Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Rebelion]

АЗ

Иззвънява в ушите денят
като стара печална камбана.
Аз съм впримчена в дяволски впряг
и опасно е тук да остана.
Аз вися върху възел от студ
с незададени тръпни въпроси,
аз съм шеметно бягство на луд
от каторжната делнична плоскост.
Аз съм страшният вик на луна,
дотъркаляла лик до стъклото.
Аз съм полетът над пропастта
и възможна причина за злото.
Аз съм тънък и остър камшик,
аз съм гъвкава тъмна лиана,
аз съм клупът на шията… Вик
за прегръдка и жест да остана.

Аз… със цялата мъка на гръб
бродя в тъмното – призрачен странник.
Оживявам след обич и скръб,
но докато съм тук, съм в изгнание.

[звездююю]

Болни от живот

Да живеем е вредно -
от живот се умира.
Но човек до последно
търси лек. Не намира.
И останал без вяра
да намери лекарство
се отправя за цяра
към небесното царство

[Rebelion]

ЖИВОТЪТ ПРИЛИЧА НА ЗЪБ
 
Животът прилича на зъб
Изобщо не мислиш за него
Доволен си – дъвчеш добре
Но внезапно той се разваля
Боли те но щом ти е нужен
За него се грижиш
Но за да бъдеш съвсем излекуван
Трябва да го изтръгнат от теб.

Борис Виан

[Deizi_Rock]

Уморен ангел

Усетих – умори се моят ангел
от глупостта ми вечно да ме пази.
Декора да изгражда идеално,
когато нова тръпка ме полази.
Да ми показва знаци и табели,
а аз нехайно да ги подминавам...

Омръзна му с кахърите си бели
ежеминутно да го занимавам.
Сърцето, каза, вече го боляло,
и закачи крилата си в килера.
Помолих се за него, обещала,
че вече не ще вярвам на химери.

А той ми се усмихна и поклати
с неверие главата побеляла:
Това ти е урока и съдбата –
да се разпадаш, но оставаш цяла.

[Deizi_Rock]

Ние сме автори на своите страсти,
на своите болки, любови, терзания,
на своите грешки, на своето щастие,
на своето опиянение и отчаяние.

Но защо все търсим причините другаде,
към себе си винаги по-либерални.
По-малко в заблуди бихме се лутали,
ако измием очите си за реалното.
Ние избираме как да обичаме, от кого
и колко да бъдем мразени.
В това на никого не приличаме - всички права
за нас са запазени.

[Rebelion]

НЕ УМИРАЙ

Недокоснат и слънчев,
януарски ден
носи пак неотлъчна
ранна мъка за мен.


В най-тревожната зима
и най-белия сняг
ясно, необяснимо,
виждам траурен знак.


И жестоката горест
с бледи думи теша.
Зрее някаква повест
в мойта жива душа...


Тъмна сянка се спира
на студения праг.
Черен кон ли умира
там на белия сняг?...


Няма вече двуколка,
няма шеметен бяг.
Само черната болка
върху белия сняг.


Детска мъка извира
от далечния мрак...
Черен кон не умирай
върху белия сняг!

НЕ УМИРАЙ!

[Deizi_Rock]

Gary Moore - Nothing's the same

Another time, another place.
The lonely streets where we embraced.
Then you would go without a trace.
Nothing's the same without you.

Another day goes passing by.
I sit alone and wonder why.
Sometimes it's hard, but I will try
To live my life without you.

You're in my heart, you're in my dreams.
You're everywhere or so it seems.
So many times I've heard that song.
Hold back the tears, pretend you're strong.

Another day goes slowly by.
I sit alone and wonder why.
I think of you, I start to cry.
Nothing's the same without you.

Another time, another place.
The sweetness of our last embrace.
What would I give to see your face.
Nothing's the same without you.

Nothing's the same,
nothing's the same,
nothing's the same without you.


