www.p2pbg.com

Слънчевите затъмнения

(http://solar-eclipses.hit.bg/Pictures/Image14.jpg)

Около 4000 година преди Христа, Древен Египет. Прекрасни храмове и безкрайни дюни формират пейзажа. Изведнъж палещото слънце започва да почернява. Безпокойство, дори страх обхваща всички - от робите до самия фараон. Уплашен да не би боговете да го наказват, фараонът свиква всичките свои жреци и астрономи, за да му обяснят случващото се. Те казват на фараона, че богът сокол - Ра е в схватка с бога на тъмнината и злото Сет. След няколко часа на страх и мрак слънцето засиява отново. Ра беше победил.
Около 3000 година преди Христа, Древен Китай. Спокойния живот в Империята бива нарушен от същия феномен. Този път жреците на Императора казват, че дракон поглъща слънцето. Императора заповядва на войската да прогони дракона. Те започват да удрят по тъпаните, да хвърлят копия и стрели срещу звяра. Накрая успяват да го прогонят и слънцето се показва отново. Остава само един въпрос - дали наистина е било дракон?
Много са подобните обяснения и вярвания за този феномен. Повечето казват, че това е лоша поличба. Дори в Библията [Откровение, Глава 6, Част 12] се казва как ще настъпи затъмнение и ще започнат мощни земетресения.
Въпреки страховете и мистерията, които обгръщат това явление то е представлявало голям интерес за древните народи. Много хора са загинали покрай "Черното слънце". Въпреки, че тези времена отдавна са отминали голяма част от нас продължават да вярват в магическата сила и дори да се страхуват от явлението "Слънчево затъмнение".

История

Затъмненията в древността. Митове и реалност.


Стойността на историческите сведения за слънчеви затъмнения е твърде голяма. Когато фактите отнасящи се до дадено слънчево затъмнение в миналото, са известни, е възможно да се изчисли календарната дата и моментите на фазите с точност до няколко минути за мястото, където е било наблюдавано. По такъв начин се синхронизира историята на древните народи със съвременната календарна система.
Историята на астрономията познава четири типа сведения за слънчеви затъмнения. Първия тип са реалните, които са се случили на точната дата, в която са описани. Вторият тип е наречен асимилирани - това са тези, при които летописецът измества датата на затъмнението, съзнателно или не, за да го свърже с друго събитие. Третият тип сведения, наречен "литературни внушения" , е плод на чиста писателска измислица, но се възприемат като реалност от неосведомения и безкритичен читател. При четвъртия тип - "магически " - слънчевите затъмнения притежават забележителното "свойство" да се случват точно по време на битки и други значими събития.
Съществуват сведения за затъмнения от преди 6000 години. От тях се вижда, че първи египетските жреци и летописци са отбелязвали явлението. Най-старателни в записването били китайците, въпреки че техния метод за определяне на цикличността не бил достатъчно точен. Показателен е случая с двамата астрономи Хи и Хо, които били обезглавени, защото не могли да предскажат слънчево затъмнение.
През 130 година преди Христа, Хипарх има възможността да наблюдава две поредни слънчеви затъмнения. След видяното му възниква идеята, че е в състояние да измери разстоянието между Земята и Луната. Като отговор получава за дистанцията 60,27 земни радиуса.
Много велики владетели в древността са знаели истинската причина за пораждането на слънчевите затъмнения. Те са използвали това явление за манипулации и упражняване на абсолютна власт над народа си. Защото дори и най-смелия не би се опълчил срещу човека, който владее силата да изгаси слънцето.

Слънчеви затъмнения в България


В България слънчевите затъмнения са били наблюдавани от дълбока древност. Едни от първите сведения за това има в много писмени и архитектурни паметници - мегалити, църкви, чешми и други. Един от най-добрите примери в това отношение е каменната пластика над един от входовете в църквата "Св. Богородица" в нашия роден град Хасково. На нея могат да се видят изображения на цяло слънце, слънце закрито от лунен сърп и сцена на борба между дракон и птица. Тази композиция се тълкува като символ на наблюдавано в периода на строежа на църквата слънчево затъмнение. Част от доказателствата за това са:
- Вида на покритото от луна слънце - неговите изкривени и несиметрични лъчи наподобяващи вида на короната по време на пълно слънчево затъмнение;


(http://solar-eclipses.hit.bg/Pictures/Image7.jpg)

- Борбата на птицата с дракона - метафора на народните вярвания за причините, пораждащи слънчевите затъмнения. Българският народ както и много други народи по света вярват, че някакъв звяр поглъща слънцето. Но горещото слънце го опарва и той го изплюва обратно. По време на строежа на църквата България е била под Турско владичество и тази каменна пластика е била използвана като символ на борбата на българското население за свобода и вярата, че доброто ще победи.

(http://solar-eclipses.hit.bg/Pictures/Image9.jpg)

Физична и математическа страна на явлението


Слънчевото затъмнение е оптическо явление. То се наблюдава, когато по своята орбита около Земята, Луната застане между нея и Слънцето. Средното разстояние Земя-Слънце е 150 млн.км.,а средното разстояние Земя-Луна е 384 хил.км., следователно Луната е около 400 пъти по-близо. Същевременно диаметърът на Луната е около 400 пъти по-малък от този на Слънцето, следователно ъгловите размери на двете тела са почти еднакви - около 0.5°.
Затова само когато центровете на Слънцето, Луната и Земята са разположени на една линия или се отклоняват с не повече от 0.5° може да настъпи слънчево затъмнение .
То се получава, защото Луната спира част от слънчевите лъчи по пътя им към Земята, хвърляйки конусовидна сянка и полусянка върху земната повърхност. Поради всичко това, ние можем да наблюдаваме слънчево затъмнение, само когато Луната се намира във фаза новолуние. Но тогава идва въпросът защо не наблюдаваме слънчеви затъмнения всеки месец? Причината е, че лунната орбита не е в една равнина с еклиптиката. Тя е наклонена спрямо нея на около 5°09'. Затова Луната в новолуние често минава малко под или над линята, свързваща центровете на Земята и Слънцето и ние можем да наблюдаваме Слънчево затъмнение само в пресечните точки на двете орбити наречени лунни възли. Когато Луната в новолуние премине през един от двата лунни възли става слънчево затъмнение. Зоната на слънчевите затъмнение е с дължина по 16°-18° от двете страни на възела. Слънцето преминава през тази зона за около 30-34 денонощия, а Луната за 29,53. Следователно в един лунен възел могат да се наблюдават минимум едно и максимум две слънчеви затъмнения. Но тъй като Слънцето преминава от едната зона на затъмненията в другата за около 180 дни, а в годината има 365 дни, то следва, че то може да мине през двата лунни възли и преди да е да е изтекла годината да се върне в първия. За това максималния брои слънчеви затъмнения е 5 , а минималния 2. Но когато в един възел има 2 затъмнения, то те задължително са частични. Всъщност слънчевите затъмнения биват няколко вида :
- Частични - когато само част от полусянката попада върху земната повърхност. Причината е че трите тела не са точно върху една права линия. Те може да станат при не повече от 18° от лунните възли, а при 16° ъглово разстояние - настъпват непременно.
- Пълни и пръстеновидни - когато върхът на конуса на пълната сянка попада върху Земята. Но поради това , че орбитата на Земята и Луната са елиптични , видимите размери на Слънцето и Луната се различават. Тогава когато Луната е с по-малък ъглов диаметър върхът на конуса на сянката й не допира Земята. Визуално наблюдаваме, че когато Луната закрие Слънцето, в краищата остава не закрита част като светъл пръстен. Пълни и пръстеновидни затъмнения се наблюдават при ъглово разстояние до лунния възел не по-голям от 11.5°.
За жалост слънчевите, за разлика от лунните затъмнения, могат да се наблюдават от много малка територия. Ивицата на тоталитета, която лунната сянка описва върху Земята е с ширина не повече от 270 км и дълга 10-12 хил. км. Ивицата на лунната полусянка е 6-7 хил. км. За това макар слънчевите затъмнения да стават по-често от лунните, те могат за дадено място да не бъдат наблюдавани изключително дълго време (300- 400 години).
Слънчевите затъмнения са циклични явления. След период от 18 години и 11 дни , наречен Сарос (египетски-повторение), те започват да повтарят затъмненията от предния Сарос. В един Сарос стават средно 42-43 слънчеви затъмнения, от които 14 пълни 13-14 пръстеновидни и 15 частични.
От своя страна лунните затъмненията в 2 Сароса не са напълно идентични. Тук също се наблюдава цикличност, траеща 66 - 74 Сароса (1190 - 1300 год.).
При слънчевите затъмнения има множество явления, които представляват интерес, както за учените, така и за наблюдателите астрономи.


(http://solar-eclipses.hit.bg/Pictures/Some%20Past.jpg)


Сравнение с други явления


(http://solar-eclipses.hit.bg/Pictures/SEDiagram1c.jpg)

(http://solar-eclipses.hit.bg/Pictures/LEDiagram1c.jpg)

Ако попитаме някой случаен минувач, какво е това затъмнение, то той веднага бе направил асоциация със слънчевите и лунните затъмнения.
За обикновения наблюдател, те биха изглеждали почти еднакво - едното от небесните светила постепенно изчезва и после като по чудо се появява отново.
Всъщност това съвсем не е така. Слънчевите и лунните затъмнения са тясно свързани и поради това имат някои общи страни, но имат и множество съществени различия.
И при двата вида затъмнения неизменно участват Слънцето, Луната и Земята. Но тук идва и основната разлика - подредбата на телата едно спрямо друго на една права линия. При слънчевите затъмнения Луната минава пред Слънцето, закривайки го. Погледнато от физична гледна точка слънчевото затъмнение е просто една окултация. Обратното е при лунните затъмнения - тогава Луната, обикаляйки по своята орбита около Земята застава зад нашата планета, и по този начин попада в конуса на земната сянка. Затова лунните се числят към същинските затъмнения, тъй като осветеното тяло попада в сянката на другото тяло.
Тези физични предпоставки са основата за по-нататъшните различия в характеристиката на двете природни явления, а са и предпоставка за типични обърквания от страна на обикновените наблюдатели. Нека например се допитаме до някой ваш по-стар роднина, за това колко слънчеви и колко лунни затъмнения е видял той. Неговия отговор несъмнено ще бъде, че не е наблюдавал повече от едно пълно слънчево затъмнение и едно две частични за целия си живот, но за сметка на това е гледал десетки лунни затъмнения. В такъв случай означава ли това, че слънчевите затъмнения са една изключителна рядкост сравнение с лунните?
Отговорът е категорично не. Всъщност за една година може да не стане нито едно лунно, но ще станат поне две слънчеви затъмнения. Защото минималният брой лунни е 0 а максималният 3, а при слънчевите от 2 до 5 за една година.
Е, тогава идва въпросът, защо се получава такова разминаване в мненията? Нима вашият роднина е твърде стар и не си спомня достатъчно добре? Отговорът пак е не. Грешката не е във вашия близък. Всъщност грешка няма, защото слънчевите затъмнения са с локален характер. Т.е. те се наблюдават от изключително ограничена площ и за дадено място може да не се повтарят с векове. За разлика от тях лунните затъмнения могат да се наблюдават от цялото земно полукълбо, над което цари нощ.
Също така се наблюдава и съществено различие и в продължителността на затъмнението.
За съвременната астрономия лунните затъмнения нямат почти никаква научна стойност. Те представляват интерес само при изследвания на замърсеността на земната атмосфера, за любители и фотографи.
Противоположно - слънчевите затъмнения са много важни за науката. При тях се наблюдава слънчевата корона и се правят изследвания на Слънцето. Чрез тях дори е доказан ефекта на Айнщайн.
Също така те имат силно биологично, геофизично и метеорологично влияние върху Земята и нейните обитатели, а и са едно от най-атрактивните явления, които можем да наблюдаваме.

Явления по време на слънчево затъмнение


(http://solar-eclipses.hit.bg/Pictures/prominance.jpg)

По време на пълната фаза се наблюдава слънчевата корона. Нейните наблюдения имат не само висока научна стойност, но и доставят неистово удоволствие. Интересното е, че тя винаги има различна и неповторима форма. Когато Слънцето е в своя максимум короната е силно разтеглена по протежение на слънчевия екватор и могат да се видят отделни лъчи, а при слънчевия минимум тя е почти кръгла. Нейният цвят също при всяко затъмнение е различен- от сребристо бял до зеленикав.
Би било невероятен късмет ако ни се случи да наблюдаваме и протуберанси по слънчевия лимб.
Също така по време на затъмнението се регистрират геомагнитни и йоносферни реакции, причинени от резкия спад на потока слънчева светлина, който е основен източник на енергия за процесите, протичащи в тях.
Други явления, представляващи интерес са метеорологичните промени. По време на затъмнението се наблюдават рязко покачване на влажността, намаляване на температурата, промени във въздушните течения.
Освен в климата се наблюдава и необичайно поведение при животните, възрастните хора и малките деца. При възрастните се регистрира покачване на кръвното налягане, сърцебиене и дори психични разстройства. Последните са причинени не от някакви физични явления, а от спекулациите, измислиците и черните пророчества, предшестващи всяко явление от подобен порядък.
Друго, представляващо интерес явление, са бягащите сенки. Това са движещи се черни и бели ивици, оприличавани на морски вълни. Те се наблюдават непосредствено преди и след пълната фаза. Обикновено са обособени в отделни групи с различна дължина и разстояние между тях. Бягащите сенки променят разстоянието по между си и скоростта си в хода на затъмнението. За съжаление конкретната причина за предизвикването им не е изяснена.
Преобладава мнението обаче, че те са ефект от турбулентните фракции на плътността в земната атмосфера, които водят до фокусиране и разфокусиране на слънчевите лъчи. Фотографското им наблюдение е почти невъзможно, и може да се проведе само с изключително чувствителни CCD камери.
Друго интересно явление е "Броеницата на Бейли". То настъпва няколко секунди преди и след пълната фаза на затъмнението и се дължи на кратерите по лимба на Луната.
По време на пълното слънчевото затъмнение е интересно да бъде проследена сянката на земните предмети. Тъй като светещият сърп постепенно намалява, сенките стават резки (без полусянка), в зависимост от това как са ориентирани предметите, които ги хвърлят. Предметите, поставени успоредно на слънчевия сърп ще имат изключително рязка сянка, при други пространствени разположения, сянката ще бъде асиметрична. Това се получава поради по-малките ъглови размери на откритите части на Слънцето.
Също така може да се наблюдава така нареченото зарево - розов пръстен над хоризонта, което се дължи на проникването на слънчева светлина от места, където затъмнението е само частично.
Ако по време на затъмнението сме под някое дърво, ще можем да наблюдаваме по земната повърхност хиляди малки сърпчета. Те се наблюдават благодарение на малките дупчици по и между листата, играещи ролята на камера-обскура.
Това са само част от многото явления, които се пораждат от слънчевите затъмнения.


