« Отговор #259 -: Ноември 26, 2010, 10:35:20 am »
[float=left]
[/float][justify]
Ние нямаме нито производство, нито финансова стабилност, за да устоим.
Силният читателски интерес към коментарите на лидера на Единна народна партия Мария Капон за бюджет 2011, за параметрите на финансовата криза и развитието й у нас, за перспективите пред бизнеса и мерките за икономическото съживяване на България в миналия брой, както и ярките събития у нас, в ЕС и света през изминалата седмица по тези теми предизвикаха „ШОУ” да потърси г-жа Капон за още разяснения на сложната материя, която се отразява пряко на джоба и бита на всеки български гражданин.
- Г-жо Капон, на срещата на Г-20 в Сеул се разрази тежък скандал между лидерите на най-развитите държави, това май вещае лошо бъдеще за света като цяло и за България в частност?
- Казано на обикновен език, на среща на страните от Г-20 се разрази поредната война между богати и бедни, между развити и развиващи се страни. Войната е валутна. Още преди месец САЩ и Китай – първата и втората по големина икономики в света – започнаха да се подготвят за двубоя. Китай успя да си извоюва повече гласове в МВФ, а Федералният резерв реши да налее допълнително 600 млрд. долара в американската икономика. С това решение, което неминуемо ще доведе до обезценяване на долара, САЩ си навлече гнева не само на страните износителки, но и на страните потребители на суровини, т.е. на всички останали държави.
Няма да се увеличи икономическият ръст в нашите страни в Европа, но в бързоразвиващите се икономики ще се повишат цените и това ще създаде нови „балони”, които лесно ще се спукат. Комбинацията от количествени облекчения, много ниски или нулеви ставки на лихвите и повишаване на държавния дълг в индустриализирания свят може да доведе до много по-голяма криза от финансовата, на която страните от Г-7 бяха подложени през последните години.
- Тоест може да има сериозни сътресения на световния и европейския пазар и рестарт на кризата?
-Да. Голямата депресия не е започнала през 1929-а. Истинската глобална депресия започва през 1931 г., когато протекционизмът става висша тема за политиката. Така през 1931 г. политиката докарва до срив фондовия пазар и стартира Голямата депресия. Сегашната ситуация е подобна на 1931 година. Сега е ред на политическите лидери да решат дали ще превърнат кризата на финансовите пазари в друга Голяма депресия, която би била в много по-голям мащаб от тази на 1931-ва. Но протекционизмът вече се проявява много силно и в Европейския съюз – и Германия, и Италия дадоха много силни знаци в тази посока.
- Как изглеждат финансовите и икономическите перспективи на България на този фон?
- Ужасно. Ни сме притиснати в ъгъла.
България вече е в депресия.
Нова световна криза ще ни унищожи. Не можем да отговорим с производство, защото нямаме. Нямаме и финансова стабилност. Можем да се надяваме само на Господ. Така че – Бог да пази България, няма кой друг.
- Правителството се озова в окопна ситуация с бюджетите на Здравната каса, НОИ и на държавата. Критиките са и отляво, и отдясно. Кои от тях смятате за основателни?
- Критиките и отляво, и отдясно много си приличат. И това е нормално. В двата бюджета отсъстват политики. Грешно са заложени параметри. Продължава тенденцията държавата да е най-некоректният участник в солидарния модел и в крайна сметка не се гарантират по-висока социална защита и по-добро здравеопазване за гражданите през следващата година. Новостите за 2011-а са увеличаване на периода, върху който се изчисляват обезщетенията за бременност и раждане и безработица. Увеличаването на осигурителната тежест генерира безработица и повишава дела на сивата икономика.
С въвеждането на минимален диференциран осигурителен доход за самоосигуряващите се вноските ще станат непосилни за много хора. Истинските решения са в засилване ролята на втория и третия осигурителен стълб, а не в по-високите вноски. Разбира се, ГЕРБ правиха предизборна кампания с обещания за пари за старост и увеличение на вдовишките пенсии с до 50%, но и от това се отказаха. Да не говорим за бюджета на НЗОК, който си позволява да прави незаконен трансфер към Министерството на здравеопазването и е подмолна втора актуализация в тазгодишния бюджет с пари от следващия. Ще се позволи и през следващата година държавата да не плаща здравни вноски за деца, пенсионери и служителите си, включително армия и полиция.
- Левицата нарече бюджета геврек. Вие как бихте го определили?
- Ако продължим стилистиката с геврека, то аз бих се спряла на дупката на геврека. В нея ще потънат заемите, които ще се наложи да вземат. При липса на реформи парите винаги изтичат, но ГЕРБ явно искат така за наша сметка да стигнат до избори.
- Финансовият министър Симеон Дянков заяви обаче, че е горд с този бюджет. Има ли основания и кое е за гордост в него?
- Дянков може да е горд само с това, че все още е министър, защото във всяка друга политически улегнала страна той вече щеше да работи друго.
