www.p2pbg.com

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

Страници: 1 ... 4 5 6 7 8 [9] 10 11 12 13 14 ... 63   Надолу

Автор Тема: Да си поговорим в рими  (Прочетена 373304 пъти)

0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

embrace

  • SuperUploader
  • Карма: +8/-0
  • Неактивен Неактивен
  • :Юли 29, 2009, 08:55:57 pm
  • Публикации: 10
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.64 Opera 9.64
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #120 -: Септември 25, 2009, 04:03:36 am »
Иначе


Иначе съм добре, чакам те,
но нали се случва само това.
Имам достатъчно неща за вършене,
а тая земя не е била никога страна на любовта.
 
Иначе съм добре. Не съм ли ти казвала,
че само твоята прегръдка има
извивките на моето желание.
И че това понякога трае цял живот.
 
Иначе съм добре, нали от всички начини
можах да избера този.
Няма да позволя на живота си
да спре там, където те няма.
 
Нали можем за малко да възпираме
студения вятър.
Иначе съм добре, чакам те
с изпръхнало сърце.

Екатерина Йосифова
Активен

war4ce

  • SuperUploader
  • Карма: +1099/-1884
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Август 08, 2008, 10:28:54 pm
  • Публикации: 6720
  • Creator of Reality
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.64 Opera 9.64
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #121 -: Септември 26, 2009, 11:23:45 am »
Арго на свелината

"Ще ти дам една кожа , през която
хората ще те виждат отвътре. И да нямаш
никакви тайни. Ти принадлежиш на всички.
Ти си само светлина."
О. Елитис



И бавно се отделяше плацентата
от мрак. Бе вик и плач в началото.
вселената създаде своя център.
Родилката земя отпусна тяло.
Росата няма никога да значи
за двама души толкова надежда -
и Майката и Младенеца плачат.
И хаосът, осмислен се подрежда.
Гръдта си млечна изгревът разголи
и светлината като кръв потече
и Го изпълни до премала с болка,
защото Го пронизваше със вечност.
Той беше предопределен да свети!
Той бе неповторим, той бе свободен!

И той пое с осанката на цвете,
но не по слънчев лъч -
по гол проводник.

Навлизаше - с огромната енергия,
която беше наследил от Майка си -
в света, където произвеждат серийно,
където чувстват и убиват масово,
където любовта, за да не куца,
е повечето дни четирикрака,
където самотата се лекува
дотолкова, доколкото и рака:
където обезобразяват Майка му -
гърдите й, очите й, недрата,
и тя по чудо още ражда тайнства
с машини за уран между бедрата си:
където има временно примирие
и някои мълчат благоразумно,
а други - от казана - претендират,
че са пауни, снесли пълнолуние...
От общия казан,пред който гладните
за супа и за правда се нареждат.
От общия казан, във който бавно
обезкостяват техните надежди...

Той - още потопен в една хармония,
със слънце около устата, викаше
в железните уши на милионите,
че този странен свят върви наникъде.
Говореше за доброта и истина,
за красота говореше, за братство
и мислеше, че като него мислят,
но повечето мислеха обратно.

Докато убеждаваше и спореше,
опрян върху изкуства и науки,
растеше в свойта сладка тиня корена
на глупостта, жестокостта и скуката .
И думите, понеже не излизаха
от неговото собствено страдание,
не носеха утеха или близост.
И пръстът си оставаше във раната.
И хората не искаха да вярват -
живееха в сънлива еднозначност.

Разбра, че да говориш не е дарба,
че ставаш смешен в своята прозрачност.
И той помръкна. С ясното съзнание,
че неговата светлина е чужда,
че неговите сетива и знания
с любов и труд отглеждаха ненужни
декоративни плодове, каквито
със хиляди изгниват по тържИщата
на думите. Да наторяват житото
на Словото. И да отидат в нищото.
Не бе се доверил на своя опит
и виждаше света ограничено,
тъй както жабата през телескопа
на кладенеца гледа на вселената...

Но, Майчице, той чувстваше във образи!

