Разни > Нещата от живота
Митове, предания и легенди!
Donelli:
[float=left][/float][justify]Славянски Духове - така условно са наречени всички свръхестествени същества, които според славяните обитават заобикалящия ги свят.Самите славяни най-често наричат тези същества бесове, което в предхристиянско време обозначава абсолютно всички духове, демони и пр., без оглед на функциите и характера им (добри или зли). По своята същност те се различават от боговете. Боговете са всемогъщи, те въплъщават основни характеристики на природата или на човешката същност и обществен живот, и съответно могат да направляват, да моделират всичко по Световното дърво - живот, смърт, любов, брак, раждане, болест, плодородие, мизерия, сила, слабост, дъждове, суши, земетресения, светлина, мрак, топлина, студ и пр. При това от всичките им действия се излъчва някаква загриженост за човечеството или природата, независимо как се проявява в конкретния случай - като полза или като вреда. Грижата тук не е задължително в интерес на човека, не е насочена само към неговото добруване, но така или иначе има определена трайна насоченост към поддържането на основен вселенски принцип. Доста по-елементарни, нисши и немощни са всичките демони, духове, души и други свръхестествени създания. Вярно, че те имат едни или други магически възможности, но тези възможности са в една доста тясна област и се използват за постигане на твърде маловажен ефект, който е повече проекция на моментната прищявка на съответното същество, отколкото проява на целенасочен стремеж към каквото и да било. Освен всичко това, свръхестествените същества, посочени по - долу, сами са подчинени на боговете, макар и в по-лека степен от хората. Те не са така жизнено зависими от божественото благоволение, но са принудени да се съобразяват с него, за да не станат обект на "небесно наказание" и именно наказуемостта им ги разграничава от божествените сили, които са като цяло ненаказуеми. И ако боговете са най вече обект на религиозни вярвания и почит, то останалите свръхестествени същества са обект единствено на митология и суеверия. Поради това и хората само се страхуват от тях, както се страхуват от зверовете и болестите, докато към боговете се отнасят със страхопочитание, с уважение, та дори и с обич.
БАННИК - дух, обитаващ банята. За него не се знае много.
БРЕГИНИ - женски духове, обитаващи бреговете на реки и езера. Вярва се, че отвличат деца.
БЛАТНИЦИ - духове, обитаващи блатата. Ако човек се приближи много до блато, блатниците могат внезапно да изскочат от тинята и да го завлекат на дъното, давейки го.
ВИЛИ, САМОВИЛИ - красиви женски горски духове, родствени на самодивите, с човешки облик и големи криле. Вилите обитават трудно достъпни високопланински гори, където всяка се грижи за горско животно, дърво, цвете, храст или планински поток, като ревниво го защитава, главно от човешки вреди. Тези красавици особено обичат сърните, с които могат да разговарят, но са доста злонамерени към хора. Всячески се стремят да ги отклонят от горите си и в този си стремеж често отравят потоците. Разполагат с големи познания за природата и билките, и ако човек успее да ги подслуша на сборищата им след залез, може да научи как да лекува с определено растение или за местонахождението на скрито съкровище, както и много други тайни за света.
ВОДНИЦИ - духове, господари на реки, потоци и извори. Водникът е повелител на русалките. Често вреди на хората.
ДИВИ ЛЮДЕ, ГОРСКИ ЛЮДЕ - диви жени и мъже, човекоподобни демони, целите покрити с тъмна козина, обитаващи гъстите планински гори. Ако човек неволно наближи бърлогите, където са оставени децата им, те се нахвърлят с крясъци върху него и го разкъсват.
