Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[galenavt]

Аз яздя,аз яздя ветровете, които носят дъждовете
Създание на любовта, и не мога да бъда опитомен
Искам те, защото смятам да отнема любовта ти от него
И ще докосвам твоето лице и гореща, изгаряща кожа
Не, той никога няма да те докосва, както аз
Така че погледи в очите ми и изгори живата истина

Аз съм диво дете, ела и ме обичай
Искам те
Моето сърце е в изгание, нуждая се да ме докоснеш
Защото искам това, което правиш
Аз съм диво дете, ела и ме обичай
Искам те
Моето сърце е в изгание, нуждая се да ме докоснеш
Защото искам това, което правиш
Искам те

Кажи ми, кажи ми лъжите, които му казваш, когато избягаш,
Защото искам да знам!
Защото аз, аз съм сигурен, че това го е убило, щом е разбрал,
Че си дошла при мен, когато той те е пуснал
Защото аз изгарям, изгарям, изгарям с огън
Така че - ела и ме подлуди и разпали пламаците по - силно

Аз съм диво дете, ела и ме обичай
Искам те
Моето сърце е в изгание, нуждая се да ме докоснеш
Защото искам това, което правиш
Аз съм диво дете, ела и ме обичай
Искам те
Моето сърце е в изгание, нуждая се да ме докоснеш
Защото искам това, което правиш
Искам те

Гола гореща машина, Искам твоята любов
Когато луната се издигне, ние ще почувстваме просто каквото трябва


Аз съм диво дете, ела и ме обичай
Искам те
Моето сърце е в изгание, нуждая се да ме докоснеш
Защото искам това, което правиш
Аз съм диво дете, ела и ме обичай
Искам те
Моето сърце е в изгание, нуждая се да ме докоснеш
Защото искам това, което правиш
Искам те...

W.a.s.p. - Wild Child [prevod)

[DarknessChild]

Приятелски тласък
От скалата - всичко, от което имам нужда
Внезапна промяна
Или усмивка
Могат да ме накарат да се почувствам жив
Каквото и да е, да накара невежеството да си отиде...

Има дупка в гърдите ми
Където сърцето беше
Ако търсиш празнота,
В мен ще я намериш
По-студен, по-тъмен и по-лош
Понякога живота е проклятие

Бледото ми лице,
Снежнобялата ми кожа
Съвършена изолация
Времето - изплъзва се
Дните ми в лудницата
Ще привършат в тишина,
Без сълзи

Всички илюзии изгубени
Всички цветове - избледнели
Безчувствена болка
Прозрачност
Недовършеност
Падам
Като врабче на земята
Без да оставам и следа от живот

Музика се чува, когато кораба ми отплава
През прозореца
От улицата
Божествена
Сбогом...

Следи не оставяй
По кожата ми
Сън без сънища
Манастирски стени подпалени
Сбогом...

Мечти и предателства - ръка за ръка
Разпадам се в наркотичен рай
Не мога да се движа и говоря
Не мога да се тревожа дори...

Някой чука на вратата ми
Някой - Мисля, че съм го виждал преди
Разтреперан, разтърсен и развълнуван съм
Иска ми се да бъда птица...

Tristania - Bird

[raddiz]

……………………
В изобилна Нищета
и разкошна Мизерия,
бездарен Гений-Смъртта си изживява.
Преситен от Глад,с Недоимък богат,
той полита в мъдра Истерия.

Искрено мами хитри глупаци-
благороден Гадняр,
нищожна Грамада натрупал
от бракувано злато
и Отрова за Цяр.

С най – горестна Радост,
в порив за Сън,
накрая той себе си похвали.
Угаснало Слънце в сияйния Мрак–
Лилипут титаничен запали.

И те оплюва с Възторг,
даже и стене,
за триумфални провали,
после претопля в горещия Лед,
чувствата си заспали.

А ти-яростно въздържан,
спокойно вбесяваш,
другия Бог-преди да издъхне...
И отново се ражда Смъртник , но осъзнат-
щом Тишината заглъхне.

