Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[kriskokoto]

Шофьорите у нас са опасно агресивни около празниците

Изнервянето от празничната треска често провокира шофьорите да превишават скоростта, да изпреварват рисковано или да не спазват дистанция



Шофьорите са най-агресивни около новогодишните празници, като причината за това са задръстванията и стресът, предизвикан от закъсняване за среща или събитие.

До този извод са стигнали застрахователи, които не пропускат да алармират, че именно стресът от празниците може да създаде рискове от катастрофи.

Изнервянето от празничната треска освен всичко води и до по-лошо: тя често провокира шофьорите да превишават скоростта, да изпреварват рисковано или да не спазват дистанция. Крайният резултат от всичко това може и да е катастрофа.

„Когато човекът си е поставил крайна точка да свърши една работа и закъснява по някаква причина, всичко това го кара да прави много рискови маневри. Да минава на жълто-червено, да минава през пешеходни пътеки без да оглежда и това създава много рискови ситуации. Моят съвет е, когато се тръгва на път – зад волана да сяда най-опитният шофьор, да не се поставя краен час на пристигане, да се спазва добра дистанция и разбира се – с изправни автомобили”, коментира Владимир Тодоров от Асоциацията на застраховани и пострадали при катастрофи пред Нова ТВ.

Нервите на шофьорите могат да се опънат и в края на празничния маратон, когато хиляди автомобили отново ще тръгнат по пътищата на страната.

Точно на 1 януари, когато се очаква най-интензивен трафик, инспекторите от „Автомобилна администрация” ще проверяват техническата изправност на автомобилите на пътя.

Към днешна дата броят на жертвите за тази година е аналогичен на този от миналата година – малко под 600. Ранените обаче са значително повече – над 8600.

                                                                                                                                         vesti.bg

[kriskokoto]

Българите вече могат да работят свободно в целия ЕС

Българите и румънците вече нямат нужда от разрешително за работа в друга страна членка на ЕС



От днес българите и румънците ще могат да работят свободно в целия Европейски съюз.

Съгласно договорите за присъединяване, които София и Букурещ подписаха преди приемането си в съюза, старите 15 държави от Евросъюза получиха право да ограничат достъпа до своите пазари на труда на българите и румънците за 7 години, които изтичат на 31 декември 2013 г.

В някои страни, преди всичко Великобритания, се разгоря истинска вестникарска война срещу предстоящото отваряне на трудовия пазар за гражданите на двете балкански страни.

Една от причините е твърдението, че българи и румънци щели да се възползват от щедрата социална система на Острова. Подобни дебати, но в много по-малко степен, имаше в Германия и отчасти Холандия.

Страховете, че бедните имигранти от Източна Европа може да се превърнат в бреме за социалните системи на някои страни членки, се оказаха най-силни във Великобритания, където от днес гражданите на ЕС, които търсят работа в Обединеното кралство, няма да имат право на помощи за безработни през първите три месеца от престоя си.

Ако не успеят да докажат, че имат реални шансове да си намерят работа, безработните чужденци ще бъдат изпращани обратно в страните си на произход.

                                                                                                                                      vesti.bg

[kriskokoto]

Патриарх Неофит отслужи молебен за благоденствие

Божието благоволение и милост да бъдат с нас, с нашата страна и Църква и през настъпващата година, пожела патриарх Неофит.




Негово Светейшество патриарх Неофит отслужи тази сутрин Света Божествена литургия в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" днес, когато Църквата ни чества Св. Василий Велики, а след това и традиционния Новогодишен Молебен за благоденствието на българския народ през новата 2014 г.

Божието благоволение и милост да бъдат с нас, с нашата страна и Църква и през настъпващата година, пожела на българите патриарх Неофит.

Земният живот е начало на вечността и времето ни е дадено от Бога за духовно възрастване. Затова ние трябва да ценим всеки миг и да го живеем така, че да се приближаваме стъпка по стъпка към Бога и своята богоподобна същност, посочи патриарх Неофит в Новогодишното си приветствие.

Той призова да благодарим на Бога за всички Негови благодеяния - за радостите, за подкрепата, за утешенията, но да намираме сили и мъдрост да благодарим и за трудностите, които са неизбежни в живота на този свят, като не забравяме с каква щедра награда били удостоени издържалите изпитанията, проявявайки велико търпение, пропито с вяра и надежда в Бога и Неговата милост.

Никой от нас не знае какво ще му донесе идната година. Но ние трябва да се уповаваме на всеблагата и съвършена Божия воля.

