www.p2pbg.com

Тази тема я правя защото смятам че много хора (както и аз)имат домашни любимци и се интересуват от тях.В тази тема ще побликувам актуална информация относно профилактиката и грижите за вашите сладури.Също така някой ако има въпроси да пита.Д-р reni999 е на линия
(http://www.factorpetfood.com/images/c_pic5.jpg)

Породи кучета

Според FCI, породите кучета са систематизирани както следва:

Група 1-овчарски кучета

 Австралийско келпи   (http://dogbg.net/pictures/Razkazahme/kelpie/kelpie5.jpg)
необикновеният наследник на дивото куче динго и шотландското коли
(http://dogbg.net/pictures/Razkazahme/kelpie/kelpie7.jpg)
 
Тази малко странна порода най-вероятно e резултат от кръстосването между австралийското диво куче динго и късокосместото шотландско коли, доведено в Австралия в края на 60-те години на 19 век. Многобройни са шотландските фермери, които след западането на овцевъдството във Великобритания потърсили ново препитание в колониите – в Австралия. Естествено, те взели със себе си и кучетата. Породата носи името на една известна женска на има Келпи, което на галски означава "кипене".
За способностите на тази порода се разказват истински чудеса - факт е, че едно келпи може да преодолява 60 километра на ден в палеща жега по камениста почва и трънаци като през това време събира и контролира посоката на движение на огромни стада овце. Днес в Австралия работят около 80 хиляди келпи.
(http://dogbg.net/pictures/Razkazahme/kelpie/kelpie3.jpg)
На външен вид кучето съвсем не е представително – то има дълга, лисичоподобна, тясна глава с леко куполообразен череп и добре очертан стоп. Очите му са бадемовидни, кафяви, хармониращи на цвета на козината. Ушите му са триъгълни, тънки, фино заострени и добре окосмени, високо поставени. Тялото му е с умерено дълъг врат. Крайниците му са мускулести със здрави кости – задължително условие за неговата издръжливост по време на работа на най-различен, често доста неудобен терен. Лапите на австралийското келпи са кръгли и здрави с тънки стъпала. Носи опашката си ниско. Козината му е тънка, права, твърда, къса около 2-3 см. Малко по-дълга е отзад на крайниците и по корема. Има къс, плътен подкосъм. Оцветяването му е доста разнообразно: черно, черно-жълтеникаво, червено, червено-жълтеникаво, шоколадово кафяво и опушено синьо.     

   

Келпи е истински работохолик, просто кипи от енергия по време на работата си. То е природно интелигентно животно. И има наистина има твърде специални умения.
Обучението му е сравнително дълъг процес, който трябва да се направлява много внимателно.
Първоначално кученцето се учи да отговаря на изсвирвания, на команди и сигнали с ръка. Едва когато то е толкова голямо и силно, че да не се оставя да бъде изплашено от една войнствена овца (овчедушието е станало нарицателно понятие, но в реалността това не винаги е така), започва истинското му възпитание с овцете. За да може келпи да бъде полезно за фермата куче наистина е необходимо абсолютно послушание. Защото много често келпи работи само по команди без да има пряк зрителен контакт със стадата.
Обикновено ситуацията е горе-долу следната:
Овчарят изпраща чрез изсвирване кучето там, където той вижда отвисоко от своя кон овцете. Кучето се отправя в тази посока без да вижда стадото. Тичайки към тях, то трябва да спре малко по-рано преди да ги догони за да овцете да не изпаднат в паника. Когато свикнат с него, келпи ги подгонва с леко приведена глава в посока към овчаря. При огромните разстояния на австралийските пасища кучето е извън влиянието на овчаря и трябва да умее да взима самостоятелни решения. То не трябва да наранява овцете, трябва да ги преследва и събира, да ги гони и насочва без да ги изтощава докато ги прибере при овчаря. Една доста трудна задача.



Келпи в никакъв случай не е куче за апартамент и градски живот. То се нуждае от пространство и много физически упражнения. И ако собственикът му не може да му ги осигури е най-добре да го остави да се занимава с това, за което е създадено – да придружава и направлява огромните стада овце из австралийските пасища независимо от времето и разстоянията.       





Австралийска овчарка         
(http://www.siriusaussies.com/slide_1.jpg)
Австралийско Овчарско Куче - Австралийска Овчарка (Australian Shepherd, FCI No. 342)
През 1493 г. в Америка попадат първите мериносови овце, внос от Испания. Заедно с тях на новия континент се появяват средни на ръст кучета, между които се срещат екземпляри със сини очи. При по-късен импорт на мериносови овце от Австралия, в Америка също пристигат синеоки кучета. В тях обаче, вече тече кръв от Австралийско Келпи, Смидфийлд Бобтейл, Дългокосместо Коли. Чрез сложно възпроизводително кръстосване се обособява порода, на ко-ято дават названието Австралийско Овчарско Куче (Австралийска Овчарка). Представителите на породата съчетават в себе си ума, разсъдливостта и работоспособността на Бордър Коли и Келпи. Притежават богатата и красива космена покривка на Дългокосместото Коли. В същото време имат и собствен чар, който ги отличава от породите, участвали в първоначалното създаване.
(http://www.breederretriever.com/photopost/data/514/medium/AustralianShepherdCodyFrisbee.jpg)
Главата на Австралийската Овчарка е пропорционална, със средно широка черепна част и умерено удължена муцуна. Челюстите са здрави, с плътно прилепнали около тях устни. Зъбите са големи и здрави, с ножицоподобна захапка. Ушите са високо поставени, с триъгълна форма, висящи странично на главата. Очите са изразителни, а погледът е мек и благороден. Цветът им може да е кафяв или син. Не са редки случаите, когато едното око е кафяво, а другото - синьо. Гърбът е здрав и леко повдигнат спрямо поясницата. Крупата е широка и мускулеста, с наклон спрямо хоризонтала от около 300. Характерна особеност на Австралийската Овчарка е нейната опашка. Тя е нормално поставена и висяща, но дължината й рядко превишава 10-12 см. При повечето кучета опашката напълно липсва. Височината при холката на мъжките кучета е между 51-56 см, а на женските - 46-53 см.

(http://www.mydogbreed.com/images/train-australian-shepherd.jpg)

Екстериор: Австралийската овчарка е здраво, издържливо куче. Среща се в четири основни цвята: черносиньо, черно, червеночерно и изцяло червено със или без бели оттенъци и/или светло кафяви точки. Бялата окраска е между холката и опашката, от двете страни при лакътната става, като на задните крайници не се разрешава такова оцветяване. Тялото на кучето е здраво със среден кокал, с купирана или не опашка. Космената покривка е средно дълга и гъста. Устойчива е на вятър и предпазва кучето при лоши метеорологични условия.

Качества и предназначение: Първичният инстинкт на австралийската овчарка за работа с овце е вроден - озове ли се в кошара с овце, патици или пилета, кучето незабавно ще започне работа. Може да издържи на часове тежка работа. В същото време е и добър компаньон. Това куче не е склонно към бързо сприятеляване и се отнася резервирано към непознати, въпреки че след подходящо представяне ги приема. Може да му се разчита, упорито е, независимо. Напълно преданно е на стопанина си. Необходими са му всекидневни упражнения, за да развие и поддържа мускулатурата си.

 Белгийска овчарка
(http://www.dog.bg/Root/Photos/products/products31.jpeg)
Грюнендал - № 15 FCI

 
(http://www.sokai-dogs.hit.bg/ov4arki/grunendail_web.jpg)
Произход: Белгия
Височина - холка: вис. холка: мъжки 61-66 см, женска 56-61 см;
Тегло: мъжки - около 30 кг; женска - около 25 кг
Исторически произход: Селекцията на Белгийската овчарка започва в края на XlX век в Белгия. Произходът на съвременната белгийска овчарка датира от 1891г., когато в Брюкселския ветеринарен университет била събрана една колекция от овчарски кучета от всички цветове и размери. Било решено да бъдат признати три вида: дългокосмест черен, късокосмест бежов с черна маска и грубокосмест тъмносив Грюнендал. Оттогава има много добавяния и отнемания. Днес са оформени четири разновидности: грюнендал (дългокосмест-черен), тервюрен (дългокосмест-различни видове, освен черен), малинуа (късокосмест) и малинуа (дългогрубокосмест). В Америка само грюнендалът е познат като белгийска овчарка или белгийско овчарско куче. Малинуата и тервюнерът са регистрирани като отделни породи, а лакенуата - най-рядко срещнатия от четирите - не е признат.
Екстериор. Грьонендалът е хармонично куче с квадратен формат на тялото – той е интелигентно и издръжливо животно. Благодарение на хармонията на своите телсени пропорции и гордо вдигнатата си глава, грьонендалът предизвиква впечатление за елегантна масивност. Главата е добре оформена и изразителна, не прекалено дълга, като черепът и муцуната са с приблизително еднаква дължина. Муцуната постепенно се стеснява към носната гъба, челото е леко изпъкнало, скулите са слабо подчертани, а устните са добре прилепнали и тъмно пигментирани. Грьонендалът има здрави челюсти с ножицовидна (нормална) захапка, като се допуска и клещовидна постановка на зъбите. Ушите му са сравнително малки и триъгълни, високо поставени и изправени. Очите на това белгийско куче са тъмни, с леко бадемовидна форма, средноголеми, а погледът е жив и интелигентен. Дължината на тялото трябва да отговаря на височината на кучето при холката, т.е. то е квадратен формат. Характерни за грьонендала са дългите, скосени плещи, добрата линия на гърдите и изразителната холка. Представителите на породата имат широк гръб, който е равн и мускулест, а коремът е не много увиснал, нито пък прибран, както при хрътките – той се свързва с хармонична линия с гръдния кош. Опашката е силна в основата си, среднодълга и висяща, стигаща до скакателните стави, като краят й е леко извит нагоре. При проява на внимание или движение кучето я повдига по – високо. Крайниците са със сухи и силни мускули, дълги и добре замускулени пред лакътя. Задните крайници са силни, без излишна маса, с широки и много мускулести бедра, като метарзусите са дълги, широки и мускулести, с ниско разположени силни глезени. Лапите са кръгли, с еластични възглавнички и с тъмнооцветени, здрави нокти.
Косменото покритие при грьонендала е късо на главата и на външната страна на ушите. Косъмът е дълъг и гладък по тялото, по – дълъг и по – гъст по шията и гърдите, където образува грива, а подкосъмът е плътен и е добра защита срещу стмосферните условия. Характерни са снопчетата от косми вътре в ушите. Много дълга е космената покривка на задните крайници, която образува т.нар. “потурки”.
Качества и предназначение. Белгийските овчарки са предимно ловни и пастирски кучета, но са бдителни пазачи, грижливи, внимателни с децата. Белгийските овчарки слабо се влияят от лоши климатически условия и се чувстват особено добре на открито. Породата е показала добри качества и успехи в различни състезания по послушание.
Това куче е истински аристократ – както с физиката си, така и със своето държане. Обонянието му е невероятно развито, освен отва то е отличен скакач – темпераментен, издъжлив и смел, реагира мълниеносно и се движи изключително ловко. Именно тези физически качества го предопределят като отличен овчар. Неговата висока интелигентност и чувствителност го правят изключително привлекателно домашно животно.

       

 Шиперке        
(http://www.sokai-dogs.hit.bg/ov4arki/6iperke_web.jpg)
Белгия,
№ 83 по МФК;

вис. холка: мъжки и женска 30-35 см;
тегло: мъжки 5-8 кг, женска 3-5 кг

 

Екстериор. Има дребно, компактно телосложение. Главата е лисичи тип, с широк череп, плосък между ушите, и със слабо изразен стоп. Муцуната е умерено дълга, с малка и черна носна гъба. Очите са средно големи, с изразителен жив поглед. Ушите са средно големи, високо поставени, стърчащи нагоре. Шията е отлично замускулена. Крайниците са не много дълги, силни, добре замускулени. Лапите са малки, със сводести пръсти. Опашката е къса, висяща надолу. Космената покривка се състои от гъсти и остри косми, плътно прилепващи към тялото, и от меки гладки косми на главата, ушите и долната част на крайниците. Козината на шията е обилна и стърчаща, като образува подобие на грива и нагръдник, а задните крайници изглеждат обути в “пищни гащи”. Окраската е едноцветна, най-често – смолисточерна.

Качества и предназначение. Шиперке е изключително предан, бдителен и любвеобилен с децата. Той е непретенциозно, издръжливо и закалено куче, което живее дълго. Трудно се приспособява към нови господари. Отличен домашен компаньон и бодигард.

 Бордърколи      

Бордър коли № 297 на FCI

(http://dog.bg/Root/Photos/products/products42.jpeg)

Произход: Великобритания
Височина - холка: мъжки и женска до 45-53 см;
Тегло: мъжки и женска 15-25 кг
Исторически произход: Стара овчарска порода, създадена в граничните пасищни райони на Англия и Шотландия чрез кръстосването на дьлгокосместо коли с бордертериер.
В резултат на тази сполучлива хибридизация след дълги години целенасочена селекция се е получила високо специализирана порода кучета, които притежават вродени пастирски качества. Бордер колито е идеалното куче, облекчаващо тежкия труд на овчарите.
(http://i.actualno.com/club.bg/files/2008/04/24/0ae0b47d16.jpg)Екстериор. По външен вид доста наподобява дългокосместото коли, но е по-дребно на ръст. Разлика има 1 в обагрянето - козината е черно-бяла или тъмносиво-бяла, а гривата е по-бедна на косми. Характеризира се с пропорционално сложено тяло, здрава костна система и силна мускулатура.
Главата е умерено широка, без забележима тилна издатина. Има добре изразен стоп. Муцуната е умерено къса, силна, постепенно стесняваща се към носа. Скулите са почти плоски. Носната гъба е черна, ноздрите са широко отворени. Очите са тъмнокафяви до черни. Ушите са средно дълги, отпуснати надолу.
Крайниците са прави и добре замускулени. Лапите са овални, с плътни възглавнички и умерено сводести, със събрани пръсти.
Качества и предназначение. По нрав бордер колито е спокойно и дружелюбно куче, с уравновесена нервна система и изключителен интелект, наследен от дългокосместото коли. Често може да се наблюдава как дори младо, недресирано бордер коли се опитва да събере накуп разпръснати кокошки, патици или овце.
Това куче много лесно се поддава на обучение, като е установено, че е най-щастливо и доволно, когато има възложена от господаря му задача.
Добре обучено, то по команда чрез изсвирване или жест на овчаря може да подгони изоставащите от стадото овце, да събере стадото в една група, да го подкара в желаната посока, да задържи овцете на определен участък, да опазва посевите от тях, да вкарва овцете в оградени пространства (при къпане, стрижба, доене, при провеждане на ветеринарнопрофилактични мероприятия), да ги охранява от хищници, да открива и докарва изгубили се овце. Напоследък тези кучета освен за пастирска дейност все по-често се срещат в ролята на домашни любимци, които много често печелят конкурсите за послушание на киноложките изложби. Породата е особено ценена и разпространена в страните от Западна Европа, Северна Америка, в Австралия и Нова Зеландия.

 


 Брадато коли   






 Коли - гладкокосместо         
(http://www.dog.bg/Root/Photos/products/products126.jpeg)
 Коли - дългокосместо   

Сравнително древна шотланска порода куче. Суровият климат в родината му е допринесъл за появата на дългата козина. Колито е много умно интелигентно куче с вродено чувство за вярност, лесно се подава на обучение. То е физически силно, чувства дори служебни качества. Приварзано е към дома и децата. Поради тази причина колито е една от наи-желаните породи у нас. Главата погледната в анфаст и профил, в най-общи линий има формата на загладен конус. Черепа е плосък, скулите намаляватпостепенно от ушите до върха на муцуната. В профил той е успореден и равен на дължината на муцуната разполовен с леко изпъкнал стоп.

Дългокосместо коли

Сравнително древна шотланска порода куче. Суровият климат в родината му е допринесъл за появата на дългата козина. Колито е много умно интелигентно куче с вродено чувство за вярност, лесно се подава на обучение. То е физически силно, чувства дори служебни качества. Приварзано е към дома и децата. Поради тази причина колито е една от наи-желаните породи у нас. Главата погледната в анфаст и профил, в най-общи линий има формата на загладен конус. Черепа е плосък, скулите намаляватпостепенно от ушите до върха на муцуната. В профил той е успореден и равен на дължината на муцуната разполовен с леко изпъкнал стоп. Носът е винаги черен. Очите са със средни размери бадемовидни странично разположени, в тъмно кафяв цвят. Ушите са малки отпуснати назад или изправени 2/3 от основата им. Захапката е ножицовидна образувана от сравнително големи и бели зъби. Шията е мускулеста мощна дълга и добре развита. Раменете са здрави и прибрани. Предните крайници са прави и здрави. Тялото е дълго гърба леко изпакнал гърдите са високо поставени като са и достатачно широки. Задните крайници са мускулести добре очертани с добре изразен ъгъл на скакателната става. Има характерна походка - постоянна уравновесена с дълга крачка и лекота. Опашката достига до скакателната става носи се отпусната и никога не се вдига над гръбната линия. Козината е с многогъст и стегнат подкосъм покрит от твърд и дълаг косъм. Той е обилен и образува грива с форма тип жабо, ресни и гащии пищна опашка. Цвета е самурено бял трицветен и сребристосин. Задължителни бели петна се намират на шията, нагръдника, крайниците и в края на опашката, между ушите и ноздрите на главата.

Тежина:
м. 20 – 29,5 кг
ж. 18 – 25кг
Височина на холката:
м. 56 – 61 см
ж. 51 – 56 см   

 Староанглийска овчарка


 Бобтейл (староанглийска овчарка)
 Страна:    Великобритания
МФК №:    16


(http://dogbg.net/pictures/Razkazahme/bobtail/old_eng_web.jpg)
Качества
Бобтейлът е темпераментно, добродушно и предано куче, което надеждно охранява дома и е отличен приятел на децата. Днес почти не се използва като овчарско куче, тъй като е на мерило добър прием като декоративно, доставящо радост на притежателите си. Неслучайно е наречено „кучето на веселяците”.

Екстериор
Общият вид изразява сила, подчертана от здраво, компактно и хармонично телосложение. Главата е голяма и обемиста, обилно окосмена с дълга козина. Има добре изразен стоп. Муцуната е средно дълга, със силни челюсти с ножицовидна захапка. Носната гъба е голяма, широка и задължително черна. Ушите са средно големи, прилепнали към главата, умерено окосмени. Очите са тъмни или с цвета на космената покривка. Крайниците са прави, силно окосмени. Лапите са средно големи, овални, с плътни възглавнички и сводести пръсти. Опашката се купира при малки, родили се с нея. Космената покривка се състои от дълги и твърди, леко къдрещи се косми. Има обилно плътно подкосмие. Окраската се допуска да бъде във всякакви оттенъци на сиво, сиво-бяло, синьо, мраморносиньо, със или без бели петна. Нюанси на кафявия цвят се считат за дисквалифициращ порок.      

 
следва още

профилактика на кучето(http://www.vetkab.hit.bg/vetsyringe.gif)

Най-голямата грижа която можете да покажете към вашия домашен любимец е да не го излагате на риск. Като извършвате препоръчаните  профилактични процедури вие не само го предпазвате от застрашаващи живота състояния, но и удължавате неговия живот. Не на последно място вие предпазвате себе си и особено децата от някои болести които се предават от животните на хората. Запомнете - профилактиката винаги е по евтина от лечението!




Програма за ваксинация на куче
Препоръчително е първата ваксинация да започне на 6-седмична възраст, последвана от реваксинации на 8 и 12 седмична възраст. При кученцата ваксинацията против Бяс се препоръчва на 6-месечна възраст. Стандартната ваксинация включва следните болести:

Гана
Това е смъртоносно заболяване което се появява навсякъде където има кучета. Първите признаци са треска, намален апетит и слабост. С напредване на болестта се появяват кашлица, диария и изтечения от очите и носа. След това вируса атакува главния и гръбначния мозък като признаците са безпокойство, лигавене, мускулни спазми и дори гърчове. Нервните признаци може да се проявят месеци до години след инфектирането с гана.

Инфекциозен кучешки хепатит
Засяга първично черния дроб, но може да причини и тежки бъбречни нарушения. Смъртността е около 25%. Признаците са депресия, слабост, жълтеница и коремни болки. Вирусът се предава между кучетата чрез директен контакт, посредством заразена урина или други секрети, слюнка, изпражнения.

Парвовироза
Вирусът обикновено атакува клетките покриващи стомашно-чревния тракт, като причинява тежко повръщане и диария. Диарията е водниста и кървава. Смъртността е много висока. Първите признаци са треска, депресия и загуба на апетит. Смъртта настъпва в резултат на шок от силното обезводняване на организма и отравяне на кръвта. При малките кученца може да се засегне сърдечния мускул и да настъпи внезапна смърт. Вирусът се отделя с изпражненията и е много издръжлив в околната среда където може да оцелее месеци до години.

Аденовироза и Параинфлуенца
Това са две болести които засягат дихателната система (трахеята и белия дроб). Първите признаци са остра кашлица и загуба на апетит. Тези вируси се пренасят по въздуха и са силно контагиозни. Те създават условия за възникването на вторична бактериална инфекция която да доведе до пневмония.

Бяс
Вирусът атакува нервните клетки на гръбначния и главния мозък. Човекът и много бозайници могат да се заразят с вируса на беса. Повечето от случаите на бяс са в дивата природа особено лисиците. При кучето бесът предизвиква състояние на раздразнителност и избухливост ( буйна форма ) или отпуснатост и парализи ( тиха форма ). Всички засегнати кучета умират. Вирусът се предава със слюнката чрез ухапване или рани по кожата.

Лептоспироза
Бактериално заболяване пренасяно от едно животно на друго чрез урината. Може да причини застрашаваща живота бъбречна или чернодробна недостатъчност. Лептоспирозата може да се предаде на човека.


Програма за обезпаразитяване
Кученцата могат да се заразят с вътрешни паразити от околната среда. Много малко собственици знаят, че кученцата могат да се заразят с популярно известните глисти от майката още преди раждане. Поради тази причина и защото хората също могат да се заразят ние препоръчваме неколкократно обезпаразитяване между 6 и 12-седмична възраст.
Освен глистите, кучетата могат да се заразят и с тении и др. Предпазването от тении и глисти се осъществява с периодичното даване на обезпаразитяващи препарати.


Предпазване от външни паразити
Най-честите външни паразити които сме наблюдавали целогодишно са бълхите. Кърлежите се срещат често пролетта и началото на лятото. Ние имаме различни продукти които са ефективни и безопасни в зависимост от възрастта на вашето куче. Вече има средства които могат да се прилагат дори при 6-седмични кученца. Предпазването от външни паразити не е толкова лесен процес така, че питайте за различните средства с които разполагаме.


