Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Donelli]

[justify]Екзотичните пътувания и посещенията на нови места винаги са изпълнени с емоции и оставят спомени за дълго. От timesonline препоръчват 10 топ града, които трябва да посетите през 2010 г.


Истанбул

Един от най-известните и стари градове в света, в които се срещат Изтока и Запада, старото и новото. През последните години най-големият турски град се превърна в съвременен и модерен град с бутикови хотели, модерни барове и невероятен културен живот.


Ванкувър

Усетете атмосферата в наскоро избрания за най-добър град за живеене в света. Живописната природа тук, съчетания от планини, океан и гори, привлича много туристи. Ванкувър е главен център на канадската филмова индустрия и ще бъде домакин на Зимна олимпиада през 2010 година.


Делхи

Като всеки индийски град, Делхи е шумен, пренаселен и невероятно колоритен. В старата колониална част на града се намира главната търговска зона. Делхи е втората по големина метрополия в Индия след Мумбай и има население от 13 милиона души. В рамките на метрополията се намира Ню Делхи - столицата на страната. Разположен е в северната част на Индия, на бреговете на река Ямуна.


Нотингам

Градът се намира на брега на река Трент. Тук могат да се видят много красиви паркове, както и един от най-красивите площади в Англия. Градът е известен като сцена на действие за част от историите, свързани с легендарния Робин Худ, подвизавал се в близката до града Шерудска гора.


Нара

Древната столица на Япония е разположена в северната част на префектурата и е близо до Киото. Седем храма и руини в Нара, заедно с гората Касугаяма формират «историческия паметник на древна Нара“, включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Нара е известна с опитомените елени, които бродят из града и особено в парка Нара.


Бостън

Бостън е уникален сред американските градове, поради факта, че е смесица от европейска и американска култура. Огромна част от сградите са на повече от сто години. Бостън впечатлява с контраста от старо и ново - старите църкви са разположени точно под новите небостъргачи.


Осло

Малко са столиците в света, в които можете да карате ски през зимата и да се къпете през лятото. На норвежки името на града се произнася Услу или Ушлу, а в България се установява произношението от немски и руски.


Тел Авив

Тел Авив включва и Яфо, един от най-старите градове в Близкия изток, намиращ се на възвишение с неоценима гледка към брега на Тел Авив и неговите плажове. В настоящия момент почти цялата световна общност гледа на Тел Авив като столица на Израел. Поради тази причина повечето посолства се намират в този град, вместо в Ерусалим, който е столица по конституция.


Валпарасио

Градът е разположен в централната част на Чили и е столица на провинция Валпараисо. Построен на десетки стръмни хълмове с изглед към Тихия океан, градът се слави като един от най-интригуващите зони на Латинска Америка.


Рейкявик

Това е най-големият град в Исландия и най-северната столица в света. В Рейкявик промишленото и битовото отопление се осигуряват от термалните води. Някога хората са перяли в горещите извори и дори пекли хляба си в дупки в земята.
[/justify]

[Donelli]

[justify]Компанията Lonely Planet определи десетте града, в които според нея най-шумно и весело ще посрещнат предстоящите новогодишни празници, съобщава Reuters.

1. Белград, Сърбия.

Минаха годините, когато Сърбия беше фактически зачеркната от картата на света. Сега чужденците започват да разбират това, което сърбите винаги са знаели- че Белград е наистина красив град. „Последното убежище на интелигенцията" няма да ви позволи да скучаете със своите барове и ресторанти в Стария град, както и със заведенията на лодки между Сава и Дунав.


2. Mонреал, Канада.

Безгрижният Монреал е необикновено популярен сред бонвиваните, предпочитащи зимни курорти, смесица от английски и френски език и хубаво пиво. Градът носи весел бохемски дух, а вие може да откриете старинните кафенета, джаз клубове, дискотеки и отворени до сутринта барове.


3. Буенос Айрес, Аржентина.

Столицата на Аржентина е уникална плетеница от европейска и американска култура. А в новогодишната нощ целият град ще танцува под ритъма на тангото и салсата.


4. Дубай, ОАЕ.

Град за тези, които имат всичко, или са готови да похарчат всичко, без да мислят за последствията. Тук всичко е много и на показа: и улталукс хотелите, и изкуствените острови, и съвременните търговски центрове, и тоновете скъпоценности в тях. А ако не сте поканен на яхтата на някоя знаменитост, винаги може да влезете в някой от безборйните барове и клубове в компанията на хора от всички страни.


5. Солун, Гърция.

Когато летният сезон свърши, нощният живот в Гърция се мести в артистичните градски кафенета, латино барове и дискотеки. Това трябва да разнообрази туриста, уморен от редуването на антични и византийски паметници. При това Солун е значително по-евтин от Атина.