Като внимаваме в Божиите повеления, в учението на Светата Църква и в гласа на собствената ни съвест, нека се молим на Бога по всяко време, да се надяваме на Неговата милост, защото Бог е наше прибежище и в Него се успокоява душата ни, каза Негово Светейшество и цитира Св. ап. Павел - "докле имаме време, нека правим добро на всички".

Отечески поздравявам с Новата 2014 година всички чеда на родната ни Църква, намиращи се в пределите на нашата татковина и извън нея, и молитвено им пожелавам Бог да ги обдари с физическо и духовно здраве, да им посочи пътя, по който трябва да вървят, за да растат в благодат и познаване на нашия Господ и Спасител Иисус Христос.

Божието благоволение и милост да бъдат с нас, с нашата страна и Църква и през настъпващата година, пожела патриарх Неофит.

                                                                                                                                           vesti.bg

[kriskokoto]

Президентът: Да не оставяме различията да се превърнат в бариери

В новогодишното си обръщение към българския народ държавния глава Росен Плевнелиев призова за сплотеност и солидарност





Нека отхвърлим безсмислените противопоставяния, наложим приемственост в управлението и се обединим около добрите идеи, които да придвижат страната ни напред.

За това призова президентът Росен Плевнелиев в новогодишното си обръщение.

Президентът пожела национална сплотеност и солидарност - да не позволяваме различията да се превръщат в бариери, а трудностите да ни разделят.

Необходимо е взаимно уважение, хуманизъм, вяра в доброто, в националния идеал и в общочовешките ценности, посочи той.

Единството на нацията е волята и решителността да постигнем националния идеал заедно. Разделението ни отдалечава от верния път, заяви президентът Плевнелиев.

Държавният глава направи равносметка, че си отива още една трудна година за България - година на граждански протести, три правителства, два парламента и силен миграционен натиск.

В тази вечер ние не само сменяме календара, но и оставяме лошото назад, за да тръгнем с доброто напред, отбеляза Росен Плевнелиев.

От 2013 година нека вземем онова, което я осмисли, а именно - демонстрирания от българите огромен човешки и морален потенциал и съзидателната гражданска енергия, пожела той и допълни, че тази енергия днес е навсякъде и зависи от всички нас да я използваме градивно, в интерес на нацията.

"Активното гражданско общество успя, защото наложи дебата за справедливостта в държавата и обществената чувствителност към действията на политиците. За всички вече е ясно, че не властта, а почтеността, отговорността и добрите резултати правят политиците силни", каза Плевнелиев.

"2013-та беше годината на поставените от гражданите въпроси и на обществената енергия. Сега идва ред на отговорните решения", подчерта президентът.

Следва пълният текст на новогодишното обръщение на президента Росен Плевнелиев към нацията:

Скъпи сънародници,

Тази вечер целият свят се обединява от споделената вяра и надежда на новото начало. И ние, българите, на прага на Новата година чертаем планове за бъдещето, като правим своята равносметка.

Отива си още една трудна година за България. Беше година на граждански протести, три правителства, два парламента и силен миграционен натиск. В тази вечер ние не само сменяме календара, но и оставяме лошото назад, за да тръгнем с доброто напред. От 2013 година нека вземем онова, което я осмисли, а именно - демонстрирания от българите огромен човешки и морален потенциал и съзидателната гражданска енергия. Тази енергия днес е навсякъде и зависи от всички нас да я използваме градивно, в интерес на нацията. Активното гражданско общество успя, защото наложи дебата за справедливостта в държавата и обществената чувствителност към действията на политиците. За всички вече е ясно, че не властта, а почтеността, отговорността и добрите резултати правят политиците силни. Нека отхвърлим безсмислените противопоставяния, наложим приемственост в управлението и се обединим около добрите идеи, които да придвижат страната ни напред. Единството на нацията е волята и решителността да постигнем националния идеал заедно. Разделението ни отдалечава от верния път.

2013-та беше годината на поставените от гражданите въпроси и на обществената енергия. Сега идва ред на отговорните решения. Нека умножим, а не да пилеем народното доверие. Да върнем политиката на ценностите, като се вслушаме в гласа на обществото и последваме гражданите, които отварят нова страница в демократичната история на страната и слагат край на безразличието и оцеляването поединично. Прогресът е колективно усилие. Само заедно можем да изградим демокрация от европейски тип и справедлива държава с просперираща икономика.

Днес е важно да намираме точките на съгласие, като търсим обединение и напредък по значимите за обществото теми. Да надградим демократичните механизми и институции така, че те да произвеждат повече демокрация. Да подкрепим истинските патриоти и тези, които са готови да дадат, а не да вземат. Да дадем път на младите, предприемчивите и добрите хора, като умножим делата им. В съвременния свят успяват знаещите и можещите, успяват сплотените и уверените в способностите си. С посветеност и постоянство, стъпка по стъпка, да градим България.