(http://solar-eclipses.hit.bg/Pictures/Image4.jpg)

Методи за наблюдение


Човек, дори непрофесионалист, може да наблюдава слънчево затъмнение по много начини – визуално, чрез телескоп или с просто око, или фотографски с фотоапарат или видеокамера.
Много визуални задачи достъпни за широка аудитория могат да донесат важни резултати. Независимо дали използвате телескоп, бинокъл или гледате с невъоръжено око задължително трябва да използвате някакъв вид защита. Може филтър за уреда или специални очила за наблюдаване на слънчево затъмнение.
С помощта на телескоп или на по-мощен бинокъл човек може да засече контактите на Луната със Слънцето. За тази цел са му нужни хронометър и предварително подготвена бланка, в която да записва часа с точност до секунда. Хронометърът трябва да е сверен и би било добре, ако някои му помага със записването. Така точността ще е по-голяма.
Освен контактите може да се установи и движението на Луната по диска на Слънцето. За това начинание се изискват само молив и хартия, на която да се начертае това отместване.
Като изключим стандартните задачи за визуално наблюдение се появяват и няколко по-любопитни. Такива са регистриране на "Бягащи сенки" и "Броеница на Бейли".
Фотографските наблюдения по време на слънчеви затъмнения са основния начин за изследване процесите протичащи по време на затъмнението. Могат да бъдат проведени редица наблюдения. С по-мощен уред могат да се заснемат протуберанси по лимба на Слънцето, да се фотографира слънчевата корона. Може да се опитате да уловите на лента "Бягащи сенки" или "Броеница на Бейли" и редица любителски фотографии на Слънцето с други обекти от пейзажа.
Днес с по-голямата част от тези задачи се е заела слънчевата орбитална станция SOHO. По време на затъмнение тя изпраща данни за слънчевата активност.


Нашите наблюдения


По време на пълното слънчево затъмнение на 11 Август 1999 год. беше осъществена съвместна експедиция на Астрономическа обсерватория – Хасково и Народна астрономическа обсерватория и планетариум “Джордано Бруно” – Димитровград. Екипът беше разделен на три части, които работеха близо до село Ветрен, Силистренско, Къмпинг “Дружба” до гр. Шабла и Военният полигон до гр. Шабла.
По време на затъмнението бяха проведени много наблюдения и експерименти. Голяма част от тях бяха включени в Националната научна програма на БАН и бяха осъществени по стандартна и еднаква за цялата страна методика. Научните програми, по които работи и нашият екип бяха заснемането на слънчевата корона в бяла светлина, в инфрачервена светлина и с поляризационен филтър, както и заснемането на протуберанси.
За заснемането на слънчевата корона бяха използувани множество обективи (от стандартните обективи на фотоапаратите до телеобективи 10,5/1100), както и телескопи – рефрактори и рефлектори (включително 63/840, 80/800, 80/1200, 10/1000 и 150/2250 със и без допълнителни окулярни увеличения) и множество най-разнообразни филми – цветни и черно-бели. Получени бяха десетки снимки, на които може да се види както близката, така и далечната корона – до 2,5 слънчеви радиуса. При сканирането на негативити с автоматичния микроденситометър Joyce Lobel в НАО – Рожен и с микроденситометърa в Sky Archive Data Center дори може да се забележи много далечна корона – до 20 слънчеви радиуса.
На снимките също могат да бъдат проследени и короналните лъчи, които дават иинформация за структурата на слънчевата корона, като и да се получи представа за тяхната връзка с активните обласи на Слънцето (слънчеви петна, протуберанси и т.н.)


(http://solar-eclipses.hit.bg/Pictures/index.jpg)

От получените снимки беше направена и т.нар. относителна фотометрия на короната в бяла светлина.
От фигурата могат да се видят получените изофоти (линии, които свързват точките с еднаква яркост).


(http://solar-eclipses.hit.bg/Pictures/flate.jpg)

По тях се определя и сплеснатостта на короната по формулата


(http://solar-eclipses.hit.bg/Pictures/image032.jpg)

където Е1 и P1 са съответно изофотния диаметър в екваториалната и полярната посока, а Е2, Е3 и Р2, Р3 са съответно изофотните диаметри при ъгли ±22°,5 от екваториалната и полюса.
За слънчевата корона на 11. 08.1999 г. по тази формула за Е се получава стойността 0,05, което означава, че короната е с почти сферично-симетрична форма. Това много добре се съгласува с фазата на цикъла на слънчевата активност, която в този момент се приближаваше до максимума си.
Фотографирането на короната с поляризационен филтър целеше разделянето на т.нар. К-компонента на слънчевата корона от останалите две - F и E – компоненти. В проекта от наша страна взеха участие два екипа. Всеки от екипите използваше по два еднакви уреда - един с поляризационен филтър, а другия без. Двата уреда снимаха едновременно, за да може да се различи поляризираното от неполяризираното изображение. Поляризационният филтър се завърта на 45° след всеки кадър. За съжаление твърде късно бяха получени необходимите филтри, което ни попречи да направим добри калибровки. На получените снимки може да се види разликата между формата и структурата на поляризираната и неполяризираната корона, но не могат да се получат конкретни числени резултати.
Резултатите от наблюдението на короната в инфрачервения спектър нямат научна стойност, тъй като това е сравнително нов експеримент и методиката все още не уточнена.
Другата основна задача на нашата група беше заснемането на протуберанси. За целта бяха използвани два рефлекторни телескопа "Минискас-Касагрен" 150/2250 с два различни филма : Черно-бял негативен филм Kodak T-pan 50 ASA и цветен негатив AGFA PORTRAIT 160 ASA. Общият брой на кадрите, които могат да бъдат използвани в програмата са 54 с експозиции от 1/2000 до 1/2 секунди. От получените резултати беше възможно да се отделят 12 области , в които се наблюдават протуберанси. Предвид фактът, че Слънцето се намира близо до максимума на активността си, големият брой протуберанси беше очакван резултат.


(http://solar-eclipses.hit.bg/Pictures/image036.jpg)

Всички наши негативи бяха предоставени на специалистите от Института по астрономия към Българска Академия на Науките, където те допълнително се обработват.
Освен научните програми , които бяха изпълнени, се проведоха и множество други експерименти като метеорологични наблюдения, заснемане на "Бягащи сенки" и "Броеница на Бейли", наблюдение на звезди и планети, видими при пълната фаза на слънчевото затъмнение, наблюдение на “сърпчета” и много любителски фотографии, които можете да видите в галерията.
Въпреки затъмненото слънце, навън не стана толкова тъмно, колкото бе очаквано. Поради тази причина единствените небесни тела, които се видяха по време на пълната фаза бяха Венера и Меркурий.
Друго интересно явление, което наблюдавахме беше "Бягащите сенки". В екипа за тази задача бяха включени четирима човека. Върху бял екран поставен на земята беше начертан кръг с радиус 1м. В окръжността беше поставена линия, а в десния ъгъл компас. С тяхна помощ се определи посоката на движение на сенките. За съжаление върху направените кадри не са регистрирани бягащи сенки, но визуално те се наблюдаваха много добре. Получените резултати са обобщени в следващата таблица.


По метеорологичния експеримент също работи екип от 4 човека. Бяха измервани температурата, атмосферното налягане и влажността на въздуха. Резултатите от тези измервания показват, че по време на пълната фаза значително се понижава температурата – с около 4°С, повишава се атмосферното налягане и се повишава влажността на въздуха.
След изумителното през 1999 година слънчево затъмнение дойде ред и на пръстеновидното слънчево затъмнение на 31 Май 2003 година. За жалост от България то се виждаше като частично. Единствените наблюдения, от които можехме да получим някаква информация, бяха посоката на отместване на Луната по диска на Слънцето и засичане на последния контакт. Най доброто, което можехме да направим беше да фотографираме това явление. Два екипа от обсерваторията в Хасково заснеха явлението. В единия участваха Росита и Георги Кокотанекови, Айлян Али и Йоанна Кокотанекова, които наблюдаваха от гр. Хасково, а в другия - Георги Славов и Теодор Марков, заснимащи явлението от една красива местност около с. Гарваново, близо до Хасково.


(http://solar-eclipses.hit.bg/Pictures/03.jpg)

Уредите, които използвахме бяха от стандартните обективи 2/58 до 80/1200 - телескоп рефрактор. Филмите бяха слабо чувствителни, защото при този тип явления не са нужни други. В първите 10 минути снимахме без филтър, след което използвахме стандартни SFO - и Mylar - филтри, както и ръчно изработени от фолио за очила за наблюдение на Слънце. Тези филтри са добра защита, но се оказаха прекалено плътни и трябваше уредите предварително да се фокусират.
Получихме десетки снимки с експозиции, вариращи от 1/30 до 1/250 секунди. Въпреки, че не можем да извлечем някаква важна информация от това явление, имахме възможността да се насладим на неговата красота. Беше невероятно преживяване да видим как Слънцето изгря като лодка над хоризонта.


(http://solar-eclipses.hit.bg/Pictures/image045.jpg)

На света има много чудеса, които могат да бъдат обяснени, но с които е трудно да свикнем.

МЪЛНИИТЕ НА КАТАТУМБО

(http://www.chudesa.net/i/th/th_4684.jpg)

Това е природно явление, което постоянно произвежда светлина без какъвто и да било звук. Мълните възникват на височина около 5 километра. Това се случва в 140-160 нощи в годината, в течение на десет часа ежедневно, почти 280 пъти на час. Явлението се наблюдава в устието на река Кататумбо, на мястото, където тя се влива в езерото Маракайбо – голямо солено езеро във Венецуела. Смята се, че мълниите на Кататумбо са едни от най-сериозните генератори на озон на Земята. Приблизително 1 176 000 мълнии ежегодно се виждат на разстояние до 400 км. Местните защитници на околната среда смятат, че тази област на страната трябва да бъде под защитата на ЮНЕСКО, тъй като мълниите са уникално явление и най-големият източник за възстановяване на озоновия слой на планетата.

РИБНИЯТ ДЪЖД В ХОНДУРАС

Дъждът от животни е сравнително рядък метеорологичен феномен, макар такива случаи да са фиксирани в много страни. Но за хондураския народ си е нормално явление. Всяка година, между май и юли в небето се появява тъмен облак, проблясват мълнии, чува се гръм, духа силен вятър и 2-3 часа се сипе силен дъжд. Когато спре, на земята остават стотици живи риби. Хората ги събират и... ги пържат.

КОЗИ В МАРОКО, ПАСЯЩИ ПО ДЪРВЕТАТА

Мароко е единствената страна в света, където поради недостиг на трева козите се катерят по дърветата и цели стада пасат плодовете на дървото аргания, от които се приготвя ароматично масло. Смята се, че то съдържа подмладяващи микроелементи. При това удивителната картина може да се види само във Високия и Средния Атлас, както и в долината Сус и на Атлантическото крайбрежие между Ес Суейра и Агадир.

ЧЕРВЕНИ ДЪЖДОВЕ

Валят от 25 юни до 23 септември над територията на Керала, Индия. Първоначално се смятало, че цветът на дъжда е резултат от хипотетичен взрив на метеорит. Но в края на краищата учените стигнали до извода, че дъждовната вода е оцветена от червени морски водорасли, обитатели на извора Годфри Луи в Керала.

НАЙ-ДЪЛГАТА ВЪЛНА В СВЕТА

В Бразилия два пъти годишно – между февруари и март, в устието на Амазонка се наблюдава прилив на солена, по-тежка вода от Атлантическия океан. Тя се среща с течението на самата река и го измества. В резултат на което, се образуват могъщи насрещни вълни, достигащи височина до шест метра.

ЧЕРНОТО СЛЪНЦЕ НА ДАНИЯ

През пролетта в тази страна се наблюдава удивително явление. Повече от милион европейски скорци долитат от околността на огромни ята, приблизително един час преди залез. Датчаните наричат това явление Черното слънце. То може да се наблюдава в началото на пролетта – от март до средата на април. Скорците мигрират от юг и прекарват деня на ливадите, а вечерта, след като правят колективни пируети в небето, се оттеглят за отдих в тръстиката.

ОГНЕНАТА ДЪГА В АЙДАХО

Тази дъга е един от най-редките атмосферни феномени. В науката се нарича “заоблено-хоризонтална дъга”. Образува се заради преминаването на светлината през леките, високо разположени перести облаци и възниква само когато слънцето се намира много високо в небето на височина не по-малко от 6000 метра. Освен това шестоъгълните ледени кристали, от които се състоят перестите облаци, трябва да имат формата на дебел лист и да са разположени паралелно на земята. Светлината влиза през вертикалната плоскост на кристала и излиза през долната му страна.

Дъждове от кръв, цветни снегове, градушки от жаби, миди и гущери, от небето падат ледени блокове и каменни кръстове, мълнии подбират жертвите си

Невероятните фортиански феномени

Тимбървил, щат Вирджиния, САЩ, 7 март 1996 г. В 20,45 ч. леден блок, голям колкото баскетболна топка, се стоварва върху покрива на една къща, пробива тавана и пада във всекидневната, стряскайки събралото се пред телевизора семейство. Чули грохота, съседите изскачат навън, за да разберат какво се е случило, когато друг леден блок пада от небето сред десетките свидетели. Жертви няма. Някои от очевидците си спомнят, че градушка от ледени грамади бе падала над района и през 1976 г. Официалното обяснение е, че става дума за вледенена вода, изтекла от резервоара на прелитащ самолет, въпреки че по данни на местното въздухоплаване самолети над района не са минавали. Вечерното небе е ясно и спокойно.

(http://www.fliorir.com/fulltext/images/fort4_kol.jpg)
През 1962 г. мълния поразява част от жокеите
по време на конно състезание в Ню Джърси
(http://www.fliorir.com/fulltext/images/fort5_kol.jpg)
През 1962 г. улиците на Лондон са залети от
зловонен лепкав дъжд

През 1973 г. свидетел на подобна природна аномалия в Англия бе станал проф. Р. С. Грифитс от факултета по физика при университета в Манчестър. След силна светкавица на пътя пред него се разбил огромен леден къс. Грифитс събрал парчетата от небесния айсберг, поставил ги в университетските хладилни камери и ги изследвал, документирайки странното явление като фортиански феномен.

(http://www.fliorir.com/fulltext/images/fort7_kol.jpg)
Изключително полярно сияние над антарктическите
райони е заснето през май 1991 г. от астронавтите на
борда на космическия кораб "Дискавъри".
Основата на полярното сияние е локализирана на
стотина километра височина 
(http://www.fliorir.com/fulltext/images/fort6_kol.jpg)
През 1963 г. във Виена мълния
поразява избирателно футболистите на само
един от играещите отбори

Какво представляват фортианските феномени? Експертите дефинират така всички изключителни физически явления и природни загадки, за които още няма научно обяснение. Феномените се наричат фортиански по името на един от пионерите в областта на неконвенционалните изследвания Чарлз Форт. И именно с Форт трябва да се запознаем, преди да се сблъскаме с широката казуистика по въпроса.

