Ние, българите, рядко се замисляме на колко места по света славят и почитат създателите на нашата азбука, родоначалниците на славянската книжнина, светите братя равноапостоли Кирил и Методий. Преклонението пред делото им започва от Средновековието, веднага след канонизирането им за светци, което е подготвено още от техните ученици. И докато в България поради 500-те години робство до ХIХ век образите им виждаме преди всичко в живописта, в множество стенописи, икони и гравюри, в други славянски държави и в Западна Европа от ХIV в. насам се появяват скулптури, паметници, монументални комплекси с изображенията на първоучителите.
Най-ранните скулптурни изображения на двамата братя са създадени в днешна Чехия и Словакия, където те са се утвърдили като символ на просветата и знанието, на духовността и моралната извисеност на славянството.
В Русия ваят образите им от ХIХ в. Първите скулптурни изображения на свв. Кирил и Методий в Русия са част от известния бронзов монумент "Апотеоз на славянството" в Новгород от 1862 г.
На 4 септември 1911 г. в Киев е открита внушителна композиция - в средата княгиня Олга, от дясната й страна е Андрей Първозвани, а отляво са създателите на азбуката. Под тях на постамента пише: "Свети равноапостольные Кирилл и Мефодий. Двоица священная, светом богопознания".
На 24 май 1990 г. в Мурманск (където в Русия за пръв път е честван съвременния граждански празник на двамата братя) е поставено точно копие на паметника пред Народната библиотека в София.
През 1992 г. е издигнат паметник и в Москва, поставен е близо до монумента на героите на Плевен от Руско-турската война, а мястото е наречено Славянски площад. В постамента е вграден вечен огън, донесен от Божи гроб.
Българската общност в Чикаго в САЩ също е изразила почитта си към създателите на азбуката ни с издигането на паметник в града. Сред известните техни монументи е и този в Охрид от 1992 г. Паметник има и в Унгария, а още през 1885 г. върху стена на параклис в Елванген - Германия, където се смята че е бил заточен Методий, е изваяно негово барелефно изображение, а в съседство през 1975 г. е поставена паметна плоча с релефи.
У нас учител прави първата скулптура. За начало на изваяните образи на Кирил и Методий в България може да се смятат каменните оброчни плочки от втората половина на ХIХ в., когато празникът на двамата братя е включен в оброчните празници. Най-старата намерена досега такава пластика е от с. Големаните, Великотърновско (1874 г.). Висока е 95 см над земята, широка 65 см и дебела 15 см.
Първият наш паметник на равноапостолите в цял ръст и с книга в ръце е от 1883 г. и е в двора на бившето Казанлъшко педагогическо училище "Св. Кирил и Методий" (днес гимназия). Скулптурата е изваяна от учителя Иван Топалов, отлята е от бронз в Даржавната военна фабрика и в Механо-техниеското училище в града. Материала за паметника събрали учениците и гражданите.
Проектът на знаменития паметник пред Народната библиотека в София е на Владимир Гиновски и е бил избран чрез конкурс през 1963-1965 г. Издигнат е през 1972 г. и е сред най-добрите постижения на българското монументално изкуство. Фигурите са високи 4,2 м. Копие от паметника, освен в Мурманск, има и в двора на българското посолство в Рим.
