Пластиката е най-фината форма на Изкуството,най-лесно възприеманата,най-трудоемката и скъпа.Но преди тя да се роди,Авторът я вижда вече завършена.Чувствителното му „Вътрешно око" долавя и най малките подробности в блясъка на Светлината,играта на Сенките,Ракурса и най-вече Идеята вградена в Творбата,Ако тя удовлетворява неговите Чувства,той ще я създате,без оглед на чуждо Мнение.При ангажираните Творби обаче,Нещата стоят по-иначе.Трябва да се бори с Кича в Пространството и Желанията на Поръчителите.има борба с Гравитацията и Финансите,Борба против Статуквото,Борба с Времето,Атмосферните Условия и още хиляди Пречки,които като,че,ли нарочно са чакали зад Ъгъла.
Проблем е,че това което той вижда в завършен Вид,не може да се заснеме,да се разгледа,да се пипне.Един Проект-колкото и да е добър,не може да предаде Излъчването на готовата Творба и Авторът прибягва към други Похвати за да илюстрира и представи по-добре Идеята си.И ако не се намери някой да му докаже,че това е невъзможно,всичко ще бъде наред.
Защо всичко вкусно е вредно?