ДОМОВИК - дух на починал родоначалник или праотец на семейството Той е толкова привързан към дома и наследниците си приживе, че след смъртта си остава да обитава родовата къща, да бди и да се грижи за бъдните поколения. Основна нeгова грижа е поддържането на семейния огън, поради което обитава огнището или пещта, печката. Славяните особено почитат домовика, заделят храна от празнични трапези и я оставят край огнището за да се нахрани и той. Преди всяко ново начинание, семейството приготвя специална "стопанова гостба", кани роднини и дружно отправят въпроси и молитви за благословия към духа, след което гуляят. Вярва се, че след като е измолена помощтта на домовика, нещата ще потръгнат добре. Когато се местят в нов дом, стопанката взима живи въглени от старото огнище, занася ги в новото жилище и измолва от домашния дух да се засели там. Домовикът понякога вреди, друг път помага на стопаните, в зависимост дали са почтителни към него или от настроението му. Особено важно е домакинята да си върши добре работата и да не го оставят гладен. Когато иска храна той потропва из стаите през нощта, докато хората спят. Ако не му обърнат внимание домовикът се отвръща от тях и ги постигат болести и нещастия.
ДОМНИЦА, ДОМОВИЦА - женски домашен дух, партньорка на домовника. Друго име за Кикимора.
ДВОРНИК - дух, обитаващ двора на къщата, охраняващ градините, хамбарите, кокошарниците и другите помощни сгради край дома.
ЖАР-ПТИЦА - митологична свръхестествена птица с многоцветни, сияещи като огън пера. Жар-птица обитава короната на Световното дърво и е вестител на божествената воля, тъй като има способност да мигрира между света на боговете Прав и света на хората Яв. Също така вълшебната птица охранява плода на живота - златната ябълка, която расте по клоните на Дървото.
ЖИВА-ЮДА - юда, самодива служеща на богинята на живота и съзиданието Жива, откъдето идва и името й.
ЗМЕЙ - огромно огнедишащо чудовище подобно на дракон. Змеят е висша зла сила, пратеник на мрака, който се стреми да разруши установения от божествения закон - Правда. Змейовете вършат ужасяващи злини, които често поставят под въпрос оцеляването на цели родове села. Предизвикват суши като заприщват реки, пресушават езера, или унищожават реколтата с дъждовни порои и градушки, причинявайки масов глад. Пръв враг на змея е бог Перун - върховният господар. Той преследва змейовете и влиза в единоборство с тях като винаги побеждава след дълга и опасна борба, по време на която се разразяват страховити бури и стихии.
КАРАКОНДЖУЛИ - нощни духове. Явяват се във форма на ниски кривокраки човечета, с голям нос, изпъкнали очи и тяло покрито с козина, които скитат по пътищата след полунощ. Често седят край кръстовища и заговарят окъснели пътници, като им задават гатанки или ги молят за услуги. Ако човек се отнесе с внимание и добронамереност към тях, караконджулите могат да му помогнат, иначе му причиняват злини. Според някои вярвания те седят по кръстопътищата, защото там обикновено се издигат бесилките, а караконджулите имат за задача да пазят духовете на обесените да не излизат от мъртвите тела.
[float=left][/float]КИКИМОРА - домашен женски дух, често отъждествяван с Домницата. Съвсем в дуалистичния контрастен дух на славянската вяра, кикимората едновременно помага и вреди на хората, като по традиция всичко зависи от тях самите. Така, ако домакинята поддържа усърдно дома си, кикимората по цели нощи ще върши от домакинската работа за другия ден, ще вдъхва доволство и спокоен сън на децата, но ако домакинята е немарлива, мързелива, кикимората ще стене от здрач до зори, ще дърпа косите на децата, ще ги буди посред нощ и ще ги плаши, нарочно ще пакости, разхвърля и мърси, така че и малкото свършена работа да отиде нахалост. Вероятно образът на кикимората първоначално възниква като олицетворение на духа на починала по-стара домакиня от същия дом. Тук дом носи не толкова значението на къща, а на сбор от хора - близки родственици, които живеят под един покрив. Когато се случи бабата, най-старата домакиня, основателката на рода да умре, наследниците й предполагат, че духът й остава в дома. Тя е толкова привързана и закрепостена към него, че и след смъртта си носи домашните си задължения, продължава да бди над порядъка като кикимора, със стонове и пакости принуждава наследничките й да си вършат съвестно работата.