Важни са не месиите и популистките обещания, а способността на институциите да налагат ред и правила за всички, като работят професионално и последователно, независимо кой е на власт. Само доброто управление с грижа за хората ще направи страната ни по-богата. Гражданите ясно и недвусмислено дадоха реалните "опорни точки" за това кои са проблемите и в каква страна искат да живеят. Те искат достойна работа, доходи и справедливост в родината си, а не еднопосочен билет за чужбина.

Трябва да си даваме сметка и къде сбъркахме, но и какво постигнахме в годините на прехода. Вече не сме изолирани зад "Желязната завеса" - напротив, никога не сме били по-свободни. Принадлежим към най-прогресивната общност от държави - Европейския съюз. Тази промяна не бе осъществена толкова от политическия елит, колкото от хората, които се обединиха за свобода, демокрация и европейско развитие. Изпълнихме заръката на Левски, Ботев и плеяда български патриоти да бъдем член на достойното семейство на европейските народи. Но все още не сме изпълнили техния завет за "чиста и свята Република". Не е вярно, че българите нямаме цел. Възрожденците и будителите отдавна зададоха посоката и целта. В това народът е обединен като един! Апостолът даде идеала и решението, когато написа:  "да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили". През изминалата година гражданите отново ни припомниха какво означава това - свобода, демокрация и европейско развитие, морал в обществено-политическия живот, справедлива държава с работещи за хората институции и социалноотговорна икономика. Нека не допуснем никой да ни отклони от завета на будителите и да постави под въпрос смисъла и пътя, по който вървим. Зависи от всеки един от нас.

Българската нация винаги е била способна на актове на гражданска доблест, които ни дават заслужена гордост и авторитет. Днес, когато родината ни трябва да предложи закрила на хора, бягащи от ужаса на войната, нека отново покажем съпричастност и помогнем на изпадналите в беда. За да бъдем такива, каквито винаги сме били: "скромен, но смел народ, дал несравним пример за кураж и човечност". За да чуят и децата ни някой ден, така както аз чух от наследниците на спасените български евреи: "Благодаря ви, че ни има!".

В тази вечер, в която сме заедно с най-скъпите си хора, пожелавам на всички национална сплотеност и солидарност такава, каквато имаме и пазим в семействата си. Да не позволяваме различията да се превръщат в бариери, а трудностите да ни разделят. Във всяко семейство изпитанията се преодоляват с обединение, с взаимна подкрепа и любов. Така е и в обществото, необходимо е взаимно уважение, хуманизъм, вяра в доброто, в националния идеал и в общочовешките ценности.

Нашият път е път на славен и сплотен народ, който неведнъж е преодолявал изпитанията на времето. На всички българи, където и да са те по света, пожелавам здраве, благоденствие, мир и разбирателство. Нека винаги се водим от вярата, че добрите дни за нашата Родина предстоят.

Честита Нова година!

                                                                                                                                           vesti.bg

[kriskokoto]

Отбелязваме Зимния Кръстовден

Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава, след което свещеникът обикаля къщите, за да ги поръси с натопена в нея китка босилек



На 5 януари отбелязваме Попова Коледа или Зимен Кръстовден, наричан още Кръстци, Водокръщи.

Този празник затваря цикъла на "мръсните дни", започващи от 25 декември. "Мръсни" или "некръстни" се наричат според християнството тези дни, в които новороденият Иисус все още не е получил Светото Кръщение.

Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщение, което предстои.

Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. На сутринта попът пуска кръст в осветена вода, като по този начин я кръщава и обикаля всички къщи, за да ги поръси с натопена в нея китка босилек. С този акт се вярва, че се пропъжда лошото и болестите от дома, а като благодарност стопаните слагат по паричка в менчето на свещеника. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.

Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.

На следващия ден - 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля в река или водоем.

Вярва се още, че на Зимен Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се прочистят. Ако пък вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината. Обредната трапеза на Кръстовден е постна. Имен ден празнуват Кръстьо и Кръстана.

                                                                                                                                           vesti.bg

[kriskokoto]

Демографското потъване на България

Има ли шанс новите поколения българи да опровергаят мрачните демографски прогнози за страната им? Мнения за изхода от демографската криза в България обобщава Николай Цеков от Дойче Веле



До 2050 г. се очаква един на всеки трима българи да бъде по-възрастен от 65 години и само един на всеки двама да е годен за трудова дейност. Средната възраст на населението в България е нараснала от 30,3 години през 1960 г. на 43 през 2013 г. Прогресиращото застаряване на българската нация я поставя по този показател на трето място в Евросъюза, непосредствено след германците и италианците. По бързия темп на на стареене обаче България няма конкуренция не само в Европа, а и в целия свят, сочат данни на Фонда на населението при ООН.