6. Ла Пас, Боливия.

Агенциите предупреждават да сте бдителни с местния ликьор в столицата на Боливия, разположена на 3 000 м над морското равнище. Това обаче не пречи в клубовете, в които се събират местни и чужденци да е наистина топло, а музиканти изпълняват серенади. А тревите на индианските жители аймара от пазара Mercado de Brujas ще ви спасят от махмурлук.


7. Кейптаун, ЮАР

Цяла армада футболни фенове ще празнува в местните клубове. Едва ли някога може да забравите как цял ден сте лежали на най-добрите плажове на света, а вечер сте потъвали в някой от коктейл баровете.


8. Баку, Азербайджан.

През 90-те, когато Азербайджан активно започна да разработва петролните си находища, Баку се превърна в от скромен азиатски град в оазис на удоволствията.


9. Оуклънд, Нова Зеландия.

юМестните кафенета и ресторанти няма да допуснат да остане гладен турист, а качвайки се на най-високата кула в Южното полукълбо Скай-тауър (328 метра) ще разберете какво е да се гледа светът отвисоко.


10. Тел Авив, Израел.

Като истински средиземноморски град и столицата на Израел се е простряла по бреговата линия със своите барове, пъбове и танцувални площадки, от които се носи фънк, поп, хаос. Атмосферата на града е приповдигната, а местните жители- отзивчиви и дружелюбни.[/justify]

utre.bg

[Donelli]

[float=left][/float] [justify]Едно от най-необикновените и мистериозни места е Микронезия– екзотичен архипелаг в Тихия океан, с площ от 102 кв.километра и население по-малко от 110 000, над което зорко бди британската кралица.

Тук обичайно горещите дни започват с чаша ароматно кафе, доставено от Нова Зеландия – най-близката точка на съвремената цивицизация. Времето за местните хора минава безметежно, в отглеждане на банани, таро и други екзотични култури, и разбира се – в риболов. Това, което обаче прави монотонния им живот необикновен са чудесата, които стават и тайнствените истории, които местните разказват за митично място - Нан Мадо,

За микронезийците Нан Мадол винаги е бил “пространство на безкрая”, а за учените – най-старият град в това кътче на света, който и днес е една от големите загадки на древните цивилизации.

Построен върху коралов риф, той е съставен от 92 изкуствени островчета, свързани с подводни тунели и многобройни канали. Островите били изградени от милиони естествени базалтови колони, някои с тегло от 50 тона. Странното е обаче, че такива огромни каменни блокове не се намират на островите на архипелага. Според учените за построяването на уникалния комплекс са били необходими около 250 милиона тона от самородната базалтова скала и поне триста година, за да бъдат докарини от хората на това митично място.

[float=right][/float] Миналото на Нан Мадол дълго време е забулено в тайни, легенди и митове. Старо поверие разказва, че изчезналият град бил създаден с намесата на свръхестествени, извънземни сили. Най-популярната история обаче е свързана с живота на двама макьосници – братята Олосипа и Олосопа, които само с вдигане на ръката си умеели да усмиряват природните стихи. На Небесния риф на Понапе те дошли незнайно откъде заедно с 10 000 поданици. Станали родоначалници на Сауделурите, 16 на брой, които създали велика империя, която управлявали цели четири века. Още с пристигането си започнали да изграждат изкуствени острови и плавателни канали между тях. Прочули се като свирепи тирани. Карали поданиците си да строят сгради върху морския риф, като ги принуждавали да разказват приказки на огромните стълбове, които с неимоверни усилия пренасяли отнякъде дотук. Множеството мегалитни постройки и пристанищен център, които създали, по-късно нарекли Нан Мадол.

Интересът на учените към историята на тайнствения град датира от далечната 1896. В продължение на много години изследователите търсят обяснение кога и как е бил създаден феномена в Тихия океан. Опит да хвърли светлина около тази мистерия прави за първи път д-р Паул Хамбрух, член на голямата експедицията “Тилениус” през 1908 година. Изучил подробно миналото на Микронезия, той стига до хипотезата, че този странен град е бил основан от един от първите Сауделури. По време на изследванията е отхвърлена категорично хипотезата за намеса на пришълци от космоса или друга магическа сила. В нейна подкрепа са грубият градеж на Нан Мадол, както и липсата на каквито и да е надписи или други находки, които да доказват, че в построяването на мегалитния комплекс са участвали представители на непозната напреднала цивилизация.

[float=left][/float] В резултат на продължителните археологически проучвания и направената по-късно радиовъглеродна датиравка на откритите находки в района показват, че най-вероятно Нан Мадол е възникнал не по-рано от I - II век., а целият мегалитен коплекс е бил създаден чак през VIII – IX век. Своята импозантност той е придобил няколко столетия по-късно - към края на XII век, за което говорят други артефакти, намерени тук при последните експедиции.