Опипваше ги, дишаше ги, виждаше
единството, абсурдните им сглобки
от цвят и твърдост, форма и подвижност...
Изгубваше се и се преоткриваше
потапяше се хищно, без остатък
и на студа в прозрачната коприва
и в обривите нежни на росата,
на агнето с кръвта димеше зиме,
беснееше напролет с ветровете,
изплезваше се с белите езици
на водопадите към върховете...

Не е ли вече жител на планетата
на скуката, населена с мизерни
движения на мисълта и с клетви,
че утре няма да е като вчера?...

Викът му се разнесе над полетата
над океани, планини и здания
с единственото - маичице! - което
изричаме на болката в капаните.

И Тя го осени. И той потъна
във себе си, в плътта си се разтвори.
Тя - Майка му, природата, бездънната-
отвън и вътре в него проговори.:
"Не утолих глада и твойта жажда
Дойде часът и вече осъзнаваш,
че аз съм те родила за да раждаш,
създала съм те, за да ме създаваш.
Не са като на другите очите ти
и кожата ти свети някак странно...
И аз, която притежавам Всичкото,
полагам го в нозете ти Избранико!
Разнищвай го на звуци и на образи,
спасявай го по невъзможни принципи -
създавай свят по образ и подобие
над себе си. И той ще е единствен.
Единственото твое оправдание,
че тук си дишал, разсъждавал, чувствал!
Ще вярват в твойте радост и страдание,
ако повярват в твоето изкуство"

И му изми очите със росата.
И той прогледна - не! - и той Усети
безкрайната игра на чудесата
в околното, от себе си обзето.

Природата - зелена класна стая,
а синьото небе - дъска за писане...
Уплашен ли е бил или замаян?
Какво ли в тези мигове е мислил?
Какви ли тебешири са му трябвали,
какъв ли ръст! - за да достига всичко?
Звезди върху него вместо ябълки
са падали - да мисли по-различно?

Или това са само светли мигове
в живота му по кучешки орисан?
Или това са обичайни митове,
с които суетата го дописва?
а може би пред чашата със вино
той е проклинал дарбата си трижди -
било му е и болно, и обидно,
че той е сляп, а другите не виждат,
че не сред идиличните картини,
а в тъмното мазе на обществото
си е измислял вишни и царкини,
защото са му липсвали в живота?
И потопен в мастилото на здрача,
след толкоз рани и стихокървене,
е искал сам да провери с бръснача
дали все още има кръв по вените?
Или от слава и от власт прикоткан,
се е превърнал в злобно прилагателно
и са се заобичали с живота
подобно змии - страшно и трогателно?
Или след някой сит на скука празник
се е събудил чужд и безразличен
и е усетил, че е сам и празен,
че в пръстите му няма електричество,
че спомен са сезоните на тръпките
и котви и платна са вече спуснати,
че думите с потайни миши стъпки
красивия му кораб са напуснали,
че Словото и той се гледат умно,
като след дълъг брак - със уважение,
и всякое посягане към думите
ще води до взаимно унижение.
И оня страх родителски от чувството,
че надживяваш своите творения
и че изпращаш в ада на изкуството
невръстни мисли, чувства, построения...
Защо сега да ровим потеклото
на неговата светлокожа раса -
сега, когато трябва да работи,
сега, когато трябва да се радва?
Сега, когато корабите снажни
на Словото с безкрайното се срещат -
защо да правим остров за прокажени
от неговите страхове и грешки?
За да заселим в този свят на раните
и здравото му чувство за нещата ли?...
Под сметките на свойте биографии
поетът ще постави сам чертата
на хоризонта. И ще отпътува
да търси пристани за светлината.
Над златното й руно ще будува,
под сребърната завист на луната.

Добромир Тонев
Активен
<a href="http://www.youtube.com/v/Hfl8796hNc4?version=3&amp;hl=bg_BG" target="_blank" class="new_win">http://www.youtube.com/v/Hfl8796hNc4?version=3&amp;hl=bg_BG</a>

MrsSmith

  • SuperUploader
  • Карма: +1035/-1551
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Юли 24, 2008, 01:55:44 pm
  • Публикации: 3414
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 7.0 MS Internet Explorer 7.0
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #122 -: Септември 26, 2009, 09:50:49 pm »
     Мъртво съвършенство

Едва ли би могъл да бъдеш воин,
защо ли се опитваш да си рицар?
Светът ти е един утъпкан строй,
по-сив и от стените на тъмница.