Експертите прогнозират, че до 2050 г. трудовите ресурси на страната се очаква да намалеят с около 40%. За да се спре потъването на българския трудов пазар и срива на пенсионната система, е необходимо да се обърне посоката на миграцията. България трябва да успее да задържи своите млади хора и дори да привлече работна сила отвън. Възможно ли е обаче това?

Минуси и плюсове на емиграцията

По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), вследствие на емиграцията от началото на 90-те години населението на България е намяляло с 6% и се е стигнало до 10% спад в броя на икономически активното население. Според д-р Десислава Николова от софийския Институт за пазарна икономика компенсирането на големите за размерите на страната миграционни загуби през последните две десетилетия е трудно постижимо. "Възможно е само известно туширане на проблема, но това много зависи от икономическата ситуация и състоянието на пазара на труда. Раждаемостта също е свързана със стопанските цикли, които сега сочат "надолу"", коментира Николова поредния отрицателен рекорд в броя на живородените деца през 2013-та.

Според социалния антрополог Харалан Александров, сегашната емиграция на трудоспособни българи трябва да се отчита като положително явление, защото емигрантите изпращат средства за прехрана и бизнес на своите роднини, а тези трансфери често се оказват по-големи от задграничните инвестиции в българската икономика. "Сегашната емиграция е спасителна за България. Това, което все повече ще крепи страната, са средствата , които изпращат на семействата си работещите в чужбина. Възрастни и болни хора от Лом ми казаха, че техни по-млади роднини имат работа в Италия и това е много добре, макар работата да е нискоквалифицирана. Така проблемът на бедните и болни роднини в Лом вече е не в липсата на пари за лекарства, а най-вече в това, че в тяхната махала няма работеща аптека", резюмира срещите си в крайдунавския град Александров.

Срив на раждаемостта

По мнение на професор Марта Сугарева от БАН, сривът на раждаемостта в България е последица от рязкото свиване на контингента на жените в детеродна възраст, което се дължи отчасти и на емиграцията на млади жени. Съществена роля за все по-осезаемото снижение в броя на новородените играе и промяната на модела за съжителство на младите двойки, над половината от които вече живеят без сключен брак. "Сред основните причини за сключване на брак в миналото бе непланираното забременяване. Сега безбрачното съжителство и разпространението на методите за контрацепция дори сред ромското население позволяват на двойките да отлагат раждането на децата си за по-добри времена. Въпреки, че плодовитостта на жените в България е около средната в Европа, предпочитанията отдавна са към създаване на едно-единствено дете. Българските жени сега търсят осъществяване в кариерата, а майчинството отстъпва на втори план", твърди професор Сугарева.

Икономическите несгоди и променящата се роля на жените в българското общество не дават шанс и за завръщане на модела на простото възпроизводство, при което поколенията се заместват по численост без населението да нараства. За подобно заместване е нужно една жена да роди поне две деца във фертилната възраст между 15 и 49 години. Статистиката сочи, че този брой е средно под 1,5 и продължава да спада на фона на намаляването на жените в детеродните възрастови групи, изтъква Сугарева.

Заплаха за общественото осигуряване

Наред със застаряването и обезлюдяването на трудовия пазар, демографската криза в България сериозно подкопава и системата за обществено осигуряване. Огромният дефицит в нея непрекъснато се разраства и се запълва със средства на държавния бюджет. Едва 47% от парите за пенсии идват от осигурителните вноски на работещи хора. Според експерти на Световната банка, този проблем ще се задълбочи още повече с навлизането в пенсионна възраст на последните поколения, родени в края на 60-те години на миналия век, в периода на възходяща раждаемост в България.

Спирането на пенсионната реформа от сегашното правителство прави тези прогнози още по-мрачни. Същевременно очакванията за някаква съществена реемиграция на напусналите България млади хора или привличане на заселници от други страни засега са необосновани. Според Световната банка, причина за това са високата безработица, ниският и непомръдващ нагоре стандарт на живот и значителните разлики в заплащането на труда между България и съседните страни.