(http://www.fliorir.com/fulltext/images/fort3.jpg)
Изследователят на мистериозни
събития Чарлз Форт   

Чарлз Хой Форт е роден през 1874 г. в Ню Йорк. Авантюрист по дух, през младежките си години той пътувал по света, отдаден на своето хоби да систематизира загадки на природата. После се върнал в родния си град, оженил се, започнал работа Корица на американското издание на книгата на Форт - Локато журналист и заживял в беден квартал на Бронкс. През 1916 г. получил неочаквано наследство и концентрирал всичките си сили върху необичайната си страст да търси сред световната преса съобщения, свързани с уникални факти и събития, които науката не успява да обясни. В обществените библиотеки той направил над 45 000 извадки за феноменални природни явления, обобщени в книгите му "Книга на прокълнатите" (1919 г.), "Нови земи" (1923 г.), "Ло!" (1931 г.) и "Диви таланти" (1931 г.), в които не се опитвал да търси обяснения на загадките, а просто съобщавал за тях по възможно най-акуратния начин. Той бил в определен смисъл хроникьор на неизвестното, не утолил жаждата си за уникални събития любопитен публицист, оспорил на науката монопола върху истината, защитник на правото на всеки човек да разсъждава със собствената си глава.

(http://www.fliorir.com/fulltext/images/fort1_kol.jpg)
кълбовидна мълния

Сред природните мистерии, каталогизирани от Форт и от последователите му, има дъждове от кръв, дъждове от риби и насекоми, цветни снегове, градушки от предмети и животни, необясними изчезвания и телепортации, светлинни загадки, кълбовидни мълнии и хиляди атмосферни аномалии. Т.нар. невероятни дъждове, приети за класическите фортиански феномени, варират от падащи от небето земна пръст, кал и неизвестни тинести субстанции, падащи риби, птици и животни, до градушки от предмети, ледени блокове и камъни. Форт например дава данни за паднали от висините пирамидообразни гранитни блокове в Мексико, за дъжд от каменни кръстове в щата Джорджия, за дъждове от живи същества.

(http://www.fliorir.com/fulltext/images/fort8_kol.jpg)   (http://www.fliorir.com/fulltext/images/fort10kol.jpg)   (http://www.fliorir.com/fulltext/images/fort9_kol.jpg)
Сияние                                                                         Тази пясъчна скулптура е изваяна от мълния         Мълнии над вулкан

В броя си от 30 юли 1838 г. в."Таймс" публикува съобщение, че при силна буря в Лондон от небето са паднали хиляди жаби. В "Сайънтифик Америкън" от 12 юли 1873 г. също се съобщава за дъжд от хиляди жаби в Джеферсън сити, щат Мисури. През 1874 г. в Кембридж имало дъжд от мравки, а през 1892 г. в едно германско село паднал дъжд от миди.
Има хиляди свидетелства за необичайни дъждове и през целия ХХ век. Регистрирани са падащи от небето рояци от животни, риби, жаби, миди, охлюви, мишки, гущери, птици и насекоми, някои от които още живи, а други мъртви или дори замразени. Учените се опитват да обяснят феномените като следствия от торнада и въздуховъртежи, но хипотезата все още не е доказана. А най-вероятното обяснение за причинителите на цветни дъждове и снегове навярно е свързано с действието на микроорганизми или смесването на дъжда и снега с оцветен пустинен пясък и транспортирането му от силни ветрове на голямо разстояние.

През 1962 г. гъст и лепкав син дъжд със зловонен мирис пада над обширна зона от периферията на Лондон, създавайки доста проблеми на намиращите се на улиците. През пролетта на 1973 г. от небето завалява розова кал, която покрива пътищата на италианската област Пиемонте. Предположи се, че става дума за прах и пясък от Сахара, смесени със застояла вода. Подобен тинест дъжд падна отново през 1980 г. в обширни райони на Алпите, а през 1988 г. на Апенинския полуостров валя 25-сантиметров червен сняг. За виновник учените нарочиха някакъв микроорганизъм, вдигнат от вятъра в снежния облак и след това предизвикал суеверния страх на населението. Регистрирани са също сини и жълти снеговалежи, а в края на четиридесетте години над щатския парк Йосемит в Калифорния е валял многоцветен сняг. Почти при всички случаи феноменът е обясняван научно, но това не е отнемало нищо от неговата зрелищност.

(http://www.fliorir.com/fulltext/images/fort_kol.jpg)             (http://www.fliorir.com/fulltext/images/fort10a_kol.jpg)
Изключително редки фотографии на кълбовидна мълния

Едни от най-загадъчните фортиански феномени са кълбовидните мълнии - топки от електричество и светлина, които се материализират от нищото и започват непредсказуем танц близко над земята. Ако бъдат засегнати, тези мехури от концентрирана енергия могат да избухнат в мощен взрив, но по-често те просто правят няколко обиколки около нас и внезапно изчезват.
Кълбовидните мълнии нямат пряка връзка с бурите или с известните атмосферни смущения и още дълго време ще останат една голяма мистерия, защото са редки и не могат да бъдат изследвани експериментално при условията на лабораторен контрол.

По-чести са феномените, свързани със странното поведение на обикновените мълнии. През май 1963 г. по време на футболна среща между отборите на "Уинд ФК" и "Карасек" във Виена мощна мълния се разклони над терена и се стовари само върху телата на играчите, носещи червени фланелки. Футболистът Рудолф Видерман загина, а четирима други членове на отбора бяха обгорени. Година по-рано аналогична трагедия се случи в Ошън Рорт, Ню Джърси, по време на конно състезание, където седем жокея, намиращи се на различни места в състезателния керван, бяха поразени от подобна мълния.

fliorir.com
Снимки: Архив на група "Ергосфера"

(http://www.milarodino.com/images/objects/thumb_435/gybi_0038.jpg)  (http://www.nasamnatam.com/pics/74-404d2e9269b05b46f281391d95c7d803.jpg)

Каменните гъби – намират се източно от с. Бели пласт, Кърджалийско. Заемат площ от 30 дка. Представляват хармонични скални късове с форма на естествени гъби, с розови пънчета и зеленикави гугли. Височината на пънчетата и ширината на гуглите е до 2,5 м. изваяни са в риолитови вулкани туфи. Розовият цвят се дължи на минерала клиноптилолит, а сивите и черните петна по пънчетата са от манганови кокреции. Минералът селадонит придава зеленикава багра на гуглите. Туфите, от които са се оформели каменните гъби, също са резултат от интензивна подводна вулканична дейност, датираща от времето на палеогена. След оттеглянето на морето и последователното издигане на морското дъно, върху тях започнало действието на ерозията. Долният, розов пласт се оказал по – мек и по – лесно се поддавал на действието на слънцето, вятъра и дъжда. Горният, зеленикав пласт съдържа по – здрави минерали, най – вече вулканично стъкло и по – трудно се изветря. Така в продължение на хилядолетия се е оформила тази прекрасна композиция от неповторими форми и багри.

(http://m.sibir.bg/uploads_bg/img/0078081/img_78081_440748_l.jpg)  (http://www.nasamnatam.com/pics/57-034453e0384565053519d78097a1921e.jpg)

Каменната сватба – намира се до с. Зимзелен, на около 3 км. източно от Кърджали. Представлява скални образувания, наподобяващи хора, коне, птици, стълбове, изваяни сред еоценски вулканични туфи, от слънцето и вятъра в продължение на милиони години. Присъствието на различни метални окиси в скалите им придава разнообразни багри в розово, червено, кафяво. Легендата гласи, че това е сватбено шествие, вкаменено от природата, която се възмутила от греховните помисли на свекъра към невестата.Формирането на тази природна композиция е започнало преди 40 млн. години, когато Източните Родопи са били дъно на топло, плитко море, разтърсвано от непрекъсната вулканична дейност. От утаената вулканична пепел и скални късове са се образували красиви скали – риолитови туфи. След оттеглянето на морето, в следствие на вертикални движения на земната кора те са издигнали и били изложени на действията на природата. Така се оформил този чуден природен феномен, който е обявен за защитен обект през 1974 г.

(http://planinarstvo.hit.bg/krepost2.JPG)   (http://www.universum-travel.com/images/big/Vkamenena_Gora-01.jpg)   

 Вкаменената гора – Намира се в землището на село Равен (Момчилградско), в дълбок дол. “Дърветата” се простират в дола в продължение на 120 м. Те представляват двадесетина пъна, с вид на обгорели от огън дървета. Високи са до 1 – 1,5 м. и са с дебелина 0,4 – 0,6 м. В напречно сечение, на дънерите ясно се различават годишни кръгове. Смята се, че Вкаменената гора е с терциерна възраст, т.е. От около 30 млн. Години и е резултат от подводна вулканична дейност и външни земни сили.
Съществуват две мнения за оформянето й. Според едното, тя няма биологичен произход, а е образувана от седиментни скали, съставени от плътно споени фини песъчинки и стари скални късове. Второто мнение застъпва тезата, че това е било гора, разположена на крайбрежието на древното терциерно море, или край някой остров. При започналата интензивна вулканична дейност, тази гора е била частично засипана и изгорена от горещия материал. Част от дърветата обаче са се съхранили затрупани от този огромен вулканичен материал. Високата температура е овъглила цели дървета или части от тях. При някои се е съхранил скелета на дървото. През по-късните етапи на вулканичната дейност, през тгези скелети са протичали води, носещи със себе си кремъчно вещество и са запълнили кухините. Така са се получили вкаменените дървета.
Уникалното на Равенската гора е, че дърветата са прави. Подобен случай досега не е описан. Вкаменената гора е обявена за защитен обект, категория “природна забележителност” от 09.02.1970 г. Тогава дънерите са били по-високи. За съжаление същите сили, които са създали Вкаменената гора, продължават да действат и да я разрушават. Ако не се вземат мерки, дърветата съвсем ще изчезнат.

Блуждаещите езера  
(http://i.actualno.com/club.bg/files/2007/07/03/09b07fb601.jpg)
Невероятно, но факт: в Гренландия, на територията на вечния лед, съществуват езера! Причината е, че при най-малкото затопляне размразените няколко сантиметра почва веднага се превръщат в блата и езера. И Гренландия, чиято най-южна точка е разположена на ширината на Финландия, през лятото се превръща в страната хилядите езера.

Относително наскоро било открито още едно уникално природно явление. Буквално за едно денонощие на този вледенен остров изчезнало езеро с площ 5,6 квадратни километра! Милиони тонове вода в буквалния смисъл се просмукали в леда и се разтекли по скалите. По своите мащаби това явление е съизмеримо по мощност и обем с Ниагарския водопад.

Благодарение на изследвания от Космоса било установено, че езерата периодически неочаквано... изчезват, но как и защо, не е ясно. Ако се наблюдава обаче ледниково езеро от брега, може да се види как в езерното дъно от лед се образуват гигантски пукнатини - понякога почти километър дълбоки! Тогава ледът изплува и дъното на езерото става негов леден "капак". Такова явление не може да се наблюдава в нито
 
един водоем в средните ширини или в при полярните страни.

Железния стълб от Кутб

(http://images2.wikia.nocookie.net/stranno/images/thumb/5/54/Iron-pillar.jpg/250px-Iron-pillar.jpg)
Железният стълб

Железният стълб  от комплекса Кутб, Делхи, Индия е един от най-любопитните металургичните феномени в света. Височината му е около 7 м и тежи около 6 тона. Създаден е по времето на Империята Маурян през 6 век и е единствената част останала здрава от древен хиндуистки храм издигал се на това място. Кутб построява джамия около този стълб.

(http://images2.wikia.nocookie.net/stranno/images/thumb/1/16/India-Qutb-Iron.jpg/180px-India-Qutb-Iron.jpg)
Надписа върху стълба

На стълба има надпис в който се обяснява, че е издигнат в чест на бог Вишну и в памет на цар Чандрагупта II  от неговия син Кумара Гупта I . Състава на стълба е 98% желязо от ниско качество и е свидетелство за високото ниво на майсторство притежавано от ковачите в древна Индия. Стълбът привлича вниманието на археолозите и металурзите с липсата на какъвто и да било тип корозия, въпреки възрастта си от 1 600 години.

(http://apod.nasa.gov/apod/image/0506/tornado_nguyen.jpg)
Торнадото (смерчът) е едно от най-внушителните и мощни явления в природата. Скоростта му достига до 480-520км/ч. За секунди се превръща в разрушетелна стихия, която сама определя пътя си. Опасната фуния може да се появи навсякъде по света, където топлите влажни ветрове минават над континенталната суша. Торнадото се формира от 1-та от общо 6 суперклетки, които се обарзуват от 1000 гръмотевични бури където студения и влажен въздух се сблъсква с топъл и сух идващ от юг, торнадото се заражда там където е зоната между завихрянето на течението и силната градушка известна още като "мечата клетка". Обикновенно торнадото се движи на изток. При поява на торнадо небето е тъмно зелено, чува се ръмжене; звукът издаван от торнадо е с голяма честотна амплитуда. Сезонът на торнадата е месец май - това е най-наситения месец(пример:броят на опустошителните бури в Централните равнини на Северна Америка е ненадминат - над 1000 годишно), но торнадо е възможно да се появи и през месеците: април, юни и август. Градушката придружаваща торнадото е от замръзени прашинки, достигащи размерите на топка за голф. Градушка се образува когато се засмукват дъждовни капки, които се охлаждат в облака и като достигнат определена големина падат, тъй като облакът не може да ги носи. Съществува още един вид торнадо - МОРСКО ТОРНАДО(циклон) - цветът му е бял. Разликата между торнатото и циклонът е, че циклонът не може да вдига предмети, но може да се появи силна градушка. Начините на засмуване са два. Торнадото засмуква големи предмети като: коли, трактори и др. като ги захвърля на разстояние до 60 метра, а понякога засмуква и по-леки-като:снимки, чекови книжки, рецепти и др. които захвърля на разстояние до 360км. Митът за отворените прозорци и врати вече е опроверган, тъй като когато те са отворени торнадото по-бързо разрушава къщите.
(http://elementy.ru/images/faq/tornado_300.jpg)
Скалата на Фуджита измерва разрушенията и скоростта на торнадата: КАТЕГОРИЯ F0:118 км/ч - има няколко дребни щети по къщтите, счупени клони на дървета, дърветата с плитка коренова система са изкоренени. КАТЕГОРИЯ F1:118-180 км/ч - има умерени щети: повърхностно изкореняване, избутани или преобърнати са основите на къщите(караваните). КАТЕГОРИЯ F2:180-253 км/ч - значителни щети: поривите на вятъра са от 80 до 250km/ч - разрушават се покривите на къщтите, остават само стените, ако има каравани - те са напълно разрушени; фургоните са преобърнати, големите дървета са изкоренени или унищожени, колите са преобърнати. КАТЕГОРИЯ F3:253-332 км/ч - големи щети: покривите и някои стени са отдалечени от къщите; много дървета са изкорениени(в гората); вдигнати от земята и захвърлени са тежки коли. КАТЕГОРИЯ F4:350-480км/ч - опустошителни щети: къщите са сравнени със земята, слабата структура и основа на къщите е издухана на разстояние, колите са преобърнати. КАТЕГОРИЯ F5 или още буря А:480-520кмч - невероятни щети: силната структура на къщите е понесена и вдигната от основата на разстояние 109ярда(100метра);дърветата са повалени.
(http://planetakrim.com/gallery/tornado-morskoe/tornado_m_0.jpg)
ЗАЩО ЕДНО ТОРНАДО МОЖЕ ДА МИНЕ ПРЕЗ ДАДЕН ГРАД И ДА НЕ РАЗРУШИ ВСИЧКО-когато торнадото е ограничено, се разпада на по-малки вихрушки, които се усукват по между си. На късмет е дали някоя ще разруши дадена сграда, преминаваики. Шансът колона завихрен въздух да се превърне в мощно торнадо, зависи от пониженито, от налягането вътре в торнадото, колкото повече налягането падне, толкова по-мощна е бурята.