Кастрация на мъжки и женски кучета
Довеждайки своето куче за тази сравнително безопасна, рутинна и нескъпа хирургична процедура е може би едно от най-важните решения които трябва да вземете за удължаване и подобряване качеството на живот на вашия любимец.

При женските кучета кастрацията премахва или силно ограничава проблемите с :

Нежелана бременност
Привличането на мъжките по време на разгонване
Потенциални живото застрашаващи инфекции на матката
Тумори на млечните жлези

При мъжките кучета кастрацията премахва или силно ограничава проблемите с :

Агресията
Бягството
Маркирането на територии с урина
Инфекции и рак на простатата
Рак на тестисите
Перианален аденокарцином (изключително злокачествен тумор на ректума и ануса).


Хранене
Кучетата сега живеят по-дълго от когато и да било преди, благодарение на основните ваксинации и другите профилактични програми. Напредъкът на ветеринарната медицина повиши нашето разбиране за хранителния режим на кучето. От отбиването на вашето кученце до неговата старост, видът на храната която му давате може силно да повлияе неговото здраве по различни начини. Правилното хранене е важно за:
Лъскава и здрава козина
Активна и компетентна имунна система
Силни кости и зъби
Ефикасно храносмилане и предпазване от повръщане и диария

Наследственост на поведението
(http://www.joannmapson.com/Images/Dogs/Henry/Good%20&%20Evil.jpg)
Отдавна отмина времето, когато страхът от изтрели или страхът от удари с тояга беше наследствен. Трябва също да се изчисти расизмът по отношение на кучешките породи. Вашето куче е част от огромна група, която включва много породи, многобройни потомства, безброй семейства, в които всеки един индивид е куче до мозъка на костите си. Кучето е поливалентно същество, способно на всички известни и признати умения и заложби на породата. Разбира се, някои породи са превъзходни в своята специализация: кучета за лов, за спорт, за водачи на слепи и пр.
През 1934г. Двама учени издигнаха хипотезата за наследствеността на страха от стрелба и удари с тояга. Днес научният свят я смята за абсурдна. Равенството „един ген = едно поведение” е неправилно. Поведението се влияе от много гени, един ген влияе върху много поведения.
Някои поведенчески характеристики имат генетична основа. През 40-те и 50-те години изследванията на Скот и Фулър разкриха наследствената променливост на прага на активиране на бойната игра, лаенето, възбудата и т.н.
Въпреки това откритие двамата учени се придържаха към тезата за голямата генитична променливост в една и съща порода кучета, благодарение на която тази порода прилича на друга само през няколко поколения. С други думи, темпераментът на вашето куче би могъл да прилича на темперамента на което и да било друго куче след няколко години. Аз наричам това поливалентност. Всеки темперамент, всяко поведение се намира в латентно състояние състояние във всяка порода и различията в темпераментите на потомствата или семействата кучета понякога са много по-големи, отколкото различията, които съществуват между две дори много отдалечени породи.
Всеки темперамент, всяко поведение претърпява съвместно влияние на генетиката и заобикалящата среда. Темпераментът на едно куче, личността на вашето куче е свързана с този уникален коктейл.
В следващите глави ще подчертая значението на заобикалящата среда върху оформянето на личността на кучето. Но още отсега ще изтъкна, че социалната връзка с човека е нещо, което се научава, тя не е вродена. Обичта на кучето към детето например не е генетична или наследствена. Това не е привилегия на която и да било порода; това е процес, който се научава през специален период от живота на младото куче.
Популярната литература изобилства със сведения за темперамента на една или друга порода куче, за благородството или жестокостта на нейните представители... Във всяка порода ще откриете затормозени или агресивни индивиди, емоционални или спокойни и пр. Да ви научи да разберете причината, да ви помогне да си изберете идеалното за вас кученце, да ви съдейства да го отгледате и обучите в най-добри условия, е част от намеренията на тази книга.
Остава ми да спомена нещо важно за кучешките породи. Всички породи кучета са били създадени с цел да служат и работят за човека, с изключение на някои, които са създадени единствено с цел техните представители да са компаньони (пудел, бишон, пекинез и др.). Селекцията, която е била необходима, за да се занимава кучето с някаква работа като пастирско, бойно или ловно куче, е оставила много повече следи в съвременните породи, въпреки че кучето вече не се труди както в миналото. Но дали това е достатъчно, за да си позволим да приписваме на някои породи различни черти и темпераменти?
Някои автори не се колебаят да определят степента на интелигентност на дадена порода, да класифицират породите в зависимост от своите критерии и да ги описват. Уместно ли е това?
Може да се състави каталог на някои поведенчески черти и да се издигне тезата, че дадена порода кучета притежава едни черти, а друга порода – други. Да вземем например агресивността. Ако погледнем броя ухапвания от статистиката на някои здравни заведения, причинени на хора, сигурно е, че най-много са на немската овчарка, ротвайлера и Джак Ръсел териера в сравнение с лабрадора, голдън ретривъра и чихуахуа например. Но понякога има и голдън ретривъри, които са много по-агресивни от някои ротвайлери.
Популярната зоопсихология не се колебае да говори за темпераменти, присъщи на една или друга порода кучета. В известна степен това е правдоподобно.
Образът на една порода съществува в човешката представа. Тя насочва към избирането на определена порода в зависимост от личните предпочитания.
След като е взето, породистото куче ще бъде обучавано според предписанията, които ръководят човека в неговата собствена представа за породата. Кучето пазач ще бъде обучавано да пази и ще се насърчава склонността му да пази във вреда на неговата общителност.
Податливото куче, с което човек се е сдобил, ще бъде оформяно в посока, която да отразява очакваното. По такъв начин представата, която човек има за кучето, ще оформя и неговото куче. Ето защо се осмелявам да използвам думата „фантасмагория”, която, признавам си, е малко силна. Кучето ще бъде създавано отчасти според представите и фантазиите на стопанина. Кръгът се затваря. Кучето отговаря на неговото желание, желанието ще отговаря на представата, която човек е имал за кучето. Въздействието на заобикалящата среда, на обучението и на идеята за желания тип куче стават преобладаващи.

Как се изгражда кучето?
По въпроса, който ни интересува, ще се огранича с изграждането на личността, поведението и социалните отношения.
За да е по-лесно за разбиране, ще направя аналогия с компютъра, който днес почти всички използват. Компютърът се състои от структура, наричана хардуер, програми – софтуер, и информация – данни. Най-общо казано, мозъкът на кучето се доближава до това определение.
Но нека да е ясно, това механистично виждане е само сравнителен модел. При това опростен модел, защото мозъкът на кучето е много по-сложен.
Кучешкият мозък се състои от милиарди клетки и всяка от тях изгражда до 15000 разклонения, за да влезе в контакт с другите. Всяка клетка е изключително сложен биологичен процесор.
Но мозъкът се развива, за да се превърне в тази сложна и организирана структура.
В началото, по време на развитието на зародиша, а след това при новороденото мозъкът многократно увеличава клетките и контактите почти хаотично под влиянието на генетична програма. Черепната кутия се изпълва с клетки. Но това развитие е твърде неорганизирано и нефункционално. Представете си град с разпръснати във всички посоки къщи и с пътища, които свързват всяка къща. Трудно ще стигнете от единия край до другия край на града; навсякъде ще има задръствания. Или си представете голям магазин с рафтове във всички посоки и разхвърляни безразборно стоки. Неорганизирани, хаотични и неефикасни – ето така могат да се определят тези ситуации. Според мен същото се отнася за мозъка на кучето през тази фаза на развитие.
За тази цел биологията е предвидила система на организация. Ако става дума за град, човек се обръща към архитекти градостроители, които чертаят планове, изграждат пътища, срутват нефункционални сгради и възстановяват други, които са необходими. За големия магазин се привличат специалисти по организацията. Мозъкът обаче разполага само с един прост и самоубийствен механизъм. Той просто унищожава всичко, което не се използва. След като стане на 5-7 седмици, мозъкът на кученцето предприема парадоксална работа: той увеличава клетките и връзките, като в същото време унищожава други. Почти половината от клетките и връзките изчезват при достигането на възраст от 12-16 седмици.
Но как се избира това, което трябва да оцелее, и онова, което трябва да загине в полза на организацията? Решението, благодарение на което мозъкът се справя с това объркване, също е просто. Жертват се само онези клетки и връзки, които не са работили. А как да се разбере кои са работили? Отново друго решение идва на помощ. Когато между две клетки е действала връзка, тя изпраща химически молекули, които задействат приемащата клетка. Тази клетка узрява и нейната зрелост я прави нечуствителна към молекулите убийци, които настъпват, за да преустроят мозъчното пространство.
Да, но при това положение възникват следните въпроси: какви са връзките, които се задействат, кои са клетките, които работят?
Някои клетки са снабдени с автономна дейност: те подготвят структорите, необходими за минимално функциониране. Впрочем някои клетки са временни и са необходими, за да осигурят рефлексите на новороденото. Те ще изчезнат. Но по-голямата част от клетките се задействат от външна информация, от стимули на околната среда. Всички сензорни рецептори участват в задействането на мозъка.
Представете си кученце, чиито клетки остават затворени 10-20 дни след раждането и след това е оставено на тъмно до 3-месечна възраст. Какво ще стане с неговия зрителен анализатор? Той е разположен в задната част на мозъка и просто ще закърнее. Самата му структура няма да изчезне напълно, но ще липсва. Кучето ще бъде почти сляпо. Неговото око ще функционира, но ще е неспособно да разшифрова нормално образите.
Именно зрителните стимули на околната среда създават зрителния анализатор. По същия начин шумовете създават слуховия анализатор, а миризмите – обонятелния анализатор. Но кученцето има късмет, защото се ражда с обоняние, с вкус и с осезание, които са особено функционални. Социалните взаимодействия със себеподобните, с хората и с останалите животински видове укрепват онези части на мозъка, които отговарят за декодирането на информационните асоциации и тяхното интегриране в понятия.
За разлика от компютъра програмите на мозъка са неотделими от неговата структура. Не е възможно да се въведе дискета в кучешкия мозък и да се запише нова програма, която да работи в съществуващата структура. Програмирането на мозъка се извършва през фазата на растеж и се състои в организирането на клетките и контактите, създаващи пътища от памет, рефлекси, асоциации, контроли, обратни контроли. Основата е готова за около 3 месеца. Остават някои неща за доизработване и усъвършенстване на следващите етапи, но всичко е предварително програмирано за 3 месеца.
Тук също има разлика с компютъра. Той може да има структура и програми, но няма да направи нищо, ако не му подадат информация – данни, за да работи. Мозъкът на кучето се е изградил с информациите от вътрешната среда (възприемането за себе си) и външната (възприемането на света). Структурата, програмирането и информацията са неразривно свързани. Разбира се, добре структурираният и добре програмираният мозък би могъл да натрупа още маса информация, да я сортира, асоциира и да извлича полза от нея.
Мозъкът, за разлика от компютъра, е способен да извлича правила от повтарянето на информациите и за добро или лошо да се препрограмира в последствие. Това може да увеличи способността на приспособяване и интелигентността или да породи ненормално поведение.

Кучешкият мозък се развива в три фази:
1.Фаза на хаотично развитие, която приключва към 10-седмична възраст.
2.Фаза на съзряване на клетките и връзките.
3.Самоубийствена фаза, която прочиства всичко, което не е съзряло. Тази фаза завършва на възраст 3-4 месеца.

Привързаност
Привързаността представлява привилигирована връзка с познато същество или предмет, който носи успокоение. Няма привързаност без познанство, както и без присъствие. Привързаността допринася за изграждането на обществено същество. Липсата на обект на привързаност е потискаща.
Кучето, подобно на човека, е обществено същество по необходимост и поради това то трябва да живее в компанията на други обществени същества. То трябва „да живее с някого или с нещо”. Самотният живот не е живот.
Някои от съществата или предметите, с които кучето живее, придобиват особено значение и дългото им отсъствие или липса носи тъга. Силата на привързаността може да се измери със силата на тъгата на куче, предизвикана от липсата на съществото или на предмета на привързаност.
Както детето се привързва към своите родители и обратното, така и кученцето се привързва към своята майка, а майката към своите рожби. Хората понякога наричат това любов. Всъщност това е форма на любов. Кучето се привързва към своите осиновители и хората се привързват към него. Това не е само умозрително понятие, а биологично обосновано и трябва да се почувства. Ето защо присъствието на съществото или на предмета на привързаност успокоява, а неговото отсъствие – натъжава. Това е чисто емоционална реакция. Явление, за което не се разсъждава. Привързаността е толкова необходима за живота, колкото са храната и водата.
Когато изчезне обекта на привързаност, след като отмине тъгата, развива се привързаност към друго същество. И животът продължава. Ако не се изгради нова привързаност, животът спира. Тъгата и нейното излекуване могат да се оприличат на процес на жалеене.
Кученце, което не е привързано, загива, умира. Куче, което е лишено от привързаност, е потиснато. Всяко същество може да се разболее от прекомерна привързаност, но също така и недостатъчна привързаност. Равновесието между двете състояния е твърде крехко.
След раждането майката се привързва към своите рожби. Новородените душат и докосват майката. Скоро те започват да я виждат и чуват. Те я определят като отделно, различно същество. Свикват с нея и се привързват към нея. Впрочем привързаността е взаимна. Кучето расте, млечните му зъби се заменят с постоянни и майката се отдръпва или отблъсква малките от наболяващите я млечни жлези. Кученцата започват да се учат да се привързват едно към друго. Привързаността започва да придобива многобройни посоки. В техния живот се появяват други възрастни. Присъствието им бързо ги превръща в близки същества. Но привилегированата връзка с майката се запазва. С наближаването на пубертета майката решава, че трябва да се сложи край на тази привилегирована връзка. Тогава тя гони кученцата си, които вече са се превърнали в съперници. Възрастният е този, който със своите активни действия прекратява привилегированата привързаност. Това е неизбежно. Вярно е, че привързаността към майката успокоява, но тя превръща съществото в инфалтилно. Ако не се отдели от майка си, малкото кученце няма да стане възрастно. А да си възрастно същество, означава да произвеждаш хормони и да се способен да живееш самостоятелно. Но тъй като е невъзможно да няма привързаност, подрастващият се привързва към своята социална група. Той влиза в група, в която цари строга йерархия. Впрочем той вече е станал „почти възрастен“.
Когато кученцето е прието от някое семейство, то първоначално тъгува за своята майка, братя и сестри и стопани. Този процес продължава няколко дни, през които кученцето изразява своята тъга чрез скимтене, загуба на апетит и нервно разстройство, като заедно с това проявява нова привързаност към своите нови стопани. Новата привързаност поставя началото на нов живот.
Кученцето се привързва към някои членове на семейството, а много често – към всички. В пубертета то ще започне да произвежда хормони и по такъв начин ще се включи в семейната йерархия. То ще придобие по-голяма самостоятелност и ще посреща временната самота, без да изпитва трудности.
С наближаването на пубертета нещата може да се влошат, ако не се насърчава процесът на отделяне и ако кученцето запазва привилегирована привързаност към някой член от семейството. То трудно ще достигне полова зрелост, ще остане по-дълго време инфалтилно и няма да се впише в йерархията. Неговото социално и полово развитие ще спре и то ще страда, когато бъде изолирано. Това се нарича тревога от раздялата.
Историята на привързаността е също така история на разкъсването на двойната връзка – между двама – с майката, в полза на привързването към многобройна връзка, семейна и социална.
Във всеки момент от своя живот кучето може да скърби за едно привилегировано отношение и да се привързва към нови обществени партньори, като така създава нова система, в която се включва. Историята на домашното куче всъщност представлява сложна история на създаването на нови семейства.
В болезнения преход от привързаност и раздяла с „едно-единствено нещо“ към привързаност към дадена група малкото кученце, както и детето, може да използва предмет на привързаност, който ще му помогне да преодолее този период. Подобен предмет успокоява. Той може да представлява плюшена играчка, шал, играчка, която малкото куче влачи навсякъде със себе си и в близост до която спокойно заспива. Изчезването на този предмет носи тъга, която може да се сравни само с раздялата със съществото на привързаност.
Има ли по-добър учител от привързаното същество? Близостта и емоционалното успокоение от неговото присъствие го превръщат в най-добрия учител, в този, на когото ученикът се старае да прилича. Ученикът трябва да постъпва така, както съществото, към което изпитва привързаност.
Успокоението, което то излъчва, помага на кученцето да изучава заобикалящия го свят и бързо да се завръща при връзката закрилница. Изучаването приема формата на движение напред-назад, чието съсредоточаване е съществото на привързаност. Ако се анализират изучаващите движения на кученцето, прекъсвани със завръщане към съществото на привързаност, може да се нарисуват с астерикс или звезда; ето защо се говори също за проучване в звезда. Привързаността позволява да се опознае светът, да стане той по-близък.
Благодарение на тази привилегирована връзка съществото на привързаност се намира в най-изгодно положение, за да стане учител. Към него са насочени привързаността, внеманието и съсредоточаването на ученика, то предизвиква желанието да се хареса на ученика и той да го последва. Говоря всичко това с цел да обогатя уменията на стопанина на куче. Съществото на привързаност може да си позволи много неща, дори някои грешки във възпитанието, които ще му бъдат простени, защото привързаността (т.е. Любовта) е по-силна от несръчността.
Без привързаност няма обучение, няма отпечатване в съзнанието, няма приобщаване, няма навици, няма социално общуване. Без привързаност развитието на малкото кученце се прекъсва.

Запомнете:
1.Привързаността е необходима за изграждане на кученцето.
2.Привързаността към майката се прекъсва в пубертета в полза на привързаността към групата.
3.Привързаността към приемното семейство е източник на равновесие или на безпокойство от раздялата.
4.Привързаността е най-добрата основа на обучението.
5.Привързаността приближава света.

Кучето НЯМА нужда от разнообразна храна в смисъла, в който го разбираме ние, хората
(http://www.malawicichlidhomepage.com/aquainfo/sideeffects/270402husky004.jpg)
Кучето НЯМА нужда от разнообразна храна в смисъла, в който го разбираме ние, хората. На него няма да му омръзне да яде едно и също всеки ден, години наред. Има нужда от ПЪЛНОЦЕННА храна, т.е. - да получава необходимите за него вещества в необходимото съотношение, като се има предвид, че в различните периоди от живота му нуждите му са различни.
Който смята, че може да му осигури добър баланс (протеини, мазнини, въглехидрати, пепел, микро и макроелемени) с натурално хранене - чудесно, но затова се изискват много познания. Аз ги нямам, затова предпочитам качествените гранулирани храни, на чиято опаковка можеш да прочетеш точния състав и необходимата дневна дажба. Но ако кучето ви не е привикнало към гранулирана храна от малко - трудно ще го накарате да я приеме на по-късен етап. Може да се започне с нея веднага след отбиването, но подбирайте марката и предназначението. Например малкото куче се нуждае от доста повече протеини, мазнини и калций в сравнение с отрасналото.

Като говорим за сухи храни: различавайте пълноценна гранулирана храна от микс. Миксовете съдържат обикновено смес от зърнени храни с малка добавка от мазнини и имат ниска хранителна стойност. Те не са пълноценни - използват се за добавака или нека кажа пълнеж. Ако кучето ви е лакомо, то няма да се засити от порцията пълноценна храна, която му се полага, а миксът ще му даде чувство за ситост.

Моите съвети:
Гранулирана храна - да, консервирана - никога! Консервацията при гранулираните храни се постига чрез екструдиране и извличане на водата, а при консервираните (влажни и полувлажни) - чрез консерванти. Познавам куче от породата средноазиатска овчарка, което почина на 5 г. с масиран карцином на цялата храносмилателна система вследствие хранене с консерви (разбира се, това е крайно зловещ пример, имало е и други фактори, но ви казвам заключението след аутопсията). Освен това в консервите след отварянето дори за ден веднага започват да се развиват гъби, плесени и какви ли не микроорганизми.
За да изберете добрата за вашето куче гранулирана храна трябва да минете един период по метода "проба - грешка" - опитвайте различни, докато попаднете на тази, която най-много ще се хареса на вашия приятел.
Добри марки, но и твърде скъпи са: Royal canin, Purina Proplan, Eucanuba. Добри и средно скъпи: Фрискис, Пурина дог чоу (що стана с таз латиница, бе?!), Нутра нагетс, Даямонд, сигурно пропускам нещо. Евтини и с лоша репутация: Педигри, Чапи, български измишльотини.
Ако храните с гранулирана храна давайте строго определено количество, а не "нека да яде кученцето колкото му се иска" и осигурявайте много вода.
Хляб - да, но не бял.
Въобще въглехидрати - умерено. Никога продукти, съдържащи какао! (напр. шоколад)
Плодове и зеленчуци - да, но без лук и картофи.
Кости - да, без тръбни.
Субпродукти (карантия) - много внимателно.
Млечни продукти - съвсем малко (също като субпродуктите предизвикват стомашни разстройства).
Яйца - един-два пъти седмично.
Нуждата от сол на кучето е нищожна - не давайте солени храни. Задължително обезсолявайте рибата.
Ако храните натурално не забравяйте, че кучето е месоядно животно - храносмилателния тракт е доста по-къс от този на тревопасните и на всеядните (като човека). От останалите храни усвоява твърде малко, затова разчитайте просто на месото.

Две важни неща :
Кости се дават след 6 месечна възраст, когато зъбите са вече укрепнали. Първото ми куче счупи постоянен зъб на 4 месеца с кост, защото избързах.
И още нещо - храносмилателната система на кучето се "настройва" към вида хранене, който сте избрали. Не го сменяйте рязко. Ако решите да преминете от натурално хранене към гранулирани храни или обратното, добавяйте по малко от новата храна към предишната в продължение на седмица, да речем, като постепенно сменяте съотношението. Погрешно е например "за разнообразие" да давате един ден натурална храна, а на другия - гранулирана.

Примерна схема за ваксинации  (http://www.vetkab.hit.bg/vetsyringe.gif)


1. DHP - м/у 42 до 45 ден

2. DHP + LEPTO - 2 седмици след I-вата

3. DHPPi + LEPTO - на 3-тия месец

4. RABIES - на 6-тия месец

5. DHPPi + LEPTO + RABIES - всяка година +след 6 месеца LEPTO
DHP - гана (дистемпер), инфекциозен хепатит, парвовироза
DHPPi - гана (дистемпер), инфекциозен хепатит, парвовироза, параинфлуенца
LEPTO - лептоспироза (двувалентна)
RABIES - бяс

30-40 ден Р
40-45 Р + corona или DP или DP+CORONA или DHP
50-60 ден DHP; DHPPi ; DHPL ; DHPPiL ;DHPPiL+ CORONA
70-90 ден DHP +L; DHPPi +L ; DHPPi+ L+ CORONA
6 месец Rabies ; DHPPiLR ;DHPLR ; LR

Изброих различните кобинации на ваксинални схеми - всеки лекар преценява според обстановката и конкретния случай колко и как да ваксинира.

