Я ми речи тая Змѝя,га че го зъмне хойдукот?
Като Хъшовете
Хайде Братя да Живеем,
Да отскочим до Механата ,
И Потта си да пролеем-
От мизерната Заплата.
Там ще паднем ний под Масата,
без Жените да ни видят-
да не позорим с туй Расата,
на Живот да ни завидят.
Тоз който Къркан падне,
За него няма Самодиви,
щом още по живо Пладне
заспива-да му сее не види
Пейте вий сега,
С тъжен и пресипнал Глас.
Сърцето замълча-
Ракия и…Пача-за нас.