Разкритите структури тогава дават основание на изследователите да свързват Нан Мадол с някакво специално място, различно от същинския град на остров Понапе. Той представлявал своеобразен комплекс от няколко групи постройки, сред които ясно се открояват кралската резиденция и жилищата на местната аристокрация. Негов център бил Долният град (Мадол-Па), където живеел кралят. Горният град (Матол-Пау-Уе) включвал най-високата постройка - Нан Тоуас или “Мястото с високите стени", където погребвали Саталурите. Там били също къщата на висшите жреци (Ес-Ен-Тау) и предполагаемата гробница на Исо-Калакал (Пен-Ен-Кител).[float=right][/float] Третата част на Нан Мадол оформяли укрепителните стени към морето, множеството канали и свързващи конструкции, в чиято най-южна точка бил разположен свещеният кралски дворец и жертвен олтар Пан Катера.

Изключителната импозантност на комплекса, символизиращ мощта на хората, живяли тук и техните уникални традиции, кара учените да припознаят в Нан Мадол голям религиозен център. Те не изключват възможността да е бил свързан и с много популярния сред местното население култ към бога костенурка Нанунсунсап.

Старо предание разказва, че понапейците имали традиция, когато хванат морска костенурка, да я отнасят на това свещено място. Затваряли я в една от къщите, докато се събере цялото племе. Тогава жреците намазвали костенурката с кокосово масло, окичвали я с украшения, натоварвали я на лодка и плавали по каналите на Нан Мадол до Пан Катера. През цялото време един от жреците се взирал в очите на костенурката и всеки пък, когато тя мигала, мигал и той. Когато стигнели Пан Катера, там вече ги очаквал голям огън. Жреците убивали костенурката, счупвали черупката с тояга и я изпичали. После я сервирали на високпоставените гости, като изпълнявали тържествени молитви и ритуали. Този култ просъществувал чак до царуването на Нан Марки Люк-Ен-Муею, около 1800 година.

Оттогава Нан Мадол започнал бавно да запада, докато един ден се превърнал в притихнали и мрачни руини, погълнати от буйна тропическа растителност и забрава.

В навечерието на Втората световна война, когато архипелагът в Тихия океан бил вече под управлението на Япония, митът за изчезналия град отново възкръсва. Тогава местните често разказват как предците им полагали мощите на всички знатни хора в “Къщата на мъртвите” в Нан Мадол.[float=left][/float] Заинтригувани от тази история, в продължение на години японски водолази и учени търсят по дъното на океана, между страховити стени и призрачни постройки, доказателство за това. И до днес има запазени записки, в които се твърди, че са били открити множество сложни като кострукция, херметически затворени ковчези, направени от чиста платина.

Учените предполагат, че ако те са съществували, най-вероятно са били изнесени от Нан Мадол по мистериозен начин на потайно място, далече от Микронезия. Досега обаче не са открити артефакти, доказващи подобна хипотеза, което не изключва възможността безценните находки от Нан Мадол да са унищожени още по време на Втората световна война или да са потънали в частни колекции.

Днес Нан Мадол преживява своя ренесанс. Митичният град е превърнат в една от най-големите туристически атракции на света, станала популярна като Венеция в Тихия океан. Всеки ден по многобройните му канали плуват множество плавателни съдове. Местните гидове с охота развеждат туристи от цял свят из някогашните "сгради", наречени със странни имена - "Островът на войните", "Островът на крокодила", "Островът на свещената змиорка"... Разказват древни легенди и митове за потъналия тайнствен град, които карат гостите да изпадат в захлас, запленени от екзотиката на това мистично място.[/justify]

frognews.bg

[Donelli]

[float=left][/float] [justify]Айфеловата кула отново е най-любимата световна забележителност на милион туристи. Иконичната парижка постройка е посочена като най-красивата и забележителна постройка от близо 16 процента от всички пътуващи. Интересното тази година е, че базиликата Свети Петър във Ватикана се очертава като основна конкуренция на Айфеловата кула. Според проучващите това се дължи на непрекъснатият поток вярващи, които посещават Ватикана.

[float=right][/float]Вечният град Рим се закотвя на трето място сред любимите забележителности на всички пътуващи. Рим всяка година се нарежда сред любимите места за посещение в Европа. Тадж Махал в Индия е посочен от 8 процента от туристите. Въпреки икономическата криза, тази забележителност се оказва най-любима на европейците, които през 2009 са посетили мавзолеят на любовта, построен от император Шах Джахан за жена му Мумтаз Махал. Интересното тази година е, че американските забележителности се нареждат веднага след Тадж Махал.

