"ГЕРБ приземи Синята коалиция", отбелязва "Сега". Лидерите на Синята коалиция останаха неприятно изненадани, след като вместо покана за участие в правителство на ГЕРБ получиха само меморандум за сътрудничество. Това бе резултатът от вчерашните консултации на ГЕРБ със сините, "Атака" и РЗС. Хората на Волен Сидеров и Яне Янев веднага дадоха своята благословия за бъдещия кабинет и така коалицията на Мартин Димитров и Иван Костов остана без поле за политически маневри. След срещата председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов потвърди, че партията му ще поеме риска да състави самостоятелно правителство на малцинството.
"В търсене на по-малкото зло", е коментарът в "Стандарт". Посочва се, че лидерът на ГЕРБ заложи на формула, която рядко е влизала в употреба у нас - еднопартийно правителство с широка парламентарна подкрепа. Чрез отказа си да приеме за равностойни съюзници в изпълнителната власт Волен Сидеров, Иван Костов и Яне Янев, ГЕРБ се размина с голяма опасност. И тримата малки десни лидери са натоварени с достатъчно противоречия и негативи в предишните си превъплъщения. Колкото и да са разочаровани обаче, те ще гласуват проектите на ГЕРБ поне в началото, докато не преценят, че е дошъл удобен момент за отмъщение.
"Амбицията ми? Дисциплина и добри закони", е озаглавено интервюто в "Труд" с Цецка Цачева, председател на Народното събрание. Тя смята, че обликът на парламента може да се подобри. "Ако успея да накарам народните представители да работят там, където е работното им място - в пленарната зала, като завършек на дейността им в комисиите, това ще даде много за авторитета на парламента. В ГЕРБ имаме политическата воля да покажем, че залата може да бъде пълна. На второ място смятам, че рейтингът на парламента се влияе от качеството на законите, които излизат от него. Това предполага повече съдържание в работата на постоянните комисии. Трябва да бъдат привлечени максимално по брой и компетентност експерти", казва Цецка Цачева.
"Комисиите в НС намаляват с 1/4", съобщава "Сега". ГЕРБ ще настоява сегашни 25 парламентарни комисии да бъдат намалени на 18 или 19. Това обяви заместник-председателят на партията Искра Фидосова на първото заседание на временната комисия за изготвяне на правилника на Народното събрание. БСП и ДПС пък направиха авангардно предложение пленарните дни на парламента да се намалят с 2-3 месечно, за да имат депутатите повече време за срещи с избирателите. Фидосова обаче даде да се разбере, че това искане няма шанс.
"Обмисляме гласуване с биометрични данни", разкрива пред "Класа" Лъчезар Иванов, заместник-председател на Народното събрание от квотата на ГЕРБ. Той посочва, че в миналото Народно събрание законите са били претупвани. И обяснява: "Законодателната комисия дава едно становище, а после в другите комисии започват да променят философията на закона. Това изкривява нормативните актове и още преди те да са приети, стават неработещи. Рецептата е комисиите в парламента да привлекат сериозни експерти, които да дават правилните решения, защото голяма част от народните представители не са юристи. И затова трябва да се вслушаме в съвета на експертите."
"Сред герберите няма политически номади", заявява пред "Стандарт" Искра Фидосова, председател на комисията, която трябва да изготви новия правилник за работа в парламента. Отмяната на политическото номадство тя коментира така: "Не трябва да отиваме в крайности, а правилникът не се прави, за да разрешава вътрешнопартийни проблеми. И аз, и колегите в ГЕРБ сме срещу политическото номадство, но не мисля, че трябва да стигаме до крайни норми, които в правилника да обслужват проблемите на партиите. Не виждам обаче такъв проблем да стои пред ГЕРБ."
"Борис Велчев: Следващите 6 месеца ще са критични", пише "Труд". "Дадохме се сметка, че следващите 6 месеца ще са особено критични и трябва да произведем резултати, които да ни върнат поне малко от доверието на Брюксел", заяви вчера главният прокурор Борис Велчев. Така той разтълкува шестте месеца доверие, които бъдещият премиер Бойко Борисов даде на прокуратурата за резултати в борбата с престъпността миналата сряда. Тези думи се тълкуват малко произволно, каза Велчев. Правителството и прокуратурата са обвързани да работят заедно непрекъснато, не само за половин година, добави той. Велчев бе категоричен, че предишният кабинет не им е пречил.