КРАВЕСМЪРТ - зъл дух, който сее чума и други зарази сред селските стада. Най-често се явява във вид на черна крава и се смесва с едрия рогат добитък, за да върши унищожителното си дело. Нощем кравесмъртите скитат по пътищата, преобразени в черни котки или сакати кучета, а понякога дори се явяват като скелет на крава. Славяните гонят кравесмърт с различни обреди, при които колят подозрителните животни сред стадата си или ги горят живи. "Подозрителното" животно се определя по следния начин: привечер завардват добитъка на цялото село в един обор, пазят го до зори, и призори го извеждат от обора. Стопаните започват да разпознават животните си, а онези, които останат неразпознати, са нарочени за кравесмърти и биват изгаряни.
КРЪЧИНИ - зли духове (от старобългарското крончина - чума) - приносители на чумата и всички смъртоносни болести. Те се явяват като обикновени хора и диханието им сее зараза. Друг път плюят в реки, езера и кладенци и заразяват водата, предизвиквайки масови епидемии и измиране на цели села.
КУРДУШИ - малки демони, помощници на магьосниците и вещерите. При посвещаването на такива хора, посвещаващите ги им причисляват курдуши - призовани и подчинени на човешката воля духове, които да помагат на техните магически занимания. Курдушите обикновено са онези, които по поръчка на господаря си, събират крила от прилепи, очи от жаби, пръсти от обесници, кичури от девица и всякакви лични вещи, чрез които или над които ще се извъшват магиите.
ЛЕСНИК - горски дух, повелител на горите. Като цяло е предразположен към хората, стига да не го предизвикват, да не нарушават реда в гората и да не й вредят. Най-често лесий ще се появи като старец с дълга зелена брада и ще се опита да завърже непринуден разговор, за да провери дали събеседникът му е достатъчно учтив, добре възпитан, дали е с добри намерения и дали почита духовете и божествата. В хода на разговора той постепенно ще разкрива същността си, превръщайки се в дребно слабовато старче със странен образ и хитър тон, а накрая или ще даде съвет на пътника за благополучното прекосяване на гората, или ще го упъти, ако се е загубил, или ще го заблуди, ако не му причини по-голяма вреда, в зависимост от разговора. Понякога лесий може да посочи погрешен път и като види, че пътникът му се е доверил напълно, следвайки грешната посока, да "изправи" пътищата, така че всички да водят към правилната цел.
[float=right][/float]ЛЕСНИЦА, ЛЕСОВИЦА - партньорка на лесий. Споменава се доста рядко и вероятно има локален характер, само у някои славянски племена.
ЛЪГОВИЦИ - горски духове, навъртащи се около горските поляни.
МОРА-ЮДА - юда, самодива, служеща на богинята на смъртта и зимата Мора, откъдето идва и името й.
МОРИ - нечисти, лоши мъртъвци, неживи. Най-общо всички зли духове на умрели хора. Душите на хората, загинали от неестествена смърт (убити, самоубийци, жертви на нещастен случай) или извършили приживе тежки престъпления и носещи големи грехове, които не са допускани до света на мъртвите и остават в Яв (нашия свят). Тук те непрестанно страдат и се превръщат в зли духове - вампири, върколаци и пр., които излизат нощем и мъчат, тормозят и убиват хора. Някои мори носят главите си подръка, застават под прозорците и назовават по имена обитателите на къщата и който в просъница отговори на повикването, скоро умира.
МУСАИЛ - най-висшият горски дух - главатар на лесниците и на всички горски твари и духове.
ОВИННИК - дух, обитаващ оборите, хамбарите, кокошарниците и другите стопански сгради. Сходен е с дворника. Ако овинникът е благосклонен, той бди над зърното, сламата, складираните храни и те се запазват добре, а домашните животни дават обилно мляко, много яйца. В противен случай складираното бива съсипано от влага, мухъл и вредители, а добитъкът боледува и не носи добър приплод.
ОПОЙЦА - кръвопиец, приемащ физическа форма на пиявица, който се загнездва под кожата на човека и смуче кръвта му. Опойците докарват бяс, т.е. могат да се вселят в човека, чиято кръв са смукали.
ПОЛЕВИК - полски духове, които понякога пречат на земеделската работа, а друг път помагат на жътварите. Славяните ги уважават, защото често пищят и свистят, когато усетят да наближава смъртоносният женски дух Полудница, с което предупреждават хората работещи на полето.
