-я-я-ма ИРОНИЯ. „Човек предполага, Господ разполага”-както е казал народа. Та не е ли ирония,че това дете (от поуката на war4ce) толкова малко му се е наложило да разбере най-ценните уроци за живота?!. Не е ли ирония, че на някои хора им трябва цял живот за да разберат простите неща от своето кратко съществуване на тази земя? Та не е ли ирония самото ни съществуване?! Живота често се подиграва с нас и ни подлива вода. Като някой, който стои отстрани и ни гледа сеира. “Ами сега? Я, да те видя как ще се справиш?” Като се замисли човек странните шеги на живота заемат една голяма част от нашето ,така наречено ежедневие. Не е ли така? И както обича да казва моя любим съпруг: “Докато се ухилиш, се озъбваш!” Така,че...
“Така, че животът по забавен начин ти прави мръсно, когато си мислиш, че всичко е наред и всичко протича добре И животът по забавен начин ти помага в беда, Когато мислиш, че всичко се е влошило и всичко избухва в лицето ти.” Титла: Поука! Публикувано от: gillmour в Февруари 10, 2009, 03:47:31 pm Така е, gillmour , странно нещо е живота. ;) :) Една голя-я-я-я-ма ИРОНИЯ. „Човек предполага, Господ разполага”-както е казал народа. Та не е ли ирония,че това дете (от поуката на war4ce) толкова малко му се е наложило да разбере най-ценните уроци за живота?!. Не е ли ирония, че на някои хора им трябва цял живот за да разберат простите неща от своето кратко съществуване на тази земя? Та не е ли ирония самото ни съществуване?! Живота често се подиграва с нас и ни подлива вода. Като някой, който стои отстрани и ни гледа сеира. “Ами сега? Я, да те видя как ще се справиш?” Като се замисли човек странните шеги на живота заемат една голяма част от нашето ,така наречено ежедневие. Не е ли така? И както обича да казва моя любим съпруг: “Докато се ухилиш, се озъбваш!” Така,че... Чест ми прави да прочета подбни мисли :) Титла: Поука! Публикувано от: gillmour в Февруари 12, 2009, 11:35:53 am Като каза „Човек предполага, Господ разполага” та се сетих
Имало едно време един човек, който бил много ерудиран и начетен. Помагал на всички с каквото може. Любознателен, настоятелн, свободомислещ и не на последно място красив (и все още го има). Но непрекъснато му се случвали най-странни и страшни неща. Тръгнел ли за някъде с каквото и да е превозно средство, то задължително или се разваляло, или катастрофирало. Всеки път, когато си завъдел любима, тя или избягвала с най-добрия му приятел, или умирала от рядка, а понякога дори и смятана за изчезнала болест. Всеки път, когато направел опит за самоубийство, за ди си приключи мъките, все се случвало нещо, че оцелявал. Регвал се в разни сайтове, но все го банвали? :o Един ден, след като плувал оплетен от въжета върху дъска в океана, бидейки единствения оцелял след корабокрушение, човечеца в отчаянието си извикал: "Защо все на мен, Боже?!" Тогава дочул "..." глас: "Не ме кефиш бе, копеле!" Поуката: Не се оповавай на "..." , защото той винаги може да те прецака! "..." - Всеки избира какво да си сложи на това място ;) Титла: Re: Поука! Публикувано от: jolyp в Февруари 12, 2009, 11:47:20 am Гарванът седял по цял ден на дървото,
без да прави нищо. Заекът го попитал - “Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?”. “Разбира се, защо не” - отговорил гарванът. И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица изскочила от храстите и го изяла. Бизнес поука: За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция. Титла: Re: Поука! Публикувано от: MrsSmith в Февруари 12, 2009, 02:45:54 pm Като каза „Човек предполага, Господ разполага” та се сетих ОК! И аз познавам такива хора. А никога ли не си се замислил, че всичко е въпрос на мислене? Забелязал ли си как се променят нещата около нас, според това как мислим. Ако ти си настроен позитивно и света около теб ще е позитивен. Ако ти си настроен песимистично, то и света около теб ще е такъв.Единият човек е нещастен,а другият е щастлив.И единият живее с някакви заблуди и другият живее с такива. Но единият е щастлив , а другият- не е. Просто е. И ако се замислиш е така. Човек сам решава каква ще е действителността около него. (Особено като престане непрекъснато да реагира на нея.) Това е като да искаш да построиш нещо, да го изработиш. Първо имаш идеята в главата си. След това и правиш скица.И накрая виждаш резултата.Пътя от идеята до крайния резултат може да бъде труден. Може и да не е. Може да ти се случат най-различни неща –лоши,хубави, но в крайна сметка целта ще бъде постигната. Така,че избор винаги има. Човек сам избира съществуването си. Колкото повече мрънка за това колко е злощастно то - толково повече затъва. На света не му пука нито за теб, нито за мен, нито за някой друг! Но всеки може да промени света, осъзнавайки силата на собствената си МИСЪЛ! Поуката ли? Ами...внимавай какво си пожелаваш... Титла: Re: Поука! Публикувано от: starsssss в Февруари 15, 2009, 10:31:18 pm МОМИЧЕТО И СЯНКАТА
„Имало едно време едно момиче”... Не, приказката, която искам да ви разкажа, не започва така, защото момичето си го има и до днес, но отвън изглежда като млада жена. И така... Има и до днес едно Момиче, което като се усмихне и слънцето наднича през облаците, за да го види. Но някога, преди години, то бе поставено на изпитание от срещата си с Черната Сянка. Сянката просто обичаше да гаси усмивките по човешките лица. И тъй като Момичето и неговата усмивка бяха известни на всички, Сянката реши да премери силите си с такъв противник. Нещо повече, откъдето и да минеше това Момиче, Сянката не можеше да угаси нито една усмивка. Очаквайки сгоден момент, за да унищожи противника си, тя започна да дебне Момичето непрестанно – преследваше го дори в съня му. Когато Сянката реши да се изправи срещу Момичето, тя избра една безлунна нощ и влезе в стаята му. Момичето спеше. Сянката се завъртя покрай леглото, огледа го оттук - оттам, и си помисли: - Ха, това ли е страшният ми противник? Че тя прилича на стръкче трева! Само като я погледна и всичко детско в нея ще умре! Но нещо накара Сянката, вместо да отнеме усмивката и да изчезне, да седне на ръба на леглото и да се замисли. „Ами ако сега това нищо и никакво момиче внезапно се събуди и ме разкъса?” И през очите й минаха вековете, през които се беше скитала по земята и милиардите души, чиято жизненост бе отнела. Обичаше да го прави, защото това й носеше удовлетворение. И днес като срещнеше нечии опустошени очи на улицата, вътрешно потриваше ръце: „Ето, това е добре свършена работа, проклетата усмивка е изкоренена завинаги!” Но това лице, което наблюдаваше сега, излъчваше толкова много спокойствие и мир, че на Сянката дори не й се мислеше за изтръгване на усмивки... Опита се да си припомни собственото си детство и разбира се, не успя, не си спомняше някога въобще да е имала детство. Тя бе могъщата черна Сянка, вселяваща ужас в душите на хората... Опита се да предвкуси победата над усмивката на това създание. И пак не успя! В това време Момичето се стресна насън и се размърда. Сянката усети, че затаява дъх, за да не събуди страшния си противник. Смътно чувстваше, че не е готова за погледа на Момичето. - Още сили ще ми трябват, няма да се справя! – помисли си черното творение на мрака. Стана, хвърли последен поглед към спящото лице и си отиде. Следващите няколко дни Сянката без да спира обикаляше улиците и се взираше в лицата на хората. Усмивките, които виждаше бяха малко и тя ги изтриваше без усилие – събираше сили. Но това вече не й носеше предишната радост... Нещо не беше както преди, все не можеше да избяга от видението на спящото Момиче в съзнанието си и чувстваше, че вътре в нея нещо се пропуква. Когато се разхождаше из един сив жилищен квартал, Сянката дори се загледа в детето, което беше клекнало до случайно поникналото между сивите тротоарни плочи цвете. Загледа се и... забрави да изтрие детската усмивка, която беше пропълзяла на устните на малкото момче. На следващия ден Сянката не излезе до вечерта. Цял ден обикаляше тясното си, мрачно свърталище и размишляваше. Слънцето отдавна се беше скрило зад хоризотна, когато сянката тръгна към дома на Момичето. Беше прекарала вече около час в стаята и все не смееше да събуди спящото Момиче. Внезапно то отвори очи и я погледна. За няколко секунди Сянката замръзна неподвижно, обмисляйки какво да направи. Може би все още беше рано за тази среща, може би трябваше да натрупа още сила, отнемайки още хиляди усмивки, може би трябваше да... Но беше късно. Сянката не смееше да погледне късчетата небе, които блестяха в очите на Момичето. Изведнъж изпита някаква смесица от объркване и страх, което за нея бе непознато. Все пак реши, че щом е стигнала до тук, няма място за отстъпление и съсредоточавайки цялата си сила, тя вдигна поглед към Момичето. Когато срещна светлите, спокойни очи, Сянката потъна в тях и се изгуби. Вече не знаеше коя е, нито пък защо е на това място... - Здравей! - каза Момичето и се усмихна. – Сънувах прекрасен сън и се радвам, че има с кого да го споделя. Сянката стоеше все така объркана, без да знае какво да направи и Момичето започна да разказва. Разказваше за едно приказно красиво място, на което растат чудни растения, засадени от деца. Децата се грижели за тях с много любов, но най-ценното за растенията, което им давало сила да растат и цъфтят, бил детският смях, който не секвал дори след залеза на слънцето. Момичето разказваше ли, разказваше и усмивката не слизаше от лицето му, а Сянката се объркваше все повече и повече, докато постепенно, един след друг, светли спомени от детството нахлуха в паметта й. Тя си спомни колко много приятели имаше като дете, как заедно с тях играеха и се смееха, докато не ги заболяваха коремчетата от смях... Спомни си как след дългите игри се прибираше вкъщи, а майка й я посрещаше с усмивка и нежно я прегръщаше... Спомни си за любимите вечери, когато се сгушваше при своите родители и те й разказваха дълги, хубави приказки, а после всички заедно се заливаха от смях... Дори си спомни малкото кученце, което толкова отдавна намери на улицата и прибра в стаята си... Изведнъж, разказът на Момичето секна и в стаята се възцари тишина. Сянката се сепна, на страните й личаха сълзи. Момичето отново заговори: - Извинявай, разбъбрих се... Едва ли те интересува съня ми. Съжалявам, ако съм те забавила, кажи защо ме потърси? - Аз...аз... - Сянката не знаеше какво да каже. – Благодаря ти, че ме върна към живота! – прошепна тихо тя и изчезна. От този ден нататък никой вече не чу нищо за нея и постепенно хората започнаха да си възвръщат усмивките. А тя? Тя и до днес продължава да обикаля по света, но вместо да гаси човешките усмивки, разказва на хората за чудното Момиче с вълшебна усмивка и сини, детски очи. Какво стана с Момичето ли? Може би се чудите как не се уплаши от Сянката или вероятно си мислите, че не е знаело коя е тя. Всъщност Момичето позна Сянката още в мига, в който я видя до леглото си. И наистина, в началото малко се поуплаши. Но знаеше, че има достатъчно сила да се пребори с нея. Вярваше, че това е едно изпитание, което трябва да преодолее. И след като повярва истински, че може да надвие Сянката – вече нямаше от какво да се бои. След тази случка, Момичето започна да се усмихва още повече. А заедно с нея се усмихваха дори цветята и стръкчетата трева. А днес, както вече ви казах в началото, Момичето вече е млада жена и често разказва тази приказка на своето малко момченце! Титла: Re: Поука! Публикувано от: starsssss в Февруари 15, 2009, 10:38:17 pm "Малкият принц"
Но след като дълго бе вървял сред пясъците, скалите и снеговете, малкият принц накрая намери път. А всички пътища водят при хората. - Добър ден - каза той. Беше градина с цъфнали рози. - Добър ден - казаха розите. Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цвете. - Кои сте вие? - попита ги той смаян. - Ние сме рози - казаха розите. - Ах! - възкликна малкият принц. И се почувства много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена в цялата вселена. А ето че тук, само в една градина, имаше пет хиляди, всичките като нея! "Ако види това - каза си той, - ще бъде обидена... Ще започне да кашля много силно и ще се престори, че умира, за да не изглежда смешна. А аз ще бъда длъжен да се преструвам, че се грижа за нея като за болна, защото иначе, за да унижи и мен, тя наистина ще се остави да умре..." И добави: "Мислех се за богат, защото имам неповторимо цвете, а съм притежавал най-обикновена роза. Това и трите вулкана, високи до коляното ми, единият от които е угаснал може би завинаги, с тези неща аз не съм никакъв принц..." И легнал в тревата, той заплака. Тъкмо тогава се появи лисицата. - Добър ден - каза лисицата. - Добър ден - отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо. - Тук съм, под ябълковото дърво... - Коя си ти? - каза малкият принц. - Много си хубава... - Аз съм лисица - рече лисицата. - Ела да поиграем - предложи й малкият принц. - Толкова съм тъжен... - Не мога да играя с теб - отвърна лисицата. - Не съм опитомена. - Ах, извинявай - каза малкият принц. Но като помисли, добави: - Какво значи "да опитомиш"? - Ти не си оттук - рече лисицата, какво търсиш? - Търся хората - каза малкият принц. - Какво значи "да опитомиш"? - Хората имат пушки - каза лисицата - и ходят на лов. Много е неприятно! Отглеждат и кокошки. Интересува ги само това. Ти кокошки ли търсиш? - Не - каза малкият принц. - Търся приятели. Какво значи "да опитомиш"? - Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш". - Да се обвържеш ли? - Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... - Започвам да разбирам - каза малкият принц. - Има едно цвете..., мисля, че ме е опитомило. - Възможно е - каза лисицата. - На Земята могат да се видят всякакви неща... - О, не е на Земята - каза малкият принц. Лисицата бе много озадачена: - На друга планета? - Да. - Има ли ловци на тази планета? - Не. - Това е интересно. А кокошки? - Не. - Нищо не е съвършено - въздъхна лисицата. Но пак се върна към мисълта си: - Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата... Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц: - Моля те... опитоми ме! - каза тя. - На драго сърце - отговори малкият принц, - но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща. - Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата. - Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме! - Какво трябва да направя? - попита малкият принц. - Трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш мако по-близо... На другия ден малкият принц се върна. - По-добре идвай в един и същи час - каза лисицата. - Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си... Необходими са обреди. - Какво е обред? - попита малкият принц. - И това е нещо отдавна забравено - каза лисицата. - Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове. Моите ловци например имат един обред. В четвъртък танцуват със селските момичета. Така четвъртък е един прекрасен ден! Аз ходя на разходка чак до лозята. Ако ловците танцуваха, когато им хрумне, всички дни щяха да си приличат и аз нямаше да имам миг покой. Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването: - Ах! - каза лисицата. - Ще заплача. - Ти си виновна - отвърна малкият принц, - не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя... - Разбира се - каза лисицата. - Но ще плачеш! - рече малкият принц. - Разбира се - каза лисицата. - Тогава не печелиш нищо! - Печеля - отговори лисицата - заради цвета на житото. И добави: - Иди да видиш отново розите. Ще разбереш, че твоята е единствена на света. После се върни да се сбогуваме и ще ти подаря една тайна. Малкият принц отиде да види пак розите. - Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света. И розите много се смутиха. - Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза. И се върна при лисицата. - Сбогом... - каза той. - Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите. - Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни. - Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна. - Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни. - Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза... - Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни. Титла: Re: Поука! Публикувано от: starsssss в Февруари 15, 2009, 10:52:32 pm Какво научих от Ноевия ковчег?
(http://www.spiralata.net/kratko/img/ark_noy.jpg) Всичко, което трябва да знаем за живота, се научава от Ноевия ковчег: Първо: не изпускай лодката. Второ: Запомни, че всички сме в една и съща лодка (т.е. ситуация). Трето: Планирай предварително. Когато Ной строял ковчега, не е валяло. Четвърто: Поддържай форма. Когато си на 600 години, някой може да те помоли да направиш нещо наистина голямо. Пето: Не слушай критики; просто продължи с работата, която трябва да се свърши. Шесто: Изгради бъдещето си на високо. Седмо: От причини за безопасност, пътувай с партньор. Осмо: Бързината не винаги е предимство. Охлювите били в ковчега заедно с гепардите. Девето: Когато си под стрес, поплувай малко. Десето: Помни, ковчегът бил построен от аматьори; Титаник - от професионалисти. Единадесето: Независимо каква е бурята, винаги след нея се появява дъга. Най красивата дъга Докато порастваме (остаряваме) ние научаваме, че дори и единствения човек, който не би трябвало да ни подвежда - най-вероятно ще го направи. Вашето сърце ще бъде разбито повече от един път и всеки следващ ще бъде по-зле от предишния. Вие също ще разбиете нечии сърца, затова помнете как се чувства човек, чието сърце е било разбито. Ще се скарате с най-добрия си приятел. Ще обвините новата си любов за неща които старата любов е извършила. Ще плачете защото времето лети прекалено бързо и накрая ще изгубите някой, когото обичате. Така че: Правете добро твърде често, Смейте се прекалено много, Обичайте така сякаш никога никой не ви е наранявал, защото всеки 60 секунди, които прекарате намусени са една минута загубено щастие, която никога не може да се върне. Не се страхувайте, че живота ви някога ще свърши, страхувайте се, че може въобще да не започне! Живей просто. Обичай щедро. Бъди внимателен(а). Говори мило. Остави останалото на Господ. Титла: Re: Поука! Публикувано от: starsssss в Февруари 16, 2009, 01:42:57 pm ПРИКАЗКА ЗА МЕЧТИТЕ
Както разказва една древна легенда, някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дръвчета. Всеизвестно е, че кедрите растат много, много бавно, тъй че нашите три дървета прекарали цели векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството. Те видели, как на земята на Ливан пристигнали пратениците на цар Соломон и как после в битки с асирийците тази същата земя се обляла в кръв. Срещнали се лице в лице със заклетите врагове Йезавел и пророк Илия. Пред погледите им била измислена азбуката. Дивели се, гледайки как покрай тях минават кервани, натоварени с чудни тъкани. И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето. -След всичко, на което станах свидетел - казал първият,- аз бих искал да се превърна в трон, на който да седне най-могъщият цар на Земята. -Моето желание е да стана частица от нещо, което завинаги да преобрази Злото в Добро- обадил се вторият. -Колкото до мен - проговорил третият,- аз бих желал всеки път, когато хората погледнат към мен, да си спомнят за Бога. Изминали години, години. И ето че най-сетне в гората пристигнали дървосекачи. Те отсекли кедрите и ги нарязали с триони на дървен материал. Всеки кедър си имал своето съкровено желание, но реалността никога не пита за какво мечтаем. Първият кедър станал на обор, а от отпадъците му направили ясла. От второто дърво сглобили груба дървена маса, която продали на един търговец на мебели. Гредите от третия кедър така и не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги прибрали на склад в един голям град. Горестно заоплаквали съдбата си трите кедъра: "Нашата дървесина беше толкова хубава! Но така и никой не й намери достойно приложение..." Времето минавало. И веднъж, в една звездна нощ съпружеска двойка, останала без подслон, влязла да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била в напреднала бременност. Същата тази нощ тя родила син и го положила в яслите върху мекото сено. И в този миг първият кедър разбрал, че мечтата му се сбъднала: той послужил да поеме най-великият Цар на Земята. Няколко години по-късно, в скромен селски дом хора седели около масата, направена от дървесината на втория кедър. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи над хляба и виното, поставени върху масата. И изведнъж вторият кедър разбрал, че точно в този момент той крепи върху себе си не само чаши с вино и блюдо с хляб, но и съюза между Човешкото и Божественото. На следващия ден от две дъски на третия кедър сглобили кръст. След няколко часа довели окърваен човек и го заковали за кръста с гвоздеи. Третият кедър се ужасил от предопределението си и започнал да проклина своята жестока участ. Но не минали и три дни и той разбрал подготвената му съдба: човекът, висял на кръста, станал Факел на Света. Кръстът, сглобен от дървесината на третия кедър, се превърнал от оръдие на мъчението в символ на тържеството. Така се осъществила ориста на трите ливански кедъра: както винаги става с мечтите - мечтата на всеки се сбъдва, но съвсем различно от това, което си е представял. Титла: Re: Поука! Публикувано от: MrsSmith в Февруари 24, 2009, 02:10:21 pm СЪН (Притча за дявола)
Сънувах, че някога (много отдавна) бил Дяволът с кръв и със плът. Душата си щедро на други раздавал и сторвал на мравката път. Презирал парите, раздал си имота на други (по-бедни) души и слагал хранилки за горски животни, лекувал ранени сърни... На бледен аскет благонравен приличал. Сърцето му - истински дар! Подавал си всяка страна за плесница, умирал си той за шамар... Веднъж, уморен от последното дело, белязано с честност и жар, той спрял във порутено мъничко село и влязъл във селския бар. Във бара, разбира се, имало само пет-шест леконравни жени, два-трима разбойника(леко пияни), дузина велможи с пари... Огледал се Дяволът, кимнал сърдечно и седнал на бара от чам. Поискал си чаша вода (най-човешки) и пийнал от нея без срам. Понеже изглеждал щастлив и доволен на фона на грозната нощ, една проститутка любезно помолила да бъде със нея за грош. "Аз нямам грошове. Душа имам само - голяма и гола душа" - отвърнал й Дяволът благо през рамо... Хем благо, хем с малко тъга... "Раздавам се щедро - на всички, навсякъде, а после се чувствам богат. И нищо, че ходя със кръпки по лактите! Обича ме целият Свят. А ти, малка скитнице, тъжна изглеждаш! Защо се продаваш така?"... Погледнала тя изпод тънките вежди, отвърнала - "Нямам душа!". И Дяволът млъкнал, и шумно преглътнал последната глътка вода. Излязъл след туй, но се върнал от пътя и тихо й казал - "Ела!"... Събудих се. Стана ми много студено. И тъжно... Какъв странен сън! Живее ли мъничко дяволче в мене?! Кикоти се вятърът вън... Титла: Re: Поука! Публикувано от: war4ce в Февруари 25, 2009, 11:43:24 am Как да си инсталирате любовта?