[float=left][/float]Мостът на Сан Франциско Golden Gate изпреварва дори Статуята на Свободата и за него са гласували близо 7 процента от всички участници в проучването. Традиционно Empire State Building в Ню Йорк, както и символът на Америка Статуята на Свободата също си поделят по 7 процента. Австралия тази година отиде на по задните места в класацията за мнозина европейци, но въпреки това остава сред първите 10 със забележителната и легендарна опера на Сидни. Na 9 място в топ 10 на най-предпочитаните туристически забележителности остава Акропола в Гърция, който миналата година бе само с място по-горе.[float=right][/float] Гръцката гордост е посечена от близо 6 процента.

Последната любима забележителност в големия топ се оказва статуята на Христос в Рио де Женейро. Тя е посочена като най-знаменателна от близо 4 процента от туристите. През 2009 година пътуващите изненадващо не класираха типичните английски забележителности като Big Ben и London Eye. Близо 10 000 от туристите през 2009 година са участвали в проучването на компанията. Повече от половината от тях са пътували в съответните страни само и само да видят определена забележителност. Оказва се, че и 2009 е най-ползотворна за Европа, която продължава да привлича туристи от всички континенти. [/size][/font][/justify]

millionaire.bg

[Donelli]

[justify] Построена върху 120 малки острова, свързана с континента с 400 моста, Венеция е уникална.
И не само от архитектурна гледна точка. Градът има 15 вековна вълнуваща история. Венеция е била морска република, в която над 1000 години е функционирала специфична политическа система със смесица на републикански и монархически елементи. В годините на своето могъщество, морският град държава е доминирал търговски, политически и военно над целия средиземноморски регион.
В епохата на Ренесанса (16-18 век) градът става център на културния живот в Европа. Процъфтява развитието на изкуствата. Вдъхновени от красотата и романтиката му, в града творят някои от най-великите скулптури и художници на съвремието. В този период е оформен архитектурния облик на града, построени са и са реставрирани величествени дворци, площади, мостове, църкви, които и до днес остават символ на града.[/justify]

[float=left][/float] Площадът Сан Марко.
Централният площад, сърцето на Венеция. Тук се намират четирите основни сгради, в които с векове е протичал живота на този град-държава:
Религиозното средище – базиликата Сан Марко
Политическото средище – дворецът на Дожите
Органът на съдебната власт – Прокуратурата
Културното средище – Марсийската библиотека





[float=right][/float]

Символ на площада и града са камбанарията, висока около 100м. и часовниковата кула с лъва на Сан Марко и Moors, които бият камбаната на всеки кръгъл час.

[float=left][/float]


Базиликата Сан Марко
Един от най-величествените Християнски паметници. Построена е преди повече от 1000 години (832 г). През следващите векове е била многократно достроявана и реставрирана, но това не е нарушило нейният оригинален стил.








[float=right][/float]

  Дворецът на дожите
Най-внушителната цивилна сграда на града. В продължение на векове тук е била резиденцията на Главния Дож и място откъдето се е управлявала републиката. Посещавайки залите на двореца и запознавайки се с изложените експонати, можете да добиете представа за сложния механизъм по който е функционирала Венецианската държава и да научите любопитни подробности за исторически събития и случки от личния живат на управляващите  ставали през многовековното съществуване на този велик град.
В задната част на двореца се е намирал и Централният затвор.

[float=left][/float] Мостът на въздишките
Най-романтичното място на днешна Венеция. Мостът обаче е имал съвсем друга функция през Средновековието. Построен през 17 век за да свърже Дворецът на Дожите с Централният затвор, мостът е бил последното място, откъдето заточените са можели да видят слънцето преди да бъдат заведени в мрачните подземия на затвора. В същия затвор е бил заточен и известния пътешественик и плейбой Джакомо Казанова, но през 1756г. той успява да избяга след гениално
организиран план.





[float=right][/float]

Канале Гранде
Най-голямата атракция на Венеция безспорно е Канале Гранде основната водна артерия на града. Той разделя града на две части, като започва в неговото начало – от площад Рома и гарата и стига до Залива Сан Марко. Общата му дължина е 4 километра
По Канале Гранде са разположени великолепни дворци, в които са живяли най-влиятелните благородници и търговци на града. Специално внимание заслужават дворците:
Ca’ Rezzonico, Ca’ Pesaro, Ca’ d’ Oro, Ca’ Foscari, Palazzo Grassi

[float=left][/float]

Мостът Риалто
По средата на Канале Гранде се намира най-красивият венециански мост – Ponte Rialto. Мостът е разположен в сърцето на града и се е превърнал в център на търговската зона на Венеция.








