« Отговор #33 -: Октомври 13, 2009, 08:42:17 am »
[float=left]
[/float] [justify]
Цените вървят към изравняване до около 65-70 стотинки, твърдят собствениците на хлебозаводи и отхвърлят искането на малките производители за минимални защитни цени. Всички заедно обаче искат контрол срещу нелегалните фирми
Само преди месец клиентите на търговските вериги и немалко от бакалиите в малките градове на страната купуваха килограм хляб за около 50 стотинки. Заради поредната война за цената на насъщния организациите на големите и малките производители отново се изпокараха помежду си, а потребителите пак се замислиха какво точно слагат на масата си всяка вечер. В момента цената на масовия хляб в София е 65-70 стотинки, като според представителите на индустриалните хлебопроизводители това ще доведе до постепенно изравняване на цените и в останалите градове в страната.
Според малките в бранша обаче реалната цена хляб от един килограм е близо два пъти по-висока – около 1,20 лева с калкулирана печалба от около 2-3% - и всички, които работят под тази стойност искат да завладяват територии за сметка на конкуренцията. Само за сравнение – преди една година цената на килограм хляб беше около 1 лев в София и достигаше до над 1,40 лева в някои региони.
Преди няколко дни
от Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите поискаха въвеждане на минимална цена от 80 стотинки за 750 грама хляб.
Така според тях ще се гарантира, че компаниите спазват стандартите за производство и плащат данъци и осигуровки на работниците си.
От Браншовата камара на индустриалните хлебопроизводители и сладкари в България обаче обясниха, че онези, които са завършили инвестициите си в техника, могат да си позволят да намалят цените, за да отговорят на търсенето. Процесът на изравняване на цените е обективен и се налага от присъствието на големите търговски вериги на пазара, обясни председателят на организацията Борис Инчев, цитиран от БТА. Това обаче е проблем за всички фирми от хранителната промишленост, на които големите търговски вериги извиват ръцете за минимални цени, като им гарантират по-големи обороти.
Въпреки че всяка година се отчита спад на потреблението с около 2%, производството на хляб е бизнес за около 700 млн. лева годишно,
изчислява Борис Инчев. Проблемът на пазара е че много и различни компании се борят за по-голямо парче от една и съща по размер торта. А потребителите все повече предпочитат да пазаруват от хипермаркетите, които все още предлагат някакъв контрол на качеството при най-ниските цени.
С колко са паднали продажбите на производителите заради кризата обаче няма как да се каже. Първо, защото не е ясно колко са онези, които наистина работят на черно, и второ, колко от реалните си обороти обявяват регистрираните производители.
В сферата на хлебопроизводството са регистрирани около 5000 хил. компании,
но според данни, цитирани преди време от земеделското министерство, работещите в бранша са поне с 30-40% повече. Делът на хляба и сладкарските изделия е около 30% от целия пазар на хранителни стоки.
Според федерацията на хлебопроизводителите сивият сектор в бранша достига до 60%, а според браншовата организация на индустриалните производители – по-скоро е около 30 на сто. И двете асоциации обаче посочват като главен проблем липсата на контрол върху работата на отделните фирми.
На този пазар можеш да спечелиш ниша, като подбиеш цената на конкурента, а това става с евтино брашно без гаранции за качество, като не плащаш ДДС и нямаш разходи по трудовите договори на работниците, оплакват се производителите. Никой обаче не казва с колко е готов да свали цената, за да си гарантира по-висок оборот.
Въвеждането на минимални цени би означавало да се създаде картел, категорични са индустриалните производители.
Преди две години КЗК санкционира Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите за наговаряне на единни цени, но през юли т. г. ВАС отмени решението, с което практически отхвърли твърдението за съществуващи договорки за цените между производителите. Сега от федерацията отново искат въвеждане на минимални цени, с което отново отварят спорната тема с аргумента, че големите заводи свалят цените за месец – два, за да фалират малките, след което отново започват да работят с печалба. Минималната цена обаче не е гаранция за качеството, за което настояват легалните производители.
Вместо минимална защитна цена от Браншовата камара на индустриалните хлебопроизводители и сладкари в България предлагат да се засили контрола върху размера на реално плащаните заплати, върху реалните обороти и върху санитарно-хигиенните изисквания в хлебопроизводството. Трябва точно да се спазва технологичната документация и РИОКОЗ да проверява дали се работи по обявената от производителя рецептура, смята Борис Инчев. Той предлага да се въведат по-разширени етикети на хляба, в които да е описано цялото съдържание на готовия продукт. Хлябът е един от най-нискорисковите продукти, в него по правило има само брашно, вода, мая, сол и подобрител, като това не е оцветител или консервант, обяснява той.[/justify]
www.bulgaria-news.bg