Техническа подръжка - Слушам ви. Клиент - Ъъъ... след премисляне и съмнения, реших да си преинсталирам "Любовта". Бихте ли ми помогнали? Тех - Разбира се. Ако сте готови, можем да започнем още сега. Кл - Абе.. аз не разбирам много от процеса, но мисля, че съм готов. С какво да започна? Тех - Преди всичко, отворете "Сърцето". Знаете ли къде ви се намира? Кл - Да. Но мога ли да инсталирам любовта, докато са ми включени и другите програми? Тех - Какви други програми са пуснати? Кл - Ъъ, включени са ми "Минали обиди", "Ниско Самочувстие" и "Разочарование и тъга". Тех - С "Минали обиди" не би трябвало да има проблеми. "Любовта" постепенно ще ги отстрани от оперативната памет, за да не пречат на функционирането на другите програми, но ще ги съхрани като временни файлове. Също така "Любовта" ще подтисне "Ниското Самочувствие" с помощта на собствения си модул "По-висока самооценка", обаче трябва задължително напълно да изтриете "Разочарованието и тъгата", тъй като те ще възпрепятстват инсталацията на "Любовта"! Кл - Ама аз не знам как да ги изтрия. Може ли да ми кажете? Тех - Естествено. Идете в стартовото меню и опитайте да включите "Прошка". Кликайте колкото е нужно пъти, докато "Разочарованието и тъгата" не се изтрият напълно. Кл - Ок, всичко е наред вече. Благодаря!... Ай! Любовта започна да се инсталира сама. Това нормално ли е? Тех - Да, но помнете, че имате само базово програмно обезпечаване. Крайният ъп-грейд е дело на "Другите сърца". Кл - Леле... изскочи ми съобщение "Грешка! Програмата не работи с вътрешни компоненти." Това какво значи? Тех - Не се притеснявайте. Това не е технически термин и значи, че "Любовта" вече работи с външни компоненти, но още не се е заредила в "Сърцето" ви. За да стане това, е нужно да заобичате себе си. Кл - И сега какво трябва да направя? Тех - Кликнете на "Самоодобрение", след това включете следните файлове: "Самоопрощаване" и "Осъзнаване на собствените достойнства", също така "Признаване на недостатъците си". Кл - Ок, направено е. Тех - Сега копирайте това в своето "Сърце" и системата сама ще унищожи несъвместимите архиви. Обаче ще ви се наложи сами да изтриете "Многословната Самокритика" от всички менюта. Не забравяйте да изпразните и кошчето. Убедете се, че "Многословната Самокритика" е премахната завинаги, и никога, в никакъв случай, не пускайте този файл. Кл - Получи се! "Сърцето" ми се пълни с нови файлове. На декстоп-а се появиха "Усмивка" и "Душевно равновесие"! Винаги ли е така? Тех - Не, не винаги... Понякога е нужно много повече време. И така, "Любовта" е пусната. Още един детайл: "Любовта" - това е безплатно програмно осигуряване. За нормално функциониране е необходимо да се дарява на други и в замяна те ще ви подарят своята. Кл - Благодаря!!! (http://www.heartfoundation.org.au/SiteCollectionImages/Get_Involved/heart_whatson.jpg) Дарявай любов, защото любовта създава живот, любовта вдъхновява живота. Някъде там потърси я, някъде там...в сърцето. Титла: Re: Поука! Публикувано от: MrsSmith в Февруари 26, 2009, 11:00:56 am Крез, кралят на Лидия взел решение да атакува персите, но въпреки това поискал да се посъветва с гръцки оракул. "Съдено ви е да унищожите голяма империя" - казал оракулът. Щастлив, Крез обявил война. След два дни сражения Лидия била завзета от персите, столицата разграбена, а Крез бил взет в плен. Разгневен, той помолил своя посланик в Гърция да се върне при оракула и да съобщи колко жестоко той е сгрешил. "Не, сгрешили сте само Вие - казал оракулът на посланика. - Вие сте унищожили голяма империя: Лидия". Учитеят казал: "Езикът на знаците е открит за нас, за да ни научи как да действаме по най-добрия начин. Но много често ние се опитваме да изкривим тези знаци, за да "се съгласят" те с онова, което ние искаме да направим най-напред." Титла: Re: Поука! Публикувано от: marusia в Март 01, 2009, 10:48:30 am Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика... Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лайно и я изяла.
Бизнес поуки: 1. Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг. 2. Не всеки, който те вади от лайната е твой приятел. 3. Когато си затънал в лайна до гуша, недей да чуруликаш много-много. Титла: Re: Поука! Публикувано от: biguto в Март 06, 2009, 08:40:04 pm Важно е отношението
Преди години д-р Робърт Розентал провел любопитни експерименти в Харвардския университет с три групи студенти и три групи плъхове. На първата група студенти той казал: "Имате късмет. Ще работите с изключителни плъхове. Тези плъхове са подложени на тестове за интелигентност и са показали редки качества. Те без проблеми ще стигнат до края на лабиринта и ядат много сирене, затова купете им повече." На втората група студенти казал: "Вашите плъхове са съвсем обикновени, нито много умни, нито много глупави, просто обикновени плъхове. Може и да стигнат до края на лабиринта, ядат сирене, но не очаквайте кой знае какво от тях. Техните умения и интелект са "средни", затова и постиженията им ще са на средно ниво." На третата група казал: "Тези плъхове наистина не стават за нищо. Ще бъде чиста случайност, ако стигнат до края на лабиринта. Пълни идиоти са и е естествено реакциите им да са по-бавни. Не съм сигурен дали си струва да купувате сирене. Просто сложете в края на лабиринта надпис "сирене". През следващите 6 седмици студентите провеждали опити при стриктни научни условия. Плъховете "гении" се представяли като гении. Те много бързо стигнали края на лабиринта. Обикновените - е, какво можете да очаквате от едни обикновени плъхове? Стигнали края на лабиринта, но не поставяли рекорди по бързина. Плъховете идиоти, о, каква катастрофа! Те наистина срещали проблеми. Вярно, един от тях намерил края на лабиринта, но това очевидно е чиста случайност. Ето ви нещо интересно. Не е имало плъхове-гении и плъхове-идиоти. Това били съвсем обикновени плъхове от едно котило. Разликата в показаните резултати била последица от различното отношение на студентите, провели експеримента. Накратко, студентите се отнасяли "различно" към плъховете, понеже гледали на тях по "различен" начин, а различното отношение води до различни резултати. Студентите не знаели езика на плъховете, но плъховете доловили тяхното отношение, а езикът но отношението и нагласата е универсален. Експериментът бил продължен и прехвърлен в местната гимназия. На един учител било казано: "Имаш късмет. Работиш с гениални деца. Твоите ученици са толкова блестящи, че чак тръпки да те побият. Готови са да ти дадат отговор, преди да си задал въпросите. Изключително интелигентни деца. Нека все пак те предупредя - толкова са интелигентни, че ще се опитат да те заблудят. Някои от тях са лениви и гледат да минат с по-малко усилия. Не ги слушай. Тези деца могат да се справят с всяка задача. Само им я задай. Някои от тях дори ще ти кажат: "Г-н учителю, това е много трудно." Не ги слушай и не се тревожи, че задачите са прекалено трудни. Тези деца могат и ще решат и най-трудните задачи, ако им се довериш и ако всеки ден ги обграждаш с любов, строгост и демонстрираш интерес към тях." На втория учител казали: "Твоите ученици са съвсем обикновени. Нито кой знае колко умни, нито пък прекалено глупави. Коефициентът им на интелигентност, произходът им и способностите им са средни, затова и очакваме средни резултати от тях." Естествено, гениалните ученици се справили по-добре от обикновените. Всъщтност гениалните изпреварили с цяла година обикновените. Обзалагам се, че не е нужно да сте гении, за да предвидите края на тази история, нали? Прави сте. Не е имало гениални ученици. Всички учиници били съвсем обикновени деца. различно било единствено отношението на учителя към тях. Учителят мислел, че обикновените ученици са гениални и се отнасял към тях като към гении, очаквал от тях да се представят като гении и те наистина го правели. Получили възможност да живеят така, че да оправдаят репутацията, с която се ползвали, а не така, сякаш трябвало да превъзмогнат някакъв проблем. Вярно е, вие се отнасяте към хората, по начина, по който гледате на тях, а те пък често се превръщат в онова, което вие виждате в тях. Един поет е казал: "Ако приемеш един човек такъв, какъвто е, ти го правиш по-лош, отколкото е, но ако видиш в него най-добрият човек, когото можеш да си представиш, тогава той наистина ще бъде най-добрият човек, когото можеш да си представиш." Титла: Re: Поука! Публикувано от: MrsSmith в Март 11, 2009, 02:51:19 pm Стар мъдър китаец вървял по заснеженото поле, когато видял плачеща жена. "Защо плачете?" - попитал я той. "Защото си мисля за своя живот, младост и красота, която видях в огледалото, и за мъжа, когото обичах. Бог е жесток, че ни дал способност да помним. Той е знаел, че аз ще си спомня пролетта на своя живот и ще заплача." Мъдрецът стоял сред снежното поле, втренчено гледал в една точка и мислил. Неочаквано жената спряла да плаче: "Какво виждате там?" - попитала тя. "Поле с рози - отговорил мъдрецът. - Бог е бил великодушен към мен, когато ми е дал способността да помня. Той е знаел, че през зимата аз винаги мога да си спомня пролетта и да се усмихна". Титла: Re: Поука! Публикувано от: MrsSmith в Март 23, 2009, 03:00:31 pm Какво всъщност радва децата ни?
Съвременна притча Един мъж се прибрал от работа, както винаги уморен и изнервен, и видял, че до вратата го чака петгодишният му син. -Тате, може ли да те попитам нещо? – казало детето. -Разбира се, какво се е случило? -Тате, ти колко пари получаваш? -Това не е твоя работа – възмутил се изтощеният баща, но все пак попитал: - Защо се интересуваш? -Просто искам да знам. Моля те, кажи ми колко ти плащат за един час? -Ами, около 500. Защо? -Тате – синът изведнъж го погледнал с много сериозни очи, - ще ми дадеш ли назаем 300? -Питаш ме само защото искаш да ти дам пари за поредната глупава играчка? – викнал бащата. – Прибирай се в стаята си и лягай да спиш! Как може да мислиш само за себе си! Аз работя по цял ден, едва стоя на краката си от умора, а ти ме занимаваш с глупости! Детето тихо се прибрало в стаята си и затворило вратата. Бащата продължавал да стои в коридора, все още ядосан от молбата му. ,,Как смее да ме пита за заплатата ми само за да иска пари!” След някое време мъжът се успокоил и започнал да разсъждава трезво: ,,Може би действително трябва да си купи нещо важно. Дявол да ме вземе, досега никога не ми е искал пари!” Когато влязъл в детската стая, синът му вече бил в леглото. -Спиш ли, сине? -Не, татко. Просто лежа – отговорило момченцето. -Извинявай, държах се много лошо! Имах тежък ден и затова избухнах. Прости ми, ето парите, които ми поиска. Момченцето седнало в леглото и радостно възкликнало: -О, благодаря ти, тате! След това бръкнало под възглавницата си и извадило още няколко измачкани банкноти. Като видял това, бащата отново започнал да се ядосва. А детето събрало всичките си пари, внимателно ги преброило още веднъж и едва тогава погледнало към баща си. -Защо ми искаше тези пари, след като имаш? – възнегодувал той. -Защото не бяха достатъчно, но сега вече ще ми стигнат – отговорило детето. – Тате, тук са точно 500. Може ли да си купя един час от твоето време? Моля те, върни се утре по-рано, искам да бъдем заедно. Титла: Re: Поука! Публикувано от: biguto в Март 28, 2009, 01:41:40 am Най-хубавият ден Най-хубавият ден - днешния. Най-голямата спънка - страхът. Най-лесното нещо - да се заблудиш. Най-голямата грешка - да паднеш духом. Коренът на всички злини - егоизмът. Най-хубавото развлечение - работата. Най-лошото поражение - отчаянието. Най-добрите учители – децата. Най-голямото щастие – да си полезен на другите. Най-неприятния недостатък – лошото настроение. Най-красивия подарък – прошката. Най-добрата защита – усмивката. Най-доброто лекарство – оптимизма. Най-мощната сила на света – вярата. Най-стимулиращия дар – надеждата. Единствената реалност – любовта. Титла: Re: Поука! Публикувано от: after_never в Април 03, 2009, 09:59:24 pm Приказката за малките жабчета Имало едно време една групичка от малки жабчета, които си организирали надбягване. Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула. Долу, около кулата се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците ... Състезанието започнало ... Истина Ви казвам: Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания, като например : "О, пътят е толкова труден!!! Те НИКОГА няма да достигнат върха." Или пък: "Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока!" Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно ... ... Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре ... Тълпата продължавала да крещи: "Толкова е трудно!!! Никой няма да успее!" Все повече жабчета се уморявали и се отказвали ... ... Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре ... Това няма да се предаде! На самия края всички други вече се били отказали да изкачат кулата. С изключение на онова мъничко жабче което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха ! ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи? Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта? Оказало се, че... Победителят бил ГЛУХ!!!! Поуката от тази история е: Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте ... … защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези които носите в сърцето си! Винаги мислете за силата, която носят думите. Защото всичко което чувате или четете повлиява на действията ви! Следователно: Бъдете ВИНАГИ… ПОЗИТИВНИ! И преди всичко: Бъдете ГЛУХИ когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ! Винаги си мислете: Аз мога да го направя! Титла: Re: Поука! Публикувано от: MrsSmith в Април 06, 2009, 12:41:37 pm :) ;) :) ;) :) ;) :) ;) :)
Един човек, прикрит от мрака чер, се вмъкнал във дома с червен фенер. Поискал бърза среща със мадам и казал: "- Двойна такса ще ви дам, но искам да ми се намери жрица със трипер, сифилис и с жълтеница!" "- Това което търсиш, тук го няма! Такава дама тука просто няма! Макар, че парламентът се преструва, че проституция не съществува, и няма кой закон да се приложи, та ред във занаята да се сложи, сами на реномето си държим! Не можем свой клиент да заразим! Тук стоката е много проверена, от всякакви зарази защитена! Но посветете ме ? Защо държите от срамна болест да се заразите?" "- Когато се завърна у дома си, аз най-напред ще заразя жена си! Жена ми със съседа газят лука! Съседката пък ? С доктора се чука! А докторшата - всеки в блока знае, че е любовница на полицая! Ще му го върна аз! Ще го науча да знае как се бие чуждо куче!" Мадам, тъй както на фотьойла си седяла и в скута кученцето си държала ? едно такова сладко, от онез, които се наричат "пекинез", в миг скочила с червенина обилна ? ще кажеш, че Осичката я жилна! "- Той биел кучета! Как няма срам! Такъв урок заслужен ще му дам! От гняв и възмущение треперя! Почакайте, сега ще ви намеря!..." Тя бързо в болниците позвънила и някакво момиче там открила: съвсем-съвсем отскоро заразено и в формулярите неотразено. Мадам, без за секунда да се мае извикала го, пуснала им стая със всякакви удобства, и дори не им прибрала никакви пари! И после всичко както планът бил: мъжът съпругата си заразил. След две недели ?Как , добре се знае ? с такава болест бил и полицая. Дотука всичко пито и платено! И кучето - достойно отмъстено! Но тука работата се проточва. По-точно - тя едва сега започва! Тоз полицай такъв развратник бил, че целия участък заразил! В участъка, макар и без нагайки, отскоро служат доста полицайки! А кой на полицайка ще откаже! На полицай не се отказва даже! Особено на "Катаджийски палки"! Големи глоби, а заплати малки! При тази безработица и глад... Накратко пламнал областният град! А "Областният" дейност имитира и постоянно кметовете сбира ? да им раздава "ценни" указания и да заплашва с "тежки" наказания! Пък кметовете са така петимни за ден до два да бъдат анонимни! И в любовта такива са безумци! Накратко скоро пламнало Кратунци! След туй, от на Винета махалата, едно след друго пламнали селата. А след това, чрез прелетните птици, високо над опънатите жици, пандемията тъй се разразила, че целите Балкани поразила! Накратко ? Станала беля голяма! Сега поуките от тази драма: 1. Помнете, че каквото да се случи, не трябва да се бие чуждо куче! 2. За да сте здрави и за да сте живи, любов правете със презервативи! ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D Титла: Re: Поука! Публикувано от: biguto в Април 06, 2009, 11:11:47 pm МОЛИТВАТА на ЕДИН МЪЖ
Една сутрин Той се събуди в ужасно състояние. Чувстваше се толкова отпаднал, беше така изморен, болеше го навсякъде и трябваше да положи доста усилия, за да успее да се надигне от леглото. Никак не му се ходеше на работа този ден. Но..., нямаше как, трябваше да отиде. И в този момент в съзнанието му се прокрадна странна мисъл, която в следващия миг се превърна в желание и той искрено се помоли: - Господи! - рече отчаяно той - Всеки ден отивам на работа и в продължение на 10 дълги часа се трепя като магаре за доброто и благополучието на семейството ни, а съпругата ми... Тя просто си стои по цял ден вкъщи и дори не подозира, какво ми е на мен. Моля те, Господи, направи така, че поне за един ден тя да мине на моето място и да види, да разбере колко трудно е да си Мъж!... И... колкото и невероятно да звучи, молбата му бе чута и желанието му се осъществи. На следващата сутрин Той се събуди... в тялото на жена си! А ролите им вече бяха разменени... Скочи веднага Той... всъщност нали вече Той беше се превърнал в Тя! Стана Тя и отиде право в кухнята, за да приготви закуска за съпруга си, после отиде да събуди децата, нагласи им дрехите, които да облекат, направи и тяхната закуска, изчака ги да се нахранят и ги заведе на училище. Когато се върна отново вкъщи, разтреби наоколо, изми натрупалите се мръсни съдове, после лъсна банята, изтърка тоалетната, пусна пералнята с насъбралото се пране. Имаше няколко неща и за химическо чистене, тях пък занесе, когато излезе за банката, където трябваше да се нареди и да чака на дълга опашка, за да плати фактурите. Като приключи и с тях, отиде да напазарува продукти за вечерята. Когато се прибра вкъщи, с увиснали от тежките чанти ръце, вече беше станало обяд. Хвана се да почисти, забърса праха, разтреби в кухнята и запретна ръкави да направи кекс за децата, които щяха да се приберат след малко. Докато той се опече, вече беше станало време да отиде да вземе малките от училище. По пътя си говори с тях, разпитва ги как е минал денят им, дали са имали някакви проблеми. Като се прибраха вкъщи, ги изчака да се преоблекат, викна ги в кухнята, сервира им кекс и мляко, за да се подсилят и после да отидат да си подготвят уроците и домашните за следващия ден. Междуврменно се сети, че трябва да оглади прането, което пусна сутринта. Когато приключи с гладенето, вече имаше време само колкото да приготви вечерята. Веднага се хвана да обели картофите, почисти и нагласи останалите продукти, извади месото от хладилника и също го обработи и подготви за печене. Докато те станат готови, направи и салатата. Когато съпругът й се прибра от работа вечерта, Тя тъкмо подреждаше приборите на масата. След като приключиха с вечерята, стана и отиде да направи кафе на мъжа си, И докато Той го пиеше пред телевизора, Тя се върна в кухнята да разчисти и измие съдовете. Когато приключи с тях, взе няколко портокала, изстиска сока им и добави към него малко водка. Сервира питието на съпруга си, а за децата обели и наряза плодове. След като нагласи дрехите, които децата и съпругът й щяха да облекат на сутринта, отиде да сложи децата да си легнат, Разбира се, разказа им и приказка за лека нощ. Тъкмо когато вече си мислеше да отиде в хола, за да погледа малко ТВ и да разгърне някой вестник или списание, Той я повика в спалнята.Стана и отиде при него. Все пак Той цял ден беше се трудил заради тях, беше много изморен и имаше право да се отпусне и релаксира малко сега. А и това си беше част от задълженията й като съпруга... Като се събуди на следващата сутрин, първото нещо, което Той направи, беше отчаяно да се помоли отново на Бог: - Мили Боже, прости ми, моля те! Не съм знаел какво говоря и какво си пожелавам. Сега осъзнавам, колко съм се заблуждавал, като си мислех, че ежедневието на жена ми е леко и безгрижно. Моля те, Господи, върни нещата така, както си бяха преди... А Господ отговори: - Да, виждам, че си взе поука от преживяното. Ще поправя нещата, всичко ще се върне по местата, обаче... ще трябва да почакаш 9 месеца. - Девет месеца ли? Но защо?! - попита недоумяващо. - Защото снощи Ти... забременя! Титла: Re: Поука! Публикувано от: MrsSmith в Април 09, 2009, 12:36:44 pm Радостта от живота Виетнамския будистки монах и философ, Тич Нан Хан, пише за насладата от пиенето на чаша чай. Трябва да си напълно буден за настоящия момент, за да се наслаждаваш на чая. Само в осъзнаването на настоящето, твоите ръце чувстват топлината на чашата. Само в настоящето ти можеш да усетиш аромата, да вкусиш сладостта, да оцениш деликатността. Ако размишляваш за миналото или се безпокоиш за бъдещето, ти ще изпуснеш напълно радостта от пиенето на чаша чай. Ти ще погледнеш в надолу към чашата, и чаят ще е изчезнал. С живота е по същия начин. Ако не си напълно буден за настоящето, ти ще се огледаш и той вече ще е свършил. Ще изпуснеш аромата, деликатността и красотата на живота. Ще изглежда така сякъш живота е минал покрай теб като на лента. Миналото е свършено. Поучи се от него и го остави да си замине. Бъдещето даже все още не е тук. Планирай го, но не си губи времето да се безпокоиш за него. Безпокойството е безмислено. Когато спреш да преживяваш това, което вече е станало, когато спреш да се притесняваш за това, което може никога да не стане, тогава ти ще живееш в настоящия момент. Тогава ще започнеш да усещаш радостта от живота. Браян Уайс Титла: Re: Поука! Публикувано от: f.u.l.l.m.o.o.n в Април 14, 2009, 03:29:13 am "Умението да обичаш"
Дон Мигел Руис Имало едно време един учител,който говорел пред тълпата,а посланието му било тъй прекрасно,че всички се трогвали от думите му за любовта. Един мъж сред множеството попивал всяка дума,изречена от Учителя. Този човек бил много скромен и имал голямо сърце. Думите на учителя така го развълнували,че той изпитал желание да го покани у дома си. Когато учителят завършил словото си,мъжът си пробил път през тълпата,погледнал Учителя в очите и му казал: "Знам,че си зает и всеки жадува за вниманието ти. Знам,че едва ли имаш време дори да ме изслушаш. Но сърцето ми е така отворено и преизпълнено с любов към теб,че изпитвам необходимост да те поканяу дома. Искам да приготвя за теб най-хубавите ястия.Не очаквам да приемеш,но просто трябваше да ти го кажа." Учителят го погледнал в очите и отвърнал усмихнат: "Приготви всичко.Ще дойда." След това си тръгнал. При тези думи радост изпълнила сърцето на мъжа. Нямал търпение да посрещне Учителя и да изкаже любовта си към него. Това щял да бъде най-важния ден в живота му:Учителят щял да бъде с него. Купил най-хубавата храна и най-доброто винои намерил най-красивите дрехи,за да ги подари на Учителя. След това забързал към дома си,за да подготви всичко за идването на важния гост. Почистил цялата къща,приготвил най-прекрасното ядене и подредил красиво масата.Учителят щял да дойде. Мъжът чакал нетърпеливо,когато някой потропал на вратата.Той бързо отворил вратата,но вместо Учителя на прага стояла старица.Тя го погледнала в очите и казала: "Умирам от глад.Ще ми дадеш ли къшей хляб?" Мъжът малко се разочаровал,че не е Учителят.Погледнал жената и рекъл: "Моля,заповядайте". Настанил я на нароченото за Учителя място и я нагостил с приготвената за него храна.Но бил притеснен и нямал търпение тя да приключи с храненето. Старицата била трогната от щедростта на този човек.Благодарила му и си тръгнала. Едва отново подредил масата за Учителя,и на вратата се потропало. Този бил един странник,прекосил пустинята.Той погледнал мъжа и рекъл: "Жаден съм.Ще ми дадеш ли нещо за пиене?" Човекът отново останал малко разочарован,че не е Учителят. Поканил странника в дома си и го настанил на нароченото за Учителя място.Поднесъл виното,приготвено за Учителя. Когато странникът си тръгнал,мъжът отново подготвил всичко за очаквания гост. Някой отново потропал на вратата. Когато отворил,на прага стояло дете.То погледнало мъжа и рекло: "Умирам от студ.Ще ми дадеш ли одеяло да се загърна?" Мъжът бил малко разочарован,че не е учителят,но се взрял в очите на детето и сърцето му се изпълнило с обич.Бързо събрал приготвените като дар за Учителя дрехи и облякъл детето в тях. То му благодарило и си тръгнало. Човекът отново подготвил всичко за Учителя и чакал до много късно. Когато осъзнал,че той няма да дойде,изпитал разочарование,но веднага му простил. Казал си: "Знаех си,че не мога да очаквам Учителя да дойде в моя скромен дом. Макар да обеща,сигурно нещо важно го е отвело другаде. Учителят не дойде,но поне ми обеща да го стори и това е достатъчно,за да се чувствам щастлив." Бавно прибрал храната и виното и си легнал.Същата нощ сънувал,че Учителят му е на гости.Мъжът се радвал да го види,но не знаел,че сънува. "Учителю,ти дойде!Удържа на думата си!" Учителят отвърнал: "Да,тук съм,но бях тук и преди. Бях гладен и ти ме нахрани.Бях жаден и ти ме напои с вино.Мръзнех и ти ми даде дрехи.Каквото правиш за другите,правиш го и за мен." Мъжът се събудил с преливащо от щастие сърце,защото разбрал урока на Учителя. Учителят го обичал толкова много,че му изпратил трима души,за да му предаде най-великия урок:Учителят живее във всеки.Когато нахраниш гладния,когато даваш вода на жадния,когато обличаш мръзнещия,ти даряваш любовта си на Учителя.Бог е във всички нас. Титла: Re: Поука! Публикувано от: MrsSmith в Април 17, 2009, 11:24:17 am (Реших пак да постна нещо. :)Да постна ли казах? Извинете, да пейстна. ;D)
