« Отговор #70 -: Декември 14, 2009, 08:39:05 am »
[float=left]
[/float] [justify]
Вицепремиерът Симеон Дянков предизвика недоволството на мнозина с голямата си уста. Но изявите и действията му се оказват точно премерена политика
Всяко правителство си има по един министър, на който някой лепва прякора „Гафа”. В кабинета на ГЕРБ честта се падна на финансовия гуру Симеон Дянков, който лично Бойко Борисов вербува в САЩ и отмъкна от Световната банка, за да му сформира екипа и да извади държавата от кризата. Както неведнъж сме казвали, новината беше добра. А гафовете на министър Дянков само добавяха блясък към ореола и величието на министър председателя, който „вървеше” след него да оправя нещата.
Ако се върнем към аналогията с начина, по който действат всички управляващи държавата в последните години,
на всеки премиер му се налага да жертва поне по един скъп на сърцето му министър, за да тушира общественото недоволство от често не-невинните грешки, които смята да продължи да допуска.
Затова на принципа „И вълкът сит, и агнето цяло” министърът на финансите Симеон Дянков ще си отиде от кабинета през пролетта – след като е изпълнил предназначението си да балансира (доколкото е възможно) бюджета, постлал е пътя към еврозоната и е отнесъл заедно със себе си и недоволството на полуфалиралия бизнес и съкратената администрация, научи Bulgaria News.
Помните ли, кои бяха спешните задачи, които финансовият министър повтаряше при всеки удобен случай? До пролетта трябва да ги е изпълнил, защото това е срокът, който той постави на българската икономика да започне да се възстановява.
Според източник в правителството обаче това е и срокът, за който Симеон Дянков е поел ангажимент да работи като министър. И затова акцентира на близката перспектива.
Впрочем първото, което е направил експертът на Световната банка, влизайки във финансовото министерство, било да си боядиса кабинета зелен. И чак след това настоя за съкращаване на бюджетите на всички министерства, орязване на щатовете и спиране на премиите, с което обезсмисли престоя на чиновниците на работните им места.
„Аз съм доволен от Дянков”, отсече Бойко Борисов след срещата в Министерски съвет с ръководството на Българската академия на науките. Поводът беше „преструктурането на науката” в България, а въпросът беше повдигнат от вицепремиера, който нарече работещите в академията „феодални старци”.
Дянков не се извини за думите си, а премиерът го подкрепи. Но (пак с подкрепата на премиера) се извини на журналиста на „Дарик” Кирил Вълчев, когото обвини, че не си плаща данъците, а след това си тръгна насред интервюто, защото не му харесвали въпросите. Не е изненада, че точно това е първото извинение на Симеон Дянков като се има предвид любовта на премиера Бойко Борисов към медиите, които в крайна сметка представят подробно всичко свършено от него на хората, от които зависи да остане на власт.
Иначе може да се спори
дали етикетът, с който вицепремиерът постави всички учени в България под общ знаменател, е по-обиден от определението „малоумни”,
с което пак той коментира идеите на икономистите, подготвили доклад с предложения за излизане от кризата до президента. Извинение не последва, макар че Георги Първанов на свой ред го определи като агресивен и високомерен, а бившият вътрешен министър Румен Петков заведе дело срещу него за друг гаф – още неориентирал се на българска земя в първите дни от мандата на кабинета финансовият министър обясни, че вътрешното министерство си поръчало скъпи туристически хеликоптери, а после се оказа, че става въпрос за машини, с които трябва да разполагаме, за да влезем в Шенген.
Сред други крилати негови изказвания са аргументите му за увеличаване на акциза върху цигарите, с което България ще стане „средна”, а не „долна” държава и здравната статистика, с която обилно посоли решението си. Дянков дотолкова си беше харесал ресор „здравеопазване” и реформите в него, че сам постави премиера в нокдаун, когато от Синята коалиция настояха за увеличаване на парите за здраве в бюджета за 2010 година и създадоха суматоха в парламента.
Крилато беше и мълчанието му по въпроса защо от антикризисните мерки, за които се разбраха социалните партньори, е изчезнала точно точката за едностранното увеличаване на лихвите
от банките по вече отпуснати кредити, но затова пък кратко и ясно отговори, че няма да инициира законови промени, с които държавата да се намеси в пазарната политика на банките. Условието за ограничаване на възможностите на банките да вдигат цената на кредита без да уведомяват клиентите си беше поставено от бизнес организациите и на ръководения от Дянков съвет за тристранно сътрудничество решението е било прието. Точката обаче изчезна мистериозно от гласувания документ само за ден.
Всичко това доведе до още един гаф – настояването на премиера Бойко Борисов банките да свалят лихвите, за да оцелее бизнеса. Яхнал увереността, че става каквото каже премиера, министър Дянков наперено обясни, че още от декември лихвите ще паднат с 2-3%, защото вече е създал условията за това. В последвалите срещи с банковата асоциация обаче се оказа, че представителите на иначе стабилния сектор имат толкова много условия и искания към държавата, че мерките, които банкерите трябваше да предложат, са тайни и до днес.
А за министър, който обича да обяснява подробно всяка своя стъпка и намерение, мълчанието по темата не е нито обичайно, нито говори за добър финал.
И не на последно място – идеята на министър Симеон Дянков държавата да предостави част от фискалния резерв на депозитв търговските банки, за да увеличи доходността си от тези пари, за които после стана ясно, че условията в договора ни с МВФ не позволяват да местим където и да е. Запознати с инициативите във властта обясниха, че тази идея не е точно на финансовия министър, а на Бойко Борисов, за което любителите на конспирациите веднага припомниха за сърдечната връзка на премиера с акционера и шеф на СИБанк Цветелина Бориславова. Дянков обаче направи гафа, като извади тайното споразумение между финансовия министър от Тройната коалиция Пламен Орешарски и управителя на БНБ за предоставяне на пари от резерва на търговски банки, с което предизвика поредния грандиозен скандал.
Като се има предвид едноличния стил на управление на бившия столичен кмет обаче,
трудно може да се каже, че вицепремиерът първо е говорил, а после е мислил.
Всеки гаф, забъркан от финансовия министър, се решаваше с пряката намеса на премиера под светлините на камери и пред тълпи от журналисти. Факт е, че Симеон Дянков е човекът, който поставя болните въпроси и ако се абстрахираме от начина, по който го прави – и истинските проблеми в държавата. Факт е обаче и това, че ако кабинетът на ГЕРБ изобщо успее да реши поне част от тези проблеми и да направи поне половината от обещаните реформи, заслугата ще е само и единствено на Бойко Борисов. Такъв му е стилът.
Само че ще има много недоволни и когато напролет пилците в икономиката ни започнат да се броят, на министър председателят ще му потрябва и изкупителна жертва. За да може неговият ореол да остане все така ярък и светъл.[/justify]
www.bulgaria-news.bg
