Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Donelli]

[float=left]
                                           Галактиката Андромеда. Снимка: NASA[/float] [justify]Галактиките са преживели бурни периоди на многобройни сблъсъци преди 6 милиарда години, сочат резултатите от френско изследване, публикувано в Astronomy & Astrophysics и цитирано от Франс прес. Това е довело до раждане на галактики със странни форми.

Като използвали данни, събрани с космическия телескоп "Хабъл", Франсоа Аме и неговият екип от Парижката обсерватория сравнили формата на 116 близки галактики с тази на 148 отдалечени галактики.

На излъчената от тези отдалечени галактики светлина са били нужни 6 милиарда години, за да достигне до нашата планета. Както и Млечният път, близо три четвърти от близките галактики са спирални. Други са елиптични, а едва 10 на сто са със странна форма.

Преди 6 милиарда години обаче повече от половината от галактиките са имали странна форма заради сблъсъците между тях и не са подлежали на обичайната класификация.

Днес описваме телата благодарение на класификация, предложена през 1926 г. от астронома Едуин Хабъл, заяви Аме. В миналото обаче галактиките са имали съвсем хаотична, анормална форма, защото онова, което виждаме, са сблъскващи се обекти.

След подобен сблъсък е трябвало да минат 2-3 милиарда години, преди новата галактика, която е резултат от сливането на други две, да придобие обичайната си форма. Досега се смяташе, че тази епоха на междугалактични сблъсъци е била по-стара – отпреди повече от 8 милиарда години, отбеляза ученият.

Резултатите, получени от неговия екип, потвърждават "сценарий" за образуването на Вселената. Той гласи, че се е започнало с малки галактики, като при сблъсъците между тях са се образували по-големи. Галактиките с хаотична форма в миналото са били заменени от големи спирални галактики като Млечния път, заключи Аме.

Нашата галактика е особена, защото последният й сблъсък е преди 10-11 милиарда години, докато съседната галактика Андромеда пази следите от многобройни сблъсъци от по-близкото минало. Андромеда се приближава към Млечния път и би трябвало да се сблъска с него след около 4 милиарда години.[/justify]

Dnes.bg

[nasiboteva]

[justify]1. В един ден ще изпитате 16 изгрева

Слънцето изгрява на всеки 90 минути, когато сте в ниска орбита, а това води до сериозни трудности в съня, както и 24-часовия  цикъл ден/нощ. За да се избегнат грешките, мисиите в космоса са така направени, че времето за тях да наподобява това на земята. Всички часовници в космоса са настроение на средното време по Гринуич. Освен това има графици за сън, които биват съблюдавани от екип на земята.

2. Ще станете по-високи

Поради липсата на гравитацията и силата, която упражнява върху тялото, гръбначния стълб се разширява, в следствие на което пораствате. За съжаление това може да доведе до редица здравословни проблеми.

3. Може да спрете да хъркате

Изследване през 2001 г. показало, че астронавтите, които често хъркали на Земята, драстично намалили хъркането, когато се качили в космоса. Причината - нулева гравитация. И все пак не е невъзможно да се хърка в открития космос, просто е по-трудно.

4. Храната се нуждае от вода, за да бъде изядена в космоса

В космоса всичко е в течна форма. Дори солта и черния пипер. Причината е отново липсата на гравитация, тъй като фините кристали на подправките или трохите, могат да повредат чувствителната апаратура.

5. Човекът прекарал най-дълго време в Космоса

Рекордът за най-дълъг престой се държи от руснака Валери Поляков, който бил на станция "Мир" в продължение на 438 дена или близо 14 месеца.

6. Само трима астронавти са умрели в Космоса

От всички 439 човека(данните са за ноември 2004 г.), които са излизали в Космоса, 11 са загинали при инциденти по време на тренировка, а 18 при летателни инциденти. От тези 18, само екипажът на Съюз11 е загинал в космоса, след като поради повреда люкът се отваря малко, след като са се разкачили с космическа станция Салют 1.

Всички други фатални инциденти са се случили в ниска орбита или в земната атмосфера.