Притча за цар Давид Преди да умре, цар Давид повикал сина си, бъдещия цар Соломон. — Ти вече си бил в много страни и си видял много хора — казал Давид. – Какво е твоето мнение за света? — Навсякъде, където бях - отговорил Соломон, — царят несправедливост, глупост, зло, нещастие. Аз не знам защо нашият свят е устроен така, но искам да го променя. - Добре. А знаеш ли как да направиш това? - Не, татко. - Тогава чуй. И цар Давид разказал на бъдещия цар Соломон следната история. Отдавна, много отдавна, когато светът бил млад, на земята живеел един единствен народ. Управлявал го Цар, чието име не е стигнало до нас. Той имал четири деца - техните имена също са потънали във Времето. Когато дошло време царят да умре, той повикал четиримата си наследника и им завещал да носят на хората Справедливост, Мъдрост, Добро и Щастие. Несправедливостта – сказал той, възниква заради това, че човек се отнася към света много пристрастно. За да бъде справедлив, човек трябва да се избави от властта на чувствата си. Той трябва да постъпва така, сякаш светът съществува независимо от него. "Светът съществува, а аз не съществувам" - за справедливия човек е важен само този принцип. Глупостта — продължил той, – възниква, защото знаейки съвсем малко за огромния и многообразен свят, човек съди за него само от позициите на своето знание. Както е невъзможно да се изгребе морето, така е и невъзможно да се познае света изцяло. Разширявайки своите знания, човек само преминава от по-голяма глупост към по-малка. Затова е мъдър онзи човек, който търси истината не в света, а в самия себе си."Аз съществувам, а светът не съществува" - от този принцип се ръководи мъдрецът. Злото – казал Царят, — се появява, тогава, когато човек противопоставя себе си на света. Когато заради своите цели, се намесва в естествения ход на събитията и подчинява всичко на своята воля. Колкото повече човек се стреми да господства над света, толкова повече светът му се съпротивлява, понеже злото поражда зло. "Светът съществува и аз съществувам. Аз се разтварям в света." - ето основното за онези, които носят Доброто в света. И накрая, Нещастие изпитва онзи човек, комуто нещо не достига. И колкото повече не му достига, толкова по-нещастен е той. А тъй като на човека все нещо не му достига, то задоволявайки своите желания, той само преминава от по-голямо нещастие към по-малко. Щастлив е онзи човек, вътре в когото е целият свят - нему не може да му липсва нещо. "Светът съществува. И АЗ съществунам, целият свят е разтворен в мен" – ето формулата на Щастието. Царят предал тези формули на синовете си и скоро след това умрял. Наследниците му, като забелязали, че формулите на Справедливостта, Мъдростта, Доброто, Щастието си противоречат, решили да постъпят по следния начин. Те разделили целия народ на четири равни части и всеки започнал да управлява своята част. Един носел на хората Справедливост, вторият – Мъдрост, третият – Добро, а четвъртият – Щастие. В резултат, на Земята се появил Справедлив народ, Мъдър народ, Добър народ и Щастлив народ. Минало време и постепенно народите се смесили. Справедливите хора добре знаели какво е това справедливост, но изобщо не знаели какво е мъдрост, добро и щастие. Затова справедливите хора носели в света глупост, зло и нещастие. Мъдрите хора носели в света несправедливост, зло и нещастие. Добрите хора носели в света несправедливост, глупост и нещастие. А щастливите хора носели в света несправедливост, глупост и зло — така завършил своя разказ цар Давид. — Затова и на тебе, Соломоне, светът ти се струва толкова лош. — Разбрах всичко - отговорил Соломон. – Хората трябва да се научат на всичко едновременно – и на Справедливост, и на Мъдрост, и на Доброта, и на Щастие. Аз ще поправя грешката на наследниците на Царя. — Добре - казал Давид. — Но ти не отчиташ, че светът вече се е променил. Несправедливостта, злото и нещастието вече са се разбъркали сред хората. Те са породили страх. За да се победят тези пороци трябва преди всичко да се победи страха. — Тогава ми обясни как може да се победи страха. — Страхът е различен. Но най-главната му форма е следната: в радостта си хората се боят от смъртта, а в скръбта си – от безсмъртието. И само онзи, който познава цената и на радостта, и на скръбта, не се бои нито от смъртта, нито от безсмъртието. ... Отдавна е живял Цар Соломон, но хората още го помнят. Наричали го Справедливия, Добрия, Щастливия и Безстрашния Титла: Re: Поука! Публикувано от: MrsSmith в Април 17, 2009, 11:27:56 am Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал едно пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого. Първия ден той забил 37 пирона във вратата. През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден. Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони. Накрая, дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата. Тогава той отишъл при баща си и му казал новината. Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път когато не загуби терпение. Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил всички пирони. Бащата го завел при вратата: - Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата! Тя никога няма да бъде същата както преди. Когато се скараш с накого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата. Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава. Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата. Приятелите – това е най-рядко срещаното богатство! Те те карат да се усмихнеш и те ободряват. Те са готови винаги да те изслушат. Те те подкрепят и ти откриват сърцето си. Титла: Re: Поука! Публикувано от: MrsSmith в Април 17, 2009, 11:32:19 am Шестте грешки на човека: 1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите. 2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени. 3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим. 4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания. 5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим. 6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот. Марк Тулий Титла: Re: Поука! Публикувано от: war4ce в Май 01, 2009, 10:31:08 am Ден преди раждането си дете попитало Бог:
-Не знам защо ще се появя на този свят? Какво трябва да правя? Бог отговорил: - Ще ти подаря ангел, който винаги ще е с теб. Той всичко ще ти обясни. - Но как ще го разбирам, аз не знам езика на ангелите? - Ангелът ще те научи на своя език. Той ще те пази. - А как е името на този мой ангел? - Не е важно как се казва, той има много имена. Ти ще го наричаш Мамо! Титла: Re: Поука! Публикувано от: war4ce в Май 01, 2009, 10:39:49 am Откъс от "Малкият принц" Антоан дьо Сент Екзюпери
XXI Тъкмо тогава се появи лисицата. - Добър ден - каза лисицата. - Добър ден - отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо. - Тук съм, под ябълковото дърво... - Коя си ти? - каза малкият принц. - Много си хубава... - Аз съм лисица - рече лисицата. - Ела да поиграем - предложи й малкият принц. - Толкова съм тъжен... - Не мога да играя с теб - отвърна лисицата. - Не съм опитомена. - Ах, извинявай - каза малкият принц. Но като помисли, добави: - Какво значи "да опитомиш"? - Ти не си оттук - рече лисицата, какво търсиш? - Търся хората - каза малкият принц. - Какво значи "да опитомиш"? - Хората имат пушки - каза лисицата - и ходят на лов. Много е неприятно! Отглеждат и кокошки. Интересува ги само това. Ти кокошки ли търсиш? - Не - каза малкият принц. - Търся приятели. Какво значи "да опитомиш"? - Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш". - Да се обвържеш ли? - Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... - Започвам да разбирам - каза малкият принц. - Има едно цвете..., мисля, че ме е опитомило. - Възможно е - каза лисицата. - На Земята могат да се видят всякакви неща... - О, не е на Земята - каза малкият принц. Лисицата бе много озадачена: - На друга планета? - Да. - Има ли ловци на тази планета? - Не. - Това е интересно. А кокошки? - Не. - Нищо не е съвършено - въздъхна лисицата. Но пак се върна към мисълта си: - Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата... Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц: - Моля те... опитоми ме! - каза тя. - На драго сърце - отговори малкият принц, - но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща. - Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата. - Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме! - Какво трябва да направя? - попита малкият принц. - Трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш малко по-близо... На другия ден малкият принц се върна. - По-добре идвай в един и същи час - каза лисицата. - Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си... Необходими са обреди. - Какво е обред? - попита малкият принц. - И това е нещо отдавна забравено - каза лисицата. - Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове. Моите ловци например имат един обред. В четвъртък танцуват със селските момичета. Така четвъртък е един прекрасен ден! Аз ходя на разходка чак до лозята. Ако ловците танцуваха, когато им хрумне, всички дни щяха да си приличат и аз нямаше да имам миг покой. Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването: - Ах! - каза лисицата. - Ще заплача. - Ти си виновна - отвърна малкият принц, - не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя... - Разбира се - каза лисицата. - Но ще плачеш! - рече малкият принц. - Разбира се - каза лисицата. - Тогава не печелиш нищо! - Печеля - отговори лисицата - заради цвета на житото. И добави: - Иди да видиш отново розите. Ще разбереш, че твоята е единствена на света. После се върни да се сбогуваме и ще ти подаря една тайна. Малкият принц отиде да види пак розите. - Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света. И розите много се смутиха. - Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза. И се върна при лисицата. - Сбогом... - каза той. - Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите. - Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни. - Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна. - Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни. - Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза... - Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни. Титла: Поука! Публикувано от: gillmour в Май 02, 2009, 12:05:28 pm Предаданите се оттеглят с достойнство от мястото където са били използвани!
Загърбих толкова много любими места (форуми, тракери, сайтове) заради приятелите. Поуката: Не губи приятелите заради собствената гордост. Титла: Re: Поука! Публикувано от: blackie в Май 02, 2009, 12:22:06 pm Живял някога един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото били израснали заедно. Този приятел имал навика винаги, каквото и да се случи в неговия живот - добро или лошо, да казва: “Това е добре!”.
Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят приготвил пушките, но изглежда объркал нещо с едната от тях. Когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал какво се е случило и верен на навика си, казал: “Това е добре!”. На което разгневеният крал отговорил: “Не! Това НЕ Е добре!”. И го изпратил в затвора. След около година, кралят отишъл на лов в една много опасна местност. Канибали го хванали, вързали и до вечерта го завлекли в своето селище. Събрали дърва, донесли дълъг кол и завързали краля за него. Когато го доближили до огъня, забелязали, че палецът му липсва. Понеже били много суеверни, те никога не ядяли човек, комуто нещо липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви. Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече седял цяла година в затвора. Отишъл при него, освободил го и му казал: “Ти беше прав! Наистина беше добре, че палецът ми отлетя.”. И след като му разказал премеждието си, проплакал: “Чувствам се много виновен. Мисля, че това, което направих с теб, беше много лошо!”. “Не!” - отговорил приятелят - “Това беше добре!”. “Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?” “Ако НЕ бях в затвора, щях да бъда с теб при канибалите!...” - бил отговорът. Поука: Когато губиш не знаеш какво печелиш, когато печелиш не знаеш какво губиш. Титла: Re: Поука! Публикувано от: jolyp в Май 15, 2009, 11:28:45 am ОГЛЕДАЛОТО
Живял някога един крал. Той си построил огромен дворец. Това бил един дворец с милиони огледала. Абсолютно всичко, стените, пода и таваните били покрити с огледала. Веднъж в двореца притичало едно куче. Огледало се и видяло около себе си множество кучета. Те били навсякъде. И като достатъчно умно, кучето се озъбило, за да се защити за всеки случай от тези милиони кучета наоколо и да ги изплаши. В отговор всички кучета му се озъбили. Кучето почнало да ръмжи - срещу него всички кучета му отговорили със същото. Сега кучето било сигурно, че животът му е в опасност и започнало да лае. То започнало да лае с всички сили, много отчаяно. Но щом залаяло и онези милиони кучета също започнали да лаят. И колкото повече то лаяло, толкова по-силно те му отговаряли. На сутринта намерили нещастното куче мъртво. А то било там само, в двореца нямало никой, там имало само тези милиони огледала. Никой не се беше борил с него, защото не е имало кой да го направи, но то видяло себе си в огледалата и се изплашило. И когато започнало да се сражава, отраженията в огледалата също влезли в бой. То загинало в борбата с милионите собствени отражения, които го заобикаляли от всички страни. ПОУКА : Светът е само едно отражение, той е едно огромно огледало... Титла: Re: Поука! Публикувано от: jolyp в Май 15, 2009, 11:31:46 am Легенда за ПРИЯТЕЛСТВОТО В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал ма пясъка: "Днес моят най-добър приятел ме удари!" Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък: "Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!" Заинтригуван, приятелят му го попитал: "Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?" ПОУКА : "Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никoй вятър не може да го заличи..." Титла: Re: Поука! Публикувано от: jolyp в Май 15, 2009, 11:35:58 am МАГАРЕТО И СЕЛЯНИНЪТ
Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му мислел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение. Помислил си, че магарето е вече много старо, а кладенецът все едно трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят усилия, за да измъкне старото магаре. Той извикал съседите си да му помогнат да затрупа кладенеца. Всички дружно грабнали лопати и се заели да хвърлят пръст в кладенеца. Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително. После за всеобщо учудване притихнало. След като хвърлили няколко лопати пръст, селянинът решил да погледне и да провери какво е положението там, вътре. Бил изумен от това, което видял. С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магаренцето правело нещо невероятно. То изтръсквало пръстта от гърба си и стъпвало върху хвърлената пръст. Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят земя в кладенеца, всеки път животното се отърсвало и стъпвало върху насипаната пръст. Много скоро всички се изненадали, защото видели как магарето се показало над кладенеца, прескочило горния му край и с всички сили се понесло напред! ПОУКА : В живота си всеки ще се среща с много и всякаква мръсотия и всеки път животът ще му изпраща все нови и нови порции. Всеки път, когато върху теб падне буца кал, отърси се и тръгни нагоре и само така ще можеш да се измъкнеш от кладенеца. Всеки възникнал проблем е като камъка, върху който ако стъпим, ще преминем през ручея. Ако не се спираме и не се предаваме, можем да се измъкнем дори от най-дълбокия кладенец. ОТЪРСИ СЕ И ТРЪГНИ НАГОРЕ!! Титла: Re: Поука! Публикувано от: jolyp в Май 15, 2009, 11:43:37 am Едно куче и една котка
Едно куче и една котка били много добри приятели и споделяли всичко заедно. Един ден една мишка дошла и казала на кучето: – Хей, Шаро, знаеш ли какво каза писана за теб?! Цялото ви приятелство е измама, тя те е лъгала през цялото време, за да не я нападнеш и да не я убиеш!!! Когато кучето чуло това, веднага отишло при котката и започнало да вика: – Ах ти, винаги си ме лъгала. Дошло едно магаре и казало: – Веднага спрете! Мишката ви излъга, за да ви раздели!!! Когато кучето разбрало, веднага се извинило на котката. И те пак станали приятели, както преди и правят всичко заедно!!! ПОУКА : Дори някой да се опита да развали едно приятелство, то винаги се оправя рано или късно , но само ако е било истинско !!! Титла: Re: Поука! Публикувано от: MrsSmith в Май 16, 2009, 01:04:59 pm "Малки поуки за живота."
Хорас Джаксън Браун тук (http://www.vbox7.com/play:6500f7fc) Титла: Re: Поука! Публикувано от: jolyp в Юни 01, 2009, 11:35:24 am Как чувствата си играли на криеница (притча) Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила: — Хайде да играем на криеница, а!? ИНТРИГАТА повдигнала вежди: — Криеница? Що за игра е това? Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък. ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много. — Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА. Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно. Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му. — Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето. Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие. И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана). Не могли да намерят само ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач. ПОУКА : ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка... Титла: Re: Поука! Публикувано от: starsssss в Юни 07, 2009, 10:07:31 pm Живот със съдържание
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха. "Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща." И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък." Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири." Титла: Re: Поука! Публикувано от: starsssss в Юни 07, 2009, 10:12:03 pm Притча за въплъщаването
Спомняйте си тази притча тогава, когато сте в сложна ситуация и ще се изпълните с мъдрост и радост. Събрали се души на съвещание преди въплъщението си на Земята. И Бог попитал една от тях: - Защо искаш да се въплътиш? - Искам да се науча да прощавам. - На кого се каниш да прощаваш? Погледни душите какви са чистички, светли, любящи. Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо такова, заради което да се налага да им прощаваш. Натъжила се Душата, но повторила: - Аз така искам да се науча да прощавам! Тогава до нея се приближила друга Душа и й казала: - Не тъжи, аз те обичам толкова много, че ще бъда с теб на Земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението. Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш. Приближила се друга Душа и казала: - Аз също те обичам много. Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще се меси в живота ти и ти ще се учиш да прощаваш. Още една Душа се приближила и казала: - Аз ще бъда твоят началник и от любов към теб ще се отнасям към теб грубо и несправедливо, така че да изпиташ какво е да се прощава. Друга една Душа предложила да й бъде най-добрата приятелка и да я предаде, друга да й бъде злата и несправедлива свекърва и т. н. По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на Земята и се въплътили. Но се оказало, че да си спомнят за Себе си е сложно и трудно и те всички забравили своя договор. Повечето приели на сериозно живота си, започнали да се обиждат и гневят един на друг, забравяйки че сами са си съставили този сценарий и забравяйки най-важното – че те всички се обичат един друг! Титла: Re: Поука! Публикувано от: MrsSmith в Юни 17, 2009, 04:55:55 pm Приказка за стълбата
________________________________________ Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" - Кой си ти? - попита го Дяволът... - Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората! Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие. - Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие... Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци. - Вие мразите ония горе? - попита дяволът и лукаво се приведе към момъка. - О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме! Дяволът се усмихна: - Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам. - Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си. Дяволът пак се усмихна: - О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си! - Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека... - Ти пак ще чуваш! - успокои го Дяволът и му стори път. - Мини! Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна: - Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя! Момъкът спря и се вслуша: - Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... - И той пак се затече. Дяволът пак го спря: - За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти! Момъкът отчаяно махна ръка. - Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя! Дяволът: - Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи! Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни: - Виж голите им кървави меса. - Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози! През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си! - Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци... - Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си. Момъкът махна ръка: - Сърцето ли? Не! Това е много жестоко! Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно: - Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици. Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола: - Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко. - Напротив - най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си. Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби: - Да бъде! Вземи ги! ...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни. - Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът. - Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората! Титла: Re: Поука! Публикувано от: jolyp в Юни 17, 2009, 09:05:00 pm Приказка за любовта ....
________________________________________ Расли на едно клонче две листенца. Те се познавали още от малки. Съдбата на листенцата е такава, че определено ли е да са заедно, остават така за цял живот. И не могат да се движат и да избират къде да отидат. Минало време и листенцата пораснали. И както се очаквало и както обикновено става двете листенца се влюбили едно в друго. Любовта им била голяма и искрена и нямало по-голяма любов на света. Те двете били родени едно за друго, били щастливи и завършени. Но любовта им била толкова голяма, че всяко едно от тях се опитвало непрекъснато да покаже на другото колко много го обича и че не може да живее без него и любовта му. Всичко било прекрасно и за двете листенца не можело да има по-голямо щастие на света. Всичко това продължило дълго време. Един ден едното листенце, за да докаже на другото колко много го обича и като доказателство, че това ще продължи цял живот, изрязало част от себе си във формата на сърчице. Така то пожертвало целостта си и почувствало силна болка, но увереността му, че постъпва правилно била толкова голяма, че то я пренебрегнало. След това великодушно подарило частта от себе си на другото листенце. Другото листенце приело подаръка. То оценило жеста, но не му било достатъчно само да получи подарък, а искало да върне жеста. Така то решило да направи жест по-голям и красноречив, който да докаже, че неговата любов е по-голяма и истинска. Не можело да измисли нещо по-оригинално затова решило също да изреже от себе си парченце под формата на сърчице, но за да докаже, че обича повече изрязало по-голямо сърчице в гърдите си. Така всяко едно от листенцата загубило целостта си и имало дупчица в гърдите си. Но в същото време то притежавало част от същността на другото. Въпреки това всяко едно от тях започнало да се чувства странно и незавършено, но и двете не смеели да признаят едно пред другото как се чувстват и че може би са допуснали грешка. Всяко от тях се опитало да постави подаръкът който било получило на мястото на собствената си дупка, но имало разминаване и двете съжалили за това което са направили. Преди нещата били много по-добри. Всяко искало нещата да се върнат обратно и осъзнало грешката, която допуснало, но нищо вече не можело да се направи. Така листенцата разбрали, че любовта няма нужда от доказване, че когато я притежаваш трябва да си много внимателен, защото лесно можеш да я загубиш. Листенцето с по-малка дупка и по-голямо сърце след време решило и пришило сърцето върху празнината си. Кръпката била грозна, то така и никога не почувствало кръпката като част от себе си и вече никога не станало цяло и завършено. Все пак така успяло някак да прикрие дупката си. Другото листенце вземало по-малкото сърчице и го поставяло в дупката на мястото на сърцето си, но то все се провирало и падало. То пак опитвало, но сърчицето пак преминавало през него и така то продължавало своите опити, но никога не успяло да възвърне целостта си. И отношенията между двете листенца никога не станали както преди. Листенцето с по-малкото сърчице обвинявало другото, че не го обича достатъчно и така любовта си отишла завинаги. Двете листенца прекарали остатъка от живота си слети и обвиняващи се едно друго, защото любовта не обича да бъде сравнявана и да се съревновава. И трябва да обичаш когато си цял и завършен, а не поради това че искаш да прикриеш някаква празнина в себе си. Любовта изисква двамата да се раздават докрай без да мислят колко да дадат, защото има ли неравенство, любовта е наранена. И никога когато получиш любов не се опитвай да доказваш, че твоята любов е повече, защото ако мислиш, че даваш повече любов отколкото получаваш, в сърцето ти ще се отвори празнина и с нищо не ще можеш да я запълниш. И при всяка любов, листенцата-хора издълбават по едно сърчице в себе си. Отначало хората са цели и завършени, и колкото повече време минава, толкова по-пробити и разкъсани стават. Когато и последното сърчице, което могат да изрежат в гърдите си разкъса целостта им, те се превръщат в прах и разкъсани ненужни парченца, които тъжно падат на земята........ Понякога и най-добрите намерения могат да унищожат любовта. Титла: Re: Поука! Публикувано от: MrsSmith в Юни 18, 2009, 04:40:50 pm П ри Учителя Докуон дошъл монах,
бил умен и със самочувствие богат. Пред Учителя мъдър решил да покаже знания, опит и своята мъдрост даже: - Не съществуват Буда, нито битието, няма ни радост, ни болка в сърцето. Нищо не можеш да дадеш и получиш и няма смисъл на мъдрост да се учиш. Истинската и ясна природа на нещата без заблуждения се явява пустотата. Слушал Учителят спокойно и тихо, пушил си лулата и се усмихвал хитро. Щом свършил монахът своята тирада, учителят го ударил силно по главата. Обиден, монахът изпаднал във ярост, неразбиращ защо Учителят го ударил. Отговорил Учителят както подобава на гнева на монаха с кроткост и благост: - Щом нищо не съществува и светът е измама, от къде се взе този гняв във душата ти тогава?! Титла: Re: Поука! Публикувано от: jolyp в Юни 22, 2009, 08:54:43 pm ПРИКАЗКА
Живеел във царство далечно един млад, надарен и добър господин. За други живеел той всеки свой ден и хляба делил "Три за теб, две за мен". Веднъж на разходка със коня бил той. Застигнат бил от дъждовен порой. Под клони вековни намерил закрила от ураган разфучал се във своята сила. Воят отминал, човекът излязъл, отново във свойта посока навлязъл. Дъгата дъждовна му радва очите, дъхът на озон му изпълва гърдите. Но там край реката, разлята в море, той чул един глас - за помощ зове. От коня си скочил, въжето свалил, удавник в последна минута спасил. Постъпил тъй както винаги пак - бохчата извадил пред тоя селяк и хляба отново така разделил, над този удавник той се смилил. Сега онзи казал: Ах! Ти си тъй лош! Не виждаш ли? Аз съм един беден Гаврош. Как можеш към хляба си ти да посягаш? Аз съм удавник. На мен се полага. Човекът се смаял от тия слова. Прибрал си празната своя бохча. Обратно той към дома си поел, в сърцето широко обидата взел. Отминало време и ето че пак объркал конците тоя юнак - добрата постъпка друг не разбрал, нарекъл го "лош човек, злобен, нахал". Години изтекли, коси побелели, тъга и обида в очите му спрели. Човекът не вярвал във своята правда, и нищо съня му не идва да радва. Тогава в гората намерил врабче със счупено малко нежно крилце и там в самотата на своята хижа към малкото птиче положил той грижа. След време врабчето отлита далече, но старецът знае със сигурност вече, че има там нейде високо в небето една любов искрена - таз на врабчето.................... --- Титла: Re: Поука! Публикувано от: jolyp в Юни 24, 2009, 12:52:43 pm Властта на мишките (Басня)
Сдобил се плъх с пари и слава, но някакси не бил щастлив. Да има власт му по приляга и мишия съвет да свика се решил. От днес излизаме на светло. Ще нищим ний държавните дела. Сиренцето да си разделим наедро и всеки да си вземе по кило. Сдобили се със власт горките мишки, с Лъва сближили се тъй хитро те. Гората, казали, ще цъфне и ще върже, тъй както в най-добрите векове. Минало се време оттогава. Плъховете днес са веч царе. Мишки правосъдие раздават над птици, гъски и овце. Лъвът се скри във миша дупка. Свраката му стана глашатай. Лисицата затъна с двата крака. С боклука пък заема се Вълка. Всеки днес в гората се спасява. Сладкопойни птички вече са на юг. Другите натикаха се в миши дупки, за малко сиренце и днес скърбят. Гората тъне в мърсотия и омраза. Мишките редят закони след закон. И ето избори в гората наближават, трябва мишките властта да задържат. Обитателите горски тихо страдат и чакат своя ред. В гората всеки вече знае: Сиренето е безплатно единствено тогава, в капан за мишки щом го наредят. Титла: Поука! Публикувано от: SYSTEMATIC_CHAOS в Юни 24, 2009, 08:39:51 pm Теория на Бизоните
Едно стадо бизони може да се движи най-много със скоростта на най-бавния бизон. Когато стадото е нападнато, най-бавните и слаби животни загиват първи.Тази природна слекция като цяло е добра за стадото, защото общата скорост и здраве на цялата група се подобрява от редовното убиване на най-слабите индвиди. По подобен начин и човешкият мозък може да работи толкова бързо колкото работи най-бавната мозъчна клетка. Сега както на всички е известно алкохола (апнеата) убива мозъчни клетки, но естествено атакувани са първо най-бавните и слаби клетки. По този начин редовната консумация на алкохол (практикуване на апнеа) елиминира най-слабите мозъчни клетки правейки мозъка по-бърза и по-ефикасна машина! Поуката: Пийте повече бира за да сте по-умни! ;) Титла: Re:Поука! Публикувано от: jolyp в Юни 30, 2009, 05:49:39 pm Приказка за Завистта.............