ПОЛУДНИЦА - жесток полски дух с вид на красива млада жена в чисто бяла ленена риза. Изцяло бялата дреха сред славяните е символ на траур, и в този смисъл на смъртта. Полудница идва от "полу" и "ден", което подкрепя поверието, че тя се появява само по пладне, в средата на деня, което време от денонощието се счита за също толкова опасно и неблагоприятно, колкото и полунощ. Тези два момента от деня и нощта са наричани "разпътен час" и в него хората си стоят вкъщи, за да не ги постигне лоша дума, да не хванат уроки и да не бъдат срещнати от зли сили, които да им навредят, защото точно в разпътния час се активират всички демони и проклятия. Такъв един особено могъщ демон е и полудницата, заедно с нейната посестрима - полунощницата.
ПОЛУНОЩНИЦА - зъл женски дух с вид на старица в чисто бяла дреха - посестрима на полудницата. Броди по "разпътно време" - от полунощ до зори - когато всички зли сили излизат навън, а пътищата се оплитат и се "разпътват", т.е. водят в грешна посока. Полунощниците често стоят по кръстопътищата, заедно с караконджулите и ако срещнат човек му причиняват всякакво зло.
РАРОГ - зъл невидим дух, летящ с ветровете. Когато се извие вихрушка, рарозите пръскат по вятъра зли заклинания, болести, кавги, омраза и болка.
[float=left][/float]РУСАЛКИ - женски водни духове, седящи по бреговете на реките. Когато късат косите си, предизвикват наводнения. Ако изсъхне кожата им, умират завинаги. Обикновено русалки стават душите на удавени момичета, убити и хвърлени в река или завлечени под водата от Водника. Той е техен господар, но тайно те го мразят и понякога помагат на хора, за да объркат плановете му.
САМОДИВИ - красиви женски горски духове с чисто човешки облик, родствени на вилите. Всяка вечер те се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена "хорище", където цяла нощ танцуват боси вълшебно хоро, облечени в чисто бели дълги ленени ризи, вероятно отдавайки почит на боговете. По време на танца си едва докосват земята със стъпала, а стъпканите вълшебни билки разнасят силно лечебно ухание. Поради това болните хора, които съберат достатъчно смелост, отиват да пренощуват край хорището, а към тях самодивите се отнасят необичайно благосклонно, докато в повечето случаи са твърде зле настроени към хора и при среща им нанасят множество вреди. Съвсем голи самодивите често яздят едри елени със златни рога, които са техни любимци. Ако по време на лов човек убие такъв елен, покровителката му отмъщава жестоко на ловеца, като го ослепява или му праща болест, следвана от сигурна смърт. На такива болни никой не може да помогне, а ако посмеят да се появят на хорище, тамошните самодиви веднага ги разпознават и ги умъртвяват със смъртоносни писъци. Самодивите трудно устояват на красиви млади мъже, на които помагат както могат - превръщали се в бели коне и ги пренасят където пожелаят и дори се случва да им дадат три бели конски косъма. След време, ако изпадне в беда, мъжът може да запали един от космите, при което съответната самодива се появява и го измъква от ситуацията. Самодивите се страхуват от слънчевата светлина и поради това на развиделяване всички бързо напускат хорището и се укриват в горските усои, така че няма опасност от неприятна среща с тях през деня.
СИМАРГАЛ - грифоноподобно куче с огромни златни криле. Свързан е със соларния култ, с почвата, земеделието и плодородието. Охранява обработваемата земя и бди над житата. В ролята си на пазител, симаргал е възприеман и като блюстител на закона, приносител на възмездието и наказанието. Твърде възможно е да е превърнат във въплъщение на друго славянско божество и като такова да е привнесен в пантеона отвън, което иначе би било твърде необосновано действие. Това е един от най-неясните славянски митологични образи, вероятно заимстван от северноиранските сарматски племена, които особено почитат могъщия дух Симургх, помощник на слънцето, пазител на реколтата.