Ваксинацията за бяс е задължителна и според българското законодателство кучетата и котките трябва да се ваксинират всяка година.

Морско свинче   


(http://gergana1.dir.bg/animals/indian_pig1.jpg)Откривайки Америка, Христофор Колумб е открил и морското свинче. Конквистадорите не са сбъркали, когато проявили интерес към това малко животно, което индианците принасяли в жертва на върховните богове на Инките, Маите или Ацтеките. Името "морско свинче" произлиза от думата "cabiai" - туземски термин използван за т.н. "индианско прасе", защото то е издавало слаби звуци наподобяващи квичене на прасе. Открито през XVI век, морското свинче остава незабелязано до XIX век, когато се открива, че реакциите му на различни лекарства и медикаменти са сходни с тези на човека. От 1959г. то е високо ценено като животно за компания. Дълго от 15 до 35 см, то е едно добре закръглено животно.

Благодарение на измененията възникнали през годините, днес има голямо разнообразия от "индийски прасета". Съществуват три основни породи:
(http://gergana1.dir.bg/animals/indian_pig2.jpg)
• обикновеното гладко морско свинче - тук се включва широк ансамбъл от мутации - случаите с къса и твърда козина например;

• абисинско морско свинче - покрито с къса и твърда козина, приличаща на розетка с дупки;

• перуанско или ангорско морско свинче.

Тези три породи се разклоняват според цвета на козината, като се получават голям брой разновидности.

Индианското прасе е ненаситник, който трябва да наблюдаваме. 200 гр. храна на ден разделена на две части е достатъчна. Сено, ечемик, хляб, ръж, царевица са основата на неговото меню. За да си точи зъбите, този гризач се нуждае и от по-твърди храни като моркови, ябълки и сухари. Закоравял пияч, морското свинче, има нужда от много прясна вода. За подсилване, от време на време може да му се дава портокалов сок.

Срамежливо, морското свинче е чувствително към нежността и добротата. (http://gergana1.dir.bg/animals/indian_pig3.jpg)То никога не хапе, и тъй като няма навика да разрушава всичко, което му попадне под зъбите, то може да живее без проблеми на свобода в апартамента. Клетката му трябва да е поставена на тихо и спокойно място. На дъното й е добре да се постави малко сухо сено.

Като по-голямата част от гризачите морското свинче е много плодовито. Женската е в състояние да се размножава от двумесечна възраст, но е по-добре да се изчака да достигне до 8-ия или 10-ия месец, за да я омъжим. При раждането малките тежат 60 гр. Те започват да се хранят сами от 10-тия ден. На третата седмица тежат вече 230 гр. На 5-тия месец тяхната мускулатура ще бъде напълно завършена.

Болести при рибките

(http://farm2.static.flickr.com/1298/624129718_d935391f28.jpg)
  Както всички живи същества ,така и рибите се разболяват. Но трябва да знаете ,че по-добре е да ги предпазите от заболявания ,от колкото да ги лекувате ,тъй като някои болести се лекуват трудно и оставят последици. За това е необходимо да спазвате някой основни правила:
 
 Никога не пускайте направо ново закупени водни растения и риби във вашия аквариум. Първо те трябва да престоят поне една седмица под карантина в отделен съд.
 Преди да храните рибките си с тубифекс е добре той да се изплакне в слаб разтвор от калиев перманганат.
 Никога не давайте зъмразена храна преди да сте я затоплили до температурата на водата.
 Когато прехвърляте риби от един аквариум в друг трябва да внимавате да няма температурна или химична разлика на водата.
 Във стаята в която държите аквариума трябва да няма изпарения от аерозоли ,почистващи препарати ,цигарен дим и други.
 
Как да познаете кога едни рибки са болни ?
 
    Болните рибки почти не се движат и лежат на дъното ,коремчетата им хлътват ,правят резки движения или си търкат коремчетата по дъното на аквариума.
    За да приложим лечение най-напред трябва да оточним точната диагноза. Това по някога става трудно ,защото при повечето болести поведението на рибките е сходно.
 
Болестите биват два вида:
 Заразни
 Незаразни

 Заразните болести при аквариумните рибки са следните:
 
 Сапролегниоза
 
    Това е инфекциозна болест при която върху тялото и плавниците на рибите се появява бял мъх. В начален стадий болеста не е опасна ,но ако не се лекува възникват язви ,които поразяват хрилете на рибите и те загиват от задушаване. Лекуват се с разтвор от метиленово синьо и готварска сол. Необходимо е да се повиши аерацията и температурата на водата до 30-32 градуса.

 Загниване на плавниците
 
    При тази болест се наблюдава постепенно разрушаване и скъсяване на плавниците. Ако не се лекуват в основата на плавниците се появяват язви и рибите умират. Лекуват се с Sapro stop или меден сулфат.

 Ихтиофтироза
 
    Това е болест ,която се появява при рязко охлаждане на водата в аквариума и при поява на инфозорий които нападат кожата и хрилете на рибите. Болните екземпляри постоянно се мъчат да трият тялото си по камъните и по растенията. Тъй като този паразит не понася високата температура ,достатъчно е да се покачи темпетатурата на водата 32 градуса при засилена аерация. Третират се с разтвор от трипафлавин ,метиленово синьо и готварска сол.

 Неонова болест
 
    Това е заболяване ,което се предизвиква от паразити ,проникващи в клетките и тъканта на рибите. То се характеризира с просветляване на дадени участъци по тялото. Най-често от тази болест страдат неоните ,при които избледняват сините и червени ивици. Това заболяване е трудно излечимо и рибките трябва да се унищожат ,но има случай когато болеста е затихвала в стара аквариумна вода при оптимални условия.


 Най-срещаните незаразни болести при аквариумните риби ,са следните:
 
 Отравяне
 
    - Затруднено дишане и поемане на въздух от повърхността на водата.
    Причина: отравяне с храна, с въглероден двуокис, с метали или недостик на кислород.

    - Внезапно умиране на група от риби.
    Причиана: отравяне с храна, с въглероден двуокис, с метали или недостик на кислород.

    - Некоординирани движения и изкачане над повърхността на водата.
    Причиана: Отравяне с жива храна (Тубифекс) или неподходящо PH на водата.

 Простуда
 
    - Рибите не се хранят, движат се бавно.
    Лекуват се ако на време се нормализира температурата на водата. В противен случай омират.

 Задушаване
 
    - Рибите плуват с отпуснати плавници на повърхността на водата и поемат атмосферен въздух.
    Причиана: спиране на аератора ,замърсяване на водата с отпадъци от храна ,прекомерно населяване с риби в аквариума или високата температура на водата.

 Нараняване
 
    - Някой риби са агресивни и често нараняват другите, затова първото нещо, което трябва да направите е да отсранявате агресивните риби.
    Наранените риби се лекуват с трипафлавин, като на един литър вода се слага по една капка. Третират се продължително време до частичната смяна на водата.

 

ПОРОДИ КОТКИ

Дългокосмести породи котки:

Персийска котка

ЗА ПОРОДАТА

 (http://cats.hit.bg/pers1.jpg)     
Персийската котка е най-популярната порода в последните няколко десетилетия. Нейните представители са най-многобройни на изложбите и лидери в годишните рейтинги на Европа и Америка - най-известната и желана за притежаване порода. Тя има тих, покорен нрав. Персийската котка е идеална за отглеждане като домашен любимец, излъчваща приятно, мирно впечатление, идеална компаньонка. Нейният глас рядко се чува. Тя е спокойна и настойчиво търси вашето внимание, стои около Вас и постоянно гледа във Вашите очи и очаква внимание. Често ляга на Вашите колене, когато почивате на фотьойла или дивана, замърква и очаква погалване и любовта Ви. В хладните нощи може да Ви стопли като спи при Вас.
     Отглеждането на персийка в дом е много удобно и приятно. Създава спокойна атмосфера, тя, както и други породи котки, е игрива и забавна, но това, което я отличава от другите е, че обича да играе с деца и никога няма да ги одраска, дори и най-палавите и буйни деца. Когато нещо не й харесва на персийската котка, тя не проявява агресия, а по-скоро се отдръпва на избрано от нея спокойно място.
     

Когато хората си взимат котенце, са с нагласата, че женското персийче е по-нежно и любвеобилно, а мъжкото - самостоятелно и агресивно. Но такова поведение не е характерно за персийската порода, дори мъжкият представител е по-нежен и гальовен, а женската е по-своенравна и понякога може да покаже характер, но никога агресия ( отнася се най-вече за съвременния тип персийски котки).
 Други характерни черти, с които се отличават персийските котки са голямата им кръгла глава, “поставена” на къс и дебел врат, добре изразени бакенбарди и “жабо” от гъста дълга и пухеста козина. Очите на персийките са големи и кръгли, различни по цвят, в зависимост от украсата на косменото покритие, като често са силно сълзящи (това няма нищо общо със сълзенето, което е причинено от някои заболявания на очите като конюнктивит и др.). Нослето на тези домашни любимци е късо, със силно изразен стоп (преходът от челото към муцунката на котката) при класическия тип, а при екстремалния тип персийки носната гъба не трябва да бъде по – ниско от нивото на долния клепач на очите и по – високо от средата на зеницата. Ушите на котката са малки, широко поставени, със заоблени крайчета, като от тях излизат дълги кичурчета косми. Вътрешният ръб на ухото трябва да е на едно ниво с външния ръб на очите.

ПЕРСИЙСКИТЕ КОТКИ

Преди няколко години много от нас не бяха и чували , че съществува такава порода. Защо персийските котки толкова бързо превзеха сърцата ни? С персийски котки можеха да се гордеят само дипломати или хора с добро материално положение, имащи възможност да пътуват до Америка и някои европейски страни.

Избор и грижи

Популярността на тези “плюшени” любимци до голяма степен се дължи до голяма степен на дългата гъста копринена козина (разбира се, само ако тя се поддържа в добро състояние!), благодарение на която те имат толкова екстравагантен вид.
Други характерни черти, с които се отличават персийските котки са голямата им кръгла глава, “поставена” на къс и дебел врат, добре изразени бакенбарди и “жабо” от гъста дълга и пухеста козина. Очите на персийките са големи и кръгли, различни по цвят, в зависимост от украсата на косменото покритие, като често са силно сълзящи (това няма нищо общо със сълзенето, което е причинено от някои заболявания на очите като конюнктивит и др.). Нослето на тези домашни любимци е късо, със силно изразен стоп (преходът от челото към муцунката на котката) при класическия тип, а при екстремалния тип персийки носната гъба не трябва да бъде по – ниско от нивото на долния клепач на очите и по – високо от средата на зеницата. Ушите на котката са малки, широко поставени, със заоблени крайчета, като от тях излизат дълги кичурчета косми. Вътрешният ръб на ухото трябва да е на едно ниво с външния ръб на очите.
Крайниците на персийската котка са къси и широки. Костната система на това животно е масивна. Опашката му е много пухкава, сравнително къса и със заоблен край (заострената или опашка с възли се счита за дефект).
Без преувеличение може да се каже, че персийката е “най – одомашнената” котка. Ласкавият и спокоен характер я прави желана от хора във всяка възраст. Тя е един от най – подходящите домашни любимци, които могат да се гледат без проблем в нашите неголеми градски жилища. Тъй като няма нужда от големи пространства за игри или разходки. Това се дължи на голямата й ленивост, която пък е компенсирана от силна привързаност (може да се сравнява с тази на кучетата), ум и доброжелателност към стопаните.
Но не си помисляйте да купите персийско коте, само за да имате такова, или защото съседът ви Иванов има и чуждото животинче много ви е харесало! Преди това трябва добре да помислите, дали ще можете да отделяте ежедневно сутрин и вечер поне по 10 минути за грижи. Сълзящите очи трябва редовно да се попипват и почистват, а коприненото космено покритие трябва да решите с метално гребенче. Това е от голямо значение за доброто здраве и красивия външен вид на тези животни. Също не трябва да пренебрегвате и разговорите и игрите с бъдещия ваш красавец.
При персийските котета козината линее почти целогодишно – затова не ги препоръчвам за “вманиачени” чистоплътни семейства. Трябва да знаете, че колкото и добре да се почиства, винаги можете да видите тук или там по някоя власинка от козината.
Ако и след тези предупреждения от моя страна все още желаете да сте притежател на такова чаровно съществи, което наистина може да се оприличи на плюшена играчка (но не забравяйте ,че е жива), тогава първо помислете за цветовата вариация, която бихте желали да отглеждате. При тази порода, както и при другите, съществува богато разнообразие от едноцветни (бели, сини, кремави, червени), двуцветни (биколори), с различни комбинации от цветове, както и трицветни – костенуркови (също с различни комбинации) – но тези котки са предимно от женски пол, а ако се роди мъжко коте, то е импотентно.
Остава да помислите от кой пол да е вашето коте – мъжко или женско? Въпреки, че според мен това не е от голямо значение, ако сте решили да вземете персийското коте само като домашен любимец, а не за развъждане.
Моето наблюдение показва, че мъжките персийски котки са по – гальовни и изискват повечко внимание, докато женските индивиди са по – своенравни и търсят контакт само, когато им се прииска да отдадете цялото си внимание на тях. Разбира се, всяко правило си има и изключения!
От къде да си купим персийско коте? Вече съществуват много магазини за животни, от където всеки може да закупи какви ли не животинчета, но много от известните фелинолози, като Грейс Макхетти, не препоръчват да се “снабдим” с коте от такова място, поради големия риск от вирусни заболявания и невъзможността да се видят родителите. Пък и често се случва да се попадне на недотам “чистопородно персийче”. Трябва да подберем животинчето от дом, където доброто хранене, отношение и внимание са правило, а и за всеки добър селекционер не е без значение при кого ще отиде, как ще се гледа и при какви условия ще живее неговото коте?!
Трябва да изисквате да се видят родителите и техните документи (родословие и медицински паспорт, за да се убедите, че са имунизирани с всички нужни ваксини), което до голяма степен дава някаква максимална гаранция, че потомството е здраво. Добрите изложбени екземпляри струват доста скъпо, но няма смисъл да платите повече пари, ако нямате за цел да посещавате изложби. Коте с добър произход, с родословие и без някакви дефектри може да се намери на цена около $120 – 200 (в зависимост от цвета, типа – класик, “полу” или екстремал). Високата цена е донякъде и гаранция, че котката няма да се изхвърли след време като ненужна вещ, че ще се обръща по – голямо внимание на нейното здравословно състояние и т.н.
А сега ще се спра на някои по – важни правила (според мен), които всеки човек, решил да гледа персийско коте, трябва да знае. Всики сме наясно, че котките са едни от най – чистоплътните животни и се грижат сами за хигиената си, като с голямо старание почистват с лапичките си муцуната, ушите и очите, както и цялото си тяло. С тези хигиенни “процедури” животното се занимава постоянно и приучава децата си от най – ранната им възраст. При дългокосместите породи котки стопаните трябва да помагат при грижите, полагани за косменото покритие. Ближейки се, котката поглъща падналите косъмчета, които не са малко, след което натрупвайки се в червата или стомаха, се получават много сложни медицински проблеми, често фатални. Персийска котка, която редовно решите, не само ще изглежда добре, но и се чувства отлично.
Ето някои от най – нужните принадлежности, с които трябва да се снабдите! Метален гребен с редки зъбци, между които има и къси (комбиниран), четка за зъби, която ще използвате за ресане на козинката около очите, ушите и муцунката, детска пудра или медицински талк, който ще служи за т.нар. “сухо” къпане, а и действа като средство за омекотяване и против сплъстяване на космите. Някога може да ви се наложи да ползвате и ножичка, за да отстраните някой силно сплъстен кичур, с който не можете да се справите по никакъв друг начин. От полза ще ви е и металното “гребло”, с което ще придавате пухкавия вид на котето при случаи, когато искате то да е “неповторимо”. Към решенето персийското коте трябва да се приучи от най – ранна възраст – при тази процедура се започва с редкия гребен по посока на косъма. След това с комбинирания гребен повтаряте движенията. Посипвате обилно талк по цялото тяло, като внимавате да не попадне в очите и нослето на котето. Минавате с длан няколко пъти по посока на косъма и в обратната, като по този начин талкът се разпръсква равномерно навсякъде, но пак пазите очите. Пак решите с редкия гребен първо по посока на косъма (включително и опашката), после в обратна на растежа посока. “Грумингът” завършва с “греблото”, като решите от основата на косъма нагоре, с леко завъртане на ръката в посока на растежа му. “Греблото” може да се използва само в специални случаи, тъй като прекалената му употреба сваля пух (подкосъма) и след време вместо очаквания положителен ефект, “персиецът” става доста неугледен и проскубан.
Както вече споменах, не трябва да пренебрегвате и очите. Възмножно най – често те трябва да се попипват и мият (с борова вода, риванол или преварена вода), като за всяко око вземате чисто парче марля или салфетка. Това се прави с движения от външният ръб на окото към нослето. Ако не почиствате очите редовно, при по – светлите окраски (особено при белия цвят), под очите се получават жълто – кафяви петна, които много трудно се отстраняват, ако веднъж са се появили – за да премахнете оцветяването може да са нужни седмици, дори и месец. След почистването и попипването на очите можете да капнете по една капка “Визин” (има го във всички хуманни аптеки) във всяко око.
След всяко хранене (особено на по – младите котета) обръщайте внимание на котешкото “жабо”. Ако има нужда веднага го почистете с влажна кърпа и след това талкирайте и разрешете с гребен. Също трябва да следите чистотата на косменото покритие около опашката и гениталиите след всяко посещение на котешката тоалетна. Ако е нужно, дори можете да намалите дължината на космите на местата, къдетп “персийчето” се цапа най – много.
Към къпането е желателно да се прибягва само, ако котето е силно зацапано или при изложбената подготовка, като най – добре е да се употребяват специални котепки шампоани с омекотители (могат да се намерят по специализираните зоомагазини), а в краен случай добра работа ще свършат и бебешките шампоани. За процедурата на самото къпане съвети няма – подхожда се индивидуално към всяко коте. След подсушаване с мек пешкир, а и сушенето със сешоар е подходящо (към това персийските котки привикват доста бързо). Задължително е след всяко къпане да се прави цялата процедура “ресане”
Сега, като сме приключили с “разкрасяването” на плюшения приятел, можем да го вземем на ръце, за да се възхищаваме на очарователната му външност.   

Кълърпойнт (Хималайска)

Произход  и  развитие
(http://www.fdp-bg.com/image/breeds/COLOR/3.jpg)

     Породата е била създадена изкуствено чрез кръстосване на сиамски с дългокосмести персийски котки. В резултат на това се е получила красива котка с пищна козина, като на персийките, и с окраска като на сиамките. От сиамската котка е взаимствала оригиналната окраска и цвета на очите, а от персийската - пухкавата коприненоподобна козина. Първият опит за въвеждането на породата бил предприет през 20-те години на миналия век. Шведският лекар Тебес кръстосал бели дългокосмести котки със сиамски, но не получил желаните резултати. Подобни експерименти провел и американецът К. Келер. Котките от първото поколение били късокосмести, но имали в своя генотип характерните черти на дългокосместите. При кръстосване между тях се получила дългокосместа черна женска. По-нататък тази котка на име Дебютантка кръстосали с нейния баща и така било поставено началото на породата 
(http://www.fdp-bg.com/image/breeds/COLOR/5.jpg)
кълърпойнт през 1935 г. 



Полудългокосмести породи котки:

АНГОРСКАТА котка (турска ангора) - древна и елегантна
(http://catbg.net/domashni/pictures/Porodi/angora/Angora8.jpg)
Ангорските котки са очарователни и изящни домашни любимци. Те имат много привлекателна външност: издължено, гъвкаво тяло и пухкава опашка. Ангората не е от „разговорливите” котки, тя е предана, ласкава, много добре се адаптира към различни условия. За нея няма особено значение дали живее в града или на село, но много обича да се разхожда из дома си. Бдителна, жизнерадостна и умна, тя обича да кокетничи пред публика. Въпреки, че се срещат различни оцветявания на козината й, най-популярен е белият цвят. Но някои бели котки със сини очи може да са с вродена глухота.
(http://catbg.net/domashni/pictures/Porodi/angora/angora4.jpg)
ИСТОРИЯ на породата
Турската ангора е една от най-старите породи котки, създадена по естествен път на територията на съвременна Турция и Иран. Името на породата произхожда от старинното име на столицата на Турция Ангора (а още по-рано Анкира) - днешната Анкара. Според някои фелинолози мутацията, създала гена на дългата козина, се е извършила най-напред при аборигенни котки от Кавказкия регион. Втората мутация (ангорски албино), създава най-популярната окраска на тези котки – бялата и така се оформя цялостният облик на породата. Постепенно дългокосместите ангорски котки се разпространяват из Мала Азия, Персия, Тибет и Индия по съществуващите стари търговски маршрути и по Пътя на коприната. През 9 век отново по търговски път от Византия чрез викингите ангорските котки попадат в Скандинавия - от тях произхожда съвременната норвежка горска котка.
Има запазени съвсем категорични сведения, че още през 13 век в древната столица на Азербайджан Ардабиле са се провеждали ежегодни изложби на ангорски котки.

(http://catbg.net/domashni/pictures/Porodi/angora/angora2.jpg)



(http://catbg.net/domashni/pictures/Porodi/angora/angora6.jpg)






 

EUKANUBA в БЪЛГАРИЯ - едно дългоочаквано завръщане

(http://catbg.net/domashni/pictures/Pet%20industria/IAMS/iams6.jpg)
След дълго прекъсване от почти 2 години храните за кучета и котки с марките EUKANUBA и IAMS се завръщат стабилно на българския пазар за домашни любимци. Това наистина е добра новина!

Защото на пазара за домашни любимци в страната ни има място за висококачествени храни на разумна, обоснована цена, без жестоки трицифрени надценки по веригата за сметка на собствениците на кучета и котки!

Храните с марките ЕUKANUBA и IAMS търсете единствено в специализираните (зоо) магазини и ветеринарните клиники и кабинети.

