Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Deizi_Rock]

    ЩЕ СИ ТРЪГНА...

Още малко съм тук. Ще си тръгна,
без да бъда от никой разбран.
От хвалби лицемерни залъгван,
аз не станах от слава пиян.

Не предадох сърцето скърбящо.
Бях му верен във всеки куплет.
Само с искреност аз му отплащах
за честта, че съм просто поет.
 
Никой никак ръка не протегна.
Всеки всякак във думи се кле.
Мойта болка сърцата не жегна,
нито някой почувства се зле.
 
Вкочанясах в любов коментарна.
От усмивки и поздрави в куп.
Не намерих сълза - да ме парне.
И излишен почувствах се. Труп.
 
Ще си тръгна. Навярно забравен.
Е, поне се опитах, нали?
Останете си всички със здраве!
Всяка болка самотно боли...

[war4ce]

Почти любовно обяснение


Ах, колко си млада, ах, колко си хубава!
От хубост - очите ми - слепи!
Само че всичко е толкова глупаво,
толкова тъжно и смешно, нелепо.
Късна е срещата, късна е жаждата...
Пред теб е светът, аз го минах...
Точно когато ти си се раждала,
бил съм на твойте сегашни години...
Точно когато ти си прохождала,
разбрал съм: не ще да проходя...
Та и да исках дори, невъзможно бе
тогаз да те стигна... Предълги, безплодни
са всичките крачки между ни, напразни са...
Пътеката е неизвървима.
По-скоро изгрев догонил би залеза,
а пролетта - мразовитата зима,
отколкото нашто напразно гонение...
 
... Но стой ми в живота-тъмница. Свети ми
с духа си, с лицето си, с цяла вселена.
                  И...
нали ще ми дойдеш на погребение?
... Дано си на мойте сегашни години.

Дамян Дамянов

[war4ce]

Към себе си


Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
 
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
 
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
 
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!


 Дамян Дамянов

[war4ce]

В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла,
Джени пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

 Робърт Бърнс

[war4ce]

ТАКАВА ЩЕ ОСТАНА


Да подредя живота си опитах.
Реших в душата си да сложа ред.
Навярно тя се умори да скита,
като случаен спътник без билет.

Но не успях да променя съдбата.
Загубих времето си, може би...
Неподреден - светът е на душата ми
и затова е свят неповторим.

Да подредя живота си опитах.
Дали е рано или закъснях?
Омръзнало ми беше да подритвам,
безбройни спомени като листа.

Разбрах едно - че времето минава.
За кой ли път сама се преоткрих.
Усмихнах се на мойто огледало,
за миг се спрях. А после продължих.

Каквато съм, такава ще остана.
Сезоните не ще ме променят.
Един живот - комедия и драма,
а между тях - случаен кръстопът.

Александър Петров

[MrsSmith]

Завръщане и бягство


Завръщам се. Отново с този влак
пътувам, но посоката е друга.
Дали след мен оставало е знак,
та пътя си обратен не загубих...

А аз си тръгвам. Чувствата ми пак
ме хвърлят ту във рая, ту във ада.
Спасение потърсих - с този влак
от себе си се мъча да избягам...

Добре познато. Някога, преди
да срещна в огледалото момиче
с невиждащи, угаснали очи
и аз далеч от себе си все тичах.

Светът за мен бе фалш и суета,
страхувам се от всяко огледало.
Пътувам днес с единствена мечта -
животът ми да почне отначало.

Повярвай ми, не може без следа
в далечна неизвестност да потънеш.
Аз също съм опитвала така,
но стигнах само адовото дъно.

Не може ли? А колко смела бях...
Пред мен отново пада бариера,
неправилна посока пак избрах
и коловоза верен не намерих...
 
Случайност ли е? Сляпата съдба,
която направлява ни живота
във този влак препускащ ни събра,
а ние... май не сме в една посока.

Случайност няма! Всичко е съдба -
тя твоя път със моя е преплела,
посоките да слее във една -
към светлото... към края на тунела...
 

[after_never]

Катеричке опашата,
катеричке качулата,
колко си игрива,
колко си щастлива.
На ти орехче - гризи
и от мен не се плаши !
                                     

[Deizi_Rock]

Застанал си на края на света.
Оттам ти няма да ме чуеш,
дори да се провикне Вечността,
ще бъдеш глух за всяка моя дума...

Разбирам те. Дори не те виня.
Напротив, аз дори не те ревнувам.
Изпращам ти звезда подир звезда,
а дирите им нежно се вълнуват...

Безмълвно падна влюбена сълза
и нежно те докосна пеперуда...
Да те прегърна вместо нея искам аз
и вместо нея ... тебе да целуна.

Усмихва ти се някъде нощта,
а мен ме прави толкова по-тъжна...
Това е всъщност ....... точно само ТЯ.
Далечина и близост. Чудо.

[war4ce]

Приказка
   
Въздъхва утрото
и се разлива
от тялото на тази нощ.
Ездачът в мен,
намерил било,
пресича стъпки
от пътеките.
В съня ми броди.
Търси извора…

Живее суша
в неговата гръд.
И бърза той
до ниското
да стигне.
Далече от
жестокото небе.
В подмолите
на дъжд…И минало.

Лице в лице
със зимното поле
(какво усещане за близост…)
препуска конникът
у мене
уморен.
И търси да напие своя извор…
.....
От хълма
в ниското
светът се сви.
Като зверче,напуснало бърлога.
След този странник
в някой ден
душата ми(навярно)
ще проходи…

П.П. Още една приказка за Вас MrsSmith!   