[float=right][/float]ТАЛАСЪМИ - зли духове, характерни за българския фолклор, обитаващи къщи и изоставени сгради. През деня се крият на тавана, в избата или в стопански помещения на двора. Някъде се възприемат като духове на "неживи" - мъртъвци, станали от гроба. Блуждаещите духове търсят покой, убежище и когато намерят подходящ дом, трудно може нещо да ги изгони от там. Дори напротив, таласъмите правят всичко възможно да прогонят хората, в чиято къща са се заселили. Според българските поверия, за да се оттърве от таласъм, стопанинът на дома трябва да го извика на предварително приготвена трапеза и да го излъже, че празнуват сватба. Слад като постои на масата, човекът трябва да стане и да каже, че е време да отидат на сватбеното празненство, след което да отведе таласъма в отдалечена хижа в гората (навремето е имало много такива заслони на ловци, овчари и дървари). Когато стигнат нарочената колиба, човекът отваря вратата, поканва таласъма вътре, оставя му малко храна и оплетена на възли прежда и с думите: "Я, почакай тук, аз ще намеря сватбарите да ги доведа" залоства вратата отвън. Вярва се, че таласъмите са домошари и не могат да търпят недовършена домашна работа и ръкоделие край себе си. Залавят се веднага да оправят всичко разпръснато или развалено, така че кълбо заплетени конци завладва вниманието им задълго. Опасно е обаче скитайки из гората, човек да влиза в чужди колиби, защото ако там е изоставен таласъм, той ще тръгне с него.
ЮДА, ЮДА-САМОВИЛА - зъл женски дух с човешки облик, родственик на вилите и самодивите. Обитава горите и планините и е особено популярен сред българските славяни. Юдите имат големи магически способности, занимават се с билкарство и отровителство. Понякога се явяват на млади мъже и ги омайват с красотата си, придумвайки ги да се оженят за тях. Ако мъж се ожени за юда, тя отвлича душата му в света на мъртвите, а тялото му се разпада. За да се предпазят от юди, мъжете носят пришити към поясите си листа от вратика и босилек, които отблъскват злите духове.
ЮРАТА - женски воден дух, обитаващ морското крайбрежие и крайбрежните плитчини.
ЯВИНА - зъл дух, сроден на вампира. Появява се от кръвта на убит човек четиридесет дни след убийството и броди нощем из ония места толкова време, колкото е оставало на убития да живее при нормални обстоятелства. Скитайки, духът крещи, дрънка, трещи, създава голяма суматоха, като междувременно извиква имена на близки, познати или пък на убийците си. Ако някой чуе името си и отговори на повикването, явината го убива на място или му нарича зла участ и скорошна смърт. Човек може да се предпази от нея с огън и вода.[/justify]
selenabg.com
Donelli:
[float=left][/float] [justify]В продължение на столетия магьосници и пророци са утвърждавали, че вглеждайки се в огледало виждат неща, недостъпни за простосмъртните. Древните знания са свидетелствали, че огледалата са канали на енергийните потоци. Не случайно и днес съществува начин за гадаене, когато огледалата се поставят едно пред друго, за да направят коридор на отраженията в двете посоки. Тибетските монаси са разработили удивителна техника на „връщане към себе си”, при която огледалото се използва като уред за пренастройване на собственото съзнание.
В необичайните свойства на огледалото е вярвал известният средновековен учен Теофаст Парацелс, който е поставял диагнози на болните по тяхното дишане в огледалото. Блестящият лечител е използвал огледалото и за лечение на болните. С помощна на магични заклинания и формули той е „уговарял” тъмните енергии на болестта, завладели тялото на болния, да преминат в отражението на специално поставеното пред болния огледало. Огледалният двойник е трябвало да боледува вместо реалния човек.
Маговете са заявявали, че огледалата са изход към друг свят, а видяното в огледалната повърхност в полунощ може да предскаже бъдещето. Старинна легенда разказва за силните вълнения на Александър Македонски преди сражението му с персийския цар през 331 година. Пълководецът дълго се е вглеждал в бронзовото огледало, което му е показало бъдещата битка и неговата победа.