Било някога, много отдавна. Страшен морски звяр обитавал морските дълбини. Наричали го Демонът на завистта. Когато бил малък, бил прекрасен като ангел, но завистта полека-лека го превърнала в най-грозния обитател на планетата. Поотраснал и постепенно заприличал на змей и на крокодил едновременно. Демонът на завистта мразел целия свят, защото, както сигурно се досещате, винаги намирал за какво да завижда на всяко живо същество. Някой му се струвал по-красив, друг – по-щастлив, трети – по-умен… И така нататък, и така нататък… Живеел в непрекъсната злоба и цялото си време посвещавал да потапя или да поглъща цели кораби. Попадналия между зъбите му човек тутакси го схрусквал като бисквитка. Минали векове и ужасното морско чудовище остаряло, а силите му започнали да го напускат. То разбрало, че въпреки всичките си старания да унищожи света, животът продължавал. Причината била ясна. Чудовището имало власт само над моретата и океаните, но не и над сушата. От безпомощност и яд започнало да се самоизяжда. Отхапвало части от тялото си, късало парченца от крайниците си, но след това раните му не можели да заздравеят. Престанало да се движи и да се храни. Настъпил предсмъртният му час. Демонът на завистта повикал единствената си дъщеря, за да се сбогува с нея. - Енви, аз умирам! Ти ще наследиш всичко, което имам, и ще довършиш моето дело. Знай, че ти си по-силна от мен, защото твоята майка беше земна жена. Затова ти ще можеш да властваш не само над моретата и океаните, но и над сушата. Давам ти моя отровен спрей, с който ще можеш да впръскваш в душите на хората завист. Едва сега разбрах, че вместо да ги убивам, на хората е трябвало да давам от моята завист и те сами щяха да се погубят взаимно. Спреят никога няма да свърши. Пази го и го използвай на воля. Когато отровиш със завист и последния земен човек, планетата ще бъде само твоя. Ти ще властваш над нея завинаги. Помни още, че спреят действа само върху намръщени, недоволни, сърдити хора. Видиш ли усмихнат и добронамерен човек, подмини го и чакай мига, когато той ще се почувства слаб и беззащитен. Тогава му вкарай отровата. Енви, чието име буквално значи „завист”, била любопитна и напориста девойка. Умът й се намирал в гъстите черни коси и не била способна да мисли логично. Тя наследила от баща си желанието да поразява мними и реални врагове, но за целта използвала лъжливия си заядлив език. Освен това гледала глупаво и все се мъчела да измисли как да подхлъзне или измами своята жертва. Около Енви се виждали само руини и пустош. Тя живеела в пълна самота, защото никой не искал да я доближи. Не била способна да се гордее със себе си, тъй като смятала, че е неудачница за разлика от всички други хора. Вярвала, че животът е безкраен низ от несправедливости. По тази причина тя не желаела никому добро освен на себе си. Старият демон умрял, но Енви нямала време да страда за него, защото вече си представяла, че е скорошна властелинка на света. След като получила отровния спрей, с който да заразява хората с вируса на завистта, сърцето й за пръв път се изпълнило с радост. Без да губи време тръгнала по света. Повечето хора, които срещала, били такива, каквито искала – с навъсени лица и недоверчиви погледи. Пръсвала частички завист върху тях, които бързо прониквали в душите им. Завистта мигом пораждала омраза и злоба към околните. Заразеният човек започвал да вярва, че е нещастен, защото някой друг го превъзхождал с нещо. Така приятелки се разделяли, понеже едната започвала да завижда на другата, заради това, че е по-красива. Мъже спирали да си говорят, защото единият се ядосвал, че другият си е купил хубава нова кола. Деца разваляли приятелството си, тъй като едното се дразнело, че другото си има по-интересни играчки. Тийнейджъри скъсвали отношенията си, защото единият можел да си купува по-модерни дрехи от другия. Съученици намразвали другарчетата си с по-висок успех. Колеги от една фирма започвали да завиждат на онзи, който по-бързо се издигал в кариерата си. И така нататък, и така нататък… Причини за завист се появявали лесно и бързо, но колкото и глупави да изглеждали отстрани, хората страдали истински. За жалост, завистниците измъчвали не само себе си, но търсели начини как да навредят на щастливците. Едни отмъщавали с груби, обидни думи и демонстрирали неуважението си. Други клюкарствали и сплетничели. Трети интригантствали. Четвърти клеветели. Пети лъжели безобразно. Шести биели. Седми… убивали от завист. Енви била във възторг от постигнатото. Завистта отравяла първо душата, а след това и целият човешки организъм. Някои започвали тежко да боледуват, влошавали здравето си и умирали, а други се избивали. Така човечеството било изправено пред самоунищожение. За да изпълни изцяло пъкления си план, на Енви й пречели само онази част от людете, които се радвали на малкото, което имали, и чуждият успех не ги натъжавал. Това били лъчезарни хора, с усмихнати лица и добри сърца. Те знаели, че всичко е в техните ръце. Били уверени в собствените си сили. Не обвинявали другите за своите неуспехи, а се учели от грешките си. ПОУКА : Тук завършва приказката за завистта. Сигурно ще попитате защо тя не е довършена. Защото Завистта и днес продължава да върви по света и да впръсква отровата си в човешките души. Какво ще се случи по-нататък, все още никой не може да предскаже. Развръзката предстои. Дали Завистта ще успее да погуби човечеството, зависи само от нас, хората. Титла: Re:Поука! Публикувано от: Lets Go_beibi в Август 07, 2009, 06:18:13 pm Всичко на този свят се връща рано или късно...колкото добро направиш...толкова и ще получиш...колкото зло сториш...толкова и ще ти сторят...закон на природата...баланс и равновесие......а ние сме част от природата...такъв е живота...един умира друг се ражда...колкото тъмнина има по света...толкова и светлина...абсолютно всичко е 50 на 50...с вариращи 2процента...това е истината...никой да не си прави илюзии,че нещо ще му се размине,ще се забрави и така нататък...накрая всичко е пито-платено...баланса възстановен.
Поуката всеки да си направи сам !!!! Титла: Re:Поука! Публикувано от: Rebelion в Септември 09, 2009, 11:36:06 am Един човек си вървял и видял друг с оръфани дрехи, който бил седнал на земята с протегната напред празна длан.
Погледът на просещия не бил много жив, свеждал главата си надолу. Човекът си казал: “Няма да му давам пари, щом плаща с достойнството си за тях...” и го отминал. След няколко дни човекът минавал по същия път и се повторила ситуацията. Просещият отново гледал надолу. Тогава човекът му казал: “Ти не гледаш никого в очите, как очакваш някой да ти даде нещо?” Просещият вдигнал глава и го погледнал. Гледали се мълчаливо известно време. Човекът тръгнал по пътя си, а просещият се провикнал към гърба му: “Хей, ти нищо не ми даде!” Тогава човекът се обърнал и в движение му отвърнал: ”Напротив, но ти май не забеляза какво!” Може ли някой да ни върне достойнството ??? ако ние не го искаме... Титла: Re:Поука! Публикувано от: after_never в Ноември 27, 2009, 09:19:18 pm Учителката в едно училище , попитала децата дали могат да и разкажат случки от тяхното ежедневие , които са им показали някаква поука.Първо започнало едно момиченце:
- Ние имаме ферма за пилета . Веднъж татко сложи в инкубатора 20 яйца ,а се излюпиха само 12 пиленца . Поуката от тази случка е че пилетата се броят когато се излюпят. Друго момиченце продължило : -Ние също имаме ферма.Веднъж татко събра всички яйца в една кошница ,сложи ги в колата и тръгнахме да ги продадем на пазара.По пътя обаче колата друсна , кошницата се обърна и всичкиа яйца се счупиха.Поуката от тази случка е никога да не слагаме всички яйца в една кошница. Много добре казала учителката - някой друг ще сподели ли ? Тогава едно момченце започнало : -Моя татко пък ми е разказвал за моята леля.Тя била интересен човек и дори пилот през войната.Веднъж докато била на мисия друг самолет я прихванал и отнесъл дясното и крило.Тя катапултирала насред вражеската територия , а разполагала само с бутилка уиски , картечница и мачете.Докато се спускала с парашута - изпила уискито.И се приземила пред цял полк от враговете.Тогава избила половината с картечницата , докато и свършили патроните , посякла повечето от другата половина с мачетето , докато то се затъпило и останалите удушила с голи ръце. - И каква е поуката -нетърпеливо извикала учителката ! -Поуката госпожо е :Стойте далеч от Jackass one sick bastard когато пие :D ;D :D Титла: Re:Поука! Публикувано от: Jackass one sick bastard в Ноември 27, 2009, 11:15:31 pm Един мъж цял нощ е*** жена си, а на сутринта умрял. Звънят й от моргата и казват, че на мъжа й още му стои. Какво да правят?
- Отрежете му го и му го пъхнете в зад**ка! - казва жената. Погребението. Накланя се тя към него в ковчега и шепне: - Боли, нали? ;D ;D ;D поуката : какво правят мъжете след се*с .... ПРЕЧАТ!!!! ;D ;D ;D боли нали !!!! ;D ;D ;D ;D Титла: Re:Поука! Публикувано от: after_never в Ноември 27, 2009, 11:44:05 pm Три проститутки си говорели коя най-много я е боляло.
Първата казала: "Мен най-много ме болеше първият път". Втората казала: "Мен най-много ме болеше един път с един негър, с един голям..." Третата казала: "Мен най-много ме болеше един път, когато си карах колелото без седалка и веригата ми захапа клитора". Поуката: Ако ти е кофти секса - по-добре си карай луноход по цариградско ;D ;D ;D Титла: Re:Поука! Публикувано от: Jackass one sick bastard в Ноември 27, 2009, 11:56:56 pm ХАААААААААХАХАХХАХХАХХАХАХХАХАХАХ К'ЪВ СИ ОТВРАТИТЕЛЕЕЕЕЕН
;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D Титла: Re:Поука! Публикувано от: Jackass one sick bastard в Ноември 28, 2009, 12:07:53 am Тест за идиоти
1. Ако част от сульовците са пульовци, всички пульовци са путьовци, а всички путьовци са си ебали майката, то кое твърдение е вярно а/ сульовците са путьовци б/ путьовците са си ебали майката в/ пульовците са сульовци 2. Кое животно най-малко прилича на другите шест? Кон, кит, орел 3. Пепи е с 3 см по-висок от Пипи, Рени е с 2 години по-голяма от Пепи, но са еднакво високи, а Гошко е 195см. Кое твърдение е вярно? а/ Пепи е чвор б/ Пипи е ебати джуджака в/ Гошко е прост мутант 4. Ако Жорко тича с 5 км в час по-бързо от Сашко, а Сашко кара БМВ, то след колко време Жорко ще стигне до Благоевград? А/ нивгаш Б/ нявгаш В/ Сашко ще сгази Жорко на 31-ви километър Г/ Ако тича в насрещното – никога! 5. Продължете римата: “Ти си мойто бебе Кой те види все те …..” А/ требе Б/ тебе В/ изпълва с любов 6. Ако имате два равнобедрени триъгълника с общ сбор на ъглите от 170 градуса и един неравностранен квадрат с 5 страни, всяка от които дълга колкото хипотенузата на триъгълника, то кое от следните твърдения е вярно: А/ ебаси квадрата! Б/ егаси квадрата! В/ тая дето е начертала фигурите си бръсне триъгълника Г/ балимумамата 7. Жълтите фланелки са с 50% по-евтини от червените, които струват с 50% повече от жълтите. Хасан си купил три розови фланелки. Кое твърдение е вярно: а/ Хасан е ебати идиота б/ Хасан е боядисал фланелките при прането в/ Хасан е гей д/ тоя дето е правил теста е далтонист 8. Мони дал на Сульо 10 лв, за да не му тече кръв от нослето. Ако Сульо преди това имал с 10 лв, (понеже срещнал Гошко на път за училище) и в класа на Сульо има общо 18 човека, с колко парички ще завърши деня Сульо? А/ 230 лв, ако успее да добара Класната Б/ 160 лв, понеже двама от класа са болни В/ Ако Директора днес е без охрана, може да докара и 400 лв Г/ На кой му пука бе, курнишон? РЕЗУЛТАТ: Ако на всички въпроси сте отговорили правилно получавате максимален сбор от 133 точки .(Между другото нема начин да сте отговорили толкова правилно, защото аз лично проверявам тестовете). Срещу скромната сума от 19.99 лева ще Ви изпратя адресите на всички учебни заведения за идиоти и младежи с умствен недоимък, където ви е мястото! Титла: Re:Поука! Публикувано от: blackie в Декември 03, 2009, 12:58:14 am Когато си мислиш, че не те гледам Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш. * Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга. * Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните. * Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота. * Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ. * Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг. * Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат. * Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено. * Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна. * Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори. * Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм. * Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна. * Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам. * Изпращам това на всички онези хора, които зная, че правят толкова много за другите като си мислят, че никой не ги вижда. * Всеки от нас, родител, дядо и баба, роднина или приятел оказва влияние в живота на едно дете. Днес казах една молитва за теб. Как ще докоснеш нечий живот днес? Просто насочи някой към това, за да го прочете и може би ще ги накараш поне да помислят за тяхното въздействие върху другите. Титла: Re:Поука! Публикувано от: Deizi_Rock в Декември 19, 2009, 02:21:58 pm Общоприето е схващането , че човек се чувства наранен , когато не получава любов. Но не това ни наскърбява . Болката започва , когато не даваме любов. Родени сме , за да обичаме . Може да се каже че сме машини за любов , създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила , когато даряваме любов. Светът ни кара да вярваме , че нашето добруване зависи от хората , които ни обичат. Но това е изопачено разбиране , причина за много от нашите проблеми . Истината е , че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов. Въпросът не е в това , какво получаваме в замяна . Въпросът е какво даваме! Алън Коен Титла: Re:Поука! Публикувано от: Deizi_Rock в Декември 19, 2009, 02:55:26 pm Правенето на добро.. !
Прави добро без никой да разбира, че ти си направил доброто! Прави добро само когато Ти искаш да го направиш! Ако правиш добро и го разгласяваш, тогава не е ясно на кого точно правиш добро - на себе си ли, защото така ставаш популярен, печелиш симпатии и т.н., или на друг човек. Ако отпадне доброто към теб, ще направиш ли пак същото добро - ще помогнеш ли, ако ти самият не получиш нищо? А защо правиш доброто? От "кумова срама" - някой те е принудил? Или, може би, ти самият се нуждаеш от добро (любовта и симпатиите на другите, популярността) и затова правиш доброто. Много хитро - хем ти получаваш своето - измъкваш се от неловка ситуация или печелиш с елементарни средства лаври от другите, хем и някой спечелва от това. Така ли хитруваш? Ако не искаш да направиш конкретно добро, но го правиш от "немай къде", тогава ти липсват собствени критерии за доброто. Разсъждавай известно време върху темата, убеди себе си, че си прав и от тук нататък не допускай някой друг да взима решенията за правенето на добро вместо теб. Не се спотайвай и не отлагай! Много е важно да си наясно със себе си за правенето на доброто. Защото то може да е источник на радост, но може да причинява и страдания (напр. се "изсилиш" и дадеш всичките си пари за някаква "милосърдна" кауза и после гладуваш). И така, защо правиш доброто - за да спечелиш ти самият или за да спечели някой друг? Ако е за да спечелиш ти, по-добре измисли по-достоен начин да просперираш - на хората взе да им омръзва от правенето на добро по този начин. А ако е за да спечели друг, тогава мълчи. За другия е по-добре да не знае от кого е получил доброто - така ще се чувства по-малко задължен. Или искаш той да се чувства задължен! Към теб! Значи отново правиш доброто за себе си. Егото пак те е подвело. То все прави нещата за себе си, а ги поднася в благовидна форма така, сякаш ги прави за другите. (Егото постоянно ни разиграва, трябва да сме нащрек с него!) Запомни, ти правиш истинско добро, когато ти идва отвътре да го сториш. Ти се радваш, защото другият ще се зарадва. Ти се радваш, защото другият се радва. Изобщо и не помисляш да разкриваш, че ти си благодетелят, защото така би помрачил радостта на другия (той вероятно ще започне да се притеснява от теб), а значи и своята радост. Да, единственото нещо, което правиш за себе си, когато правиш добро е, че си подаряваш радост - радост, защото някой друг се радва... И така ще бъде до времето, когато освен да правиш добро, ти нищо друго няма да правиш, а съпътстващата радост ще е най-трайното чувство, което ще изпитваш. Тогава, вече нищо няма да правиш за себе си. Титла: Re:Поука! Публикувано от: MrsSmith в Декември 19, 2009, 04:55:43 pm ОТ УШИТЕ КЪМ СЪРЦЕТО - ПРИКАЗКА ЗА ТРИТЕ ЗЛАТНИ СТАТУИ Имало едно време две съседни кралства. Техните владетели никога не воювали по между си, но при всеки удобен случай и двамата се опитвали да доказват един на друг своята мъдрост и интелектуално превъзходство над другия. И всеки празник за тях бил поредният повод да демонстрират един на друг своето остроумие, затова винаги си измисляли и пращали много странни на пръв поглед подаръци... Един ден владетелят на едното кралство извикал при себе си най-добрия скулптор, който живеел в неговите владения и му възложил странна задача. Поискал от него да му извае от чисто злато три еднакви статуи на хора, всяка от тях висока около една педя. Една единствена разлика трябвало да има между фигурите, но това щели да знаят само те двамата със скулптора, и никoй друг... Не след дълго статуите били готови и когато дошъл рождения ден на владетеля на съседното кралство, те му били изпратени като специален подарък, придружени със следното писмо: "Скъпи съседе, Честитя ти празника с тези малки статуи. Макар на пръв поглед трите фигурки да изглеждат абсолютно еднакви, между тях има съществена разлика и една от трите е много по-ценна от останалите две. Когато откриеш коя точно е ТЯ, обади ми се..." Веднага щом прочел писмото, рожденникът започнал да разглежда обстойно всяка една от златните фигури, но на външен вид те не се различавали абсолютно по нищо... После заповядал на своите помощници да ги претеглят на най-точната везна в кралството, но пак нямало резултат - оказало се че грамажът на всичките бил абсолютно еднакъв... Събрали в двореца всички майстори на скулптори, които живеели по земите на кралството, всеки един от тях обстойно разглеждал и изучавал малките златни фигури, но никoй не успявал да открие каквато и да било разлика между тях... Дните се нижели, кралят все повече се тормозел, че не може да разплете загадката, а като го виждали такъв, се измъчвали и поданиците му. Вече нямало в кралството човек, който да не е чувал за златните фигури, но никoй не успявал да намери решението... Докато един ден не се получила вест от млад мъж, който преди време бил наказан от краля за своята дързост и неподчинение, и бил хвърлен в тъмницата за назидание. И понеже не му оставало нищо друго, кралят позволил на младежа да дойде в двореца и да погледне и той сатуите, с надеждата че може пък и да открие нещо... Довели младежа, дали му трите фигурки и го оставили да ги огледа. След дълго разучаване той помолил да му донесат едно парче тънка тел. Когато му я донесли, той взел първата статуйка в ръката си, промушил единия край на телта през ухото и като понатиснал мъничко, тя се подала от устата на фигурката. Взел втората, мушнал пак единия край на телта в едното ухо и след мъничко телта се подала от другото ухо. Накрая взел и последната фигурка, пак по същия начин вкарал телта в едното и ухо, но... този път тя не излязла от никъде. Имало едно малко тясно каналче, което водело към областта на сърцето, но влизайки там, телта не можела да продължи по нататък и да излезе от никъде... Тогава кралят най-после седнал и написал своя отговор на съседа си, от когото бил получил странния подарък: "Човек, при който влязлото от ухото излиза през устата, няма стойност. Онзи който приема през едното ухо, но бърза да го изкара от другото, също не е ценен. Важен е този, който умее да зарови в сърцето си онова, което е чул с ушите си... Благодаря ти за ценния подарък и мъдростта, която си вложил в него!..." Титла: Re:Поука! Публикувано от: Desert Rose в Декември 20, 2009, 10:18:48 pm Писмо на едно бебе до родителите му
''Скъпи родители, Аз идвам при вас като малко, незряло същество, но вече съм оформена личност. ще бъда при вас само за кратко - затова ми се радвайте. 1. Намерете време да откриете кой съм аз, по какво се различавам от вас и какво мога да ви дам. 2. Моля, когато съм гладен,давайте ми да ям. В твоето коремче, мамо, не познавах глада, а часовникът и времето са ми още чужди. 3. Моля, дръжте ме близо до вашите тела, милвайте ме,галете ме, целувайте ме, говорете ми. В твоето коремче, мамо, бях постоянно носен и живеех съвсем близо до теб. Никога не бях сам. 4. Надявам се, че няма да се разочаровате много, ако не се окажа съвършеното бебе от вашите мечти и надежди. Бъдете снизходителни и великодушни към самите себе си, ако и вие не се окажете съвършените родители, които бихте искали да бъдете. 5. Не очаквайте твърде много от мен,новороденото бебе, не очаквайте твърде много и от себе си като родители. Нека си дадем шест седмици - така да се каже като подарък за раждането. Шест седмици за мен, за да узрея, да се стабилизирам, да намеря своя ритъм, и шест седмици за вас,за да дойдете постепенно на себе си и да ме интегрирате в живота си. 6. Моля, не ми се сърдете, ако плача много.Имайте търпение с мен.С времето ще плача все по-малко и ще ви радвам с компанията си. 7. Грижете се за мен - гледайте ме внимателно, защото мога да ви кажа и без думи от какво се нуждая, как да ме утешите и какво ме прави доволен. Аз не съм тиранин, който е дошъл при вас, за да направи живота ви труден. Но единственият начин, по който в момента мога да ви дам да разберете, че нещо не е наред, е плачът. 8. Моля, никога не забравяйте, че съм много здрав и устойчив. Мога да преживея без мъка грешките, които вие правите, поне в началото, защото сте неопитни и се вълнувате. Докато ме обичате, всичко ще върви добре. 9. Моля, внимавайте и за себе си. Хранете се балансирано, давайте си достатъчно спокойствие, движете се на чист въздух, за да сте здрави и силни в часовете, които прекарваме заедно. Опитайте се да правите разлика между "важно" и "неважно", гледайте спокойно на нещата - така ще ми се радвате много повече. 10. Моля ви още, да поддържате и развивате връзката помежду си, защото тя е основата на моя живот и ми показва как да се науча да обичам хората. Може би в момента съм объркал живота ви, но не забравяйте, че това е временно. Благодаря и на двама ви. Вашето дете.'' Титла: Re:Поука! Публикувано от: Deizi_Rock в Декември 21, 2009, 12:22:13 pm Завистта е едно от най-разяждащите чувства, които носят някои хора със себе си. Завистта не е само за пари и богатство, а и за щастие, успехи, обич и какво ли не, та от завист се правят магии и какво ли още не. Хората на завистта са разядени душици, които вървят по пътя на самоизяждане и разлагане, ала могат да навредят и на други хора. Тя е част от невежеството на човешкия род, възпитанието и начина на живот.
