Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[King Arthur]

О не - те отново са срещу него
 Гледайки тайните ми
 Идвайки през пукнатините преди да поправя стената

 Излезте - защото нарушавате закона
 Как въобще ме намерихте?
 Местата, на които мога да се скрия стават все по-малки

 Имам невидими мечти
 В които никой не може да ме докосне
 Може би ще намеря начин да изчезна

 Никой не мърда - и никой не умира
 Само очите

 Трябва да бягам бързо колкото мога
 Мислейки, че те никога няма да ме хванат
 Загубата на въздух е загуба на време

 Чувставам се като изкопана дупка
 Отивам все по-дълбоко
 Може би те не могат да видят това, което не свети

 Ще бъда загубен - за това няма сбогом
 Ако никой не мърда тогава нищо не умира
 Само очите

 О не - те го направиха отново
 Изпращайки навън детективите
 Търсейки за знаци за живот тоест за мен

 В моите невидими мечти
 Където никой не гледа
 Правя целият свят сляп и ще се освободя

 Ще бъда загубен - такаче никой да не отговаря
 Ако никой не гледа, то никой няма да умре
 Само очите
 Тези очи...

 Магически числа
 Дори и жертви
 Не мога да намеря начин
 Защото нищо не може да спре очите!

[raddiz]

Както теглеше Каруца и препънал се е в Буца…
От тогава вече куца и някак си тъй жално муца.
И Строфи даже той прописа,после взе пък,че,пропи 'са…
Залиня,взе да го втриса,взе да бърка Правописа…
Сега някак си я кара,по Жицата-покрай Пазара,
да изпусне малко Пара,със Шишенце за Гаргара.
Подсвирква си фалшиви Трели,хем смели,хем малко вели
и дрънка врели-не кипели,че,Лястовиците са…бели.

[Лалка]

Да те мечтая
или
да те имам
а всъщност ти да си до мен
Невъзможно ли е
да те открия
за себе си
след някой ден

Пречистена и бяла
упоена
от слънчеви лъчи
и светлина
Разгърдена съм цяла
кажи бе моя
нима не нося топлина 

[raddiz]

Да съм твой потънал в Маранята,
На Тялото ти,да отдъхна
и Полъх да ме вдигне в Синевата,
от твоя Вятър да настръхна.

Опааа!

Да съм твой-раздираш Тишината,
от Клетвите ти-да изсъхна,
Стрелата щом прониже ни Сърцата,
от твоя Въздух аз ще вдъхна.

А сега де...!

По Тъмно щом отваряш си Вратата,
аз през нея ще се пъхна,
да съм твой отрежда ми Съдбата,
да спра за малко-да отдъхна.

Стигааа!

По Светло пак ще вдигнем Ветрилата,
Постелята отново май  въздъхна,
рано да разбудим Махалата…
Отново  Похот ли ме лъхна?

Махам се.

[raddiz]

... Спиш ли..?Пак аз ще пиша.
Омръзна ми да те искам,да мълчим все на тая Тема,
омръзна ми да те натискам,да доказвам грешна Теорема.
И отново правиш се на важна-преборила накрая своя Страх,
и отново цялата си влажна-да наченем първия си Грях!

Yngwie Malmsteen - Far Beyond The Sun (Live)

[King Arthur]

 Когато се чувстваш слаб
 Когато се чувстваш малък
 Казвам ти, че има звяр в теб, все още непознат
 Когато времената са груби
 И ти започнеш да играеш
 Ти няма да се плашиш или ще побегнеш, плачейки като бебе

 Казвам ти, че ще бъдеш изненадаш от това, което има в теб
 Ако след всичко, ти все още отричаш, че не можеш да направиш нищо
 Слушай...
 Елате всички...

 Можеш да го направиш
 Няма нищо за него
 Когато всички други ти обръщат гръб
 Ще трябва все още да се докажеш на себе си

 Можеш да го направиш
 Няма нищо за него
 Ако целият проклет свят те изостави
 Ти си единственият, който си заслужава да чуе:

 Хайде, хайде, хайде...
 хайде, хайде
 Качвай се...

 Сега се погледни
 Носещ корона
 Постигнал си всичките си мечти, само с един ход
 Какво ти казах?
 Имаш го направен
 Все още ли обмислят злите неща станали отдавна?
 Не!
 Казах ти, че ще бъдеш изненадан като видиш какво се крие в теб
 Сега след като всичко това стана, сега знаеш какво можеш да направиш
 Слушай...
 Елате всички...

