Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Donelli]

Разпилян звезден прах по паважа
и мечти разпилени, изгубени.
Вече нямам какво да ти кажа -
спят очите, угасващо влюбени.

Спи сърцето, потъват в забрава
чувства, мисли и спомени зли.
Безразличие само остава
в две лишени от спомен сълзи.

Не преплитай въздишки безсмислени;
длан във длан - не протягай ръка.
Не докосвай - недей даже мислено.
Не докосвай - не искам така.

Тръгвай, ставай, отивай далече
и недей да се връщаш назад.
Между нас любовта свърши вече
свърши с нея и целият свят.

Разпилян звезден прах по паважа.
Разпилени, бездомни мечти.
Вече нямам какво да ти кажа
а лъжичката болка горчи ...          

Пеньо Пенев

[Donelli]

Безглаголно

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък.
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.

    Радой Ралин

[звездююю]

Пресита

Радой РАЛИН

Дотегнаха ни вашите полемики,
безкрайните ви спорове и тези.
Дотегнаха ми всички постижения
и полети нагоре в стратосферата.

Разкъсахте живота ни на формули,
сърцата ни дори механизирахте,
не можем като хора да говорим,
не можем да се смеем и да мислим.

Отблъскваме годините си с бързане,
пилеем си душите по илюзии.
На двадесет години сме изгърбени
и вехнем в младините си нечути.

Къде остана прежния лиризъм?
Забравихме ли образите чисти
в сонатите, поемите, картините
на всички неизвестни и велики?

От всичко сме преситени до дъно -
дори мечтите станаха банални.
Скръбта престана вече да е скръб,
а колко малко още сме живяли.

Дотегнаха ми вашите полемики!
И ние се превърнахме на формули,
които нямат никакво решение.
Къде вървим, о хора безизходни?...

[Donelli]

   СЪНУВАЛ-НЕСЪНУВАЛ...

Сънувал-несънувал първа среща
разделял-неразделял своя сън,
една любов на прага те посреща,
но истинската пак зове отвън

Умирал - неумирал с тайно слово,
измамван-неизмамван от жена,
ти може да се влюбиш пак отново,
но истинската само е една.

Загубил-незагубил чувство нежно,
намерил-ненамерил свой обет,
ти може да сънуваш нещо прежно,
но истинското да е там, напред.

Заричал-незаричал огън вечен,
издигал-неиздигал длан за мъст,
ти може на една да си обречен,
но друга да е истинския кръст.

Откривал-неоткривал радост жива,
очаквал-неочаквал, пял-непял...
И тъй - живота бавно си отива,
и взема туй, което ти е дал.

ЕВТИМ ЕВТИМОВ

[Donelli]

ПЕСЕН НА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

Пуста без теб гората.
Неми без тебе птичките.
Скучни са ми цветята.
Чак себе си не обичам!

От този ловец ми писна! -
не искам да ме спасява.
Имам си своя истина
за твоята вълча слава.

Не се уплаших от басните.
такъв те искам - ужасен.
Ако заспя във храстите -
изяж ме, Вълчо.Изяж ме!

Камелия Кондова



ПЛЕДОАРИЯ НА ВЪЛКА

Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв, а не вина.
За шапката ли питате? - не помня...
Щом казвате, червена е била.
Запомних и очите! Мили Боже,
каква ти шапка - нейните очи
танцуваха по вълчата ми кожа.
/А после много дълго се мълчи./
Продумахме, едва когато здрачът
узря във сламената й коса.
Тя беше нежна. Да ми бе палача.
Да бях умрял от нейната ръка.
Но не умрях! Строих си вълчи кули:
тя ще остане в моята гора.
Лицето на луната ще затулим
и след това ще ми роди деца...
И тъкмо бях пронизан от човечност,
когато стана да се облече.
Отиваше си. Чух я как изрече:
Да знаеш, че си готино вълче!
Настигнах я! Способен бях на всичко.
Дори на смърт - за да остане тук.

Изядох я, защото я обичах.
Не можех да я споделя със друг!

[звездююю]

Royal Hunt-Follow Me

If pictures could talk there'd be too many voices
If sorrow could scream I'd be deaf in a day
I beg my memories to slowly fade away
Too many voices

If pain could've been seen there'd be too many faces
wherever I'd go, I'd rather be blind
And in the darkest night I'd loose my guiding light
but you I'll find even if I'm blind

Follow me, but I don't know where I'm going
Follow me down the road to something new
Follow me, there's no other way of knowing
what your heart is telling you

I'm planting my hopes and I harvest illusions
year after year, understood by a few
Sometimes it seems like I'm getting through to you
but it's just an illusion

I'm so afraid of loosing you
but there's nothing I can do
Nothing I can do but my heart is calling you -
follow me


Следвай ме

Ако снимките можеха да говорят-биха имали твърде много гласове
Ако мракът можеше да крещи-бих оглушал само за един ден
Моля се спомените ми бавно да избледнеят
Твърде много гласове...

