Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[kriskokoto]

Няма виновни за наводнението в Мизия

Според експертизата бедствието не е причинено от аварирал язовир



Наводнението в Мизия на 2 срещу 3 август 2014 г. е причинено от природно бедствие, което се случва веднъж на 1000 години, според изготвената експертиза по досъдебно производство. Това съобщи наблюдаващият прокурор по делото от Районната прокуратура в Оряхово Владимир Сираков. Той припомни, че досъдебното производство бе започнало по член 325, ал. 2 от Наказателния кодекс в първите дни на бедствието, при което загинаха двама, а стотици жители на Мизия останаха без дом.

В Окръжната прокуратура във Враца прокурор Сираков представи пред журналисти експертизата за причините за наводнението, направена по досъдебното производство. Експертизата, съдържаща повече от 200 страници, е изготвена от водещи научни работници от БАН, Софийският университет и Университета по архитектура, строителство и геодезия. Направено е включително и компютърно моделиране на наводнението в Мизия с използването на военна технология, посочи наблюдаващият прокурор.

Заключението на експертите е, че бедствието се дължи на количествата валежи, паднали в края на юли и началото на август в района на река Скът.

- 130-140 милиметра на квадратен метър, високото ниво на подпочвените води и преовлажнеността на почвата, която повече не е могла да поема големите количества вода. Важен фактор е водосборът на река Скът - 1074 квадратни километра, както и на разположението на град Мизия в най-ниската точка на област Враца с надморска височина от 20 до 40 метра. В резултат през града по време на бедствието е преминала приливна вълна от 60-80 милиона куб. метра според експертите. Заключението е, че става дума за рядко катастрофално явление, на което всички хидроинженерни съоръжения по река Скът не са могли да окажат сериозно възпиращо действие.

Досъдебното производство срещу неизвестен извършител за предизвикване на наводнение, довело до жертви и значителни щети, ще бъде прекратено по този текст от НК въз основа на експертизата, посочи Владимир Сираков.

При изготвянето на експертизата и в хода на досъдебното производство са събрани и допълнително данни, които се отнасят за адекватните действия за защита на населението от страна на местните и на държавните власти, допълни той. Прокурор Сираков уточни, че всички тези материали ще бъдат внесени в Окръжната прокуратура за произнасяне по компетентност.

                                                                                                                          vesti.bg

[kriskokoto]

Между 23 и 30 май следят строго абитуриентите на пътя

За дребните нарушения не се предвиждат санкции на момента, но по-късно нарушителите ще бъдат известявани за дължимата глоба по пощата



От МВР напомнят, че на предстоящите абитуриентски балове в София ще има засилено полицейско присъствие и камери на пътя. От Столичната дирекция на полицията смятат да заложат повече на превенцията, отколкото на санкциите тази година, информира "Дарик радио".

Между 23 и 30 май мобилни и ръчни камери ще следят за нарушители на пътя. Очаква се бум да има на 24 май, когато 50-60 училища отбелязват завършването си.

Катаджиите ще заснемат движението на всички, които минават покрай тях, предупреждава шефът на "Пътната полиция" Тенчо Тенев. Ще има четири мобилни и две стационарни камери. Полицейски екипи ще ескортират и абитуриентите в София от сборните пунктове в училищните дворове до заведенията, където те ще празнуват.

50 лв. е глобата за шофьор, ако пътниците се показват през прозорците на колата му. Ще бъдат санкционирани и самите нарушители абитуриенти. За дребните нарушения не се предвиждат санкции на момента, но по-късно нарушителите ще бъдат известявани за дължимата глоба по пощата.

Вече са извършени проверки и на увеселителните заведения (ресторанти, барове, дискотеки, клубове и др.), където ще се провеждат баловете.

За недопускане на нежелани и трагични инциденти, СДВР припомня и основните рискови фактори: шофиране с превишена скорост и опасни маневри; отнемане на предимство; преминаване при червен сигнал на светофара; неправилно превозване на абитуриенти (показващи се от прозорците и люковете на автомобилите или седнали върху рамките на вратите); управление от неправоспособни и употребили алкохол; подаване на неразрешени светлинни и звукови сигнали; агресивно поведение към останалите участници в движението - главно към пешеходците.

