Емилия КАРАБУЛЕВА
"Мамо, мамо, къде си? Помогни ми…”, крещял невръстният Тихомир, заключен в мазето на една детска градина. Учителката му го биела често, защото бил “див и палав”. После го отвеждала в избата, където часове наред се носели зловещите крясъци и ридания на малчугана.
Може би горните обстоятелства от житейския път на Тихомир Борисов са залегнали в основата на дисоциалното му личностно изкривяване, което го препраща след много години в криминалния контингент. Присъди за изнасилвания, кражби, измами вече са вписани в досието на 32-годишния мъж. Последното наказание “лишаване от свобода” за 10 години му беше наложено от Плевенския районен съд заради умишлено и несравнимо по своята жестокост изнасилване на 17-годишно момиче в центъра на Плевен.
Кой би могъл да предположи, че там, в съдебната зала пред лицето на Темида и на невръстната, слабичка, трепереща като лист жертва Ирина ще се срещнат двама съученици, единият обвиняем, а другият - раздавач на правосъдие.
“Учехме заедно в плевенската гимназия “Стоян Заимов”, но той едва ли ме помни. Отдавна не съм гледал подобно дело, изтъкано от жестокост, ужас, страх и кръв, което като че ли обезсмисля нашите ежедневни дребни проблеми, но ни дава храна за размисъл относно причините за подобни деяния”, сподели след процеса районният съдия Димитър Кирилов. Делото се гледаше при закрити врата поради изнасянето на интимни подробности от живота на жертвата.
Вечерта, около 20,30 ч. на 25 февруари тази година, нищо неподозиращата Ирина отишла в кафе “Луксия”, където имала среща с приятели. Разговаряли, смели се, обсъждали проблемите си в училище, дори близките й хокали Ирина, че се държи малко “дръпнато” в мъжка компания. Около 0,30 ч. заведението било затворено, а шумната компания се преместила в дискотека “Бижу”. Там престояли около 10 минути, а Ирина била споходена от желанието да се прибере в къщи, защото родителите й били строги и не приемали лесно нейните “своеволия”.
След като се разделила с приятелите си, 17-годишната девойка отишла до уличен телефон в близост до “Спиди”, за да повика свой познат - таксиметров шофьор, който да я откара у дома. Диспечерката на централата на радиотакситата обаче не могла да намери търсеното от Ирина лице. Докато говорела по телефона, трима от приятелите й били в близост до нея. После девойката им обяснила, че ще се прибира и тръгнала сама към ул. “Васил Левски”. Останалите трима продължили в обратна посока.
Така в момента, когато вървяла по старата главна улица и наближавала магазин “Теодор”, Ирина била забелязана от обвиняемия Тихомир Борисов. Следователи по делото твърдят, че в този късен час той бил с нагласата да си наеме проститутка, нещо което било обичайно за него.
В мига, когато видял крехката Ирина обаче той променил плановете си и мигновено взел решение да блудства и изнасили беззащитното момиче. В себе си Борисов носел газов пистолет, който предварително бил взел вечерта. Оръжието било собственост на Гергин Павлов. Без колебание от вече изработената в съзнанието му схема за прелъстяване Тихомир настигнал Ирина. Прегърнал я с лявата си ръка през рамо, а газовия пистолет опрял във врата й.
“Тръгвай с мен, че ще те застрелям като куче”, почти в ухото й изсъскал насилникът. Момичето си помислило, че това е опит за грабеж. Страх, по-късно примесен с ужас били чувствата, които изпитала тогава жертвата.
“Целувай ме! Не стой като дърво, де”, изкрещял Борисов. Двамата продължили да се движат по улицата в посока към кооперативния пазар. Прелюбодеецът през цялото време държал пистолета насочен към врата и главата на непълнолетната. Минали покрай павилион за продажба на цигари, който се намирал от лявата страна на старата главна улица “Васил Левски” срещу магазин "Булдозер". Там, непосредствено до павилиона има тунел на жилищна сграда, водещ към ул. “Дойран”, в който работи като нощен пазач Велизар Петров. Борисов спрял до павилиона и притиснал Ирина до стената. В същото време пазачът излязъл навън и попитал: “Проблем ли има?”
Насилникът го успокоил, отговорил му, че всичко е наред и подкарал примрялата от страх жертва през тунела, по моста на реката срещу блок “Марс” и “Венера”, после се насочили към стъпалата, водещи към стадион “Плевен”.
“Защо не обърнах по-голямо внимание тогава, горкото момиче…”, вайка се по-късно свидетелят Велизар Петров. Той и до днес живее с вината, че е можел да предотврати разигралата се по-късно ужасяваща драма.
“Моля те, пусни ме! На никого няма да кажа”, плачела Ирина. Борисов я държал здраво, в проблясък на опиянение от предвкусваното удоволствие даже я попитал: “Абе, ти като си толкова готина, имаш ли си приятел, как му е името?” Девойката заридала по-силно, а насилникът се опитал да я “успокои” с думите: “Мълчи, ако ме слушаш, няма да те гръмна!”
Тогава Борисов обяснил на Ирина, че работи в полицията и ако се оплаче веднага ще разбере и ще я убие, е записано в обвинителния акт на Плевенския районен съд. Двамата започнали да се качват по стълбите, спрели по средата. Насилникът накарал момичето да се съблече. Ирина се дърпала, плачела, молела за милост, но Борисов я заплашил, че ще използва пистолета. С треперещи ръце Ирина си свалила дънките и бельото. Борисов й наредил да му направи орална любов. Обвиняемият бил седнал на земята, хванал с ръце главата на Ирина и я притиснал към половия си член, с подробности е обяснен актът на насилие в обвинителния акт.
