« Отговор #61 -: Декември 04, 2009, 05:56:00 am »
[float=left]
[/float] [justify]
На този ден православната и католическата църква честват света мъченица Варвара.
Света Варвара е родена в семейството на аристократ - езичник от Илиопол (Мала Азия). Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият й баща я затваря в кула - далеч от похотливи очи.
Когато баща й разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.
След като бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я обезглавят. Поверието говори, че божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града - те двамата са поразени от мълния.
Народът почита Св. Варвара като закрилница от болести и особено от шарката. Варвара е типично женски празник.
За да умилостивят и прогонят баба Шарка, жените приготвят обредно вариво от различни житни и бобови зърна, подслаждат го с мед и раздават на децата си и съседи. Майките раздават царевични питки и ракия.
Обикновено на този ден в някои райони на страната се коли кокошка. Това често се е срещало в Тракия. Заради това този ден там се е наричал и кокошиден. Пак там в празничната вечер се стопаните кадят за първи път къщата си, затова тази вечер за тях е първата кадена вечер. Но това важи само за Тракия. В останалите райони на страната това става на Игнажден (20.12). За тракийци това се пада втората кадена вечер,т.е това се извършва около Коледа, когато е кулминацията. Всъшност Коледа е най-големия зимен хпистиянски празник и народа празнува подобаващо. Трета и последна кадена вечер е срещу Нова година (Суроваки).
На празника на Св. Варвара в Западна България се извършват определени ритуали, чийто главно действащи лица са малките деца и това съвсем естествено, тъй като именно те най-често са се разболявали от шарка. Те обикалят къщите. Тези деца се наричат Варварици. В българския традиционен календар денят на Св.Варвара е известен и като Женска Коледа.
Срещу празника край измазаното огнище се нарежда трапеза за шарката с медена питка, паничка мед, сол, вода; оставят пешкир и възглавница до софрата.
Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите - по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща".[/justify]
news.bg