Лазаровден
Лазаровден! Това е празник на младостта, на пукналата пролет. Това е празника на труда и трудолюбивите българи.
По стар-обичй – да дадат своята благословия на труда на стопаните – търгват момите нгиздени с пъстри лазарски премени с надежда, че той щебъде възнаграден стократно. По лазарските премени греят нанизи от мъниста, парички, а шивиците по ризите са събрали в себе си цвета на аления гюл и жълтата латинка, на зеления чемшир и синевата на утрото.
Навсякъде лазарките благославят труда на работливите стопани, пеят за нивите, за къщята, за стоката – домашните животни. Та нали всеки народ започва живота си от земята. Лазарките пеят и за млади и за стари. На девойките – за хубост, на момците – за храброст и ловкост …
Срещу техните песни, игри и благословии, всяка стопанка на къща ги дарява с яйца – символ на живота.
За тези, които орат и сеят земята, пролетта носи радостни надежди – през пролетта пеят птиците, през пролетта цъфтят цветята, през пролетта играят лазарките, пременени и нагиздени като цветя.
Трепетни радости обхжащат и децата, техните песни и игри на зелено, с пъстри венчета по главите облъхват простора.
Лазаруването за малките шестгодишни момичета е възрастов праг. От този ден, когато те за първи път са вземали кошничката и лазаруват, обичаят ги провъзглася за порстнали. Време е да ги учат обредно на първо плетене на чорапче, първа погача, месена от детските ръчички, първо везмо, бродерия и така да бъде въведено в труда на семейството.
На Лазаровден момите излизат нагиздени със сватбени премени ивенци. Те пеели песни и играели като подгонен вихър, а после пускали венците по реката. Венците били дар на славянската богиня Лада, която е закрилница на семейството и любовта. Докато венците плували по реката, момите правели последн поклон пред младостта и моминството.