[float=right][/float]

В града, люлка на Християнството, се намират множетво забележителни църкви, средища на духовния живот на града. Най-известните  от тях са
Santa Maria Della Salute (на снимката вдясно)
Santa Maria Del Rosario
Basilica dei Frari
Basilica di San Giovanni e Paolo
Santa Maria dei Miracoli

[float=left][/float]


Galeria Dell’Academia
Най-богатият музей на града е Galeria Dell’Academia, в която се съхраняват уникални произведения на изкуството създадени в продължение на петте века, през които Венеция е била културната столица на света






[float=right][/float]

Един от символите на Венеция са гондолите и гондолиерите.
Това е традиционното превозно средство, което се използува от векове в града. Гондолата има специфична асиметрична форма и за нейното управление се изискват специални умения. Занаятът на гондолиера се предава от бащи на синове в продължение на столетия.

[Donelli]

[float=left][/float] [justify]Едва ли има човек, който да не знае, че има държава Италия. Но какво си представяме, когато говорим за нея – Рим, Венеция, Флоренция, Неапол?

А чували ли сте за Алберобело? Името на малкото градче, скътано в Южна Италия, означава „Красиво дърво”. И това, че не е популярна туристическа дестинация, въобще не го прави по-малко впечатляващо и изумително от всеизвестните италиански атракции. Ще се замислите, какво толкова чудно в един малък град. Например това, че абсолютно всички къщи са еднакви. Всъщност, те се наричат Трули и не можете да ги видите никъде другаде по света, освен в тази част на Италия.

Всичко това, съчетано с огромни зелени палми, невероятно красиви, малки градини с чудновати цветя и милите, приветливи местни хора, прави градчето наистина уникално място, което си заслужава да посетите и до края на живота си няма да забравите.

Когато пътувате към Алберобело си мислите защо всички хора около вас, които вече са го виждали, са толкова въодушевени и щастливи. И се чудите какво толкова мога да видя, което не съм виждал, наистина ли има нещо, което дори не мога да си представя? Какво ли ще ми разкажат за това място? Но още след първите минути в града разбирате, че вече сте се влюбили в него и наистина има милиони причини затова. Започвате да си мислите, че това е един прекрасен сън, но не – истина е! Затова напомнят усмихнатите и приветливи местни хора, които са щастливи да видят как малкият им град кара туристите да онемеят.

[float=right][/float]Млади, стари...всички са усмихнати и изпълнени с приятни емоции, които предават на околните. Удивително е, особено за човек живял само в България, да открие място, което е толкова изумително красиво, чисто, уникално, при това пълно само с усмихнати и любезни хора.

Малкото градче се намира в провинция Бари, столица на регион Апулия, североизточна Италия, (Apulia, а на италиански - Puglia). Има около 11 000 жители и е известно най-вече с невероятните къщи, за които вече споменах – Трулите. Те са част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО от 1996 г.

Площта на район Апулия е 19 366 км2, а населението - 4 080 311 жители (2008 г.). Граничи с Адриатическо море на изток, Йонийско море на югоизток, Молис на север, Кампания – на запад и Базиликата на югозапад. Почти цялата територия на Апулия е равнинна. Има само един планински район Gargano promontory and the Monti Dauni, с най-висока точка 1,150 м, в северната част на Апулия. Като цяло това е най-малко планинският регион в цяла Италия. Освен това е и много сух, а лятото е и изключително горещо.

Дъждовната вода прониква във варовика и образува подземни реки, които на някои места излизат на повърхността. Така се образуват много и красиви пещери и дупки със странни форми. Особено забележителни са древните пещери в Кастелана Гроте.

[float=left][/float]Какво е трула?

Трулите са типичните сгради в Алберобело, както и други части на Апулия. Може да ги видите още в градовете Локоротондо (Locorotondo), Фасано (Fasano), Цистерино (Cisternino), Мартина Франка (Martina Franca) и Месапика (Ceglie Messapica).

Трулите са забележителен пример за сухото строителство. Строени са от варовик и други камъни, без абсолютно всякакъв цимент или друга спойка.

Покривът им определено е впечатляващ и странен. Изграден е от два слоя и отвън има конична форма. Вътрешният слой е направен от големи парчета варовик. Външният – от варовикови плочи и има за цел да не пропуска вода. Ако застанете под него, вътре в трулата, ще видите, че има формата на арка.

На самия конус на покрива може да бъде нарисуван символ, който обикновено има религиозно, но може и друго значение - звезда, сърце, полумесец, кръст и други. На върха на покрива обикновено има орнамент, който също носи някаква символика. Покривът на една трула, в повечето случаи, е изграден от няколко конуса. Някога бели, покривите сега са черни, защото плочите са потъмнели от слънцето.

[float=right][/float]Стените на трулата са много дебели, над 1 метър, с цел да осигуряват прохлада в помещенията през лятото и топлина през зимата. Стената е изградена от два слоя камък, между които има малки камъчета и е бяла.

