Денят 22 септември2006 г. Умира Пепа Николова – българска актриса.
Родена е на 23 декември 1946 г. в гр. Харманли. Завършила е средно образование. През 1969 г. в гр. Хасково е удостоена със звание “актриса”. Работи в Младежкия и в Държавния сатиричен театър.
Филмовият й дебют е в "Понеделник сутрин". За ролята на Тони във филма "Понеделник сутрин" получава награда от СБФД за най-добра женска роля, 1988 г. Най-голяма популярност й носи ролята на циганката Джалма от "На всеки километър".
Снима се в над 30 игрални и телевизионни филма, както и в телевизионни сериали, сред които "Понеделник сутрин", "На всеки километър", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Опак човек", "Катина", "Снаха", "Хирурзи, "Войната на таралежите", "Ева на третия етаж", "Вампири, таласъми...", "Дунав мост".
1999 г. Умира Джордж Скот – американски актьор и режисьор. Роден е на 18 декември 1927 г. Учи в университета в Мисури. От 1952 г. работи на сцената и в телевизията като актьор и режисьор. В киното дебютира през 1958 г. в “Дървото на обесените”. Режисира и изпълнява главните роли в своите филми “Ярост” (1972 г.), “Дивакът на свобода” (1974 г.). Филмография: “Анатомия на убийството” (1959 г.), “Играчът на билярд” (1961 г.), “Д-р Стрейнджлъв” (196 г.), “Библията” (1965 г.), “Петулия” (1967 г.), “Патън” (1970 г., “Оскар”), “Джейн Еър” (1970 г.), “Болницата” (1971 г.), “Новите центуриони” (1972 г.), “Оклахома такава, каквато е” (1973 г.), “Денят на делфина” (1973 г.), “Хинденбург” (1975 г.), “Острови по течението” (1977 г.), “Войници кучета” (1977 г.), “Кино, кино” (1979 г.), “Костелив орех” (1979 г.), “Формулата” (1980 г.), “Отбой” (1981 г.), “Изпускащата огън” (1984 г.), “Собствен избор” (1986 г.), “Двойното убийство на улица “Морг” (ТВ, 1985 г.), “Красавицата и звярът” (ТВ, 1989 г.), “Заклинателят’90” (1990 г.), “Мализ” (1993 г.), “Тайсън” (ТВ, 1995 г.), “Ангъс” (1996 г.), “12 разгневени мъже” (ТВ, 1997 г.), “Глория” (1999 г.), “Роки Марчиано” (ТВ, 1999 г.).
1997 г. Конституционният съд одобрява Закона за достъп до архивите на бившата Държавна сигурност.
През 1997 г. XXXVIII Народно събрание приема Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. В този закон има текст, който изисква архивите на бившата Държавна сигурност да станат публични. Член 13 от закона гласи: "До изтичане на една година от влизането на закона в сила документите на бившата Държавна сигурност се предават в Централния държавен архив по реда на Глава трета от Закона за държавния архивен фонд след изтичане на срока по чл. 10, ал. 4., т. 1 от Закона за държавния архивен фонд." (ЗДАФ, чл. 10, ал. 4: Приключените в деловодството документа се съхраняват в архивите на учрежденията и организациите в продължение на следните срокове: (т. 1) за висшите органи на власт и управление, за централните и окръжните учреждения и организации - 10 години.) Това изискване на закона не е спазено, дори и при дадената от същия закон възможност част от документите на бившата Държавна сигурност да бъдат поставени при друг режим на съхранение по преценка на комисията, прилагаща Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.
1996 г. На извънреден конгрес на БЗНС Анастасия Мозер е преизбрана за главен секретар на съюза.
1995 г. СДС внася вот на недоверие срещу правителството на Жан Виденов заради загиналите на 11 август същата година 14 войника, но вотът е отхвърлен.
При неизяснени и до днес обстоятелства късно вечерта на 11 август 1995 г. на околовръстното шосе в София катастрофира камион, в който изгарят 14 войници от трудови войски. Впоследствие се установява, че по камиона е стреляно, но така и не се открива от кого и защо.
1994 г. Бордът на директорите на Световната банка гласува отпускане на кредит от $125 млн. в подкрепа на платежния баланс на България.
1990 г. Андрей Луканов съставя второто си правителство от представители на БСП.
Андрей Луканов е български политик и държавник. Роден е на 26 септември 1938 г. Заема държавните постове министър-председател (1990 г.) и министър на външнотърговските връзки (1987-1989 г.). Член е на Политбюро и секретар на ЦК на БКП (1989 г.), член е на Висшия съвет на БСП (1990-1991 г.). След 1989 г. Андрей Луканов е влиятелна и противоречиво оценявана политическа фигура. Убит е пред дома си на 2 октомври 1996 г. при неизяснени обстоятелства.
1981 г. Открива се паметникът на Незнайния воин в София. Той е издигнат в памет на българските войници, пожертвали живота си в името на отечеството. Проектът е дело на колектив с главен проектант арх. Никола Николов, скулптор е проф. Любен Димитров, инженер-конструктор - Атанас Каракостов.