ИСТОРИЯТА на фирмата IAMS - романтична и прагматична


През 1946 г. Пол Ф. Айъмс - експерт в храненето на животни - основава The Iams Company в една малка фабрика в близост до Дейтън, Охайо. Целта на новата фирма е производството на първокачествени и балансирани храни за кучета и котки, които да им осигуряват необходимите протеини, мазнини, въглехидрати, витамини и минерали във всеки етап от живота им.
Първият продукт на компанията излиза през 1950 г.  -  суха храна за кучета с марката “IAMS®999” (може би една алюзия за най-високата проба чисто сребро). Така се създава основата на съвременния подход към режима на хранене на домашни животни. Идеите на Пол Айъмс за целесъобразно хранене на котките и кучета са актуални и днес – 57 години след появата на първия продукт на Iams Company.

Основателят на днешния лидер в индустрията за домашни любимци искал да измисли някакво необикновено и запомнящо се име за високия клас продукти на фирмата. С чудесно чувство за хумор и фантазия той избира Eukanuba. Това всъщност е изразът „you can noo’ bah”, означаващ „супер си” или „ти си върхът”. Този сленг израз, любим на джаз музиканта Ходжи Кармайкъл, е много популярен в южните щати на САЩ през 40-те години на 20 век.

 

Важна година в историята на The Iams Company е 1970, когато управлението на фирмата се поема от Клей Месайл. 12 години по-късно той става и неин собственик, а Пол Айъмс основава фирмената Фондация по хранене. Дело на Клей Месайл е стратегията, чрез която Iams Company се превръща в световен лидер в разработването и производството на храни за кучета и котки.

През 1987 г. е открит Техническият център “Пол Ф. Айъмс”, намиращ се в град Люисбърг, Охайо.  Това е научно-изследователски институт на Iams Company, в който ветеринари, диетолози, химици и технолози създават нови продукти за здравословното хранене на кучетата и котките.
Освен с този огромен и модерен изследователски център – един от най-добрите в света, фирмата разполага и със заводи за сухи храни в САЩ (Люисбърг и Лайпциг, Охайо; Аурора, Небраска, Хендерсън, Северна Каролина и Холандия (в Кьоворден). А заводът Iams Heartland в Норт Сиукс Сити, Южна Дакота, произвежда консервирана храна на кучета и котки. Рецептите на всички храни Eukanuba са съгласувани с нормите за качество, определени от американския Национален изследователски съвет (NCR) и от Американската асоциация за контрол над храните (AAFCO).
(http://catbg.net/domashni/pictures/Pet%20industria/IAMS/iams8.jpg)
Следващата важна дата в историята на Iams Company е 1999 г. когато Procter & Gamble (P&G) става собственик на фирмата с 53-годишна история като част от P&G Health Care.

КЪДЕ можете да намерите продуктите на Iams?Храните за кучета и котки с марката Eukanuba са предназначени за продажба единствено в специализираните (зоо) магазини и ветеринарните клиники и кабинети.
Серията храни Eukanuba Veterinary Diets – лечебните храни за кучета и котки – се продават единствено във ветеринарните клиники и кабинети по предписание лекарите за да подпомагат лечението на различни заболявания при домашните любимци.
По света храните Iams могат да се продават и в магазините за хранителни стоки, супермаркетите и в по-изисканите гурме вериги магазини, както и във пансионите и фризьорските салони за домашни любимци.
Днес в Iams Company работят около 2 500 души, а храните с марките Eukanuba, Eukanuba Veterinary Diets и  Iams се продават в 70 страни  - след почти 2 години прекъсване сред тях отново е и България. 

Митове, поверия и обичаи, свързани с котките
(http://catbg.net/domashni/pictures/Lubopitno/Human_cat_eye.jpg)
Котките (и домашни, и диви) са животните, с които са свързани най-много митове, поверия и суеверия. без съмнение някои от тях са и малко зловещи. Но вината не е на котките, нали? Защото няма граници за човешкото въображение.

Древен ЕГИПЕТ
Там да убиеш котка било светотатство, по-голямо от това да посегнеш на човек. Почитани като божества от древните египтяни, котките живели във великолепни дворци и храната им била достойна за царе. Персийският владетел Cambryses II се възползвал от това боготворене на котките. През 525 г. пр. Хр. той обсадил град Мемфис. Виждайки, че не може да завладее добре укрепения град с оръжие, той прибягнал до хитрост. Наредил да се заловят няколкостотин котки и чрез катапулти ги хвърлил в града. Ужасени от подобно отношение към свещените животни, египтяните се предали веднага.

След смъртта си котките били балсамирани и поставяни в специални ниши. Този обичай бил толкова разпространен, че сега в Египет използват старите гробища за котки като плодородни земи!

При смърт на любима котка целият род на собственика обръсвал веждите си. Това било правено с цел да се избегне обладаването на нечия душа от призрака на умрялата котка.

Лъвът е почитан в Горен и Долен Египет. Съществувал е култ към поне 32 бога и 33 богини лъвове и лъвици. За най-известни се приемали богинята Сехмет (могъщата) в Мемфис и бог Пахт в Спеос Артемидос.
През гръко-римската епоха в страната е имало няколко района, наречени Леонтополис.


ДРУГИ легенди, обичаи, поверия и поговорки
Легендата разказва, че Мохамед предпочел да скъса ръкавите на своята дреха, вместо да събуди спящата върху нея котка Муеса.

Едно поверие гласи, че котка, която е имала девет стопани, получава правото да отнесе душата на последния от тях в Ада.

Едва ли има човек, който не знае поверието, че не е на добре черна котка да ти пресече пътя.
... или че котката има 9 живота.

Дори днес хората от северните части на Европа вярват, че черните котки се превръщат в дяволи, когато станат на седем години.

Сигурно сте чували двете английски поговорки:
И котката може да гледа царя.
Любопитството убива котката. 

Когато вали много силен дъжд, ние казваме "вали като из ведро", а англичаните казват буквално: "валят кучета и котки":))

КУРИОЗИ
В римско време убийството на котка се приемало за тежко престъпление. Виновникът бил наказван със смърт. До нас е достигнал следният разказ на Диодор: "След като един римлянин по невнимание убил котка, в дома на виновника се събрала тълпа и нито увещанията на царските люде, нито внушеният страх от Рим могли да спасят от линч човека, макар че извършил без зла умисъл това "убийство"..."

В Англия в продължение на стотици години котката е била високо ценена. При едно свое посещение на острова през 1499 г. Еразъм Ротердамски бил силно впечатлен от факта, че английските графове носели мантии с яки от котешка кожа като знак за високото положение. В писмо до свой приятел той споменал, че гостът във всеки английски дом трябвало да целуне не само членовете на семейството на домакина, но и домашната му котка.

Със сигурност е факт, че любимата котка на Петрарка е била балсамирана и поставена в една ниша в дома му.

Самотните хора не са единствените, които дават всичко за домашните си любимци. Най-голямото наследство, оставяно някога на домашна котка, е това на съдията Удбъри Ренд от Бостън, САЩ, който завещал
$ 100 000 на котарака си Том.

Създавайки своя родова история, за предпочитане аристократична, някои американци се хвалят с далечни роднини, участвали в Революцията. Други гордо говорят за прародители, пристигнали в Америка с парахода "Мейфлауър" само преди 300 години. А Нейно величество Котката е потомък на род от благородници, които получават ласкателства от хората вече 40 века.

Водното минало на слоновете  
(http://www.chudesa.net/i/th/th_6379.jpg)
При изследване на ДНК на слонове било установено, че сухопътните великани имат неочаквани роднини - морските животни, ламантини и дюгони. Така се появила теорията, според която слоновете са произлезли от животни, водещи воден начин на живот.

Преди 37 милиарда години на Земята обитавали зверове, принадлежащи към примитивните хоботни. Те приличали на тапири или малки хипопотами. Тези същества обитавали реките и блатата, прекарвайки във водата по-голямата част от времето си подобно на днешните хипопотами. Изследването на зъбите на древните животни показало, че те се хранели с пресноводна растителност.

Засега не е известно как далечните предци на слоновете са напуснали водата и са 
 
преминали на сушата.

www.chudesa.net (http://www.chudesa.net)

Нюфаундлендът: добродушен гигант и храбър спасител  
(http://www.dogbg.net/pictures/Organizacii/waterdog_small.jpeg)
Почиващите на италианските плажове отдавна са свикнали с това, че заедно с хората като спасители работят и... кучета. Те спасяват давещи се и получават възнаграждение също като своите двукраки колеги.

Със спасяването във вода се занимават огромни нюфаундленди, които са завършили необикновено учебно заведение. Идеята за създаването на академията за кучета водни спасители хрумнала на Феручио Пиленге, жител на Бергамо, след като през 1988 г. в ръцете му попаднала интересна старинна книга за едри кучета, които били развъждани на остров Нюфаундленд. Те плавали заедно с моряците и рибарите, изтегляли тежките мрежи и падналите в ледената вода хора и вършели безброй други полезни неща. Представител именно на тази порода спасил Наполеон, когато паднал от лодката по време на завръщането си във Франция от остров Елба.

Не по-малко знаменит нюфаундленд плавал на „Титаник". Неговият стопанин, старши помощник-капитан на трансатлантическия лайнер, се отправил към дъното заедно с кораба. Кучето не само оцеляло в студената вода, чиято температура през нощта паднала под нулата, но и цели три часа показвало на една от спасителните лодки пътя към кораба, бързащ да помогне на претърпелия корабокрушение „Титаник".

Феручио Пиленге искал да научи своя нюфаундленд да спасява хора във водата, но с удивление открил, че никой никъде и никога не се е занимавал с такова обучение и поради това никой не знаел как трябва да се води дресировката.

Независимо от това, че във водата нюфаундлендите се чувстват почти толкова уверено, както и на сушата, само инстинктът на кучето не е достатъчен, за да се хвърли то да спасява потъващ човек, който при това може и да повлече своя четириног спасител към дъното. Години били нужни, за да се разработи методика, базирана на безброй опити.

„Моите кучета и досега са единствените на света, които могат да скочат в морето от борда на вертолет - не без гордост споделя Феручио Пиленге. - Не си мислете, че това е толкова лесно. За кучетата това не е просто скок от високо. Не бива да се забравя и за отвличащия шум от двигателите на вертолета, вятъра с вълните, които вдигат негови те перки, и много други пречещи фактори."

Обучението в кучешката академия продължава около 3 години. Днес десетки випускници на Феручио Пиленге патрулират по италианските плажове от Венеция до Сардиния и вече са спасили живота на стотици хора.

Но какви са тези изключителни кучета, способни да мерят сили с водните стихии?

Разказват, че веднъж Бог решил да огледа всички свои творения и тогава на остров Нюфаундленд, на който бушувала силна буря, видял как местните риболовци, хора сурови и свикнали с трудностите, мъжествено се борят с природната стихия, докато зимните студове и безпощадният прибой взимали своите жертви.

Бог гледал човешките мъки с безкрайно състрадание и мислил как да облекчи живота на островитяните. Той търсил сред всички създадени от него твари, но все не намирал някой, който да помогне на тези хора. Тогава решил да сътвори ново същество. Взел тяло на мечка, чиито кости добре подхождат за тежка работа и чиято гъста козина може да устои на пронизващия студ на остров Нюфаундленд. След това решил да смекчи този силует с гъвкавите, подвижни линии на морския лъв с неговите превъзходни способности за плуване и бързо плъзгане по вълните. А когато Бог погледнал към морето, там видял играещите делфини, весело следващи корабите. Техните ласкави, добри очи говорели за открития им характер. Нещо повече - те така обичали хората, че често ги спасявали в морето. Те също станали част от новото създание. Постепенно изпод ръцете на Бог се появило великолепно същество с блестяща черна козина, могъщо и нежно едновременно. Това ново животно трябвало да притежава вярност и преданост, да бъде изпитан и честен приятел, за да живее редом с човека, и да бъде готово да пожертва живота си за своя стопанин. И в момента, когато Бог сложил в неговите гърди сърцето на куче - това наистина станало! От този ден жителите на Нюфаундленд имали до себе си мъжествен другар, винаги пълен със сили, винаги верен - нюфаундленда!

Легендата си е легенда, но една от най-важните особености, привличаща повечето любители на тази порода, е именно характерът на нюфаундленда. Във всички прояви на своята кучешка „душа" нюфаундлендите са толкова самобитни, че тук, без съмнение, става дума за породен признак, а не за случаен набор от единични фактори. Авторите на старинни монографии, макар и да били склонни да очовечават обектите на своите изследвания, много точно оценявали характера им.

„Нюфаундлендът е способен да проявява изтънчени чувства по отношение на хората и животните - пише Алберт Хайм. - Той не е егоист, постоянно се съобразява с останалите, тактично сравнява своите действия с онова, което правят другите, не търпи принудата и не отговаря на грубостта с грубост. Лекомислието, непоследователността и подлостта са му напълно чужди. Това куче осъзнава своята важност, но не е суетно и горделиво; великодушно и добросърдечно, то винаги е готово да помогне на слабия и винаги жертва своите желания заради другите, то е безкористно и не проявява никаква ревност. Притежавайки такъв спокоен, благороден характер, то многократно превъзхожда в това отношение повечето други породи." Може, разбира се, да упрекнем Алберт Хайм в пристрастие и склонност към преувеличение, но само ако не познаваме удивителния характер на нюфаундленда и неговата история.

Породните особености в характера на нюфаундленда са неразривно свързани с неговото изконно предназначение. Предците на съвременните нюфаундленди никога не са били ловни кучета, поради което в тях съвсем не са развити инстинктите за проследяване на жертвата, нейното преследване и умъртвяване. Нюфаундлендите смятат дребните животни и птици не за плячка, а за обект, който има нужда от защита.

В продължение на цялата история на съществуване на породата нюфаундлендът никога не е бил агресор - неговата професия на спасител е несъвместима с недоверчивостта и злобата. Но не бива да се мисли, че това куче не е способно да се справи с охраната на дома и не може да се погрижи за себе си или за своя стопанин. Не бива да се смесват две различни понятия: злобното куче съвсем не е задължително да бъде смело; куче, което хапе, далеч невинаги ще защити човека при опасност. Нюфаундлендът, намиращ се в своя дом, на двора или в градината. съвсем не е по-лош пазач от всяко друго куче, породисто или безпородно. Това, което отличава нюфаундленда от другите породи, е неговата способност самостоятелно да взима решения, без да дочака подсказване от човека. Тази способност се е изработила в протежение на много поколения работни кучета спасители, помощници на рибарите. Уникална е не само страстта на нюфаундлендите към водата - обучените спаньоли и лабрадори също с удоволствие влизат във вода. Удивително е това, че даже тези нюфаундленди, които никога не са били дресирани за спасителна служба, проявяват явно безпокойство, наблюдавайки къпещи се хора, и в критични моменти сами се хвърлят на помощ.

Цялата енергия на нюфаундленда, цялото му внимание и всички негови чувства са насочени към човека. Може без преувеличение да се каже, че смисълът на живота на това куче е служенето на човека, постоянната готовност да се притече на помощ. В домашни условия това често се изразява в стремежа нещо да се донесе, да се подаде. Дори когато иска да привлече вниманието към себе си, нюфаундлендът не лае, а донася на стопанина си някакъв предмет.

Всеки, който е живял с нюфаундленд, знае, че с него може да се беседва като с истински приятел: той винаги внимателно се вслушва в думите на човека, способен е да усеща и най-незабележимите промени в интонацията на познатия глас, долавя едва забележимите жестове и най-често вярно разбира какво се иска от него. Въобще нюфаундлендът по-добре реагира на молба, отколкото на заповед - този спокоен, уравновесен пес изисква към него да се отнасят като към равен и с уважение. Косматият гигант не е ревнив, но е много обидчив - грубото му навикване за него е болезнено като удар с камшик, след което той за дълго се затваря в себе си, демонстрирайки с целия си вид, че не желае да разговаря с вас.

Нюфаундлендът е мълчалив по природа. Дори по време на игри той рядко дава воля на гласа си. Посрещайки любимия стопанин на прага, показва радостта си по всякакъв начин, само не с лай. Ако един 
 
нюфаундленд залае, значи се е случило нещо извънредно.


www.chudesa.net (http://www.chudesa.net)

(http://katz.hit.bg/colmice.gif)

История:

(http://animacii.net/images/stories/pictures/4uvstva/4uvstva_06/n2050.gif)

(http://www.pisnami.net/components/com_datsogallery/img_pictures/jivotinka4_20070410_2088843107.jpg)

Котката в сравнение с кучето е била опитомена значително по-късно
Първите сведения за това датират от III хилядолетие пр.н.е., през
който период египетските фараони предприемали грабителски походи
срещу някои богати на злато и слонова кост африкански страни.
Една от тях била Нубия, откъдето била пренесена дивата нубийска
котка, смятаща се за родоначалник на днешното многомилионно
родословие домашни котки. В древния Египет котката била свещено
животно - обявена за богиня на Луната, плодородието и плодовитостта
(наречена Баст и изобразявана с котешка глава). В древни египетски
паметници са открити много балсамирани мумии и статуетки на котки.
Култът на египтяните към това животно се основава на факта, че тя
станала главно действащо лице в борбата срещу мишките и плъховете,
които дотогава безнаказано унищожавали големи количства храна.
Много по-късно опитомената котка попаднала в Азия и Европа.


(http://www.pisnami.net/components/com_datsogallery/img_pictures/sladur7_20070409_1162349503.jpg)

Отглеждане Днес котката е едно от най-отглежданите домашни животни,
което се обяснява с факта, че почти не изпуска миризма и притежава
природна чистоплътност. Тя лесно се приучава на ред и хигиенни
навици в дома. Достатъчно е на определено място да се постави
сандъче с пясък (или ваничка, постлана с вестници) и малкото коте
няколко пъти да се постави там. В бъдеще то винаги ще ходи по
нужда на това място. Що се отнася до къпането - това е постоянно
задаван въпрос. Отговорът е, че тя не бива се къпе много често
(най-много веднъж на 1-2 месеца). Котката е изключително
чистоплътно животно, което поддържа в изрядно състояние козината си,
като я лиже всекидневно. Чрез лизането на козината тя изпълнява и
друга важна функция - набавя си жизнено важните лецитин и витамини
от групата В. При честото къпане те се отмиват и не винаги могат да
се усвоят от организма на животното.


(http://www.pisnami.net/components/com_datsogallery/img_pictures/sladur4_20070409_1608245543.jpg)

Хранене Важно условие е още от млада възраст котетата да се приучат
на най-разнообразна храна и да не се разглезват само с месо и риба -
любимото им ядене. Препоръчват се тестени продукти, супи, редки каши,
плодове и зеленчуци, които са богати на витамини. Много полезни са
млечните продукти, които може да се дават заедно с хляба или във вид
на каша. Котката трябва да се храни 2-3 пъти дневно, а малките по-често.
Тези животни са много чувствителни към развалена храна - отказват да се
хранят, получават се храносмилателни разтройства, диария, вялост и други
неразположения. В такива случаи трябва незабавно да се смени храната и
да се потърси помощ от ветеринарен лекар.
За разлика от другите домашни животни с котките никога не е провеждана
задълбочена селекционна работа, поради което при тях има създадени
сравнително малко породи, обособени в 2 групи - късокосмести и
далгокосмести породи.


(http://www.pisnami.net/components/com_datsogallery/img_pictures/sladur1_20070409_1162548320.jpg)

Късокосместите породи котки се отличават с къс и гладък косъм,
прилепващ плътно по тялото. При тях има голямо разнообразие от окраски.
По-известните породи са: европейска тигрова, европейска мраморна,
южноевропейска, абисинска и сиамска.
Дългокосместите породи котки се отличават с дълъг, нежен като коприна
косъм, който им придава много красив вид. Окраската на космената
покривка също е най-разнообразна. По-популярни са
персийската и ангорската котка.
От дългокосместите породи котки са известни още сибирска, бирманска,
бухарска, китайска клепоуха котка и др.
Домашната котка е типично декоративно животно, изключително
много разпространено из целия свят.


(http://www.pisnami.net/components/com_datsogallery/img_pictures/sladur15_20070409_2010169153.jpg)

Зоология и история:


(http://www.pisnami.net/components/com_datsogallery/img_pictures/sladur7_20070409_1117809579.jpg)

Котката принадлежи към разред Хищници (Carnivora), семейство Котки
(Felidae). В сравнение с кучето и някои други домашни животни котката е била
опитомена от човека значително по-късно. Първите достоверни
сведения за това датират от третото хилядолетие пр.н.е., през който период
египетските фараони предприемали грабителски походи срещу някои богати на злато
и слонова кост африкански страни.Една от тях била държавата Нубия(дн.Судан).Много по-късно домашната котка попаднала в Арабия, Индия,
Европа.Днес те са разпространени в целия свят.


(http://www.pisnami.net/components/com_datsogallery/img_pictures/sladur4_20070409_1657022113.jpg)

Забавен тест:


(http://www.pisnami.net/components/com_datsogallery/img_pictures/jivotinka9_20070325_1605075307.jpg)

Луда ли е вашата котка?

За всяко вярно за вашата любимка твърдение си пишете по една точка

1. Вашата котка спи по 22 часа на ден и прекарва останалите два часа
в безспирно хранене.
2. Вашата котка държи да дреме на най-изнервящи места, като например в
средата на
кухненската маса, в умивалника или върху току-що изчистения от нейните
косми любим ваш костюм.
3. Вашата котка е егоистична, суетна, надменна, надута, безчувствена
(пишете си по една
точка за всяко от определенията).
4. Събужда ви посред нощ и отказва да спре да реве, докато не я придружите
до паничката
й и седите чинно до нея, докато се нахрани.
5. Унищожава прекрасните коледни украшения със злобно задоволство.
6. Саморазправя се с всяка плюшена играчка с нейния размер или с каквито
и да е било други
домашни предмети, които могат да бъдат възприети като нейна конкуренция.
7. Смята, че е единственият законен притежател на цялата ви собственост.
8. Открито показва презрение към вашия вкус и ви демонстрира всячески, че
сте срам и позор
за нея.

Ако сте събрали повече от 6 точки на този тест - не се безпокойте,
вашата котка е НОРМАЛНА.