Обикновено в трулата има централна стая, с допълнителни помещения, наподобяващи ниши. Не е имало специални помещения за децата. Те са спели в нишите, които споменах, а кътчето им се е отделяло от общата стая, със завеса. По-голямата част от трулите имат една стая под всеки конус от покрива.

Съществуват много теории, относно произхода на тези уникални сгради. Една от най-популярните е, че поради невероятно високите данъци върху имуществото в миналото, населението на Апулия прави конструкциите без цимент и други спойки, защото така цели големи части от къщите бързо могат да се разглобят. Твърди се, че една трула може да бъде превърната буквално в купчина камъни, за около час. И когато пратеникът на краля дойде да я оцени, вече е късно и хората са се отървали от данъка. Невероятна теория, но като че ли тя надделява над останалите.

Друга от популярните теории е, че трулите са строени така, защото е било много лесно, а варовикът наистина е бил в изобилие. От друга страна, за онова време са предоставяли необходимия комфорт.

[float=left][/float]Оцелелите и до днес трули са много популярни сред туристите и често се случва англичани или германци да ги купуват. Както и италианци, разбира се, но определено трябва да са много заможни, защото удоволствието е изключително скъпо. От друга страна, реставрирането или каквато и да било друга дейност, свързана с трулите, е доста сложно. Собствениците им трябва да се съобразяват с редица регламенти, тъй като трулите са защитени от ЮНЕСКО. Така се превръщат в изключителен пример за това как една древна техника може да се запази в този модерен свят.

Първите трули са построени през 16 век, след като местните фермери били принудени да се установят тук и да обработват земята. Фермерите изградили своите домове, използвайки варовика, който е в изобилие и е наблизо. Почвите в района са подходящи само за отглеждане на маслини, поради което маслиновите горички и днес са навсякъде.

Най-добрият начин да усетите магията на трулите е да останете в една от тях. Някои от трулите са трансформирани в хотели. Силно казано хотели, защото са толкова малки…, но и толкова невероятни! Но въпреки всичко, стаите са направени удобни и уютни. Можете да си изберете трула в центъра на града или в околностите. Има възможност цялата да е само за Вас, което наистина е невероятно и неповторимо преживяване.

Какво задължително трябва да видите в Алберобело?

Основното – трулите. Но има и много интересни малки музеи, разбира се направени в трули, както и други приятни места, от които можете да си купите сувенири и да опитате местната храна.

[float=right][/float]Центърът на Алберобело е типичен за малките населени места в Южна Италия - ниски сгради и тесни, криволичещи улички. Жилищните трули са основно на по-старите улици в града, а в центъра са доста по-малко.

Най-живописните части на Алберобело са две области, съставени почти изцяло от трули - над хиляда от тях.

Обособена като основна туристическа част в Алберобело е Rione Monti. Това е живописен квартал на склон, с изглед към центъра на града. Разходката в него е наистина приятна, но се пригответе за постоянното приветстване от местните търговци. Ще откриете цветни керамични свирки, миниатюрни макети на трули, сребърни бижута и какво ли още не. В много от сградите има нещо като малки барове, в които можете да пробвате местно вино, бисквити и други тестени изделия.

Въпреки че областта очевидно е един голям „капан” за туристи, цените не са много високи. Причината е силната конкуренция сред търговците и собствениците.

Втората област с най-много трули се нарича Aia Piccola. Тя е много различна от Rione Monti и е по-малко посещавана от туристи. Това е още една жилищна площ, с тихи алеи покрити с малки населени трули.

[float=left][/float]Останалата част от града са „обикновени” къщи или трули, пръснати живописно тук и там. Най- голямата църква в центъра - Chiesa dei Santi Medici Cosma e Damiano също е много интересна. Главната улица, която започва от нея - Corso Vittorio Emanuele, води право към главния район с трули. Това е приятна уличка с барове, магазини, ресторанти и пейки, с насядали усмихнати възрастни местни хора.

Главният площад на града - Piazza del Popolo е приятно отворено пространство с пейки и маси, на които можете да си починете и да се насладите на заобикалящия Ви живот.

Наблизо е градският музей - Museo del Territorio. Той е образуван от над десет комбинирани трули. В Алберобело има няколко други малки музеи - на зехтина, на виното, на занаятите.

Храна и напитки в Алберобело

Сред малките трули има много кафенета и барове, разбира се в същия стил. Има и няколко ресторанти и пицарии, както и няколко малки магазини за храна. В четвъртък по традиция се провежда пазар за плодове и зеленчуци, където можете да купите някои местни специалитети. В най-големите ресторанти в центъра на селцето, храната е повече от перфектна.