Денят ти е в минути подреден
изрядно, като дрехи в гардероба.
Свободен се наричаш, а си в плен
на дребни предразсъдъци и злоба.

Какво си всъщност - кукла на конци
в ръката на изискана превзетост.
Ни воля, нито пламък в теб личи
и нямаш смях, а маска на лицето.

А в свойто превъзходство убеден,
проклинаш тайно всеки луд мечтател,
богат с душа, с другари, с топъл ден...
Ти само от учтивост си приятел.

 Не се кълни, че бил си съвършен,
че с теб да се общува е блаженство...
Върви си. Нямаш работа при мен.
Не ми е нужно мъртво съвършенство.
Активен
Приготви се да дадеш всичко от себе си или нищо няма да получиш в замяна.

MrsSmith

  • SuperUploader
  • Карма: +1035/-1551
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Юли 24, 2008, 01:55:44 pm
  • Публикации: 3414
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 7.0 MS Internet Explorer 7.0
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #123 -: Септември 26, 2009, 10:06:51 pm »
      Игра за куражлии

Отново ли се сърдиш на света?
Виновен ли е той, че не познаваш
стремежите си, своята душа
и миналите грешки не признаваш.

Отчайваш се от дребните неща,
разкъсваш се от хиляди тревоги
и виждаш не приятелска ръка,
а чаша, пълна с лепкава отрова.

Във себе си се вгледай. Тук. Сега.
Това не е измислена магия.
Каква е всъщност твоята мечта?
Инсайтът е игра за куражлии...

Не се отказвай. Знам, че ще боли.
Прозренията искат си цената.
По-лесно ти е бягството, нали?
Тогава... затвори отвън вратата.
Активен
Приготви се да дадеш всичко от себе си или нищо няма да получиш в замяна.

Donelli

  • V.I.P.
  • Карма: +1090/-57
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Януари 31, 2009, 07:12:18 am
  • Публикации: 4262
  • Торент Клиент:
  • Профил в bpoke.com: Donelli
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Firefox 3.5.3 Firefox 3.5.3
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #124 -: Септември 27, 2009, 01:15:39 am »
Била съм сън....
Но те докоснах.
Истински.
И тялото ти още тръпне.
От възторг.
Не ме търси.
Не съществувам никъде-
за теб създадох
най-вълшебната любов.

Сънувай ме,
на глътки, тихо,
откривай ме
във най-дълбокия си вик,
докосвай всяка моя мисъл
и не събуждай утрото,
красиво е...

А после...
разкъсай на парчета този миг.

И от парчетата вземи усмивка,
взриви покоя на света,
хвани разплакания дъх на времето-
то да избяга не успя,
забравило очите си по мене-
родената в небесната сълза.

... Не ме търси !
Не съществувам никъде -
освен в непозволените ти мисли...
Сънувай ме понякога -
копнежна и създадена
от първата въздишка на земята
по залеза
и тръпнещия вятър...
Активен

Donelli

  • V.I.P.
  • Карма: +1090/-57
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Януари 31, 2009, 07:12:18 am
  • Публикации: 4262
  • Торент Клиент:
  • Профил в bpoke.com: Donelli
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Firefox 3.5.3 Firefox 3.5.3
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #125 -: Септември 27, 2009, 01:22:13 am »
Знам, че съм луда и непоносима
и съвсем не в тон с мъжките ви желания-
непредсказуемо искрена, непокорно различна,
уж отзивчива, но трудно смилаема.

Смело пресичам пътеките ваши
без правила и упътващи знаци.
Бродя в душите ви и търся коя съм,
не предупреждавам и изконно ви плаша.

Навреме ли идвам? Какво е времето-
Вселената диша съкровени желания...
Навреме ли тръгвам? Защо е времето-
част от мен завинаги ще остане....