[galenavt]

Съзряхме чисто нов хоризонт
Датирал от сърцата на онези, които не можеш да видиш
Упадакът на мъж, последният етап от войната

Призрачни сили на човечеството
Всички сме в капан, в ядрото на машината
Времето дойде, за да намери начин да ни върне вкъщи

Търсим съдбата си в теб
В очите на бурята
Роди се генезис, преродена

Ездачи на бурята - с вятърът, защитници на света
Ездачи на бурята - падат се със слънцето

Невидими сили управляват светът
Падаме надолу, контролират теб и мен
Каквото и да виждате вляво, всичко е измама

Гледай от вътрешната страна
Отглеждани в клетка, зад фалшива фасада
Те не могат да ни държат долу, защото нашата сила е нашата воля

Сънуваме как генезиса се преражда
Там, където нашите души летят свободно
Нека сами изберем нашата съдба

Ездачи на бурята - с вятърът, защитници на света
Ездачи на бурята - падат се със слънцето

Говориш думи за Отмъщението
Повикай мълнията, повикай дъждът
Нека се запознаем с нашата Генезис
Спаси ни от ужасната болка

[Solo: Oscar]

[Lead: both]

Ездачи на бурята - с вятърът, защитници на света
Ездачи на бурята - падат се със слънцето

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=L5oKUIxcBbo" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=L5oKUIxcBbo</a>

[DarknessChild]

Спаси ме
Преди да се разпадне света ми
Спаси ме
От мен
Преди зората да настъпи

Спаси ме
Пред вратата на Косача съм
Не виждаш ли?
Ти държиш ключа
За освобождаването на ума ми...

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=BwdtfuKkN3E" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=BwdtfuKkN3E</a>

[galenavt]

Знам за ключа към неизказаните тайни,те са скрити в твоята душа
Чувствата които криеш никога не искаха да ме открият те винаги са били мои
Освободи всичката ярост от вътре нека всичко да започне
И ще видиш,моята тъмна страна
В нашата черна маска
Нека лунната светлина да те обгради
Тази игра която играем е
Черната маска
Пълнолунието разкрива странника във всички ни
И жестоко светът да вземе свойте жертви
В сянката се хвърля на това което беше
Нека да те освободя
Хайде сега,ела и хвани ръката ми,после ще разбереш
Ние ще отидем към тази забравена земя
На нашата черна маска
Нека тъмнината те обгради
Играта която играем е черната маска
Пусни цялата ярост отвътре,нека всичко започне
Ние ще отидем към тази забравена земя
Ела да те заведa там
Нека лунната светлина те обгради
Не се страхувай, това е черната маска.

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=UdWqZm68-1k" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=UdWqZm68-1k</a>

[Deizi_Rock]

Замълчи!!!
Тишината звъни.
Ще те чуят със сигурност всички!
Ще те чуе човекът,
на когото мълчиш...
Тишината се чува най-истински.

Отминавай с мълчание,
вместо със злоба.
Отминавай с презрение.
Тишината убива -
дори и детето в утроба...
Да мълчиш е победа,
но и наказание.

[galenavt]

Майко, понякога вътре в мен чувствам
че няма нищо което мога да кажа,
Нищо което мога да направя
Може ли някога да равня нещо за любовта която ми даде
Ти ме научи как да живея
Каза ми да ходя, преди да тичам
И ти винаги са била там, за да ме хванеш
всеки път, когато щях да падна

И майко, зная имаше времена
когато не винаги разбирах
И между другото пораснахме
И вече има малко повече смисъл
Но понякога е трудно да намериш думите
Но аз ще направя най-доброто, което мога
Благодаря ти за любовта, майко
Това е то, което направи това момче мъж

Знам, че пътя е дълъг
И знам, че си видяла и дъжда
Правила си най-доброто от това, което сме имали
Никога не съм те чул да се оплакваш
Когато днес погледна в огледалото
чудейки се мога ли да бъда толкова силен
Мога ли да дам толкова много на някой друг
толкова, колкото ти даде на сина си

И майко, зная, имаше времена
Когато не се виждахме очи в очи
И между другото пораснахме
И разбирахме причините
Но понякога е трудно да намериш думите
Но аз ще направя най-доброто, което мога
Благодаря ти за любовта, майко
Това е то, което направи това момче мъж

Много години минаха
и аз ги изживях по най-добрия нaчин по който мога

И майко, зная имаше времена
когато не винаги разбирах
И между другото пораснахме
И вече има малко повече смисъл
Но понякога е трудно да намериш думите
Но аз ще направя най-доброто, което мога
Благодаря ти за любовта, майко
Това е то, което направи това момче мъж.

