Да ти кажа нещо, бате
тя вярва в правото на съществуване на злото
както вярва, че е най-добрата,
но никога не го разбира,
не защото
панталоните на дядо ù са всичкото,
което има под полата
(и два-три ката спомени за лято),
не защото от шамарите
лицето ù е набраздено като карта,
по която като на ръка гадае
с колко пияници си е делила хляба
(не проклинайте децата им)
не защото
жълтите стотинки са с цвета на житото, където
някога
тогава
той
понеже
мирисът на свободата беше
със очи на кон,
по-бял от пушека на бабината ù лула,
по-синкав от косите на сестрите ù
и шарен като огъня в душата,
където боси се разхождаха мъже,
когато пееше
и вярваха, че тя е най-добрата,
както вярваха и в правото
на съществуване на злото,
но никога не я разбраха
не защото
не защото