Беззащитната жертва се дърпала, крещяла, но наоколо в късния час никой не се появил. “Моля те, какво правиш с мен, девствена съм!”, продължавало да ридае момичето. Но насилникът не спирал, дори когато дрехите й, дори пръстта се покрили с петна от кръв. Сразената жертва едвам помръдвала, но Борисов бил непреклонен.
“Обличай се и тръгвай с мен!”, крещял той. После двата силуета се отправили към гробищния парк - насилникът, видимо ядосан, влачел едва пристъпващото момиче в града на мъртвите. По пътя обвиняемият се спрял и извадил пълнителя на пистолета, като го показал на Ирина, за да я убеди, че има патрони. “Това тук е за теб!”, изкрещял Борисов. След това пред очите й заредил пистолета.
До един от гробовете задърпал момичето, накарал го отново да се съблече. “Докато не ми направиш пак орална любов, няма да те пусна! Какво се пулиш, бе, сякаш не знаеш какво е това!”, зловещо ръкомахал с оръжие в ръка над гробовете насилникът. После неколкократно я изнасилил, в обвинителния акт са вписани всички извращения, на които е било подложено останалото без сили момиче.
След случилото се обвиняемият изявил желание да изпрати Ирина до дома й. Макар и цялото в кръв, момичето се окопитило и излъгало насилника, че живее в кв. “Сторгозия”, бл. 50. Заедно тръгнали нататък. През цялото време Борисов продължавал да държи газовия пистолет в ръката си. Пристигнали до блока. “Искам утре да те видя. Ако се обадиш в полицията, помни, че ще те пречукам!”, предупредил жертвата си Борисов. Определил й среща на другия ден пред ресторант “Централ” в 17 ч.
На следващия ден Ирина отишла на училище, трябвало да участва в олимпиада. На един от съучениците й Емил Аргиров направило впечатление, че девойката се държи неадекватно, гледа в една точка и не разговаря - нещо необичайно за нея. След настояване от негова страна Ирина му разказала, че през нощта е била изнасилена. На същия ден, 26 февруари т. г., в кафе “Луксия” момичето споделило с приятелите си среднощното си ужасяващо преживяване. Те я посъветвали да депозира жалба в полицията. Ирина изпитвала панически страх от заплахите на Борисов, че е полицай и ако се оплаче ще разбере и ще я убие. Приятелите й обаче успели да я убедят и тя подала жалба във Второ РПУ в Плевен, където описала зловещата си драма.
По-късно униформените заловили Тихомир Борисов пред ресторант “Централ”.
Най-ужасяващия факт от направената по-късно съдебно-медицинска експертиза бил този, че обвиняемият страдал от хронична венерическа болест, вероятно честото му пребиваване в плевенските бардаци е сложило своя отпечатък, коментират юристи. Големи по площ охлузвания и кръвонасядания по половите органи, кръста и гърдите на Ирина констатирали съдебните медици. По цялото тяло на жертвата се набивали на очи следи от зъби и нокти - гледка, която рядко срещали в практиката си дори опитни специалисти.
“Пораженията, травматичните увреждания обаче са временни. По-сериозен е проблемът с по-късно появилото се душевно разстройство”, казват свидетели на процеса, които са наблюдавали поведението на 17-годишната жертва. По време на извършеното спрямо нея невиждано насилие тя е била в състояние на силен стрес и е развила остра стресова реакция. В последващия период от около един месец е била в състояние на посттравматично стресово разстройство, е записано в експертизата.
От заключенията на назначената по делото съдебно-психиатрична и психологическа експертиза е видно, че при освидетелстването на обвиняемия Тихомир Борисов се касае за “дисоциално личностно разстройство”. Но по време на извършване на изнасилването той не е бил лишен от възможността да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Употребата на алкохол в момента на насилието също не нарушава критериите за вменяемост, категорични са психиатрите.
Горното заключение не помогна на обвиняемия да избегне примката на правосъдието. Само в едно съдебно заседание по време на лятната си ваканция Плевенският районен съд постанови 10 години затвор за Тихомир Борисов, след като изслуша показанията на свидетелите и вещите лица по делото. “Само искрените признания на обвиняемия го спасиха от максималната в такива случаи присъда от 15 години”, обясни съдията на процеса Димитър Кирилов.
Борисов има зад гърба си солиден “криминален стаж”, лежал е няколко пъти в плевенския и пловдивския затвори за изнасилвания, блудства, кражби и измами. В досието му фигурира дори бягство от затвора. Майката на Борисов е от Пловдив, част от провиненията му са извършени там. “Осъденият бил трудолюбив, работел на строеж. Дори момчетата и шефът му искали да им стане бригадир”, стана ясно по време на процеса.
Присъдата влезе в сила от 7 септември, затова исканото обжалване от защитата на Борисов вече е с изтекъл срок, коментират юристи. Той се задължава да изплати 10 хил. лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, болки, страдания, страх в резултат на престъплението на непълнолетната Ирина, е записано в съдебното решение.
Б. р.: Имената на жертвата и на свидетелите са променени по разбираеми причини.
Материалът е от архива на BG Север
