Нашите предшественици са оставили доста следи от своето присъствие. Древни сгради, фрески в гробници, статуи, монети, украшения и т.н. Земите на България са мечта за всеки археолог. Трудно е човек да си представи какви съкровища и важни артефакти са скрити под нозете ни. В Добруджа например могат да се намерят доста интересни неща засягащи нашата история. Като пример могат да се посочат монетите на цар Канит. За съжаление твърде малко знаем как е управлявал този стар владетел. Живял е преди около 2200 години и се е радвал на истинско благоденствие защото монетите му са с добро качество.
Името на властвалия в нашите земи Канит е интересно, подобно e на фригийското Канути(еваис). Последното от своя страна е сродно на минойското Канути (1). Всички те показват връзка с древната тракийска титла акенас (2), която е по-стария вариант на старобългарската канас, канес-княз.
Значението на Канит, Канути(еваис) и Канути е първи, водещ, стоящ начело, като обяснението идва от ст.блг. кони, кани* – начало. По същия начин са образувани и имета на великите хетски царе Хантили и Кантузили, те биват изведени от хетската дума хантезия (кантезия)– начало, първи, първа част.
Ето какво показват фактите – хети, траки и пелазги (минойци) са познавали лични имена, чийто семантика е същата като на старобългарската титла канас, канес –княз. Царувалия в нашата Добруджа Канит е живял преди около 2200 години, фригийското име Канути(еваис) е документирано преди 2750 години, а Канути преди около 3600 години. Виждаме, че просто няма как дедите ни да са домъкнали титлата канас, канес –княз от Памир, Тибет, или Туркестан. Тя е изключително древна и принадлежи по право на палеобалканските народи, чиито наследници сме ние...
В Добруджа, в приблизително същия период, в който е живял Канит -III-ти-II-ри век преди Христа, са властвали и други благородници с особени имена. Като пример могат да се посочат царете Адраспос и Хараспос. И двата антропонима съдържат частицата аспос, която всъщност е древна тракийска дума за кон. Срещаме я в епитет на Тракийския конник - Ут-аспиос*.
Адраспос означава бърз конник, частицата адра, отговаря на ст.блг яндръ-бърз а аспос е кон, конник. Другото име - Хараспос притежава значението ярък, светъл конник. Хар се обяснява с хетската дума харкиш-светъл, сияен и разбира се българската ярък. Същата тази частица се среща и в името на хунът Харатон.
Най-интересното е, че името Хараспос носи същата семантика както и името на княз Аспарух – светъл ездач.Не може да пренебрегнем това, че частицата аспа от името на Аспарух се среща в имена на владетели от Добруджа почти девет века преди “идването” на старите българи. Моля ви, обърнете внимание, не девет, не деветдесет години, а почти девет века преди официалната “поява” на дедите ни на Дунава, имена сродни на това на Аспарух са се ползвали в земите ни.
Отново в Добруджа е властвал цар Золтес, чието име се тълкува със ст.блг. златъ – златен. Золтес е древен вариант на българските имена Злат, Злате, Злато, Златан. Дъщерята на този тракийски благородник е наречена Меда. Известна е с това, че става съпруга на Филип Македонски ( бащата на Александър Велики). Явно бракът е целял да се заздравят отношенията на старите македонци и гетите. Името на тракийската принцеса Меда е обяснимо с българската дума мед, сродни имена са Медичка, Медла.
Всъщност не само имената на древните владетели на Добруджа показват, че присъствието ни на Балканите датира от най-дълбока древност. Североизточна България крие много тайни. За дедите ни е добре известно, че практикуват изкуствената черепна деформация не само в Късната Античност, но дори и през XVI-ти век ( Й.Йорданов, Антропология на старите българи). Това, което твърде малко хора знаят е, че особеният обичай е засвидетелстван при тракийското население на Добруджа, като началото е положено през далечната Каменната епоха (Й.Йорданов, Антропология на старите българи).. Фактите показват, че в никакъв случай не може да се говори за въвеждане на нов обичай у нас от народ, чиято родина е Азия.
