Заран, рано, у неделя,
о време чуждо за градския човек,
седим с кафенце пред екрана,
че политически угрижен съм зевзек.
Жената, нея я не ени,
все по дечурлигата търчи,
дърва нацепи,кокошките нарани,
все таквиз ежедневни тъпоти.
Сега ме мъчат мисли черни,
че държавата ни е у уайна до врато,
как на тез държавни политици ,
да и... им налеем акъла през ухо.
Големото дете ми ме научи,
да поствам мислите у нета,
додека ни докараха незнам,
но с телефона даже съм в кенефа.
Со показалецо им пишем всеки ден,
и редим мъдри им съвети,
но кой ти слуша,ей го на,
инфлация доде, и почна да ми свети!
Отвътре нещо речи да ме гложди,
кат куче кокал, кат мачка рибена глава,
че на политика за назе му недреме,
а само за народната пара.
И сън ме вече не прифана,
и сичко ми е у мъгла,
сина ми вика:-Хейтър тати стана.
викам- Бегай бе, ей умната глава.
Муцуните на тези тарикати,
ги глеам вече тридесет лета,
разтягат старите локуми,
уж все се джавкат, а накрая на софра.
Ей, като плевли са у моята градина,
но как незнам да ги изкореним,
отскубнем три, появат се петима,
на есен с оран, че ги победим !
