Българските банки приключиха годината на плюс, но предизвикателствата остават.Спад на печалбата наполовина. Не звучи като добра новина, но всъщност за изминалата година българските банкери могат да са доволни от този резултат. На фона на много от колегите си по света, които прекараха 2009 г. в режим на оцеляване, местните финансови институции успяха да запазят завидна стабилност въпреки практически спрялото кредитиране и влошаващите им се портфейли.
[float=left]
[/float]Доказателството са публикуваните от БНБ отчети на финансовите институции за резултатите им към края на 2009 г.
След като през 2008 г. банковият сектор отчете рекордно висока печалба от близо 1.4 млрд. лв., през изминалите 12 месеца тя се сви почти наполовина и така година по-късно положителният финансов резултат възлиза на доста по-скромните 780 млн. лв. Едва ли обаче представителите на сектора имат особени поводи за радост, като се има предвид, че някои от най-сериозните предизвикателства от изминалата година ще продължават да стоят на дневен ред и през настоящата.
Очакваното влошаванеЕдна от основните характеристики на банковия пазар през 2009 г. беше рязкото увеличаване на просрочените заеми както на фирми, така и на индивидуални клиенти вследствие на влошената икономическа обстановка и растящата безработица. Нарастването на проблемните заеми принуди банките да заделят все повече средства под формата на провизии срещу евентуални бъдещи загуби, което от своя страна се отрази на финансовите им резултати, които постепенно се топяха. Показателен в това отношение е фактът, че за второто полугодие секторът отчете обща печалба от 281.9 млн. лв. – "постижение", съизмеримо с реализираните само за първите три месеца на годината 271.3 млн. лв. Според данните само за четвъртото тримесечие пък девет от опериращите в страната 30 банки всъщност са реализирали загуби в края на годината (виж таблицата).
Всъщност една от малкото финансови институции, които бележат ръст на печалбата и на рентабилността си - Корпоративна търговска банка, дължи това донякъде именно на изключително малкото обезценки и провизии. От банката нееднократно са изтъквали като причина за това качеството на кредитния си портфейл благодарение на добро управление на риска. Друга възможност за банките да избегнат или отложат влошаването на портфейлите си е предоговарянето и разсрочването на кредити с проблемни клиенти.
За четири от кредитните институции обаче годината все пак приключва с негативен резултат. Една от тях е "НЛБ Запад-Изток", която отчита загуба от 3.9 млн. лв. В групата, със загуба от 0.2 млн. лв., попада и навлязлата на българския пазар през октомври латвийска Регионална инвестиоционна банка - клон България. Четворката се допълва от Емпорики банк - България и Алфа банка - клон София, чиито отрицателни финансови резултати са съответно 7 млн. лв. и 69 млн. лв. Основната причина за загубите, които двете институции реализират през последните две години, са значителните им инвестиции в разширяване на клоновата мрежа и по-дълбоко навлизане на българския пазар.
Прогнозите на представителите на сектора за 2010 г. също очертават съвсем оптимистична картина поне за първата половина на годината. "Очакванията ни за 2010 г. са евентуално още малко да се влоши качеството на портфейлите", посочва Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК и председател на Асоциацията на банките в България. "Всичко зависи от това как ще се развива икономиката и в каква посока ще се движи безработицата, а според мен тя ще се повиши още малко", допълва тя. Виолина Маринова прогнозира леко подобряване на обстановката едва към края на годината.
Подобно е и мнението на изпълнителния директор на Общинска банка Васил Тренев. "Въпреки всички очаквания, че вече ще започнем да излизаме от кризата, според мен в момента сме на дъното и ще започнем да се отлепяме оттам бавно и полека, но чак след средата на годината", коментира той.
Според главния изпълнителен директор на СИБанк Петър Андронов също не може да се очаква, че 2010 г. ще е много по-различна от предходната. "Проблемите в кредитните портфейли, които не са се разрешили през 2009 г., ще останат на дневен ред", аргументира се той. Андронов цитира изследване на банковите сектори на част от страните в Централна и Източна Европа, според което през изминалата година във всички разгледани държави от региона с изключение на България се е наблюдавала тенденция на постепенно забавяне на темпа на нарастване на проблемните кредити. "Влошаването продължава навсякъде, но с намалено темпо, което е индикатор за скорошно подобряване. Очаквам през 2010 г. същото да се случи и с България", прогнозира той.
Лихвени неволиСред предизвикателствата, с които българските банки ще трябва да се справят през тази година, са и високите лихви по кредити и депозити. Започналата още през 2008 г. надпревара за привличане на средства изстреля нагоре доходността, която финансовите институции предлагаха по спестовните си продукти. Това от своя страна стана причина и за увеличаването на цената на предоставяния под формата на заеми ресурс. По-консервативното поведение и затегнатите критерии за отпускане на заеми обаче доведоха до минимален ръст на обема на кредитите, лихвите от които са основен източник на приходи за банките. Резултатът от съчетанието на тези фактори е забавяне на темпа на нарастване на нетния лихвен доход на сектора (разликата между приходите от и разходите за лихви). В края на 2009 г. общият му обем възлиза на 2.8 млрд. лв., като се увеличава с 2.1% на годишна база, докато през 2008 г. нарастването е било с 28.4%.
Впечатление прави и фактът, че 13 от банките отчитат свиване на активите си в сравнение с края на 2008 г. Представители на сектора обясняват, че причините за това може да са различни – например връщане на привлечено през 2008 г. външно финансиране.
"Свиването на активите ни се дължи на връщане на кредитна линия към наш контрагент", коментира Васил Тренев. По думите му друга причина е продажбата на близо една трета от портфейла с ДЦК на финансовата институция. "Както знаете, Общинска банка държи общински бюджети, които трябва да бъдат обезпечени с ДЦК, но през последните две години ресурсът на местните власти са по-свити", пояснява той.
По думите на банков мениджър, пожелал анонимност, в разгара на кризата в края на 2008 г., за да укрепят ликвидните си позиции, редица банки са привлекли допълнителен ресурс, което се е отразило и на размера на активите им. След спадането на напрежението в системата обаче включително и в резултат на намаляването на минималните задължителни резерви, тези допълнителни средства са били върнати.
"Основната причина за намаляването на активите ни е секюритизация на активи извън страната", посочват от Банка Пиреос България, чието балансово число се е свило с 12.5% до 3.62 млрд. лв. през последната година. От институцията изтъкват като причина и общото понижение на ръстовете на активите на системата, породено от икономическата ситуация в страната.
От Корпоративна търговска банка пък обясняват, че в техния случай отчетеният спад с 3.3% е моментен резултат към края на годината, но ако се погледне на средногодишна база, през 2009 г. активите на институцията са се увеличили с 21.9%.
Като фактор, оказал значение, банкерите посочват и фактът, че увеличаването на активите не е било сред основните цели в сектора за годината. Причината е, че макар и да не е изчезнало изцяло от фокуса на банките през годината, увеличаването на пазарния дял не е било толкова приоритетно, колкото показатели като качеството на портфейлите, ликвидната и капиталовата позиции.
www.capital.bg
