Утрепал Бик Адам за своя Грил,от Кожата му сторил Мях,
напълнил го е с гроздов Сок и пил..,та пред Бога станал е за Смях.
А Мяха после превърнал е в Духало,да разпалва своето Огнище,
на Пещерата сложил е Мандало,подпрял Брада Вселената да нищи.
И някак си му светнало в Кратуната,с Духалото да бори Гравитация,
със Сила да дари Комуната-на Сапиенса-Популация.
Но дошли са Вековете тъмни,Мобилето тъне все в Забвение,
докато някой в Размисли отсъмне,получил Свисше Просветление.
И ето Химни ,Ладове и Трели,трептят Ламели,Звуци и Акорди,
тия тук Духалото са взели и водят в Марш безчетни Орди.
Но Истината пак прозира,че,Акордеонът е Двигател.
Кой ли ще го конструира-Физик-надут или…Мечтател?
