Мечок, маймуна и свиня
(Томас де Ириарте)
Един мечок, с когото мъчно хляба
си вадеше незнаен сиромах,
да подобри играта своя слаба,
се упражняваше с голям замах.
Като човек на две нозе вървеше
и рече на една маймуна: — Виж!
Маймуната съвсем похватна беше
и му отвърна: — Много зле вървиш!
Мечокът рипна: — Не бъди такава!
На подигравки съм отдавна сит.
Дали красиво стъпката не правя,
или не е изящен моят вид?
Довтасала, намеси се свинята:
— Чудесно! — каза. — Радваш моя взор.
Къде се е видяло по земята
и ще се види по-добър танцьор?
Като дочу мечокът тази глума,
глава наведе, млъкна начаса,
но после се опомни и заклюма
с принудена смиреност във гласа:
— Маймуната, че не ме одобрява,
излишно ще е да бера гайле,
но вече щом свинята ме прославя,
разбирам, че танцувам много зле.
Помни, четецо, нека вред те пали
поуката на мъдрия творец:
„Беда е, ако мъдър не те хвали,
но по е зле, щом хвали те глупец!“