1980 г. Започва войната между Ирак и Иран.
Иракският лидер Саддам Хюсеин решава силово да реши пограничния спор с Иран за владеене на източния бряг на река Шат-ел-Араб. На 22 септември 1980 г. иракската армия нахлува в иранската провинция Хузестан.
Краят на войната настъпва с подписването на мирен договор на 20 август 1988 г., съгласно който е възстановена довоенната граница между двете държави.
1975 г. Извършва се неуспешен опит за убийство на президента на САЩ, Джералд Форд в Сан Франциско от Сара Джейн Мур. Това е вторият опит за покушение срещу него в продължение на 17 дни.
Джералд Ръдълф Форд е американски политик-републиканец, 38-и президент на САЩ (1974-1977 г.).
1958 г. Роден е Андреа Бочели – италиански оперен и поппевец, наричан "четвъртият тенор"; ученик на Л. Павароти и Дзукеро. На 6 годишна възраст започва да учи пиано, а по-късно - флейта и саксофон. Роден е с много слабо зрение и на 12 години след инцидент по време на футболен мач той напълно губи зрението си. Бочели се дипломира в университета в Пиза като доктор по право. Първата му изява като певец е през 1992 г., когато Дзукеро прослушва тенори за демозаписа на "Miserere", която написва заедно с Боно от "Ю Ту". Изяви на Андреа Бочели по световните сцени: 1993 г. - турне с Дзукеро; 1994 г. – специален гост на Международния фестивал в Модена, изпълнения с Браян Адамс, А. Воленвайдер; 1995 г. - турне в Холандия, Белгия, Германия, Испания и Франция с "Night Of Proms", където освен Бочели участват и А. Жеро, Б. Фери, Р. Ходжсън и Дж. Майлс. Първите 3 албума на Бочели са обърнати към класическата. музика. С 4 - "Romanza" (1997 г.), певецът се изявява в попмузиката (от този албум е дуетът със Сара Брайтмън “Time To Say Goodbye", седмици наред оглавявал световните класации). През 1999 г. излиза албумът "Sogno" ("The Prayer" дует със Селин Дион, който отново е хит: в тираж повече от 10 млн.; "Златен глобус"; номинация за "Грами" в категория "Дебют"). Дискография: "Andrea Bocelli" (1994 г.); "Bocelli" (1995 г.); "Viaggio Italiano" (1996 г.); "Romanza" (1997 г.); "Sogno" (1999 г.); "Sacred Arias" (1999 г.); "Verdi" (2000 г.); "Cieli Di Toscana" (2001 г.).
1957 г. Роден е Ник Кейв – американски рок-певец от австралийски произход.
Получава образование в класическа гимназия и Факултет по изкуства в Мелбърн. През 1979 заедно с групата “The Boys Next Door” Ник Кейв издава първия си албум “Door Door”. През 1980 г. заедно с групата си, която вече се казва “The Birthday Party” се мести в Лондон, където излизат албумите “Prayers on Fire” и “Junkyard”. След това групата се мести в Западен Берлин, където издава три студийни албума.
През 1893 г. съставът се разпада и Ник Кейв се установява за кратко в Лос Анджелис. По това време се създава групата “The Bad Seeds”, с която Ник Кейв издава албумите “From Her To Eternity”, “The Firstborn Is Dead”, “Kicking Against The Pricks”, “Henry’s Dream”, “Murder Ballads”, “The Boatman’s Call”, “The Best of Nick Cave and the Bad Seeds“, “Nocturama“, “Dig, Lazarus, Dig!!!“. През 2006 г. Ник Кейв, заедно с членове на “The Bad Seeds”, създава групата “Grinderman“, а на следващата година излиза и албум със същото име.
1941 г. Родена е Анна Томова-Синтова – българска оперна певица. Завършва Музикалната консерватория, вокален факултет при Г. Златев-Черкин (1966 г.). Дипломната й работа е Татяна от “Евгений Онегин” на сцената на Старозагорската опера. Специализира в Лайпциг. Излиза за пръв път на сцената в Лайпцигската опера с “Набуко” от Верди (1967 г.). След получения златен медал в Рио де Жанейро (1972 г.), започва работа в Щатсопера в Берлин. Получава най-високото отличие за изпълнителка - “камерзингирен” (1973 г.). Същата година започва съвместната й кариера с Херберт фон Караян по световните сцени. Призната е за най-добрата “Тоска”, получава “Грами” за “Арианда от Наксос”. Наградата “Христина Морфова” (1983 г.); II награда на Международния конкурс за млади оперни певци - София (1970 г.). Държавни отличия от бившата ГДР, България, Австрия. Почетна титла “доктор хонорис кауза” на Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” (2001 г.).