Фунията на торнадото разрушава, но отломките засмукани от него разрушават много повече, дори убиват.

БЕЗОПАСНИ МЕСТА:най-безопасното място е в помещение извън къщата или в мазето. Вътре трябва да има:фенерче, радио, храна и вода. Ако няма мазе под земята,може човек да се скрие във ваната в банята-където трябва да се сложат възглавници и да се покрие човек с одеяло,отново трябва да има фенер, радио, храна и вода, а ако няма вана в къщтата-човек може да легне на пода като отново трябва да си подложи възглавница и да се завие с одеяло, но най-важно е човек да бъде далеч от прозорците и вратите. Подвижните домове(каравани)не са подходящти за предпазване от торнадо, тъи като могат да бъдат отнесени.
(http://y.kefche.com/pix/t/t8bb48sym.jpg)
СТАТИСТИКА:3 април 1974 г.-"Денят на торнадата", на този ден 13 щата за 24 чaса са ударени от 148 торнада(САЩ)-убиват 300 души и раняват 6000 души;щата Алабама-гр. Гюин-торнадото е било от 5-та степен, скоростта на вятъра е била 480км/ч. На 3 май 1999 г.щата Оклахома-гр.Мур-от юг се появява смъртоносно торнадо, което се намира на 60км от града. Засмуква всичко по пътя си. Метеоролозите не са виждали такова торнадо до тогава. Скоростта му е била 480км/ч и всичко свършва за минути. През май 2003 г.-400 торнада достигат земята;1999 г.-видени са 54 торнада. 8 юни 1995 г.-58 торнада за един ден поразяват щата.

(http://www.segabg.com/online/IMG/2857/0068.jpg)

Върху заледената повърхност на Северния ледовит океан през август е регистрирано второто най-голямо топене от началото на сателитното наблюдение от преди 30 години, съобщи Американският национален център за изследване на снеговете и ледовете.
Ледовете са намалели с 2,06 млн.кв. км. от началото на август, достигайки повърхност от 5.26 млн. кв. км. според данни от 26 август, публикувани на интернет сайта на центъра (National Snow and Ice Data Center) в Баулдър, Колорадо.
Това означава, че топенето е засега с 430 000 кв. км. по-малко от регистрираното същия ден през 2007г.
Намаляването на ледената повърхност през 2007г. е с близо 40% повече спрямо средната ледена повърхност през периода от 1979 до 2000г. , която е била 7.23 млн. кв. км., съобщава АФП

Информация: dnes.bg (http://www.dnes.bg/)

ПОЛЯРНОТО СИЯНИЕ




(http://picbg.net/u/27654/18244/195766.jpg)

(http://picbg.net/u/27654/18244/195767.jpg)

 Полярното сияние е оптичен феномен, наблюдаван в небето над полярните райони на Земята, образуващо се в следствие на взаимодействието на заредени частици от слънчевия вятър с магнитосферата. Явлението може да се оприличи на поразително красив танц на разноцветни светлини в небето.
 Полярните сияния са в основата на много легенди и митове на северните народи. Викингите вярвали, че сиянията са войни, препускащи на коне през небето, а според ескимосите добри духове палят светлините, за да осветят пътя на мъртвите към отвъдния свят.
 Полярните сияния възникват на височина 90-130 км над повърхността на Земята, но през 1959 г. в Северното полукълбо е засечено сияние на височина 160км и ширина на фронта 4 800км.
 Причина за удивително красивото природно явление е слънчевата активност. Атмосферата на Слънцето е съставена най-вече от водород. От най-външния и най-разредения ѝ слой непрекъснато се откъсват невидими частици (електрони и протони) и изтичат в Космоса. Този поток се нарича слънчев вятър. Част от него достига Земята и под действие на нейното магнитно поле, което е най-силно при полярните области, взаимодейства със земната атмосфера, предизвиквайки разноцветно светене на атмосферни газове. На всеки 11 години активността на Слънцето достига своя максимум и потокът на слънчевия вятър се засилва. В този период полярните сияния са много живописни.
 Осветлението и високите сгради в градовете пречат на наблюдението на това невероятно зрелище, затова най-добре е то да се следи от незаселен район. Над канадския град Чърчил полярни сияния могат да се наблюдават около триста нощи в годината.
През 1954 г. полярното сияние било наблюдавано във Варна. Много хора го възприели като отблясъци на огромен пожар, подобен на Големия пожар, унищожил Лондон през 1666 г. През 1941 г., по време на Втората световна война, полярно сияние в небето над Вашингтон предизвикало паника, тъй като жителите на американската столица го взели за начало на немско въздушно нападение.

Разбудени вулкани сеят смърт
Отдавна на Земята не е имало толкова действащи “огнени планини”

Когато Земята започне на бълва огън, страх и ужас вцепеняват човека. Още от далечни времена вулканите са били обект на преклонение. Щом изригнат, това е приемано за сигурен знак, че боговете са се разсърдили и пращат проклятие на хората. А напоследък май боговете много са се разсърдили. Отдавна на Земята не е имало толкова много активни вулкани. Десетки хора загинаха и цели острови бяха изтрити от лицето на Земята.

(http://paper.standartnews.com/images/articles/orig_209102_bg.jpg)

Вулканът е геологична формация (най-често планина), при която се наблюдава излизане на магма (разтопена скална маса) над земната повърхност. Най-често на Земята вулканите се наблюдават в близост до границите на континенталните плочи. Изключение правят вулканите, които се наблюдават в така наречените горещи точки.

(http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0709/tungurahua_taschler.jpg)

Било е време, когато хората са възприемали вулканите като врати на ада, вместилища на злото, жилища на покойници. Древните римляни вярвали, че на малкия димящ остров от групата на Липарските острови в Средиземно море се намирал входът за царството на техния бог на огъня — Вулкан. В негова чест те нарекли този остров Вулкано, без да подозират, че дават на света наименованието „вулкан".
Вулканите са може би едни от най-известните форми на релефа, образувани при участието на вътрешните земни сили. Те са местата, където периодично по канали или пукнатини се осъществява вулканското изригване. То представлява процес, при който на земната повърхност излизат огнетечна маса — лава, твърди продукти, газообразни вещества. При едни вулкани изригването протича спокойно, а при други бурно, драматично. Знае се, че в Земята на дълбочина до 600—700 км има резервоари на магмена маса. Подгонена от натрупаната енергия, тя се устремява нагоре. Чува се подземно бучене, стават земетресения. От отворите на земната кора излизат газове и водни пари, с трясък хвърчат дребни и едри скални късове, посипва се пепел, изхвърля се лава.
На Земята има над 500 действуващи вулкана, по-голяма част от които се намират на сушата. Разпространението на вулканите не е случайно. Те са съсредоточени в най-подвижните части на земната кора. Очертават се четири зони на вулканска дейност — Тихоокеанска, Средиземноморска, Атлантическа и Индийска. В Тихоокеанската зона се намират 80 % от всичките действуващи вулкани. Прави впечатление, че значителна част от действуващите вулкани са разположени по крайбрежията на океаните и моретата или на островите. Само в Африка вулкани се срещат в централната част на континента, а в Австралия вулкани изобщо няма.
Предполага се, че на Земята има над 4000 загаснали вулкана. За тях се съди преди всичко по запазените вулкански скали.
Централните вулкани могат да се приемат като типични вулкани. При тях изригването става по канал, наречен гърло. Изхвърлената лава и другите продукти оформят около гърлото характерен за тези вулкани конус. Във върховата част на конуса гърлото на вулкана завършва с фуниеобразна вдлъбнатина — кратер.
Централните вулкани имат различни размери. Едни от тях напомнят хълмове, а други представляват вели планини. Много от най-известните вулкани имат голяма височина. Конусът на вулкана Ключевски в Русия е висок около 4400м, на Фуджияма (Фуджисан) в Япония — около 3000 м, на Етна в Италия — около 2700 м, на Везувий, също в Италия — около 1000 м. Но като че ли по височина над всички действащи вулкани в света трябва да се поставят петте вулкана, които изграждат изцяло остров Хавай от групата на Хавайските острови. Най-високият от тях е Мауна Кеа. Той се издига над нивото на Тихия океан до 4205 м. Ако се отчете дълбочината на океана в района, която е около 5300 м, то общата височина на този вулкан надхвърля 9000 м.
Проявите на централните вулкани, които помни човечеството, са нанесли много промени на земната повърхност. През 79 г. вулканът Везувий изригнал много силно и покрил околността в радиус до 18 км с пепел, скални материали и лава на места с дебелина до 20 м. Под тази покривка останали погребани трите града — Херкулан, Помпей и Стабий. Голямо количество лава излязла от кратера на вулкана при неговите много силни следващи изригвания, станали през 1631 и през 1794 г. Тя се придвижила на няколко километра от вулканския конус. Ето какво разказва за събитията на 16 юни 1794 г. немският учен Леополд фон Бух: „... Лавата, нанесла вече опустошения на южната част на планината, сега се устремила по северните склонове към широката клисура. В околностите на Неапол лавата като широка река бързо се носела по склоновете... Изведнъж се насочила към Резина и Портичи... Но лавата срещнала по пътя си дълбок ров и отново променила посоката си, като се устремила към Торе дел Греко... Огненият поток яростно се носел по стръмния склон и без да се разделя на ръкави, като плътна река, широка 2000 фута... Дори морето било безсилно да се бори с нея — долните й слоеве застивали във водата, а горните продължавали да текат по тях..."
!През 1815 г. на остров Сумбава в Индонезия вулканът Тамбора изригнал с мощен взрив и унищожил голяма част от своя конус. Предполага се, че от първоначалната му височина са били отнети около 1200 м. Били изхвърлени около 100 куб.км скални материали и пепел. Каменни късове с тегло 5 кг достигнали на разстояние 30—40 км от вулкана. През 1883 г. вулканът Кракатау на едноименния остров в Индонезия изригнал със серия мощни взривове. В резултат една част от острова била напълно разрушена. Обемът на изхвърлените материали бил 18 куб. км. Изригването на вулкана Бандай /Бандайсан/ в Япония през 1888 г. било също много силно. Вследствие на мощния взрив значителна част от вулканския конус била отнесена. В околността се образувала покривка от скални материали с дебелина 10 и повече метра. При изригването на вулкана Катмай в Аляска през 1912 г. силни взривове унищожили горната част на вулканския конус. Скални материали и пепел покрили съседните земи и създали коренно различен релеф. (През 1956 г. се проявил вулканът Безименний на полуостров Камчатка. От неговия взрив вулканският конус станал с 300 м по-нисък. Околността била погребана под половинметров слой от скални материали и пепел.
Съществени промени на земната повърхност са предизвикали и централните вулкани, чиято дейност е била много бурна и бърза. Така пред погледа на човека са се появили вулканските конуси.В Неаполитанския залив през 1538 г. само за два дни възникнал вулканът Монте Нуово с височина на конуса 140 м. Изригването му продължило осем дни. Интерес Представлява историята с вулкана Парикутин в Мексико. Тя започнала на 20 февруари 1943 г., когато през деня на царевичното поле в близост до селището Парикутин била забелязана слаба струйка дим. Тя излизала от почти незабележим отвор. По-късно се очертал канал, а димът се усилил. Същата вечер се чул първият силен взрив. На другия ден! вулканският конус достигнал 35 м, след седем дни — 170 м, след седемнадесет дни — 340 м, а след осем месеца — 450 м. Вулканът изригвал непрекъснато 9 години, през което време изхвърлил 3,5 млрд. тона лава върху площ от 26 кв.км.



Типове вулкани

Най-общо вулканите биват три типа: активни, спящи и загаснали. Учудващо е че отсъства консенсус сред вулканолозите относно дефиницията на "активен" вулкан. Живота на един вулкан може да варира от няколко месеца до няколко милиона години. Това прави до голяма степен безсмислена дефиницията "активен" спрямо дължината на човешкия живот и дори спрямо живота цивилизациите. Например, много от вулканите на Земята са изригвали поне веднъж през последните няколко хиляди години, но не показват никакви признаци на активност в момента. Имайки предвид продължителноста на живота на такива вулкани, те са много активни. Но, спрямо продължителност на нашия живот те са спящи. Положението се усложнява и от факта, че има вулкани които се активизират, но не изригват. В такъв случай, активни ли са те?
Много учени считат вулкан за активен, ако той изригва в момента или показва знаци на нестабилно и по-сериозна активност като земетръсна активност и значително отделяне на нови газове в района на вулкана. Много учени също считат вулкан за активен, ако той е избухвал в историческо време. Важно е да се отбележи, че дължината на историческото време (т.е. времето за което съществуват някакви писмени сведения) е различна за различните райони на света. В района на Средиземноморието има исторически източници на над 3000 години, докато на Хаваите този период е само малко повече от 200 години.
Спящите вулкани са тези които в момента са неактивни (както е дефинирано по-горе), но могат да се активизират или избухнат отново.
Загаснали са тези вулкани за които се счита, че е малко вероятно те да изригнат отново. Дали един вулкан е наистина загаснал е изключително трудно за определяне. Както вече беше споменато, калдерите на вулканите имат продължителност на живота, която понякога достига милиони години. Често, ако калдерата не е била източник на изригване през последните няколко десетки хиляди години, то е много вероятно тя да бъде счетена за спяща отколкото за загаснала. Имаме кисела лава.Тя е слабо пластична трудно подвижна.А пластичната е леко подвижна с голяма скорост.
При силни изригвания или пропадане кратерите добиват големи размери. Образува се дълбоко понижение със стръмни склонове, подобно на котловина. То е познато под името калдера, което на испански означава „голям котел".
На Земята са известни редица калдери, но някои от тях правят особено силно впечатление. Калдерата на вулкана Какуто в Япония има дължина 27 км и ширина 20 км, а калдерата на вулкана Асо, също в Япония, е с дължина 25 км и ширина 17 км. На вулкана Товада в Япония тя има диаметър 12 км, а дълбочината й е повече от 600 м. Вулканът Катмай има сравнително тясна калдера. Нейният диаметър е 4 км, а дълбочината й е 1100 м.
Внимание заслужава калдерата на вулкана Килауеа на остров Хавай. Тя е с диаметър 5 км и дълбочина 100 м. Но видяното от един посетител на вулкана е може би по-интересно: „... Ние сме на края на калдерата и се спускаме към нейното дъно по твърди късове от лава. Почти плоското дъно на тази калдера се състои от застинали, като че ли усукани едни в други пластове черна лава, нарязани в различна посока от пукнатини... Тук на дъното на голямата калдера се намира второ, още по-дълбоко понижение, също със стръмни стени, с диаметър 700 — 800 м ... а на дъното му езеро от разтопена лава..."