Разглеждайки старобългарската материална култура в пределите на Добруджа Д.Овчаров подчертава, че типичните старобългарски жилища са землянки и полуземлянки (Д.Овчаров, Въведение в старобългарската култура). Това е верно разбира се, но трябва да се спомене и важната подробност, че още през Бронзовата епоха землянката и полуземлянката са типични жилища на траките обитавали Добруджа ( Агре, Китов, Въведение в тракийската археология). Името на тракийското племе корпили означава – живеещи в землянки. Плиний говори за троглодити в Добруджа, а троглодити е превод на пещерняци, живеещи в землянки. Уверяваме се, че типичните жилища на старите българи не се различават от тези на траките. Същото важи и за погребалните ритуали. Д. Овчаров, а и Р. Рашев представят в работите си интересна информация за старите българи. В Средновековните некрополи (като този от Нови Пазар например от са намирани гробове с жертван кон и куче. В работата си “Ancient Thrace”А.Фол, К.Порожанов, К. Йорданов и В. Фол съобщават за тракийски погребален ритуал, при който се жертва кон и куче (или вълк)...
Къде е промяната тогава, промяната, която трябваше да настъпи, ако чужд народ се бе настанил в Добруджа? Имена сродни на това на Аспарух са ползвани от древните владетели на Малка Скития около девет века преди прословутата 681-ва година. Типични старобългарски обичаи и погребални обреди се практикуват в земите между Дунава и Стара Планина още през Каменната и Бронзовата епоха...И защо ние разбираме смисъла на тракийски топоними като Водас, Загора, Бела, Баба, Дебри, Коне, Вир, Листи? Нали за чужденец това би било невъзможно? За нахлулите в Британия англо-сакси Камулодунум, Ебуракум и др. са били непонятни, а за турците са звучели странно имената на нашите градове Плиска, Преслав, Търново...Да обаче, при нас българите се наблюдава един смайващ феномен – тракийските топоними и хидроними са обясними на български език.
Защо е толкова трудно за някои хора да кажат без увъртане, че българите са потомци на древен балкански народ, който е създател на първата европейска цивилизация? Нима не е в интерес на България светът да знае какъв е нашия принос в историята? Колко доказателства за местния ни произход трябва да се появят още? През 30-те и 50-те години на 20-ти век бяха извършени обширни антропологически изследвания показващи, че сме европейци по произход, а и, че повечето от нас спадат към понтийския тип, т.е. потомци на най-старото балканско население. Преди няколко години швейцарски генетици откриха, че половината от народа ни носи тракийски гени. Учени от БАН направиха свое изследване и също установиха, че имаме тракйски корени...Колко още трябва да се чака? Оставам с усещането, че тайните на земята ни ще бъдат разкрити едва когато в страната ни няма вече българи...Дано се лъжа...
Пояснения:
(1). Връзката между фригийското Канути(еваис) и миноското Канути бе показана за първи път от Ф.Ваудхойзен.
(2) С.Любоцки от Лайденския Университет обяви акенас за древна фригийска титла срещаща се в надпис W-07 , но не даде обяснение за значението й.
*кони, кани е корен на древна дума със значение – начало, поставяне на начало, Езиковеди като В. Георгиев пояснават, че изконен означава първоначален, закон притежава смисъла – това, което бе в началото. Сродни думи са и ст.блг. заченти – зачевам, започвам, чендо-дете, това, което е заченато. Това, че думата закон е имала форма закань в древността разбираме от българската заемка в гръцкия – ζακανον (заканон)-закон...
** аспиос –кон, конник се обяснява със ст.блг. дума спехъ – бързина, спешно е синоним на бързо. Друга сродна дума е диалектния глагол оясвам се – бързам.
Автор: sparotok