                                                                                                                         vesti.bg

[kriskokoto]

Образованието у нас в нелицеприятни данни

Учителите у нас са намалели със 70 на сто от 2000 г. насам, докато преподавателите във висшите училища са се увеличили с 5% за последните 15 години


Младият учител по биология в професионалната гимназия "Арх. Камен Петков" в Пловдив - Петър Гюдженов - се появява пред учениците от 8. клас във вид на викинг по покана на колегата му по история  

Учителите у нас са намалели със 70 на сто от 2000 г. насам, докато преподавателите във висшите училища са се увеличили с 5% за последните 15 години. В България сега работят 85 000 учители в средното образование и 23 750 преподаватели във ВУЗ-овете, съобщи данните председателят на синдиката "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиян Петров.

Средната възраст на учителите в детските градини е 59 години, а на техните колеги от училищата - 57 години. След пет години 35 на сто от българските учители ще бъдат в пенсионна възраст. Същевременно, учителите до 30 години са едва 717 или под 1% от останалите им колеги.

Мъжете в детските градини са под 1 на сто, 11 на сто - в средните общообразователни училища, 30 на сто - в професионалните гимназии. Това означава, че педагозите мъже са около 15%, като след пет години те ще намалеят до 9%, прогнозират от синдиката.

От 2000 г. насам децата в детските градини са се увеличили с 20 на сто, учениците са намалели с 40 на сто, а студентите са се увеличили с 12 на сто. Децата в детските градини у нас сега са 240 000, учениците са 751 000, а студентите - 273 000.

За последните 15 години са закрити 923 училища. Сега училищата в България са 2568, като от 2000 г. насам са закрити 923 училища, или 36% от общия им брой, обобщават още от синдиката.

През 2015 г. детските градини у нас са 1991, при 3249 през 2000 г., което означава, че са били закрити 40 на сто от тях.

Висшите училища са 54, като за последните 15 години са се увеличили с 20 на сто.

Според образователния синдикат броят на училищата в България не съответства на броя на учениците, като училищата са с около 35% по-малко от средностатистическото европейско съотношение. Броят на педагогическите специалисти в България също е с 55 на сто по-малък от необходимия.

Двусменният режим на организация на учебно-възпитателния процес у нас също е негативна "придобивка" по отношение на Европа, според Петров. Той припомня, че няколко пъти синдикатът предлагат да има стандарт за училищата.

Българските учители са най-бедни в Европа, като вече са и след румънските си колеги. За сравнение, гръцките учители при най-голямата криза в страната си получават три пъти по-високи заплати от нашите педагози, обобщават от синдиката. В Люксембург учителската заплата е 17 пъти по-висока от българската, а средното европейско възнаграждение на учителите е около осем пъти по-голямо.

От синдиката настояват за увеличение с 20% на работната заплата на българските учители.

В момента България отделя за образование 3,1 на сто от БВП, а за средното образование се дават по-малко от 2,9%, посочват от синдиката и припомнят, че дори през военната 1942 г. парите са били 10% от БВП, като образованието е било втори приоритетен сектор след земеделието.

За сравнение, от синдиката предоставят и данни за финансирането на образованието в Европа. В Кипър се отделят 12,6% за образование, в Исландия - 7,9, в Дания - 7,8, в Босна и Херцеговина - 6,4, в Холандия - 5,7, в Украйна, при гражданска война, - 7, в Грузия - 5, в Испания - 4,2, в Македония - 3,6, и в Румъния - 3,7 на сто.

Средно за Европа средствата, отделяни за образование, са 5,7 на сто, като препоръката е всички страни от ЕС да дават поне 6%

                                                                                                                         vesti.bg

[kriskokoto]

Над 1 милион са необразованите българи

Само 30% от тях си намират работа, останалите живеят в бедност



Над 1 млн. души в България са с основно или по-ниско образование в работоспособна възраст. Те въобще не могат да се реализират на пазара на труда и това е голям проблем, свързан с бедността. Това каза икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев. Според него факторът „образование“ е ключов за проблемите с бедността на населението.

„При тези хора заетостта е около 30%, което обуславя високата безработица и голямата икономическа неактивност“, коментира Петър Ганев пред "Фокус". По думите му хората с ниско образование попадат и в риск от бедност.

„Проблемът на пазара на труда е образователен, а не единствено структурен. Много голяма маса от хората в работоспособна възраст имат основно или по-ниско образование“, допълни Петър Ганев. Той уточни, че те въобще не успяват да се реализират, дори и при добри условия на пазара на труда.

Петър Ганев каза още, че рискът от бедността при безработните е 7 пъти по-голям от този при работещите. Това са хора, които често изпадат в дълбока бедност. Най-застрашени от изпадане в бедност у нас са възрастните хора, малцинствата, домакинства с много деца, каза още икономистът.

                                                                                                                       pariteni.bg