(http://www.bgnauka.eu/pic/geo/vulkan1.jpg)
Понякога на географските карти се появяват нови острови. Тези Промени не се дължат на пропуски на специалистите. Те са свързани с дейността на вулканите — така наречения подводен вулканизъм. Например в групата на Новохебридските острови през 1897 г. е имало вулкански остров. През 1905 г. се установило, че той не съществува. По-късно, през 1949 г., на същото място в резултат на вулканско изригване се образувал отново остров.
Едно от най-известните подводни изригвания е станало през 1957 г. при остров Фаял от групата на Азорските острови. Ето как предава този случай белгийският изследовател Харун Тазиев, разказан му от китоловци: „... Скоро водата завряла по-буйно. Появила се пара, която се издигала удивително на бели спирали. Най-после и първият черен сноп от изригнат материал изскочил над морската повърхност. Водата вече кипяла безспир и високо в небето се издигала вихрушка от гъста пара. Земята в цялата околност се тресяла с глух грохот, ужасяващ хората. Малко по малко силата на експлозиите нараствала успоредно с тяхната честота.Вулка-ничният материал се изхвърля без прекъсване, извисяван на шестстотин, седемстотин, осемстотин метра височина.
... Изригването, предшествувано от серия земни трусове — повече от 170 на ден, се разразило на 28 септември 1957 г. Петнадесет дни по-късно Ила Нова имала близо 100 м височина и 300 м диаметър. На 31 октомври, след четири седмици непостоянна активност, изригването спряло и новият остров внезапно изчезнал, рухвайки под водата.
На Фаял вече мислели, че нещата ще тръгнат по стария ред. Възнамерявали да започнат да изчисляват и възстановяват загубите...
...И тогава бедствието започнало отново: кипене на водата, подводни взривове, възникване на закръглен склон, изграден от натрупани късове лава, нарастваща активност, образуване на остров... Изминали няколко часа отново в спокойствие и пак се разиграло изригването. Островчето, на два пъти поглъщано от водата, растяло от 10 до 30 стъпки на ден според интензивността на изригването и бързо достигнало 100 м височина. И в продължение на две седмици се свързало с Фаял чрез провлак от натрупана пепел."
Съртси е вулканичен остров.
През ноември 1963 г. моряците от риболовен кораб край югозападното крайбрежие на Исландия забелязали сред морето висок стълб дим. Помислили, че е избухнал пожар на някой от риболовните кораби в района, но всъщност се оказали свидетели на раждането на вулканския остров Съртси. По-късно същия ден морето избълвало огромни кълба дим и лава, а във въздуха се извисил стълб пара, висок 3600 м. Само за няколко дни над водата се появил остров, висок около 40 м и дълъг близо 550 м. Към края на януари, 1964 г., Съртси вече имал височина 150 м и площ 2,5 км2. Последното изригване станало през 1967 г.
На исландски Съртси означава "островът на Сърт". В скандинавските митове Сърт е бог-гигант пазител на Муспел, страната на огъня. Според тези митове, след Рагнарог - последната битка между старите богове на Асгард и ледените гиганти и огъня, Сърт щял да премине през деветте свята и да ги опожари.

(http://www.bgnauka.eu/pic/geo/vulkan2.jpg)
Остров съртси се появил в резултат на многобройни вулкански изригвания. Тази снимка е направена през февруари 1964 г. и е запечатала изиргването, наречено "Опашката на петела"
Вулканът Везувий се извисява на височина 1 277 м над морското ниво, близо до Неаполитанския залив, Италия. Той е единственият активен вулкан в континенталната част на Европа. Кратерът му е с дълбочина 216 м и обиколка 1 400 м. Диаметърът на основата му е повече от 3 км.
Везувий изригвал периодично в продължение на повече от 12 000 години. Днес над кратера се издигат тънки ленти дим, а по склоновете му има пукнатини, през които прониква горещина, достатъчна да се запали лист хартия.
В подножието на Везувий има много овощни градини и лозя, но склоновете във високата му част са пусти и изглеждат потискащо и застрашително. През XX в. са регистрирани шест гоелми изригвания на вулкана.

(http://www.bgnauka.eu/pic/geo/vulkan3.jpg)
Най-известното изригване на Везувий през 79 г. унищожило градовете Херкулан и Помпей. Вулканът изхвърлил от недрата си огромен стълб черен дим, посипали се гореща пепел и скални късове, въздухът се наситил с отровни газове. Повечето жители на Помпей били погребани под разрушените сгради и пластове вулканска пепел или били задушени от отровните газове.

Халеакала е вулкан намиращ се на хавайския остров Мауи. Кратерът е резултат от многото изригвания на вулкана и хилядолетната ерозионна дейност на вятъра и дъжда, те са причина за днешната заравненост на върха и за огромните размери на кратера - дълбочина 800 м, обиколка на ръба 34 км. На територията на кратера може да се побере Манхатън (САЩ). Халеакала изригнал за последен път през 1790 г. Категоризиран е като спящ вулкан. С голямата си дълбочина и ширина, и с височината си от 3 055 м над морското ниво, той се смята за най-големия спящ вулкан в света. В кратера на вулкана има огромни скални блокове, конуси шлака,
високи до 300 м, дебели пластове пепел, късове вкаменена лава с различни размери - от големината на ръчна граната до големината на лека кола.

(http://www.bgnauka.eu/pic/geo/vulkan4.jpg)
(http://www.bgnauka.eu/pic/geo/vulkan5.jpg)
Това растение, поникнало върху сухата земя на кратера на Халеакала, е достигнало височина 1,5м. То цъфти само веднъж на всеки 10-15 години.

Попокатепетъл

Вулканът Попокатепетъл се намира в Мексико, на 70км североизточно от Мексико Сити. Известен още като Ел Поп (или Дон Гойо), вулкана е вторият по височина в Северна Америка - 5 426м. Името Попокатепетъл произлиза от езика на ацтеките - нахуатъл и означава Пушещата планина (popōca - „пуши“ и tepētl - „планина“). Стръмният склон на вулкана е покрит с ледници, а кратера е дълбок 250-450м. На север Попокатепетъл е свързан с вулкана Истаксиуатъл чрез седловината Пасо де Кортес.
Попокатепетъл отново се активизира след 1947г, а от 1994г. е особено активен. Последното голямо изригване е било преди около 1000г, по времето на Майте. Едно от най-зрелищните изригвания през последните години е от 19 Декември 2000г, когато изригванието е предсказано от учените и десетки хилядя хора са спасени. Последното голямо изригване е от началото на тази година - 6 декември.
Тип вулкан: Стратовулкан (висок и стръмен конус)
Местоположение: Мескико, на 60-70км от Мексико Сити (19.023°с.ш / 98.622°з.д)
Височина: 5426м
Изригвания: 1345-47, 1354, 1363(?), 1488, 1504, 1509(?), 1512, 1518, 1519-23(?), 1528, 1530, 1539-40, 1542, 1548, 1571, 1580, 1590, 1592-94, 1642, 1663-65, 1666-67, 1697, 1720, 1802-04, 1827(?), 1834(?), 1852(?), 1919-22, 1923-24, 1925-27(?), 1933, 1942-43, 1947, 1994-95, 1996-2003 (последните изригвания са описани по-долу).

История на изригванията:
1947 - това изригване поставя началото на нов период на голяма активност на вулкана, който продължава и до днес.
1994 (21 Декември) - вулканът изхвърля газ и пушек, който се разнася на радиус 25 километра. Околните градове са евакуирани, поради опастност от нови изригвания. От това изригване насам дванайсет километрова зона около вулкана се охранява от военните и тем не се допуска никой.
2000 (19 и 20 Декември) - след предупреждение от учените, са евакуирани десетки хиляди души. Малко по-късно е регистрирано едно от най-силните изригвания на вулкана за последните няколко хиляди години. При изригването Попокатепетъл изхвърля лава на 2км от кратера и засипра всичко в радиус от 10км с камъни.
2003 (21 Юли) - изригването продължава 2мин. и издига 3-километров стълб от пепел, който засипва 22 милионната столица на Мексико.
2005 (24 Юни) - слабо изригване; височина на стълба - 900м.
2005 (20 Юли) - слабо изригване на пара и пепел.
2005 (1 Декември) - вулкана изхвърля дим на 5км височина. Изригването е начало на серия слаби изригвания през Декември същата година.
2005 (26 Декември) - изригването е част от серията по-слаби изригвания на вулкана, които са започнали на 1 Декември 2005г.
2006 (9 и 13 Февруари) - слаби изригвания на пара и газове.
2006 (29 Юли) - Силно изригване на газове и пепел и стъл с височина 5км. Изригването е последвано от сравнително силно земетресение.
2006 (9 и 10 Август) - наколко изригвания през двата дни образуват висок стълб от пара и пепел - 9,8км.
2006 (30 Декември) - изригването издига стълб висок 7,9км, а силният вятър отнася облака далеч на изток.
2007 (5 Април) - изригване на пара и пепел на височина 7,6км.
2007 (2 Декември) - вулкана изхвърля 3-километров стълб пепел и обсипва района в радиус от 12км.
2008 (6 Януари) - това е едно от най-зрелищните изригвания на Попокатепетъл. Той изхвърля 8-килиметров стълб от пара, вода и пепел.
2008 (6, 8 и 21 Февруари) - последните до момента изригвания на Попокатепетъл.
 

Снимки (спокоен):
(http://www.peres.biz/mexique/12Surlaroute/Popocatepetl%20G.jpg)
(http://www.richard-seaman.com/Wallpaper/Travel/Caribbean/PopocatepetlAndHill.jpg)
(http://imagesoftheworld.org/mexico/popocatepetl-mx.jpg)

Снимки (изпускайки пара):
(http://www.peakware.com/photos/popocatepetl2.jpg)
(http://www.motecuhzoma.de/popocatepetl.jpg)
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a5/Mexico-Popocatepetl.jpg/800px-Mexico-Popocatepetl.jpg)

Снимки (по време на изригване):
(http://www.cicc.unam.mx/popocatepetl.jpg)
(http://i.data.bg/08/04/05/891095_orig.jpg)
(http://www.ssec.wisc.edu/media/images/Popocatepetl.jpg)

Снимки (сателинти или от високо):
(http://www.intute.ac.uk/sciences/worldguide/satellite/2220.jpg)
(http://www.worldofstock.com/slides/TCA1132.jpg)

Вулканът Везувий - отново заплаха

(http://i.actualno.com/club.bg/files/2007/10/25/7407f894e5.jpg)
Везувий може отново да изригне както през 79 г. след Христа, когато е опустошил Помпей. Днес вулканът може да застраши живота на 700 000 души, ако се активизира отново, заявиха френски и италиански геолози, цитирани от Франс прес.

Вулканът не е изригвал от 1944 г. насам. За да се разбере дали подобен катастрофален сценарий е възможен, много важно е да се идентифицира видът магма, складирана на дълбочина 8-9 км, смятат изследователи, анализирали движението нагоре на магмата под кратера на Везувий през последните 20 000 години.

"Ако е магмата е като тази, предизвикала изригването на Везувий, което е довело до унищожаването на Помпей, в бъдеще може да се очаква много силно и следователно опасно изригване", заяви изследователят Бруно Скайе от Института по науки за Земята в Орлеан, Франция.

"Ако обаче магмата е с по-скоро базалтов състав, както при изригването през 1944 г., може да се стигне до ефузивен тип изригване, съпроводено с изтичане на лава, а това ще предизвика по-малко значими щети", допълни той.

Везувий е особен тип вулкан, който в миналото е свързван с експлозивен тип изригвания, които са били опустошителни, като например тези в Кракатоа в Индонезия през 1883 г. и в Пинатубо във Филипините през 1991 г. , но също така и с ефузивен тип изригвания.

Те са свързани с изтичане на лава и днес са често срещани в Хавай и на френския остров Реюнион. От 1631 г. до 1944 г. е имало стотици ефузивен тип изригвания, свързани с изтичане на лава, по подобие на онова, което днес се наблюдава в Стромболи в Сицилия.

Когато става дума за Везувий, сценарият, свързан със силно изригване, което може да е опустошително, не трябва да се изключва, смята Скайе. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър". БТА

Повече от половината земноводни в Европа може да изчезнат до 2050 г.

(http://i.actualno.com/club.bg/files/2007/12/17/d54dbfdca7.jpg)
Повече от половината земноводни в Еворпа ще изчезнат до 2050 г. в резултат на климатичните промени, унищожаването на техния хабитат и болестите, предупреди Зоологическото дружество в Лондон (ZSL).

В Европа има около 80 вида земноводни, повечето от които са влечуги, характерни за района на Средиземноморието. Тези видове може да се окажат изолирани на острови или полуострови, а техният хабитат може да се промени под влиянието на глобалното затопляне, се казва в доклад на ZSL.

"Заплаха номер едно е и ще бъде унищожаването на техният хабитат, освен това има и други заплахи, дължащи се на замърсяването и появата на нови видове", съобщи Трент Гарнър, член на ZSL.

"Сега има доказателства, че климатичните промени оказват или ще оказват влияние, но има и още един проблем, свързан с инфекциозните болести", допълни той.

Гарнър даде за пример жабите, които са едни от най-разпространените видове земноводни в Европа, и посочи, че те са все по-заплашени от изчезване в Южна Англия заради меката зима, която оказва влияние върху техния метаболизъм през този период.

(http://i.actualno.com/club.bg/files/2008/10/28/c16a551a6d.jpg)

На около 300 м под пустинята Чихуахуа в Мексико двама братя откриха пещера с уникални кристали.