Завистта, това е едно от най-лошите чувства което човек може да изпитва.Сравняването с другите и издигането им на пиадестал, че те са " победители" в живота който ни е даден да живеем, а не " загубители " както се чувстват в момент на някаква трудност или несполука.Но ако малко се позамислят, ще видят, че в живота несполука няма, и че най-негативният резултат е позитивен, защото от него ние се учим и израстваме духовно.Но докато всеки не се научи да живее собствения си живот, така непредсказуем и красив, а иска да живее живота на друг, той не само губи вярата в себе си, но се обрича и на вечно страдание, защото завистта го изяжда отвътре и душата му става празна, пуста и неспособна да обича и дава любов.И във вечното мислене, защо на мен все ми се случва това а на тях все по-хубавото,от загрижеността, че трябва да бъдат като " победителите " забравят кои са ,за какво са мечтали , какво са искал да постигнат, накрая дори немогат да си спомнят кои са всъщност.Всичко е толкова просто, но хората имат невероятната способност да усложняват нещата и сами да си налагат някакви правила и норми, да подръжават на някой и да губят собствената си идентичност. А в същност всичко е толкова простичко - приемаш живота си такъв какъвто е и му се наслаждаваш всяка секунда, не се упрекваш за нищо, нито обвиняваш когото и да било, защото светът е такъв какъвто е сътворен от БОГ! Лечението - пътят към доброто! Титла: Re:Поука! Публикувано от: Deizi_Rock в Декември 22, 2009, 01:26:35 pm Научих - колкото и добър приятел да ти е някой, той ще те наранява от време на време и трябва да му прощаваш за това . Научих - не винаги е достатъчно да ти простят другите. Понякога трябва ти самият да си прощаваш. Научих - независимо колко лошо ти е разбито сърцето, света не спира заради мъката ти. Научих - само защото двама човека се карат не значи, че не се обичат. И че само защото не се карат, не значи че се обичат. Научих - понякога трябва да поставиш човека преди неговите действия. Научих - няма нужда да променяме приятелите си, ако разберем че приятелите се променят. Научих - не трябва да бъдем толкова настоятелни, да открием някоя тайна. Тя може да промени живота ни завинаги. Научих - двама човека могат да гледат едно и също нещо, а да виждат нещо съвсем различно. Научих - има много начини да се влюбиш и да останеш влюбен. Научих - независимо колко приятели имаш, ако ти си тяхната опора, ще се чувстваш самотен и изгубен, когато те са ти най-нужни. Научих - живота ти може да бъде променен за часове, от хора които дори не те познават. Научих - че писането, както и говоренето, може да облекчи емоционалната болка. Научих - че хората на които държиш най-много в живота ти биват отнети твърде рано. Научих - въпреки че думата "любов", може да има много различни значения, тя губи стойност, когато се употребява прекомерно. Научих - че е трудно да се определи къде да се тегли чертата, между това да бъдеш добър и да не нараниш чувствата на хората, а и да защитиш това в което вярваш. Научих- че не остава ненаказано направено добро. Научих - че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия. Научих - че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука. Научих - че отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш. Научих - че не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си. Научих - че можеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути. След това е по-добре да знаеш нещо. Научих - че не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто което ти можеш да направиш. Научих - че не е важно какво се случва с хората Важното е какво правят те по въпроса. Научих - че за секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот. Научих - че колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни. Научих - че отнема много време, да станеш човека, който искаш да бъдеш. Научих - че е много по-лесно е да реагираш вместо да помислиш. Научих - че трябва винаги да се разделяш с тези, които обичаш с думи на любов. Може пък това да е последният път когато се виждате. Научих - че можеш да продължиш напред дълго, след като си решил че повече не можеш. Научих - че сме отговорни за това, което правим независимо какво чувстваме. Научих - че или контролираш отношението си към хората или то контролира теб. Научих - че независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало, страстта отминава и добре би било да има нещо друго да заеме мястото й. Научих - че герои са хората, които правят това което трябва се направи, когато трябва да се направи независимо от последствията. Научих - че да се научиш да прощаваш изисква практика. Научих - че има хора които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажат. Научих - че парите са калпав начин да си мериш успеха. Научих - че с най-добрия си приятел можем да правим всичко или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно. Научих - че понякога хората, които очакваш да те ритнат докато си на земята, ще бъдат тези, които ще ти помогнат да станеш пак. Научих - че понякога когато сме ядосани имаме право да бъдем ядосани, но това не ни дава право да бъдем жестоки. Научих - че истинското приятелство продължава да расте дори през големи разстояния. Същото се отнася и за истинската любов. Научих - че понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича, това не означава че не те обича с цялото си сърце. Научих - че зрелостта много повече зависи от това какъв опит си придобил и какво си научил от него, и много по-малко от това колко рожденни дни си празнувал. Научих - че никога не трябва да казваш на дете, че мечтите му са невъзможни или странни. Малко неща са по-унизителни, а и каква трагедия би било, ако ти повярват. Научих - че семейството ти няма винаги да те подкрепя. Може да изглежда странно, но хора с които не си роднина могат да се грижат за теб и да те обичат и да те научат отново да вярваш на хората. Семействата не са биологични. Научих - че понякога когато приятелите ми се карат, се налага да взема страна дори и аз да не искам. Научих - че колкото и да се опитваш да защитиш децата си, все нещо ще ги нарани и това ще нарани и теб. Научих - че независимо от последствията, тези които са честни със себе си стигат по-далеч в живота. Научих - че дори когато мислиш, че нямаш какво повече да дадеш, когато приятел повика за помощ, ти ще намериш сили да помогнеш. ... Титла: Re:Поука! Публикувано от: blackie в Декември 23, 2009, 08:35:19 pm Как трябва да се управлява
(седемте съкровища на управника) 1. Първото съкровище на управника е царицата. Това е принципът на приличие и разумност във взаимоотношенията. Когато живеете с някого, с когото можете да споделите своя живот – както мъдростта си, така и своите отрицателни качества, това ви поощрява да разкриете личността си. Вие не скривате нищо. 2. Второто съкровище на управника е министърът. Принципът за съществуването на министър изразява необходимостта да имате съветници. Съпругът или съпругата ви способствуват вашето благоприличие, имате и приятели, обезпечаващи ви със съвети и поддръжка. Говори се, че министърът трябва да бъде непостижим. Това означава да няма никакви замисли или тайни цели, способни да хвърлят сянка на дружбата му с вас. 3. Третото съкровище е генералът, който изразява безстрашието и защитата. Генералът е приятел, безстрашен приятел, защото той или тя не срещат противодействие, охранявайки ви и защитавайки ви. Когато ви помага, той прави всичко необходимо в дадената ситуация. Генералът е приятел, който действително ще се погрижи за вас, като противоположност на този, който само дава съвети. 4. Четвъртото съкровище е конят. Конят изразява трудолюбие, усърдие в работата и старателност в житейските ситуации. Вие не сте обхванати от мързел, вие непрекъснато вървите напред и работите с това, което ви се случва. 5. Петото съкровище е слонът, представляващ устойчивостта. Вас не ви духат ветровете на измамата или объркването. Вие сте стабилни като слон. Но слонът не пуска корени в почвата като дърво. Той се движи, ходи. Само с тази нагласа можете да вървите напред устойчиво и стабилно. 6. Шестото съкровище е скъпоценният камък на великодушието. Вие не просто задържате придобитите богатства, прилагайки предишните принципи, но също така се освобождавате и отдавате, бидейки гостоприемни, открити и весели. 7. Седмото съкровище е колелото. Съгласно традицията управникът на вселената държи златно колело. На равнището на личния живот колелото изразява властта над своя свят. Вие правилно и пълно заемате своето място в своя живот, така че всички принципи могат да действат съвместно и да ви осигуряват богат и достоен живот. Там, където съществува хармония има и фундаментално богатство. Ако искате да разрешите световните проблеми, вие преди всичко трябва да държите в ред собствения си дом, своя индивидуален живот .... Ако изучавате науката за управлението, първата ви стъпка трябва да бъде умението да управлявате собствения си дом, своя най-близък свят. Ако сте усвоили това изкуство, следващата стъпка ще бъде да помогнете на света, което ще се прояви напълно естествено. Ако не ви се удаде да научите това, съдействието ви, оказано на света, ще предизвика само усилване на хаоса. Чогям Трунгпа, "Шамбала – свещеният път на воина" Титла: Re:Поука! Публикувано от: chorapki в Декември 23, 2009, 08:46:25 pm Предварително се извинявам ако се повтарям и сте го чели :-[
Мозес Менделсон, дядото на известния немски композитор, в никакъв случай не можел да се нарече красавец. Освен че бил доста нисък, той имал и уродлива гърбица. Веднъж Мозес посетил един хамбургски търговец, който имал прекрасна дъщеря на име Фрумти. Мозес безнадеждно се влюбил в нея. На Фрумти обаче, непривлекателният му външен вид подействал отблъскващо. Когато дошло време да си върви, Мозес събрал кураж и се изкачил по стълбите до стаята и, за да опита за последен път да поговори с нея. Тя била красива като божествено видение, но изпълвала сърцето му с тъга, защото не желаела дори да го погледне. След няколко неуспешни опита да поведе разговор, Мозес срамежливо попитал: — Вярвате ли, че женитбите се предопределят на небето? — Да— отговорила му тя, с поглед забит в пода. — А вие? — Аз също — казал на свой ред той. — Там горе, на небето, при раждането на всяко момче, Бог му съобщава, за кое момиче ще се ожени. Когато се родих, Бог посочи бъдещата ми съпруга, а след това добави: „Но жена ти ще има гърбица." Ужасен, аз извиках: „О, Боже, жена с гърбица би било истинска трагедия. Моля те, Господи, дай гърбицата на мен, а тя нека бъде красива." Тогава Фрумти вдигнала глава и го погледнала в очите, сякаш била развълнувана от някакъв отдавна забравен спомен. Подала ръка на Мозес, а по-късно станала негова предана съпруга. Титла: Re:Поука! Публикувано от: звездююю в Декември 23, 2009, 09:27:38 pm “Да попиташ може да бъде моментен срам,
но да не попиташ и да останеш невеж, е доживотен срам.” Дао-дъ дзин" Титла: Re:Поука! Публикувано от: звездююю в Декември 27, 2009, 09:36:13 pm Започни от себе си
Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ В Криптата на Уестминстърското абатство: Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех. Но и тя изглеждаше непоклатима. В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уби, те не искаха и да чуят. Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си. Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а Кой знае, може би дори щях да успея да променя света. Титла: Re:Поука! Публикувано от: tbk515 в Декември 27, 2009, 09:57:27 pm " Добре приет и нежелан съм аз ! "
Франсоа Вийон (по-късно възпято от "Епизод") Титла: Re:Поука! Публикувано от: Deizi_Rock в Декември 28, 2009, 03:04:53 pm С ГОЛА ДУША .......
Веднъж при мъдрец дошла млада, красива девойка, цялата обляна в сълзи. -Какво да правя?-проплакала тя.-Винаги се старая да се отнасям добре с хората, никого да не обиждам, да помагам с каквото мога. И въпреки че с всички съм добра и ласкава, често вместо благодарност и уважение, получавам обиди и горчива насмешка. Даже някои се държат откровено враждебно с мен. За нищо не съм виновна и е толкова несправедливо и обидно! Посъветвайте ме какво да направя! Мъдрецът я погледнал с усмивка и казал: -Съблечи се гола и мини така през града! -Полудяхте ли?! Нали в този вид всеки би ме обезчестил и кой знае какво още направил! -Ето, виждаш ли!-усмихнал се отново мъдрецът.-Да разкриеш пред хората красивото си тяло се срамуваш. Защо тогава ходиш по света с гола душа? Тя е разтворена като тази врата. Всеки, който поиска, влиза в твоя живот и ако вижда твоите добродетели като отражение на безобразието на собствените си пороци, то се старае да те обиди, оклевети или унизи. Не всеки има мъжеството да признае, че някой е по-добър от него. Нежелаейки да се променя, порочният човек воюва с праведника. -Но какво да направя?-попитала момичето. -Да излезем, искам да ти покажа градината си. Навън той продължил: -Виж тези прекрасни цветя! Много години се грижа за тях и ги поливам, но нито веднъж не съм видял как се разпуква пъпката на цвете, макар че след това се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях. Бъди като цвете, разкривай сърцето си на хората бавно и незабележимо. Виж кой е достоен да бъде твой приятел и да твори добро, както се полива цвете с вода, и кой къса листчетата и тъпче цветята с крака. Титла: Re:Поука! Публикувано от: Deizi_Rock в Декември 28, 2009, 03:16:45 pm Жена с душа
На всеки срещнат раздаваше усмивки, светлина и частица от душата си. Срещаше хора и оставяше светлинка в душата им – от нейната светлинка, от нейната душа. Накрая – душа не й остана. Вече нямаше душа за раздаване и остана сама. Раздаваше докато имаше сили да раздава, а докато раздаваше с щедра ръка не се сети да се научи и да получава.Сега нямаше нищо. Даваше щедро на всеки поред, на мало и голямо раздаваше, ама й свърши давалото. Даваше на другите, за себе си не помисляше, а сега беше пуста душата й. Къщата й също опостя. Всеки си взе по нещо от нея за из път и продължи нататък. А тя остана сама в празната си от душа къща. Стоеше в тъмното и страдаше. Празна. Но се сети нещо и запали свещ. Да има светлинка, че ако душата й реши да се върне да намери пътя назад. Не искаше чуждо, защото и не знаеше да взема от чуждото. Май изобщо не знаеше да взема, да иска, да получава. Знаеше само да дава. Но днес й беше особено пусто и за това реши да си прибере отново душата си. Нейната си душа. До последното зрънце. И започна да си я прибира късче по късче. От всички краищата на земята, а и от там – от небето. От тези, на които бе давала от нейната душа, а вече душа не им трябваше. Стоеше там в тъмното, до запалената свещ и забила поглед в пламъка зашепна молитва за душата си. Започна да си спомня подред за всички, които бе посрещнала в живота си, от душа им се беше радвала, беше обиквала и беше им раздавала късчета от душата си. На кой повече, на кой по-малко, но имаше и такива, на които им се беше отдавала докрай. До последна капка. Спомни за за първата си любов. За това, че му остана верна дълго след като си беше намерил вече нова приятелка. За всеки случай. Така, да знае, че има една душа, която го мисли. За другите мъже в живота й, влизали и излизали, но все вземайки по нещичко от нея. Спомни си и за приятелките си – беше им вярна приятелка. Изслушваше ги. Смееше се с тях, веселяха се щурееха. От душа. После си спомни за тези, които излязаха от живота й – всеки по своя си път. Едни бягаха, едни умираха, едни изчезваха, изоставяха. Имаше и такива, за които тя бе само поредната спирка и продължаваха нататък. Но винаги беше болезнено. Малко бяха тези, които тя изостави. Защото беше вярна душа и винаги оставаша там до края. Сега си искаше душата обратно. Цялата. Докрай. Нейната си душа, която толкова обичаше, а толкова щедро раздаде на другите. Зашепна молитвата си и зачака. Само пламъкът на свеща потрепваше в тишината... (http://i52.photobucket.com/albums/g34/monkeymeiner/candle.gif) Титла: Re:Поука! Публикувано от: MrsSmith в Януари 09, 2010, 11:41:37 pm Шехеразада Шехеразада беше бясна. Носеше се като вихър през покоите си, а слугините се притискаха до стените пребледнели от страх. Черните и очи хвърляха мълнии върху всеки, който застанеше на пътят и. Захвърли тежката книга, която държеше в ръка и счупи огромната китайска ваза до вратата. Спря за миг уплашена от себе си. На вазата беше изрисувана самата тя в естествен ръст. Беше подарък от цар Шахриар. Изработена по специална, спешна поръчка и цената и без транспорта беше по-голяма от тази на едно малко царство. Спомни си мигът, когато я видя за първи път и се усмихна, но в следващата минута отново кръстосваше ядосано покоите си. -Приказки, приказки, приказки! Омръзнаха ми вече! Пък и от къде да ги намирам? Изчетох всички стари книги, разпитах всички пратеници от далечни страни, но приказките свършиха. Вечерта наближава и царят ще дойде, ще се разположи удобно и ще иска приказка. Сякаш аз съм неизчерпаем източник. Омръзнаха и и приказките и той! Всъщност е сладък. Грижовен, мил и щедър. Знае как да се държи с една жена и мисля, че ме обича по своему, но... Иска си приказката. Като малко дете е. Три деца вече му родих, но вместо на тях, трябва да разказвам приказки на него. Пък и все трябва да се съобразявам с настроението му. Ако е тъжен, приказката, трябва да е весела. Ако пък е ядосан, трябва приказката да го успокои. Ако има важно дело на другият ден, приказката трябва да има подходяща поука. Той мъж ли е? Най- великият владетел на Земята, а се държи като бебе! Вече и слухове се носят и съседните владетели, вместо злато и скъпоценности му изпращат книги с приказки. Чули били, че обичал приказките. Взимат го на подбив, а той само се усмихва и нищо не казва. Тази вечер няма да има приказка! Ако иска да ме прати на палача, ако иска и сам да ме убие, но КРАЙ! Никакви приказки повече! Успокоена и уморена Шехеразада се разположи на леглото си и неусетно заспа. Когато се събуди, вече беше нощ, а на вратата смутено усмихнат стоеше цар Шахриар. -Здравей ,скъпа! Каква изненада си ми приготвила за тази вечер? Вчера приказката беше прекра.... -Изчезвай!- кресна Шехеразада- Няма приказка тази вечер! Не искам да те виждам! Цар Шахриар отстъпи смутено назад, но гърбът му опря в стената и нямаше повече накъде. -Главоболие, ли скъпа? Нищо, все някога трябваше да се случи. Ще мина без приказка тази вечер, пък утре... -Нито утре, нито вдруги ден, нито другата седмица! Край на приказките. Мразя ги! Не ме интересува, че ти искаш приказка. Някога да беше попитал, какво искам аз! Шехеразада запрати нощната лампа по уплашения Шахриар, но не го уцели, сви се на кълбо и заплака. Лампата се разби и запали завесите, но нямаше кой да забележи това. След миг почувства ръцете му на раменете си, а след това гласът му я докосна и пресуши сълзите. -Защо не ми каза това по-рано, скъпа! Аз също не харесвам приказките, но те бяха едно от нещата, които ти доставяха удоволствие. Не ми даваше сърце да разваля настроението ти, пък и когато разказваше беше толкова красива! - Идиот!- усмихна се през сълзи Шехеразада.- Искаш ли една приказка? Сетих се за нея преди миг. -Не днес, скъпа. Може би утре или другата седмица. Днес ще празнуваме, но първо трябва да угасим огънят, защото иначе ще се нуждаем от нов дворец. Всъщност, защо пък не? Нов дворец, ново начало. Както в приказката... blogcatalog Титла: Re: Поука! Публикувано от: MrsSmith в Януари 10, 2010, 10:36:56 pm Пътят на Снежинката ------------------------------------------------ Тя дори не усети мигът, в който се роди. Отвори очи и се намери сред множество свои сестри, носещи се във вихрен танц. Леденият северен вятър се втурна срещу тях, но те не се плашеха от студа. Разпръскваха се със смях, а след това се събираха отново и отново. Накрая вятърът уморен и замаян се понесе бавно на юг и дори не усети, че на гърбът си носеше част от тях. Под него в нощта се разстилаше побелялата земя, тъмна и спокойна и само тук там проблясваше светлина от прозорец или искри от комин. Утрото настъпи и слънчевите лъчи обагриха всичко в червено. Вятърът не оцени красотата. Беше ядосан и уморен. Опита се да изфучи злобно, срещу слънцето, но успя само да отмести едно малко облаче. След това, отпусна рамене и се предаде. Снежинките накацали по раменете му, това и чакаха. Бяха стигнали, където трябва. Хванати за ръце се спуснаха се надолу, а по пътя се завъртяха за последен път в танц. После се пуснаха и една по една поеха към земята, която ги очакваше. Долу едно момиче, се въртеше на място, вдигнало усмихнатото си лице към небето. Смехът му се чуваше надалеч, а ръцете му, протегнати нагоре се мъчеха да уловят падащите снежинки. Снежинката кацна на върхът на палчето на малката ръка. Прилепна и засия от слънчевите лъчи. -Хванах те- усмихна се малкото момиче. - Ти си най-красивата снежинка на света. Сега вече си моята Снежинка и ще останеш с мен завинаги. - Не си ме хванала ти!- направи се на важна Снежинка- Аз те избрах. Можех да кацна и на друго място, но избрах теб. Само, че не съм твоя. Ако го кажеш още веднъж, ще си отида. -Добре, де- усмихна се момичето.- Няма да се караме. Важното е, че си тук и си красива. Знаеш ли колко съм щастлива. Една толкова красива снежинка да избере мен. Иска ми се да те сгуша до сърцето си и да те целуна. -Недей!- уплашено възкликна Снежинката.- Не, че и аз не го желая, но това ще бъде краят ми. Аз съм просто кристалчета лед и всяка топлина би ме убила. -Значи ще се стопиш?- очите на момичето се напълниха със сълзи- Ще те загуба завинаги, а не искам. Как може нещо толкова красиво да е толкова нетрайно и уязвимо? -Хей, не плачи!- усмихна се пак Снежинката- Аз няма да загина наистина. Просто кристалчетата в мен ще се стопят, а водните капки ще попият в земята. После, когато слънцето загрее земята, ще се издигна, като облаче пара и някой ден отново ще се върна при теб. Дали като снежинка или като дъждовна капка стекла се по бузата ти, не зная, но няма значение. Това ще бъда пак аз. - Но как ще те позная?- попита момичето- Ти ще си същата, като всички други капки или снежинки. Казваш, че си само кристали замръзнала вода, но аз не го вярвам. Ти си различна и от всичките снежинки, само ти избра мен. А аз искам да си моята Снежинка, да си завинаги моя. Искам , ако се разделим, когото идваш пак да те позная. -Ще ме познаеш, никога няма ме сбъркаш. – отговори Снежинката- И не съм само кристална вода. Във всяко кристалче е включена по една прашинка. В мен има прашинка от пустинята и от тропически корал, има прашинка от звезден прах, а има прашинка и от теб. Във всяка снежинка има един малък свят и той е огледало на този, който виждаш.