7. Трудното приспособяване

Когато се върнат на Земята, астронавтите се приспособяват към факта, че има гравитация. Няколко руски космонавти, които прекарали по-дълги периоди в Космоса, се оплакали, че когато се върнали към нормален живот, продължавали да се учудват, че разни неща падат, когато се пуснат във въздуха.[/justify]


www.lifestyle.bg

[Donelli]

[float=left][/float] [justify]На Северния полюс на Луната също има лед. Това изненадващо откритие направил американски радар, съобщиха от НАСА.

Излетелият в космоса с индийска ракета радар е открил повече от 40 кратера, пълни със замръзнала вода, съобщава dnews.de. Кратерите били с размери от 1,6 до 15 километра в диаметър.

Миналата година от НАСА обявиха, че на Южния полюс на Луната възниква вода с помощта на слънчев вятър, който се среща на повърхността на естествения спътник на Земята.

Частиците водород от слънчевия вятър взаимодействат с кислорода в скалите на Луната и така се образува вода. [/justify]

blitz.bg

[Desert Rose]

[float=left][/float]    Инфрачервен космически телескоп откри няколко непознати тъмни астероида, които се "крият" в близост до земната орбита, съобщи "Ню сайънтист". Поради неясния си образ и особена орбита досега те са оставали незабелязани от наблюденията, предназначени за откриване на опасни за планетата ни обекти. Неприятните съседи бяха засечени от новия телескоп на НАСА "Wide-Field Infrared Survey Explorer" (WISE), който беше изстрелян в орбита на 14 декември и започна мисията си в средата на януари. Той е предназначен да картографира небето в инфрачервения вълнов диапазон.

Още в първите 6 седмици на мисията си апаратът откри 16 нови опасни астероида. 55% от тях отразяват по-малко от 1 десето от попадналата върху им слънчева светлина и това ги прави неимоверно трудни за откриване с телескопи, работещи с видима светлина. Единият от обектите е тъмен като пресен асфалт и отразява под 5% от попадналата върху него светлина.

Много от новите обекти имат орбити, силно отклонени под ъгъл от главната равнина, в която са разположени орбитите на повечето планети и астероиди. Това означава, че ако има и други тела с такива отклонения в орбитите , те също ще са трудни за разкриване, тъй като повечето телескопи са насочени в основната равнина.

За щастие светлопоглъщащите обекти са много ярки по отношение на инфрачервената радиация, тъй като поради ниската си отражателност се нагряват силно и са ясно видими за приборите на WISE. От “Jet Propulsion Laboratory” на НАСА заявиха, че апаратът е “наистина много добър за откриване на най-тъмните астероиди и комети”. Очаква се той да открие поне 1000 нови околоземни обекта, но и това може да се окаже е малко, тъй като по преценка на специалистите относително близките космически тела, които имат достатъчна маса, за да предизвикат разрушения при удар в земната повърхност, са десетки хиляди на брой.

Според ричард Бинзъл от “Massachusetts Institute of Technology” тъмните астероиди вероятно са бивши комети, които отдавна са изгубили ледената си обвивка и тъй като нямат активна повърхност, не образуват праха, който да състави опашките им. В подкрепа на тезата си ученият подчерта, че много комети имат “наклонени” орбити, а тези, които са посещавани от космически апарати, имат тъмна повърхност.
ekipnews.com

[nasiboteva]

[float=right][/float] [justify]Учени са открили малки количества вода в някои от прочутите лунни скали, донесени на Земята от астронавти, участвали в мисиите "Аполо", съобщава сп. "Нешънъл джиографик", цитирано от БТА.

Неотдавна НАСА разби две космически сонди в лунната повърхност, а орбитиращите около Луната апарати я сканираха за издайнически сигнали. Впоследствие бе потвърдено наличието на вода на естествения спътник на Земята.

Откритата в лунните скали и вулканично стъкло вода в повечето случаи е в концентрация хилядни части на милион. Това обяснява защо след анализа на пробите в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век учените стигат до заключението, че Луната е напълно безводна.

"Едва през последното десетилетие инструментите станаха достатъчно чувствителни, за да откриват вода в толкова малки количества", обяснява Гари Лофгрен от Космическия център "Джонсън" на НАСА.

