Because I do not hope to turn again
Because I do not hope
Because I do not hope to turn
Desiring this man's gift and that man's scope
I no longer strive to strive towards such things
(Why should the aged eagle stretch its wings?)
Why should I mourn
The vanished power of the usual reign?
Because I do not hope to know again
The infirm glory of the positive hour
Because I do not think
Because I know I shall not know
The one veritable transitory power
Because I cannot drink
There, where trees flower, and springs flow, for there is nothing again
Because I know that time is always time
And place is always and only place
And what is actual is actual only for one time
And only for one place
I rejoice that things are as they are and
I renounce the blessed face
And renounce the voice
Because I cannot hope to turn again
Consequently I rejoice, having to construct something
Upon which to rejoice
And pray to God to have mercy upon us
And pray that I may forget
These matters that with myself I too much discuss
Too much explain
Because I do not hope to turn again
Let these words answer
For what is done, not to be done again
May the judgement not be too heavy upon us
Because these wings are no longer wings to fly
But merely vans to beat the air
The air which is now thoroughly small and dry
Smaller and dryer than the will
Teach us to care and not to care
Teach us to sit still.
Pray for us sinners now and at the hour of our death
Pray for us now and at the hour of our death.
...
Аз нямам повече надежда да се върна,
аз нямам повече надежда,
аз нямам повече надежда да се върна пак,
окото ми в талантите на тоз, в обзора на тогоз да се заглежда
аз повече не се стремя да се стремя към тия ти неща
(защо криле да опва старият орел? Не ща! ),
защо ли да оплаквам
изчезналата власт на царството, което споменах.
Защото аз не се надявам вече да узная пак
на недвусмисления час недъгавата слава,
защото аз не мисля,
защото знам, че в мене нищо няма да съзнава
единствената истинска преходна власт,
защото аз не мога повече да пия,
виж там цъфтят дървета, пролети текат, и няма нищо пак.
Защото знам, че времето то винаги е време,
че мястото е винаги и само място,
че актуалното е актуално само за определено време
и за едно едничко местице
възрадвам се, че работите са тъй както са,
отричам аз благословеното лице,
отричам и гласа,
защото нямам повече надежда да се върна
и следователно се радвам, че нещо построявам,
с което да се радвам от сърце.
И моля Бога да е милостив към мен,
и моля аз да мога да забравя
нещата, за които в себе си говоря много,
неща, които вечно обяснявам,
понеже да се върна аз не се надявам,
то нека отговарят вместо мене тези думи,
защото стореното то е сторено, но умолявам
съдът върху ни да не гледа строго,
защото тез криле за полет повече не са настръхнали,
но бият въздуха като ветрила книжни,
тоз въздух недостатъчен изсъхнал и
по-недостатъчен от воля,
учи ни да се грижим и да бъдеме безгрижни,
и да стоиме неподвижни, моля,
моли се за нас, грешните, сега и в часа на нашата смърт
моли се за нас сега и в часа на нашата смърт.
...
