« -: Юни 24, 2009, 01:26:45 am »
Еньовден
празник на билките, слънцето и водатаВ нощта на умиращото и възраждащото се слънце, е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън е еньовче, вратичка и комуника, иглика и маточина, се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на св. Врач (1 юли).
За хубост и за лек са цветята-билки в българската градинка – невен, здравец, джоджен …
Еньвден в българската традиция и обичаи
Яневден, Иван Бильобер, Иванден, Драгайка - много богат в обредно отношение празник, който бележи лятното слънцестоене. В народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината клони към зимата: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”.
Вярва се, че който види сутрин рано при изгрев окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава или наполовина, това предвещава болест.
В нощта на умиращото и раждащото се слънце различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало с нея.
В Западна България вярват дори в лечебната сила на еньовската роса. Магическата й сила се използва от магьосниците-бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви, произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви. Срещу празника всеки стопанин зажънва по няколко класа от своята нива, за да я намери житомамницата вече обрана.
За да има плодородие, на празника млади жени отиват на нивата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и слагат на кръст плитката и ръкойката.
На Еньовден, подобно на Нова Година и на Гергьовден се гадае за здраве, женитба и плодородие.
В Югоизточна България и в някои райони на Североизточна се изпълнява обичая Еньова Буля.
Еньовден е известен и с това, че срещу празника се извършва най-масовото бране на билки, защото тогава те придобиват голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Затова по тъмно жените-баячки, магьосници ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Освен тях, за билки тръгват и много жени и моми - млади и стари, които берат различни треби и цветя, на първо място еньовче, от които после правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Някъде китките са толкова, колкото са хората в семейството, наричат ги на тях и ги оставят през нощта навън. На сутринта гадаят за здравето на този, на когото е наречена китката. После ги окачват някъде из къщата и през годината ги ползват за лекуване - с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките.
Освен тези китки, с останалите набрани цветя и треви се прави голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване, преди всичко на хората, а не на добитъка, каквито са китките, набрани на Гергьовден, Йеремия или на Спасовден. Еньовденските билки се използват за лекуване на бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза. Важен елемент на Еньовден е измиването за здраве във вода (на река), лечебната сила на речната вода се обяснява с това, че слънцето “се е окъпало” в нея. Друг характерен обичай е грабенето, маменето на плода от нивите и добитъка. Той се прави и на Гергьовден, но е най-типичен за този празник, като стопанинът сам зажънва нивата си в средата или четирите ъгъла, за да я намери “житомамницата” вече “обрана”.
Еньовден в българската праовославна църква
На 24 юни църквата тачи денят на рождението на Йоан Кръстител. Неговото рождение е подсказано “свише” - родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият син. Ражда се няколко години преди Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на р. Йордан. Българите наричат празника Еньовден (Среди лето) понеже той съвпада с лятното слънцестоене.
Митове, легенди и вяра в празника Еньвден
***
В Етъра до Габрово mразнуват Еньовден по най-интересен и запомнящ се начин - легенди и сила на природата от Габровския Балкан. Да вземем от силата и виталността на този ден
Еньовден
празник на билките, слънцето и водата
Еньовско биле
Според българско народно вярване билките достигат най-голямата си сила в нощта срещу Еньовден, 24 юни. И ако се наберат на сутринта, ще са най-здравеносни. Затова Еньовден е празник на целебните растения.
еньвден
За хубост и за лек са цветята-билки в българската градинка – невен, здравец, джоджен …
Някога българските народни лечители са познавали целебните свойства поне на 77 вида растения. Поверието е, че съществуват 77 болести, а за всяка болка има и билка. Е, имало и още една половинка “незнайна болест”. Но и за нея има лек - половин стрък трева, откъсната наслуки със затворени очи на Еньовден. Цялото познание за билките навремето владеели само посветени знахарки. Те използвали целебните растения заедно с магически заклинания. Изричали ги негласно, докато приготвяли своите отвари от билки и при самото лечение. Тези баби-баячки разкривали своите тайни едва в края на живота си единствено на дъщеря, внучка или роднинско момиче. Лечителството се смятало за дарба, която се развива цял живот и с много практика. Но заложбите добивали сила, според народното вярване, само в непорочна възраст – през моминството и в старостта. Лечителките сами събирали билките. Но никой не трябвало да ги види, когато ги берат, за да се съхранят целебните им свойства. Знахарките имали свои тайни пътеки и “находища” на лечебни треви и цветя. И на Еньовден тръгвали да събират билки в ранни зори като внимавали никой да не ги срещне.
