Я, да ви оформя тука
... И тъй до днес...Но често с мисълта
разнищвам тайната горчива.
Такава хубост няма по света!
Сега я виждам като жива.
Задъхана, надава жален вик.
Не смей да мръдне онемяла.
Тя миналото свое в този миг,
припомня и потръпва цяла.
- Страдалецо, от где, от кой си край?
- И колко здраво, копаш свойта нива?
- Ми, Море!- Мойто село тук се знай.
- Отвъд е то, до реката дива.
- А твойто име, как зове се то?
- Тя! Цвете цъфнало в градина...
- Най-хубаво от всичките е то!
- По-нежно, даже от коприна.
Разбрала истината в този миг,
бледней пред пламъка на вощеница.
Спасител неин бил тоз мъченик.
Изпуснала бе свойта броеница.
Той, диша тежко, вече е в несвяст.
Тя, бди над него, като пред икона.
А името му, вече с топъл глас,
се вплита във въздишката и стона.
- За нея работа ли е това?-
случаен пътник сам се чуди.
Недоумяващ клати той глава:
- Старица клета! За кога се труди?
С туй име на уста умира той.
С тамян мъртвеца прекадяват.
Четем молитвата за упокой.
Мир вечен, тоз страдалец заслужава.