[King Arthur]

Живот измислица

 Когато милиони мили от Никъде
 е все още прекалено близо до вкъщи
 стоиш до стотици хиляди люде
 но самотен вътре си оставаш ти.

 Никога не попадна тя в кръга
 или пък закръглено квадрат той бе?
 И колкото повече идваха желания
 толкова по-малко интересуваха се те.

 Разпродадена, без никакъв прием
 прекалено късно да се купи
 Никога не е Кой, а винаги Защо
 Тя живее в измислица.

 Когато си на път за някъде
 но асансьорът пропадне
 Търсиш ли стълбата към рая
 или се луташ из залите?

 Той бе просто предан
 на тези, който определят правилата.
 Но прекален бе техният плам
 А сърцето оказа се от слама за подплата.

 Няма билет - няма и допускане
 прекалено късно за покупка
 винаги е той и знае защо
 живее в измислица.

 Живее в измислица.

 Колко силно го желаеш?
 Колко далеч би отишъл?

 Ако отправиш взор към утре
 за да забравиш днес
 тогава миналото ще е бъдеще
 и винаги ще е то за теб с превес.

 Какво стана с картините
 тази усмивка от списанията
 ултимативната съблазън
 вси кралици, новите крале?

 Толкова напрежение и прекален натиск
 не си заслужава опитите
 няма повече Тях
 сега е Аз
 и никакво живеене в измислица!
 Живот в измислица
 о, не, защо
 да живеееш в измислица?

Да си спомним за Ronnie James Dio !

[Merry13]

Когато се търкулне вечерта
в дворовете със тайните градини,
Луната слиза ниско над града
и сяда уморено на комина.
Заглъхват хората. Морето спи.
Прозорците угасват. Става тихо.
И само няколко несбъднати мечти
се будят в мен. (Преструват се на стихове.)
Улавям ги със двете си ръце
и ги записвам по звездите някъде...
Ти можеш ли звездите да четеш?
Да прочетеш по тях, че те очаквам.
Нощта мълчи. Луната на комина
люлее тънички лъчи (като крачета).
А аз разхождам в тайните градини
най-скритите копнежи на сърцето си.

[Merry13]

Когато обичам, тичам при него,
когато съм тъжна, се взирам в безкрая,
когато заплача, ми пие сълзите,
когато ме стегне, ми връща душата.
Когато се плиска, стихове шепне,
когато се сърди ,прилича на мен
стискам в ръката си мидичка бяла,
малко шум на море за зимният ден!

[svoiski]

И ако чакате някой да ви бацка
то ние знаем за зарята във Хърватска 

[Merry13]

Когато си подам ръката,
поемам риск да я отхапят,
но не е същото с крилата ми-
тях пазя само за приятели.

Малцина знаят, че в действителност
отлепям трудно от земята,
но вярват в полета ми искрено
и не посягат на душата ми.

Не се надсмиват, а прегръщат
след някое внезапно падане.
Ръцете им изглеждат същите,
а сякаш ме докосват ангели.

Не помня нещо по-уютно
от чистото небе в очите им-
там безболезнено се уча
как се полита от обичане!

[lord_milev]

Изгубена в нощта, самичка,
с професионално късичка поличка,
със грим, умората прикриващ,
замислен като провокиращ,
тя своите букетчета предлага.
Не й харесва, ала се налага...

Букетите са леко прецъфтели,
а ароматите отдавна отлетели.
Но под неони в зали задимени,
пред погледи лъстиво замъглени
излишните цветчета тя предлага.
С усмивка заучена. Така се налага...

Утрин постепенно изсветлява.
и свежест неуверено довява.
Тя се завръща в малката квартира
и там убежище за мъничко намира.
Нощта заключила е вън до прага.
Дали денят надежда й предлага?

[Лалка]

А сега какво,
изпихме чашите?
И мислиш да ме каниш,
да се видиме със вашите?

И докато говориме,
моля те - не блей!!
Ааа - добре, разбирам,
остави,
недей! 

[Merry13]

Есента се усеща по
вкуса на небето.
И по ранния син полуздрач.
По маршрута на птиците.
По звука на крилете им.
И по тихия глас на дъжда.
Има само минути
до края на лятото.
Само резенче слънце остава.
И Септември рисува
жълтинки по листата.
А Денят мълчешком изтънява.
Този град става тъжен.
И във малките улички
скрива късчета лятна любов.
Но такъв го обичам.
Много. И повече.
Светлосин. Незабързан.
И мой.

[svoiski]

 

Цървени устни
на мойто дупе друсни
В младежки пъпки
куплети пусни