Cinderella - Hard To Find The Words

[Deizi_Rock]

НАЙ - ДЪЛГОТО УБИЙСТВО,
когато те убивам в себе си,
когато те изтръгвам от душата си,
когато лутам се във лабиринтите,
където в мен се издигаше ти;
сред разрушени стени,
стърчащи зъбери,
и скелети на нявгашни усмивки
аз крача безумен.

Боли, толкова много боли...
Не зная къде съм,
не зная пак кой съм
и пак съм изгубен!..
Но сега е по-трудно,
невъзможно по-трудно,
защото веднъж се бях открил
защото веднъж ТЕ бях открил,
защото бях повярвал, че ти
си Тя!...

Колко по горчива е самотата сега,
когато те изгубих,
когато отново се изгубих.
Ще мога ли да те убия?
Ще мога ли да те намразя?
Болката си смачквам във куршуми
и стрелям във очите ти,
Разкъсвам те! Отричам те!...
...боли ли те?

Чувстваш ли раните в мечтите ми,
които сам дълбая в себе си?
Стиснал зъби пак забивам нокти
жадувам болката, събирам я в сърцето си,
само тя ще ме спаси от спомена
за аромата на косите ти,
раменете ти,
ръцете ти,
лицето ти,
очите ти,
самата ти...
Убивам те!...
Убивам себе си...

И всичко е толкова безсмислено..
Не мога да те намразя,
не мога да те забравя,
не мога да те изтрия...
не мога да те убия!
Не мога....
Най - дългото убийство - когато се убивам в себе си.

[galenavt]

Време е да играем играта
Времето да изиграем играта




Това е всичко за играта и как да я играеш
Всичко за контрола, дали го имаш
Всичко за дълга ти и дали можеш да го платиш
всичко за болката и кой ще я причини

Аз съм Играта, ти не искаш да ме играеш
Аз съм за контрола, няма начин да ме промениш
Аз съм тежкият ти дълг, няма начин да ме платиш
Аз съм болката,която не можеш да понесеш

Гледаш през рамо, готов си да бягаш
като евтина кучка от димящо дуло
Аз съм Играта и аз определям правилата
така че излез или умри като глупак
Опитваш се да си представиш какво мога да направя
Ела нищожество,защо не ме попиташ
Не забравяй,че има цена която трябва да платиш
Защото аз съм Играта и аз искам да играя

Време е да играем играта

Това е всичко за играта и как да я играеш
Всичко за контрола дали го имаш
Всичко за дълга ти и дали можеш да го платиш
всичко за болката и кой ще я причини

Аз съм Играта, ти не искаш да ме играеш
Аз съм за контрола, няма начин да ме разклатиш
Аз съм тежкият ти дълг, няма начин да ме платиш
Аз съм болката,и аз знам че не можеш да я понесеш

Играй играта , ще полудееш
Ще смениш името си
Ще умреш в слава


Време е да играем играта...

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=2-6Rl8pNKW4" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=2-6Rl8pNKW4</a>

[Deizi_Rock]

Ти дойде като среднощна треска -
заля ме с образи, видения и спомени
прогори челото ми с докосване
и си отиде с първите лъчи на изгрева.
Истинска ли бе?..,
държах ли те в ръце?.,
докосвах ли те?.,
познах ли те?..,
Обичах ли те?...
Или всичко бе
случаен образ в очите ми -
уловено слънцето, което
се плъзва по витрините -
отблясък... и после мрак!