[MrsSmith]

             Живей!

Живей, когато имаш всичко,
ала от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в негов плен.

Живей, когато от тревога
отрониш първата роса
и търсиш утрото в приятел
от детските си небеса.

Живей, когато ти се плаче
или от плач си отвратен
от бели мишки и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
с метални устни да зове.

Живей, дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо -
усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко! А когато
в живота всичко изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти ковът ковчега -
живей, приятельо, живей!!!

/Матей Шопкин/

[звездююю]

ХАМЛЕТ (НАКЪДЕ)


Искате да свирите на мен?
Държите се сякаш познавате
всички дупчици на ума и сърцето ми.
Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми,
да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми ноти?
Не!
За какъвто щете инструмент ме смятайте - можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен!

О, в такава нощ минава само
трамвай,
като последна стража.
Последен звън и друго няма.
Сега и аз мога да ви кажа.


Във спор със свойта млада
памет
един връстник на всяка
младост,
съвременен объркан Хамлет
пресича сред нощта площада.


О, все още крачи Хамлет в
мрака,
трепери от студа среднощен,
по дънки и със тънко яке
той чака своя знак все още.


Сред булевардите се вглежда
във непознатия прозорец.
Там будна е една надежда,
там някой днес ще му отвори.


Къде момче, сега отиваш
и наш'те сънища тревожиш?
Дали все още Хамлет жив е -
средновековно невъзможен?...


О, в такава нощ минава само
трамвай, като последна
стража.
Последен звън и друго няма.
Какво не мога да ви кажа?


Дали все още Хамлет жив е?
Дали все още се тревожи?
Да бъде или да не бъде -
средновековно невъзможен...


<a href="http://www.youtube.com/watch?v=UsIPHk-N_oU" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=UsIPHk-N_oU</a>

[звездююю]

Среща

Дали аз закъснях
или времето бързаше
Дали аз закъснях
или всичко бе сън
Отшумя като приказка
каквото ни свързваше
Отшумя като празничен звън

Припев: /3x/
Край реката редят се,
редят се тополите -
побелели от първия сняг
Аз те чакам за среща,
аз те чакам, но моля те -
ти да минеш по другия бряг

Ще бъдем пак двама...
И тогава на моста
ще бъдем пак двамата
Ще си спомняме
всичко отново за миг

Рефрен: /2x/
Ще се срещнеме с погледи
скрити през рамото
и ще тръгнем по своя път сами.

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=n7ACEb-RW1k" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=n7ACEb-RW1k</a>

[ciponoska_S]

Последствия
 
Кога се научи да мамиш,
съвестта не ти ли тежи?
Доволен ли си, когато лъжеш и дявола,
в теб празно сърце ли тупти?
То - сърцето ти, веч не трепка -
щастлив ли си с мен, сподели...
А душата ти - празна ли е,
че към нея търсиш пътя дори?!
А може би търсиш пътя към себе си,
изгубил го, щом
по странични тайни пътеки вървиш!
Кога ли, кога ще разкрият
твойта същност, твойте лъжи?...
Живота често изненадваш,
но внимавай - ще те изненада и Той!
И тогава не мигай с очи от почуда,
че настъпва обратен развой.
Ще паднеш от лудия полет
като пеперуда с отрязани крила.
Тогава сам ще се молиш
за прошка в дума една...
Сълзите тежки като градушка ще падат,
ще се спусне насред лято гъста мъгла.
Нали ужким от ангел бил си по-чист,
а си по-черен дори от сатана!
Е, да, ореолът крепи се
на остри, дяволски рога!

[звездююю]

Народна песен за трактора


От Съветския съюз
пратиха ни "Беларус".
Трактор! Убав! С плуг.

Осма петилетка е.
Тракторът оре, оре!
Бачка!!! Яко! С ряз.

Скача той от ров на ров.
Тракторът е като нов.
Оди. Оди. Движи.

Боята му обелиа.
С това не му навредиа.
Лъскав!!! Лъскав - джам!

Масло капе из ведро.
Казват, тежко му било.
Нема! Нема! Кой?

Трактористът бай Иван
в оримака пак пиян.
Поркан! Поркан! Гипс.

През селото мина той
без да прави хич завой.
Мачка!!! Сее!!! Смърт. Death

Тъй че знайте вий сега:
тракторът не е шега.
Той е, той е - руски!

[indy13]

Едно пристанище изплю мазут,
нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ,
закашля То,изопна сини жили.

Една вълна-красива и добра,
отровена полегна върху кея
и тъжни чайки с чайкови пера-
заключиха и гроба й и нея!

Морето не заспа до сутринта!
За мъртвата си рожба дълго плака…
Затвори във сърцето си скръбта
и утрото замислено дочака!

След туй дойдоха хората…и Те,
поискаха морето да им пее.
Поискаха гирлянди да плете…
от бялата си пяна,да се смее.

Да бъде,като пълна чаша с ром-
разпенена,но синя-силно синя.
Да бъде пак красив и светъл дом.
На слънце,на живот и на богини!

Но то мълчеше в синя светлина
и пареше му раната горчива-
красивата,загинала вълна,
Отровата не спря да се разлива…

И чувстваше се,как загива То-
със рибите,с отровени делфини.
с хрилете им треперещи като-
вибриране на водорасли фини!

И някой ден,навъсен студ суров-
пристанището сиво,ще облъхне.
Под черна пяна,като под покров,
в нозете му-морето,ще издъхне!