През 2008 г. специалисти за пръв път загатват за наличието на водни молекули в лунни проби - в лунно стъкло, донесено с мисиите "Аполо".

Тогава обаче учените не успяват да докажат, че водата не се е озовала върху лунните скали тук на Земята, най-вероятно при неправилно съхранение.

По същото време Джеймс Гринууд от университета "Уеслиън" в Мидълтаун разработва новаторска техника, която му позволява да изследва химическия състав на марсиански метеорити.

По-късно той прилага метода си върху образци от минерала апатит, отделен от различни скали на Луната, за да определи "отпечатъците" на водните молекули в тях.

Специалистът стига до извода, че водата наистина е лунна, а не е попаднала върху образците, когато те вече са били донесени на Земята.

Джеймс Гринууд е представил работата си на 41-ата конференция на специалистите по лунни и планетарни науки, завършила преди броени дни в Хюстън. На презентацията втори екип също е оповестил, че е открил вода в съдържащи апатит лунни скали, допълва БТА.[/justify]


www.actualno.com

[nasiboteva]

[float=left][/float] [justify]НАСА разреши изстрелванетона совалката "Дискавъри" за МКС на 4 април тази година, предаде АФП.

Тя ще излети от космическия център "Кенеди" в Кейп Канаверал, Флорида.

Екипажът й е 7-членен, сред които и един японец.

Мисията му ще продължи 13 днии ще включва изграждане на оборудването на почти завършената МКС.

Това ще е втората мисия със совалки тази година и четвъртата, преди програмата да бъде прекратена.[/justify]


www.news.bg

[Desert Rose]

[float=left][/float]

Астероид с диаметър 22 м ще прелети в близост край Земята, като няма опасност от сблъсък между него и планетата, съобщава НАСА.

Астероидът ще премине на разстояние 359 хил. км от планетата ни, което представлява 9/10 от разстоянието от Земята до Луната.

Това напълно изключва вероятността от сблъсък между двете космическа тела. Приближаването на астероида, назован GA6, е забелязано първо от астрономи от организацията Catalina Sky Survey, базирана в американския щат Аризона.

По техни изчисления астероидът ще премине покрай Земята в 02,06 часа българско време в петък.

[nasiboteva]

[float=right][/float] [justify]Астрономите откриха 6 екзопланети с орбита, обратна на тази на тяхната звезда. Всички обекти са от класа на намиращия се в нашата Слънчева система Юпитер, поясняват специалистите. За съществуването на две от планетите досега учените неподозирали. Изследването е проведено с помощта на телескопа ESO в Чили и на още няколко подобни съоръжения.

"Ненормалното" въртене е в разрез с теорията, че формираните от газовопрахов диск планети се въртят около млада звезда в същото направление като нея - както е в нашата Слънчева система. Тази закономерност не се наблюдава при въпросните екзопланети. Възможно е обяснението за това да се крие в гравитационното въздействие на съседни звездни системи, смятат учените.[/justify]


www.hicomm.bg

[Donelli]

[float=left][/float] [justify]НАСА успешно изстреля совалката  „Атлантис" на нейната последна мисия, предаде Ройтерс.

Екипажът й се състои от шестима души. Совалката ще достави на Международната космическа станция руския модул МИМ-1 „Разсъмване".

Полетът на „Атлантис" ще е третият от планираните за тази година 5 полета на совалки, след което флотилията от 3 кораба ще бъде пенсионирана.

Другите две совалки "Дискавъри" и "Индевър" е планирано да извършат прощалните си полети през септември и ноември.

При завръщането си на земята на 26 май "Атлантис" няма веднага да бъде пратена в музей, а ще бъде поддържана в готовност за полет, в случай че на орбиталната станция възникне аварийна ситуация и трябва да се спасява екипажът й.

Основните причини за спиране на програмата за совалките са високите разходи и притесненията за безопасността при използването им.

Президентът Барак Обама иска НАСА да прекрати програмата за завръщане на астронавти на Луната и да се насочи към нови технологии и мощни ракети носители, които да извеждат товари отвъд земната орбита.

Със закриването на програмата за совалките ще изгубят работата си и хиляди хора. Миналата седмица бяха съкратени 800 души от производството и поддръжката им. В момента по програмата работят 10 700 души. Само във Флорида вероятно ще бъдат изгубени 8000 работни места.