Братята са копаели олово и сребро в рудника "Наика", когато са открили подземната кристална гора.

В "Пещерата на кристалите" се издигат до 170 гигантски искрящи обелиска, най-големият от който е с дължина 37,4 фута (1 фут = 30,48 см). Това се равнява на височината на седмина мъже.

Пещерата е изпълнена със заплетени стълбове светлина, а стените й са покрити с гроздове от кристали, остри като нож.

Уникалните кристали са се образували от подпочвени води, наситени с калциев фосфат. Преди милиони години водите са започнали да се процеждат в пещерата, след като са били нагрети от гореща магма, извираща от дълбочина около 1 миля.

Преди около 600 000 години магмата е започнала да изстива и минералите са започнали да се показват от водата. В течение на вековете образуваните от тях малки кристали са започнали да нарастват до 1985 г., когато миньорите без да искат са пресушили пещерата, като са изпомпали водата.

Кристалите напомнят гигантски ледени висулки и на пръв поглед на човек му се струва, че в пещерата е студено. В действителност обаче температурата е 44-45 градуса по Целзий, при влажност 90-100 %.

Затова хората влизат в пещерата, облечени в защитни костюми. БТА

(http://img514.imageshack.us/img514/6346/dsc31872qh1.jpg)

В миналото хората се страхували от природните явления и ги смятали за божествен знак.

    В утрото на 18.IX.1836 г. към 9 часа започнало да притъмнява. В 10 часа настъпила непрогледна нощ. На няколко крачки нищо не се виждало. По домовете запалили огньове. Суеверните хора изпаднали в паника, започнали да говорят: "Настъпва краят на света". Но ето че на хоризонта се появила тясна ивица светлина. Тя постепенно се разширявала, започнало да става все по-светло и по-светло. Тази светлина обаче не радвала хората. Тя била с червеникав цвят, небето станало още по-зловещо. После светлината изчезнала и тъмнината отново покрила Земята. В 13 часа през деня отново започнало да се развиделява, в 14 часа било вече светло. От какво е предизвикано това явление? От горски пожар, който през тази година бушува в Урал. Вятърът издигнал дим и пепел от уралските пожари на голяма височина и отнесъл този грамаден черен облак на североизток в Сибир.

    През 1908 г. в небето над Прованс във Франция се появили необикновени тъмночервени облаци. Скоро завалял червен дъжд. Изглеждало, че от небето капе истинска кръв. "Кървави дъждове" са падали също в Армения и в Омска област на Русия. През 1954 г. в Давънпорт паднал сив дъжд, на 13.VI.1956 г. в Киев валял млечен дъжд, който оставял бели петна върху дрехите на хората. В пустините ураганите издигат на голяма висичина червен, жълт и червено-кафяв прах, който въздушните течения отнасят със себе си. Ето този прах оцветява дъжда в червен цвят. В "млечния" дъжд се съдържат частици от креда или каолин. Тичинковият прашец от американската топола и белият бряст са придали на дъжда сив цвят.

    В Западна Европа паднал червен сняг. Вятърът донесъл микроскопични водорасли с червен цвят, които не се страхуват от студа и бързо се размножават на снега. На островите Шпицберген и в планините на Западна Европа паднал зелен сняг, дължащ се на бързо размножаващи се на снега зелени водорасли, донесени от вятъра. В Норвегия валял жълт сняг. Такава окраска му е придал тичинковият прашец на особен вид бор.

    Веднъж в Дания в продължение на 20 минути от небето падали живи раци. Населението на Испания, Португалия, Норвегия и Шотландия неведнъж е получавало даром селди от небето. Смерчовете и ураганите често издигат във въздуха голямо количество вода, а заедно с нея раци и стада селда, като ги отнасят далеч от брега. Падане на риби, медузи и други морси обитатели от небето е наблюдавано и от жителите на Кавказ. В Северна Америка смерч разрушил големи складове с пшеница и я пренесъл през Северния Атлантик, като я разпилял по крайбрежието на Испания. Пшеницатра била толкова много, че религиозните хора я взели за "дар Божи", и то си е ;-).

    След силна буря край градчето Куни в провинцията Тарагона в Испания от облаците завалял дъжд от жаби. Те били малки - до един и половина сантиматра. Стотици жаби покрили плажовете на Куни, а в близост до него няма блата и езера. Следователно някакъв смерч във вътрешността на страната е минал през блато и заедно с водата издигнал в облаците и част от неговите обитатели.

    "Киселинните дъждове" (валежи, съдържащи киселини) в Западна Европа причиняват материални щети за над 50 млрд. долара годишно. Те опустошават над 20 млн. дка гори в Германия, биологически умъртвяват 4000 езера в Скандинавия, причиняват щети на холандските паметници на стойност 10 млн. долара. Те са "изяли" 2,54 см от портландския камък, от който е изградена лондонската катедрала "Свети Петър".

    "Гласът на снеговете", "Шепотът на звездите" - това са природните феномени, които се появяват в Антарктида. Човекът върви по снега, изпод краката му се чуват жални звуци, наподобяващи викове за помощ. Това явление се дължи на факта, че снегът в Антарктида е необичайно плътен. когато човек върви по него, се чува приглушен глас. Вие стоите в пълна тишина сред ледовете на Антарктида и изведнъж над главата ви нещо прошумолява и замлъква, като че ли нещо е прелетяло. Минават секунди и отново се понася шепот... Отговорът на загадката е много прост. При ниските температури - минус 60-70оC, малките капчици вода, издишвани от човека, мигновено се превръщат в ледени кристалчета. Сблъсквайки се едно с друго, те "шепнат".

    На 31.VIII.1894 г. към 15 ч. над с. Сливек, Шуменско, започнал да вали дъжд като из ведро. Изведнъж започнали да падат... риби, най-вече шарани. За 5-6 минути в селото паднала около 1500 кг риба. Някои от рибите били още живи. Вероятно силният североизточен вятър си направил "шега", вдигайки шараните и други видове риби от някое от езерата или блатата на Черноморското крайбрежие.

    На 23.III.1963 г. в някои райони на Източните Родопи паднал кафяв дъжд. Причината за това била разразилата се над Сахара буря, при която в северна посока било отнесено голямо количество кафяв пустинен прах.


(http://uhaaa.com/snimki/pfrnomeno/1.JPG)

Чудните скали

(http://iko.drundrun.org/photos/images/20081016212226_chudnite_skali.jpg)

Разположени на десния бряг на река Луда Камчия близо до село Аспарухово, "Чудните скали" са наистина много красива и впечатляваща скална композиция. Имат форми на островърхи, високи конуси и пирамиди. Погледнати отдалече приличат на полуразрушена древен замък. От западната страна те се спущат отвесно до водите на реката, а та изток постепенно губят височината си и стават по-разнообразни. От нивото на реката скалите се издигат до 50 - 60м. височина, а нагоре по склона дължината им е иколо 200м. Под "Чудните скали" са прокарани три тунела, които вече не се използват. По тях може приблизително да се измери дебелината на скалните стени малко над основата им. Първите две са по 16м, като разстоянието между тях е 17м. Третата стена е дебела 55м. и е на 6м. от втората. На фона на равния склон на брега на реката те извисяват своите заострени върхове и предизвикват възхищение със своята естествена красота.



Чудните мостове (Еркюприя)

(http://www.nasamnatam.com/usergal/411/Cudnite%20mostove%2023.JPG)

Две впечатляващи арки - скални мостове. Образувани са от ерозионната дейност на някогашната буйна река Еркюприя, която е успялd да се вмъкне по отвесни пукнатини в мраморите и да създаде дълбока водна карстова пещера близо до повърхността. С течение на времето таванът на пещерата изтънява и се срутва. На срутените места се оформя каньонът на реката, а останките от тавана на пещерата днес оформя две величествени арки - Чудните мостове. Затова те носят името на реката - Еркюприя. Горния мост висок около 70м. и широк около 35м. има хармонично изваян огромен отвор. Дълъг е около 90м. В стените на моста зеят карстови каверни, в които гнездят птици. По равнището му отгоре е прекарано шосе. Вторият мост е по-нисък и е разположен на 60м. под първия. Има по-тесен отвор с почти отвесни мраморни стени. В основата си той е дълъг около 60м. Дъговидната му арка се издига до 30м, а общата му височина е около 50м. При този мост река Еркюприя пропада в понор и се появява отново на повърхността около 3 км по-надолу. Масивността, хармонията и красотата на Чудните мостове предизвикват възторг у всеки, който ги посети.


Побитите камъни

(http://img401.imageshack.us/img401/2401/252ft6.jpg)

Десетки каменни стълбове с височина от 2 до 5м. и широчина от 1 до 2м. Най-голяма и най-запазена е Дикилиташката група от каменни колони, която се намира на 18км. от Варна от двете страни на шосето Варна - с. Река Девня. Колоните много приличат на дънери на вкаменена гора, а някои ги оприличават на останки от разрушен древен град. Повечето от стълбовете са единични, но има и такива, които в основата си са раздвояват и приличат на двукоренен или трикоренен зъб. Някои от тях са плътни, а други са кухи. Почти всички колони имат хоризонтални или вертикални пукнатини, които са запълнени със сухоустойчиви растения. Около колоните са намерени много кремъчни отломки и кремъчни оръжия, за които се смята, че са от времето на палеолита и мезолита. Тези археологически находки показват че тези места са съществували старинни селища.Малко на юг се намира друга група от каменни стълбове - това е групата "Сулуджите". За разлика от колоните на Дикилиташката група, тези тук са удебелени в средата като че ли са два пресечени конуса. Те са наредени в редица в посока от север на юг. В близост се намират други групи, които са по-малки - Слънчевската група до село Слънчево, Белославската група, до село Белослав и Бановската група до село Баново.


    Лъвската глава

(http://www.plamena-palace.com/images/content_img/52.jpg)

Впечатляващо скално образувание с фигура на лъвска глава. Изваяна е в сиенитиевите скали край река Ропотамо.


Вкаменената сватба /Каменна сватба/

(http://www.bg-tourism.com/images/photos-nature/vkamenena-svatba-b.jpg)

Красивата скална композиция има много имена - Кърджалийски пирамиди, Скални гъби. Но тя наистина прилича много на едно каменно сватбено шествие. Особено като се погледнат скалните фигури, които стоят една до друга, точно като хора. За тези чудно оформени скални фигури има много легенди. Най-интересната от тях е за незавършена сватба. Цялата неповторима панорама се украсява от зеления килим на тревата, храстите и дърветата наоколо, поникнали като по чудо върху тези безплодни скали. Привечер очарованието е почти осезаемо - под залязващото слънце червените тонове се сгъстяват, странните каменни фигури хвърлят дълги сенки и влекия ветрец се долавят сватбарските напеви. Вкаменената сватба е истинска симфония в бъло и розово, една безредна тълпа от възрастни и деца, облечени в дълги доземята празнични дрехи. Има оформени различни групи. Природата е сътворила също и обелиски, гъби и пирамиди, които подсилват очарованието на скалната композиция.

(http://www.epochtimes-bg.com/2008-02/pix08-02/2008-05-09_01_d_et.jpg)

Масивно количество вода в езерото Гуанин в провинция Хубей изчезнало рано сутринта през пролетта. Специалисти смятат, че когато такива необичайни феномени започнат да се случват по-често, това означава, че светът ще претърпи скоро огромна промяна.

Езерото Гуанин било кръгло и имало около 80 000 кубически метра вода. Смарагдено зелената му вода била обикновено на едно ниво с обкръжаващите го брегове. Езерото не е губило никога много вода от изпарение.

В 7 ч. сутринта на 26 април един селянин забелязал, че без видима причина нивото на водата в езерото Гуанин спаднало значително. Той забелязал също така в него мощен водовъртеж, съпроводен със силни звуци, подобни на гръмотевици. Така

зеленото езеро изчезва за пет часа.

Много селяни се събрали около вече безводното езеро, за да го видят лично. Някога то било близо 100 метра в диаметър и десетки метра дълбоко, сега е пресушено и с депозит от кал. Един от селяните (Чен) казал, че е уловил в него две големи риби, всяка тежаща около 25 фунта (1 фунт = 0,453 кг).

Според вестника Gazetteer of Baiguo Township подобен инцидент е ставал с езерото Гуанин три пъти до сега - през 1949, 1976 и 1989 г.

Специалисти смятат, че китайската история е доказала съществуването на връзка между Вселената и човека, че небесните събития определят тези при хората. Както и че всичко, което човек прави, е базирано на проявата на волята на Небето - социалният ред, правилата на човешко поведение, човешките идеали, са все такива прояви.

Така, когато една династия е дарена с благосклонни климатични, географски и социални условия, нейният народ живее в мир и стабилност, но когато държавата има покварени лидери, хората показват безнравствено поведение, получавайки за това природни и други бедствия, каквото е изчезването на езерото Гуанин. chudesa

(http://www.chudesa.net/i/th/th_12351.jpg)

Сеизмолозите откриха, че бавно движещи се сеизмични повърхностни вълни, произхождащи от по-големи земетресения, могат да предизвикат по-малки земетресения, докато се движат по земята. Те се различават от вторичните трусове, защото могат да възникнат на големи разстояния часове или дори дни по-късно.

Едно земетресение в Аляска би могло да предизвика такова някъде около вас, дори да не се намирате в сеизмично опасна област, показва новото изследване. Сега сеизмолозите откриват земетресения на най-неочаквани места.

Докато земетресенията по линиите на земните пропадания са очаквани, сеизмоложката Крис Панков и нейният изследователски екип неотдавна са открили, че бавнодвижещи се повърхностни вълни стават причина за по-малки земетресения по своя път.

"То е същото както когато едно дърво падне в гората, дали някой го чува?", каза Панков. "Същият въпрос възникна и там: ако сеизмичните вълни се разпространяват навсякъде, причиняват ли те земетресения навсякъде?"

За разлика от земетръсния риск в "Парк сити", казва Панков, рискът от тези по-малки земетресения е минимален. Екипът е проследил 15 големи земетресения и е открил, че 12 от тях действително са предизвикали по-малки трусове. И тези трусове са различни от добре познатите вторични трусове, защо се случват на отдалечени места и понякога часове или дни по-късно.

Екипът също така откри земетресения на необичайни места като Канада, Австралия и Западна Африка.

Панков не иска да плаши никого. Тя казва, че предизвиканите земетресения, които са наблюдавани, са били малки. Без сеизмограф те дори не биха били забелязани.

Сеизмолозите все още не са разбрали достатъчно добре защо стават земетресенията. Панков и нейният екип се надяват, че тяхната работа с тези предизвикани земетресения ще помогне да се даде отговор на този въпрос.