Искам те, а дори на зная как
да си те спомня...
защото не знам
дали беше там когато...
се обичахме...
Беше ли до мен?
Беше ли със мен?
Или само... може би
те държах в прегръдка
докато оставах без дъх
и после силно те поемах
с горящите си за въздух гърди,
за да влезеш в мен цяла..
Или само ... може би
те докосвах със устни
сякаш изричах молитва,
а после твоите устни -
като гореща клада -
откриваха моите
и се загубваха в тях;
и само ... може би
те обичах,
а това беше грях,
защото ти не биваше да
бъдеш обичана,
а спасявана от
себе си;
може би
ти никога не видя
образа си в моите очи,
ти се пазеше
защото в моите очи
ти блестеше,
само ... може би,
когато спеше
до мен
аз не заспивах,
а слушах дъха ти
спокоен
и сънувах наяве,
че може би
ти спиш до мен...
Само... може би
когато крещеше от болка
и радост моето име..,
може би
съм сънувал;
може би когато
държах ръката ти
топла
теб те е нямало...,
а може би
си била там,
но само ...
може би...
Може би
всичко това някога
се е случило,
а може би не...
кажи ми поне
беше ли там
когато в небето, в което
летяхме в мечтите си
заедно с птиците,
си избирахме свои звезди?...

Беше ли?
Или само...,
може би...
Ти ме уби
за да можеш да се преродиш
от пепелта
на моята душа.
Може би не искаше...,
но въпреки това успя.

[jodecicall]

АЗ НЕ ОБИЧАМ
 
Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят – мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.


Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.
 
Аз мразя – и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.

Владимир Висоцки.

[tigar6]

Любовта идва, когато най-малко я очакваме, когато не я търсим. Търсенето на любов никога не ни довежда до подходящ партньор. То само създава копнеж и нещастие. Любовта никога не е вън от нас, ние я носим в себе си.

[galenavt]

Вярваш или не, всеки има свой тайни.
Вярваш или не, всеки задържа повечето неща в себе си.
Вярваш или не, всеки вярва във свой Господ.
Вярваш или не, всеки има нужда да се чувства обичан,
да се чувства обичан.
Но това няма да се случи, докато не проумеем...

Имаме ли нужда от някой, който да ни спаси, или просто да ни даде знак,
Толкова малко ни остава да се предадем, защото трудно намираме надежда...
И ще е така докато не проумеем...

Виждал съм, всеки път когато нещата се обърнат наопаки.
Вярваш или не, повечето от нас загубват смисъла..
Вярваш или не, всеки мрази да изпитва страх.
Вярваш или не, повечето от нас искат да знаят защо изобщо сме тук,
защо изобщо сме тук...
Но това няма да се случи, докато не проумеем...

Имаме ли нужда от някой, който да ни спаси, или просто да ни даде знак,
Толкова малко ни остава да се предадем, защото трудно намираме надежда...
Някой, който да ни спаси, или просто да ни даде знак.
Толкова малко ни остава да се предадем, защото трудно намираме надежда...
Но това няма да се случи, докато не проумеем...

Много от нас нямат от какво да се оплачат,
много от нас нямат нещо, без което не биха могли да живеят.
Всеки има нужда от подкрепа, за да остави нещо зад гърба си,
но това не би станало, докато не проумеем...

Вярваш или не, всеки...
Всеки един, всеки...

Вярваш или не, всеки има свой тайни.
Вярваш или не, всеки задържа повечето неща в себе си.
Вярваш или не, всеки вярва във свой Господ.
Вярваш или не, всеки има нужда да се чувства обичан,
да се чувства обичан.
Но това няма да се случи, докато не проумеем...

Имаме ли нужда от някой, който да ни спаси, или просто да ни даде знак.
Толкова малко ни остава да се предадем, защото трудно намираме надежда...
Някой, който да ни спаси, или просто да ни даде знак.
Толкова малко ни остава да се предадем, защото трудно намираме надежда...
Но знаете, че това няма да се случи, докато не проумеем,
докато не проумеем...

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=Q0oreJzlPcY" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=Q0oreJzlPcY</a>

[Deizi_Rock]

Аз свикнала съм искрено да давам
по мъничко от моето сърце,
но често цялото го разпилявам
и събирам го парченце по парче.

Не ми тежи в тази теорема,
че всеки гледа обич да краде,
но ми тежи, че всеки алчно взема
и нищичко не ще да ми даде.