ВИРТУАЛНА ЛЮБОВ
Ех Любов, вечно млада. Ех, любовна тъга...
В тази малка балада ще разкажа сега
За Ромео незнаен от световния NET,
влюбен чак до безкрая, във една Жулиет.
...Той бил момък начетен и компютърен фен.
Из света Интернетен - бродел той всеки ден!
И се ровел в безкрая (Даже - в "БГ-Гювеч"!),
Пишел, спорел, мечтаел... (Даже - в мерена реч!)
Но... веднъж в Интернета срещнал NIK непознат -
на една Жулиета, от безкрайния свят.
В интернетната мрежа - пламнал чуден роман!
С виртуални копнежи грейнал всеки екран!
И изгряла незрима, сред живота суров -
чудна, необозрима, Виртуална Любов!
"- Моя обич безкрайна! О, прекрасна Мечта...!
Ах, разкрий свойта тайна, най-красива в света!
Да те зърна копнея! О, прати своя лик!
С твойто име живея всеки час, всеки миг...!
Жулиета, мечтана - где си ти? Ето - виж
аз целувам екрана, галя всеки клавиш... "
...А компютърът, мрачно, с гневно святкащ модем -
съскал и еднозначно се побърквал съвсем!
С черна ревност кипяща и с компютърен стон -
към модема изпращал всеки свой електрон!
И веднъж, вдигнал гарда, той така прекалил,
че изскърцал със харда и "Нетскейпа" затрил!
В миг Ромео се стреснал: - Ах, мизерен боклук!
И компютъра треснал с всичка сила с юмрук.
Лумнал огън отвътре! Блъвнал димен вулкан
и безмълвно угаснал и горкият екран.
За Ромео е ясно - днес с компютър е нов!
Ех ти, , прекрасна, Виртуална Любов!