"Що за избирателен кодекс ще напишат герберите", коментира "Сега". Според автора ГЕРБ само ще спечели, ако изпълни заканата си и още отсега не само започне работа, но успее в следващите месеци да вкара в пленарната зала Избирателния кодекс. Това ще е прецедент и ще направи добро впечатление на публиката. Последните парламентарни избори показаха, че истинската битка с купените гласове и автобусите от Турция трябва да се води чрез мерки за повишаване на избирателната активност. За да се превърне обаче в постоянно, а не стихийно явление има само един начин - народът да усети, че от неговия глас зависи нещо. Това може да стане само с въвеждането на мажоритарен елемент.
"Ще махнат ли депутатите имунитета", пита "24 часа" депутати от различни парламентарни групи. Мартин Димитров, лидер на СДС: "Категорично подкрепям снемането на депутатския имунитет. Всички трябва да бъдат равни пред закона." Волен Сидеров, лидер на "Атака": "Отпадането на имунитета трябва да важи не само за депутатите, но преди всичко за магистратите. Депутатският имунитет е по-скоро символичен и дава защита срещу опити за политически натиск и изнудване." Четин Казак, ДПС, предлага да се помисли за промяна в посока запазване само на функционалния имунитет, който да е защита от натиск. Ангел Найденов, БСП, подчертава да не бъркаме правото с популизма и припомня, че и досега народните представители нямат имунитет по отношение на разследване срещу тях. Яне Янев, лидер на РЗС: "На парче нищо няма да подкрепяме. Ще гласуваме за промяна, ако ГЕРБ се съгласят с нас за конституционна реформа."
"Със Сергей БСП е обречена", смята Татяна Дончева, бивш депутат от червената партия. В интервю за "Труд" тя казва: "БСП има много голям проблем и той е в отношението на хората към нея. Резултатът от нашето управление е, че за последната година и нещо кумулирахме не просто отрицание, а ненавист към БСП. Това е много тревожен факт, защото няма драстична ситуация, която обществото да е преживяло, за да си обясниш подобно отношение." Дончева смята, че сегашното ръководство на партията трябва да бъде драстично променено и да не превръща партията в заложник.
Когато доверието е загубено, трябва да се инжектира нещо ново, казва тя.
"Авторитетна криза, или криза на авторитетите", е анализът в "Монитор". Според автора в БСП действително има криза. Тя обаче не е управленска, защото да смениш едно ръководство с друго е твърде лесно и лишено от предизвикателства. Не е и кадрова, тъй като 747 000 души /абсолютното електорално дъно на червените, измерено на тези избори/ винаги са способни да излъчат алтернатива и да формулират послание. Не е и на идеите, защото левицата е майстор в рециклирането на едни и същи социални послания. Истината е, че в БСП е налице тежка криза на авторитетите, които да сочат пътя на развитие. И да не се страхуват да поемат отговорност.
"Доходите и разходите на българите замръзнаха", акцентира "Сега". За първи път от началото на годината доходите на българските семейства не се увеличават, отчете националната статистика. За май доходът на човек е 304,25 лева, при 304,36 лева за април. Все пак на годишна база тенденцията за растеж продължава - спрямо май 2008 г. се отчита почти 10 на сто увеличение. Семейният бюджет разчита повече на спестяванията и по-малко на кредити.
"Масларова очаква 8% безработица", пише "Труд". Социалният министър в оставка Емилия Масларова призна, че безработицата за тази година ще стигне "плавно" 8 на сто. За юни била 7,08%, а за юли се очаквало да е 7,29 на сто. Масларова успокои, че парите за социални плащания не са свършили. Досега били изразходвани под 50% от планираните разходи. Имало и достатъчно средства по социалните програми.
"Социалните плащания - десет пъти мери", е коментарът в "Труд". Обръща се внимание, че икономисти, близки до номинирания за финансист номер едно, заговориха за намаление на пенсиите. Вярно, отчитайки цялата тежест на тази непопулярна мярка. Идеята тръгна преди месеци от Асоциацията на индустриалния капитал у нас с мотива, че тежестта на кризата трябва да се разпредели между всички. Че не може работещите да изнесат на гърба си целия товар - и да ги съкращават, и да им намаляват заплатите. Така е, но пенсиите колкото и да се увеличават, са толкова ниски, че намалението им ще е кощунство спрямо възрастните. Но ако това не се случи, ще трябва да се реже от други бюджетни пера. За да излязат на правилния път, новите управляващи ще трябва да се разделят с илюзията, че има бързи решения в социалната сфера.
"Малките градове по-добри за бизнес", научаваме от "24 часа". Издаването на строителни разрешителни от местните администрации е основният препъникамък за фирмите, става ясно от първото проучване на местните условия за правене на бизнес у нас. Изследването е на Института за пазарна икономика. Класацията е според общинските данъци и такси, регулации, качеството на административните услуги и корупцията. Изводът е, че в по-малките градове условията за правене на бизнес са по-добри, но като цяло административната тежест в страната е висока. (БТА)
dariknews.bg