Нищо не е същото - Gary Moore

На друго място,
в друго време бяха
самотните улици на които
ние се прегръщахме,
тогава ти си тръгна
без да оставиш следа....
нищо не е същото без теб

Пореден ден изминава
седя самотен и се чудя защо...
Понякога е трудно,но ще се постарая
да живея живота си без теб

Ти си в сърцето ми
ти си в мечтите ми...
ти си навсякъде или поне така
изглежда
толкова пъти съм слушал тази песен
задръж сълзите
прави се на силен....

Пореден ден изминава бавно
седя самотен и се чудя защо....
Мисля си за теб,и започвам да плача
нищо не е същото без теб

На друго място
по друго време бе
сладоста на последанта ни прегръдка
какво ли не бих дал
за да видя лицето ти
нищо не е същото без теб

Нищо не е същото
нищо не е същото
нищо не е същото без теб....

Gary Moore - Nothing the same

[Deizi_Rock]

ПЪРВОСИГНАЛНО
                                         Автор: Ясен Ведрин

Притеглени в различни гравитации,
един от друг ще се отдалечим.
За миг почти докоснахме се с грация.
Видяхме се във рай непостижим.

В проблясъци превръщаха се думите.
Идеите - във приливни вълни.
Взривявахме се - метеорно-лумнали.
Мечтаехме се в нежни светлини.

Но има ли Любов със разстояния,
обречени отново да растат?
Смаляваме се в бегли очертания
и следваме съдбовния си път.

Намерихме се, някак си изгубени
по волята на първия сигнал.
Останахме си влюбено-невлюбени
с копнеж незакъсняло-закъснял.

Във космоса на вечната забързаност,
зависими от други, не от нас,
разделяме се, миг преди обвързване,
със пламъци, в които лъха мраз.

[blue_ocean]

Точно

Точно този мъж не съм го виждала
да се чуди накъде да тръгне.
Все напряко ми пресича зимите,
за да може лятото да върне.
Точно този мъж не ме е имал.
Нито аз го притежавам.

Няма обичайната зависимост.
Друго е, което ни сближава.
Точно той умее да отрича
всяко точно доказателство.
Аз ли - като първото кокиче
никна, точно като не очаква.
Точно като пролет вездесъща
пред очите му разлиствам
цялата ми извънредна същност
само, за да го обичам.

Точно в него да се влюбвам
ми е втората природа,
тоест - безнадежден случай
на любов от първи поглед.
Точно той не помъдрява
от предишните си грешки.
Само малко съжалява,
някак много по човешки.
За какво ли му прощавам!?

Искам да ми върне лятото.
Точно този мъж ми трябва,
за да бъда съвършено цяла.
 
                                                 Бистра Малинова

[blackie]

Устата й не са корали нежни;
очите й не са съвсем звезди;
тя няма "къдри-злато"; "преспи снежни"
не бих нарекъл нейните гърди.
Не й е "бяла лилия" ръката;
страни "същински рози" няма тя;
дъхът й не напомня аромата,
излъхван от априлските цветя.
Не пърха като нимфа тя, признавам;
гласът й като арфа не звънти;
но все таки, Бог вижда, не я давам
за никоя от "дивните жени",
залъгвани от другите поети
със хиляди сравнения превзети.

[Deizi_Rock]

ПРОТЕГНАТИ РЪЦЕ   

ПРОТЯГАМ КЪМ ТЕБ ДВЕ РЪЦЕ,
ОТМАЛЯЛИ ОТ ЖАЖДА И ПОРИВ!
ЗАЕДНО С ТЕБ,ДА ИЗГРАДИМ ЕДНО СЪРЦЕ,
В КОЕТО ПОДСЛОН ДА НАМЕРИМ !
 

КОЙТО , ДА БЪДЕ САМО ЗА ДВАМА НИ!
ДА СКЪТАМЕ СВОИТЕ БОЛКИ,ПРОБЛЕМИ.
И НОВИ СИЛИ,ВЗАИМНО ДА СИ ДАВАМЕ,
В ТРУДНИЯ ЖИВОТ ДА ОЦЕЛЕЕМ !

