АПОКРИФ
(зачеркнат от Светото Писание или Древний Завет)
ВМЕСТО ПРОЛОГ
Гледам,никой не ще да се изповяда,ни След от божия Боязън...И затова Душите ви тънат в мерзки Помисли,Похот и богунеугодни Дела.Но иде Съдният Ден и нито Покаянията ви,нито сополивите ви Ридания ще помогнат,защото Бог ще отвърне Ликът си от вас и безмерната си Любов.И ще настане Мор и нечувано Изтребление,та чак небесната Твърд ще потръпне ужасена.
Да бъде!
СЪТВОРЕНИЕ -
ДИФЕРЕНЦИЯ НА МАТЕРИЯТА
На Младини наш Бог-Всевишни,
болеел Страсти най-предишни,
разправят-в райските Градини,
пиел Млякото с Малини,
третирал Райграса с Калинки,
а Стрес-Мартини с две Маслинки.
Пък Чувствата си -най-финни,
понеже нямало Богини,
легнал в цъфнали Гергинки
той си кърмел Ангелинки.
Е,все пак от Срам божи,
скроил Гащи какви може,
Още нямало е Ластик,
ни Колан,тъй за Препасник,
за да скрие културно...Бобче,
създал едно кристално Копче.
божественно се той улисал
и го закрепил на Гащи с Мисъл.
А ония Палавници,
не щели все да са Девици,
бясно бъркали му в Джобчето,
и хопа паднало му Копчето.
Навел се той нехайно,взел го
и с божа Клетва така проклел го:
Сам-само да си е Клада,
да няма място де да пада
и в свойта Воля прекалена,
взел,го сторил на Вселена.
За Клетва тежка кат' Олово,
казват:В Началото бе Слово.
И понеже му дошло до тука
и нападнала го Скука,
сътворил Земята най-преди,
огрял я с лунен Сърп и Слънце,
поръсил тук таме Звезди
и насадил вълшебно Зрънце.
Полял го с няколко Потопа
и взел да варди с яка Сопа,
че,оня,черния,с Рогата,
веднага ще му изкълве Листата.
То напълнило Земята,
с Флора-пищна и богата
Птици,Зверове прекрасни-
всички били тревопасни.
Птичките и те-безгласни,
дарил е с Чофки безопасни,
нагушил ги със Звуци чудни ,
Гадинки рано да са будни.
И тъкмо да вдигне Дача,
вот тебя и Неудача.
Значи,на Куцуза Схемата,
била-да бъгне се Вселената.
Гледа Он от Небосвода
шава нещо без Порода,
едно такова Полунищо,
ама гаче мисли Нещо.
Анализирал Духът-всевишни,
надлежно Сметките си- скришни,
Ред по Ред,по Бином,
до най първичен Аксиом.
И в Интеграли на Камари,
един направо го попари,
Корена му по Дефиниция,
за Сапиенс държал Позиция,
еле,прилагайки Методиката,
разбрал каква е Кондиката:
Ехеее-преди генетични Гаври,
преди Джин на Завър да го заври,
Еволюцията на самотек,
грозен пръкнала Питек.
Далеч от Трипер,СПИН,Малария,
в слънчевата Зюд Австралия.
Точно в същия Континиум,
яви се Бог в Одежди-минимум,
нали Земята му е Приват,
сиреч-бе само по Халат.
И гледа-лична Теритотия,
уж девстенна-без Алегория,
осквернена от Пътечка
и пъпли си по ней Питечка.
Твореца назначи Комисия,
за по-така-контролна Мисия,
а тя прецени с Компетенция-
Няма Място за Претенция!
Отзад,централно-Австралопитечката,
до шушка-Дубъл на Човечката.
Разкритикуваха Твореца,
идейно-точно пък в Живеца,
че,от божие Недоглеждане,
с еднакво бяха те Навеждане.
Препоръки му направи,
Бакиите да си оправи.
Остана Оня козобрад,рогат,
да му рече-Плагиат!
АДАМ или Автоматичен Дрон за Асимилиране на Мирозданието
И
ЛИЛИТ или Лимитиран Изпълнител на Любовни Изживявания-Тестов
На Господ туй не се понрави-
как Магаре в Кал да остави!?!
Набързо заостри Такъми
и тръгна бос-без Налъми,
та слезна Той с Гръм и Трясък,
в целия си божий Блясък,
да види кой крив,кой прав,
стиснал най-праведен Гняв.
Още на първата Пресечка,
на кривналата там Пътечка,
срещна безбожното Създание,
без Хал-Хабер от Наказание.
Но..,с Инстинкти за Спасение,
хукна Тя без Уморение.
А Он търчи по ней
и с меден Глас и пей:
Ще ми паднеш ти на Сгода,
да видим що си за Порода!
И хопааа-шмугна се Тя в Дупка,
но не някаква Хралупка,
а в Мезонет-пещерен,
Потонът му от Сажди-черен,
навред застлано с меки Кожи,
на клетия Добитък-божи,
а Стените-естетично,
надраскани са-методично.