Около Алберобело

[float=right][/float]Градчето наистина е уникално място, но все пак малко. След няколко дни разходки в него и разглеждане на трулите, сигурно ще искате да видите и нещо друго интересно. Разбира се, няма никакъв проблем. В района определено има какво да се види. Най-удобно е, ако разполагате с автомобил, но има и добре организиран обществен транспорт.

Трябват Ви буквално няколко минути с влак, за да достигнете до живописния град Мартина Франка. По пътя можете да спрете в Локоротондо, който е исторически център, разположен на хълм с красива гледка към Valle d'Itria -  зелен пейзаж, осеян с бели трули. Друга спирка на железопътната линия, обратно по посока Бари, е Кастелана Гроте, който е известен с обширните си и красиви пещери.

Една от най-интересните еднодневни екскурзии е тази до град Остуни. Белите къщи, невероятната средиземноморска растителност и криволичещите улички ще Ви впечатлят. Белите му хълмове просто омагьосват!

Въпреки очарованието на Алберобело, все повече млади хора бягат от него, за да намерят работа в големите градове. Така по-старите остават в опита си да ремонтират и поддържат уникалните си къщи, за да запазят вековните традиции на Алберобело. Макар и обременени с тази трудна задача, те очевидно се справят прекрасно и то с усмивка на лицето. Днес в Алберобело има оцелели около 1 600 трули, които се адаптират към нуждите на съвременния живот. Пожелавам Ви някой ден да отидете и да видите всичко това с очите си![/size][/font][/justify]

[doll_]

Наричан още Градът на греха, Градът на хазарта, Лас Вегас без никакво съмнение оправдава титлата на Развлекателната столица на света. Лас Вегас  е прословут със своите многобройни казина, тузарски хотели и постройки, разнообразните развлечения за възрастни, скъпите си бутици и изобщо разточителния начин на живот, който се води в Столицата на хазарта в САЩ. В Лас Вегас се намира всичко онова, което сме свикнали редовно да виждаме от кинопродукциите на екрана – денонощно забавление, коктейл и басейн, модни прояви и куп още мероприятия, които с право могат да се определят като „панаир на суетата”.

Лас Вегас е най-гъстонаселеният град в американския щат Невада. Всъщност Лас Вегас  е най-голямото населено място, основано през 20 век в Щатите. Целият тузарски комплекс се разпростира на 340 кв. км площ, а населението му достига към 600 000 души. В буквален превод от испански Лас Вегас  означава "Ливади" или "Плодородни долини". Днес в тези „плодородни долини” се намират едни от най-разпознаваните от екрана постройки в света, едни от най-добрите голф игрища на територията на САЩ, едни от най-луксозните магазини. Тук дори има умален вариант на Айфеловата кула. Изобщо всичко в Лас Вегас  е с етикет „най-”. Редица световноизвестни кинопродукции имат за фон неоновите булеварди на града или пък неговите лъскави хотели и казина.

 
Сред атракциите за туристите са новопостроеният изкуствен вулкан, който бълва огнени парчета, резерват за бели тигри, бесейн с делфини, различни водни комплекси с водопади и пързалки. Изграден е и атрактивният Остров на съкровищата с неговия пиратски кораб в реални размери.
Особено атрактивен в Лас Вегас е хотел Ескалибур
, който отваря врати през 1990 година. Този тузарски комплекс всъщност наподобява средновековен замък на няколко етажа. Като част от специалната програма на гостите на хотела е и рицарското шоу, различните шутове, които развеселяват туристите.

В хотел Луксор може пък да се види копие на гробницата на Тутанкамон в реални размери. Вътрешният двор на този хотел в Лас Вегас е толкова голям и просторен, че може да побере цели девет боинга, които са наредени един върху друг.




Сигурно няма човек, който да не е виждал на снимка или филм тези фонтани  На живо могат да ви оставят без дъх  Las Vegas- Hotel Bellagio Хотелът има с какво да ви впечатли не само отвън 
- Това е хотел "Venetian" , в Лас Вегас -снимката е от вътрешността на хотела    има си "небе" и истински Grand Canal с гондоли  страхотно! Разбира се много магазини и огромна хазарна зала

[Donelli]

[float=left]
Cosmopolitan of Las Vegas[/float] [justify]В Лас Вегас отвори врати най-новият и вероятно последен поне за следващото десетилетие хотел-казино, представян като "изискан без претенциозност".

Оценен на 3,9 милиарда долара, Cosmopolitan of Las Vegas стана собственост на Deutsche Bank след запор на активите на първоначалния инвеститор през 2008. Хотелът предлага 2000 стаи от общо 3000, с които разполага.