Остаряла без да успее да забогатее, страната продължава да се надява на чудо, за да си върне поне част от хората, които са я напуснали немили-недраги през последния четвърт век. Прогнозата на Световната банка сочи, че скоро една пета от влизащите в трудоспособна възраст младежи ще бъдат от ромски произход. Ето защо образованието и трудовата интеграция на малцинствата в България се превръщат в приоритет, чието по-нататъшно подценяване ще усили неимоверно несгодите от демографската и стопанската криза.

                                                                                                                                vesti.bg

[lord_milev]

Да се лее вино! Днес е Трифон Зарезан



Наречен от народа Зарезан, защото се празнува в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята.

Свети Трифон живял праведно и загинал мъченически заради вярата си в Христа. Заради силната си вяра още от младини той бил надарен от Бога с лечителска дарба. По времето на гоненията срещу християните при римския император Декий Траян, управлявал от 249 до 252 г., Трифон бил арестуван, подложен на мъчения и  осъден да бъде обезглавен. Точно преди да отсекат главата му, той се помолил да го стигне смъртта по-бързо, склонил глава и починал.

Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Така паметта на Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.

Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари  - Свети Симеон.

Според българските народни традиции Свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята.

В ранно утро стопанката омесва тесто и изпича хляб. Приготвя пълнена с ориз кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря заедно с бъклица вино. На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино и светена вода, и  поръсва с пепел, която пази от Бъдни вечер.

След това започва зарязването на лозите, а като завършат работата си, мъжете устройват шумни веселби.

Според етнографи в основата на празника се крие древният култ към Дионисий - бога, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино. В негова чест се празнували т. нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред природата.

Днес имен ден празнуват всички с имена Трифон, Трифонка, Лозан и Лозанка.

ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ И НАЗДРАВЕ!

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=X1m60n3pOZs" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=X1m60n3pOZs</a>

[Aixani77]

14 февруари – един ден, няколко празника

Празникът на Св. Валентин, започва да се чества през XIV в. Знаете ли как го отбелязват различните народи по света?


За 14 февруари типичният избор у нас е рози или вино

На 14 февруари съвпадат три празника и всеки българин може да избере кой от тях да чества: църковният празник за успението на Св. Кирил Славянобългарски, празникът по стар стил на Св. Трифон Зарезан, отбелязван като Ден на лозаря, и празникът на Св. Валентин.

Денят на лозаря, Трифон Зарезан, е посветен на труда и на любовта на българите към лозата, гроздето и виното. За първи път този празник започва да се чества официално у нас през 1962 г. в деня на Св. мъченик Трифон.

Тогава с постановление на Министерския съвет е обявен за професионален празник на лозаря.

С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква църковният празник на Св. Трифон Зарезан започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.

Според българския обичай в празничния ден селските стопани излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят: "Колкото капки, толкоз коли грозде".

Кулминацията на празника е избирането на "цар на лозята" - обикновено това е някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото "царуване" да се роди обилен плод.

На 14 февруари БПЦ отбелязва църковния празник на успението на Св. Кирил Славянобългарски.

Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни - Лъв и Мария. Учил е в Магнаурската школа в Цариград, а после бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия.

На него били възлагани различни поръчения с обществен характер. Отегчен от суетата на този свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където създали славянската азбука и превели свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.

Кирил починал в Рим на 14 февруари 869 г. и бил погребан в църквата "Св. Климент Римски".

Св. Валентин е роден в Италия и е бил християнски епископ. Живял е по времето на император Клавдий II Готски.

Когато императорът забранил на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-самопожертвователни в битките, войниците християни тайно били венчавани от епископ Валентин.

Заради това впоследствие той е обявен за закрилник на влюбените. Обезглавен е през 270 г. заради непреклонната си вяра в Бога, а много скоро след това е канонизиран.

Празникът 14 февруари, посветен на Св. Валентин, започва да се чества през XIVв.

Още тогава се формира традицията да се разменят ръчно написани любовни послания под формата на сърце. През XIX в. тези послания са заменени от модерните за времето си готови картички. Още тогава е изчислено, че по света се разменят годишно по около 1 млрд. любовни картички, като този феномен изостава по масовост само от коледните картички.

Как празнуват Св. Валентин по света?

САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Австралия и Мексико празнуват Св. Валентин почти като национален празник. В САЩ този ден се планира и празнува от около 60% от населението на страната.

През миналата година в САЩ са били похарчени близо 19 млрд. долара за подаръци, докато през 2012 г. сумата е била около 17 млрд. долара. За традиционните шоколадови валентинки американците харчат около 1,6 млрд. долара, за цветя - около 1,9 млрд. долара, а за бижута и украшения - по 4,4 млрд. долара.

Мъжете в САЩ заделят по 170 долара за половинките си, а жените - по около 100 долара, сочат статистически данни.

