Прошка да ти дам не мога.
Рекох вече и прекъсвам диалога.
Е ти прави каквото знаеш.
Лъжа изрече, затова се каеш.
Юнак си мислиш, че си ти,
Басни разправяш до зори.
О, я ходи да спинкаш вече.
Дребнавостите изхвърли далече
Единствен на света ти беше,
Яхнал своя кон летеше ли летеше.
Нещо тук закъсах вече с римата
Избяга като пушекът през зимата
Е ваш ред е вече –казвам аз, невъзмутимата
Следва: Междуметие