И ако някой ден все пак открия
един само, който без мен ще е сам,
ще зная, че всичката жива магия
съм носила в себе си този миг да създам.
Активен

MrsSmith

  • SuperUploader
  • Карма: +1035/-1551
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Юли 24, 2008, 01:55:44 pm
  • Публикации: 3414
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 7.0 MS Internet Explorer 7.0
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #126 -: Октомври 01, 2009, 06:14:29 pm »
Пейо Яворов
ПЕСЕН НА ПЕСЕНТА МИ

 

Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна,
с наведена глава -
при мене, тук, в самотност неприветна.
Надире не поглеждай с тъмните слова
на уплах и тревога -
аз всичко знам. . .
Но знай и ти умряха там
и дявола и бога.
Ела при мен. Ела у мен. Кажи ми
къде не беше ти, къде не бях
подире ти и аз?
Зигзаги вред неуловими. . .
Къде от ревност не горях
и в летен зной и в зимен мраз?

На труженик ли дрипав, гладно бледен,
в прихлупената изба ти не бе -
и него ли, кажи, не лъга, беден,
за празник, въздух и небе?
В полето ли при селянина груби
не беше ти,
край него дни ли не изгуби,
сама осмяла своите мечти?

Из дебрите на тъмните балкани -
посестрима хайдушка - и над гроб
ти сълзи ли не рони, великани
оплакваща наравно с жалък роб?
И пред развратница ли с просешка боязън
за поглед и усмивка не рида,
и пред невинността ли думи на съблазън
безсрамно ти не шепна,
                                    без срам остала навсегда!

И ето че се връщаш уморена,
наплашена, отвърната, сломена.
. . .Уста пиянски не едни
в устата ти рубинови се впиха.
Ръце нечисти през ония дни
разплитаха, заплитаха, мърсиха
коприната на твоята коса.
В кървавите на кръвник обятия
нима веднъж се ти превива?
Разврата ли не чух невинността ти да осмива,
и невинността да те обсипва
                                       с хули и проклятия?

И ето че се връщаш уморена,
наплашена, отвърната, сломена.
Надире не поглеждай - няма жив
на мъртъвците сред тълпата:
едни остаха там
безплътни призраци, едвам
съзирани през тишината
на спомена мъглив.

Разбойник същ, подире ти вървях
и мислех аз:
                   какво тя мрази и обича?
Безсилен в ревност, силен в злобата си бях
и питах аз:
                   какво я лъсти и увлича?
Гласа ти вредом стъпките ми заглуши.
Претърсвах аз,
                       претърсвах ги тогаз -
на миг пленените души.

Напразно търсих истина у тях,
създадени в лъжа и грях.
Напразно дирих и лъжата -
бог на вселената, душа в душата.
Страдание! Едно страдание безлично
жалко, безразлично,
там негде по средата
на истината и лъжата. . .

И ей ме днес: погледай, връх е - самота.
И ти се върна, моя красота!
Че няма зло, страдание, живот
вън от сърцето ми - кивот,
където пепелта лежи
на всички истини-лъжи.
Че няма дух и няма вещ
вън от гърдите мои - пещ
на живия вселенен плам,
на цялата вселена храм.

И ти се върна! - празник ден. . .
Ще дъхна аз и с кървав пламък
ще пламне тук дърво и камък.
Бъди при мен - бъди у мен. . .
Сред кървав пламък и през дим,
сред задух нетърпим,
небето в твоя поглед
          дивно ще се отражава.
Душа за него ще копней!
Ти него гледай и ми пей
за хладния покой, за вечната забрава.

Сред пламъци и адски дим
ний двама с тебе ще горим.
Красиви в мрачна грозота,
и грозни в сяйна красота -
сред задух нетърпим,
в копнение за мир небесен,
ний двама тук ще изгорим,
ний двама с тебе, моя песен!
Активен
Приготви се да дадеш всичко от себе си или нищо няма да получиш в замяна.

звездююю

  • Гост
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #127 -: Октомври 05, 2009, 09:50:22 pm »
Завръщане

Ти се връщаш сломен и стареещ
след години пак в родния град.
Продължава ли той да живее
от предишната вяра съгрят?

Пак дали той красиво загасва
оня залез зад синия рид,
притаил във рубинена ласка
на града възрожденския вид?

Пак дали са тъй тесни и криви
всички улици с бял калдъръм,
за да могат така да отбиват
на каруците тежкия ритъм?