 
СВЕТЛИНА ОТВСЯКЪДЕ ДА НИ ОБЛИВА,
ТОПЪЛ СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ ДА НИ КРЕПИ!
ПО-УВЕРЕНИ И СИЛНИ ДА ВЪРВИМЕ
ПО ПЪТ,ОГРЯН ОТ НАШТЕ ДВЕ ЗВЕЗДИ !
 

ДА СЕ ПОДКРЕПЯМЕ,КОГАТО НИ Е ТРУДНО!
НА ВСЯКА ТРУДНОСТ ЗАЕДНО ДА УСТОИМ,
ЗА ДА БЪДЕ ЖИВОТА ПО-ТИХ И СПОКОЕН
И МНОГО ОБИЧ И НЕЖНОСТ ДА НИ ТЕШИ !
 

ПОЕМАМ ДВЕ ПРОТЕГНАТИ РЪЦЕ,
ЗА ТОПЛИНА И ЛАСКИ ЗАЖАДНЯЛИ!
А С МОИТЕ ИЗТРЪГВАМ СВОЕТО СЪРЦЕ
И НА ТЕБ С ОБИЧ АЗ ГО ПОДАРЯВАМ !!
 

                                            Б.БЕРЧЕВА

[hiks]

Реших и аз да пробвам, Боже опази,
че полудя по интернет народа.
Избрах случайно сайта "секс с кози",
препрати ме на "избери порода".

[Deizi_Rock]

Николай Урумов - Ще те чакам


Днес отново полудях,
вървя след теб
и викам те да те прегърна.
Безброй жени се казват като теб,
докато не се обърнат,
но не позна че ще забравя твоя глас -
представа нямаш само как го помня
дори да спреш да съществуваш в този час
аз пак си знам, че ще те чакам (2)

Припев:
Като мъж, като стълб, като тъжен звяр
като дом, като гроб, като сфетофар...
всеки час чакам теб и в тъмното гледам
като път, като брат, като смъртен враг
като град, като стон,като бащен праг
като плът, като дух, като за последно (2)

Пак започнах да не спя,
програми сменям, търся нещо като теб,
но има само тъжни новини,
а лъжи не ми се гледат.

Прогнозата е все мъгла и много дъжд,
и всички филми свършват много лошо.
Чакам те за да намерим нов канал,
завръщай се защото...
пак съм полудял ....

               

Nikolay Urumov - Shte te chakam / HD / Official Video

[Izabelle]

Защото нищо помежду ни не е истина

Живеем с теб между реалност и мечти
и всеки вижда в другия това, което иска.
Непозволено няма между нас, нали?
Защото нищо помежду ни не е истина... 

Докоснаха се отдалече нашите души -
полуреално, полусън, полуизмислено.
Наясно сме със пропастта, която ни дели.
И знаем, нищо помежду ни не е истина...

 Полуприятелство,  полумечта, полулюбов,
полуочакване на нещо полуистинско. 
Не се кълнем във вярност и любов до гроб,
защото нищо помежду ни не е истина...

Без непременности, без нужда от лъжи 
и без дори да се замисляме за смисъла. 
Не знаем дълго ли това ще продължи,
но знаем, нищо помежду ни не е истина...

 Случайно ли преплетоха се нашите съдби
или е неслучайност, сбъдване единствено?
Защо не спираме един към друг да се стремим?
Защо, след като нищо помежду ни не е истина?

[Izabelle]

ЗАЩОТО ИСКАМ ТЕБ

Тече по вените умора...
Нощта изпраща моя ден...
И без лица са всички хора...
Защото искам теб...

Луната гледа ме безтебно,
към мен протяга своите ръце......
Но аз не искам лунна нежност...
Защото искам теб...

Посока имат си мечтите...
Към тебе гледа моето сърце...
Не виждат никой друг очите...
Защото искам теб...