Обръщам страницата
На дълга и тъжна магистрала,източно от Омаха,
ти можеш да слушаш стененето на двигателите
също като една стара песен.
Можеш да си мислиш за жената или момичето,
с което се запозна снощи...
Но скоро мислите ти ще станат питащи,
каквито стават винаги,
когато караш 16 часа и няма какво друго да правиш.
Не чувстваш много,
просто искаш това пътуване да приключи.
Но аз съм тук, отново на пътя.
Аз съм тук, на сцената.
Аз идвам, звездата ми изгрява отново.
Аз идвам, обръщам страницата.
Влизаш в ресторант,
изникнал от пътя
и чувстваш погледите върху себе си,
докато трепериш от студа.
Преструваш се,че не ти пука,
но просто искаш да избухнеш.
Повечето пъти можеш да ги чуеш как говорят,
в останалите не можеш.
Все едни и същи клишета:
"Това жена ли е,или мъж?"
А ти винаги излгеждаш безразличен...
Имаш смелостта да не търпиш това,
остани на мястото си..
Но аз съм тук, отново на пътя.
Аз съм тук, на сцената.
Аз идвам, звездата ми изгрява отново.
Аз идвам, обръщам страницата.
Навън, под прожекторите, ти си на милиони мили от тук..
Всяка частица в теб е изпълнена с енергия..
Опитваш се да се откаже,и потта се стича от теб, също като музиката,която свириш..
По-късно вечерта, докато лежиш буден в леглото,
чуваш ехото на усилвателите да кънти в главата ти..
Пушиш последната цигара за деня,
спомняйки си
какво ти каза тя..