Ако можеше болката да бъде видяна-би имала твърде много лица
Където и бих отишъл, по-скоро бих ослепял
И в най-мрачната нощ бих изгубил пътеводната си светлина
Но теб ще те намеря дори да съм сляп

Следвай ме, но не знам къде отивам
Следвай ме надолу по пътя към нещо ново
Следвай ме, няма друг начин за да знаеш
Какво ти говори сърцето ти

Посаждам надеждите си, но жъна илюзии
Година след година, разбран от все по-малко
Понякога изглежда, че се добирам до теб
Но това е само илюзия...

Толкова ме е страх да те изгубя
Но нищо не мога да направя
Но нищо не мога да направя,
но сърцето ми те зове -
Следвай ме!

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=SipW-7jsm1I" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=SipW-7jsm1I</a>

[Deizi_Rock]

Black Sabbath - Changes


Промени

Чувствам се нещастен
Толкова тъжен
Изгубих най-добрия приятел
Който съм имал

Тя беше моето момиче
Толкова я обичах
Но сега вече е твърде късно
Оставих я да си иде

Преминавам през промени
Преминавам през промени

Споделяхме вечерите
Споделяхме всеки ден
Заедно в любовта
Намерихме път

Но скоро света
Намери коварния си начин
Сърцето ми бе заслепено
Любовта стана заблуда

Преминавам през промени
Преминавам през промени

Толкова време ми отне
Да разбера
Че все още чувам
Последното й „Сбогом“

Сега всичките ми дни
Са изпълнени със сълзи
Иска ми се да можех да се върна
И да променя тези години

Преминавам през промени
Преминавам през промени
 

Black Sabbath-Changes

[Donelli]

Войник на съдбата - Deep Purple

Разказвах приказки често,
разказвах моя си път,
живях като скитник безцелно,
все очаквах денят,
дланта ти в мойта да взема,
песни за теб да редя,
казала би ти тогава
Люби ме! До мене ела!
Сигурно щях да остана.

Чувствам, че остарявам.
Песните, които изпях,
повтарят се нейде далече
със звук отдавна познат -
на мелницата която,
неспирно крилата върти,
навярно ще си остана
един на съдбата войник.

Толкова дълго съм бродил,
търсех все нещо ново -
в дни минали,
в нощи студени
тебе търсех отново.
И все ми се струваше,
че си близо до мене.
Слепотата обърква -
и следа няма от тебе.

Чувствам, че остарявам.
Песните, които изпях,
повтарят се нейде далече
със звук отдавна познат -
на мелницата която,
неспирно крилата върти,
навярно ще си остана
един на съдбата войник.
Да! - Мога да чуя
в крилата мелнични вятър,
навярно ще си остана
един войник на съдбата.

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=3JW-OU3LkM8" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=3JW-OU3LkM8</a>

[Donelli]

        *ЗАВЕЩАНИЕ*

Запомни ме – лек допир и дъх по ухото,
тиха нежност, изтлеяла в чакане
и превърната в болка, когато
любовта ми разгаряше...вятъра.

Запомни ме като илюзия,
че щастието е да даваме,
че любовта ни е нужна,
независимо какво получаваме.

Запомни ме като поглед син,
като умора след кръводаряване.
Запомни ме като Малкия Принц,
обучаващ се в опитомяване.

Запомни ме като енигма,
която дълго си търсила в речника,
а я откриваш във мигла
в зеницата на отсрещния.

Запомни ме като приятел,
поискал повече от насъщното –
когато му дали Луната,
посегнал да вземе и Слънцето.

Запомни ме като начало
на пътеката за надолу,
или като огледало
в което се виждат спомени...

Томи Тодоров

[MrsSmith]

Сляпа

Пак се върна в съня ми,
блуднице!
Вплела сълзи във косите ми.
Не ми трябват звездите ти!
Не помагат.
Казах –върви си!
По-добре отколкото
... нищо е.
С мръсни пръсти се вкопчи в
душата, несретнице!
Кого? Всъщност
мен ли търсеше?!
Ако си забравила как изглеждам,
погледни в огледалото.
Там ще ме срещнеш,
a след това го покрий,
да не блесне...
Сееш страх и умора
в тялото ми...
За да събираш надмощие?
Остави ме! Тръгвай си!
Не избождай очите ми!
И без това са си трънени...
Пък и отдавна съм сляпа.
И не ми се проглежда скоро.
Хайде!
Нека да сме на ясно!
Виждам с душата си...
А ти?!
Не ме спохождай
късно нощем.
Плашиш ме...

[звездююю]

Ти смътно се мяркаш...

ТИ смътно се мяркаш
из морната памет
кат бродница сънна
в бездънна гора -
аз тръпна след тебе
и тръпно ме мамят
в мъглите вечерни
две черни пера.

След сетната среща,
да срещна забрава,
подемах се, падах
и страдах навред.
Нощта ме разлюби,
денят отминава,
ни радост донесъл,
ни весел привет.

И ето, погребал
в тъга непобедна
надежди и младост
в безрадостен склеп -
аз гасна, аз гасна
с утеха последна -
на спомена в здрача
и плача за теб.