Затова сме толкова красиви. Не се притеснявай, че няма да ме познаеш. Аз ще съм във всяка снежинка или капка дъжд. Аз ще съм и в росата сутрин върху любимите ти цветя. Част от мен ще е винаги около теб и ти ще го усетиш. А сега вече е време... Снежинката замлъкна и след миг на мястото и остана само една капка вода. Блестеше на слънцето, а по повърхността и играеха слънчевите лъчи, оцветявайки я в цветовете на дъгата. Беше поела отново по своят път. blogcatalog Титла: Re:Поука! Публикувано от: Deizi_Rock в Януари 18, 2010, 03:37:28 pm Колко славно и същевременно колко печално е да бъдеш изключение. А. Дьо Мюсе Да живееш, значи да рискуваш, да страдаш и да се радваш. Но понякога идва момент, когато най-малко очакваш и всичко се променя, ти самият се променяш. Докосваш се до болката. Страдаш, но продължаваш да живееш. А това е истинско геройство. За да съумееш и да се радваш на живота си, когато си различен не само от другите, но дори и от самия себе си, е необходима много смелост и воля. Малко са хората, които определят това съществуване като достойно. Но да бъдеш жертва на обстоятелствата и въпреки това да продължаваш да се бориш се иска повече от достойнство. А ако околните не разбират това? Ако те сочат с пръст и се обръщат след теб, може би дори с насмешка? Или те съжаляват и гледат на теб като на непълноценен? Или отместват бързо поглед и се преструват, че не те виждат? Това не е краят на света. Животът продължава. В моменти като тези разбираш кои са истински добрите хора. Не знам кое е по-голямо наказание: да се родиш различен или да си вкусил от радостта на живота без ограничения, без невъзможни неща и да си я изгубил. Често пъти всички се стремим да направим по един малък риск, но понякога не разбираме, че така можем да развалим всичко, което сме градили до сега. А то е много повече от моментното щастие, което изпитваме при преодоляването на което и да било препятствие – съзнателно или несъзнателно. Когато на човек се случи злополука, както това се случи и на мен, и изгуби възможността си да прави нещо, той си дава сметка за това, което е имал и без което е останал. Осъзнава колко много е притежавал и също колко лесно се променя животът. Само за миг! Ако си художник, който вече не вижда синьото на небето, ако си музикант, който не чува шума на вятъра, ако си балерина, която вместо изящно цвете държи патерици – свършил ли е животът за теб? Когато попаднеш в такова положение, може би трябва да забавиш ход и да се замислиш. Опитах се и аз да направя така. Замислих се за това какво представлява животът и какво искам от него. Да притежаваш нещо, означава, че можеш да го изгубиш. Но за сметка на това пред теб се открива свят, в който духът е над всичко. Другите сетива се изострят и чрез тях получаваш по-различна гледна точка, която дава много нови възможности. Понякога всичко се поправя. Продължаваш живота си и си спомняш за случилото се все по-рядко и по-рядко. Като за лош сън, като за филм. Но това е сън, който не бива да забравяш, защото други продължават да живеят в този кошмар. Когато останеш неравен завинаги, осъзнаваш толкова много неща. Учиш се на нещо непознато досега – да живееш. Но не както преди. А с болката. Откриваш един нов свят, в който нещата са много по-различни. Неща, които никога не си подозирал, че съществуват, които не си забелязвал до сега. Започваш да виждаш със сърцето си, а с него човек вижда най-добре. Така казва Маликият принц и съм сигурна, че е вярно. Но това да си малък не означава, че не си достоен. Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Опознаваш себе си, откриваш нови и нови хоризонти в света на духовното. Това те прави много по-богат, дори ако притежаваше всички богатства на земата. Но дали това е достатъчно, човек сам трябва да прецени. Ако не си опитал от този начин на живот не можеш да разбереш. Рязката промяна може да бъде пагубна. Често пъти човек не може да се приеме такъв, какъвто е. Това го съсипва отвътре и на него не му остава нищо друго освен да продължи безцелно своето съществуване. Животът се задъхва, когато е без цел. А по-страшно от това има ли? В живота сами трябва да определим кое можем да направим и кое не. А границата е толкова тънка и незабележима. Да вярваш, че можеш да направиш всичко е наивно, но и толкова достижимо. За човека няма граници, позволено му е всичко. Но дали само той не си мисли така? Ако познаваш себе си, можеш да прецениш способностите си и да знаеш къде е границата. Никой не може да те спре да я прекрачиш, освен ти самият. И това те прави човек. Да можеш, да знаеш, да преценяваш. Това са трите неща, които са неразривно свързани. Ако нещо между тях се изкриви, то животът ти се променя. А е нужно само да му се радваш и да преглъщаш болката, защото това, което не ни убива ни прави по-силни. Виждали сте картини на Ван Гог. Той луд ли е? Слушали сте произведения на Бетовен. Ако не знаете, ще разберете ли, че е глух? Гледали сте параолимпийските игри за хора с увреждания. Те инвалиди ли са? Или просто са различни, уникални? Каквито сме всъщност всички ние. Болката и радостта. Чий живот не е белязан от тях? Кой не ги е изпитал? Според Тургенев ако искаш да бъдеш щастлив, най-напред трябва да се научиш да страдаш. Болката не е по-силна от духа. Важно е да умееш да се радваш на хубавите неща в живота, да умееш да държиш живо човешкото у себе си, да вярваш. А вярата умира последна. Загубиш ли тези способности, значи си загубил всичко !!! Титла: Re:Поука! Публикувано от: MrsSmith в Януари 20, 2010, 09:14:40 pm ДЕЦАТА БИЛИ САМИ Хорхе Букай Майката излязла рано сутринта и оставила децата на грижите на Марина – осемнайсетгодишно момиче, което понякога наемала за определени часове, за да се грижи за тях в замяна на няколко песос. Откакто починал бащата, времената станали твърде трудни за семейството, жената не можела да рискува работата си, като отсъства всеки път, щом бабата се разболеела или била извън града. Когато годеникът на Марина позвънил, за да я покани на разходка с новата си кола, тя не се двоумила дълго. Така или иначе, децата спели редовния си следобеден сън и нямало да се събудят преди пет. Щом чула клаксона, грабнала чантата си и изключила телефона. Погрижила се да заключи вратата на детската стая и прибрала ключа в джоба си. Не искала да рискува Панчо да се събуди и да слезе по стълбите да я търси, защото в края на краищата бил само на шест години и можел да падне и да се удари по невнимание. Освен това, казала си, ако се случело нещо такова, как щяла да обясни на майката, че детето не я е намерило? Може би било късо съединение във включения телевизор, в някоя от лампите в хола или искра от камината; във всеки случай, когато завесите пламнали, огънят бързо стигнал до дървената стълба, водеща към спалните. Събудила го кашлицата на бебето, предизвикана от дима, който се процеждал изпод вратата. Без да му мисли, Панчо скочил от леглото и натиснал резето, за да отвори вратата, но не успял. Ако я бил отворил, той и няколкомесечното му братче щели да бъдат погълнати от пламъците за няколко минути. Панчо започнал да вика Марина, но никой не отговорил на зова му за помощ. Така че се втурнал към телефона в стаята (знаел как да набира номера на майка си), но той нямал сигнал. Панчо разбрал, че трябва да измъкне братчето си оттам. Опитал да отвори прозореца, който гледал към външния корниз, но било невъзможно за малките му ръце да освободят предпазителя, а и дори да успеел, след това щяло да се наложи да отстрани телената мрежа, която родителите му поставили за безопасност. Когато пожарникарите приключили с гасенето на огъня, всички говорели само за едно: как това толкова малко дете е успяло да счупи само с една закачалка стъклото и след това решетката? Как успяло да понесе бебето в раница? Как успяло да се придвижи по корниза и да се спусне по дървото с този товар? Как успяло да спаси живота си и този на братчето си? Възрастният началник на пожарникарите, човек мъдър и уважаван, им дал отговора: – Малкият Панчо е бил сам... Не е имало кой да му каже, че няма да успее. Титла: Re:Поука! Публикувано от: MrsSmith в Януари 20, 2010, 09:34:09 pm ВОИНЪТ За любовта, която имах, мога да кажа, че не е безсмъртна, защото е пламък, но е безкрайна, докато трае... ВИНИСИУС ДЕ МОРАЕС Исполинското тяло на шумерския воин било покрито с белези, а кожата му – обветрена и загрубяла от слънцето и снега. Името му било Хормà и тази история разказва как веднъж, докато яздел с трима свои другари от един град към друг, попаднали в засада, организирана от най-жестоките им врагове. Четиримата воини се борили геройски, но само Хормà оцелял. Тримата му другари загинали в битката. Окървавен и изтощен, Хормà разбрал, че трябва да си почине, да възстанови силите си и изцели раните си. Огледал се, за да потърси сигурно място, и забелязал малка пещера, издълбана в близката планина. Дотътрил се някак дотам, влязъл в пещерата, прострял мечата си кожа на пода и потънал в дълбок сън. Гладът го събудил часове или дни по-късно. Почувствал, че стомахът му се бунтува. Въпреки болките от раните, Хормà решил да излезе да потърси съчки и сухи дърва, за да накладе малък огън във временното си убежище и да хапне малко от осоленото месо, което носел със себе си. Когато светлината на пламъците осветила вътрешността на убежището, воинът не могъл да повярва на очите си: подслонът, който намерил, не бил просто пещера, а храм, издълбан в скалата... От надписите и символите шумерът разбрал, че храмът бил построен в чест на едно-единствено божество... бог Готсý. Хормà не вярвал на случайността и вероятно затова решил, че този, който го отвел до пещерата, бил самият бог на храма, за да може по този начин да бди над съня му. Хормà стигнал до заключението, че това било някакъв знак. От този момент нататък щял да обрече меча си на бог Готсý. Щял да остане там, докато раните му зараснат. Междувременно щял да запали голям огън под олтара, пред огромното каменно изображение на бога, и щял да хване някакво животно, което да принесе в жертва в негова чест. Воинът прекарал в пещерата още пет дни и пет нощи, през които лекувал раните си и славел Готсý. През цялото това време не позволил да загасне пламъкът, който озарявал олтара. На шестия ден Хормà разбрал, че е време да продължи пътя си, но преди да тръгне, решил да остави някакъв дар в знак на вечната си благодарност към Готсý. – Вечен пламък – казал си. – Но как да го постигна? Хормà излязъл от пещерата и седнал на една скала край пътеката, за да помисли над проблема. Знаел, че пламъкът може да бъде поддържан с малко масло, но това не било достатъчно. После му хрумнало, че може би трябва да потърси много дърва – толкова, че никога да не свършат. Толкова много, че да горят вечно... Но бързо разбрал колко напразно щяло да бъде това усилие... Многото дърва щели да увеличат силата на огъня, но не и продължителността на пламъка... Един монах в бяло расо, който вървял по пътеката, се спрял срещу Хормà. Може би от чисто любопитство, а може би и от изненада, че вижда воин, потънал в толкова дълбок размисъл, монахът седнал срещу шумера и го загледал неподвижен, сякаш бил част от пейзажа. Няколко часа по-късно, когато слънцето вече залязвало, Хормà продължавал да мисли... Толкова погълнат бил от мислите си, че не се изненадал ни най-малко, когато монахът му заговорил: – Какво ти е, войнико? Изглеждаш угрижен... Мога ли да ти помогна? – Не ми се вярва – казал воинът. – Тази пещера, братко, е храмът на бог Готсý, когото преди пет луни нарекох свой покровител, към когото са отправени молитвите ми и който е висшият идеал на борбата ми. Скоро трябва да потегля и бих искал да го славя навеки, но не знам как да направя така, че пламъкът, който запалих, да гори вечно. Монахът поклатил глава и сякаш отгатнал пътя, който била изминала мисълта на воина, казал: – За да бъде пламъкът вечен, ти е необходимо нещо повече от дърва и масло... – Какво ми трябва? – попитал Хормà нетърпеливо. – Какво още ми е нужно? – Магия – казал простичко монахът. – Но аз не съм магьосник, нито разбирам от магии... – Само вълшебството може да направи пламъка вечен. – Аз искам пламъкът да бъде вечен – казал воинът. – Ако намеря вълшебството, можеш ли да ми гарантираш, че пламъкът за Готсý ще е вечен? – Да обещая? Преди седмица ти дори не подозираше за съществуването на този храм, посветен на Готсý... А днес искаш да му засвидетелстваш вечна почит. Това искаш днес. Нима ти можеш да гарантираш, че желанието ти ще бъде вечно? Хормà не отговорил. Воинът разбрал, че никой не може да даде дума, че желанието му ще бъде вечно... Монахът отново поклатил глава и се изправил. Приближил се до Хормà, поставил дланта си на гърдите му и казал: – Ще ти разкрия една тайна... Магията продължава само докато гори желанието! Хорхе Букай Титла: Re:Поука! Публикувано от: MrsSmith в Януари 21, 2010, 11:57:46 pm САМО ОТ ЛЮБОВ Вървя по пътя си. Пътят ми е друм с една-единствена посока: моята. От лявата ми страна един вечен зид разделя моя път от пътя на някой, който крачи успоредно на мен от другата страна на зида. От време на време намирам в зида пролука, прозорче, цепнатина... И мога да гледам към пътя на моя съсед или съседка. Един ден, докато си вървя, ми се струва, че от другата страна на зида виждам фигура, крачеща в моя ритъм и в същата посока. Поглеждам фигурата: жена е. Красива. Тя също ме вижда. Заглежда се. Поглеждам я отново. Усмихвам й се... Усмихва ми се. Миг по-късно тя продължава по пътя си и аз ускорявам крачка, защото нетърпеливо очаквам нова възможност да я зърна. На следващия прозорец се спирам за минута. Когато тя пристига, се гледаме през прозореца. Със знаци й показвам колко много ми харесва. Отговаря ми със знаци. Не знам дали означават същото като моите, но долавям, че разбира това, което искам да й кажа. Усещам, че мога да остана да я гледам и тя да ме гледа още дълго, но знам, че пътят ми продължава... Казвам си, че е възможно по-нататък по пътя да има врата. И може да успея да я премина, за да се срещна с жената. Нищо не дава по-голяма увереност от желанието, така че се забързвам, за да намеря тази предполагаема врата. Затичвам се с поглед, прикован в зида. Малко по-нататък вратата се появява. Ето я, от другата страна, моята сега желана и обичана спътница. Чака... Чака ме... Правя жест към нея. В отговор тя ми праща въздушна целувка. Прави движение, все едно че ме вика. Това е всичко, което ми трябва. Приближавам се към вратата, за да се срещна с нея - от нейната стра¬на на зида. Вратата е твърде тясна. Промъквам едната си ръка, рамото, свивам малко корема, леко се из¬вивам настрани, почти успявам да промуша главата си... Но дясното ми ухо засяда. Натискам. Не става. Не минава. Не мога да използвам ръката си, за да натисна ухото, защото няма как да провра дори и пръста си в пролуката... Няма достатъчно място, за да премине ухото ми, така че вземам решение... (Защото любимата ми е там и ме чака.) (Защото това е жената, за която винаги съм мечтал, и ме зове...) Вадя от джоба си нож и с едно-единствено бързо движение се осмелявам да отрежа ухото си, за да може главата ми да премине през вратата. Успявам: главата ми успява да се промуши. Но след главата виждам, че сега засяда рамото ми. Вратата няма формата на тялото ми. Натискам, но не става. Ръката и тялото ми минаха, но другото ми рамо и другата ми ръка не могат... Вече нищо не ме интересува, така че... Отстъпвам и без да мисля за последствията, се засилвам и натискам с рамо през вратата. От удара ръката ми се измъква от рамото и увисва като безжизнена. Но сега, за щастие, положението й е такова, че мога да премина през вратата... Вече почти съм от другата страна. Точно когато ми остава съвсем малко, за да премина напълно през процепа, осъзнавам, че десният ми крак е заседнал от другата страна. Колкото и да се напрягам и напрягам, не успявам да мина. Няма начин. Вратата е твърде тясна, за да може цялото ми тяло да мине през нея. Твърде тясна: двата ми крака не минават... Не се колебая. Вече съм почти при любимата ми. Не мога да се върна... Така че хващам теслата и стиснал зъби, с един удар отсичам крака. Окървавен, куцукащ, подпрян на теслата и с из¬мъкнато рамо, с едно ухо и един крак по-малко, се изправям срещу любимата -Ето ме. Най-после преминах. Погледна ме, погледнах те, влюбих се. Платих всякаква цена за теб. В любовта и войната всичко е позволено. Жертвите нямат значение за мен. Струваха си, защото така те срещнах и ще можем да продължим заедно... Завинаги заедно... Тя ме поглежда и прави неволна гримаса. -Така не, така не искам... На мен ми харесваше, когато беше цял. Хорхе Букай Титла: Re:Поука! Публикувано от: MrsSmith в Януари 22, 2010, 12:07:35 am ЧАЙНА ЦЕРЕМОНИЯ Срещам те... Слушам те... Говоря ти... Прегръщам те... Целувам те... Притежавам те... Притискам те... Обсебвам те... Поглъщам те... Задушавам те... Обичам те? Хорхе Букай Титла: Re:Поука! Публикувано от: MrsSmith в Януари 24, 2010, 11:25:45 pm ОСЪЗНАВАНЕ Тази приказка е вдъхновена от стихотворение на един тибетски монах – Римпоче, което пренаписах според собствения ми начин на изразяване, за да онагледя една друга черта, която имаме ние, хората Ставам сутринта. Излизам от вкъщи. На тротоара има яма. Не я виждам и падам в нея. На следващия ден излизам от вкъщи, аабравям, че на тротоара има яма, и отново падам в нея. На третия ден Излизам от къщи и опитвам да си спомня, че има яма на тротоара. Въпреки това, забравям и падам в нея На четвъртия ден Излизам от къщи и опитвам да си спомня за ямата на тротоара. Спомням си и въпреки това, не виждам трапа и падам в него На петия ден излизам от къщи. Спомням си, че трябва да внимавам за ямата на тротоара, и вървя гледайки надолу. Виждам я и въпреки това падам в нея. На шестия ден излизам от къщи. Спомням си за ямата на тротоара. Търся я с поглед, опитвам се да я прескоча, но падам в нея. На седмия ден излизам от къщи. Виждам ямата. Засилвам се, скачам, с върха на крака си докосвам отсрещния ръб, но не е достатъчно и падам в нея. На осмия ден излизам от къщи, виждам ямата, засилвам се, скачам, стигам до другата страна! Толкова съм горд от постижението, че празнувам с радостни подскоци.... И докато подскачам, отново падам в рова. На деветия ден излизам от къщи, виждам ямата, засилвам се, прескачам и продължавам пътя си. На десетия ден, точно днес, разбирам, че е по- удобно да вървя по отсрещния тротоар. Хорхе Букай Титла: Re:Поука! Публикувано от: MrsSmith в Януари 25, 2010, 10:24:18 pm Гробарят
................................................. Свечеряваше се. Отвън валеше тънък дъждец, чистачките плющяха по предното стъкло почти в ритъма на музиката, а бялата линия изчезваше в изпаренията от нагретия асфалт. Карах вече 11 часа и се усетих, че почти заспивам. До мястото, където трябваше да разтоварвам имах не повече от три часа път, а бездруго щяха да ме разтоварват чак на сутринта. Нямаше смисъл да продължавам да карам. Щях да заспя зад волана и да убия или себе си, или някой друг. Разбира се не можех да спра насред пътя, а отбивките ги виждах едва когато бе прекалено късно да спирам. Завой след завой, нищо освен мълчаливи, зелени борове изправени от двете страни на пътя и тихото свистене на гумите. Вече започвах да мисля, че съм изпаднал от Земята и съм се озовал на друга планета, където освен път няма нищо друго. Включих дългите, но стана по-лошо – светлината се отразяваше от мъглата и дъжда, превръщайки всичко извън кабината в млечнобяла стена. Нещо проблесна в далечината. Табела за някакво село. Три километра. Какво пък, помислих си. На селата това им е хубаво, че имат площади. Има къде да спреш, има и къде да обърнеш камиона на сутринта. Когато видях светлина в далечината почувствах онова облекчение, което несъмнено Моисей е усетил щом е излязъл на околовръстното на Израел. Най-нагло паркирах влекача пред съвета и наметнал якето през глава се спуснах към светлината. Както и предполагах се оказа селската кръчма. Явно някой бдеше над мен. Обикновено в селата всеки живот замира около шест часа вечерта. Тук не само че имаше кръчма, ами даже и работеше. Работеше, та пушек се вдигаше. Буквално. При първоначален оглед изглеждаше, че всеки от посетителите беше запалил поне по три цигари. Проправих си някак път до тезгяха и поръчах чаша ракия на гърдестата кръчмарка. Тя ме огледа с интерес – явно рядко тук се вясваха непознати муцуни. Държейки чашата в ръка се огледах. Имаше само една свободна маса, ако не броим единствения й обитател. Явно никой не искаше да сяда до него, но не личеше това да му прави особено впечатление. Беше висок и слаб, но в същото време жилав. Лицето му бе набръчкано, почти с цвета на стара глина, и единствено черните му очи лъщяха неочаквано живо в рамката на пожълтялата му от тютюнев дим коса. Но първото, което видях бяха ръцете му, поставени на масата – спокойни и уверени, ръце, които не се боят от никаква работа. – Може ли? – попитах, кимвайки към съседния стол. Човекът ме огледа от глава до пети, след което леко мръдна кутрето си. Явно не считаше за необходимо да напряга повече мускули. – Добър човек си. Сядай. Нещо в интонацията му подсказваше, че ако не ме бе харесал щях да си вися на един крак до тезгяха. Беше от онези селяни, за които четем във възрожденските книги – скъп на думи, но свикнал малкото слова изцедени от него да бъдат чувани. – Хубаво село – казах, докато вадех цигарите си. Като си в Рим прави като папата, или както там се казваше. – Явно е доста голямо. – Към две хиляди къщи – изрече човекът, сякаш обмисляше всяка дума. – Хубаво ни е селото. Ти доста свят ли си видял? – Шофьор съм – отвърнах. – Обиколил съм тук-таме. – А аз, мойто момче, цял живот съм копал земята. – Всеки има нещо, което го тегли – казах сговорчиво. – Аз не съм за земеделец. Нямам търпението и упоритостта. Новият ми познат отпи бавно от чашата си, след което протегна ръка към цигарите ми, задържайки я в последния момент. – Взимай, взимай – казах. – Имам цял стек в камиона. Той внимателно огледа цигарите, сякаш да реши коя е най-достойна да бъде изпушена от него. Най-накрая избра жертвата си, потупа я с филтъра надолу в масата, и внимателно я запали. – Други цветя садя аз – рече накрая с лека усмивка. – Гробар съм. На това място замълчах. Какво да отговориш на това? – Сигурно доста хора си срещнал? – Не много. Да пътуваш е най-самотното занимание. Никога не оставаш на едно място достатъчно дълго за да опознаеш някого истински. – Знаех си че си умен човек. Слушай един съвет от по-стар. Опознаваш хората когато умрат. Когато е жив човекът е загадка. Умре ли обаче можеш да си сигурен, че го виждаш такъв, какъвто е. Има хора, цял живот са били внимателни с другите. Легне ли в сандъка обаче лицето му е сгърчено