КАКВО ПРИЧИНЯВА ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА?
Едно земетресение е резултат от внезапно освобождаване на натрупаната енергия в земната кора, което се предизвиква от разместване на тектоничните плочи. Земната литосфера представлява сложна мрежа от свързани помежду си плочи, които постоянно се движат - прекалено бавно, за да можем да го забележим, но все пак се движат. Понякога те се закачат в краищата и това предизвиква напрежение. Когато то стане много голямо, скалите поддават, разчупват се и се приплъзват по линиите на пропадане. Това може да доведе до мощни размествания на земната кора, които ние усещаме като вибрации или трусове, докато натрупаната енергия се освобождава. Обаче само около 10% от пътната енергия се освобождава в сеизмичните вълни. А останалата се превръща в топлина, която разтрошава или деформира скалите, или се освобождава под формата на триене.

КАК УЧЕНИТЕ КЛАСИФИЦИРАТ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА?
Магнитудът на едно земетресение описва с каква интензивност се движи земята. Скалата е логаритмична, което означава, че когато магнитудът се увеличава с едно (да кажем от 3 на 4 или от 4 на 5), интензивността на земното движение се увеличава десет пъти. Т.е. едно земетресение с магнитуд 3 води до десет пъти повече земно движение, отколкото такова с магнитуд 2, а магнитуд 2 води до десет пъти повече движение от магнитуд 1. Това означава, че магнитуд 3 е сто пъти по-мощен от магнитуд 1 и сто пъти по-слаб от магнитуд 5. Земетресение с магнитуд 5 притежава енергията на един средно голям ядрен взрив, а земетресение с магнитуд 12 би било достатъчно да разцепи Земята през центъра. chudesa.net

(http://www.degial.com/bulgaria/stonewood9.JPG)

На хиляди километра в аризонската пустиня се простира гора от ... каменни дървета. Това е прочутата Каменна гора, която и днес не спира да удивлява хората. За жителите на Аризона обаче, тя е нещо съвсем обичайно.

 Всъщност някога дърветата в Каменната гора са били съвсем живи. Постепенно всяка дървесна клетка е била запълнена с кристализирал кварц, за да се получи уникалният феномен, познат днес на учените.

Според индианците навахо каменните стволове всъщност представлявали скелетът на легендарния гигант ЙецоДо момента, в който през XIX-ти век по тези места е била изградена железопътна линия, в района на Каменната гора живеели индиански племена, в това число племето навахо. Най-голямото селище, запазено днес, е селището Пеурко, в което са открити рисунки, изобразяващи бита на индианците.

През 1851 г. из просторната аризонска пустиня пътешествал лейтенантът от американската армия Лоренцо Ситгрийз, който случайно се натъкнал на Каменната гора. Обкръжаващите го дървета му изглеждали като живи, въпреки че това всъщност не били истински дървета със стъбла и листа, а вкаменени стволове от кристализирал кварц.
(http://dogbg.net/pictures/rodnini/koiot.jpg)
Днес Каменната гора се обитава само от койотитеОткритието на лейтенанта породило два много важни въпроса: Как тези някога живи дървета са се оказали по средата на аризонската пустиня, където нито едно растение не може да издържи на зноя на палещото слънце? И ако тези дървета някога са били живи, по какъв начин кората и листата им са се превърнали в хладен камък?

Според индианците навахо каменните стволове всъщност представлявали скелетът на легендарния гигант Йецо. Индианците пайоти пък вярвали, че това са падналите стрели на бога на гръмотевицата Шинау-ва.

Версиите днес са научно издържани, далече от индианските суеверия. Каменната гора се е появила в резултат на естествен процес, който започва преди около 200 млн. години. Тогава аризонската пустиня е представлявала плодородна равнина. Вместо  койотите и рисовете, които я обитават днес, по тези места бродели динозаври.

По-голямата част от дърветата в Каменната гора достигали височина от 30 м., дебелината на отделни образци напречно била 1,8 м. Имало и истински дървета-гиганти, които достигали двойно по-големи размери. Повечето от тях били разчленени на парчета още преди да започне процесът на вкаменяването им.

          Вкаменените дървета придобивали различни свойства в процеса им на кристализиране. Там, където някои градивни материали отсъствали, молекулите на кремнеземата се превръщали в чист кварц, съставна част на повечето от каменните дървета. В резултат на кристализацията се образували най-различни видове полускъпоценни камъни – ахат, оникс и др.

Плодородните равнини се превръщат в пустиня          Независимо от своя състав кристалите на кварца приемали формата на дървесни клетки, създавайки с времето точни каменни копия на дървесните структури, погребани на дълбочина 300 м.

          Те можели завинаги да останат така, ако не са били разместванията на земната кора – нещо, което се е случило преди около 65 млн. години. Така в тази част на Аризона се образувала прословутата Каменна гора.

        Плодородните равнини се превръщат в пустиня и кристализиралите останки се издигат на повърхността. Постепенно вятърът и дъждът унищожават слоя, с който са покрити вкаменените дървета и така Каменната гора вижда бял свят.

Уникалната гора условно е разделена на пет района. Имената им са измислени въз основа на преобладаващите цветове на минералите, от които дърветата са изградени, т. е. Каменната гора се дели на Синята, Кристалната, Разноцветната, Черната и Кафявата гори.

Основен проблем на Каменната гора създава времето в пустинятаИзключителен природен феномен представлява вкамененият ствол на дърво, който с течение на времето се е превърнал в своеобразен ... ахатов мост –  великолепна форма, изваяна от природата! Историците представят доказателства, че в миналото обитателите на аризонската пустиня са живеели в примитивни колиби, чиито основен градивен материал бил именно ахатът.

Процесът създава и вкаменелости на много други видове растения. Кристализирането обхваща не само флората, но и местната фауна – открити са миниатюрни скелети на животни, които са обитавали този регион преди приблизително 200 млн. години.

Основен проблем на Каменната гора създава времето в пустинята. Периодите на продължително засушаване са останали само спомен. Сега тук често се изливат кратки, но опустошителни бури, които ежегодно водят до пропадане на почвата с 25 мм. Ето защо Каменената гора след десетина години при едно по-масивно свличане на почвените пластове може да пропадне под земната повърхност, предупреждават учените.
obektiv.info
(http://www.degial.com/bulgaria/stonewood15.JPG)

(http://log.bg/users_images/14/14496.jpg)
Цунами също така наречено сеизмична морска вълна или приливна катастрофална океанска вълна, обикновено причинена от подводно земетресение, от подводно или крайбрежно свличане, или от изригване на вулкан.Терминът цунами идва от японската дума за "пристанищна вълна". Терминът приливна вълна е често използван за такъв вид вълни, но употребата му е неправилна за такива, които нямат връзка с приливите.

След земетресение или друг причинен импулс, последиците са прогресивни вълни, разпространяващи се на огромни разстояния по повърхността на океана във непрекъснато-увеличаващи се кръгове, приличащи на вълните породени от падането на камъче в плитка локва. В дълбините цунамито може да се движи с 800 км (500 мили) в час.Дължините на вълните са огромни,около 100-200 км (60 до 120 мили), но височинните амплитуди са много малки , само около 30 до 60 см (1 до 2 фута). Периодите на вълните (дължините за време за последователни гребени или корита да преминат една точка) са много дълги, варират от 5 минути до по-дълги от час. Тези дълги периоди, съчетани с крайно ниската стръмнина на вълните ,им позволява да бъдат напълно замъглени в дълбоката вода и да нарастват от нормални вълни причинени от вятъра.Кораб в открито море изпитва преминаването на цунами като нищожно възвишение и падане от само половин метър, което трае от пет минути до час или повече.
(http://www.nauka.bg/pic/geo/tsunami_img.jpg)

Следкато бъде породено от  подводноземетресение или свлачище, цунамито може да се разпространява незабелязан надголеми протежения на открития океан преди да достигне максимално плитка вода ибрегова линия.
Когато вълните наближат крайбрежието на континент, триенето с надигащото се морско дъно намалява скоростта на вълните. Когато скоростта намалява, дължините на вълната се скъсяват и амплитудите на вълните нарастват. Крайбрежните води могат да се надигат на около 30 м от нормалното ниво на водата за 10-15 минути. От незадоволително добре разбран процес, водите на континенталния шелф започват да вибрират след покачване на нивото в морето. Между три и пет главни трептения генерират повечето от повредата, често появявайки се като мощните "засилки" на втурващата се вода изкореняваща дървета, поваляща сгради до основите им, понасяща лодките далеч от брега, затривайки цели плажове, полуострови и други ниско-намиращи се крайбрежни строежи. Често последващото изтичане на водата е точно толкова разрушително колкото засилката или дори повече.
Във всички случаи, трептенията могат да продължават за няколко дни докато повърхността на океана достигне равновесие.
(http://i.actualno.com/club.bg/files/2007/09/12/e3271952e4.jpg)
Като всяка друга обикновена вълна, цунамитата се отразяват и пречупват от топографията на морското дъно близо до брега и от конфигурацията на бреговата линия. Като резултат, техните ефекти варират на високи разстояния от място на място. Обикновено, първото пристигане на цунами до крайбрежие може да бъде коритото на вълната, и в този случай водата се оттегля и разкрива плиткото морско дъно. Такъв случай имало в залива на Лисабон, Португалия, на 1 ноември, 1755 г., след голямо земетресение много любопитни хора бяха привлечени към залива, и голям брой от тях беше повлечен от гребена на вълната, който го заля само минути по-късно. Най разрушителното цунами, което някога e записано се случило на 26 декември 2004 г., след земетресение с магнитут 9.0 изместило дъното на океана близо до индонезийският остров Суматра. Два часа по-късно, вълни високи около 9 м. (30 фута) ударили източните крайбрежия на Индия, Шри Ланка, на около 1,200 км (750 мили). Седем часа след земетресението, вълните се изместели към брега на рогът на Африка, на повече от 3,000 км (1,800 мили) на другата страна на Индийският океан. Повече от 200,000 души били убити, повечето от тях на Суматра, но хиляди други в Тайланд, Индия, и Шри Ланка и по-малък брой в Малайзия, Мианмар, Бангладеш, Малдивите, Сомалия, и други райони. Предишно до това събитие, най-разрушителното цунами от гледна точка  на живота на човека беше причинено от грандиозното изригване на вулкана Kракатау  на 26 и 27 август, 1883 г. ...Тези серии от удари, които потопиха островът на Раката между Суматра и Ява, създадоха вълни с височина 35 метра (115 фута) в много източни местоположения на Индия, убили повече от 36,000 души. Най-голямото земетресение, което някога е записано (с магнитут от 9.5) се случило през 1960 г. близо до крайбрежието на Чили, то причинило цунами, което погубило приблизително 2,000 души в Чили, 61 души 15 часа по-късно в Хавай, и 122 души 22 часа по-късно в Япония.
(http://log.bg/users_images/14/14494.jpg)
Опасностите, които са представени от цунамитата накарали много страни намиращи се в Тихия океан да установяват системи за предупреждение от заплахата. Предупреждението може да започне с тревога до геоложкото общество, че земетресение, достатъчно голямо да безпокои повърхността на океана (например, магнитут от 7.0 или по-високо) се е случило. Метеорологичните станции могат тогава да докладват необичайни промени в нивото на морето, и след това центърът за предупреждение могат да комбинират тази информация с данни за дълбочината и отличителните черти на океана, за да изчислят пътя, магнитута, и времето на пристигане на цунамито. Зависейки от разстоянието от земетръсното смущение, властите могат да получат известие за предприемане на мерки по няколко часова евакуация на крайбрежните области. Тихоокеанският център за предупреждение на цунами, разположен близко до Хонолулу, Хавай, беше установен през 1949 г., три години след като цунами генерирало от подводно земетресение близо до Алеутските острови ударило островът на Хавай около Хило, убивайки повече от 170 души. Той служи като един от двата районни центрове за предупреждение за Съединените щати – другият се намира в Палмър, Аляска - и от 1965 г. също служи като център за предупреждение за 26 страни, които са организирани от Междуправителствената Oкеанографска Комисия на ЮНЕСКО в Международната Група за Координация за Системата за предупреждение на цунами в Тихия океан. След  бедствието през декември 2004 г., ЮНЕСКО определи за цел да установи подобни системи за Индийския океан и рано или късно цялото кълбо.

До броени дни Земята ще се сдобие с втора луна - ще избухне звездата Бетелгейзе, съобщи в. "Комсомолская правда".

На всеки 50 години в нашата галактика има експлозия на масивна звезда. Яркостта е подобна на светлината на десетки милиарди Слънца.

Най-мощният взрив на небето, известен като експлозия на свръхнова, е най-впечатляващото явление във Вселената. Има ослепителен радиационен взрив, а също ударни вълни, аналогични на звуков удар.

Такива възникват например, когато самолет премине звуковата бариера. Подобно феерично зрелище ни очаква до дни.

Готова за експлозия е звездата Бетелгейзе - червен свръхгигант в съзвездието Орион. Една от 8-те най-ярки звезди на небосвода. Ако бъде сложена вместо Слънцето, при минимален размер ще запълни орбитата на Марс, а при максимален - на Юпитер.

Обемът на Бетелгейзе е почти 160 милиона пъти по-голям от слънчевия. Яркостта й е 14 000 пъти по-голяма от тази на нашето светило. Възрастта й е "само" 10 милиона години.

Гигантският космически "Чернобил" е на границата на изригването. Червеният гигант вече намалява размерите си и е започнал да агонизира. През времето на наблюдение - от 1993 до 2009 г. - диаметърът на звездата е намалял с 15%, а сега се топи буквално пред очите ни, пише в. "Комсомолская правда".

Според астрономи на НАСА при чудовищния взрив яркостта на звездата ще се увеличи хиляда пъти. Но заради далечното разстояние - 430 светлинни години от нас - катастрофата няма да засегне по никакъв начин Земята.

В резултат на взрива ще се образува свръхнова. Свръхновата и Луната ще са равни по яркост в продължение на няколко месеца.