И макар че знахарките пазели своите тайни, всички селски хора знаели по нещо за билките от всекидневната близост до природата. Затова на Еньовден, когато билките достигат най-голяма сила, извършвали цяла поредица ритуали, свързани с билките. Много разпространена е вярата, че ако на Еньовден човек се отъркаля в ливада с диворастящи треви и цветя, ще се радва на добро здраве. Смята се, че растенията са най-здравеносни рано сутрин, докато има още роса. Защото на Еньовден преди изгрева, слънцето се окъпвало в таен извор с “жива вода”, после се отръсквало и магическата здравеносна вода се поръсвала като роса. Още в зори на този ден момите излизали да берат диви треви и цветя. В някои селища заедно с девойките тръгва и една възрастна жена, която знае повече за билките. Вместо тайните заклинания на билкарите, девойките изпълнявали специални Еньовденски песни. После приготвяли венци от събраните треви и цветя като ги увивали около зелен черничев, ябълков или крушов прът. В някои райони обичаят е през такива големи венци да се провират всички – здравите, за да се радват на добро здраве през годината, а болните – за изцеление. В други райони малки венчета се окачват по вратите на къщите и се оставят там, докато изсъхнат и “изчезнат сами”. Или венецът от билки се прибира като запас от лекове. Най-търсено и емблематично за Еньовден е еньовчето. То се смята за цвете на здравето и дълголетието. Сплетено заедно с други билки, събрани на Еньовден, се нарича “еньовска китка”. Момите прибирали еньовска китка в сандъците с чеиза, за да пазят дрехите. А с вода, в която е натопена еньовска китка, жените миели косите си, за да са лъскави и здрави. Стопаните окичвали с еньовски венчета рогата на стопанските животни, за да са здрави. Земеделците пък връзвали китка от трева повет на кръста си, за да не ги боли гърбът като работят в полето. Занаятчиите окачвали китка от растението наваличе на вратите на работилниците си, за да привлича повече клиенти. Жените беряли от полето тревата метличе и правели метли, с които измитали от къщите лоши духове и болести.
Каква сила притежават билките се разкрива в много народни песни по особено поетичен начин. Ароматният босилек и до ден днешен се ползва като готварска подправка. Но народните песни разказват, че момите криели босилек в пазвите си, вместо съвременните парфюми. Зеленият пелин пък имал неустоима магическа сила да привличат ергените и да ги карат да се “вият” около момите. А момците примамвали момите като носели китка смин на калпаците. Майките на моми и ергени пък, когато не одобрявали техните избраници, търсели “билки разделни”. Някои от целебните растения се сеели навремето в моминските градини в дворовете. А в българския фолклор могат да се открият още много тайни за целебни и магически растения.Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източно православната християнска църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янка, Янко , Янчо.
Фолклор
Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина-ще боледува.
Вярва се, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Ритуали
Обиране на плодородието от чужда нива или добитък [редактиране]
За Еньовден е характерно „грабенето“ (краденето) и „маменето“ на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуала се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал „краденето“. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана“. Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници.
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
Бране на билки
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила,особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“.
От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.
Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.
Легенди
Според народната вяра от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Има също така поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.
Традиции
Наред със Сурва Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки или пръстени по същия начин, както и ладуването.
В някои райони за гадания се изпълнява обичая „Еньова буля“, в който участват момите, а гадаят за всички - моминските китки за женитба, на останалите — за здраве и плодородие. Булята е момиченце — изтърсак (последно на майка). Обличат го като булка, слагат му и накити, но булото е червено. Четири моми грабват булята и я разнасят из селото. Накрая идва ред на ладуването. Момите пеят песни, сетне изваждат от голям котел натопените си от сутринта китки с пръстенчета, наречени на ергените. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените.
Християнски празник
На 24 юни църквата чества денят на рождението на Йоан Кръстител. Според тази вяра неговото рождение е подсказано „свише“ — родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият син. Ражда се няколко години преди Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на р. Йордан.
