Ода за пръднята
Пърдете, братя, без стеснение,
не се измъчвайте от зор!
Защо ви е ограничение
там, дето нужен е простор?
Защо ви трябва да се стискате,
пръднете си със пълен глас,
със тон и тембър, както искате,
тенор, сопрано или бас?!
Пърдете бавно във анданте
или в алегро в ритъм жив,
ту нежно, мазно - тип ?глисанте?,
ту рязко във речитатив!
Пръднята, братя, е изкуство,
прекрасен музикален дар,
кога пърдиш, пърди със чувство,
с квалификация и чар!
Пърденето е ценно качество
и имай винаги предвид,
че то е здраво доказателство,
че нямаш ти апандисит.
По принцип то е облекчение
в хранителния ни режим,
затуй без свян и притеснение
пърдете да се напърдим!
Пръднята, братя, дар божествен е,
че само здравий гъз пърди,
а щом е гръмка и тържествена
тя никак, никак не смърди.
Пръднята е физиология
и рядък кавалерски жест,
във ней няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.
Пръдни и ти веднъж в живота си,
госпожо, без да се срамиш!
Аз знам, че всяка нощ в леглото си
ти без стеснение пърдиш?
Пръдни и ти, приятел, здравата,
пръдни със мен във ритъм жив,
и виж, създали сме в държавата
нов самодеен колектив!