[war4ce]

Обреченост

Короните на две дървета
се събудиха,
преплетено,
и толкова зелено се запяха!
Красиво бе,
в очите да ги гледаш,
как се дават,
как се онемяват,
безостатъчно,
очаквайки си вятъра...
Стеблата си не можеха
да пият -
така далечно беше
под короните.
Така болеше,
малко да се имаш,
когато си готов
да се отдаваш...
Небето ги попита,
мълчаливо,
готови ли са мъртви
да се слеят.
Дилема проста -
заедно в смъртта,
или далечни,
дълго да живеят...
Прегърнати, дори не го видяха -
жадувано отдаващи се клони...
А бурята ги сграбчи и замята!
Стеблата се огънаха от болка.
Докоснаха се!
Имаха се!
Бяха...
Искрата ги запали,
и оголени,
в дъждовната си младост
запламтяха...
Горяха си стеблата и короните,
превръщаха ги в страсти,
подивели,
искряха
в пламъците
голи,
отдадени,
умиращи,
но взели се...
Нощта покри искрящата жарава
и дълго гледа въглените светещи.
За утрото остави пепелта
и спомен,
за една любов,
обречена...

[war4ce]

Баладичен спор между сърцето и тялото на Вийон (куплет 1)

Кого ли чувам? – Мен. – И кой си ти?

 -  Сърцето  ти. На косъм от смъртта
съм вече аз, че страшно ме гнети
да гледам как се гърчиш в самота
като пребито куче. – Участта
ми те вълнува? – Твойта страст е дива.
 - Какво ти пука? – Тя и мен убива.
 - Разкарай се, пък ще му мисля аз.
 - Кога? – Когато за това ме бива.
 - Ще млъкна. – Мога и без твоя глас.


Баладичен спор между сърцето и тялото на Вийон (куплет 2)

 - Какви ги мислиш? Времето лети...
 - На дърта кранта стигнах възрастта.
 - Но нищо не научи. – Знам. – Почти
е лудост твойто. – Само лудостта
изцяло ни потапя в сладостта.
Като муха на мед съм аз. И ми отива.
 - Защо говориш тъй? – Нима не бива?
Когато зная нещо слагам бас.
 - И губиш. – Но оказвам съпротива.
 - Ще млъкна – Мога и без твоя глас.


Баладичен спор между сърцето и тялото на Вийон (куплет 3)

 - Почернен съм от твоите черти.
Скърбя. Невежество и тъпота
все някой може да прости,
но ти нарочно плюеш на честта;
сред грозното едната красота
не щеш да видиш – наглост те опива...
Каква е твоята алтернатива?
 - Ще стане ясно като пукна аз.
 - Смили се, Боже! – Ей, че си бъбрива.
 - Ще млъкна. – Мога и без твоя глас.

[war4ce]

БАЛАДИЧНА ЕПИТАФИЯ
НА ОБЕСЕНИТЕ

Човешки братя, подир нас дошли,
не ни осъждайте със поглед строг,
че който за нещастник го боли,
към него милостив ще бъде Бог.
Пет-шест на брой пред вас висим - жесток
бе жребият ни: скапа се плътта
(а беше ни до вчера съкпа тя!),
на пепел всеки скелет се разпада...
С насмешка не ровете пепелта -
молете за душите ни пощада!


А братът е затуй - да се смили
(че цар - далеко, а високо - Бог).
Не ни презирайте, че сме били
обесени. Във този свят широк
едва ли има някой без порок.
Дано синът на Девата света,
пословичен със свойта доброта,
да ни спаси от пъклената клада...
Не ни измъчвайте и след смъртта -
молете за душите ни пощада!


Пороят ни изми. Изпепели
ни зноят. Вече всеки е безок,
че ни кълваха гарваните зли,
дордето стане тъмно като в рог.
Покой не знаем и от трън на глог
нестихващ вятър (с песен на уста!)
подмята ни безспир като листа,
че никой за обесници не страда...
Не ни корете зарад участта -
молете за душите ни пощада!


Исусе, милостив като баща,
не ни забравяй в свойта доброта,
защото нас какво ни грее ада...
Не се гаврете, хора, със смъртта -
молете за душите ни пощада!

Франсоа Вийон

[war4ce]

БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ

На врага се осланя човек
и е петимен всеки за глад,
който спи като пън, е нащрек,
вкус на плява - каква благодат,
колко смел е превитият врат,
нежност има в сърцето от лед
и почтеност във злия пират,
а на влюбен умът му е в ред.


На изгнаника пътят е лек,
чист е, който се къпе в разврат,
изнудвачът - на почит човек,
луда радост - ритникът отзад,
лицемерът е верен събрат,
най-добре е да нямаш късмет,
всичко бяло е в черния цвят,
а на влюбен умът му е в ред.


Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът - духовно богат,
жив е, който лежи във ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
всеки пъзльо е смел акробат,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред.


Вас ви дразни подобен похват?
Изигран, аз съм всъщност богат.
Йезуитът е доблестен гад.
От трагизъм сме смешни наглед.
Няма истини без маскарад.
А на влюбен умът му е в ред.

Франсоа Вийон