Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[King Arthur]

Rammstein - Wut will nicht sterben

https://www.youtube.com/watch?v=bRpAwelhXI4#t=67

Кажи ми, докъде искаш да стигнеш?
 Искаш ли да го видиш на пода? – Да!
 Искаш ли да коленичи пред Теб*?
 Искаш ли да моли за милост?

 Мисли за отмъщение пролети от бича на унижението.
 Нищо повече не виждаш и не чуваш.
 Болните Ти чувства
 не му дават никаква възможност.
 Гневът Ти не желае да отмре -
 живееш само за това.

 Не можеш, не желаеш и няма да простиш,
 и Ти обричаш на проклятие** целия му живот.
 Затъваш в безумието заради
 безмерна ярост, унищожение и мъст.
 Роден си, за да мразиш.

 Гневът ми не желае да отмре,
 гневът ми не желае да отмре,
 Гневът ми никога не отмира.

 Таранираш с омразата Си като с камък
 в него – таранен камък.
 Ти го преследва, излови и го прокле,
 и той, пълзейки, подири отстъпление.

 Не можеш, не желаеш и няма да простиш,
 и Ти обричаш на проклятие целия му живот.
 Затъваш в безумието заради
 безмерна ярост, унищожение и мъст.
 Роден си, за да мразиш.

 Гневът ми не желае да отмре,
 гневът ми не желае да отмре,
 Гневът ми никога не отмира.

 Не можеш, не желаеш и няма да простиш,
 и Ти обричаш на проклятие целия му живот.
 Затъваш в безумието заради
 безмерна ярост, унищожение и мъст.
 Роден си, за да мразиш.

 Гневът ми не желае да отмре,
 гневът ми не желае да отмре,
 Гневът ми никога не отмира.

[tzlatev]

Нов съм аз, обаче зная,
кой ще хапне наденица в края.
Стига днес на чесън дан ухая.
Шункова - да уточня!

[svoiski]

Един е нов  или единичка

във горен ляв на мен седи

В морето пуснал съм кокичка

за нови радости и веселби

[korekoredyt]

Обаждам се – не защото те обичам,
а защото жадувам из теб да се стичам.
Трепериш ли, или телефонът прекъсва?
Усещам те… чуй ме – ела! Ще те гушна!
Дишаш тежко…
Разнежва ме това стенание…
Обожавам мъжкото в теб заклинание.
Обещанието, че в мен безбрежен
ще се потопиш толкова тих – толкова нежен.
Ти ще тръгнеш тогава, когато овреме
не се изпием до дъно, аз тебе – ти мене.

Маргало

[korekoredyt]

Боли ме от човеците, които
си правят дом в сърцето ми.
И си отиват.
След тях е до полуда тихо.
Раздиращо.
Разкъсващо.
Горчиво.
След тях се уча как да не обичам.
Как да не вярвам в думи.
Нито в хора.
Как да съм друга -
лоша и цинична
към всички подозрителни любови.
След тях се мразя.
Толкова се мразя,
че пулсът ми съвсем неволно спира.
Ако не са сълзите, ще съм празна.
И толкова готова за умиране...
Не се завръщайте...
Домът ви в мен го няма.
Продадох го за шепа безразличие.
Запазила съм думите ви само.
Да ми напомнят как не се обича.

Caribiana

[Лалка]

Ако прозорецът ти е тъжен
без бялото слънце
или друга звезда
Опитай да му дадеш от дъха си
светъл и топъл като молба
Ако прозорецът ти е тъжен
и ти си тъжен
какво тогава -
Извикай птиците да го сгреят
с веселата си гълчава
Ако прозорецът ти е тъжен
а всички птици са отлетели
Опитай се да го разтърсиш
докато той самия засвети
Ако прозорецът ти е тъжен
не го залоствай -
то е за кратко
Ще дойде тихата болка на пръсти
и ще си тръгне само след малко
Взела един нюанс от дъха ти
белег от твоите скрити надежди
цвете от цветните мисли в ума ти
и ще си тръгне ............егати

[Merry13]

Къде си, Пролет? Много се забави.
А колко чаках да се преродя...
Проблемите във скрина да забравя...
И страшно имам нужда да летя...
Отново да се влюбя, в онзи, същия,
със който все сезоните посрещам...
Къде си, Пролет? Вече се завръщай!
Не може само зима. Тежко е.
Снежинките, затрупали крилата ми,
със твоя нежен дъх ще разтопиш.
Кокичета поникнаха в душата ми...
Къде си, Пролет, и защо мълчиш?
Ужасно много време се забави.
Ела си вече. Заличи умората.
Виж, слънцето пропусна да изгрява,
но скрило се е в мислите на хората...
Тук всички те очакваме с надежда,
в душите си направихме ти място.
И точно там, във светлата ти нежност,
превръщаме се във цветя.
И в щастие.

