Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[neli_lady]

Тук римите говорят, Боже
И казват, че Кинга злобно да говори може,
защото вече го не може.
Защо така наказа го, Боже,
никога повече да го не може.
Сега ще започне по - злобно да говори, Боже,
защото да го прави вече не може.
Какво ще прави неговата кифла, Боже,
че тя всякак може - и здрава може и болна може,
но без мъж тя не може,
а Кинга като не може, намери и друг мъж, Боже,
И чужд може, стига да може ! О, Боже!!!

[korekoredyt]

Къде си тръгнал, Страннико, кажи ми?
Защо потъваш в сивата мъгла?
И само тихо шепнеш своето име,
а после пак - протяжна самота.

Защо вървиш по друмища незнайни?
Самотен и от болката сломен...
И пазиш в себе си дълбоки тайни -
дори във ден от Бог благословен.

Защо се мръщиш даже на децата?
И хвърляш камъни по радостта...
Къде? Къде ти е душата?
Или изгуби я, по пътя във нощта?

Къде си тръгнал, Страннико? Не питам.
Подавам ти приятелска ръка...
Ти приеми я, нищичко не питай.
Не искам нищо - давам топлина.

[neli_lady]

Седни Тъга, дошла си ми на гости!
 

Седни Тъга, дошла си ми на гости,
дори да ме разплачеш, пак седни!
Разплакала си други и до кости
ти мокра си от техните сълзи!

Седни Тъга и дай да те претърна
и себе си и теб да утеша!
Дори да знам, че спомени ще върна,
докъсно ще говорим о, тъга!

Предателства като пелин горчиви
ще си припомним двете във нощта,
ще минат само като сенки сиви,
ще се опитам всичко да простя!

За грешките направени от мене,
ще ми припомниш сигурно сега,
но мигове пропуснати след време
не могат да се върнат о, Тъга!

Седни Тъга, дошла си ми на гости!

Оскар Уайлд

[Merry13]

Една година – време за обичане,
и четири сезона – за кадем.
Но петият сезон ще е различен.
И целият ще бъде като мен...
Ще слея лято, есен и вихрушки,
ще има много пролет за надежда.
А зимата, дошла почти наужким,
ще бъде захарна. Вулкан от нежност.
Ще грабна птици, и за теб ще пеят,
(нали измислям тихите им песни),
когато си поискаш да живееш,
да имаш само обичта ми. Лесно е.
И просто ще направя страшна каша –
мечти, щурци, сезони и живот.
Годината търкулнах. Няма страшно.
Но петият сезон ще е любов.

[neli_lady]

Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Ти обич дай и. Нежна при това..
И тя ще ти осмисли дните..

Недей разплаква никога жена,
че те самите мили са създания..
Макар, понякога да бъдат за беля
причината, за нашите страдания..

Недей разплаква никога жена!
Красиво цвете просто подари и..
И винаги с усмивка на уста,
грешките и нейни ти прости и...

Недей разплаква никога жена!
Люби я с трепет, страст и нежност!
Шепни и влюбените си слова..
И тя ще бъде твоя цяла вечност..

Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Посрещай я с усмивка в утринта,
а нощем я целувай сред звездите...

Добромир Радев

[neli_lady]

Само нежност искам, само тишина.
От огъня душата си да върна.
Тя е пепел, сълзи и вина.
Може ли за миг да те прегърна?
И в този миг безпределен и суров,
ще отровя всеки вик във тишината.
Ще бъдеш ли за мен готов,
когато се пробудят сетивата?
Предполагам. Мисля си. Не знам,
ще бъда безконечно луда...
Не виждала живот, без срам,
аз неистово ще те целувам.
И открила себе си във твоя храм
със всички призраци ще се сбогувам.
Предполагам. Мисля си. Не знам,
но не искам вече да тъгувам.

автор: Anabell

[Твоят]

Букай на Коелю думаше

 Букай на Коелю думаше,
Думаше, още говореше:
Бай Павле, църен мискинино,
Най-личен от сите кариоки,
Най-окомуш от сите писачи,
Дека ти е, Павле, имането,
Имането, още златото.
Че майка и татко остави,
Ман‘кенки прикотка силиконови,
С джуки големи маймунски,
Книжките да ти четат,
Да сричат, да са пищисват,
Помен на Гьоте да правят,
На Гьоте и на Софокля.
Будали и абдали да стават.

Алхимици дириш изкуфели,
По друмища, по пазарища,
Злато да ти харижат,
Злато, алтъни и диаманди,
Гещалтпсихоложе нйедни.