Пак дали в тези къщи старинни,
увенчани от тежки асми,
има тъжни, добри домакини
и свенливи работни моми?

И за теб ли стои запазен
един дом със старинен уют?
Наемателят нов ли погази
на бащите красивия труд?

С твойте близки отдавна си скъсал.
По-добре се не срещай със тях!
Ще почувстваш фалшиво гласа си
и на спомена бързия крах.

И защо ще се връщаш тогава?
Пъден бил ли си? Кой ти е крив?
И сърцето така заболява,
че от болката ставаш щастлив.
Активен

Donelli

  • V.I.P.
  • Карма: +1090/-57
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Януари 31, 2009, 07:12:18 am
  • Публикации: 4262
  • Торент Клиент:
  • Профил в bpoke.com: Donelli
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Firefox 3.5.3 Firefox 3.5.3
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #128 -: Октомври 05, 2009, 10:25:10 pm »
         Продава се

Табела слагам днес, че се продава,
пред къщата с мечтите на живота ми.
Платила съм й таксите и данъка,
поела съм цената на ремонта.

Запазена е. Малко съм я ползвала,
заета да оправям чужди къщи.
Стените й са в избеляло розово,
(сега, разправят, модата се връща.)

Във нея всяко кътче ми е скъпо
и всеки ъгъл пази мили спомени.
Тук блянове за черни дни съм кътала,
въздишки бели, от любов отронени.

И тъжно е, че с нея се разделям.
Магията й, зная, ще ми липсва..
Адрес за връзка: Сляпата Неделя,
Централна Поща, моля, до поискване.
« Последна редакция: Октомври 05, 2009, 10:27:37 pm от Donelli »
Активен

звездююю

  • Гост
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #129 -: Октомври 05, 2009, 10:31:36 pm »
"Меггя Утца"

Заспали са замръзналите къщи.
Из улиците вее вятър лош.
След дълга обиколка се завръщам
по "Меггя утца" късно в полунощ.

По "Меггя" всички къщи са еднакви.
Как ще позная своята врата?
Но знам, че Ирма още ме очаква -
прозорчето мъждука през нощта.

Почуквам лека на вратата къщна
и Ирма ми отваря на часа
и вместо поздрав - здраво я прегръщам,
ръце затоплям в нейната коса.

Аз нямам навик да се влюбвам бързо,
но трябва близък в чуждата страна
и може би за туй съм се привързал
към тая руса, мъничка жена.

Когато сутрин тръгвам да пътувам
и ме очаква неизвестността,
целувам я. Тя тъжно се сбогува,
изпраща ме до пътната врата.

Тя знае, че през тази нощ студена
се връщам изморен и изгладнял,
и масата добре е наредена,
и огънят е буйно запламтял.

По "Меггя" всички къщи са еднакви,
но лесно ще намеря "свойта" аз.
Прозорчето, което свети в мрака,
за мене свети в тоя късен час.
Активен

MrsSmith

  • SuperUploader
  • Карма: +1035/-1551
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Юли 24, 2008, 01:55:44 pm
  • Публикации: 3414
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 7.0 MS Internet Explorer 7.0
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #130 -: Октомври 08, 2009, 10:46:45 am »
      Аз

Аз дишам и живея
с отворени очи,
стараейки да преживея
и болката дори

от разбити блянове,
излъгани надежди,
заграждайки я в храмове
на илюзиите си прежди,

желаейки да отмъстя
за всеки мой копнеж несбъднат,
опитвайки се да слепя
парченцата, мечтите да се върнат,

затварям се във своя свят и ослепявам,
самотата ме обгръща,
звукът се стапя - оглушавам,
тъмнината се завръща,

сърцето ми да бие спира,
но аз не се предавам.
Лоши мисли,оставете ме на мира!
На светлината се отдавам,

намирайки утеха крехка -
лъч надежда притежавам,
правейки пътеката по-лека,
но душата си не давам.

Аз дишам и живея
все с отворени очи,
да ги затворя не копнея
винаги и никога преди.
Активен
Приготви се да дадеш всичко от себе си или нищо няма да получиш в замяна.