[svoiski]

Да живей живей водичката
от чешмата и от рекичката
С нея аз се мия цял
да съм чист и да съм бял 

[King Arthur]

https://www.youtube.com/watch?v=aLEJTcQTy8k

Хубаво е, когато тя плува бруст,
 тогава мога да гледам в ядрото й.
 Не че хубавото е брустът -
 просто плувам след нея.
 Пепел от искри тече от средата й,
 от чатала й изскача фойерверк.

 Огънят и водата не се сбират,
 не могат да бъдат обвързани, не са сродени
 Потънал в искри, стоя в пламъци
 и изгарям във водата
 изгарям във водата.

 Хубаво е, когато тя плува гола -
 тогава искам да я видя в гръб
 Не че гърдите й са очарователни,
 а краката й се отварят като ножици.
 Тогава пламъкът засиява
 от тайното си място – скута й.

 Тя плува покрай мен, не ме забелязва,
 аз съм сянката й, а тя стои на светлината
 Значи няма надежда или доверие.

 Огънят и водата не се сбират,
 не могат да бъдат обвързани, не са сродени
 Потънал в искри, стоя в пламъци
 и изгарям във водата.
 Тъй завира кръвта в слабините ми,
 държа я здраво с мокри длани,
 гладка е като риба и студена като лед,
 няма да се похаби по мене,
 знам го.

 Огънят и водата не се сбират,
 не могат да бъдат обвързани, не са сродени
 Потънал в искри, стоя в пламъци
 и изгарям във водата.

[raddiz]

Смей се Палячо,идват Дни-добри,изпадни в Екстаз,смей се ти на Глас!
Защото ми се плаче-ти не ме кори,от Маската ти капят истински Сълзи.
Да тъжиш не смей,наистина се смей,Смехът помага знай,щом някой си ридай.
Смей се Палячо,лей пак весел Смях и прикривай в Здрача,че не знам да плача.

[King Arthur]

Хей, можеш ли да ме чуеш? Виждаш ли, че има буря на ръба на небето.
 Има ли значение? Е, за мен има и ще ти кажа защо.
 Знаеш, че където има мълния трябва да вали,
 но не винаги е така, не!
 А мъдрецът винаги ли е прав - не, той може да заблуждава.(да се представя за глупак)
 Винаги има загадка, не всичко е каквото изглежда.
 Винаги е загадка, точно като теб и мен - винаги загадка.
 Ние сме мълния, ние сме огън и изгаряме при допира на искра!
 Когато го има огънят, но никой не го вижда остава само тъмнина.
 Само си представи, опитай!, виждам, че си отворил ума си.
 Сребърните мълнии ще изчезнат, но те винаги ще светят.
 Винаги има загадка, не е както изглежда.
 Винаги е загадка, точно като теб и мен - винаги загадка.
 Винаги е загадка, не каквото изглежда, винаги загадка - точно като теб и мен.
 Винаги е загадка, не каквото очакваш да видиш.
 Винаги загадка, точно като теб и мен - винаги загадка.
 Винаги е загадка, не каквото очакваш да видиш, винаги загадка.

[svoiski]

Малей тия са на творческа издръжка
Хора намерете им няква работа по-мъжка
Примерно да носят камъци от тук на там
Че и аз покрай тях бера голям срам

[raddiz]

На  svoiski,Кинга,neli_lady, Лалка-Сламка,мerry13,kriskokoto и другите

Или съм Мрак ,или съм Светлина и Душата ми е Бездна,
когато Изборът изчезне-аз светя и горя.
Преценка общо-взето - трезва,че,съм безсилен да творя,
щом Вселената залезва, от пияни Сетива.
Нали съм Бог и силно тръпна-какво ще бъде след това..?
Потоп и Грях …и да се гътна,или пък да взривя Звезда.
А може би съм само Брънка от всеместна Светлина,
квичи Вина на Струна-тънка и ме оставя да горя...

[neli_lady]

Преди да удари дванайстият час,
преди колесницата пак да е тиква,
преди да разпаля у теб силна страст,
те моля едно – със мене не свиквай!

Преди да изпия със тебе греха,
преди да разголим телата, душите,
ще тръгна по тъмно, защото в нощта
сълзите остават от другите скрити.

Мисли, щом си тръгна, за мен като тлен,
като приказка, която докрая разлисти.
Разбра ли защо да не свикваш със мен?
Аз същност не съм, просто ти ме измисли.

[svoiski]

Петреее   къде си Петре


Не ща ти ключовете Петре
не ти ща вратите
Че съм ви хванал Петре
в зората на игрите
Не съм оратор Петре
не съм дори вития
Но и аз съм карал Петре
мисля по Витиня

Боговете ви са стари Петре
измисли си други
Че отдолу идат Петре
младите задруги
Идат Петре идат
младите титани
И ще стане Петре
тя каквато стане

Стар съм Петре
стар съм като тебе
браздил съм море
летял съм и в небе
И стар варс войните
и те покрай мене

Ама ей на
как да ти го кажа
че картини имам Петре
даже в Ермитажа