И на тая от към Заник,
край Огнище,с гол Задник,
люлее срамно Мандахало,
Персона някаква-нахално,
Флуид източва таз Особа,
направо плаче си за Глоба.
Питечката въз него скочи,
към вселенския Стопанин сочи
гъгне,блъска му Тумбака
джафна и после заплака,
пък Мъжкаря-мършав,слаб,
но се прави на Ербап
и към Бога се кокори-
аха-аха да проговори.
Бог над Ум му сложи Власт,
че,здъвче ли го-ей ти Бяс..!
Та превантивно,отдалека,
приближи ги той полека,
обви ги с божия Любов,
но им говори с Глас-суров:
Що щете тук Хуманоиди,
в План не сте,да се не види,
кой ви пусна в моя Стан,
няма място тук за Сган.
Они се тресът ужасени,
в Миг му падат на Колене,
а Самецът Ръце преплете
и разцелува му Нозете.
Влага от Очи извира
и Господ спря да се нервира,
а за по- добър Контакт,
дари ги с ларингсовий Тракт.
Набръчка Мозъка му с Рилиум,
ъпдейтна го със Словар-минимум
и Отец нали е благ,
взе го стори на Чиляк...
И с Момата разговори,
туй-унуй...да се притвори,
препаса им с Листа Бедрата,
ама тя-не ще горката,
а да мож я разположи,
Господ Избор и предложи:
Избирай-я подкани с Жест-
поне един смокинов Лист..!
От Смокиня значи...може,
но искам и Яка от Кожа..,
да кажем сребърна Лисица
и прическа като...Птица.
Така богато надарени
и в зелено пременени,
до Уши Глави им-тъпи,
в Яз Той топна,че,да ги къпи.
Подред избръсна ги с Жилет,
Одонт и Гел,все-Комплект,
поотърка ги от тук-от там
и рече:Лилит и Адам,
вземете в Дар тоя Таблет,
със Закон за най-строг Ред.
Научете Правилата
и никой да не се измята...
Ако стъпчете и едно от тях,
немедлено-Първороден Грях.
Аз пък от страна-божа,
за Венец тук ще ви сложа
и в Сила влиза тоз Завет,
когато станете Квартет.
Ха сега си вървете..,
таковайте се и се множете!
Мина Време що се мина,
а те все стоят двамина
и гледа Бог от Небосводи,
Лилит с Адама не се води,
Оргии и Лайф-безотговорен,
практически-Секс-безразборен.
Бе дефектна най-основно,
ражда като за световно,
аха Планета да се срути,
пренаселена от...Лилипути.
И Земя да види Мира,
Бог Лилит взе екстадира,
в едно друго Измерение,
без Надежда за Спасение.
ХИБРИД-
ЕВА или Ендогенно Възпроизводствен Агрегат
Лежи Адам-едва шава,
Сила-мъжка-мекушава,
а Бог при всяка Визитация,
подлага го на Ваксинация.
Но и при най силната Доза,
Адам вървеше към Некроза,
накрая той едва простена
и каза:че ми треба Жéна.
И реши Бог да му я направи,
с най-добро от вси Твари,
как Змия любовно съска-
Тя без Корист Ласки пръска
и как едва пълзи и драпа,
с безмерна Обич да те налапа.
С искрен Глас на Чучулига,
потайна като Кос-Авлига,
работна като Магарица,
грижовна като Кукувица,
най-преданна-като Кучка
и Съдник тя на всяка Случка,
кръшна да е кат'Газела,
като Тигрица да е смела,
мила като Крокодила,
всички Тайни изпокрила...
С тях Ребро Бог посоли
и хиляди йощ Добрини.
Издялка Той от него Ева,
тества я дали е Дева
и с най-финни Апарати,
отново пак я запечати.
Тоз Час яви я пред Адам-
Ей ти твоята Мадам,
нежна,тънка-кат' Топола,
сал и късаш Бандерола.
А Адам съвсем нехаен,
везде рови кат' замаян,
погледна даже и под Леглото:
Мамка му,де ми'й Реброто?!?
Творецът в обстойно Изложение,
представи новото Положение,
но Адам го погледна мистично
и го попита откровенно-критично:
Боже,зле ли съм тъй мигър,
че,ми домъкна тоя Лигър?
Тогава Отецът си почеса Брадата
и без да му мисли му бръкна в Главата,
тъй Адам се влюби от пръв Поглед,
без даже Ева да подложи на Оглед.
Та ги пресели в Кът най-секретен,
дивен и чуден,до Блясък изметен
и Табела-неонна над този Обект-
Ремонт на Автономен Интелект,
Порти и Зид до сами му Край,
с една Дума-РАЙ.
Показа им полагащий се Ареал-
натъкмено всичко-Идеал
и във великодушен божий Пристъп
и им даде почти пълен Достъп.
сал Домата им запряти,
но...имало Глава да пати.!
И седна Господ пак на Трона,
с Взор грижовен към Полигона,
намести си дискретно Той...Яйцата
и зачака на Ева и Адам Децата.