Но Бетелгейзе няма да може да бъде сбъркана с естествения спътник на Луната. През нощта звездата ще прилича на ярка огледална точка с цвета на разтопено стъкло. Ще е едва забележима и денем. БТА

(http://www.greatlakesgeek.com/images/universe/earth-venus-mars-1.jpg)

(http://www.greatlakesgeek.com/images/universe/jupiter-saturn-2.jpg)

(http://www.greatlakesgeek.com/images/universe/sun-planets-3.jpg)

(http://www.greatlakesgeek.com/images/universe/sun-arcturus-4.jpg)

(http://www.greatlakesgeek.com/images/universe/betelgeuse-5.jpg)

(http://www.greatlakesgeek.com/images/universe/hubble-6.jpg)

(http://www.greatlakesgeek.com/images/universe/hubble-closeup-7.jpg)

А сега колко малки се чувствате

                                                 (http://e-vestnik.bg/imgs/solareclipse/view_2008-08-01T115526Z_01_DBG204_RTRMDNP_3_ECLIPSE.jpg)

Пълно слънчево затъмнение започна на Земята – лунната сянка докосна повърхността на планетата в района на Камбейския залив на западното крайбрежие на Индия в 3:51 минути българско време, предаде РИА Новости, позовавайки се на електронната страница на американската космическа агенция „НАСА”.
Този път затъмнението съвпадна с момента на преминаването на Луната през най-близката до земята точка на нейната орбита, затова линията на лунната сянка е необичайно широка – 205 километра. По време на августовското затъмнение от 2008 г. ширината й бе само 100 километра.
Слънчевото затъмнение тази година ще могат да наблюдават жителите на едни от най-населените страни на нашата планета – Индия и Китай.
Лунната сянка ще премине през Индия, Непал, Бангладеш, Бутан и ще попадне в Китай.

focus-news.net

(http://technews.bg/images/jupiter-ins.jpg)

Голямо черно петно се забелязва отскоро на южния полюс

Австралийски астроном откри в неделя черно петно на южния полюс на Юпитер, което е липсвало допреди два дни.

Според Антъни Уесли от местна космическа обсерватория, петното може да е резултат от удар на небесно тяло, съобщи сайтът SpaceWater.com.

Уесли твърди, че има фотографии на областта около южния полюс от последните две нощи, на които петното не се вижда. Това е съвсем скорошно събитие, смята астрономът.

Петното постепенно се размива от силните ветрове в облаците на Юпитер. Изследователят срявнява появата му с ефекта от сблъсъка на Юпитер с кометата Шумейкър-Леви преди 15 години.

За първи път през 1994 година учените наблюдаваха падане на комета на друго небесно тяло. Тогава фрагменти от Шумейкър-Леви 9 се врязаха в атмосферата на Юпитер и предизвикаха мощна експлозия.

След попадане на части от кометата в облаците, се появи тъмно петно с диаметър около 12 хиляди километра.

technews.bg

(http://www.dnesplus.bg/thumbnail.aspx?imgname=1803-090804-213339-%d0%ba%d0%be%d1%81%d0%bc%d0%be%d1%81.jpg&imgw=320&imgh=200)

Астрономите за пръв път успяха да определят радиуса на планета подобна на земята, намираща се извън пределите на Слънчевата система.

Става дума за екзопланетата CoRoT-7b, която е само 1,7 пъти по-голяма от Земята по размер, макар масата й да е може би 20 пъти по-голяма от земната, се казва в статия, публикувана в електронната библиотека на Корнелския университет и предадена за публикация в списание Astronomy & Astrophysics.

Екзопланетите е невъзможно да бъдат наблюдавани непосредствено, за тяхното намиране учените използват косвени методи. По-голямата част от 300-те открита планети - т.нар. "горещи Юпитери", газови гиганти, които се намират много близко до звезди. Но учените са успели да открият и няколко планети, които по-скоро притежават твърда повърхност. Те се наричат "супер-Земи", тъй като тяхната маса е няколко пъти по-голяма от земната.

Европейската сонда CoRoT, изстреляна в орбита през 2006 г., предназначена за изучаване на пулсирането на звездите и търсенето на планети с помощта на транзитен метод - измерване на колебанията на яркостта на звездите при преминаването на планетите по диска на звездите.

Планетата CoRoT-7b е била открита през февруари 2009 г. край една от звездите в съзвездието на Еднорога, разположен на разстояние около 500 светлинни години от Земята. Тази звезда е много подобна на Слънцето.

Авторите на статията, международна група учени под ръководството на Ален Леже от френския Института за космическа астрофизика, отбелязва, че те са успели да установят горната граница на масата на планетата - тя не превишава 21 пъти масата на Земята. "CoRoT-7b вероятно е първата супер-Земя с измерен радиус", пишат учените. Според техните изчисления, небесното тяло е с 1,68 радиуса на Земята.

БГНЕС

(http://images.ibox.bg/2009/08/08/morakot/256x202.jpg)

Двама души са загинали, а четирима се издирват след преминаването на тайфуна Моракот през Тайван, съобщи АП.
В бурята са ранени десетки, допълва агенцията.

Едната жертва на бурята е жена на 67 години, която се е движела с мотоциклета си в град Каохсиунг. Другият починал е 47-годишен мъж, чиито автомобил е бил завлечен от урагана. Колата се е блъснала във влак. Шофьорът е починал на място.

За двама от изчезналите е ясно, че са рибари, чиято лодка също е била понесена от тайфуна.

Всички обществени сгради в Тайван са затворени, отменени са полетите, както на вътрешните линии, така и до дестинации извън страната.

Моракот се придвижва, съпътстван от ветрове със скорост от 126 км в час. Това е осмият тайфун за сезона в Тихия океан.'

Очаква се бурята да достигне Китай днес, допълва агенцията.

news.bg

(http://www.dnes.bg/images/photos/0075/0000075909-article2.jpg)
         Персеидите са един от най-красивите метеоритни потоци

Един от най-силните метеорни потоци на годината може да се види тази вечер, съобщава РИА Новости, като цитира руския Институт по астрономия.

Вечерта на 12 август се очаква да бъде наблюдаван пикът на метеорния поток Персеиди и според прогнозите на небето ще се появят повече от 100 падащи звезди в час.

Дали времето ще позволи и дали ще могат да се видят от България, не става ясно, но по данни на Международната метеорна организация пикът ще бъде наблюдаван между 20,30 и 23,00 ч. българско време.

Метеорите са остатъци от комети, които представляват конгломерат от замръзнали газове и прахови частици.

С течение на времето при преминаване на кометите около Слънцето тяхната свързваща фракция изчезва, но частиците продължават да летят по старата орбита на кометата, разсейвайки се с времето по цялата й орбита.

Всяка година при преминаването на Земята през областта на пресичане с орбитата се наблюдава явлението метеорен поток.

За родоначалник на потока Персеиди се смята кометата 109Р/Суифт-Тътъл (с орбитален период около 130 години), открита през 1862 г. Суифт-Тътъл последно е преминала покрай Слънцето през 1992 г.

Земната орбита преминава близо до орбитата на кометата и затова на 12-13 август всяка година Земята се сблъсква с частици и отломки, изграждали опашката на кометата.

Персеидите са един от най-красивите и стабилни метеоритни дъждове.

Астрономите отбелязват, че тази година условията за наблюдение не са много благоприятни – намаляваща Луна близо до последна четвърт, което ще позволи да се видят само най-ярките метеори.

Всъщност метеорните потоци и особено тези, които пораждат дъждове, не са съвсем безопасни.

Те представляват реална заплаха за орбиталните спътници. Онези от спътниците, които са работили сравнително дълго на орбита, са осеяни от миниатюрни ударни кратерчета.

Често пъти се налага космонавтите да правят специални защити за слънчевите панели по време на метеорни дъждове – както екипажът на станцията „Мир” през 1998 г.

Но досега трагични събития поради сблъсъци с метеорити почти не е имало.

Най-неприятният инцидент е загубата на спътника Olympus през август 1993 г.

dnes.bg

[float=left](http://www.vesti.bg/image.php?path=L25pZGF0YS9hcHBzL3Zlc3RpLmJnL3d3dy9tdWx0aW1lZGlhL3Bob3Rvcy9uZXRpbmZvL0FOVE9OSVEvYW5udWxhcmVjbGlwc2UuanBn&w=375&h=249)[/float] [justify]Почти половината свят ще стане свидетел на най-дългото слънчево затъмнение на хилядолетието днес. То обаче няма да е пълно, а пръстеновидно.

Затъмнението ще започне от Централна Африка, ще прекоси Индийския океан и ще продължи към Югоизточна Азия през Хималаите чак до Югоизточен Китай.

Явлението ще трае 11 минути и осем секунди в максималната си точка над Индийския океан, а от сушата ще може да се наблюдава най-продължително - 10 минути 45 секунди, от столицата на Малдивските острови Мале.

Астрономите наричат този вид затъмнение "бедния" брат на пълното слънчево затъмнение. При него Луната преминава в по-отдалечената от планетата ни част на своята орбита и не успява да закрие напълно Слънцето, при което то се вижда само като пръстен светлина около земната спътница.

По време на пръстеновидното затъмнение конусът на лунната сянка ще прекоси общо 12 900 км от земната повърхност. Феноменът ще се наблюдава в ивица с широчина 300 км, като в някои части то ще се вижда като частично.

Въпреки че Слънцето е с 400 пъти по-голям диаметър от лунния, но е и 400 пъти по-отдалечено от нея. От Земята двата диска се виждат с почти еднакъв размер.

Тъй като орбитите на Земята и на Луната не са кръгли, разстоянията Земя-Луна и Земя-Слънце варират.

Нашата планета е по-близо до Слънцето през януари, когато слънчевият диск ни изглежда най-голям.

Само два дни след затъмнението в петък, на 17 януари в 03,40 ч. българско време, Луната трябва да достигне най-отдалечената от Земята точка в орбитата си. Тогава тя ще бъде на 406 435 км от нас и диаметърът й ще ни се струва най-малък.

Следващото по-дълго слънчево затъмнение се очаква едва на 23 декември 3034 г.

Пълно слънчево затъмнение пък ще има на 11 юли т.г. То ще е обаче изцяло над Тихия океан и ще се вижда най-добре от Великденските острови. [/justify]

vesti.bg (http://vesti.bg)

[float=left](http://utre.bg/plugins/content/mavikthumbnails/thumbnails/300x197-images-stories-Lesia1-Iceberg.jpg)[/float] [justify]Айсберг с размерите на Люксембург се е откъснал от антарктически ледник, след като е бил ударен от друг огромен айсберг, съобщиха австралийски изследователи.

Блокът, с площ 2500 квадратни километра, се е откъснал от ледника Мерц преди около две седмици.

Според специалистите айсбергът може да бъде отнесен на север или да плава на повърхността на антарктическите води в продължение на десетилетия, подобно на ледения блок, който го е ударил.

Изследователите се опасяват, че леденият блок с тегло милиард тона може да блокира район, отговорен за производството на 25 процента от плътната и много студена вода в света. Това ще се отрази върху теченията в Световния океан и върху климата в северната част на Атлантическия океан, съобщава БНР.[/justify]


www.utre.bg

[float=left](http://sanovnik.bg/files/lib/468x213/niagarafalls.jpg)[/float]Кървавите водопади са едно от най-тайнствените природни явления. Тези необичайни водни потоци в кървавочервено, са открити от изследователи през 1911 година на ледника Тейлър в източните части на Антарктида.
Изучавайки необичайното явление, учените първоначално смятали, че си имат работа с огромно количество лилави водорасли, наличието на което придава на водата кървавия цвят.

Оказало се обаче, че той се дължи на друга причина: пробите, взети от водните потоци показали, че в нея виреят живи микроорганизми, които са били "арестувани" в естествените подземни резервоари на ледниците.

Микроорганизмите са живели там в продължение на 1.5 милиона години - без кислород, без светлина, без топлина. Хранели са се с органичната материя, която се е разлагала под ледниците.

Кое обаче е най-любопитното? Вместо кислород, микроорганизмите са се приспособили да дишат желязо.

Но как те са попаднали в ледниците? Учените смятат, че новооткритите видове са обитавали океан, съществуващ преди милиони години. Той се е оказал затворен от ледника, след като се превърнал в солено езеро.
sanovnik.bg

[float=left](http://dariknews.bg/uploads/news_images/201004/photo_verybig_516840.jpg)[/float] [justify]Европа понесе редица загуби след изригването на вулкана Ейяфятлайокутл в Исландия, но самите исландци гледат с чувство за хумор на проблемите, които природната стихия донесе.

Жителите  на северната страна гледат на Ейяфятлайокутл като на един вид национален съдник, който си отмъщава за униженията, на които те бяха подложени от Европа от началото на финансовата криза през 2008 г. С краха на исландската банкова система се изпариха и спестяванията на около 340 000 британци и холандци. Лондон и Хага оттогава искат да им бъдат изплатени около 3,9 млрд. евро, като отправят претенциите си към една страна, която в миналото беше богата и която сега е доведена до положението да проси помощ от Международния валутен фонд, отбелязва БТА.

Омотани в преговори по този въпрос, по който отказват да правят отстъпки, жителите на островната държава днес не спират да се шегуват, че последното желание на умиращата исландска икономика е било прахът й да бъде разпръснат над Европа. Друга широко разпространена шега сред исландците е, че британците са им поискали пари в брой (бел.ред. - cash на английски), но понеже в исландската азбука няма буквата C, то исландците са могли да изпратят на Европа само пепел (бел.ред. - ash).

Според някои исландци страната им през годините на луд икономически растеж е загубила душата си и именно това в крайна сметка е довело острова до крах.
Според скорошен доклад на исландския парламент ситуацията се е влошила още повече и заради некомпетентността на действащото правителство. Притеснени от финансовото си фиаско, исландците възприемат изригването на Ейяфятлайокутл като призив за осъзнаване и за завръщане към позабравените национални ценности. Мнозина са уверени, че сега природната стихия е сплотила жителите на острова.
[float=right](http://dariknews.bg/uploads/photos_more/201004/path_17124.jpg)[/float] В същото време специалисти обявиха, че изригването на Ейяфятлаокултл дори е подействало положително върху природата. Дали това е така обаче тепърва ще трябва да се доказва. Сега на дневене ред е друг вулкан. Специалистите са съсредоточили поглед към активността на вулкана Катла, който за последно е изригвал през 1918 г. Той е под много по-голям ледник, който е в съседство с мястото на настоящото вулканично изригване. Историята показа, че често пъти е имало феноменът на т.нар. съседно изригване, т.е. изригването на Ейяфятлаокултл е било последвано от това на Катла.

"Ейяфятлаокултл е по-скоро кротък вулкан. Той не е много свиреп. Катла е много по-яростна от него. Тя е високо активна и ако изригне това ще бъде наистина опасно", предупреди Ейнарсон, цитиран от Ройтерс.[/size][/justify]


www.dariknews.bg

13 март 2011, 16:32
Кюшу , Япония

(http://static.blitz.bg/thumbnails/500/201103/20110313.uqlsrokofo.jpg)

Кратерът изхвърля камъни и пепел на 4 километра височина

Петъчното земетресение в Япония е събудило вулкана Асо, обявиха властите в страната на изгряващото слънце. От кратера са започнали да хвърчат камъни и пепел на 4 километра височина.

Последното избухване на вулкана датира отпреди 52 години. През януари тази година Асо даде симптоми на нова активност. Около 2 седмици преди труса от 9 по Рихтер специалистите отчетоха затихване, но след разместването на земните маси кратерът е започнал да демонстрира съживяване.

Асо е най-големият активен вулкан в Япония (1592 м). Той се намира на остров Кюшу в югозападната част на страната - почти най-далечната възможна точка от епицентъра на земетресението.

blitz.bg