След 30 години вярна служба совалките отиват в музея. На тяхно място ще се използва нова система, наречена "Орион". Тя ще включва ракета носител с капсула за екипажа.
[/justify]

news.bg

[Desert Rose]

[float=left][/float]Учени предложиха нов модел за разпределяне на кислорода в ледената обвивка на спътника на Юпитер – Европа. Според този модел кислородът, необходим за съществуването на живот, подобен на земния, може да попадне от повърхността в океана под леда за 1-2 млрд. години.

Това време може да е достатъчно за образуването под леда на живи същества, способни да използват кислорода. Статията на учените е публикувана в сп. Astrobiology.

Европа е шестият спътник на Юпитер и е един от най-големите спътници в Слънчевата система. Юпитерианската луна предизвиква интереса на учените, защото е едно от небесните тела, на които потенциално би могло да съществува живот.

Повърхността на Европа е покрита с лед с дебелина няколко километра, под който има океан с дълбочина около 160 км. За да могат да се развият форми на живот в океана, подобни на земните, във водата трябва да има разтворен кислород. Но този елемент не може да проникне през дебелата ледена преграда.

Учените предлагат механизъм, който обяснява как под леда може да попадне голямо количество O2. Кислородът се образува на повърхността на Европа, когато поток от високоенергийни частици от Космоса бомбардира леда – така се образуват форми на кислорода, които са способни да встъпят в реакция с много вещества.

Предполага се, че съдържащите кислород съединения попадат в океана при разместването на ледената кора, което от своя страна е резултат на гравитационното влияние на Юпитер. По този начин парчета лед от повърхността, върху която се образува активен кислород, отиват към дълбините.

За да преодолее целия път през ледената кора, на кислорода ще са му необходими около 1-2 млрд. години. След като O2 попадне във водата, неговата концентрация ще може да се сравни с концентрацията на кислород в земните океани за 12 млн. години.

Според учените разтвореният кислород трябва да е достатъчен за поддържане на живот на около 3 млн. метрични тона биомаса; всъщност живите същества на юпитерианската луна биха могли да достигнат до размерите на земните риби.

Забавянето с около 2 млрд. години трябва да даде на потенциалните обитатели на океана на Европа време да развият механизми, позволяващи им да използват кислорода като източник на енергия и да ги защитават от този агресивен елемент.

Смята се, че на Земята се е появил кислород с достатъчна концентрация 1 млрд. години след зараждането на живота.

Неотдавна астрофизик от Университета Пуерто Рико състави скала на потенциалната обитаемост на обектите от Слънчевата система. Европа заема второ място в него. На първо е спътникът на Сатурн – Енцелад.
dnes.bg

[Donelli]

[float=left][/float] [justify]Изследователи на американската национална космическа агенция НАСА откриха признаци на живот на Титан, спътник на Сатурн, съобщи Би Би Си.

Данни, получени от американската междупланетна сонда „Касини“, показали, че на Титан живеят примитивни биологични видове. Тези „жизнени форми дишат атмосферата на най-големия спътник на Сатурн и консумират химичните съединения от повърхността на Титан, получавайки необходимата за тях енергия“, се казва в информацията, цитирана от ИТАР-ТАСС.

„Смятаме, че тези биологични форми използват водорода от атмосферата на Титан по същия начин, както живите организми на Земята дишат кислород“, заявил Крис Маккей от научния екип на НАСА. Той не изключва, че става дума за абсолютно непозната форма на биологичен живот, изцяло различен от земния, посочва агенцията.

Титан е вторият по големина спътник в Слънчевата система. Диаметърът му е 5152 километра, с 50 на сто по-голям от този на Луната. Открит е през 1655 г. от холандския астроном Кристиан Хюйгенс, посочва БТА.[/justify]

[Desert Rose]

[float=left][/float]Астрономи откриха с телескопа "Кеплер" две нови екзопланети, сравними със Сатурн, и вероятно трета колкото Земята, на орбита около далечна звезда, приличаща на Слънцето, съобщи АФП.