1940 г. Родена е Ана Карина – френска актриса от датски произход. В киното работи от 1957 г. - “Девойката с пантофките”. Във Франция участва за първи път в “Малкият войник” (1960 г.). Популярност печели с ролята си в “Тази вечер или никога” (1960 г.). Снима се във филмите: “Жената си е жена” (1961 г.), “Да изживееш живота си” (1962 г.), “Отделна банда” (1964 г.), “Лудият Пиеро” (1965 г.), “Алфавил” (1965 г.), “Произведено в САЩ” (1967 г.), както и при майстори като Дзурлини - “Те вървяха след войниците” (1965 г.), Висконти - “Чужденецът” (1967 г.), Андре Делво - “Срещи в Бре” (1971 г.), Фасбиндер - “Китайска рулетка” (1977 г.), “Сюзан Симонен, монахинята на Дени Дидро” (1966 г.), “Хляб и шоколад” (1974 г.), “Почти като у дома” (1978 г.), “Приятелят на Венсан” (1983), “Островът на съкровищата” (1985 г.), “Последно лято в Танжер” (1987), “Мъжът, който искаше да бъде виновен” (1990 г.). Режисира “Да живеем заедно” (1973 г.).
1921 г. Умира Иван Минчов Вазов – български писател, поет, драматург, публицист, почетен член на БАН (от 1921 г.), почетен д-р на филологическите науки. Роден е на 9 юли 1850 г. в Сопот. Брат е на Г. Вазов и В. Вазов. Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а след това в Пловдивската гимназия, ръководена от Й. Груев. През 1870 г. е изпратен в Румъния да практикува търговия при чичо си. Бяга в Браила. Попада в средите на българските хъшове. В България известно време учителства (1872-1873 г.). През 1875 г. става член на революционния комитет в родния си град. След избухването на Априлското въстание (1876 г.) емигрира през Цариград в Румъния. От този период е първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла" (1871 г.), последвана от "Тъгите на България" (1877 г.). През Руско-турската война (1877-1878 г.) пише третата си стихосбирка "Избавление". Работи в Берковския окръжен съд (1880 г.) и същата година се премества в Пловдив, където развива активна обществено-политическа и публицистична дейност. Заедно с Константин Величков списва в продължение на 5 години в-к "Народний глас". Главен редактор е на списание "Наука"; съставител е на литературното списание "Зора" (1885 г.). Отново с Константин Величков участва в съставителството на двутомната "Българска христоматия" (1884 г.). От това време са поетичният цикъл "Епопея на забравените", повестта "Чичовци" и др. През есента на 1886 г. напуска България и се установява в Одеса. През 1894 г. излиза романът "Под игото", последван от драмата "Хъшове" (1894 г.) и романа "Нова земя" (1896 г.). От 1889 г. живее в София. Издава списание "Денница" (1890-1892 г.). От 1897 г. до 1899 г. е министър на народната просвета в кабинета на К. Стоилов. По време на войните създава високопатриотични песни, с които възпява героизма на българския войник. Автор е на многобройни пътеписи, есета, статии, исторически повести. Обявен е за народен поет. Награден е с ордена "Св. равноапостоли Кирил и Методий" (1920 г.) и с много други български ордени. Произведенията му са преведени на около 50 езика.
1908 г. В църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново се обявява независимостта на България, с което страната ни отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския договор (1878 г.).
Провъзгласяването на независимостта на България е политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския договор, сключен през 1878 г.
1862 г. Американският президент Ейбрахам Линкълн обявява всички роби в разбунтувалите се щати за свободни от 1 януари 1863 г.
Ейбрахам Линкълн (12 февруари 1809 г. – 15 април 1865 г.) е американски политик, президент на САЩ (1860 г.-1865 г.), републиканец. Избран е за депутат през 1834 г., ръководител е на партията на вигите. Обявява се против робството и срещу Мексиканската война (1846 г.). Печели огромна популярност в американските щати, които обикаля, разпространявайки идеите си. Един от основателите е на Републиканската партия (1854 г.). По време на президентския му мандат Северът печели Гражданската война срещу Юга. През 1864 г. е преизбран за президент. Няколко дни по-късно е убит от сектанта Дж. У. Буут, който стреля срещу него с вика: "Отмъстих за Юга!".
1791 г. Роден е Майкъл Фарадей – английски физик, химик и физико-химик, създател на учението за електромагнитното поле, член на лондонското Кралско дружество (от 1824 г.).Умира на 25 август 1867 г. в Лондон.
1520 г. Умира султан Селим I Явуз (1512 - 1520 г.)
Той е 9-тият султан на Османската Империя. В хода на завоевателните войни подчинява Северен Иран, Палестина, Армения, Кюрдистан, Сирия, и Египет. През 1517 г. завладява свещените за мюсюлманите градове Мека и Медина и се обявява за халиф - повелител на правоверните.
Прозвището си Явуз, което означава жесток, Селим получава заради избиването на 40 000 шиити. По негово време са извършени и първите насилствени помохамеданчвания в българските земи.
Селим I убива всички потенциални наследници на трона си, като оставя жив само сина си Сюлейман, при когото могъществото на Османската империя достига своя апогей.