Във Великобритания и Уелс традиционни подаръци са дървените "любовни лъжици", с които всеки трябва да подслади живота на половинката си. Освен сърца на Острова се подаряват ключове и ключалки, като подтекстът е: "Отключи сърцето си за мен!"

Във Франция на този ден има специална церемония за незадомените – те се снимат и закачат портрета си на вратата на любовната половинка. Ако тя обаче не ги одобри или хареса – портретът трябва да се изгори преди залез слънце.

В Дания са на мода "невидимите картички", но текстът им се появява само когато се доближат до топлина. Обяснението е, че интимните отношения между двама души са деликатен момент и не трябва да се излагат на публичност.

В Испания е точно обратното - всички съпрузи трябва да изпратят на половинките си букет от червени рози, независимо на какво разстояние са един от друг.

В Германия празникът не е на особена почит. Там влюбените си разменят сърца и подаръци по всяко време на годината, стига да имат желание за това.

В Италия все още съществува обичай годежите на влюбените да се правят точно на този ден. Италианците обсипват трапезите си със сладки и бонбони под формата на сърца, тъй като празникът там е особено почитан и има вековна история.

В Русия влюбените обикновено си устройват романтична вечер, като си подаряват цветя и си разменят валентинки.

Годишно в Русия се сключват около 1,3 милиона брака, като според тамошната статистика руснаците са на водещо място на Стария континент по брой сключени бракове на 1000 души - 9,2.

В Турция се сключват по 8 брака на 1000 души, в Кипър и Хърватия - по 7, в Литва и Малта по 6. Най-малко бракове според руската статистика се сключват в България, Люксембург, Словения и Испания - по около 3 на 1000 души.

www.btvnews.bg

[kriskokoto]

Почина великият актьор Джоко Росич

Състоянието му е било много тежко, последните дни се е влошило още повече



На 81-годишна възраст почина известният актьор Джоко Росич, съобщават в. "Сега" и в. "Дневник".

За тази трагична вест за "Блиц" потвърди шефът на “Правителствена болница” Любомир Спасов.

Великият български актьор е издъхнал тази вечер в 21:30 ч.. Състоянието му е било много тежко, последните дни се е влошило още повече.

“Джоко Росич не се е мъчил. До последно не дойде в съзнание. Потъваше все повече и повече, нищо не можеше да се направи. Поднасям съболезнованията си към семейството на този наистина прекрасен човек”, заяви Любомир Спасов.

Състоянието на големия актьор бе влошено в последните месеци. Актьорът бе опериран преди няколко седмици в "Пирогов" от тумор в мозъка. По желание на близките му той бе транспортиран от "Пирогов" още миналия четвъртък.

Джоко Росич е роден на 29 февруари 1932 година. Майка му е българка, а баща му сърбин. Роден е в бившата република Югославия, но от 1951 г. живее в България. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Снима се в български, унгарски и сръбски филми. Понякога е наричан "легендарният каубой".

Носител е на орден "Кирил и Меодий" първа степен. Джоко Росич е любител и колекционер на оръжия, най-вече ножове.

Джоко Росич - актьорът с най-запомнящ се дрезгав глас, участва в над 110 филма.

Едни от най-известните филми в които е участвал са "Осмият", "Езоп", "Демонът на империята", "Михаил Строгов", "На всеки километър", "Гоя", "Антихрист", "Баща ми бояджията", "Иван Кондарев", "Сватбите на Йоан Асен", "Войната на таралежите", "Камионът" и "Време разделно".

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=lhUD5GHdqb8" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=lhUD5GHdqb8</a>


                                                                                                          vesti.bg


                                                                    Поклон!

[kriskokoto]

Безсмъртните думи на Джоко Росич, които просълзиха България



Снощи, на 21.02.2014 г. в 21:30, българско време в болница „Лозенец“, почина великият актьор Джоко Росич. Той ще остане завинаги в сърцата и спомените на цяла България, заради огромния си талант, но и заради своята мъдрост, която не спираше да споделя с всички нас.

Споделяме ви някои от безсмъртните послания на Джоко, които милион пъти са спирали дъха ни.

„Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото - престанеш ли да го мислиш и преживяваш – умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата.“

„За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже – Браво, страшен си!“

„Може да звучи като клише, но е вярно: “Всяка възраст си има своята хубост”. Аз не мога да се оплача от годините си, от състоянието си. Неотдавна, като ме питаха какво е да си на 81 години, казах: това означава да си свободен, тотално свободен човек. Както никога не си бил да не зависиш от нищо и от никого.“

„Моята житейска философия се основава на известната българска поговорка "Човек може и с 2, и с 200". Затова не се оплаква от пенсията си, помества се в неговите си 2 и продължава да смята, че е галеник на съдбата.“

„Когато някой ми каже „Абе, няма вече добри хора”, това е толкова смешно, отвратително, нихилистично...“

„Днес всичко се е юрнало нанякъде. Като ми кажат „Ще ходя в Германия или Швеция”, питам „Що?”. Отговарят „Щото там е хубаво”. Чакайте, бе хора! Там не е било вечно хубаво, направили са си го. Което ще рече „Абе, копелета, дайте да запретнем ръкави, и при нас ще стане хубаво.” „

„Не сте ли забелязали, че когато някъде се решава някакъв въпрос – има една типична българска дума ‘Трябва да се…’, а никой не казва това кой, с какви средства и кога трябва да направи това нещо.”

„Все по-рядко пишем и получаваме писма. Получавам писмо от майка ми. Тя е писала с мастило и понеже е била тъжна, се е разплакала и сълзата е паднала на хартията и се е размазало. Как по компютъра да изпратя сълза на мама? Няма нужда да заменим компютъра с писмо. Но не трябва да изхвърляме онова, което е било до нас.“

„Не може да се говори за безработица в страна, в която 40% от обработваемата земя не се обработва.”

“Тези, които отидоха в чужбина са слаби хора. Силните останаха тук.”

„България няма да се свърши, българският народ няма да се свърши, за Бога Господи”

                                   Поклон и вечна му памет!

                                                                                                      beu.bg

[lord_milev]

Честита Баба Марта



Днес почитаме обичая "Баба Марта", който е един от най-тачените български обичаи с хилядолетна традиция - най-вероятно езически.
 На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година.

Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.

На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение.
Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

Мартениците са направени задължително от два пресукани конци - червен и бял.

В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено.

Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.

Този стародавен, най-вероятно езически обичай, се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния. Там мартеницата се нарича "марцишор" и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец.

Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят етнически българи.

Интересни са и обичаите у нас, свързани с мартениците. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, "за да разсмее Баба Марта". В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка. В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.

[lord_milev]

Светът е оцелял, защото се е смял - 1 април е!



"Светът е оцелял, защото се е смял” – това е девизът, който стои пред уникалния културен център в Габрово – Дома на хумора и сатирата. Но това е девизът и на днешния ден – 1 април или както е известен - Деня на шегата или лъжата.

Това е един от най-веселите празници в годината. Макар и неофициално признат, той вече се празнува из целия свят. Трудно може да се каже обаче кога и как точно е започнало празнуването на 1 април.

Смята се, че Денят на шегата е възникнал едновременно на различни места и е съвпадал с честванията на пролетта и пролетното равноденствие. Една от историите препраща към древен Рим, когато неговото население е било съставено предимно от мъже. Тогава римляните канели сабинянките в града, за да честват заедно празника на бог Нептун и си правели шега с тях. С влизането си в Рим жените се озовавали лице в лице с войници, които се престрували, че ще откраднат дъщерите им. Според легендата това се случвало именно в началото на април.

Друга история пък препраща към Франция. През 16-век французите празнували Нова година от 25 март до 1 април. По време на управлението на Шарл Девети обаче, бил въведен грегорианският календар и новогодишният празник бил изместен на 1 януари. Поради липсата на бързи средства за комуникация в онези времена, новините се разпространявали бавно и много хора не искали да приемат промяната, докато други забравили за нея, и продължили да празнуват на 1 април.

Впоследствие те били наречени "глупци" и хората започнали да си правят шеги за тяхна сметка - като например да ги канят на несъществуващи партита. Жертвите на тези подбиви си спечелили прякора "априлска риба", тъй като младите риби са наивни и лесно се хващат на въдицата. Във Франция е разпространена шега да се закачва хартиена риба на гърба на хората.

Корените на празника се търсят и във Великобритания и Шотландия. В Шотландия например празникът продължава 48 часа. Първият ден от честването се е наричал "Априлски перко". Жертвите на шегата били  изпращани на лов за кукувици. Вторият ден от празника бил кръстен "Опашат ден" и бил посветен на задните части, а честването му се състояло с ритник отзад като дар за поколенията. Хората се разхождали с табели, на които пишело "Ритни ме отзад".

Съществува и легенда, че придворният шут на византийския император Константин се похвалил, че може да управлява държавата не по-зле от господаря си. Тогава Константин му разрешил да направи това, но само на 1 април.