КОТАРАК/КОТКА
 


Котаракът:


(http://www.pisnami.net/components/com_datsogallery/img_pictures/animal-fpic217_20070321_1575613658.jpg)

Той безспорно е личност. При това личност във всички смисли на думата -
силен и независим. Той с достойнство приема вашите дарове, разрешава ви
да го галите понякога и дори може да се каже, че ви обича... по свой начин.
Домът ви е джунгла, дива прерия, горски гъсталак и безкрайно поле, но в
никакъв случай не и скромна гарсониера в най-обикновен град, опитайте се
да свикнете с тази мисъл. Котаракът ви ще се крие от врага, ще се хвърля
като луд върху злите ви чаршафи, ще убива методично наглите пердета и ще
пристъпи към саморазправа с подлите рокли в гардероба ви. Любопитството
на котараците е безгранично. Всеки нов предмет бива отбелязан, подушен,
опълзян и маркиран - ако сте се захванали да ремонтирате, вашият домашен
лъв ще е винаги до вас - ще се вре навсякъде и ще проверява дали работите
както трябва.
Мъжките котки са много доминантни същества - те или ще са водачи на групата,
или пълноправни членове, трети вариант няма. Ако не искате да бъдете просто
слугата, който храни Негово Величество и понася всичките му безобразия
стоически, ще трябва да си изясните отношенията веднъж завинаги.
Ако си въобразявате, че да имате котарак значи да си отглеждате мъничък и
нежен симпатяга, сте много далеч от истината. Котараците са истински
индивидуалисти, независими същества, чиято последна грижа е да лягат в
скута ви да ги галите. Въпреки, че... понякога и това се случва. Идва
нахалникът, скача елегантно в ръцете ви - ето, гали ме! След минута обаче
започва да се дърпа, сякаш го държите насила и офейква да се занимава със
своите си, котарачешки работи. Или пък ще си помислите, че много ви обича,
като идва при вас в кухнята да ви се търка в краката. Всъщност това е
неговият начин да каже - ето ме, виж сега колко съм сладък и нежен, дай да ям!!!
Котаракът е безумно активно животно. Дори на моменти да си вярвате, че
отглеждате мило котенце, дивата, крещяща, фучаща и бясна котарачешка натура
никога не пропуска да се покаже в най-неподходящия момент, като например в
2 през нощта, и то след тежък ден.
И най-страшното - котарашката "маркировка" има ужасяващ аромат, а освен това
е факт, че котараците са по-нечистоплътни от котките. Да не говорим, че всеки
полово зрял котак държи да си маркира територията и нищо не може да го отучи.


Котката:


(http://www.pisnami.net/components/com_datsogallery/img_pictures/animal-fpic18_20070318_1021796636.jpg)

Тя е много нежна. Не се стреми да налага свой ред в къщата, а се внедрява
във вашето ежедневие с прецизност на федерален агент. Тя ви кара да й
вярвате и да я обичате, привързва се силно към "своя" човек и изразява
чувствата си честно и открито.
Котачката е ужасно чистоплътно същество. Тя може да се мие с часове
докато не приведе козината си в идеален вид. Нея не я интересува, че
само след час козината и отново ще стане ужасно мръсна и ще трябва
процедурата да се повтаря отново.
Вашето опашато момиченце много обича да бъде галено. Тя е готова да
мърка, да се гали и да ви близва по носа по всяко време на денонощието
и няма да ви остави на мира, докато не получи достатъчно настоятелно
галене.
Котешката природа е такава, че тя постоянно, откровено и съвсем
непринудено се старае да привлече вашето внимание, като ползва съвсем
различни трикове за закачки с мъже и жени. Котешкият инстинкт по
отношение на мъжете е нещо уникално и науката все още няма обяснение
какво кара котките да се държат толкова недвусмислено съблазнително с тях.
Когато опре до инстинкта за продължаване на рода, вашето мило създание
става просто невъзможно. Това наистина е най-силния инстинкт при котките,
всяка котка, независимо от възраст и порода, ще направи всичко по силите
си (а те не са никак малко), за да забременее и роди. В какво се превръща
неосъщественото желание? В диви крясъци. Вопли. Ако не предоставите
възможност на котката да прави каквото си иска, когато е разгонена, два
пъти годишно ще ви се наложи да изтърпите нейните сърцераздирателни писъци.
Имате две възможности - да стерилизирате котката, или да й позволите да
стане майка. Ако не знаете - котките раждат котенца. Не сте искали 56 котки?
Тогава се опитайте да се преборите с природата, но отсега да знаете -
нямате никакъв шанс. При всички положения обаче имайте предвид едно -
в неравностойната си битка не бива в никакъв случай да използвате хормонални
средства, те са много опасни за здравето на котката.
 


Из Пътеводител на културологическия стопаджия


(http://www.pisnami.net/components/com_datsogallery/img_pictures/animal-fpic7_20070301_2073723959.jpg)

189. Мао (котка - кит.). Йероглифът изписва животно, което хваща мишки сред
зърнени посеви. Тъй като пък мишките и плъховете са унищожавали копринените
буби, рисунки на котки са били закачвани по стените, за да предпазват
скъпоценните животинки. В някои части на Поднебесната дори е имало култ
към котките. Другаде са служели за храна. Смята се, че прогонват злите
духове, тъй като виждат в тъмнината. В поезията рядко се споменават,
затова пък доста често са привличали художниците. Но като цяло китайците
възприемат доста по-прозаично това прелестно животинче и никога не са
били мистично или естетски хипнотизирани от него както египтяните и
някои европейци. Забележителна особеност: по формата на зениците на
очите им китайците разпознават часа, което дало повод на Бодлер да
напише една изящна поема в проза, от която ще си позволим малък цитат.
Часовникът
Китайците познават часа по очите на котките. Един мисионер, разхождайки
се из околностите на Нанкин, внезапно открил, че е забравил часовника си и
попитал един малчуган дали знае колко е часът.
Момчето от Поднебесната се подвоумило, но после решително заявило:
"Ще Ви кажа". След няколко секунди се върнало с голяма котка в ръце.
И гледайки я, както се казва, в бялото на очите, без колебание съобщил:
"След малко ще бъде точно дванадесет на обяд". И било точно така. Що се
отнася до мен, то когато се навеждам над красивата Фелин1 - така сполучливо
избрано име, - което прави чест и на нейния пол и е гордост на моето сърце,
ухание на моята душа, било денем или нощем, при ярка светлина или плътен
сумрак, в дъното на прелестните й очи винаги ясно съзирам часа, винаги
един и същ, тържествен, необхватен, огромен като пространството час,
без деления на минути и секунди - един застинал час, който не е отбелязан
върху часовниците и при все това аз го долавям като мимолетна въздишка,
като мълниеносен поглед... Да, аз разпознавам часа, това е Вечността".
Шарл Бодлер

190. Голяма популярност котката придоби и с фразата на Дън Сяопин,
че не е важно дали тя е бяла или черна, важното е да лови мишки.
Струва ни се, че сега сме на етапа, не е важно дали е котка,
въпросът е да лови мишки.

(http://www.pisnami.net/components/com_datsogallery/img_pictures/jivotinka3_20070410_1873742039.jpg)

191. В една антикварна книжарница в центъра на Токио младият
продавач, който се ровеше за стари китайски книги, каквито в
Поднебесната не можеха да се намерят, изведнъж каза:
"Обаче китайците, за разлика от нас, са си запазили ци-то2:
Като котката вън." А вън, на прелестно изваяно японско храстче,
бе кацнало изящно синьо-жълто птиче, а рижо-бяла котка, скрита
сред изумрудената трева, се правеше на нехайно-незаинтересована,
вперила жълтите си очи в пустотата, преди да се приготви за скок.
Картинка, достойна за императорска колекция. Пространството
вибрираше от напрежение и се усещаха тласъците на енергията, която
върти света на малкия си пръст.
"Нямам място вкъщи, иначе бих си взел една", каза момчето с тъжните
очи от престижната книжарница в центъра на бляскаво Токио. А онези
с ци-то ходеха през ден на митинги и ревяха, ползваха обществени
тоалетни, с часове се взираха в някоя орхидея или браздите по водата
на езерото, пляскаха карти под уличната лампа, пиеха бира и разиграваха
театъра на перманентната революция. Но момчето знаеше за какво говори.
Някъде отговорно бяха писали, че китайската нация е най-устойчива от
биологична гледна точка. а откъде пък идва тази биологична устойчивост,
 питаме ние, и накъде отива. Можем да добавим и "защо"?

Мария Груева


(http://www.pisnami.net/components/com_datsogallery/img_pictures/animal-fpic14_20070301_1357325587.jpg)

Котките, тези спящи красавици
 
(http://www.pisnami.net/components/com_datsogallery/img_pictures/animal-fpic9_20070301_1219179749.jpg)



Поразително е колко време може да спи една котка. Този хищник трябва
да може да мобилизира цялата си енергия за интензивен, но кратък лов
и съответно да може хубаво да отпочине след това. Любовта към
удобствата е важна част от котешкия начин на живот. Повечето котки
спят по 16 часа на ден, като в по-голямата част от времето просто дремят.
Независимо дали котката спи, или бодърства, тя непрекъснато получава
сведения от околния свят. При научен експеримент котка е поставена в
напълно изолирана среда. Направената енцефалограма показва, че макар
да не получава никакви външни сигнали, тя следи работата на собствения
си организъм. При изследването станало ясно, че съотношението на дълбок
към повърхностен сън е 30 към 70%. Тези фази се редуват и могат да бъдат
проследени: лекото помръдване на ушите и мустаците са признак за лека
дрямка, а движенията на лапите, пускането на нокти и издаването на звуци
говорят за дълбок сън.
Интересното е, че по време на сън котешкият мозък е също толкова активен,
колкото и в будно състояние и постоянно следи за сигнали за опасност,
които се приемат от всички сетива. Така че не си и мислете, че ще ви се
размине да дърпате заспала котка за опашката - на секундата ще си
получите заслуженото.   



(http://www.pisnami.net/components/com_datsogallery/img_pictures/animal-fpic1_20070301_1564530715.jpg)

(http://katz.hit.bg/colmice.gif)

Ставен и мускулен ревматизъм при кучетата

(http://vonalexander-kennel.hit.bg/news/Zamb.jpg)
Една тема ни вълнува от доста време:
как кучетата се разболяват от ставен или мускулен ревматизъм. И макар, че ветеринарните лекари ни обясниха, че това не е заболяване, а състояния, решихме, че е важно да научим повече за този проблем.
За наше съжаление ветеринарните лекари само потвърдиха нашите наблюдения и убеждението, че лошото, нeправилното, небрежното отношение на собствениците към кучетата им най-често е в основата на тези толкова болезнени за животинките състояния.РЕВМАТИЗМЪТ е състояние, което засяга ставите и мускулите, протича с болки, провокиращи се от външните атмосферни условия. Предпоставка за проявата на клиничните признаци на ревматизъм е нарушен метаболизъм, начина на живот, възрастта. По-често се среща при домашно отглежданите кучета, по-рядко при тези, живеещи на двора. Болката обикновено настъпва внезапно. Животното има вял вид, движенията са забавени, внимателни. Докосване до болното място е неприятно и животното реагира.
ПРИ СТАВНИЯ РЕВМАТИЗЪМ се засягат най-вече коленните, карпалните и скакателните стави. Има куцота и болка при придвижване. Апетитът е намален или липсва. Телесната температура може да е повишена, понякога дори до 40-41°С. Състоянието е хронично и обикновено е с неблагоприятна прогноза. Дегенеративните изменения в ставите започват с повреждане на хрущяла и синовиалната капсула, което с времето се усилва и разпространява по останалите части на ставата, костите, връзките, фиброзната капсула -до пълно деформиране на ставата и загуба на функцията и - напълно или частично. Разделянето на артрозите на първични и вторични е етиологически обусловено. Първичните се срещат повече при по-старите животни. Вторичните артрози възникват в резултат на нарушения в механиката на ставата - заради претоварване в отделните участъци на хрущяла и се срещат при животните от всички възрасти. Тези изменения с времето прогресират. Ставният хрущял губи еластичност. Продуктите от разпада на хрущяла повреждат синовиалната капсула, в резултат на което тя се удебелява и престава да изпълнява своите защитни функции. До момента на проявление на клиничните признаци, структурата на хрущяла вече е силно увредена.
МУСКУЛНИЯТ РЕВМАТИЗЪМ засяга отделни мускулни групи - в поясната област или на крайниците. Мускулите са топли и стегнати. Кожата над тях е отекла и едематизирана. Животните показват схванат вървеж. Първичните миопатии възникват в резултат на автоимунни заболявания. Вторичните се наблюдават във връзка с предозирането на глюкокортикоиди, при хипотиреоза, а също при травми, неврогенни или съдови увреждания.
На страдащите от ревматизъм животни е необходимо да се осигури топло помещение, мека постеля и подходяща диета - богата на алкални вещества и бедна на готварска сол. При острите случаи се назначават нестероидни противовъзпалителни средства. Могат да се прилагат компреси или втриване на камфоро-салицилови мази. Необходимо е включването в храната и на специални добавки, показани при тези случаи. Например съдържащи глюкозамин - натурален продукт, който е основна градивна съставка на хрущялите. Глюкозаминът помага изключително при остеоартрити и артралгии при кучетата и идеално допълва лечението с нестероидни противовъзпалителни средства.

BAYER представя DRONTAL Plus Flavour с вкус на говеждо


(http://dogbg.net/pictures/Veterinar/bayer/hapka_small.jpg)
КАЖИ МИ КОЕ ЩЕ ИЗБЕРЕШ?
(http://dogbg.net/pictures/Veterinar/bayer/DRONTAL_dog_small.jpg)
Парченцето говеждо или новата таблетка DRONTAL Plus?
Това вече е лесно, защото новият DRONTAL Plus е с вкус на говеждо. И е също толкова апетитна хапка!
Овкусеният DRONTAL Plus вече е не само най-ефективният медикамент за вътрешно обезпаразитяване на кучета,
но е и най-вкусният!
Той улеснява собствениците на кучета, защото с тази таблетка обезпаразитяването е безпроблемно дори и при кучетата с придирчив вкус.
(http://dogbg.net/pictures/Veterinar/bayer/DRONTAL_plus.jpg)

Какво да правим с домашните любимци, ако чакаме бебе?

(http://i032.radikal.ru/0804/98/51e8d0516570.jpg)
Този въпрос вълнува всички, които очакват бебе и имат животни в къщи. С раждането си бебето става най-важният член на семейството. Отглеждането му и доброто му здраве са на първо място във всяко семейство.
Наистина голяма част от хората решават да подарят животните си или да ги дадат за временно отглеждане другаде (при родители, приятели). Болката от раздялата е силна и за хората, и за техните любимци. Животните са се превърнали в част от ежедневния живот на семейството и са носили радост и любов, с които е трудно да се разделим.
Дали наистина е необходимо да загубим любимите си животни, за да осигурим безопасност на любимото си дете?
Всички в къщи трябва да обмислите следните въпроси и да вземете единодушно решение:
Животните изискват време, а майката е заета с бебето 24 часа. Трябва някой друг в семейството да има време и желание да разхожда и измива кучето, да почиства редовно легенчето на котката. Впрочем бъдещата майка трябва да се освободи от тези задължения още по време на бременността, особено от последното – почистването на котешкото легенче.
Хигиената  в един дом с бебе трябва да бъде отлична, което означава, по възможност, отделни пространства (стаи) за бебето и животните – поне в началните няколко месеца. В малък апартамент това е трудно осъществимо. Поддържането на висока хигиена означава повече работа за човека, който ще се грижи за животните.
Ако живеете в малък апартамент, много по-лесно е да имате котка или малка порода куче и бебе, отколкото едра порода куче и бебе. Трябва отрано да прецените възможностите си.
Имайте в предвид, че когато кучето се разхожда навън, може да стане механичен преносител на зарази – яйца на паразити, бактерии, гъбички, които полепват по краката и козината му, особено ако стъпи или се отъркаля в някое чуждо изпражнение. Не случайно кучешката тения, това от което най-много се плашат хората, се нарича “болест на мръсните ръце “.  За жалост в нашата страна са единици тези, които почистват след животното си – аз ви призовавам и вие да сте едни от тях! Просто носете със себе си найлонова кесийка и съберете изпражненията на кучето пъхайки ръката си в нея, после обърнете наопаки, завържете и хвърлете в кош за отпадъци. Почистете така, както бихте сторили ако това се случва у вас, или във вашия двор.
(http://www.dogbg.net/pictures/Veterinar/baby_dog.jpg)
Опасността от зоонози (болести, предавани от животните на хората) може да бъде елиминирана като се следват някои основни правила:
1. Кучето и котката трябва да бъдат правилно ваксинирани. Ваксината за кучета трябва задължително да включва лептоспироза и бяс. Кучето, както и всички домашни животни, могат да заболеят от лептоспироза. Предаването на инфекцията става главно чрез контакт със замърсената околна среда – вода, почва, храна. Лептоспирите са устойчиви във водна среда, особено застояла, и при подходящи условия преживяват във вода и почва в продължение на месеци. В месо и вътрешни органи от болни животни, съхранени в хладилник, могат да останат живи до няколко дни. Хората се заразяват при работа в блатисти местности, при къпане, пиене на замърсена с лептоспири вода и при консумация на заразено мляко или месо, при отглеждане на заразени животни. Както вече се спомена, това заболяване е включено в ежегодната ваксина за кучета. Препоръчително е обаче, ако домашното ви куче ходи на лов, 2 седмици преди ловния сезон то да бъде реваксинирано само за лептоспироза, независимо от ежегодната ваксина. Препоръчително е и котките, и кучетата, а също и морските свинчета и зайчетата да се ваксинират срещу кожни гъбички (дерматофити). Не забравяйте, че ваксините изграждат имунитет, който трае 1 година, и е необходима ежегодна реваксинация, независимо от възрастта на животното!
2 . Редовно и правилно обезпаразитяване:
Външно - с качествен препарат с дълго действие, нетоксичен за хора, осигуряващ непрекъсната защита от бълхи и особено от кърлежи, тъй като те са преносители на опасни заболявания по хората.
Вътрешното обезпаразитяване трябва да се прави ВЕДНЪЖ МЕСЕЧНО с комбиниран препарат срещу глисти и тении. Повечето от опасните за човека  паразити (например род Ancylostoma (кръгли глисти), някой тении), имат кратък цикъл на развитие – около 3-4 седмици. Само ежемесечното третиране може да гарантира, че кучето ви не отделя яйца на паразити.
Вашето куче може да заболее от ехинококоза (кучешка тения) само ако консумира сурово месо, и по-точно сурови вътрешни органи, затова никога не го хранете с такива неща.
3. Ако се безпокоите, че котката ви е носител на токсоплазмоза, могат да се направят фекални и серологични изследвания, които да установят това. По принцип е достатъчно бременната жена да не почиства легенчето на котката, или да го прави с ръкавици за да избегне евентуалния контакт с изпражненията.
Човек се заразява главно от консумирането на недобре термично обработено месо, опитване на сурова кайма и други подобни, и от контакт със замърсена с котешки изпражнения почва – директен или индиректен, напр. недоизмити зеленчуци. Много рядко котка, която живее само вътре и не се храни с мишки и сурово месо, е носител. Котките, които живеят по двора, са по-реален носител.
4. Ако се притеснявате от котешко одраскване, знайте, че ноктите могат да бъдат трайно отстранени чрез хирургична манипулация.
5. Опасност за бебето биха могли да бъдат някои отрицателни поведенчески прояви от страна на кучето или котката. Понякога новия член на семейството буди ревност, особено у кучетата. Това рядко се проявява с агресивност, а по-скоро с дефекиране и уриниране на неподходящи места. Ако имате такъв проблем, консултирайте се с вашия ветеринарен лекар – той може да ви даде съвет как да се справите.
6. Необходимо ще е никога да не оставяте бебето или малкото дете без надзор, когато е заедно с животните, особено ако някои от тях в момента се хранят – в 90% от случаите агресивните реакции стават заради храна.
7. Напоследък се променя мнението, че ранният контакт с кучета и котки, или с други животни води до прояви на алергии. Напротив –  най-новото становище на английски учени е, че колкото по-рано се сблъскват децата с най-различни алергени, толкова по-малка е вероятността в бъдеще да развият алергия към тях.
В заключение – като цяло са необходими повече грижи и внимание, за да е безопасно съжителството на малкия човек и любимите ви животни, но не е невъзможно, стига цялото семейство да е съгласно и да помага на майката. В психологически аспект е много благоприятно отрано детето да има контакти с животни, а по-късно и да се грижи за тях.
От гледна точка на опасностите от зарази – ако се грижите правилно за любимците си, тези опасности са елиминирани и в никакъв случай не са по-големи от същите опасности на детските площадки и улицата.
Ето мненията и опита на някои майки и бащи, запазили животните си въпреки бременността и раждането:
Иво, Стара Загора: “Имах мъжки 5–годишен пинчер, когато се ожених. Кучето живееше в близък контакт с нас, спеше в нашата спалня. Когато се роди бебето, го изолирахме от стаята, наложи се да спи само в хола. Първият месец беше доста труден – кучето определено ревнуваше. Будеше ме по 2-3 пъти нощем, за да го извеждам навън, уж че му се ходи по нужда. После започна да припикава само обувките на жена ми – наложи се да ги държи  нависоко в коридора. Лека – полека всички се адаптирахме към новата ситуация и Бони беше много внимателен със сина ми. Никога не ги оставяхме сами преди бебето да проходи и да стане по-самостоятелно.”
Виктория, Пловдив: “Взех кучето ми Офелия, кръстоска, когато бях бременна в 6-тия месец и вече имах друго 5 годишно дете. Родителите ми бяха много против. Когато бебето се роди, до навършване на 6-тия месец бяха в отделни стаи – имах нещо като бариера на входа на детската стая. Аз се грижех сама и за бебето, и за кучето. Обличах отделна дреха за детската стая. Тогава нямаше памперси, нямаше готови кучешки храни – сега двете неща улесняват. Разходките на кучето бяха най-голямата ми почивка. Притеснявах се не толкова за хигиената, а кучето да не нарани детето в процеса на играта. Детето само печели от ранното съжителство  с животно – всеотдайност, добро отношение към околните. Възпитанието на някои качества е по-лесно – например ред – Офелия унищожаваше всичко неприбрано като чорапи, обувки и т.н. Трябва да се извлекат положителните страни на една такава ситуация. За известно време имах малко повече ангажименти, но при добро желание, добра организация и непречещи външни фактори всичко беше наред. Нямахме никакви здравословни проблеми. "
Мариана, Пловдив: “ Когато забременях, направих всички нужни прегледи и ваксини на кучето ми лабрадор, за да съм сигурна, че не е заплаха за здравето ни. Известно време кучето беше при майка ми. След като бебето поотрасна, нямаме никакъв проблем, когато са заедно. Моето наблюдение е, че по-дребните породи кучета са по-нетолерантни. “

(http://i.actualno.com/club.bg/files/2008/09/29/8773d197e0.jpg)

Австралийски изследователи твърдят, че кучето е най-добрият приятел на децата, особено на тези с наднормено тегло, съобщи в. "Дейли мейл".

