Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Merry13]

Простете, днес съм малко хаотична –
не зная горе ли съм, или долу.
На пръсти не пристъпвам днес, а тичам
и май че ви настъпвам по мазола.
Наместо да ви кимам мило – грача
и всички отговори са ми грешни.
Е, според вас е редно да заплача,
но... извинете, всъщност ми е смешно.
Разбирам – днес съм грапава. Бодлива.
И като трън в стъпалото ви зрея.
На вас да сте сърдити ви отива.
На мен пък ми отива да се смея.

[Merry13]

Аз съм. Нарочно в съня ти пристигам.
Как смееш да спиш спокойно!
Слушай, окото ми няма да мигне -
ще те разстрелям със спомени!
Тук съм. Стоя в средата на стаята.
Не посягай да палиш лампата.
Измориха ме разстоянията
и пристигнах така - внезапна.
Аз съм и тук съм. Това е главното.
Сега ще заключа вратата.
Как спиш на тая възглавница -
тя пази дъха на косата ми!
Ето - хвани, ако искаш, дланта ми.
(Зная, че още я помниш...)
Цяла нощ в стаята с теб ще остана.
Утре можеш да ме изгониш.
Господи, всичко е толкова ясно -
аз те обичам до лудост...
Само не викай от щастие -
ще се събудиш!

[lord_milev]

Набарах в нета маце сладко,
бонбон на двадесет и пет,
по скайпа започнахме да чатим -
любов от Шекспиров сонет!
И викам си: "Ега ти кефа,
веднъж и аз да съм с късмет!
Жена-мечта, като принцеса,
да си набарам в интернет."
След снимките и телефони
си разменихме с таз мома,
хормонът здраво ме подгони -
за среща почнах да рева.
Сънувах я - тя бе чаровна
със руси къдрави коси.
Четях писмата ѝ любовни,
затънал здраво до уши.
И след хиляда пазарлъка
се срещнахме на питие,
обаче мъка, Мъка, МЪКА -
какво грозилище дойде!
И питам я: "Греша ли нещо?
Какъв е тоя водевил?
Аз чакам маце тук горещо,
пък ти си като крокодил!"
А тя ме стрелна с поглед мил
и каза: "Малко джин си пил!"

[raddiz]

За Клюката
Зайченцето бяло,
се е запъхтяло,
цял Ден гъделичка,
малка Катеричка.

То с Пиниз-премерен,
тя с Поглед-характерен
и плъзнала Мълвата,
че,мачкали Тревата.

Шепнела Сърничка,
че,срамно я боричка...
Ежко го повтори,
на Мечо говори:

-Правели са Тройка,
с потайната Сойка,
Лиска пък донади,
какъв Морков вади.

И спукал и Дълака-
кряка черна Сврака..,
Мечо се облиза-
Отзад я прониза!

Хитра  Невестулка,
на Къртика-Булка,
тръгна с Новината,
да пълни Гората.

Зайо е Юначе,
кривна си Калпаче,
тая яка Пичка,
търси го самичка:

-Хич недей се вайка,
ставам ти Хазайка
и свали Поличка,
малка Катеричка.

Зайченцето-бяло,
пак се заиграло,
дорде се стъмнило,
съвсем я изцедило.

Зайко пак го вири,
цял ден тя го дири,
искат му Парички,
дребни Зайчерички.

Скок-подскок...Опала..!

[svoiski]

Здрасти 

Асоль питалась где пипера
и как карабль с аленный парос
Врышлю тебя один вапрос
Изпользуеш про себя Алое-Вера? 

[raddiz]

А бе ползвах на Времето една Вяра,но нямам Навик да подвиквам „Ало!"

[lord_milev]

[raddiz]

Орлите Охлюви кълват,
над Гордостта в победен Пир,
след туй от Щастие отзад свистят..,
безспир...
Нали Децата им растат,
увити в Пух,Мърша гушат
и волни после гордо си летят..,
слушат.
А дребни Птички в Изнемога,
препърхат в Спомени за Полет,
дремят,просещи от Бога..,
Пролет.

[svoiski]

То..., може и вулгарно да звучи
но думата е права.
В началото кравата мучи,
а после мляко дава! 

[raddiz]

ДА ТИ СЕ ОПЛАЧА БОЖЕ

Ти отдавна си Ъфлайн,
но зная си Молитвата:
Простил си Мамка му на Каин,
а смяташ ми Безчинствата..!

Нивата ми-Камънаци,
но Троскотът класи,
Урожаят пазят ми Трънаци,
зла Коприва ги краси.

Ще го жъна през Априля,
че,Нервак съм кисел,
а после мо'й да го засиля,
или сваря на Дизел.

Пиян вей се в Пируети,
пази си Бутилката
и се размиват Силуети,
на Дъжда,в Мътилката.

