Мирослав Кирчев: Всяко злато ми носи по една лодка
Най-добрият ни каякар Мирослав Кирчев успя да преодолее разочарованието от олимпийските игри в Лондон, след като остана на 49 хилядни от секундата от финала. И напомни за себе си бляскаво. На европейското за младежи до 23 години в Познан Мирослав триумфира с титлата на 1000 м, а бурното време и големите вълни му попречиха за златото и на 500 м. Шампионът се върна от Полша и сподели впечатленията си пред "Труд".
- Останахте четвърти на 500 метра, поне за бронзов медал не можехте ли да се преборите?
- Очаквах и тук титла, но бях в неудобния втори коридор, където вятърът беше много силен. През цялата гонка криволичих и едва не се обърнах. А тези, които взеха медали, бяха от другата страна, дори никога не съм ги броил сред призьорите. Там обаче трибуните ги пазеха от вятъра и те си разпределиха отличията.
- Титлата на 1000 метра не е никак малко, все пак е на олимпийска дисциплина. Вероятно сте получили и много поздравления...
- От нашата делегация, която беше в Познан, ме поздравиха малцина. Дори чух коментари, че успехът не е нищо особено, съперниците били слаби, не било като при мъжете. На финала обаче оставих след себе си бронзовия олимпийски медалист в четворката каяк и № 1 в Европа за мъже - чехът Даниел Хавел. Това е показателно на какво ниво е било първенството.
- В конфликт сте с федерацията. От началото на сезона тренирате индивидуално. Какво стана?
- Не съм срещу никого, нито пък съм поставял ултиматум, както се тиражира. Напротив, искам да бъда в националния отбор, но не виждам никакво развитие за себе си в работата ми със селекционера Петър Мерков. Той е голям спортист, много го уважавам като такъв. Но я няма връзката между нас, изобщо не правим разбор на тренировката, няма го доверието. Поисках да имам треньор, с когото да вървя напред. Всичко това изложих в писмо до федерацията. А съвсем отделна тема е, че започнаха да ми се бъркат и в личния живот, да ми казват кое е добре за мен и кое не е.
- И какво се случи?
- Спряха ми парите, спонсорските средства, не получавам заплата, не ми дават пари за подготовка. Чух, че ми платили последния лагер. Наистина, отпуснаха 1500 лева, като видяха, че няма накъде. Но шампион става ли се за 30 дни срещу 1500 лева? Бяха ми прибрали и лодката от олимпиадата. И ми казаха, че ще ми я върнат, като се докажа. Аз си счупих тренировъчния каяк и поисках да ми дадат състезателния от Лондон. След хиляди договорки ми го дадоха. Тогава се свързах с Ричард Серюга, производителя на полската фирма "Пластекс", да видя как да поръчам.
- От федерацията казаха, че ви купили лодка...
- Не е истина. Рекламно лице съм на "Пластекс". Ричард ми направи каяка и ми го подари, като ми го докара на първия старт за Световната купа в Сегет. И тогава се изумих. Той ми го подарява, а след минути идват от федерацията и ми казват, че са го купили. И дори поискаха да върна олимпийската лодка. Тогава от Серюга разбрах, че каяците, които е давал преди за мен, също са били подарявани, а от нашето ръководство твърдяха, че са купени. Но вече нищо не ме учудва, след като миналата година изкараха, че за мен са били похарчени най-много пари за подготовка след Станка Златева...
- Серюга изгледа ли ви финала на 1000 м?
- О, беше много щастлив. И каза, ако трябва за всяко състезание ще ми прави нова лодка. Треньорката ми Ева Пашева също беше безумно щастлива.
- Как се готвите сам? Все пак тя е в Русе, а вие сте в София...
- Изцяло по нейна методика. По електронната поща получавам указания за всяка тренировка, после се чуваме по скайп и до най-големи подробности обсъждаме как е минало всичко, как се чувствам...
- Заради проблемите не сте ли мислили за отказ?
- Никога.
- Как се съвзехте след разочарованието на олимпиадата?
- Най-важното беше да се преборя със себе си. Върнах се в родния ми град Русе и там срещнах Ева Пашева, която ме е открила за каяка. Тя ми вдъхна увереност да продължа. Исках силен клуб да застане зад гърба ми. И се радвам, че нещата се случиха с "Левски". Те изцяло ме подкрепят, осигуриха ми подготовката, заплата, изпратиха ме за 20 дни на лагер в Сърбия, където тренирах с един от основните ми конкуренти Марко Томичевич. Не мисля, че съм сбъркал в избора си.
- А сега накъде?
- Малко почивка и подготовка за световното при мъжете в края на юли.
sportal.bg
