« -: Януари 07, 2009, 01:25:14 am »
Ивановден - 7. януари
На Ивановден православната църква чества деня на св. Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Йоан познава и посочва Исус като пратеник на Бога. Наречен Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята.
Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов "събор", защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този "най-голям между родените от жени" (Мат. 11:11) Божи пророк и праведник. Паметта му се чествува няколко пъти през годината, но най-тържествено се празнува на 7 януари.
Между евангелските личности, които са окръжавали Спасителя, Неговият велик Предтеча заема изключително място, както по начина на своето идване на света, така и по своето неповторимо служение.
Бележит и единствен е неговият принос при покайната проповед и кръщаване на юдеите, подготвяни за посрещането на очаквания Месия - Христос.
Неговата трагична раздяла с грешния иродовски свят в окърваваната тъмница на Махеронската крепост също полага особен печат и ореол на мъченическото му 34-годишно земно поприще.
Между всички останали пророци той се отличава още и с това, че е имал предназначението да посочи с ръка Тогова, за Когото е пророкувал на света.
Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.
На неговото строго въздържание подражавали най-великите християнски подвижници, а неговата доблестна смърт вдъхновявала всички мъченици през време на гоненията срещу християнската вяра.
Ивановден (от старобълг. "Бог е милостив", от евр. "Божа благодат") е религиозен празник, празнуван в чест на Св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Исус Христос и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан. Отбелязва се неподвижно на 7 януари по православния църковен календар. Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. На този ден се ходи на гости на кума и понеже не се пости младоженците носят както кравай, баница и вино, така и кървавица, и печено свинско месо.По стар български обичай още в тъмни зори - преди да е изгряло слънцето млади жени донасяли вода от река или кладенец. В голям съд, наречен чебър, къпели децата за здраве. Булките и младоженците, които са се оженили през зимата до Ивановден също бивали къпани в чебъра.
Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник.
Според народното вярване свети Йоан е покровител на кумството и на побратимството.
Обредната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
На трапезата присъстват още варено жито, фасул, ошав и пълнено свинско бутче.Имен ден празнуват :
Иван, Ваньо, Иванка, Ивана, Ваня, Ивайло, Ивайла, Иво, Ива,
Ивона, Ивелин, Ивелина, Ивет, Йов, Йово, Йоан, Йоана, Йонко,
Йонка, Йото, Жан, Жана, Калоян,Яна.