С годините се е появила и традиция, че на този ден всички, които са успели да се пошегуват с приятелите си, получават по един магарешки бодил, символ на добре измислената закачка.

У нас 1 април се приема като ден на лъжата и закачките. Затова шегите не само са позволени, а дори желателни. Според народното вярване, ако човек не успее да излъже някого до обяд, на свой ред ще стане жертва на подбив. Закачките в този ден са незлобливи и не целят да засегнат никого.

Затова почерпете опит от габровските шеги или пък от приказките за Хитър Петър, или от друг някой зевзек, за да се пошегувате с близките и приятелите ви. И не забравяйте, че най важното за празника е доброто настроение!

[kriskokoto]

Почина композиторът Борис Карадимчев

Освен с множеството известни мелодии, създадени от него, Карадимчев бе познат и като дългогодишен художествен ръководител на хор "Пим-Пам", както и професор в НАТФИЗ


Борис Карадимчев е роден на 30 март 1933 г.

На 81 години почина композиторът Борис Карадимчев.

Освен с множеството известни мелодии, създадени от него, Карадимчев бе познат и като дългогодишен художествен ръководител на хор "Пим-Пам", както и професор в НАТФИЗ, съобщи bTV.

Борис Карадимчев произхожда от големия охридски род Карадимчеви. Дядо му Димитър Карадимчев е кмет на Охрид в 1912 - 1913 година. Борис е роден през 1933 година в град Ямбол - по това време баща му Климент Карадимчев, военен летец, служи в ямболското летище. Завършва Консерваторията, три години учи композиция при Панчо Владигеров. Автор на някои от вечните хитове на българската музика — над 300 популярни песни, сред които заглавия като "Бяла тишина", "Робинзон Крузо", "Хора и улици", "Нашият град" и "Циркът" на група Тангра и др. Композира и музиката за над 40 игрални филма като: "Сватбите на Йоан Асен", "Момчето си отива", "Селянинът с колелото", "Матриархат", "Оркестър без име".

                                                                                                                          vesti.bg


                                        Поклон!

[Aixani77]

Великденските яйца се боядисват на Велики четвъртък

Първото яйце трябва да се боядиса в червено; с него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството

Според православния календар днес е Велики четвъртък - четвъpият ден от Страстната седмица - последната от живота на Исус Христос.

През нея той изкупва човешките грехове чрез жертва - в страдание, болка и любов. Всеки ден от тази седмица, според Църквата, е Велик

Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря,

когато е установено тайнственото причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!".

После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете".

След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден.

Великденските яйца се боядисват на Велики четвъртък или през Велика събота преди празника.

Първото яйце трябва да се боядиса в червено.

С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството.

То се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата - да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.

Яйцето се пази някъде във витрина, за да не се счупи и да носи късмет.

Следващото яйце също е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден.

Как ще боядиса останалите яйца е въпрос, който зависи от вкуса на всяка домакиня.

От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта.

Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци.

След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като

символ на раждането на човека от природата.

Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв. В Гърция първоначално яйцата са се боядисвали само в червено.

На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България – великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла.

Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.

У нас по традиция

на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника.

Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му.

Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на XVII в. във Франция, откъдето се пренася и в цяла Европа.

В Италия се приготвят козунаците "панетоне", а в Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Смята се, че в България козунакът е „дошъл“ в периода 1915-1920 г.

[kriskokoto]

Разпети петък - най-тъжният ден за християните

В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания



Велики петък е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син Иисус Христос. Той бил разпитван, вменили му вина, а римският наместник Пилат Понтийски, подстрекаван от тълпата, която ревяла "Разпни Го", му издал тежка присъда.

В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове", принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота. Черен, мрачен, потресаващ е денят, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник.

На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело. Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее, и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.

През деня не се служи света литургия, защото сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските часове. В храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта и погребението му. Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма, се издига символичен гроб, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащеницата - платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Плащеницата представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Молещите се пристъпват към нея и се покланят на изображението.

По време на богослужението от олтара се понася Плащеницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос. След като се изнесе Плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на церемонията свещеникът взима Плащеницата от престола и я полага в символичния гроб в центъра на храма. Поклонението продължава до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара, минути преди пасхалното шествие на кръста и настъпването на Великден.

Сутринта на Велики петък се отслужват т. нар. Царски часове и Вечерня с изнасяне на св. Плащаница. От 11:30 часа Стобийският еп. Наум ще служи в столичния храм "Св. София", Тивериополският еп. Тихон – в храм "Св. Александър Невски", а Знеполският еп. Йоан – в храм "Св. Неделя".

                                                                                                                      vesti.bg