от злоба. Далеч от такъв. – А обратното? – попитах, заинтригуван от необичайната за кръчмарски разговор насока. – Има и такива, но по-рядко. И те са за ожалване, защото са озлобени и наранени от другите. За това са станали такива. Като умре обаче е в мир със себе си. Човекът махна с ръка и след малко кръчмарката сложи нова чаша пред него. След първата глътка затвори очи и въздъхна. – Психология! Няма наука, която да ти разкрие душата на човека. Или усещаш този срещу теб, или не. Ако го нямаш в себе си – колкото и да учиш няма файда. А природата знае! Миналата година погребах мъжа на тая – той кимна към кръчмарката. – Колко хора разори тоя човек, колко краде, не ти е работа. И да видиш ти загадка. Посред пролет хвана студ. Блъскаш с търнокопа, с лопатата – нищо! Земята не го иска. Нейсе, пробих малко. Отдолу – корени! Не можеш ги изсече. До сега на гроба му едно цвете не се хвана. За момент гробарят затвори очи, след това с рязко движение вдигна чашата и я изля наведнъж в гърлото си. Махнах на кръчмарката и посочих себе си и него. Той прие почерпката като нещо естествено. – Има и други – проговори след вече познатата ми предпазлива и дълга първа глътка. Един твой колега преди пет-шест години карал тухли. Дъшеричката на кметицата изскочила пред камиона. Петгодишно хлапе, толкоз му акъла. На идване видя ли голямата къща до дерето? – Гадно спускане – рекох. – Не е правено за големи машини. – Там живее кметицата. Човечецът не могъл да спре и извил към дерето. Ремаркето обаче се извъртяло и размазало детето. Шофьорът умря на място. Самотен човек е бил. Така и не намериха роднини и го погребахме тук. Обаче не им била от Бога смъртта. Два пъти пропадаха гробовете и ковчезите се показваха. Накрая реших да ги преместя. Като отворих ковчезите – като живи. След три години! Не са си свършили работата на белия свят и природата ги връща обратно. – А тези, на които им е дошло времето? Как ги познаваш? – Има и такива. Ще те заведа ако искаш да видиш – гробове като градина. Цветя, дървета... Без никой да сади каквото и да е. Повечето обаче са алчни. Дошло им времето, но те и от онзи свят искат да се върнат. Не разбират, че вече няма място за тях тук. И роднините им все работят по гробовете. Да видят другите, знаеш. Ако се посади нещо – хваща се. Ако го оставиш обаче става пущиняк и вместо да се слегне става по-висок. Иска да излезе, но не става. Не се рита срещу Онзи. – Не ти е лесно. – Защо пък? – Гробарят замълча с онова мълчание, когато решаваш дали човекът срещу теб е достоен за откровение. Накрая се реши. – Лани се опитах да си изкопая гроб. Бях болен, все си бях заминал, викам защо пък друг да ме зарови. След два дена се срина. Все едно не е било копано. После оздравях. Оставих на масата банкнота и станах. Исках да кажа на човека нещо смислено, нещо умно, но главата ми бе съвсем празна. Очите ни се срещнаха и усетих, че той е разбрал всичко. – Лека нощ – казах и тръгнах бавно към камиона без да усещам усилилият се дъжд. Автор: Христо Балканджиев Титла: Re:Поука! Его Публикувано от: MrsSmith в Януари 31, 2010, 11:46:35 pm Его Едно Его си вървяло. Вървяло по пътя и си мислело “ Ех, че съм готино! И какви готини неща правя! Направо да ми завидят! “. И колкото повече мислело в най-светли краски за себе си, толкова повече се надувало. Подскачайки, продължило пътя си. Продължило и да се надува. Надуло се, когато срещнало по пътя си отрудени селяни, надуло се и когато видяло уморена от всекидневните грижи по непослушните си деца, майка. Срещнало и компания от развеселени бабички. Тропнало сърдито с крачета пред тях, за да му обърнат внимание и да му се възхитят. Само че физически било много малко и възрастните жени, до една недовиждащи, изобщо не го забелязали. Егото се ядосало, свъсило вежди и пак тропнало с краче – от яд. Но после си казало: “Те губят! Аз съм толкова фантастично и така прекрасно, че някакви бабички изобщо не могат да ме развълнуват! “ И се надуло още повече! Почти до пръсване! Продължило нататък. Влязло в шумния и миризлив от изпаренията на колите, моторите и автобусите, град. Хора бързали около него, силно си говорели, влизали и излизали от магазините, офисите, домовете и колите си. Замалко да го смажат! “ Бо-же! Какви невнимателни и груби хора! “ –казало си – “ Как не ги е срам! “ И от възмущение и лична обида се надуло още повече. Чак се зачервило, като домат! И за да им отмъсти, започнало да скача върху капака на една суперлуксозна кола: “ Да видят те! Да се научат как да се отнасят с мен! “ То било вече доста тежко от “ надувките “ си и огънало капака на колата. Останало доволно от резултата! Скочило на земята и решило, че ще напусне този негостоприемен град. Вдигнало главичка така, че тя замалко да му се откъсне, изпъчило коремче и се понесло към прашния път, отвеждащ извън града. Така се пъчило от високомерие и не гледало къде върви, че започнало да преплита крачета и на няколко пъти залитнало. Но, разбира се за това бил виновен прашният и каменист път! Вървяло, вървяло и съзряло една локва. “ Ауууу, по-грозно нещо не съм виждало! “, “ Ей, ти, какво си?! “ “ Аз съм дъждовна локва. “ “Ама знаеш ли, че си много грозна! Ха-ха! “ – изхилило се неприлично Егото и вдигнало краче, за да стъпче локвата. Да, ама нали си било възтежичко залитнало и хоп, залепило лице в локвата. Ядосало се – не на себе си, разбира се, а на локвата – изправило се започнало да я обижда. Но отнякъде се появили деца и като видели разяреното, кално и грозновато нещо, започнали да му се смеят и подиграват. Егото съвсем се ядосало, надуло се съвсем и скочило ядно в локвата. Само че от огромната си тежест, с която се приземило, взело, че се ПРЪСНАЛО! Автор: Надежда Златева Титла: Re:Поука! Публикувано от: indy13 в Февруари 01, 2010, 02:24:22 am ... Бяла роба и боси стъпки. Отворените ми длани неуловимото ще уловят. Протяжен стон на дълги, дълги нервни тръпки... Само в този миг, само сега, когато грозните предчувствия още спят пожелай си магия, пожелай си мълчешком да пристъпя. Да бъда нежна, с непохватността на първата сътворена жена. В езерата на очите ти тайните си да изкъпя ... Титла: Re:Поука! Публикувано от: MrsSmith в Февруари 06, 2010, 10:34:12 am Погледът на влюбения
Из "Нека ти разкажа" - Хорхе Букай - Струва ми се, че родителите ми са остарели и умът им вече не е така бистър. - А на мен ми се струва, че гледаш на тях от друга гледна точка. - Но какво общо има това? "Фактът си е факт ", както ти казваш. - Ще ти разкажа... ~ . ~ . ~ Царят бил влюбен в Сабрина, жена от простолюдието, която направил своя последна съпруга. Един следобед, когато царят бил на лов, пристигнал пратеник и съобщил, че майката на Сабрина е болна. И макар да било забранено да се ползва личната каляска на царя - нарушение, което можело да и коства главата, - Сабрина се качила в нея и се отправила към майка си. Като се върнал от лов, царят бил осведомен за станалото. - Нали е прекрасна? - рекъл той. - Това е истинска синовна обич. Не се е поколебала да рискува живота си, за да бъде до майка си. Прекрасна е! Друг път, когато Сабрина седяла в градината на двореца и ядяла плодове, се появил царят. Принцесата го поздравила и после отхапала последната праскова в кошницата. - Изглеждат хубави!- рекъл царят. - Хубави са - отвърнала принцесата. И като протегнала ръка, подала на своя любим последната праскова. - Колко ме обича! - споменал по-късно царят. - Сама се отказа от удоволствието, за да ми даде последната праскова от кошницата. Не е ли чудесна? Минали няколко години и кой знае защо, любовта и страстта в сърцето на царя охладнели. Седейки до най-добрия си приятел, той му казал: - Никога не се е държала като царица. Нима не наруши забраната и не се качи в каляската ми? И освен това помня, че веднъж ми даде нахапан плод... ~ . ~ . ~ Истината винаги е една. Факта си е факт. Но както в приказката, човек може да тълкува дадена случка и така, и иначе. Ако това, което виждаш, пасва "като по мярка" на истината, която е изгодна за теб... не вярвай на очите си! Титла: Re:Поука! Публикувано от: Deizi_Rock в Февруари 11, 2010, 04:50:07 pm НАДЕЖДА Роди ме Вселената - да раздавам Надежда, Надежда за дързост, за обич и прошка. Надежда за път през пустинни премеждия, Надежда за ритъм във клубове нощни. Взех частица от облака - да раздавам промяна, на форми, изграждащи смисъл в сърцата. Бях ту облак, ту дъжд, ту сълзи - разкаяние - и посях семена на съдби по Земята. Тръгнах смело сред камъни, но пътеки отвесни израниха краката ми - и не можех да ходя. Не можах във гранит да превърна сърцето си и избягах при птичите чудни мелодии. Сбирах късче по късче тъй желаната мъдрост. Махах було след було - да надзърна във тайнството, за живота, смъртта, за желано пребъдване - и това, що узнах - на света да разказвам... Но видях ослепели и объркани хората, с вкаменени сърца, оглушали от крясъци, разтопени от страх, от печал и умора, примирени с насилие, с вени прерязани! Аз подавах Надеждата - а ми даваха чекове - и търгуваха с нея човешките демони. Аз дарих мъдростта - за да служи за лек, но се сблъсквах с душите - от завист обземани. И Надеждата свърши. Паметта обедня... Аз самата не знаех накъде да поема... С ослепели очи за нелепа война, прикована от страх - със прерязани вени! И тогава започнах Надежда да прося. Дайте малко и вие - да напълним в торбичката. Ще достигне за всички, и по малко ще носим - да запазим великия дар - ДА ОБИЧАМЕ! Титла: Re:Поука! Публикувано от: MrsSmith в Февруари 13, 2010, 08:27:44 pm ДВАТА БУРКАНА
Един буркан на друг буркан във склада се похвалил: погледни картинката отпред! Това е моят етикет !!! А твоят - паднал. Я се виж сега! Без етикет си, нямаш и цена! Тогаз отвърнал другият буркан: - Да, приятелю, имаш тази чест но по какво ще те познаят днес? Не по твоят етикет а по това, което е във теб! Ако в тебе развалена е храната, знай, никой няма да плати цената! Ти няма вече да си тука. Ще те изхвърлят на боклука Затуй приеми един съвет: Не се хвали със своя етикет! Титла: Re:Поука! Публикувано от: dve_svraki в Март 04, 2010, 03:00:49 pm Несретница
Той сграбчи жадно, с дива страст изящната ми шия, наложи мъжката си власт – не можех да се скрия. Завлече ме в едно мазе, аз бях се запотила, той също, след това ме взе, отвори ме със сила... И сляха се уста с уста – докрая изцеди ме, след туй захвърли ме в калта, изрита ме, разби ме! Единствен споменът остана от времето щастливо, когато бях така желана бутилка светло пиво! Титла: Re:Поука! Публикувано от: звездююю в Март 23, 2010, 05:05:26 pm Жена приказва на мъжа си:
- Скъпи, събуй ми обувките. - Скъпи, съблечи ми роклята. - Скъпи, събуй ми чорпогащника. - Скъпи, махни ми сутиена. - Скъпи, събуй ми и бикините и никога не ги обличай пак! ;D ;D ;D Титла: Re:Поука! Публикувано от: bebitoo в Март 30, 2010, 06:40:15 pm История за любовта
Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта. Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ. Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала: - Богатство, вземи ме със себе си. - Не мога – отговорило Богатството... – Имам много злато на кораба си и няма място за теб. Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб: - Суета, моля те помогни ми. - Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата. Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила: - Тъга, позволи ми да избягам с теб. - Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама. Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала. Внезапно се чул глас: - Ела, Любов, аз ще те взема със себе си. Гласът бил на непознат възрастен. Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието: - Кой ми помогна? - Помогна ти Времето – отговорило Познанието. - Времето? – почудила се Любовта, - Но защо Времето ми е помогнало? Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило: - Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта! Титла: Re:Поука! Публикувано от: fresh_way в Април 12, 2010, 06:56:47 pm МОРКОВ, ЯЙЦЕ И ЧАША КАФЕ ......
Една млада жена посетила майка си и й разказала за живота и трудностите, които трябва да преодолява всеки ден. За това колко е изморена да се бори продължително. Имала чувството, че в момента, в който един проблем се разреши, идва нов на негово място. Майка й я заведе в кухнята. Напълни три тенджери с вода и ги сложи на котлона да се стоплят. Водата бързо завря. В първата майката сложи моркови, във втората яйца, а в третата смляно кафе. После отново ги върна на котлона да врят, без да каже и дума. След десетина минути загаси огъня, отцеди морковите и ги сложи в купа, извади яйцата и тях сложи в купа, а най-накрая изля кафето в чаша. После се обърна се към дъщеря си с въпроса: „Кажи ми, какво видя?" „Моркови, яйца и кафе" – бил отговорът на момичето. Тогава майката й каза да се приближи до морковите. Когато момичето го направи, забеляза, че морковите са меки. След това майката я помоли да вземе едно от яйцата и да счупи черупката му. Когато момичето го направи то установи, че яйцето е станало твърдо. Най-накрая майката помоли дъщеря си да опита от кафето. Момичето се усмихна с и с удоволствие опита от богатия аромат на кафето, а после попита: "Но, какво всъщност означава това, мамо?" Тогава майка й й обясни, че всеки има различни начини да се изправи пред едно и също нещастие: врящата вода. Всеки реагира по различен начин. Първо морковите били твърди и силни, обаче врящата вода ги подчинила и ги направила меки и слаби. После яйцата, които в началото били чупливи и тънката им черупка предпазвала течността вътре, a след като престояли известно време във врящата вода, вътрешността им станала твърда. Единствено смляните кафени зърна останали себе си. След като били подчинени на врящата вода, те я променили. „Ти от кои си? - попита майката. Когато нещастието тропа на твоята врата как реагираш ти? Какво си ти – морков, яйце или кафено зърно?" Спомни си за това: "Кой съм аз? Дали съм морков, който изглежда силен, но става мек и губи своята сила пред болката и нещастието? Или може би яйце, което има меко сърце, но се променя, когато ситуацията се нажежи? Или съм кафено зърно, което всъщност променя топлата вода – обстоятелството, довело до неговата болка? Когато водата се стопля, то освобождава своя вкус и аромат. Ако си като кафеното зърно, когато нещата ти изглеждат най-лоши, ти ще станеш най-добрата и ще промениш ситуацията около себе си. Когато времето изглежда най-мрачно, а трудностите са най-големи, дали това не те отвежда на по-друго ниво? Как ти ръководиш бедите? Дали си морков, яйце или кафено зърно? Можеш ли да имаш достатъчно радост, за да останеш мека, достатъчно препятствия, за да останеш твърда, достатъчно мъка, за да запазиш човешкото у себе си и достатъчно надежда, за да те направи щастлива? Не е задължително най-щастливите хора да са непременно най-добрите. Това, което правят те, е да извадят най-доброто от себе си, когато животът постави препятствие на пътя им. Най-светлото бъдеще винаги ще е базирано на преодоляното минало. Ти не би могла да вървиш напред в живота, ако не загърбиш раните и неприятностите в миналото. Титла: Re:Поука! Публикувано от: Deizi_Rock в Април 13, 2010, 12:15:10 pm Лудостта да бъдеш различен
Хубаво ли е да си различен? Всъщност къде е границата между различното и лудостта? Какво е да си различен? Луд означава ли различен и обратното-различните хора луди ли са? На тези въпроси може да се отговори по много и по различни начини. Човек трябва да бъде такъв, какъвто иска, без да се подчинява на всеприетите норми за поведение! Когато някой е различен не се приема особено добре от обкъже- нието си и от обществото. Било то и поради факта,че има различни виждания за света и за живота, или че има по-особени черти в външния си вид-не се облича по всеприетия за нормален начин, или просто прическата му не е по „последен писък на модата”... различните се смятат за луди, но погледнато от друга гледна точка-има ли еднакви хора? Всеки човек е различен и неповторим сам за себе си.И не трябва да съжалява за различните си възгледи и действия.Аз не искам да съм като другите, не искам да подражавам или да приличам на някого. Аз съм си аз-своенравна и различна.И не мисля че това ме прави луда! Но в обществото, в което живеем е много трудно, почти невъз- можно да бъдеш различен. За повечето хора не е лесно да си непу- шач, сред пушачи... Да си трезвен, сред пияни! За мен не е така, не бих искала да си провалям живота, само за да бъда приета Подобаващо сред обкръжението си, което определено не знае,че Да съществуваш на този свят е неповторима възможност, която би било много жалко да се погуби. Ето защо е добре да живееш та- ка , че да си горд със себе си, разбира се , което не означава ,че грешки не могат да се допускат. Напротив, но трябва да се учиш от тях и най-важното да не ги повтаряш! Е, трудно ли е да си различен? Ти си уникален, нужен си на света, тогава какво толкова, че трябва да се бориш с общоприетите норми? Трудните неща правят живота смислен. Защото когато всичко е лесно, ти губиш стимул- амбициозността умира. Та нали човек расте стремейки се към недостъпното. Да, трудно е да си различен, защото всичко трудно е хубаво, то няма дубликат, то е уникално! Да си различен е да бъдеш просто себе си, без да подражаваш на някого по поведение, характер или физика! Хубаво е да си различен, защото е прекрасно да си уникален и единствен! Титла: Re:Поука! Публикувано от: Deizi_Rock в Април 26, 2010, 01:53:20 pm Петъчна притча: Силата на дявола
Едно момче излязло да купи хляб, когато видяло кметът на града да пресича улицата. - Той е много могъщ, защото е сключил договор с Дявола – казала на момчето една благочестиво изглеждаща жена и многозначително поклатила глава. То било заинтригувано… Няколко дни по-късно момчето се запътило към съседния град и покрай пътя забелязало богато царевично поле. Когато пристигнало, попитало кой е собственикът на това поле. - Цялата земя наоколо принадлежи на един човек – му отговорили. – И бих казал, че Дяволът има пръст в това. По-късно на същия ден една жена преминала покрай момчето и го поразила със своята красота. - Тази жена служи на Сатаната! – изкрещял гневно местният проповедник. От този ден нататък, момчето решило да открие Дявола и да се срещне с него лице в лице. Един ден това се случило и то му задало въпроса, който постоянно го мъчел. - Казват, че ти можеш да направиш хората могъщи, богати и красиви. така ли е? - Не съвсем – отговорил Дяволът. Ти просто си слушал онези, които се опитват да ми правят реклама. Завистта е едно от най-грозните човешки качества и за съжаление е едно от най-разпространените. Понякога, водени от завист, се опитваме да обидим или унижим някого, но често ефектът е точно обратният и унижението пада върху нас !!! Титла: Re:Поука! Публикувано от: MrsSmith в Юни 02, 2010, 12:39:04 pm ТЪРСАЧЪТ Хорхе Букай Това е историята на един човек, когото бих определил като търсач... Търсачът е някой, който търси; не е непременно човек, който намира. Не е и някой, който непременно знае какво търси. Просто е човек, чийто живот представлява търсене. Един ден търсачът почувствал, че трябва да тръгне за град Камир. Бил се научил да обръща сериозно внимание на тези усещания, които идвали от непознато място в него самия, така че оставил всичко и потеглил. След като вървял два дни по прашните пътища, различил Камир в далечината. Малко преди да стигне до града, вниманието му било привлечено от хълм вдясно от пътя, покрит с чудна зеленина и обсипан с множество дървета, птици и прелестни цветя. Ниска ограда от лакирано дърво обграждала хълма от всички страни. Бронзова портичка го приканвала да влезе. Изведнъж усетил, че забравя за града и отстъпва пред изкушението да си почине за малко на това място. Търсачът влязъл през портичката и бавно тръгнал сред белите камъни, които изглеждали безразборно разпръснати между дърветата. Позволил погледът му да прелита като пеперуда върху всяка подробност от пъстроцветния рай. Имал очи на търсач и може би затова открил следния надпис върху един от камъните: Абдул Тарег, 8 години, 6 месеца, 2 седмици и 3 дни Малко се разстроил, като видял, че камъкът не бил просто камък: бил надгробна плоча. Натъжил се при мисълта, че там било погребано толкова малко дете. Като се огледал, човекът установил, че на съседния камък също имало надпис. Приближил се и прочел: Ямир Калиб, 5 години, 8 месеца и 3 седмици Търсачът се почувствал ужасно разстроен. Красивото място било гробище и всеки камък бил надгробна плоча. Една по една, започнал да чете плочите. Върху всяка имало подобен надпис: име и точната продължителност на живота на покойника. Обзел го ужас, когато установил, че възрастта на детето, живяло най-дълго време, едва надвишавала единайсет години... Налегнат от неизмерима мъка, седнал и заплакал. Пазачът на гробището, който минавал наблизо, се приближил. Известно време го наблюдавал мълчаливо как плаче и накрая го попитал дали оплаква някой близък. - Не, не плача за близък - казал търсачът. - Какво става в този град? Какво ужасно нещо се случва тук? Защо има толкова много мъртви дeца, заровени на това място? Какво е това страшно проклятие, което тегне върху хората, та ги е принудило да направят детско гробище? Старецът се усмихнал и казал: - Успокойте се, няма такова проклятие. Работата е там, че при нас има отдавнашен обичай. Нека ви обясня: когато някой младеж навърши петнайсет години, родителите му подаряват тетрадка като тази, която нося аз на врата си, и всеки път, когато нещо много го е зарадвало, той трябва да отвори тетрадката и да запише в нея: Вляво: това, което го е зарадвало. Вдясно: колко време е продължила радостта. Запознал се с годеницата си и се влюбил в нея: колко време е продължила тази безмерна страст и радостта, че я познава? Седмица? Две? Три седмици и половина?... След това вълнението на първата целувка - колко е продължило? Минута и половина, колкото целувката? Два дни? Седмица? Бременността и раждането на първото дете?... А женитбите на приятелите? А най-мечтаното пътуване? А срещата с брата, който си идва от далечна страна? Колко е продължила радостта от тези събития? Часове? Дни? Така в тетрадката записваме всеки момент на радост... Всеки момент. Когато някой човек умре, обичаят ни е да отворим тетрадката му и да съберем времето на неговата радост, за да го запишем върху гроба му. Защото това според нас е единственото и истинско живяно време. Титла: Re:Поука! Публикувано от: 5co в Юни 02, 2010, 05:14:22 pm Гарга и маймуна пътуват в самолет.По някое време гаргата каца на рамото на пилота и започва да го кълве по ухото.Пилотът размахва ръце за да я прогони,а през това време самолетът описва чудновати фигури в небето.
