до Рая
за Влади
Здравей мили мой!
Знам,че си добре,че,нищо не ти липсва,
но ти ни липсваш безкрайно..!
Ще минат много Години,
доде се видим отново,
дано не караме Старини,
горчиви като Отрова...
Иначе ние добре сме тук..,
Дъжд вали от дълги Дни,
Съседа все тъй ми прави напук,
скътахме малко Пари...
Сменихме Вратата и стария Скрин,
сега е леко подпрян отстрани,
а твоята Стая е с нов Килим,
но все така си стои.
Майка ти няма вече Сълзи,
плаче със сухи Очи,
Снимки подрежда,Цветята полей,
забравих как тя се смей…
Дели порасна,стана Мома
и се прибира в късна Тъма,
аз стягам Декор за посредствена Драма,
в привидно по-весела Гама.
Приятелите ти идват с Тъга,
и нещо тихичко те си шептят
Пият Кафе навели Глава
и тръгват по белият Свят...
А аз понякога като ли,че,
дочувам Гласът ти отвън,
но само Вятър Клони сече
и знам,че,това е Сън...
Бъди спокоен,не ни мисли,
работим по осем Часа на Ден,
ти сега така си поспи..,
че,пак вали Дъжд солен.
Знам,че,за мен няма Билет,
но все пак чакам аз своя Ред,
когато Пламъкът в мен изстине,
поне посрещни ме Сине.