Екип от учени от университета "Дийкин" в Мелбърн са интервюирали семействата на 1100 деца на възраст между 5 и 12 години и са установили, че тези, които имат куче, са в най-добра физическа форма, дори да не го извеждат редовно.

Освен това за децата, които си играят с домашно куче, има 50% по-малък риск да надебелеят, отколкото за малчуганите, които не отглеждат куче.

Дори детето да си играе с кучето от време на време, играта намалява вероятността детето да затлъстее, казва проф. Джо Салмън.

Отглеждането на четириного в семейството позволява на родителите да отдалечат децата си от компютъра и телевизора и да ги накарат по-често да излизат навън и да си играят.

Проф. Салмън е на мнение, че колкото по-малко е детето, толкова е по-голяма ползата от кучето. БТА

(http://i.actualno.com/club.bg/files/2008/05/09/cd39de8b7b.jpg)

Заблуди и измислици за кучешкия свят.

Сред начинаещите, а и сред опитнити стопани на кучета, бродят доста "кучешки" заблуди, за които няма никакви доказателства - те се възприемат като аксиоми.

Тези заблуди създават доста неприятности и на животните, и на хората, които се грижат за тях. Ето някои от най-разпространените митове:

Топлият нос е признак за болест.

Това е една от най-разпространените заблуди, която причинява много неприятности на новите собственици на кучета. Какво да направим, ако кучето ни има топъл нос? Отговорът е прост: нищо.

Ако кучето има топъл нос, то вероятно е спало - по време на сън температурата в долната месеста част на носа се повишава. А ако носът не е просто топъл, а сух, покрит с налеп или коричка и вие откривате промени в поведението на кучето (не тича, не се храни) - тогава потърсете съвет от ветеринар.

Раждане "за здраве".

Един път в живота кучката трябва да се заплоди - "за здраве". Според ветеринарите обаче, раждането на кученца не гарантира запазването на здравето на вашето куче. Практиката показва, че кучетата боледуват от еднакви болести и с еднаква честота, независимо от това дали са раждали или не. Някои специалисти смятат, че по-често болестите възникват именно при кучетата, които веднъж вече са дали потомство. Една от причините е, че при бременност се променя хормоналния баланс в организма на кучето и то става по уязвимо към болести.

Ако устата е черна, кучето е зло.

Тази заблуда няма да ви причини тревоги, ако не се каните да си избирате куче за охрана на вилата. Всъщност чернотата на устата свидетелства само за степента на пигментация на лигавицата на устата. Според специалистите, колкото по-силно е пигментирана устата, толкова по-здрав е емайлът на зъбите. А за здравите зъби при кучетата не е нужно да се говори. Освен това за много породи добре пигментираната уста е необходим и задължителен признак.

Кучетата не различават цветовете.

Заблудата за кучешкия "далтонизъм" е безобидна. По данни от най-новото изследване, посветено на тази тема, кучетата различават цветовете, но не толкова добре колкото хората. Има примери, които показват, че изгубилите се кучетата се ориентират по цвета на дрехите на своите стопани.

Ушите трябва да се режат за злоба.

При някои породи (кавказките и средноазиатските овчарки) ушите задължително се отрязват. Според народната мъдрост, това се прави с цел кучетата да станат по-злобни. Кинолозите, занимаващи се с тези породи, смятат, че тази операция се прави за намаляване на уязвимите зони на кучето при двубой с други животни например с вълк.

Но битува и друго мнение: липсата на уши позволява на овчаря от пръв поглед за различи кучето от всеки един вълк. Къде е истината? Не се знае. Днес за повечето кучета отрязаните уши са само "изкуствен" признак на породата.

IDITAROD Sled Dog Race 2008 - легендата продължава

(http://www.dogbg.net/pictures/Novini/Iditarod_2008/2008_1.jpg)

На 1 март 2008 в Анкоридж, Аляска, стартира най-голямото и
най-трудното в света състезание за шейни, теглени от кучешки впрягове - IDITAROD Sled Dog Race. За тридесет и шести (36) път мъшъри и кучета се впуснаха в невероятно и опасно приключение.
И вече знаем името на победителя за 2008 година! Кой е той ли?
За втора по ред година пръв в Ном пристигна ЛАНС МАКЕЙ.
(http://www.dogbg.net/pictures/Novini/Iditarod_2008/winners/Mackey1.jpg)
"Струва ми се, че мога да послушам това още малко!" - каза той на финала на IDITAROD 36, докато хилядите фенове около дървената арка на финалната линия скандираха името му и го аплодираха.
Ланс Макей пресече финала с впряг от 11 кучета - всичките в отлична форма - в 2.46 ч. местно време през нощта на 12.03.2008 с време 9 дена, 11 часа, 46 минути и 48 секунди. И получи своя чек от $ 69 000, отговори на многобройните въпроси на журналистите, а водачът на впряга му HANSOM не пропусна да го близне по носа:)
(http://www.dogbg.net/pictures/Novini/Iditarod_2008/winners/Mackey3.jpg)
Само два часа и 20 минути след него в Ном пристигна и ДЖЕФ КИНГ - една от най-големите легенди в IDITAROD Sled Dog Race, един са от четиримата участници в историята на състезанието, които са го печелили повече от 4 пъти!
Джеф Кинг пресече финала в 4.05 ч. през нощта на 12.03.2008 с време 9 дена, 13 часа и 5 минути. "Това до голяма степен бе състезание между двама души от Руби насам." - каза той. "Аз имах предимства и Ланс имаше предимства. Но той беше по-гладен от мен":)
Кучетата във впряговете и на двамата състезатели изглежаха в отлична форма на финалната права на централната улица в Ном. И двата отбора бяха ръководени изключително добре от своите водачи.



IDITAROD Sled Dog Race 2008 завърши на 17.03.2008 вечерта, когато в 20.36 ч. местно време (05.36 ч. сутринта на 18.03. българско време) впрягът от 8 кучета на Дебора Бикнел пресече финалната линия в Ном. Дебютантката в IDITAROD измина разстоянието от Анкоридж до Ном за 15 дена, 5 часа, 36 минути и 12 секунди. 
Ето и имената на първите 10 тази година са: Ланс МАКЕЙ, Джеф КИНГ,
Рами СМИТ, Кен АНДЕРСЪН, Мартин БЪЗЪР, Ханс ГАТ, Мич СИВАЙ, Паул ГЕБХАРТ, Кжетил БАКЕН и Себастиан ШНУЕЛ. Те си поделят сумата от
$ 599 000. Не по равно, разбира се.
Като цяло надпревата през 2008 бе на изключително високо ниво, както и поаготовката на състезателите. Основната група от тях се движеха с времена между 12 и 13 дена. През 2008 г. IDITAROD Sled Dog Race се проведе по Северния маршрут с дължина 1161 мили (1858 км) и 26 контролни пункта - виждате го на картата отдолу. Но най-важното отново е, че всяко състезание по трасето на легендарния Голям поход на милосърдието към Ном и днес - 83 години по-късно - е все така трудно, рисковано и изисква максимална издръжливост от хора и кучета. А мистичната сила на първия поход към Ном все още се усеща от всички, които се докосват до това изключително състезание!
(http://www.dogbg.net/pictures/Novini/Iditarod_2008/route_northern.jpg)
За участие през 2008 се бяха записали 114 водачи на впрягове, а стартираха 96. От тях 78 впряга достигнаха финала в Ном. Това е нов рекорд на IDITAROD - предишният бе през 2004 със 77 мъшъри. Таксата за участие никак не беше малка - $ 3000. Тази година освен от САЩ имаше участници и от Канада, Норвегия, Франция, Белгия, Германия и Италия.

(http://www.dogbg.net/pictures/Novini/Iditarod_2008/2008_2.jpg)

Впряговете им бяха съставени средно от по 16 кучета. А финишираха
с между 14 и 7 кучета. Правилникът позволява да се заявят за участие 24 кучета, които преминават през много строг ветеринарен контрол преди старта включителни и ЕКГ на кучетата! От тези 24 мъшърът избира 20, които ще се състезават. Четириноги господари на състезанието отново бяха кучетата от все още непризнатата порода аляско хъски. Макар и много уморени, до момента няма данни за загинали по пътя кучета - нещо, което се е случвало в предишни години. Мъшингът е сред най-безмилостните зимни спортове и поставя изключително високи изисквания пред хора и кучета.
Една много интересна статия със заглавие "Аляското хъски - описание и произход" можете да видите в нашата секция "Любопитно".
В секция "Разказахме ви" ще прочетете информация и чуете записа на съвместното ни предаване с Радио СТАРА ЗАГОРА на 18 март 2008, посветено на IDITAROD тази година, представяме ви и някои от най-големите му звезди. Част от рекордите от изминали години можете да видите в репортажа ни за състезанието през 2005 в същата секция "Новини". А още безкрайно много интересни факти ще научите, ако посетите www.iditarod.com, както и www.iditaroddays.com
Вече на ваше разположение са и много уникални видео материали от специалния видео бюлетин за състезанието IDITAROD Insider.

Модерните технологии дават великолепната възможност все повече хора от всички континенти да следят това уникално събитие по Интернет - уеб камери на контролните пунктове, видео от състезанието извън тях, GPS проследяване на участниците, ежечасно актуализираща се информация в текст и снимки - всичко това е достъпно за хората, които се интересува от Последния велик поход на хора и кучета. Невероятни интересни неща за четене има постоянно в блога на Джон Литъл на адрес http://iditarodblogs.com/
Там ще намерите и репортажите на Зума - кучето, което представя историите на четириногите водачи на впряговете през 2008. Вижте: http://iditarodblogs.com/zuma/

И през 2008 официални спонсори на легендарния поход през Аляска са Cabela's (www.cabelas.com) и
Anchorage Chrysler Dodge Center
(www.anchoragechrysler.com/ou/anchorage-chrysler-dodge/), който по традиция предоставя специално оборудван за условията на Аляска джип за победителя. Заслужава си! А това е само част от наградния фонд на състезанието с общ бюджет около $ 2 000 000. Паричните награди тази година са на стойност $ 917 709. Първите 30 финиширали впряга си поделят сумата от $ 874 700, а всички останали, стигнало до Ном, получават по $ 1049. Спомняте си, че таксата за участие в състезанието е $ 3000, нали? И че единствената истинска награда на IDITAROD Sled Dog Race е самото участие...

(http://www.dogbg.net/pictures/Novini/Iditarod_2008/2008_3.jpg)


ИСТИНСКАТА история на IDITAROD Sled Dog Race
Преди състезанията с кучешки впрягове да станат истински спорт, северните кучета от породите сибирско хъски и аляски маламут са били безценните помощници за оцеляване при суровите зимни условия за племената в районите около Полярния кръг. Кучетата са използвани за транспорт векове наред и за забавление просто нямало възможност ...
Първите опити за организиране на състезания започват едва по време на Златната треска в Аляска в края на 19 век. А преди около 80 години в Аляска самолетите започват да изместват кучешките впрягове и като основен вид транспорт. Сякаш завинаги.
НО през 1925 г. впрегатните кучета доказват, че има и винаги ще има случаи, в които те са незаменими, с легендарния Голям поход на милосърдието към Ном.
На 21.01.1925 г. д-р Уелч диагностицира дифтеритната епидемия в град Ном и незабавно изпраща телеграми до Феърбанкс, Анкоридж, Сиуърд и Жюно с молба за помощ. Единственият серум в Аляска е открит в Анкоридж: д-р Бийсън разполага с необходимите количества от лекарството в болницата на Аляските железопътни линии. Около 10 кг. серум трябва да бъде превозен от Ненана до Ном. Но самолетите не могат да летят в невероятните студове (под –40С), а ако катастрофират, толкова ценният серумът ще бъде унищожен.
И така проблемът с максимално бързото пренасяне на лекарството до Ном е решен блестящо с помощта на аляските мъшъри. Серумът е превозено с влак от Анкоридж до Ненана, а от там до Ном -
с денонощно препускащите кучешки впрягове. 20 водачи с шейни и повече от 100 кучета се включват в пътуването и спасяват стотици хора. Разстоянието от 674 мили е изминато от хора и кучета за
по-малко от 5 дена и половина (127 часа и 30 мин.).
Най-важното състезание за шейни с кучешки впрягове, което някога е провеждано в Аляска, приключва в Ном на 02.02.1925 г. когато Гунар Каасен пристига със своя уморен впряг на опустялото Първо Авеню в Ном. Каасен е един от 20-те водачи на впрягове, които участват в рекордния преход от 674 мили от Ненана до Ном. Той донася 300 000 единици серум на д-р Къртис  Уелч. И поставя началото на една легенда за издръжливост и съпричастност на хора и кучета.

Големият поход на милосърдието към Ном създава основното трасе на IDITAROD Sled Dog Race с минимални промени.

dogbg.net (http://dogbg.net)

ПЕРУАНСКАTA ОРХИДЕЯ НА ИНКИТЕ - древнo и екзотичнo куче


Перуанското куче, наричано с поетичните имена „орхидея на инките” и „лунно цвете”, е много древна порода. Има доказателства за съществуването на кучета с подобна външност стотици години преди новата ера. Неговият своеобразен облик е запечатан върху многобройни произведения на изкуството (керамика и рисунки). Има доста теории за произхода му, но е сигурно само това, че около 750 г.н.е. това са кучетата, които са отглеждани от индианците мочика (мохика). Вероятно са били и обект на търговска размяна между древно Перу и Мексико срещу платове и други стоки от първа необходимост. Испанските конквистадори казвали, че тези кучета стават и за храна.
Инките придавали голямо значение на притежанието на тези кучета без козина. Наричали ги "Ca-Allepo" т.е. „куче без одежди”. Аристокрацията на инките отглеждала перуанското голо куче като домашен любимец и не позволявала кръстосването му с неговата разновидност с козина, която индианците отглеждали като ловно куче. Когато испанците завладяли изцяло Перу, се говорело, че конквистадорите намирали тези голи кучета сред орхидеите в градините на знатните инки. Затова и го нарекли "Perros Flora" -  "кучета - цветя". Това име се е запазило и днес, но във варианта Peruvian Inca Orchid (перуанска орхидея на инките) или просто като Perro Sin Pello Del Peru т.е. куче без козина (голо куче) от Перу.
(http://www.dogbg.net/pictures/Lubopitno/inca_orhid/dec7.jpg)
КАК изглежда орхидеята на инките днес
Перуанското куче е част от групата на хрътките. На външен вид то напомня за уипет или малък грейхаунд. Признати са две разновидности – без козина и с козина. Те могат да се родят в едно и също кучило стига един или двамата родители да са без козина. Ако родителите са
с козина, всички малки са също като тях и в кучилата няма голи кученца.

(http://www.dogbg.net/pictures/Lubopitno/inca_orhid/89-upload---10.jpg)
Перуанската орхидея на инките може да е с ръст между 40 и 60 см и тегло между 10 и 20 кг – доста широки граници, в които предпочитанията на развъдчиците са към по-леки и ниски кучета.
При кучетата от породата с козина са позволени разнообразни цветове, петна на козината и дължина. Предпочита се тази, близка до козината на борзоя.
Голите кучета пък трябва да са с изцяло или по-голямата част от тялото им да е покрито с розова кожа. Въпреки, че са позволени и други цветове – мнозинството от възрастните кучета са черни с розови петна. Петната може да са малко на брой, разположени по крайниците или предимно по тялото. Розовият цвят може да се комбинира с бледо червеникаво, златисто, сиво, махагон, шоколадово кафяво, черно, синьо или сиво.
Малките, които не са родени с изцяло розова козина, имат петна по нея, които се разширяват, докатко кученцето расте като може и да се сливат и така да оформят цвета на вече възрастното куче.

 (http://www.dogbg.net/pictures/Lubopitno/inca_orhid/89-upload---13.jpg)

Понякога и голите кучета може да имат малко козинка, но да е много късичка и рядка. Разбира се, предпочитат се кучетата, които имат само козинка на главата, на лапите или на опашката. А най-добре никаква козина.

(http://www.dogbg.net/pictures/Lubopitno/inca_orhid/89-upload---18.jpg)

Гените, които са носители на липсата на козина, са тясно свързани с тези, определящи броя на зъбите. При всички кучета без козина те са по-малко на брой. Така, че ако имате такова куче, не трябва да се учудвате, че някои от зъбите му липсват. Обикновено това са част или всички премолари, а понякога един или два от кучешките или моларите също може да липсват. Но това съвсем не означава, че перуанското куче има проблеми с храненето или че липсата на няколко зъба ще му попречи да прегризе някой крак на маса!
Неговият лаещ роднина с козина, обаче, няма такива проблеми независимо, че те толкова много си приличат. Всъщност, единствената видима разлика (освен козината) между двете разновидности на тази порода кучета е в ушите. При голите кучета те са островърхи, а при тези с козина имат формата на роза и са по-закръглени.

 (http://www.dogbg.net/pictures/Lubopitno/inca_orhid/1.jpg)

Перуанските голи кучета (както и роднините им с козина, разбира се) са смели, силни и здрави. Единствено им слабо място е склонността им към нараняване на кожата – все пак те нямат козинка, която да ги предпазва. Много чувствителни са към токсини и собствениците им трябва да са изключителни внимателни, за да предпазят кучетата си от всякакакъв контакт с вредни вещества. Токсините проникват през кожата им много бързо и единствено подкожната мазнина може да ги задържи да не атакуват веднага черния им дроб или да нанесат трайни увреждания на нервната система.

Перуанските кучета са спокойни, тихи и игриви, чудесни са за домашни любимци, недоверчиви са към непознати докато не преценят точно ситуацията и човека. Важно е кученцата да бъдат социализирани от много рано.
СПОРТНИ натури
Кучетата от тази порода са мускулести и стройни - те просто са създадени за аджилити и ловни изпитания. Макар и да не е толково бърза, колкото е уипетът, перуанската орхидея на инките е доста пъргаво куче. Тъй като инките не са имали писменост, затова, за съжаление, почти няма сведения как е ловувала тази порода.
 
Ясно е само, че те търсят дивеча, разчитайки на зрението си и са заклети ловци-птичари, които са способни да преследват плячката си с часове. Особен интерес проявяват към блатните птици Charadrius vociferus, въпреки, че е далеч по-лесно да ловуват, например, врабчета. Някои кучета от порода ловуват и на гризачи и зайци.
Като повечето кучета, които по време на лов използват само зрението си, перуанските кучета се забавляват и преследвайки с удоволствие изкуствени примамки – нещо, на което можете да започнете да ги обучавате от малки под формата на приятни и весели игри с преследване на открито. Но имайте предвид, че тези пъргави, умни хрътки често не обичат да ловуват сами, а предпочитат да имат конкуренция. В противен случай бързо губят интерес. Затова е чудесен вариант да участват в полеви изпитания. От началото на 2000 година перуанската орхидея на инките е сред кучетата, участващи в полевите изпитания на American Sighthound Field Asociation ASFA (www.afsa.com).

ТАКИВА СА ЕКЗОТИЧНИТЕ И ДРЕВНИ КУЧЕТА с толкова изящното име „орхидея на инките”, които ви представихме с удоволствие. Ако искате да узнаете повече за тях, посетете страницата на най-големия клуб на породата в света Peruvian Inca Orchid Club of America www.pioclub.com
 
Прекрасните снимки, с които украсихме тази статия, намерихме на                  www.huacaviringo.com и www.fullmonty.com

                                     dogbg.net (http://dogbg.net)

За котките в беда и хората, които им помагат

(http://images.ibox.bg/2008/12/25/8900/519x389.jpg)
"За величието на една нация и моралния й прогрес може да се съди по отношението й към животните"

- Махатма Ганди

Мислех да кажа нещо смислено в началото, нещо като пленителен увод, който да накара някой да прочете това... Но всичко, което ми идва на ум, е сълзливо и безпомощно банално. Понякога да имаш отношение към проблема пречи. В моя случай, примерно. Но в техния случай означава всичко.

Сдружение "Приятели на котката" не получава помощ от държавата и не работи с приюти (защото няма такива). Това обаче не е отказало членовете му да се занимават в свободното си време с търсене на подходящи стопани за котки в беда. Котки с премазани лапи, бити котки, изоставени котки, болни котки. Бедата може да е наистина всякаква, защото прекалено много неща могат да ти се случат, ако си малък. За щастие, има и хора, които помагат.

Интервю с Мария Димитрова, представител на "Приятели на котката"

Нека започнем от самото начало - кои сте вие, кога и как решихте да се съберете

Ние сме няколко човека с напълно различни професии, обединени от любовта ни към животните, по-специално към котките, и желанието ни да им помагаме. Всеки един от нас поотделно се занимаваше в свободното си време с лечение, кастрация и намиране на дом за бездомни котки. В един момент съвсем спонтанно, но и логично, се роди идеята да се обединим в организация, за да можем да си помагаме взаимно, а и с надеждата, че ще вдъхновим и други хора с примера си. Това се случи в края на 2006 година. Идеята ни беше някой ден да имаме истински приют за котки по примера на развитите западноевропейски страни.

Какви са вашите основни дейности, с какво се занимава един член на вашата организация?

В свободното си време всеки един от нас се занимава с осигуряване на ветеринарна помощ на пострадали по различни начини котки, кастрацията на бездомни котки с цел регулиране на числеността им и когато характерът им позволява, намиране на дом. Тъй като няма приют, ние сме принудени да приютяваме животните в собствените си домове за времето на лечение и търсене на дом, което сериозно затруднява и ограничава възможностите ни. Всеки един от нас се стреми и да създава у хората, които осиновяват от нас животни, някаква култура за правилното им отглеждане и третиране.

Има ли институции, които да ви помагат?

Не, няма. Ние сме сдружение, сформирано на доброволни начала. Издържаме се основно с наши средства и с пари от дарения от наши съмишленици. В България тази кауза е доста непопулярна към момента и не можем да разчитаме на голяма подкрепа. Вероятно затова почти няма организации, които да се занимават с проблемите на бездомните и изоставени животни.

Срещате ли подкрепа от лица, извън вашата организация? Отделни хора, които искат да помогнат?

Да, случва се хора извън организацията ни да се трогнат от съдбата на животните, за които се грижим и да направят дарение или да изразят желание да помогнат за популяризиране на дейността ни. За съжаление това се случва доста рядко. Много бихме се радвали ако получим подкрепа от страна на фирми, които се занимават с внос на храни и аксесоари за домашни любимци, каквато е практиката в други държави.

Грижите ли се и за други животни, освен за котки?

