« Отговор #150 -: Юли 29, 2009, 02:16:19 am »
"Аз те попитах за какво мислиш,а ти ми каза:
-Не зная.Вятърът отвява мислите ми като калинки.
Тогава аз вдигнахръка,хванах една мисъл и я затворих в шепата си
като в кибритена кутийка.Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:
-"Не искам да си отиваш!"
Усмихни се.
Какво,че ще си отида?
На далечен път заминават и жеравите,но ще се върнат.
Зад червените къщи изчезва Слънцето,но ще се върне.
И влаковете се завръщат,нали?
И хората.
Какво са разстоянията метър и километри?
Има очи,които виждат през високите планини.
Има мисли които летят над безкрайните равнини.
Има хора,които никога не се разделят.
Усмихни се.
Има хора,които никога не се разделят"
