Законът за конфискация на имущество скара депутатитеЗаконът за конфискация на имущество, придобито по престъпен начин, скара депутатите още със самото си заглавие при разглеждането му на второ четене.
Повече от час продължи дебатът за наименованието на законопроекта. Гласувано беше законът да е за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
От сутринта Народното събрание обсъжда дали по този закон ще се отнема незаконно имущество или всяко имущество, за което не е ясно, с какви пари е придобито.
Управляващите се аргументираха с настояването на Европейската комисия в България на всяка цена да се приеме такъв закон.
От опозицията оспорват текста, според който имущество ще се отнема без влязла в сила присъда за извършено престъпление.
Според Христо Бисеров от ДПС законът е част от изборното законодателство на ГЕРБ
Депутатът поиска гласуването да бъде отложено до приемането на обсъжданата в момента в Европарламента директива за отнемане на незаконно придобито имущество. Предложението беше отхвърлено.
Михаил Миков от Коалиция за България каза, че законопроектът не дава гаранциите, които дава директивата за спазването на основните човешки права и принципи, сред които са презумпцията за невинност, правото на собственост, защитата на личните данни. Според бившия вътрешен министър предложението да се конфискува имущество след наложен административен акт излиза извън рамките на проектодирективата.
Миков добави, че законът е репресивен и антиевропейски
Текстовете, внесени от ГЕРБ, предвиждат на проверка да подлежат граждани, срещу които има повдигнато обвинение и които притежават имущество над 250 хиляди лева, придобито през последните 10 години.
Според опозицията обаче текстовете на закона дават много по-скандални основания за започване на проверка и конфискуване на имуществото - като административни наказания и дори престъпления, които не предвиждат затвор.
Вярно е, че тази мярка за конфискацията без влязла в сила присъда е нова и за ЕС
призна правосъдният министър Диана Ковачева. „Но има много ясен каталог от престъпления - от организирана престъпност, корупция и тероризъм и това е основанието да се започне процедура,” обясни тя.
Ковачева потвърди за европейската проектодиректива, но според нея документът си поставя за цел да постави основите и минималните стандарти. По думите й България настоява да се разшири обхвата на тази директива.
Диана Ковачева напомни, че законопроектът се приема по искане на Европейската комисия
и добави, че ако след няколко години се прецени, че България е постигнала конкретни успехи, този закон може да стане излишен. Според нея изводите на ЕС са, че в момента държавата има необходимост от такъв закон.
Според опозицията текстовете на новия закон не са ясни от юридическа гледна точка.
Установяването на законността на имуществото ще ни вкара в „абра-кадабра”
предупреди Мая Манолова от Коалиция за България.
„Този закон е правен абсурд, пълен с нелогични и странни конструкции, който ще създаде колосални проблеми не само на гражданите но и на органите, които ще трябва да го прилагат,” коментира депутатът.
Според Манолова управляващите ще използват закона, за да „громят хора, които си позволяват да извисят глас срещу авторитарния режим на управление”.
Явно маите са познали за 12 декември 2012 г.
когато влиза в сила Законът за отнемане на незаконно придобито имущество”, каза към опозицията заместник-председателят на Народното събрание и депутат от ГЕРБ Анастас Анастасов.
„Очевидно краят на света ще дойде с този закон.”
www.btvnews.bg