Въпреки, че сме създали организацията с цел да сме в помощ на пострадали бездомни или изоставени домашни котки, не сме подминавали и кученца в беда. Имали сме намерен дратхаар с лошо счупен крак, както и няколко безпородни с подобни проблеми. Носочихме вниманието си основно към котките, защото вече имаше организации за кучетата, а и там общинската администрация имаше отношение към проблема, когато ние се основавахме. За котките обаче нямаше предвидено нищо, а в същото време проблемът бавно, но сигурно ескалираше. Искахме да действаме проактивно, да се опитаме да предотвратим проблема, а не да се чудим как да го решим, когато вече е настъпил с пълна сила.

Разкажете някоя история за спасено коте...

Една от първите котки, на които помогнахме, е Кари. Тя беше нападната от няколко кучета на улицата. В резултат на това получи травми в областта на таза и загуби опашката си, както и последния прешлен от гръбнака си. След дълго лечение и рехабилитация Кари беше щастливо задомена. Сега е обичана и глезена домашна котка.

Един от най-пресните ни случаи е котка с натрошен заден крак и пукнат таз, която на фона на цялата си злочестина имаше и две котенца. Лекарите предполагат, че или е блъсната от кола или е била ритана жестоко. Тъй като травмата трябваше да се лекува спешно, се наложи да приберем и котката и котенцата. По някакво невероятно стечение на обстоятелствата и двете бебета бързо намериха дом. Майката обаче премина през няколкомесечен възстановителен период. През това време беше с пирони в крачето и й правеха рехабилитация. Сега вече е щастливо задомена при прекрасни млади хора, които много я обичат.

Кати пък е осемгодишна котка, която попадна в полезрението ни, когато беше в много напреднала бременност. Хора, в чийто квартал живееше, ни казаха, че тя е изхвърлена домашна котка. Заведохме я на преглед , за да ни кажат кога се очаква да се родят бебетата. Лекарите бяха единодушни, че трябва да роди до дни. Да, но времето минаваше, а котенцата все не се раждаха. Дори опитите да се стимулира раждането не дадоха резултат и накрая се наложи цезарово сечение. Извадиха котенцата полуживи и се наложи да им правим реанимация почти 6 часа. Сега всичките четири малчугана си имат нови домове и стопани, а Кати все още очаква някой да я пожелае за другарче.

А тъжни истории има ли?

Да, за жалост и те не липсват. Много често при нас попадат котки и дори малки котенца инвалидизирани вследствие на стрелба по тях. Въпреки адекватните медицински грижи, скъпите операции и лечение, много от тях не успяват да се възстановят и си отиват. Имали сме и домашни котки, чиито собственици са починали и животните, нежелани от роднините, се оказват при нас с немалко здравословни проблеми.

Такъв е случаят с една изключително красива дългокосместа оранжева котка, на която починалата вече стопанка беше успяла да докара огромен тумор на млечните жлези след като й давала хормонални препарати против разгонване. Туморът беше с размер на портокал. Въпреки че веднага отнесохме котката за изследвания и операция само 10 дни по-късно тя почина.

Имали сме и коте умишлено тровено с антифриз. За съжаление докато му направим изследвания и разберем каква е причината да не е добре, котето почина. Много тъжно е и това, което се случва всяка пролет и лято със стотици нежелани домашни и улични котенца, които намират смъртта си, изхвърлени завързани в пликчета в кофите или в кашончета до контейнерите. Толкова мънички котенца рядко оцеляват без майка дори и човек да се опита да ги спаси.

На какъв принцип избирате, за кое коте да се погрижите и кое да оставите?

Отзоваваме се винаги на тежки и драматични случаи, когато преценим, че без нашата помощ животинката няма шансове да оцелее. Това са например котки, блъснати от коли, със счупени крайници, с тежки наранявания. Не помагаме за задомяване на безотговорно развъдени домашни котенца. Не прибираме и котенца, които си имат майки, макар и да са на улицата. Колкото и да ни се иска да спасим всички за момента нямаме такъв капацитет и възможности.

Сблъсквате ли се често с недоброжелатели?

Сблъскваме се най-вече със съпротива от културен характер. Има много хора, които не одобряват кастрацията като средство за контролиране и намаляване на популацията, въпреки че в другите държави това е отдавна наложила се практика и там бездомни животни няма. 

Другото, за което срещаме неразбиране и неодобрение е процедурата ни за осиновяване на котките. Тя всъщност е нещо съвсем нормално и стандартно и също е заимствана от практиката на сродни на нашата организации в Западна Европа и САЩ. На хората у нас им е чудно и непонятно, че предоставяме котките за осиновяване само с договор без да осъзнават, че това е и в техен интерес.

Как следите, дали котките са добре, след като сте ги предали в ръцете на нови собственици?

Както споменах, ние даваме котките само с договор за осиновяване. Една от клаузите в него е да получаваме периодично информация за здравето и състоянието на животното, както и стопаните да ни изпращат снимки поне веднъж на 3 месеца. Също така си запазваме правото да посетим котето известно време след като сме го дали за осиновяване. Чрез договора изрично забраняваме предоставянето на животното на трети лица без наше знание и съгласие. Казано с други думи, ако хората преценят, че по някаква причина не могат да се грижат за котката повече, ние сме тези, към които трябва да се обърнат и да ни я върнат.

Какви са причините хората да изберат коте от вас? С какви очаквания се обръщат към организацията?

Мисля, че основната причина хората да се обръщат към нас е, че можем да им предложим най-подходящото коте в зависимост от техния ритъм на живот. Ние вече сме опознали характера на всяко едно от котетата, които предлагаме и съответно можем да намерим точното животинче за точния човек. Освен това хората искат котетата здрави, чисти, обезпаразитени и ваксинирани. А това е нещото, за което ние задължително сме се погрижили преди да предложим котето за осиновяване.

Случвало ли се е някой да ви върне котето обратно или просто да го изхвърли?

Случвало се е да ни върнат коте, да. Хората виждат, че въпреки желанието им, не им е по силите и преценяват, че е по-добре да ни върнат животното. Нямаме случаи на изхвърлени наши котки първо, защото добре преценяваме хората, на които ги поверяваме и второ, защото сме насреща да си приберем котето в случай, че възникнат проблеми.

Не знам дали знаете, но изхвърлянето на домашен любимец е в разрез със Закона за Защита на животните, който беше приет в началото на тази година. За съжаление два пъти ни се е случвало да ни загубят котета. И в двата случая хората живееха на ниски етажи и въпреки предупреждението ни да внимават с отворени прозорци и да имат предвид адаптационния период, в който е възможно котето да прояви склонност към бягство, са проявили небежно отношение към проблема. За наше щастие успяхме да намерим един от двамата бегълци.

Организирате ли някакви инициативи за разпространяване на идеята за приютяване на котки?

В моментa не. Не ни достигат ресурси - време, хора, средства.  Участвали сме в Зооекспото, което се проведе в началото на 2007 година, както и в това, което беше юни месец същата година. Раздавали сме брошури за да популяризираме дейността си и на две котешки изложби, които са се провеждали в музея "Земята и хората".

Като човек с активно отношение към животните, имате ли позиция относно Софийската зоологическа градина? Ние смятаме, че е един своеобразен уред за мъчения над животните.

За съжаление, напълно споделям вашето мнение. За последен път посетих софийската зоологическата градина преди доста години, но неприятните впечатления и спомени са ми живи и до днес. Животните живеят в среда, ужасно далечна от естествените им условия. Някои от тях са в подтискащо тесни помещения и очевидно са в лошо здравословно състояние. За още по-голямо съжаление съм убедена, че и в другите ни градове, положението не е по-добро.

Ще кажете ли нещо в заключение на нашите читатели?

В момента тече кампания срещу жестокото отношение към животни. Инициативата беше подхваната от гражданска група "Град за отговорни хора", а ние сме една от няколкото организации, които я подкрепят. Това, към което се стремим е и у нас умишлената жестокост към животните да бъде инкриминирана в Наказателния кодекс, както е в почти всички цивилизовани европейски страни и САЩ. Молим всички хора, които вярват, че жестокото отношение към животните е погазване на моралните и етични норми на едно развито общество, да ни подкрепят. Как именно можете да се информирате на сайта на кампанията - http://www.city4people.eu/ .

Lifestyle.bg (http://Lifestyle.bg)

Бял лъв

(http://kvi5leva.com/wallpapers/_thumbs/3/694gall_0cfb8c5c7eaf9c217996d5e334e6ebf1.jpg)

Белият лъв не е отделен вид. Цветът му се дължи на рецесивен ген, заради което е изключително рядък сред дивата природа и е обожествяван от много африкански племена. Малките лъвчета са известни като едни от най-милите, но проблемът е, че порастват и могат да достигнат тегло от 250 кг. Някои от тях включват хора в менюто си.

Шимпанзе

(http://i.actualno.com/club.bg/files/2008/01/28/14af357b2b.jpg)

Гените на тази човекоподобна маймуна са 94% от човешките. Поведението, характерът и мисленето й винаги са примамвали човека. Точно заради тази поразителна прилика с човека, тези животни са трудни за отглеждане. Те имат свои идеи и могат да бъдат побойници. Горната част на тялото му е пет пъти по силна от тази на човек със същото тегло. Ако иска да отвори хладилника ви, но не успее, ще опита със сила.
Можете да запознаете своето шимпанзе с приятелите си. Ако то успее да се представи за по-умно от вас, те ще се смеят, а и то ще издава звуци, много приличащи на смях.

Торбеста катерица

(http://www.livt.net/Clt/Ani/Cho/Mam/Mar/Pet/pet001.jpg)

Това популярно животинче е вид катерица от североизточна Австралия и тежи не повече от 150 гр. То е пъргаво и одухотворено същество, което лесно се сближава с хората, като е активно и особено общително нощем. Съветваме ви да имате поне две, за да можете да поспите.
Собствениците също така трябва да осигурят клони, увивни и пълзящи растения, за да удовлетворите неговото желание за катерене.
Има известни спорове за храненето, но в общи линии трябва да включва протеини, витамини и минерали, които се срещат в растенията и насекомите. Катерицата изсмуква необходимите й вещества и изплюва останалото и затова из къщата ви може да има малки купчинки храна.

Кинкажу

(http://www.honoluluzoo.org/images/sugarbear.jpg)

Това дървесно животно е известно като Кинкажу, ла льорона (исп. „плачливка“ - заради виковете, които издават, обикновено когато са ядосани) или захарна мечка. То е обичливо по природа, въпреки острите си зъби, дълго е около 50 см и се храни с плодове като банани, манго и ананас, яйца и бонбони, и също така обича цветен нектар.
Кинкажу е нощно животно и използва опашката си като „пета лапа“ при катеренето по дърветата.
За ухапванията от тази животинка можете да попитате Парис Хилтън, макар че отговорът може да закъснее заради своенравността й.

Саймири

(http://www.dicts.info/img/ud/squirrel_monkey.jpg)

Това е вид маймунка, която се среща в Централна и Южна Америка. Тя е оцветена в маслинено, оранжево и жълто. Нейните уши и шията са бели, а около очите има бели кръгове, подобни на карнавално домино. Обикновено са високи около 30 см, тежат 1 кг, те са умни и добронамерени, и лесно се поддават на обучение.
За съжаление тези маймунки не само маркират с урина територията си, а също потапят опашка в нея и я разнасят навсякъде.

Мрежест питон

(http://www.bobclark.com/images/animals/retic_fluffy.jpg)

Тази неотровна змия е най-дългата, позната на науката и може да достигне 10 м. Как ли можете да зарадвате такова създание? Можете да започнете с огромен аквариум, където се контролира температурата и влажността на въздуха. По-възрастните екземпляри се нуждаят от храна на 10-15 дни.
В Индонезия и Тайланд те се отглеждат заради тяхната кожа. Мрежестият питон е прекрасен плувец – така той се е заселил на много от индонезийските острови. Не се изненадвайте ако го намерите в езерцето в градината.

Бенгалска котка

(http://www.catbg.net/domashni/pictures/Porodi/bengal/derringer1.jpg)

Шарката на бенгалската котка напомня мозайката в козината на азиатската леопардова котка. Въпреки дивия си външен вид, тази котка има благ характер, но е хубаво да внимавате за мебелите си, както при всяко същество от рода felines. Цените на тази котка могат да бъдат по-свирепи и да надминат 40 хиляди долара, както се случва например в края на 90-те.

Кралски питон

(http://ballpython.hit.bg/python_kralski.jpg)

Има два вида хора – такива които харесват змии, и такива, които откриват заплаха и студенина в очите им. Екзотичните цветове и шарки, грациозните извивки едва ли ще впечатлят незаинтересованите. Все пак притежаването на това 1,5-метрово създание изисква голям аквариум и хранене с гризачи, птици и яйца на всеки 10 дни. Ако потъне в меланхолия и откаже да яде, трябва да го заведете на лекар. Той вероятно ще ви посъветва да одерете храната, за да събудите апетита му.

Мона

(http://travel.mongabay.com/animals/080923/600/brnxz_377.jpg)

Тази западноафриканска маймуна от рода генони тежи 7 кг и живее около 20 години. Като всяка маймуна и тази има нужда от акробатика. Собствениците й трябва да се погрижат за условия за катерене, люлеене и подскачане. Играта на криеница с нея също може да се окаже забавна и за двете страни. Храната й едва ли ще ви затрудни – плодове, семки и понякога насекоми.

Хиацинтова (синя) ара

(http://www.papagali-bg.com/e107_images/custom/hiacinth1.jpg)

Този папагал е не само красив, а и чаровен. Той не може да кара колело например, но може да лети и ще ви бъде благодарен, ако му позволите също да си потърси ядки и плодове. Крилата му ще ви изпълнят с възхищение, тъй като при разперване са почти 1,5 м. Клюнът му е толкова здрав и силен, че може да извие стоманените пръчки на повечето клетки и да счупи кокосов орех, за да покаже характера си.

Кралските змии обитават твърде широк ареал - от Канада на север до Еквадор на юг. Те са много популярни домашни животни благодарение на подходящата им големина и разнообразието на окраски. Известни са със своята невероятна способност да убиват и поглъщат отровни змии като кораловата змия и пепелянката. Въпреки че показват слаб или никакъв ефект от ухапванията на американската пепелянка, имунитетът към отровата на другите змии в зависимост от вида.

(http://www.udoma.com/images/info/itype_33/isubtype_72/info_652_pic_1257.jpg)

В дивата природа обикновено кралските змии се хранят с други змии, но в плен започват да ядат гризачи. Не са претенциозни и не биха отказали да видят на трапезата си птици, гущери, жаби и гризачи. Стотици хиляди от тези змии се отглеждат за международните пазари на домашни любимци.

Съществуват много подвидове кралски змии, като най-известните от тях достигат дължина около 120 см и живеят приблизително 10-15 години.

Кралските змии трябва да се отглеждат в отделни помещения, защото изявени канибали. Идеален за тях е терариум с температура около 26-32 градуса по Целзий в най-топлия край на съда и 24 градуса - в най-студената част. Змиите от това семейство рядко се катерят, затова височината на вашия домашен тератиум не е толкава важна. По-голямо значение имат местата за криене. Терариум с размери 90х30х30 см е напълно подходящ. Няма нужда от допълнително осветление, тъй като дневната светлина е достатъчна.
(http://www.bgsever.info/br-33_2007/12lzpulchra.gif)
Най-често за постелка в терариума се използват дървени стърготини или хартиени парченца. Използването на камъни, корк и панорамна снимка за фон от външната задна стена на стъкления съд, биха могли да допринесат за по-атрактивният вид на вашия терариум. Предоставете на вашия пълзящ любимец плитка купичка с вода, която трябва да бъде достатъчно широка за обичайното къпане.

Малките кралски змийчета обикновено мърдат яростно с опашки, удрят ви, опитват се да се отскубнат чрез въртене или изхвърлят изпражнения срещу вас, когато ги държите, защото си мислят, че вие сте гладен хищник. Най-добре е да продължите да взимате в ръце вашето мъниче по няколко пъти в седмицата. След известно време змийчето ще разбере, че вие не сте заплаха за него, а истински приятел, който му предлага изключителни лакомства за ядене.

Повечето кралски змии се дресират много добре и рядко нападат хората, които ги гледат, за да ги ухапят.Обикновено, всеки който си отглежда змия у дома, все някога ще бъде ухапан от своето влечуго, но като се изключи първоначалният стрес, по-сериозна опасност не съществува.

Кралската змия ще се увива щастливо около ръцете и китките ви, докато ви проучва. Помнете, че не трябва да хващате с ръце змията си след като е яла или преди да си смени кожата.

Кралските змии с удоволствие похапват себеподобни и всякакви други влечуги, поради което трябва да се отглеждат самостоятелно. Погрижете се да получите здраво, отгледано при домашни условия животно, за да нямате никакви проблеми при храненето му. Обичайно е змиите да откажат да се хранят точно преди да си сменят кожата и са ужасно гладни след това. Ако вашата змия е по-нервна, оставете храна в някоя кутия в терариума, за да я накарате да се почувства в по-голяма безопасност.

Диета от мъртви гризачи е достатъчна, за да удовлетворите всички хранителни нужди на змията. В САЩ много от хората, които притежават и отглеждат змии, ги хранят с малки гущери, за да разнообразят диетата на своите красиви домашни питомци. Предлагайте на змията си храна според нейния размер: подутината, получаваща се при поглъщането на храната, не трябва да е прекалено голяма. Хранете влечугото си толкова колкото, може да поеме за 15-50 минути, на всеки 6-8 дни.

Змиите с "благородно потекло" обикновено се чифтосват след периода на зимен сън. Те трябва да се държат без храна да няколко седмици при температура около 12,5-15 градуса. След този период увеличете температурата до нормалната за тения терариум. Когато са готови за чифтосване, обикновено след като си сменят кожата, женската изпуска хормони, с които се опитва да привлече мъжкия. Чифтосването на змиите трябва да става под непрестанно наблюдение, за да се уверите, че едната няма да изяде другата.

След около 5-7 седмици след чифтосването женската ще снесе до 17 яйца, всяко от които ще е с размери до 5 см на дължина и 2 см ширина. Те следва да се извадят от терариума и да се поставят за люпене в инкубатор или специална настилка при температура от 24 градуса.

В рамките на 70 дни яйцата ще се излюпят и от тях ще се появят бебета с дължина 25 см. След като си сменят кожата, обикновено 12-16 дни след раждането, те ще са готови да започнат да се хранят. На възраст 4-6 месеца кралските змии са идеални за домашни любимци, като полова зрелост достигат на 2,5-3 годишна възраст.

(http://www.novinar.net/data/2006-10-09//09244412_d.jpg)

(http://images04.snimka.bg/000286223.jpg)
Двойка пощенски гълъби

Стара римска легенда разказва, че веднъж богът на войната Марс отишъл да вземе бойния си шлем, за да тръгне в бой. В шлема си обаче открил гнездо на гълъбица, мътеща яйцата си. Войнственият бог решил да не нарушава спокойствието на красивата птица и отложил похода. И по този начин гълъбицата станала причина да не се състои една война и оттогава хората я обявили за символ на мира.

Опитомяването на гълъба е станало в най-древни времена. За това свидетелстват неговите образи и описания още в египетските йероглифи. По данни на археолозите гълъбът е бил известен в Египет още преди 5000 г. По това време птицата е била използвана като крилат пощальон, нейното месо се е ценяло високо, отглеждали са я и за декоративни цели, а също и за принасяне в жертва при религиозни обреди. В древна Елада гълъбите, са били свещени и са били използвани като вестители за обявяване на победителите от олимпийските игри. В древните азиатски държави също са били свещени птици и тежко наказание постигало този, който посегнел на живота им.

В България дивият скален гълъб е постоянен обитател ма недостъпните канари в планините. С почти същата окраска са и бездомно скитащите се диваци в градовете, които намират храна в близост до човека. Те се смятат за междинна форма между дивия гълъб и съвременните домашни птици. За голямата им популярност красноречиво говори фактът, че в днешно време са селекционирани повече от 300 породи домашни гълъби, разказва сайтът zoomania.org.

Домашните гълъби се отличават с правата си и накрая леко закривена човка, чиято вътрешна половина е мека, с ясно очертани ноздри по дължината. Краката им са къси, мускулести, обикновено светло обагрени и често оперени до пръстите. Имат четири пръста, разположени на една плоскост, от които три обърнати напред и един назад. Крилата са яки и изострени. Опашката е съставена от дванадесет твърди и широки пера. Дребните пера са плътно прилепнали към тялото. Окраската на очите е разнообразна. Срещат се гълъби с черни, червени, жълти, оранжеви и бели очи. Цветът на оперението е различен. Преобладава ръждивият, синият и сивосиният. По цвета си гълъбите се делят на няколко групи: едноцветни (сиви, черни, бели, червени), мраморни (блондинети, сатинети, блуети и др.), смесено пъстри и правилно пъстри. Човката хармонира с цвета на перата. Специалистите ги разпределят в четири главни породни групи: декоративни, спортни, пощенски и птици за месо. Гълъби в България се гледат от незапомнени времена. Голям подем в развъждането им е имало по време на турското робство. В унисон с ориенталското почти всички български раси са късокраки и с отпуснати криле под опашките, което им придава особен чар. Нашите породи са именувани на градовете или районите от където произхождат, като например „Плевенски"; „Русенски масърлии"; „Русенски сиви с два качула" „Маавии"; „Русенски черни"; „Софийски бели"; „Старозагорски бели високолетачи"; „Кюстендилски бял качулат"; „Търговищки"; „Софийски шарен с качул"; „Шуменски"; „Ломски" и пр.

Волиерното (в клетки) отглеждане на някои от расите е довело до намаляване на летателните им способности. Други пък като „Паламарските", „Хасковските" и др. са с много характерен глас и затова ги наричат „Дрезгави гълъби". „Плевенските" се смятат за най-отдалечената раса от прародителя (дивия скален гълъб). Доказателството е, чепри„Плевенските" липсва изразена мастна жлеза (трътка), характерна за другите раси.

(http://dariknews.bg/uploads/news_images/200811/photo_verybig_305191.jpg)
Декоративни гълъби


(http://www.feathersite.com/Poultry/Pigeons/Drag/Dragoon2.JPEG)
Драконов гълъб


(http://arhiv.bgbirds.com/Ptilinopus_superbus_01.jpg)
Ptilinopus superbus
Разпространение:Североизточна Австралия, Нова гвинея и прилежащите и острови
Размер: Дължина до 24 см.