MrsSmith

  • SuperUploader
  • Карма: +1035/-1551
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Юли 24, 2008, 01:55:44 pm
  • Публикации: 3414
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 7.0 MS Internet Explorer 7.0
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #131 -: Октомври 09, 2009, 07:53:38 pm »
[bgcolor=#CCE0FF]Изгубена душа

Аз бродя из нощните сенки
и търся свойта душа.
Хиляди хора - все заблудени,
огромна задушлива тълпа,

спират ме, блъскат се в мене
и бродим заедно сега.
Всички носим тежкото бреме,
но аз не мога да спра да вървя.

И лутам се в своята сянка,
и свети над мене вълча луна,
и като нещастната мрянка
аз в мрежата й пак се плета.

Спирам да бродя и почвам да питам-
“Докога ще продължава това?”
Но тая черна загадка разплитам
и виждам - скита мойта душа.
[/bgcolor]
[/size]
Активен
Приготви се да дадеш всичко от себе си или нищо няма да получиш в замяна.

MrsSmith

  • SuperUploader
  • Карма: +1035/-1551
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Юли 24, 2008, 01:55:44 pm
  • Публикации: 3414
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 7.0 MS Internet Explorer 7.0
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #132 -: Октомври 09, 2009, 08:02:35 pm »
               [bgcolor=#D2D2D2] ***
Как иска ми се да изчезна от света,
поне за малко да ме няма
далеч от всяка грижа и лъжа,
далеч от светски блясък и измама.
Да се превърна в полско цвете
или във капка утринна роса,
в душата ми едничък слънчев лъч да свети
да къпя раните си в дъжд от светлина.
Да се превърна в морска пяна
и всеки атом в мене да шуми,
брега да галя със милувка лека
и яростно да се разбивам в крайбрежните скали.
Да се превърна във безгрижна песен
и волно да се лея из небесните зари,
със необятната Вселена да се слея
да диря нови светове дори.
Как иска ми се да изчезна от света,
поне за малко да ме няма,
дори и да не стана по-добра
пречистен от измама ще е моят пламък!
[/bgcolor]
[/font]
Активен
Приготви се да дадеш всичко от себе си или нищо няма да получиш в замяна.

war4ce

  • SuperUploader
  • Карма: +1099/-1884
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Август 08, 2008, 10:28:54 pm
  • Публикации: 6720
  • Creator of Reality
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.64 Opera 9.64
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #133 -: Октомври 10, 2009, 11:52:53 am »
В центъра на живота

Тадеуш Ружевич


След свършека на света
след смъртта
се оказах в центъра на живота
създавах себе си
съзиждах живот
хора животни пейзажи
Това е маса си казвах
това е маса
на масата има хляб и нож
ножът ни служи да режем хляба
с хляба се хранят хората
човека трябва да го обичаш
ден и нощ на това се учех
кого да обичам
отговарях: човека
Активен
<a href="http://www.youtube.com/v/Hfl8796hNc4?version=3&amp;hl=bg_BG" target="_blank" class="new_win">http://www.youtube.com/v/Hfl8796hNc4?version=3&amp;hl=bg_BG</a>

MrsSmith

  • SuperUploader
  • Карма: +1035/-1551
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Юли 24, 2008, 01:55:44 pm
  • Публикации: 3414
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 7.0 MS Internet Explorer 7.0
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #134 -: Октомври 18, 2009, 12:46:17 pm »
         Като огън

В светлината на изгреви трескави
търсиш знака божествен за нас,
жадно вдишваш на птиците песните -
да познаеш сред тях моя глас.

 
Тишината уханна на вятъра
гали с моята топла ръка
и шепти без слова необятното
"тя при тебе ще дойде сама".

 
Неспокойният пламък на свещите
бавно в теб разпилява нощта
и забравил за дните и грешките
с леки пръсти рисуваш дъга.

 
Като огън изгарям ти  вените,
моя лик ден и нощ те тревожи
и дори да изчезне Вселената,
знаеш - мен да забравиш - не можеш.
Активен
Приготви се да дадеш всичко от себе си или нищо няма да получиш в замяна.
Страници: 1 ... 4 5 6 7 8 [9] 10 11 12 13 14 ... 63   Нагоре
« назад напред »