Отговаряше Павле Коелю:
Гьорге ле, гаучо изкуфяло,
Кат извадя една сабля френгия,
Кат седна и са разрева
 Край река Пиедра ляйняната,
На алтъни ша ми станиш,
Бял ден ни ша видиш,
Душевен мир ни ша сетиш.
При мен на сеанс ше двадаш,
Либидо да ти церя,
Да го лекувам и кандардисвам.

[neli_lady]

ВСЕКИ ДЕН СИ ПРЕНАРЕЖДАМ ЖИВОТА
Всеки ден си пренареждам живота.
Нещо изхвърлям, нещо прибавям.
Нещо поправям, макар неохотно.
Някъде слагам черта,
другаде скоба отварям.
И си казвам: от днес – на чисто.
Преброявам приятелите си.
Все по-малко остават. Ония, истинските.
И все повече стават предалите ме.
Нищо, казвам си. От днес – наясно
с думите, с хората, с всичко.
На рискове и случайности – баста!
И гордостта си обличам.
Спокойно, мойто момиче, казвам си.
Стига си яде нервите.
И не преливай от пусто в празно.
До следващото пренареждане.

Маргарита Петкова

[King Arthur]

Сам с всички останали

плът покрива костта,
 и някъде вътре са сложили
 един ум и
 понякога и душа,
 и жените трошат
 вази в стените,
 и мъжете пият повече,
 отколкото трябва,
 и никой никога не намира точния човек,
 но търсенето продължава натам,
 с едно постоянно вмъкване и измъкване
 от легла.
 плът покрива костта
 и плътта търси
 и нещо друго освен
 плът.

няма спасение,
 всички сме хванати
 в капана
 на една странна
 съдба.

никой никога
 не намира нужния
 му чове

бунищата на града са пълни,
 гробищата за стари коли се пълнят,
 лудниците се пълнят,
 болниците се пълнят,
 гробищата се пълнят,
 нищо друго
 не се пълни

Чарлс Буковски

[Детенце]

Сняг се сипе на парцали
тралалала -ла ла ла
Ей го иде Рудолф стари
тралалала-ла ла ла
Зачервил си е нослето
тралалала-ла ла ла
щото дърпа си от питието
тралалала-ла ла ла
А край него сто Снежанки
ситно режат му луканки
O tannenbaum, o tannenbaum
Du kannst mir sehr с едно наум

[neli_lady]

''Защо връзките станаха толкова редки?
Защото разговорите се превърнаха в и-мейли,
постъпките станаха позвънявания,
чувствата станаха онлайн статуси,
сексът стана леснодостъпен,
думата ''любов'' се използва извън контекста,
неувереността засенчва всичко,
ревността стана навик,
доверието се изгуби,
лъжата стана норма,
раздялата стана единствения изход,
а болката единственото чувство.''
Ъшър Реймънд

[neli_lady]

[korekoredyt]

Обичай ме такава

Обичай ме такава – разпиляна,
не ми отнемай простите неща,
повярвай в моя свят дори да няма
с какво да оправдаеш любовта.
Когато плача сутрин за Луната,
а вечер ти говоря за звезди,
когато шия рокли на цветята,
не спирай в мен да вярваш – само Ти.
Когато спра да чакам свойто утре
и се събирам в себе си – без глас,
когато ти се вричам без преструвки,
бъди до мен – до сетния си час.
И ето – давам ти се, нямам друго име,
горят от обич двете ми ръце.
И нищо, че изглеждам недостъпна,
опитай да ме хванеш – със Сърце.

Маргало

[neli_lady]

Писмо до дядо Коледа


 Стиска бялата ръчица
 черен, островръх молив.
Ниже букви в броеница,
върху белия, изгладен лист:

Мили Дядо, аз съм Мими.
Вече пиша и чета,
и те моля, донеси ни,
много твои чудеса.

Донеси на Ленка кукла,
с черна рокля на цветя.
Тя е толкова послушна,
обичлива и добра.

Донеси на Иво багер -
много иска да строи.
Със констуктора си ляга,
има толкова мечти.

Донеси на Петьо маратонки -
той желае все да тича,
бързо топката да гони,
и на футболист прилича.

Нинка пък обича да рисува -
донеси й блокче и боички.
Искам тя да е щастлива,
със своите слънца и птички.

Аз подаръци не искам.
За друго днес ще те помоля:
Да дарява ме с усмивка,
и да бъде само моя.
Да е хубава и нежна,
с дълги, лъскави коси,
Моля ти се, Мили Дядо,
Майчица ми донеси.

Деян Димитров

[Твоят]

С магарето бъди магаре, недей оголва своя лик!
Попиташ ли го, то ще каже “Кой – аз ли, да много съм велик!”
Но щом на някое магаре му липсват клепнали уши,
то за магаретата умни ще бъде явен еретик.

ОМАР ХАЯМ