- Паралелно с този бюджет изглежда отново сме застрашени с лишаване и от средства по еврофондовете. Като бивш евронаблюдател, който не е прекъснал отношенията си с ЕП и ЕК, каква е вашата информация? Правителството заявява, че усвоява европарите по-добре, така ли е наистина?
- Усвояемостта е много слаба за България, което ще доведе до предсрочно намаление на европарите за България за периода до 2013 г. и разпределение на тези средства за другите европейски страни. На какво се дължи? Парите за еврофондове са отделени от Общността в рамките на бюджетния период за увеличение качеството на живот. Тези страни, които не успяват да ги усвоят, трябва да се разделят предсрочно с част от сумите, за да могат с тях да се облагодетелстват други европейски страни. Още по-лошото е, че колкото по-малко усвоим, за толкова по-малко ще можем да се преборим в следващия референтен период, чийто бюджет вече се готви в европейските институции. И оттам идват много лоши сигнали.
- Защо при по-висок БВП с близо 8% приходите за тази година са планирани с близо 5% по-ниски? Вярно ли е, че новото управление е отворило широко вратите на контрабандата и това блокира приходната част от бюджета?
- Основните попълнения в хазната идват от ДДС и акцизи, а растежът засега се случва от износ според статистиката. Истината е, че сивият сектор се разшири. Веднъж заради глупавото увеличение на акцизите миналата година и най-вече защото кризата принуди много хора да се върнат в сивата икономика, за да оцелеят. А и самата държава е в сивия сектор, защото продължава да е некоректен платец към бизнеса. Как да живеят хората? Това се вижда в бюджета, дори и Дянков е отразил намаление на приходната част, въпреки че пак не е отразил реалната събираемост, което ще изненада премиера. Допълнението в бюджета ще дойде от задължения, емитиране на дълг, заеми от МВФ и Световната банка.
- Управляващите се гордеят с повишения износ и сочат този показател като признак за излизане от кризата. Старата десница обаче твърди, че това изобщо не помага на икономиката във вътрешен план. Как да тълкуваме такива показатели?
- Ами с какво да се гордеят управляващите? Истината е, че благодарение на преодоляването на кризата в някои европейски страни редица български предприятия заработиха именно по техни поръчки, особено със суровини. И затова е и увеличеният износ. Тези темпове стабилизират работни места и евентуално подкрепят доставчиците на тези предприятия. За съжаление от износа не влиза ДДС в държавата, а едва ли след дългогодишните загуби скоро може да се очаква корпоративен данък. Инвестициите на нашите предприятия са по-скоро замразени именно поради липса на предвидимост и страх.
- Вие сте от заможните хора в България. Как гледате на желанието на управляващите да въведат данък "Лукс" и защо в последствие те се отказаха от него според вас?
- Отказаха се, защото осъзнаха, че границата между популизма и икономиката минава и през елементарна сметка. Тя показа, че административните разходи по този така наречен данък ще бъдат много по-високи, отколкото приходите. А и само за няколко месеца повечето яхти се озоваха на чужди пристанища и са под чужд флаг,а за луксозните апартаменти се оказа, че ще се накажат коректните данъкоплатци, закупили на реална стойност имотите си, а не тези, които са ги пуснали по данъчна оценка. Тези хора и днес плащат по-високи местни данъци и такса смет. ГЕРБ така и не успява да налучка верния начин, за да направи парите на хората активни и да ги вкара в потребление и бизнес. С наказания не става. Това не е МВР.
- Само магистралите стигат ли за привличане на чужди инвеститори? Упрекват правителството, че често променяните параметри на различни решения се смятат за неприемливи за външните инвеститори. Какво кара управляващите да не стоят твърдо зад решенията си? Това диалогичност ли е или липса на управленческа визия?
- Честата смяна на мнение не е диалогичност. Това са нескопосани обяснения за публиката. Когато някой иска да е диалогичен, прави обсъждане предварително и после обявява решението, което е взел, а не да дава решения и после да се отмята от тях. Това е управленски хаос, който издава или некомпетентност, или нечий натиск. Затова инвеститорите много ясно разчитат такова поведение и правят изводи за присъствието си тук. Добре, че поне периодът, в който на тях се гледаше като на зли експлоататори, отмина.
- Статистиката отчита ръст на придобиване на жилищата, купени с кредити от банките, както и спад на хората, които могат да изплащат ипотечните си кредити, заради което бързат да ги продадат, преди банките да са ги придобили. Признак за какво са тези процеси?
- Само на пръв поглед тези тенденции изглеждат противоречиви, а по един абсурден начин отговорът и на двата въпроса е един и същ - хората нямат пари. Затова търсят кредити, за да се сдобият с някакво жилище, а други, които изтеглиха кредитите при по-благоприятна икономическа ситуация преди години днес изпитват затруднения да изплащат ипотеките си и затова бързат да ги продадат, преди банките да са им ги прибрали. С това намаляват загубите си. Всичко това е признак за разширяващата се бедност в страната.
Едно интервю на Ива НИКОЛОВА[/justify]blitz.bg