Двете планети-гиганти са наречени Кеплер-9b и Кеплер-9с. Тя правят една обиколка около звездата си за 19,2 и 38,9 дни.

Скоростта им на въртене обаче не е постоянна. Тя варира с 4 и 39 минути на орбита. Това може да бъде обяснено със силното гравитационно взаимодействие между двете планети. Като се има пред вид гравитационният им подпис, планетите Кеплер-9b и Кеплер-9с трябва да са двата най-масивни обекта в системата, които са свързани от гравитационни сили, заключава Матю Холман в сп. "Сайънс".

Направените измервания ще позволят на астрономите да определят физическите свойства на двете планети. Възможно е в системата да има и трета планета с размер подобен на земния.

Нейното съществуване обаче още не е потвърдено.

"Звездни системи като тази ще са най-добрите лаборатории, които ще ни помогнат да разберем как се формират планетите и как еволюират планетните системи" - подчерта Тим Браун от екипа. Новооткритата система е на разстояние над 2000 светлинни години от Земята.

[Donelli]

[float=left][/float] [justify]Американски и британски учени откриха планета, чиято повърхност вероятно се състои от диаманти, съобщи ВВС. "Имаме всички основания да смятаме, че сушата на планетата и горите се състоят от диаманти", заявява проф. Нику Мадусуда, участник в изследването.

Екипът се основава на теория, съгласно която във Вселената съществуват планети с диамантена повърхност. Въпросната планета е била открита чрез космическия телескопа Spitzer, собственост на НАСА, посочва БГНЕС. Нейната повърхност е с необичайно високо съдържание на въглерод, а диамантът се явява алотропна форма на въглерода.

Математическият модел на планетата, изготвен от британската Кралска обсерватория в Гринуич, показва, че подобно небесно тяло трябва да има повърхност от диамант и графит. Диамантената планета, която засега няма име, се намира на 1200 светлинни години от Земята. [/justify]

dariknews.bg

[krisschan13]

Човечеството за пръв ще види Слънцето изцяло – отпред и отзад.

Това ще стане с "очите" на двете сонди на НАСА "СТЕРЕО-А" и "СТЕРЕО-В", които днес около 17.00 часа българско време ще се окажат в противоположни точки на хелиоцентричната орбита, уточни НАСА.

Да се види едновременно цялата повърхност на Слънцето и цялата му атмосфера означава възможност да се предскаже с висока точност как космическото време влияе върху Земята.

Изхвърлянето на плазма от Слънцето действа върху магнитното поле на нашата планета, предизвиквайки полярни сияния, прекъсвания на радиовръзките и дори проблеми в електромрежите. Когато учените видят пълната триизмерна картина на слънчевата активност, включително слънчевия вятър и активните области на "тила" на нашето светило, те ще могат да кажат как те ще влияят върху Земята.

Двете сонди бяха изстреляни през октомври 2006 година. В неделя те ще достигнат две противоположни точки спрямо Слънцето и ще направят първата в историята триизмерна снимка на Слънцето. /РИА "Новости" /

vesti.bg

[krisschan13]

18.02.2011 07:28
Поредната фаза на максимална активност на слънцето се очаква да настъпи през 2013 г. и да продължи 11 години




Мощните слънчеви изригвания, регистрирани през последните дни, няма да засегнат сериозно Земята и ще се предизвикат смущения в комуникационните системи главно в северните ширини, например в Норвегия и Канада.

Очакваната мащабна геомагнитна буря на нашата планета изглежда се размина, съобщи Националното управление на САЩ по аеронавтика и космически изследвания (НАСА), цитирано от ИТАР-ТАСС.

По думите на експерта от НАСА Дийн Пърснел, опасенията са се оказали напразни, понеже изхвърленият от слънчевата корона поток от протони, електрони и тежки елементи, движещ се с 900 км/сек, е подминал нашата планета и не е ударил пряко нейната магнитосфера.

Същевременно НАСА напомни, че подобни изригвания са първите признаци за "пробуждане" на Слънцето и приближаване на поредната му фаза на максимална активност.

Поради това трябва да очакваме зачестяване на тези явления.

Поредната фаза на максимална активност на светилото се очаква да настъпи през 2013 г. и да продължи 11 години.

vesti.bg