Цяла Нощ Студ съм сял-
бели Преспи да поникнат,
от тях Навремето съм ял,
сега едва ли ще ми стигнат.

Всуе ръми Небето,
за Сняг го бих продал,
че,тук е общо взето-
Дъжд,Листа и Кал.

[King Arthur]

Момиче на моторетка - Антон Ангелов

Часът е 11. Градът - Рим.
Вали, но само малко.
Пред нас, на две пресечки -
площад „Венеция".
В сърцето на града.
На Вечния.

Коли, коли, коли.
На светофара.
Потокът няма край.
Застинали са на червена светлина.
Пикапи, автобуси и камиони.
Студен метал.
Грамади разноцветни, тежки,
притискат въздуха между стените.
А най-отпред сред тях
е тя - момичето на моторетка.
Светлосин Piaggio.

Тъй мъничка и крехка.
Като изрязана от гланцова хартия.
Изправена и неподвижна.
Палтото и е тъмносиньо.
Сребриста каска - на главата.
Косата и се стеле върху раменете,
равна и права, съвършена.
Черна.
Като излязла от списание,
останало от 60-те години.

И странно как -
дъждът и вятърът не я докосват.
Тя е отвъд.
Наблизо, но далече.
Завинаги.
Не се обръща, не, не се обръща.

Ето - зелено.
Колите тръгват. Край.
Дори и аз, макар да съм вълшебник,
не мога повече мига да спра.

Коя бе тя?
Лицето ще остане
завинаги от другата страна.
До другия живот.
Но може би така добре е.
Не мислиш ли?

Аз мога да и сложа
лице по избор.
Мадоната на Микеланджело,
Джокондата -
не знам защо не са мой тип.
Но мога да и сложа даже и...
твоето лице.

А няма нужда, казваш?
Стига -
това все пак е моят свят!

[lord_milev]

Ох, Кольо бе, сидя и чакам гола.
Дано си додиш скоро ти у дома!
В снега дълбок си дъфча ина пържола
и я преглъщам, уж, че я не ща.
Утга луната кукна на баира
с порозувяло в свянуве лице!
Придставяш ли си я на скара с бира?
Да са запича кат гигант- кюфте!
Пуетката у мен набира сили,
ношта да величае и въспей.
Пък ти са пуразбързай малку, мили!
Са дувлечи СИГА- ши та угрей!
Ай, стига с тос ълкохолик съседа,
сти дигали идинствено шише!
Ръзгорещена съм, не стой да гледаш!
Си ВИП-клиент на моето гише!
Да зяпам към вратата ми умръзна-
га шса уттори, да ма обладайш…
Утвътре паря, ма утвънка мръзна,
до час ни си ли тук, ши заспа, да знайш!

[svoiski]

Кадър стар на комсомола,
демократ държавник днес.
За два часа си смени пола,
наредили му от ЕС 

[raddiz]

Свободната Енергия е Юниона,
Обърнат с Хастара навън,
ех..,да барна към нея Котлона,
без да тресне пагубен Гръм!

От Етера пет-шест Киловата,
ми трябват най-много на Ден,
за Душ и топло в Столовата,
за Аванта аз съм роден.

А Бог нали е Аверче,
в Сънят ми Жиците върза
и надрасках в едно Тефтерче,
Схемата му-лесна и бърза.

В Ефир да се включиш-забиваш Пирон,
в Пън пуснал Корен дълбоко,
за Фазата-Жица вдигаш с Балон
и пъхаш го в някой Облак високо.

Насукваш дебела Намотка за Траф,
със Сакъз Бакъра увий,
като Баница-вита,с Ушаф
и теква Енергия-фрий.

Да,ама взех се събудих-
цапна ме Тока от Факта,
на Сън додето се трудих-
двата ми Пръста в Контакта.

А Ток без Пари да си цокнеш,
засега има Отсрочка,
че,Бог не е каил да го боцнеш,
директно в нулева Точка.

[Merry13]

ПРОМЕНЕНА
©
По-мъдра ли станах...Но друга съм вече...
По-рязка. По-твърда. И много по-пряма.
Днес цяла съм в белези от купища грешки.
Онази наивница вече я няма...

Прощавах предателства. Думи преглъщах.
В очите преливаха тежки сълзи.
Останах мечтателка. Винаги същата...
В доброто ще вярвам. Дори да боли.

Дали е от бръчките...Как ли е станало?
Но вече съм друга. Не си премълчавам.
Не крия симпатии. Ни антипатии.
С мълчание хапя. С думи ранявам...

Бодливата своя същност не крия.
Не зная дали съм по-мъдра...Обаче
не трия сълзите си. Вече хората трия...
Онези, които ме карат да плача...

ВАНЯ Статева