(http://4coolpics.com/pics/0257/209610257933.jpg)

Съществува мнението, че сибирското хъски се е появило при чукчите в този период от историята на това полуномадско племе, когато възникнала необходимостта от разширяване на ловните им територии. Поради това е трябвало впрегатно куче, способно в мразовете да покрива големи разстояния с умерена скорост, превозвайки леки товари и при това да изразходва възможно най-малко енергия. През 19 век впрегатните кучета са се развъждали от чукчите в чист вид. Именно чукотското впрегатно куче е единственият пряк предшественик на породата, известно сега в САЩ  и в целия свят като сибирско хъски. В Аляска чукотските кучета са се появили по времето на златната треска – в самото начало на 20 век.
(http://www.btinternet.com/~international.adventure/Husky-5.jpg)
За първи път впряг от сибирски хъски участвал във Всеаляските надбягвания през 1909 г. В същата година голям брой кучета са внесени в САЩ от Чарлз Рамзи – неговият впряг спечелва прозвището „Железния човек” на Джон Джонсън, който спечелил състезанието на 400 мили. Следващото десетилетие в Аляска са забелязали, че впрягавете от сибирски хъски (особено развъждани от Ленърд Сепала) са спечелили всички наградни места във всички състезания. Особено внимание хъски привлекли към себе си като издръжливи скоростни кучета по време на героичния „Северен пробег”, когато те доставяли лекарства (по него време сяра) и дифтеритен антиоксин и спасявали жителите на населените места, поразени от епидемията. Прославилият се със своите кучета Сепала тогава извършил почитна обиколка на цяла Америка. Извършвайки това пътешествие, той приемал участие и в състезанията с впрягове, организирани специално за него от спортисти от Нова Англия. Великолепните състезателни качества и насравнимия нрав на сибирските хъски им спечелили уважението и любовта на всички, с които се срещнали – от Аляска до Нова Англия.

Американският кенел клуб официално признал породата през 1930 г. Сибирските хъски специало ги събирали и развъждали в развъдника Чинук (Ню Хемпшър) за антарктическите експедиции на Бърд. По време на втората световна война тези кучета са ги използвали в арктическото военно разузнаване и при търсене и спасяване на хора.
(http://dog.bg/husky/images/mefista_montana_junior_bis.jpg)
Сибирското хъски притежава вродена дружелюбност и изтънченост. Понякога проявява самостоятелност и независимост. То е внимателно и бдително, но не е агресивно и като правило не притежава защитните качества на куче за охрана. Хъскито е напълно лишено от какъвто и да било мирис и по природа е необичайно чистоплътно. Удивителна е способността на тези кучета да се приспособяват към най-различни условия. Склонността на хъскито към независимост поражда необходимостта от постоянен контрол над него, особено, когато кучето се отглежда в селска местност.
(http://images02.snimka.bg/000099592.jpg)
Хъскито се чувства превъзходно и в града. В последно време то се ползва с все повече нарастваща популярност, както сред спортистите, така и сред любителите на домашни животни. Модата на хъскито доведе даже до следния парадокс: в средата на 80-те години парижките моделиери са слагали куче от тази порода до манекенките, облечени в костюми от черна блестяща кожа – северното работно впрегатно куче станало моден и престижен аксесоар, подобно на чантичката от крокодилска кожа. Но едва ли си струва да се обръща внимание на тези приумици – хъскито е куче с всеобхватни достойнства, които му обезпечават доста по-дълговременна известност от тази, която е имал, дори когато е бил просто моден обект.bestfellows.com

Съществува огромно разнообразие от видове тарантули, подходящи за терариумно отглеждане. Всеки вид има своите предимства и недостатъци, затова трябва да си изберете най-подходящата за вас тарантула. За домашни любимци се отглеждат женските тарантули - те живеят десетки години, а мъжките след като станат полово зряли след последната смяна на кожата живеят само няколко месеца. За съжаление изборът в България е ограничен - има само няколко развъдени вида, но това в бъдеще ще се промени. Можете също да си купите внесена от чужбина тарантула. За начинаещи са подходящи кротки и непретенциозни тарантули (изключваме видовете от Африка и Азия - те са доста бързи и агресивни). Ако това ще е първата ви тарантула най-добре е да се спрете на паяк, който е евтин и кротък. Най-подходящи за това са Чилийската роза (Grammostola rosea)и Хондураската Къдравокосместа тарантула (Brachypelma albopilosa)- те отговарят на всички изброени условия, и са ефектни и едри. Освен това лесно се намират на нашия пазар.
(http://media.abv.bg/img.phtml?id=313419)
Чилийската роза (Grammostola rosea) се среща в пустинята Атакама в Чили и затова не е много претенциозна и се отглежда лесно. Тя расте по-бавно, но пък по-рядко изхвърля косъмчетата си и е много красива. Тялото й е светло сиво или оранжево-кафяво, покрито с дълги лилаво-розови косъмчета. Тези тарантули обикновено са много миролюбиви. За тях е характерно, че могат да престанат да се хранят с месеци, след което отново започват да ядат. Това поведение е нормално и няма нищо обезпокоително ако тарантулата откаже храна в продължение на няколко седмици. Заради бавния си метаболизъм Чилийската роза расте бавно, но за сметка на това живее много дълго.
(http://media.abv.bg/img.phtml?id=313421)
Хондураската Къдравокосместа тарантула (Brachypelma albopilosa) предпочита по-висока влажност и е значително по-активна. Някои екземпляри са нервни и често използват защитните си косъмчета, като изключително рядко се опитват да хапят. Тази тарантула има по-ускорен метаболизъм и расте по-бързо. Тя също е доста едра и атрактивна. Тялото й е от кафяво до черно, покрито с много дълги белезникави или розови косъмчета (от където идва и името й). Отглежда се много лесно и живее дълго.

Мексиканската Червеноколенеста тарантула (Brachypelma smithi) - "Red knee" е също много подходяща за начинаещи. Тя както Чилийската роза е пустинен вид и се отглежда много лесно. Възрастните женски от този вид живеят около 20-25 години.(!) Окраската на тази тарантула е особено красива - черно тяло с тъмно оранжеви до червени колена. Женските достигат полова зрялост много бавно - за около 7 години, а мъжките за около 5. Сравнително едър вид - достига до около 18 см с разпънати крака.
За съжаление този вид тарантула е търсена като домашен любимец по целият свят, което я прави скъпа. Освен това в родината си Червеноколенестата тарантула е застрашена от изчезване и търговията с този вид се регулира.
Повечето индивиди са доста злояди и растат бавно, но затова пък живеят доста дълго.
(http://www.zoo-info.org/articulated/araneae/brachypelma_boehmei.jpg)
Мексиканската Огненокрака тарантула (Brachypelma boehmei) е една от най-красивите и атрактивно оцветени тарантули. При нея почти целите крака са ярко червени, коремчето е черно, а главогръда е бледо червен. Тази окраска се появява сравнително рано у младите паячета и става все по-ярка и контрастна с всяко следващо линеене.
Тарантулите от този вид растат относително бързо - бебетата имат голям апетит и за 1 година тялото достига около 4 см, а окраската е като на възрастен екземпляр.
Тази пустинна тарантула се отглежда лесно и живее дълго, но е малко по-нервна от останалите, и не обича да бъде държана в ръка. Не е агресивна, но при уплаха с готовност изстрелва дразнещите си косъмчета.
(http://www.zoo-info.org/articulated/araneae/acanthoscurria_geniculata.jpg)
Гигантска Белоколенеста тарантула (Acanthoscurria geniculata) - Тази огромна тарантула произхожда от джунглите на Бразилия. Повечето автори не я препоръчват за начинаещи поради "агресивния" й нрав, но тя по-скоро е нервна и страхлива, отколкото агресивна. Опитва се да хапе когато се чувства застрашена, едва след като атаката с дразнещи косъмчета не е дала резултат. Единствения й "недостатък" е, че не бива да се взема в ръка (по-скоро заради безопасността на самия паяк), но това не я прави по-малко търсена. Атрактивната окраска, съчетана с огромни размери (над 22 см с краката и 10 см тяло!) прави Гигантската Белоколенеста тарантула желан домашен любимец. Не изисква някакви особени грижи.
Тези паяци са много лакоми и растат изключително бързо - женските достигат полова зрялост за малко повече от година. Малките паячета отрано придобиват характерното за вида оцветяване и се славят с невиждан апетит.
(http://www.paiaci.info/p_cambridgei1.jpg)

Тринидадска дървесна тарантула (Psalmopeus cambridgei) - Този невероятно красив и интересен паяк е идеалната първа дървесна тарантула за всеки любител. Расте много бързо - за около година достига полова зрялост. Адски е лаком и активен. Както другите дървесни тарантули не е подходящ за взимане в ръка, но някои индивиди могат да бъдат "възпитани" да не се страхуват и да не проявяват агресия ако свикнат с това докато са още млади. Когато е изплашен, обаче, може да бяга много бързо, а в краен случай и да хапе.
Окраската му е много интересна - основното маслено зелено при различна светлина е с различни нюанси, на последните два сегмента от краката има керемидено червени шарки, а коремчето му е нашарено с равномерни черни триъгълници. Тези тарантули си строят укрития от паяжина межу декорацията на терариума. На размер достигат до над 18 см с краката. zoomania.org

(http://zoosviat.com/zoosviat/wp-content/uploads/2008/04/papagal.jpg)

Вълнистият папагал може да се научи да произнася всякакви думи. Лексиката, която използва птицата характеризира на първо място не нейните собствени наклонности, а вкусовете и културното равнище на стопанина й. Ако папагалчето псува и самооценката му е „Попка е глупак”, то трябва да виним не безумната птичка, а „остроумието” на стопанина му.

Преди всичко вълнистите папагали добре запомнят и произнасят собственото си име. Но как да кръстим нашия питомец? Това въобще не е лесно. За да може папагалчето си с удоволствие да произнася името си, то трябва да съдържа най-лесните за речевия апарат на птицата звуци. От съгласните това са шипящите, а от гласните „и” и „е”. Някои папагалчета се затрудняват и от свистящите „ц”, „с” и „з”. Трудни за произнасяне са и сонатните звуци – „м”, „н” и „л” и дълбоките гласни, особено „о”. Затова знаменитото име Попка въобще не е подходящо. Хубави умалителните и ласкателни имена, съдържащи „ш”, са например Кеша или Яша.

Друга известна категори „птичи” изрази са поздравите и вежливите думи – „привет”, „здрасти”, „добър вечер”, „как си братле”, „как живееш старче” и др.

Много папагали добре запомнят и въпросителни изречения, които се различават от общия фон на разговора – „Кой е там?”, „Кой говори?”, „Ти наред ли си?” и др.

Ако човек не жали за времето си, прекарано с папагалчето си и редовно го обучава, то може да научи всякакви думи и изрази. Често пъти това са доста дълги пасажи, цели стихотворения или песни. Фантазията на стопаните няма граници и се простира от химна на България и призив да се гласува за този или онзи политически кандидат, до изрази от вида на:
„Не пуши!”
„Затегни коланите!”
„Папагалът е най-добрия приятел на човека. Хора, пазете папагалите – най-добрите представители на живата природа!”

Обърнете внимание на пристрастията на папагала и се съобразявайте с тях в следващите уроци по „говорене”.
bestfellows
(http://www.papagaiosecia.com.br/wp-content/gallery/arara/arara.jpg)

(http://alaskanmalamute.777hp.com/image/Maverick_las2006_2.jpg)

Аляският маламут е голямо и мощно впрегатно куче, което може да тежи около 50 кг, височината в холката на някои кучета достига 76 см, макар че най-предпочитаният ръст е малко над 60 см. Величественият облик на това внушително, прилично на вълк и много красиво куче няма да остави никого равнодушен.

История

Аляският маламут е получил името си от едно ескимоско племе, малмюти, на което е принадлежал. Малмютите са населявали горната част на река Ануик в щата Аляска. По това време тези големи кучета са се използвали за превоз на товари в суровите арктически условия. Тяхната издръжливост им позволявала да превозват товарите на големи разстояния, а „Златната треска” от 1896 г. предизвикала голямо търсене на тези кучета.

Днес съществуват два различни вида аляски маламут. Едната линия се нарича М`Лут, а другата – Коцебу. Между тях има едно различие – размерът на кучетата. Маламутите М`Лут са по-големи от Коцебу. Освен това истинският същинският маламут Коцебу има само вълча окраска, а в линията М`Лут се среща разнообразно оцветяване – вълчи, черно-бял, самурено-бял, гълъбов (сиво-синкав) и бял. Кучетата Коцебу са по-малко агресивни от М`Лут и са по-подвижни. След развъдчиците все още се води спор кой маламут е „истинският, правилният”, но за щастие представителите и на двете линии все още не са загубили работните си качества.

Характер
(http://bestfellows.com/wp-content/uploads/2008/07/alaskan-malamute2.jpg)
Аляският маламут е много дружелюбно куче с „плюшена” външност, което обича да бъде в центъра на вниманието. Тези добри „вълци” винаги са готови да откликнат на поканата за игра и могат сами да позабавляват стопанина си със своите весели лудории. Кучетата от тази порода са ориентирани към живот в „стадото”, затова най-добре от всичко се чувстват в семейно обкръжение, отколкото да бъдат оставени сами на себе си някъде на двора. Аляският маламут не е „ куче на един човек”. Това са прекалено умни кучета, но могат да бъдат и много упорити, ако занятията им омръзнат. Питомецът ви може да се заинати при нееднократно повторение на една и съща команда. Маламутите с лекота се обучават на нови навици и с радост изпълняват командатана стопанина си веднъж или дваж, но скоро процесът на обучение им доскучава. Тази черта на характера им е своъствена на много северни породи. Аляският маламут не трябва да се препоръчва в качеството му на първо куче на начинаещия любител на кучета, защото при възпитанието на кученцата от тази порода лесно се правят грешки, които после е много трудно да бъдат поправени. За съжаление често хората се отказват от подопечния им маламут – те се влюбват в симпатичното малко кученце, а после не могат да се справят с големия упорит пес.

Силният характер на аляските маламути ги „задължава” да доминират над другите кучета и затова могат да бъдат агресивни към сродниците си. Стопанинът трябва колкото може по-рано да въведе кученцето в „ кучешкото общество”, като по този начин ще пресече всякакви опити на питомеца си да „въведе ред”.

Към хората аляският маламут не е агресивен и затова не се препоръчва тези кучета да бъдат обучавани за охрана – защо да се пречупва характера на това добродушно куче. Дружелюбието им ги прави лоши стражи, обаче със своя внушителен вид те могат да изплашат непросветения злодей. Но може да се случи и това че промъкналият се вкъщи крадец да бъде облизан от това добродушно куче като близък семен приятел и просто няма какво да се направи – маламутът си е маламут.

Особено внимание заслужава една особеност на представителите на тази порода – способността на маламутите да „разговарят”. Те лаят изключително малко, но за сметка на това водят „разговор” със стопанина си, като издават глухи звуци. Собствениците им потвърждават, че е достатъчно да помолят питомците си и прекратяват своето бърборене.

Грижа за козината
(http://alaskanmalamute.777hp.com/image/Maverick_czerwiec_2006.jpg)
Аляският маламут е куче с хубаво развито подкосмие. Той линее два пъти в годината. Трябва обаче често да се вчесват. Ако се отглежда при много топъл климат може да се скубе по малко през цялата година. Тези кучета са чистоплътни като котки и почти не миришат и може да се къпят рядко – 1-2 пъти в годината. На аляския маламут не му е нужен триминг, трябва само да го вчесвате редовно и да му подрязвате ноктите.

Хранене

Внушителните размери на аляския маламут може да ви заблудят, че е доста трудно да се изхрани такова куче, но това не е так. Те ядат доста по-малко от представителите на другите породи със същите размери и тегло. Маламутите имат силна хранителна мотивация и това може да се използва при обучението им, но не трябва да им се позволява да ядат колкото им се иска, защото кучето не спира, докато не изяде всичко и може да получи преплитане на стомаха. Страстта им към яденето е толкова силна, че кучето не би се спряло даже и пред кражба – не трябва да оставяте продукти на масата.

Отглеждане
(http://4coolpics.com/pics/0001/005730001908.jpg)
Най-голямото щастие за аляския маламут е да взема активно участие във всичко що се върши в „стадото” (семейството). Най-добре кучето се чувства, когато има възможност самостоятелно да излиза от къщи през специална „ кучешка врата”. Хубаво е когато има голям двор, където кучето може да се разхожда, но непременно трябва да има и висока ограда, защото като всички северни породи и маламутите обичат да се разхождат сами. Желателно е в някой ъгъл на двора да има сандъче с пясък и да научите кучето да копае точно там, но е невъзможно да го отучите да копае навсякъде. Стремежът им копаене е древен инстинкт от миналото, когато са разравяли замръзналата земя и са ловили гризачи – своето препитание.

Освен копаенето, в гените на маламута е заложен и силен ловен инстинкт. Забравил за всичко на този свят, той може да преследва всичко що се движи, пищи и крещи. Трудно ще удържите маламута от гонката му с котката или някоя птица и затова не трябва да оставяте без надзор вашия питомец насаме с дребни домашни животни.

Обучение
(http://www.topobiavi.com/data/adv_images/88/p_88471.jpg)
Аляският маламут е склонен към доминиране. Важно е възможно най-рано да му се докаже, че мястото на водач на глутницата е вече заето и е безполезно да се домогва към него. Тогава кучето ще уважава стопанина си и обучението му на послушание ще бъде доста по-лесно. Към дресировката на маламута стопанинът трябва да подхожда творчески – тези умни кучета прекрасно се вместват в обстановката – те може да изпълняват всяка команда на тренировъчната площадка и въобще да не слушат вкъщи. Главното е да продължите занятията и постоянно да доказвате на упорития си питомец, че водачът на глутницата е стопанинът, а не маламутът.

Аляският маламут е работна порода. Непременно му е нужна работа, дори това да е впрегатен спорт. При състезанията на дълги дистанции той отстъпва на сибирското хъскии, но силните и издръжливи маламути са верни помощници на човека в изследователските експедиции на Северния полюс или Антарктика, а така също са и чести участници в състезанията по уейтпулинг – издърпване на тежести. Първоначално тези кучета са се използвали като впрегатни животни – маламутът може да придвижи товар с тегло около 400 кг. Благодарение на жизнерадостния му характер и обаятелната му външност аляският маламут е участник в програмите по анималотерапия – посещават пациентите в болниците.
(http://www.pgaa.com/canine/general/images/MALAMUTE8puppiesbest2.jpg)

благодаря рени999!много работи не ги знаех! :)

Аз имам хлебарки и искам да питам как мога да ги изтребя щото с райд не се получи

 Знаете ли кои са най-усмихнатите кучета на света? Разбира се, това са пъргавите и винаги в добро настроение бели и пухкави самоеди. Колкото и да ти е криво, колкото и да си нещастен, като видиш този изпълнен с доверие и симпатия поглед, няма как да не ти стане по-добре. Виждаш, че някой те харесва и разчита на теб!

 Когато твоят плюшено мек любимец те поздравява с вирнатата си опашка и седне изплезил език, ти получаваш най-голямата усмивка на света и черното ти настроение се стопява в снежнобялата му козина. Между другото козината на самоеда е уникална – самопочистваща се. Дори когато се овъргаля до ушите с кал, ако ги оставите, без да ги миете, калта ще падне някакси от самосебе си и те отново ще бъдат много по-чисти от всяко друго куче. А повечето самоеди много обичат водата и си умират да се мокрят. Те обичат и дългите разходки, така че ако досега сте нямали повод, време или компания да излизате навън, вземайки си за приятел самоед – вече ще имате с кого да тичате из горите и полята.

 Единственият проблем е падащата им козина, но пък предимството е, че ще може да си оплетете пуловер от вълната им, а тя е невероятно мека. Чудя се как досега не са почнали да произвеждат вълна от самоеди! Но пък ако вие имате такъв приятел ще можете да си оплетете бутикови вълнени дрехи, които хем ще ви топлят, хем ще ви напомнят, че трябва да се усмихвате повече.

Усмивката за самоедите е естественото им изражение. Такова би трябвало да е и на хората – една голяма усмивка с искрящо бели зъби.
 Наистина тези кучета са невероятно игриви и любвеобилни. Ако си вземете самоед ще си имате един вечен оптимист вкъщи и като бонус едно много палаво дете.
 Казват, че лаят и вият, но за мен самоедът е най-тихото куче. Стига да се бях сетила да сприятеля моето с котките, мисля, че въобще нямаше да се сети да лае. Но ако си мислите, че самоедът би разкъсал котка – лъжете се, по-скоро в жертва пада неговия любопитен нос. Единствено скимти жално, когато го оставяте без внимание и го лишавате от присъствието си.
 Самоедите не обичат да са сами – на кого ще се усмихват?
 Много хора мислят, че името на самоеда идва от „само яде”, т.е., че само се грижи за прехраната си, но всъщност този вид кучета са една от най-старата порода на Земята, която до ден днешен не е модифицирана и са били първите приятели и помощници на племето „самоеди”. Те използвали кучетата не само за теглене на шейни и за лов, но и като домашни любимци, приятели на децата им и за пазачи на стадата.
 От там идва и изключително миролюбивият им характер и името им. Те обичат да бъдат глезени, галени и обичани. За тях вниманието е дори по-важно от храната.
 Самоедите са олицетворение на това какви би трябвало да са хората и всички същества на земята – любвеобилни, приятелски настроени и винаги усмихнати.
 Белите фъртуни като че ли никога не са в лошо настроение. Винаги те гледат с усмивка.
 А да не забравяме, че естествената им среда е много сурова, където само с усмивка трудно се оцелява. Ако можеш да се усмихваш в Сибир, можеш да се усмихваш навсякъде по света! Разбира се, усмихнатата им физиономия се дължи на захапката и издължената муцуна, но все пак с цялото си същество излъчват ведрина и оптимизъм. Колкото и да си им ядосан като те погледнат мило и усмихнато и те обезоръжават.
 Все още не съм разбрала изцяло тайната им, но ако и вие искате да изучавате мистерията на усмивката – вземете си самоед - ще имате много поводи за усмивки и добро настроение, ще се научите да се усмихвате повече и да бъдете оптимисти.
 А дори и да погледнете само снимка на самоед пак неволно ще се усмихнете. Опитайте да се усмихвате повече! Вземете пример от самоедите!

(http://www.samoyedclubvictoria.com/The%20kiss.jpg) (http://img.ehowcdn.com/article-new/ehow/images/a07/ar/6q/brush-samoyed-800x800.jpg)

(http://www.p-uppy.com/wp-content/uploads/2012/06/samoyed-beloved-puppy.jpg)

(http://photos.captureminnesota.com/photos/KjafKrZT2GrinTxKi_H1dQ/display.jpg)

www.az-jenata.bg (http://www.az-jenata.bg)