Според древните легенди, в старинните огледала са затворени душите на тези, които някога са поглеждали в тях. Смята се, че ако огледалото пази отражението на лош човек или виси в стая, където се е случило нещо негативно, то се променя: винаги е студено на пипане и пред него гаснат църковните свещи.
Хората са вярвали, че това огледало ще донесе големи неприятности (включително и смърт) на новия си стопанин. Затова съществува поверия да не се поставят в спалните старинни огледала с богата история. Ако огледалото е изпълнено с негативна енергия, човекът е преследван от кошмари. За да се избегнат всички тези проблеми огледалото трябва да се прочисти: да се измие със светена или изворна вода и да му се прочете молитва. След това пред него трябва да се запали свещ или то да се постави на ярка слънчева светлина.
С огледалото са свързани много легенди и традиции. При смърт то задължително се покрива с плат. Преди се е смятало, че през откритото огледало душата на покойника ще вземе със себе си някой друг в отвъдния свят. И при силна жажда за живот, то ще върне покойника, но неговата душа ще остане да живее в огледалото. Съществува и поверието, че душата на покойника, вместо да навлезе в другия свят, може да влезе в огледалото и да остане в него, като в капан.
[float=right]
Магическо огледало[/float]Днес огледалата са не само необходим предмет, но и важен детайл от интериора. Огледала се поставят навсякъде: в коридора, хола, банята, спалнята, дори в кухнята. Огледалата трябва да са там, където ви е удобно да се оглеждате. Те трябва да бъдат на такава височина, че да виждате известно пространство над главата си.
Най-голям положителен ефект имат кръглите и овални огледала. Не си струва те да бъдат поставяни едно срещу друго. Не трябва да се закачват и срещу леглото. В съня си ние освобождаваме негативни емоции, а огледалото ги отразява обратно. Смята се, че ако леглото на спящите се отразява в отгледалото, то способства за семейни кавги, тревога и съпружеска невярност. Огледалата винаги трябва да бъдат чисти. Не трябва да се държат пукнати огледала.
Огледалата не трябва да отразяват неприятни места в дома: коша с мръсно бельо, мивката, тоалетната и т.н.
Доста популярно е мнението, че абсолютно новото огледало е способно да подобри психологическия климат в семейството, тъй като то е лишено от всякаква негативна информация. Огледалото, получено като наследство, може да се остави в дома, но само при условие, че предишните собственици са били достойни и честни хора.
Винаги трябва да се приближавате към огледалото с усмивка. А преди да се отдалечите от него се усмихнете още веднъж и си пожелайте успех Тогава късметът никога няма да ви изневери![/size][/font][/justify]
Donelli:
[float=left][/float] [justify]Всички са чували за Атлантида - митичният остров или континент, разположен някъде из просторите на Атлантическия океан. До наши дни е достигнало едно кратко описание на тази култура и цивилизация, предоставено ни от древногръцкия философ Платон чрез неговите "Диалози". Според него, Атлантида се е намирала на запад от Херкулесовите стълбове, т.е.съвременен Гибралтар. Учените я ситуират в Атлантика между Европа и Америка. Пак според Платон, за един ден и една нощ цивилизацията на атлантите загива вследствие на природен катаклизъм. Самият Платон уточнява, че тази информация гърците дължат на египетските жреци, запознати с развитието на човешката история. За съжаление, все още не е открито подобно или сходно сведение поне от още един древен автор за да се сравни с информацията на Платон. В тази връзка трябва да се отбележи, че преди 2000 години човешката цивилизация и култура претърпяват непоправима загуба. По време на войните между Рим и Египет, когато там царува Клеопатра случайно се запалва сградата на Александрийската библиотека - на съвременен език "базата данни" на достиженията на древната наука и култура. Всичко изгаря. Като резултат, днес учените боравят със жалки останки от това огромно културно наследство, съвсем недостатъчни да се възстанови картината на миналото величие на човешката цивилизация. В този смисъл, дори и да е имало други сведения за Атлантида, те безвъзвратно са загубени за нас.