Телевизионни реклами, които представят останали без дъх пикола и много бели зайчета, се въртят безспирно на пазарите, като този на Южна Каролина. Експерти от сектора са предпазливи в очакванията си за способността на комплекса да привлече нова дейност в Лас Вегас Стрип, отбелязва Reuters.

За първите 10 месеца на годината Лас Вегас е привлякъл 31,5 милиона посетители, което е увеличение от 2,8 процента спрямо миналата година, но все още е доста по-малко от 33-те милиона души, посетили Лас Вегас за същия период на 2007.[/justify]

[justify]Двете 50-етажни кули на Cosmopolitan, обградени от открити тераси, се намират между комплексите CityCenter и Bellagio на MGM в западната част на Лас Вегас Стрип.

Разположението на новия комплекс позволява да се влиза в остъклените казина направо от тротоара. Това е голяма промяна спрямо последните тенденции за най-добър достъп до масовите комплекси с такси или продължително ходене пеш.

Главният изпълнителен директор на Cosmopolitan Джон Ънуин отбеляза, че "интимната" мисъл на Cosmopolitan, който е разположен на 8,7 акра спрямо 120-те акра на Bellagio, е да привлече клиенти, които Ънуин определя като "любопитната класа".[/justify]

[justify]Комплексът залага на сменящи се видеоекрани, които заобикалят лобито на Cosmopolitan, както и програми за предоставяне на студиа на хора на изкуството, в които те да творят и към тях да се присъединяват посетителите.

Комплексът ще има своя програма за редовни клиенти, според която посетителите ще получават точки за всичките си разходи, не само за хазартните игри.

Собственикът на Cosmopolitan - Deutsche Bank - не уточнява какви са намеренията й, макар че много експерти очакват банката да продаде хотелския комплекс, когато условията на пазара се подобрят.[/justify]

[Donelli]

[float=left]
     Гледката от този басейн спира дъха - сякаш водата стига до
      ръба на бездната [/float] [justify]На 24-ти юни в Сингапур беше открито новото чудо на света. „Небесният парк” Marina Bay Sands, разположен на 200 метра височина, върху три небостъргача. Размерът на басейна е три пъти по-голям от този на Олимпийските - 150 м.

Marina Bay Sands Hotel заема челно място в класацията на най-скъпите хотели в света. Мащабният проект е дело на архитекта Моше Сафдие и американският строителен

Гледката от него спира дъха - сякаш водата стига до ръба на бездната. Басейнът по края си е обезопасен със системи за събиране на водата, които я изпомпват обратно.

„Небесният парк” впечатлява с прелестна райска градина, богата на 250 дървесни видове и 650 видове растения. На разположение са няколко ресторанта, три басейна с водопад и място за наблюдение.

Атракция за туристите са още музеят на съвременното изкуство и казиното, превърнало се в едно от най-скъпите игрални заведения в света.

Инвестициите във великолепния "Небесен парк” възлизат на 5,5 млрд. долара. Той се простира на площ от 12 400 кв. м и може да приюти до 3 900 души.[/justify]

[Donelli]

[float=left]
Храмовият комплекс Каджурахо в Индия е покрит с исторически и
митични персонажи, на които са изобразени открити любовни сцени[/float] [justify]Да разгледаме храмовият комплекс Каджурахо в Индия. Наричат храмовете в Каджурахо – "Храмовете на Кама сутра”.

Каджурахо (Khajuraho) е селище в Индия, намиращо се на около 600 км на североизток от столицита Делхи. Обявено от ЮНЕСКО за част от световното богаство, всяко година е атакувано от тълпи от туристи. Основната атракция е групата от средновековни Хинду и Джайниски храмове, известни със своите еротични склуптори.

Всяка стена, фасада, колона, пролок от храмовете са покрити с исторически и митични персонажи, и често на тези картини са изобразени открити сцени на любов. Интригуващи са сцените от Кама Сутра във всевъзможни пози, има сцени на групов секс и зоофилия.[/justify]

[justify]Храмовете в комплекса са издигнати между 950 и 1050г. по време на империята Чандела. От 85 храма до сега са оцелели само 22. Името на селището произлиза от дървото Каджур (вид фурма), срещащо се в изобилие в района.

Отделните храмове са посветени на различни божества. Преобладава възхвалата на насладата от живота и на прелестите на жената. Хоризонталните пояси от резба върху камък представляват плетеница от богове и богини, красиви нимфи и придворни, дракони, съблазнителни земни жени, любещи се двойки, фигури на слонове и коне. Всичко е направено с изключително майсторство.[/justify]

[justify]Една от теориите за построяването на комплекса е тази, че по време на династията Чандела особено популярна била доктрината Тантра, която възвеличава жената като източник на живота. Тантра е антитеза на аскетизма и според нея за човешката жизненост са особено важни любовните наслади.[/justify]