« Отговор #31 -: Октомври 18, 2009, 10:31:28 am »
[float=left]
Нито мината край Крумовград, нито останалите
могат да използват циадит преди ВАС да се
произнесе по спора [/float] [justify]
4 компании получиха разрешение да добиват злато в Челопеч, Крумовград и района на Пловдив чрез цианидна технология. Дори в малкииконцентрации цианидът е опасен за 2 млн. души в страната
Близо 300 млн. долара инвестиции в момент, в който всяко работно място е ценно за икономиката, звучат повече от добре. Да дадеш разрешение за проект, бавен с неясни мотиви и стигнал до Европейската комисия като пример за корупцията в България, вероятно е удар в десетката по въпроса за добрата бизнес среда, прозрачността и изобщо...експедитивността на администрацията.
В желанието си да не спира инициативите на бизнеса и да се разграничи от пословичния с „мълчанието” си предшественик Джевдет Чакъров обаче министърът на околната среда и водите Нона Караджова рискува да си навлече гнева на сериозна част от населението на България и част от европейските ни партньори. Става въпрос за комплексните разрешителни на „Челопеч майнинг” и „Горубсо – Кърджали” за добив на злато чрез цианидна технология, които Министерството на околната среда и водите (МОСВ) издаде преди няколко дни. Канадската „Дънди Прешъс металс”, която стопанисва мината в Челопеч, получи и търговска регистрация за находището на злато Ада Тепе край Крумовград, където ще кандидатства за концесия.
Заявените инвестиции са за съответно 150 и 120 млн. долара, технологията на извличане на ценните метали е защитена като безвредна и единствената икономически целесъобразна.
Според еколозите от коалиция „България без цианиди”, която включва 8 неправителствени организации, това не е точно така.
Опити да използва цианид прави и КЦМ – Пловдив на територията на община Куклен, с което находищата, в които ще се завърне спряната от 70 години технология стават общо 4. На територията на страната има общо 35 находища, които биха могли да се разработват чрез този метод. Аргументите на инвеститорите са, че съдържанието на цианид ще е по-малко от 1 грам на литър вода, което е много под нормите в Европейския съюз. Според Васил Къдринов от „Зелените” обаче,
ако от големи количества от отровата се умира моментално, малките концентрации в питейната вода водят до ракови образувания и бавна и мъчителна смърт.
Такава опасност има за 2 млн. души по поречията на реките Тополница, Марица и Арда, ако минните компании започнат да промиват ценните метали с цианидни разтвори, посочи експертът пред Bulgaria News.
Преди няколко години „Дънди” получи разрешение да експлоатира старата мина за мед и злато край Челопеч и оттделно 7 години проучва находището до Крумовград. И двете общини са малки и бедни и хората би трябвало да са много доволни от бъдещето си на миньори. И докато за 1500-те жители и кмета на Челопеч проблем няма, то населението на Крумовград от години протестира срещу инвеститора, а общината стопира всички възможни инициативи на компанията. Проекът на компанията за разширение на мината в Челопеч пък престоя над 2 години в МОСВ, докато Джевдет Чакъров не успя да принуди канадците да отстъпят на държавата 25% от добива на ценни метали и да се съгласят да плащат по-високи концесионни такси. В края на мандата на Тройната коалиция той разреши проекта след поредица от жалби в ЕС и заведени дела от страна на „Дънди” срещу България.
„Досега в мината в Челопеч се използваше флуидна технология – рудата се разбива на малки парчета и се промива чрез вода. По този начин се извлизат по-малки количества злато, но няма опасност за здравето и живота на хората”, обясни пред Bulgaria News Васил Къдринов. Той посочи, че
цианидната технология е забранена в САЩ и никога не е разрешавана в Европа и се използва единствено в някои африкански държави
и от инвеститори, които искат по-бързи и големи печалби. Къдринов даде за пример инцидент с мината Байа Маре в Румъния, която през 2001 г. е изтровила рибата в река Тиса, а след това е отровила общо 2000 км от водите, вливащи се в река Дунав.
Преди време, когато представяха резултати от откритията си в находищата, които проучват, от „Дънди” обявиха, че ако не използват цианидната технология, количествата на добива няма да оправдаят инвестицията им в разработването на мините. От „България без цианиди” обаче пресмятат, че печалбата от използването на опасната технология е около 20% повече и не оправдава рисковете за хората в района на мините.
За населението на Челопеч опасност няма, защото резервоарът, в който ще се съхранява цианидът е под населеното място.
Ако при някой проливен дъжд резервоарът се скъса и изтече по река Тополница, се създава риск за живеещите в района на Пазарджик и Пловдив,
които черпят питейната си вода от подпочвените води, обясни Васил Къдринов.
Проектът край Крумовград пък предвижда изселване на население заради строителството на мината, което само по себе си показва колко е „безвредна” технологията, продължават еколозите. Опасност има и за реките Тунджа, Арда и Места, а отровите могат да изтекат до Гърция и да предизвикат международен скандал.
Последното е на крачка от реалността, след като община Кърджали скочи за пореден път среещу проекта на „Горубсо”. Компанията изгради и пусна в експлоатация незаконна инсталация за добив преди около 2 години. Съоръжението е почти в центъра на града и освен разрешителни за строежа му от общината, нямаше и разрешително от екоминистерството, заради което Джевдет Чакъров го спря. Сега компанията получи разрешение да отвори отново инсталацията. Община Кърджали смята да подаде жалба в ЕК срещу разрешението от МОСВ, а междувременно евродепутатите от ДПС Филиз Хюсменова и Владимир Панайотов са поели ангажимента да предупредят еврокомисаря по околната среда Ставрос Димас за намерението на „Горубсо” да ползва цианидна инсталация в града. Коалиция „България без цианиди” е внесла жалба срещу комплесните разрешителни на „Горубсо – Кърджали” и „Чеполеч Майнинг”, жалба подготвя и кметът на Кърджали Хасан Азис. Преди това еколозите са обжалвали и оценките за въздействие на проектите върху околната среда, като смятат, че инвеститорите са подвели министерството за това, че технологията е безвредна.
Миналата есен колицията „България без цианиди” внася 15 хил. подписа с настояване за забрана на цианидната технология в Закона за опазване на околната среда.
Поправката е внесена от независимия депутат Мария Капон, но е отхвърлена с аргументите и активното участие на депутата от ДСБ Евдокия Манева, че така се пречи на бизнеса.
На 3 ноември, когато се навършват 20 години от първото шествие на Екогласност, коалицията от еколози ще внесе отново петиция срещу цианидите в парламента. „Нямаме възражения срещу новия министър на екологията, но ще искаме оставката на Евдокия Манева. Тя е познато лице като министър на околната среда в кабинета на Иван Костов и виждаме, че открито лобира за фирмени интереси”, обяви Васил Къдринов.
„Ние не сме нито против златодобива, нито против възможностите, които мините осигуряват за работа на местното население, а против използването на цианид за целта”, казва експертът. Според него няма проблем злато да се добива и чрез досега изпозлваната флуидна технология.[/justify]
www.bulgaria-news.bg