[float=right][/float]Болшинството от съвременните учени, осланяйки се на платоновия разказ търсят потъналия остров естествено в Атлантическия океан. За съжаление обаче, не всички са на едно мнение. Специалисти из средите на океанолозите и геолозите твърдят, че през обозримия период от човешката история липсват убедителни доказателства за какъвто и да било катаклизъм от такъв мащаб, че да унищожи цяла цивилизация. От друга страна, по дъното на Атлантика от север на юг се простира т.нар. Атлантически хребет - една доста внушителна подводна планина. Пак според специалистите е изключено тя да се отъждествява с Атлантида, тъй като се е образувала преди стотици милиони години и не е потънала като остров в резултат на вулканична дейност. Учените ентусиасти насочиха погледите си към Канарските острови с тенденция те да се окажат останалите над водата планински върхове на Атлантида. Между впрочем, островите са били обитавани от интересен народ, известен като "гуанчи", за съжаление избит до крак от испанските заселници. Според сведенията, които са ни оставили испанските летописци, тези гуанчи комуникирали помежду си по два начина - чрез говор и чрез свирене с уста. Този "свиркащ език" е известен на науката като "силбо гомера",но само толкова - няма никакви потомци на старите гуанчи. Все пак, подобно комуникиране - чрез свиркане,се е запазило при баските от Пиренеите. Дали гуанчите са били потомци на митичните атланти и дали баските имат нещо общо с това, все още науката не може да даде окончателен отговор на този въпрос. От своя страна, други учени търсят някакви отгласи от Атлантида в Северозападна Африка, в Атласките планини. Преди години изследванията за Атлантида се съсредоточиха около подводната планина Ампер - все в района на Канарските острови. Всъщност, планината представлява плато, издигащо се от морските дълбини и достигащо до около 80 метра под повърхността на океана. В международни експедиции взеха участие и български учени-океанолози. За съжаление, морските течения и геологичните промени не позволиха на учените да потвърдят категорично, че точно това е "върхът на Атлантида".
[float=left][/float]Преди малко повече от 20 години един гръцки археолог, проф. Спиридон Маринатос доста смело лансира идеята, че Атлантида се е намирала не в Атлантическия океан, а в Средиземно море. Причина за тези негови съждения се оказа откритата от него древна култура на о-в Санторин (Тера). Културата бе определена като минойска и паралелна на същата от о-в Крит. Интересното е, че тя загива вследствие на природен катаклизъм - избухването на островния вулкан. Твърденията на Маринатос дадоха тласък и на други подобни идеи, като Атлантида започна да се търси и в Индийския океан. Чуха се и гласове, че Атлантида може би е Антарктида, остров- континент претърпял катаклизъм чрез промяна на климата. Като повод за подобни виждания се сочат странните карти на турския адмирал Пири Рейс, на които освен че е изобразена все още неоткритата Америка, ясно се вижда Антарктида, без ледена покривка, с планини и пълноводни реки. От своя страна, други учени се опитват да направят връзка с каменните великани от старата култура на о-в Пасха (Великденския остров) в Тихи океан. Вероятно един ден загатката ще бъде разбулена, а това пък ще обогати културата на човешката цивилизация. [/justify]
Donelli:
Дали е съвпадение това, че началото на първите цивилизации съвпада по време с първата сварена бира?
[float=left][/float] [justify]В праисторически времена човекът нямал време да експериментира какво ще стане, ако остави ечемика да ферментира. Той не е и знаел какво е ферментация. Нито пък ечемик. Всичко започнало, когато първите предприемчиви племена на Изтока открили, че е много по-добре да живеят и да се прехранват в равнината, отколкото из суровите планини. Те открили земята между Тигър и Ефрат – така наречената Люлка на цивилизацията. Около 6000 г. пр. Хр. тези племена щели да станат известни като шумерите.
Тези първи жители на древната Месопотамия (днешен Ирак и части от Сирия, Иран и Турция) култивирали един от първите видове ечемик. Шумерите са и първите, които се сетили да правят от него бира преди осем хилядолетия, като се спори дали преди или след това се научили да пекат хляб. По същото време праисторията свършила за тях. Родила се цивилизацията. И бирата.