-Ей,какво правиш?-пита маймуната -Ааа нищо,само се ебавам с пилота. След малко маймуната започва да дразни втория пилот.Бута му фурашката над очите,дърпа му косата,крещи му в ушите...а самолетът започва застрашително да губи височина. -Ами ти какво правиш?-пита гаргата -Ми аз се ебавам с втория пилот. -Добре де,ама ти можеш ли да летиш??? Титла: Re:Поука! Публикувано от: Deizi_Rock в Юни 02, 2010, 05:39:50 pm Двама се карат трети печели ! - Двама кандърмъ патаклъмъ, трети кяр ! ...
( Бизнес поука ) Титла: Re:Поука! Публикувано от: igrek в Юни 08, 2010, 09:34:34 pm Лудият се оплаква,че хората не го познават, а мъдрецът - че не познава хората.
Конфуций Титла: Re:Поука! Публикувано от: MrsSmith в Юни 09, 2010, 11:32:41 pm "...Връзката с любим човек помага да израснем като личности, да станем по-добри хора, да се опознаем по-добре.
Връзката ни прави завършени хора. Затова си струва да съществува. Струва си …УСИЛИЕТО (тоест, струва си да се стараем и да работим върху нея ). Струва си старанието, което поражда. Струва си болката , с която трябва да се сблъскаме. И всичко това е ценно, защото когато преминаваме през него, вече не сме същите: израснали сме, станали сме по-съзнателни, чувстваме се по-пълноценни. Двойката не ни спасява от нищо, не би трябвало да ни спасява от каквото и да е. Много хора търсят партньор като средство за разрешение на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението им, от липсата на смисъл в живота им. Очакват двойката да запълни празнотата у тях. Каква ужасна грешка! Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал. А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов…Или ще реша да прекарам живота си оплаквайки се от съдбата. Идеята е да намеря разрешение на собствения си живот, без да очаквам някой да го направи вместо мен. Идеята е също така да не се опитвам да разреша живота на другия, а да намеря човек, с който да осъществим общ проект, за да сме щастливи, да израснем, да се забавляваме, но не и да разреши проблемите в живота ми. Да мислим, че любовта ще ни спаси, че ще разреши всичките ни проблеми и ще ни донесе вечно щастие или сигурност, само ни държи в плен на фантазии и илюзии и отслабва истинската сила на любовта: силата да се променяме. Нищо не ни носи по-голямо просветление от това да бъдем с друг, приемайки нещата от тази гледна точка. Нищо не е по-необикновено то това да чувстваме собствената си промяна до любимия човек.вместо да търсим убежище в една връзка, бихме могли да позволим на силата й да събуди онези наши страни, които са изпаднали в летаргия и ни карат да избягваме открития и пряк контакт с живота: да подсили способността ни да се развиваме, като ясно ни показва в кое отношение трябва да израснем. За да се разгърнат положително отношенията ни, необходимо е да ги погледнем под друг ъгъл: като поредица от възможности да обогатим съзнанието си, да открием една по-дълбока истина и да бъдем хора в най-пълния смисъл на думата. Чак когато се превърнем в пълноценно същество, което няма нужда от други, за да оцелее, може би ще открием друго пълноценно същество, с което ще споделим онова , което има всеки един от нас поотделно. Това е истинския смисъл на двойката: не спасението , а срещата Или по-скоро срещите. Аз с теб. Ти с мен. Аз със себе си. Ти със себе си. Ние със света...." Из "Да се обичаме с отворени очи." Хорхе Букай Силвия Салинас Титла: Re:Поука! Публикувано от: igrek в Юни 10, 2010, 12:18:21 am Не се страхувай от съвършенството - никога няма да го достигнеш.
Конфуций Титла: Re:Поука! Публикувано от: MrsSmith в Юни 26, 2010, 10:43:34 am Всеки сам създава своето щастие Бог сътворил света, а после изваял и Човека от глина. Когато го завършил, му останало малко парче неизползвана глина. Тогава Бог се обърнал към Човека и го попитал: - Какво още би искал да имаш, какво да ти направя? Замислил се за миг Човекът и отвърнал: - Създай ми Щастие, аз искам да бъда щастлив! Бог не казал нищо. Само поставил в ръката на Човека онова малко парченце от останалата глина. От тогава, та до ден днешен, Човекът примесва топчето глина, което държи в ръцете си и се опитва да извае от него Щастието, за което жадува... Титла: Re:Поука! Публикувано от: Deizi_Rock в Юли 01, 2010, 04:48:16 pm Общоприето е схващането ,че човек се чувства наранен ,
когато не получава любов ! Но не това ни наскърбява . Болката започва , когато не даваме любов. Родени сме , за да обичаме . Може да се каже че сме машини за любов , създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила , когато даряваме любов. Светът ни кара да вярваме , че нашето добруване зависи от хората , които ни обичат. Но това е изопачено разбиране , причина за много от нашите проблеми . Истината е , че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов. Въпросът не е в това , какво получаваме в замяна .Въпросът е какво даваме ! Алън Коен Титла: Re:Поука! Публикувано от: MrsSmith в Юли 02, 2010, 12:20:41 am ПРИКАЗКА ЗА ДЪГАТА И ДЪЖДОВНАТА ФЕЯ Едно време, отдавна, много отдавна, преди още хората да се затворят в познанието и да прокудят вълшебството, живяла една малка фея. Наричали я дъждовната фея, защото познавала езика на дъжда и често я чували да говори с него. За себе си казвала, че умее да обитава облаците и те били единственият й замък. През деня лежала във високите треви и съзерцавала разгъването на владенията си, а понякога нощем самата луна и служела за светилник и като осветявала отвътре призрачните облачни градежи засилвала усещането и за високи триизмерни пространства. Малката фея обичала много движението на небесата. Обичала също докосването на вятъра, шумоленето на листата, слънчевите лъчи и светлосенките… Но най-много обичала дъжда. Не познавала по-нежно и по-властно докосване от това на водните струи през лятото. Тръпнела цялата, когато небесният свод се свличал притъмнял и тежък над земята и почти докосвал челата на човешките същества. Точно когато всички се разбягвали в търсене на завет и на сушина, тя се чувствала най-силна на открито, защото стихията я дарявала с частица от небесния безкрай. -Не си отивай никога от мен! - казала един ден феята на дъжда. - Имам нужда и от шепота на капките ти, и от тътена на светкавиците ти, и от хладните ти ласки. Не съм щастлива, когато те няма... -Не ме задържай при себе си! - примолил се в отговор дъждът, защото знаел за властта, която тя имала върху него. - Аз съм скитник. Имам нужда да си отивам и да се връщам. Ограничените пространства отнемат от силата ми и ме карат да се измъчвам от копнежа си по хоризонта... Но феята чувствала по-силно от всичко останало нуждата си от него, затова го приковала към своите земи и дълго време не го пускала да си отиде. - Освободи ме! - заплакал един ден дъждът. - Вятърът ми каза, че зад хоризонта земята е суха и животът вехне. Защо ме задържаш при себе си? Аз съм на всички и съм ничий. - Добре тогава... - отвърнала тя - Ще те пусна, но ще дойда с теб. И при тези думи се превърнала в дива гъска и полетяла с дъждовните облаци. Години наред летяла след дъжда. Когато пороят руквал си възвръщала човешкия облик и тичала през водните стени на летните бури. Но с минаващото време бурите станали за нея ежедневие и я правели все по-малко щастлива. - Защо вече ласките ти не ме радват? - попитала веднъж дъжда. - Знам ли? Може би защото можеш да ги имаш по всяко време... Феята дълго време не се решавала да зададе въпроса какво трябва да направи, за да изпита отново радост, защото предугаждала отговора и той я плашел. - А ако върна на небето силата, с която ме е дарило? - запитала, когато най-сетне събрала смелост. - Ти го каза... - отвърнал дъждът. - Но тогава ще стана смъртна като всички останали... - Не търси съвет от мен. Аз не познавам смъртта, така окончателна, както я познават смъртните. Умирам всеки ден и всеки ден слънцето ме възкресява. Феята се умълчала. Дълго време и трябвало, за да вземе решение. Дълго време дивата гъска летяла след дъждовните облаци. Докато един ден осъзнала: - За какво ми е да имам целия свят, ако не мога да го копнея? За какво ми е всичкото време на света, ако преминава равно и безрадостно? Не искам силата, която имам, щом тя ми дава всичко, което искам... При тези думи протегнала нагоре ръце и тогава се случило нещо невиждано до този миг: от дланите и излетели седем цветни лъча: седемте вида власт, с които небето я било дарило. Властта над живите твари, над огъня, над виделината, над растенията, над безкрая, над водната стихия и над здрача. Седемте лъча, слети в едно, плавно се заизкачвали нагоре и за миг свързали небето с малката и фигурка. Дъждът затихнал удивен и затворил във всяка своя капка спомена за този миг. Едва когато цветовете се разсеяли във въздуха (едно детенце ги нарекло "дъга"), феята разбрала какво е направила, седнала на тревата и заплакала. Дъждът и махнал с прозрачна длан и продължил по пътя си. Страдала много тази, която някога била фея, докато дъждът се завърнал, но това, което изживяла тогава с нищо не можело да се сравни. По-ласкав и по-могъщ от всякога й се сторил дъждът. Не че той се променил… просто този път го била чакала. И също знаела, че го има само в този миг. Оттогава преминали много поколения. Животът отдавна оттеглил безкрайното си дихание от дъждовната фея. Но всеки път, когато дъждът си спомни за нея, на небето се извива красива седемцветна дъга... Мария Иванова - Фьон Титла: Re:Поука! Публикувано от: blackie в Юли 02, 2010, 02:12:20 pm Разкази от маршрутката - Нещо като съвети
Аз продължавам да си споделям. Та возя си се значи, знаете къде, прав съм, точно пред мен е застанало едно от онези прекрасни същества с огромни ... сини очи. Лято е, дрехите са почти излишни, блузата на жената е от онези, с хубавите деколтета, дето са призвани да показват повече отколкото крият. Като се вземе предвид разликата в ръста, аз около 186см., тя къмто 165см, погледът ми пада косо отгоре по посока на деколтето. Пък следвайки принципа, че показваме нещо, което искаме другите да видят не се и притеснявам много-много от посоката, която е поел погледа ми. По едно време, девойчето ме изгледа, проследи посоката на погледа ми и ми зададе много странен въпрос : "Гледате ли нещо?" - разбира се аз в рамките на добрите нрави отговорих: - "Гледам" -, а тя още по-странно - "и какво по-точно гледате" - ми вика. Аз вече съвсем изумено отговарям - "Как какво, гледам това, което ми се показва", - пък тя взе, че изсумтя гневно и се обърна. Запитах се - къде сбърках? Я да ви питам, вие знаете ли какво е секс? Групов секс? Това е маршрутка в час пик. Ама секс ви казвам! Няма на къде да се обърнеш, няма как да паднеш! Подпират те от всички страни. Има леко очарование. Има елемент на изненада, има екшън. Например, засърби те някъде, решиш да се почешеш. Започваш да се чешеш, обаче въпросът е дали чешеш себе си или брюнетката от дясно. Звънне ти телефона, бъркаш в джоба да си извадиш телефона. Гледаш, това не е твоя телефон, то и джоба не е бил твоя. Бръкнеш си в джоба за нещо и хоп, среща от близък вид, някой вече е бръкна в джоба, ама не си ти. Въобще купон! Тръгваш да слизаш и за да не ти е самотно си повличаш още двама с теб. Това лирично отклонение ми дойде наум преди няколко дена, сега го споделям с вас. Иска ми се да дам няколко съвета на уважаемите дами, ползващи превозното средство. Мили дами, високите и тънки токчета са много готини, само много ви моля много внимавайте къде стъпвате с тях! Ако усетите че сте настъпили нещо по-меко бъдете сигурни, че сте стъпили върху нечии крак и по всяка вероятност той е мъжки! Имайте предвид, че сълзите в очите на мъжа зад вас не са сълзи на обожание, към иначе прекрасната ви особа, а са сълзи на болка! Много внимавайте като размахвате ръце и чанти, съобразете се с факта, че по принцип господата са по-високи от вас и чантата ви или лакътя ви са на ниво, което предизвиква болка при залитане от ваша страна. Поради претъпканост в час пик на превозното средство, се налага доста близко "съжителство" с пътуващият зад вас мъж, това което ви подпира не е ОХООООО, а по-всяка вероятност са ключове или мобилен телефон. И един съвет към всички пътуващи, без оглед на пола. Знайте, топлата вода и сапуна са измислени доста отдавна, ползвайте ги по предназначение! Титла: Re:Поука! Публикувано от: MrsSmith в Юли 05, 2010, 11:28:42 pm КРИЛЕТЕ СА, ЗА ДА ЛЕТИШ Когато синът пораснал, бащата му рекъл: - Сине, не всички се раждаме с криле. Вярно е, че не си длъжен да летиш, но мисля, че ще е жалко само да ходиш, щом добрият Господ ти е дал криле. - Но аз не знам да летя - отвърнал синът. - Така е... - казал бащата. И както вървели, стигнали до ръба на планинската пропаст. - Виждаш ли, сине? Това е пропаст. Като ти се прииска да летиш, ела тук, поеми си дъх, подскочи и като разпериш криле, ще полетиш. Синът се поколебал. - Ами ако падна? - И да паднеш, няма да се пребиеш. Само ще се поожулиш и ще станеш по-силен за следващия опит - отвърнал бащата. Синът отишъл в селото да се види с приятелите си, с другарите си, с които вървял рамо до рамо в живота. Най-тесногръдите му рекли: - Да не си луд? За какво ти е? Баща ти нещо е откачил... Защо ти е да летиш? Зарежи тия глупости! На кого му е притрябвало да лети? Най-добрите приятели го посъветвали: - Ами ако е вярно? Не е ли опасно? Защо не започнеш постепенно? Опитай да се хвърлиш от някоя стълба или от клоните на някое дърво. Но... от върха? Момъкът послушал съвета на тези, които го обичали. Покатерил се на едно дърво и като набрал кураж, скочил. Разперил криле, размахал ги с всички сили във въздуха, но за съжаление, паднал на земята. С голяма цицина на челото отишъл при баща си. - Ти ме излъга! Не мога да летя. Опитах и виж как се ударих! Не съм като теб. Моите криле са само за красота. - Сине - отвърнал му бащата. - За да полетиш, ти е нужно пространство да размахаш криле. То е като да скочиш с парашут: нужна е височина. За да полетиш, трябва да си готов да рискуваш. Ако не искаш, може би е по-добре да се примириш завинаги и да продължиш да ходиш... ~ . ~ . ~ Из “Нека ти разкажа” Хорхе Букай Титла: Re:Поука! Публикувано от: MrsSmith в Ноември 20, 2010, 01:37:11 pm ОЧАКВАНИЯТА Най-често се отклоняваме от правилната посока, когато позволим на желанията ни да се превърнат в очаквания. От само себе си се разбира, че очакванията усложняват възможностите ни да бъдем щастливи – както когато се осъществяват, така и когато не се осъществяват. Когато те се осъществяват, усложнението идва от това, че сме принудени да ги изоставим и веднага да ги заменим с нови и по-големи очаквания (цикълът се повтаря, докато се сблъскаме с такива, които напълно ни отчаят). Ако от самото начало очакванията ни не се оправдаят, усложнението настъпва, когато разочарованието ни прерасне в страдание и болка. Бъркаме мечтите с очакванията, без да разбираме, че мечтите отварят пред нас прозорец към целия свят и ни мотивират за действие, докато очакванията ни обричат на пасивност. И едва тогава го разбираме... Въпреки това се вкопчваме в очакванията с изненадваща сила. Защо? Заради навика? За удобство? От незрялост? Може би част от причината се крие във всяко от тези неща, но също и защото очакванията са ни съпътствали твърде дълго... Търсенето на омиротворение за съзнанието е не само успешна стратегия за успех, но също така спомага да се повиши чувствителността и да се постигне известна вътрешна отстраненост. Според Ведите, ако човек е истински доволен от живота си, няма значение дали има повече. Не бързай да подминеш фразата, която прочете току-що. Възможно е на пръв поглед да ти се стори очевидна и незначителна, но ако й позволиш да разпери криле в съзнанието ти, без да се съмняваш в нея, ако я оставиш за няколко минути и после я прочетеш отново, може би ще забележиш някаква промяна в значението й... Или в себе си. Из "Трите въпроса" от Хорхе Букай Титла: Re:Поука! Публикувано от: galenavt в Декември 19, 2010, 03:38:33 pm Две бири или философията на живота вселената и всичко останало
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха. Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите предпочитанията ви - все неща, които, ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща. И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък." Една от студентките вдигна ръка и попита: "А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихна. "Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири." Титла: Re:Поука! Публикувано от: Deizi_Rock в Февруари 23, 2011, 03:43:48 pm Неблагодарност, твоето име е човек............. Как би постъпило едно улично куче, ако си отделяш от залъка за него всеки ден? Камо ли да го прибереш в дома си, да го изкъпеш, обезпаразитиш и да се грижиш за него? Няма да намериш после по вярно същество от него. Ще те посреща весел лай, гальовност и щастие в преданите очи. А как постъпва човекът? Човека, за когото си делил от залъка си, споделил си хляба и леглото си, оголената си душа, последната си капка кръв? Ще се възгордее, изнаглее, забрави и ще те остави. Има далеч по-важни неща от тебе. Как ще постъпи новороденото захвърлено от майка си коте, което ще отгледаш със капка по капка мляко от капкомерче? Ще те обича, ще те гали и ще мърка гальовно и любовно върху коленете ти. Не и човека !!!! Какво си ти? Ненужна, непотребна изхабена откъм емоции за него вещ. Която според него би трябвало да е като робот. Трябва ти-натискаш копчето и тя започва да ти служи. Натискаш го пак и тя е длъжна да се изключи. И да си тръгне. Няма не искам, няма недей. По поръчка. По компютърна програма. Да иде да прави каквото си иска, блее, да пее или най-добре да се застреля. Така постъпвали истинските приятели. Да са до неблагодарника, когато са им необходими и когато не са просто да си тръгнат. Как би постъпи дори един папагал, ако го гледаш, храниш милваш и обичаш? Ще ти чурулика, пее, дори и да проговори може. Как постъпва Човека? Заменя те. И те забравя. Не си нужен вече. Заменя кон за кокошка. Дал си всичко вече, трохичка неизядена, капчица вода неизпита и сълза неизплакана не е останала. Само едно пожелание "Живей щастливо" ти се казва. Как? Ами както си искаш го постигай. Използвай тояга по главата си за предизвикване на амнезия. Изтръгни сърцето си, за да не страда. Мистър Пропър за почистване на петната от измъчената си душа. И живей щастливо.............. Със неблагодарността !!!!!! Дали да не си вземеш кученце все-пак? Блогът на Ironheart Титла: Re:Поука! Публикувано от: ifidietomorrow в Февруари 23, 2011, 04:08:11 pm такива сме си хората НЕБЛАГОДАРНИ ! :(
Титла: Re:Поука! Публикувано от: ivanko70 в Февруари 23, 2011, 04:40:53 pm
Браво много е хубаво но наред с правописните грешки, нека да се разберем, защо все жените са онеправданите, слабите, страдащите, използваните и захвърлените...... нима когато правиш всичко за един човек, той не прави??? -> а когато живеете на гърба на човек, който Ви боготвори и носи на ръце, стъпвате по розови цветчета и т.н??? да!!! всеки, който се почуства зле, може да натисне копчето и да спре програмата, за да продължи нататък или посто да поиска ъпгрейд. Моля всеки да уважава другия -> в една връзка виновни са двамата, както за създаването, така и за разпадането и. Човек не наранява тези, към които в безразличен, а в любовта винаги единият обича, а другият се оставя да бъде обичан. пожелавам Ви всичко Титла: Re:Поука! Публикувано от: Deizi_Rock в Февруари 23, 2011, 05:14:17 pm
Тази тема не е за дискусия според мен,но след като сте цитирали поста ми държа да Ви обясня! За правописните грешки няма да коментирам, в кой от постовете са повече ... Искам само да разбера къде в целия текст видяхте че ЖЕНА е онеправдана , страдаща, използвана и т.н. !?! Тук пише Човека , било той мъж или жена, не разбирам защо преиначавате нещата ..... ??? Неблагодарността проявена от мъж или жена все си е неблагодарност човешка и само човека може да я покаже в този си истински вид........... А ,ако не сте съгласен ,ми......всеки си има виждания за нещата ,свят голям ,хора резлични ;) Приятен ден ! Титла: Re:Поука! Публикувано от: galenavt в Февруари 23, 2011, 05:35:39 pm ...Тук пише Човека , било той ... Именно, нали мъжа е най-добрият приятел на Човека. ;) ;D Титла: Re:Поука! Публикувано от: Hopkins в Април 02, 2011, 01:56:00 pm Който не вижда далечната опасност го заплашва близка беда. 8)
Титла: Re:Поука! Публикувано от: dj_yavor_vc в Април 02, 2011, 09:19:06 pm Цитат на: Deizi_Rock Искам само да разбера къде в целия текст видяхте че ЖЕНА е онеправдана , страдаща, използвана и т.н. !?! Много се засягаш на пол, г-це Рок... :o Според мен жената е създадена като допълнение на Човека.Самият факт, че на аглийски "man" значи мъж и човек e показателен. Така-а-а, а ето и мойте мисли в този ред на мисли: "ЖЕНА СЕ СВАЛЯ С АКЪЛ И ПАРИ, НО САМО С АКЪЛ НЕ Е ДОСТАТЪЧНО..." "САМО ГЛУПАВИТЕ ВЯРВАТ В ЛЮБОВТА, УМНИТЕ СЕ НАСЛАЖДАВАТ НА ДОБРИЯ СЕКС..." Титла: Re:Поука! Публикувано от: ivanko70 в Април 03, 2011, 08:17:12 am Мдааа
за това нали знаете, че: Една жена много лесно може да се направи щастлива, НО излизало много скъпо, за това и казваме на жените "скъпа" но най-показателен е факта, че е всеизвестно къде се намира т. нар. "G" точка на жените -> в края на думата shoppinG какво да приказваме повече, единственото което може да се каже за мъжете като контра е, чв разликата между мъжът и момчето е само в стойността на играчките им Титла: Re:Поука! Публикувано от: galenavt в Април 04, 2011, 06:19:29 pm Жената има нужда от четири животни: Ягуар в гаража, Лисица в гардероба, Тигър в леглото и Магаре,което да плаща за всичко това. :-[
Титла: Re:Поука! Публикувано от: snowqueen в Ноември 05, 2012, 08:53:39 pm Представете си че сте престъпник, издирван от ИНТЕРПОЛ, ФБР, ЦРУ и попадате в един град, когато полицаите започват да ви обграждат.
Оттегляте се към един хълм, за да избягате с вашия хеликоптер, но когато пристигате, осъзнавате, че сте забравили да заредите хеликоптера с гориво и в този момент сте обградени от полицията. Вие сте сам, не можете да избягате, не можете да повикате помощ, не трябва да умирате, не трябва да ви арестуват. Какво ще направите? |