[float=left][/float]Не е трудно да си представим отношението на тези първи пивовари към бирата, като имаме предвид, че са си имали специална богиня на бирата – Нинкаси (буквално – дамата, която пълни устата – вероятно с бира). Шумерите не виждали нищо лошо в пиенето, както и в други човешки ”пороци” – Нинкаси била същевременно богиня на съблазънта и плътската любов. Молитвата към нея била не друго, а рецепта за бира – по този начин шумерите по-лесно запомняли процеса във времената преди да развият своята писменост.
Богинята Нинкаси обяснява вечната връзка между алкохола, оргиите и освободените нрави – в земите на древна Месопотамия празненствата и почитането на боговете се свързвали с пиене и разврат. Достатъчно е да погледнем тази плоча (горе) от онези земи, за да си представим каква е за шумерите връзката между плътските наслади и алкохола. Предполага се, че това, което жената пие със сламка по време на секс е именно бира.
[float=right][/float]Годините минавали, чаши бира се изпразвали, шумерите изчезнали постепенно от историята и оставили развитието на бирата на следващите цивилизации – египтяни, гърци, траки, римляни.
Междувременно на другия край на Стария свят германските племена също открили, че зърнените продукти ферментират и че от това се прави алкохол. Подобни открития направили и други племена, без връзка с шумерите, и така бирата постепенно се появила в различни части на света. През 19 век Луи Пастьор дори щял да обясни какво точно се случва при процеса на ферментация, но дотогава имало още много време.
В началото на новата ера римският историк Тацит отбелязва, че германските, саксонски и келтски племена пият светла бира. Въпреки че самите римляни са се научили на пивоварство от гърците, Тацит и съвременниците му вече са открили и виното, както и това, че в него е истината. Затова те смятат, че бирата е варварско питие, недостойно за тях.
[float=left][/float]През Средновековието бирата продължава да се развива, като се вари най-вече в манастирите. По онова време започват да добавят хмел към рецептата. Пиенето на бира се превръща в социално занимание и на Острова се раждат пъбовете.
Бирата постепенно става най-популярната напитка в Европа, особено в райони, където отглеждането на лозя е трудно. Дори в Южна Европа, където виното е традиционното питие, бирата има почитатели сред по-низшите класи. В Бавария смятат бирата за толкова важна, че през 1516 г. дори регулират съставките й със закон, който е отменен чак през 1987 г. Навсякъде, където чистотата на водата е под въпрос, се пие бира, защото тя поне е била термично обработена.
Следващата стъпка в историята е индустриализацията на производството.
Бирата е една от най-старите алкохолни напитки. Някои историци смятат, че тя е дала на човечеството тласъка да развива земеделието си, да усяда и да образува селища и градове; че бирата, а не нещо друго, е тласнала човека по пътя към цивилизацията.
[/color][/size][/font][/justify]
vratovrazka.com
galenavt:
Градски легенди: защо брачните халки се носят на безименния пръст
Много интересно обяснение, защо брачната халка се носи на безименния пръст.
Обяснението идва от Китай.
Палецът символизира родителите
показалецът – братя / сестри
средният пръст си ти самият (прави си извод когато го сочиш на някого)
безименният е партньорът ти
малкият пръст са децата ти
За да разбереш защо халката се носи на безименния пръст, направи следното:
отвори дланите си, една срещу друга. Пречупи средните си пръсти и ги постави един до друг след което допри върховете на останалите си пръсти.
Сега се опитай да разделиш палците си (родители). Ще се отворят, защото няма да прекараш целия си живот с родителите си, трябва да ги напуснеш рано или късно.
Събери отново палците и се опитай да разделиш показалците си (братя/сестри): те също ще се отворят, защото братята и сестрите ти ще имат собствени семейства и отделен от твоя живот.
Събери показалците и раздели малките си пръсти (деца): и те ще се отворят, защото и твоите деца един ден ще се оженят и няма да са при теб.
Накрая събери малките си пръсти и се опитай да разделиш безименните (партньор): ще се изненадаш да установиш, че не можеш… Защото съпруг и съпруга трябва да останат заедно, в добро и зло.
Навигация
[0] Списък на темите